№ 204
гр. Варна, 16.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на осми
януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Евгения Мечева
при участието на секретаря Стоянка М. Г.а
като разгледа докладваното от Евгения Мечева Гражданско дело №
20233110101818 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 341 и сл. ГПК /фаза по извършване на
делбата/.
С влязло в сила решение № 3769/21.11.2023 г., постановено по
настоящото дело, е допусната да бъде извършена съдебна делба на следните
недвижими имоти:
1. Апартамент № 52 с идентификатор ******.52 по КККР, одобрени със
Заповед № ******.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ******,
разположен в сграда с идентификатор ******, изградена в поземлен имот с
идентификатор ******.594, с площ 68.02 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня,
баня, тоалетна, коридор, балкон и таван, ведно с прилежащото таванско
помещение с площ 15.51 кв. м., както и 1.3111 % ид. ч. от общите части на
сградата и 1.3111 % ид. ч. от правото на строеж върху мястото, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.53 и ******.51; под
обекта: ******.47 и над обекта: ******.57;
2. Поземлен имот с идентификатор ******.1014 по КККР, одобрени със
Заповед № ******.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна, ******, с
площ 737 кв. м., с трайно предназначение на територията – урбанизирана,
начин на трайно ползване – ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен
план: *****14, при съседи на имота: ******.1013, ******.3310, ******.561,
******.9576, ******.3309 и 10135.5085.5, ведно с построената в имота
еднофамилна жилищна сграда с площ 23 кв. м., с идентификатор
******.1014.1, състояща се от един етаж и мазе с площ 15 кв. м.,
както и на следната движима вещ, а именно: лек автомобил „Пежо 306“,
с рег. № *****, рама № ***** и двигател № *****,
между съделителите С. В. И., ЕГН **********, и В. Д. Н., ЕГН
1
**********, при следните квоти: за С. В. И. – 1/4 ид. ч. и за В. Д. Н. – 3/4 ид.
ч., на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 69, ал. 1 ЗН.
Поради настъпилата смърт на ответницата В. Д. Н. в хода на процеса, с
протоколно определение от проведеното на 20.09.2024 г. открито съдебно
заседание и на основание чл. 227 ГПК Р. Д. Ш., ЕГН **********, е
конституирана в качеството й на ответник в настоящото производство на
мястото на починалата на 22.05.2024 г. първоначална ответница В. Д. Н. –
нейна майка.
В проведеното на 08.01.2025 г. открито съдебно заседание по делото
ищцата се явява лично и с процесуалния си представител – адв. И. Т., който
моли в дял на доверителката му да бъде поставен имотът, находящ се в м-ст
*****.
Процесуалният представител на ответницата Р. Д. Ш. – адв. Борислав
Ралчев също поддържа искането си разпределението да бъде извършено, като
в дял на доверителката му бъде поставен имотът в м-ст *****.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните
по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение способа за извършване на делбата:
Целта при извършване на делба е при възможност всеки съделител да
получи дял в натура. Изборът на способ за извършване на делбата зависи
преди всичко от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните,
като се отчита характер, вид и стойност на допуснатите до делба недвижими
имоти и в частност дали броят на реалните дялове съответства на броя на
съделителите и доколко стойността на тези дялове съответства на стойността
на дяловете на съделителите.
В случая са допуснати до делба два жилищни имота – апартамент и
поземлен имот, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда,
както и лек автомобил.
Ето защо съдът намира за напълно законосъобразно и целесъобразно в
случая делбата да се извърши по реда на чл. 353 ГПК – чрез разпределяне на
имотите.
В производството е прието без възражения от страните заключението на
вещото лице инж. М. А. по допуснатата СТЕ в частта му относно дадената
пазарна оценка на допуснатите до делба апартамент и лек автомобил,
съответно възлизащи на 172000 лв. и 1000 лв.
От тази експертиза се установява още, че допуснатите до делба два
недвижими имота са реално неподеляеми съобразно броя на съделителите и
квотите им в съсобствеността.
Съгласно приетата без възражения тройна съдебно-оценителна
експертиза, пазарната стойност на допуснатия до делба поземлен имот с
идентификатор ******.1014, с площ 737 кв. м., ведно с построената в него
еднофамилна жилищна сграда, с площ 23 кв. м., възлиза на 108200 лв.
Тоест, съобразявайки така дадените пазарни оценки, съдът изчислява, че
делът на ищцата С. В. И. съобразно квотата й в съсобствеността /1/4 ид. ч./
възлиза на сумата в общ размер от 70300 лв., а този на ответницата Р. Д. Ш.,
чийто дял се равнява на ¾ ид. ч. – на сумата 210900 лв. /общата пазарна
стойност на допуснатите до делба имоти, в това число и на лекия автомобил, е
2
281200 лв./.
При това изчисление съдът приема, че в дял на ищцата следва да бъде
поставен жилищния имот с по-малка пазарна стойност, а именно – имотът,
находящ се в м-ст *****.
В дял на ответницата следва да бъдат поставени допуснатите до делба
апартамент и лек автомобил, отчитайки именно по-голямата й квота в
съсобствеността върху имотите.
Разпределението на имотите по този начин води и до определяне на най-
малка сума за уравнение на дяловете, като за целта ищцата следва да бъде
осъдена да заплати на ответницата сумата 37900 лв.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че съдът намира за
неоснователно искането на ответницата разпределението да бъде извършено,
като в неин дял бъде поставен имотът в м-ст *****. И това е така, тъй като по
този начин сумата, която ищцата следва да й заплати за уравнение на дяловете
е 101700 лв. /в случай че на ищцата бъде възложен процесният апартамент №
52/, което е в пъти повече от извършеното от съда разпределение, съобразно
посоченото по-горе в изложението.
По отношение на претенциите по сметки:
С протоколно определение от проведеното на 23.10.2024 г. открито
съдебно заседание /първо по ред във втора фаза на извършване на делбата/ са
приети за съвместно разглеждане претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2
ЗС на ищцата С. В. И. против ответницата Р. Д. Ш. за заплащане на
обезщетения за периода 16.02.2023 г. – 23.10.2024 г. поради невъзможността
да ползва собствените й по ¼ ид. ч. от следните недвижими и движими
имущества: за апартамент № 52 – в размер на 2570 лв., за процесния лек
автомобил – в размер на 500 лв. и за поземлен имот с площ 737 кв. м., ведно с
построената в него еднофамилна жилищна сграда – 806 лв.
В самата искова молба, подадена в съда на 16.02.2023 г., е направено
особено искане от ищцата, а именно – ответницата да счита същата и за
покана-искане за заплащане на обезщетение за невъзможността да се ползва
от следващата й се идеална част от недвижим имот – апартамент № 52 и МПС
– лек автомобил „Пежо 306“.
С допълнителна искова молба, подадена в съда на 10.04.2023 г., ищцата е
отправила покана-искане към ответната страна и за заплащане на обезщетение
за невъзможността да се ползва от следващата й се идеална част от
поземления имот, находящ се в с. о. „***** Север“.
Въпреки дадената от съда възможност ищцата не ангажира гласни
доказателствени средства чрез разпита на един свидетел при режим на водене
за установяване на обстоятелствата относно ползването на процесните
делбени имоти и съответно налице ли са били контакти между страните във
връзка с искането за предоставяне на ползването, поради което и допуснатият
в нейна полза свидетел бе заличен в проведеното по делото на 08.01.2025 г.
открито съдебно заседание.
Съгласно показанията на водения от ответната страна свидетел М.С.Д.,
втори братовчед на Р. Ш., които съдът цени при условията на чл. 172 ГПК,
същият познава имотите, собствени на Р. и на родителите й. Вилите им в м-ст
„*****“ са съседни, като към момента дори няма ограда между двете вили.
Знае, че през последните години ответницата й родителите й, до тяхната
смърт, са живеели в гр. Б.. Посочва, че разполага с ключове за имотите –
3
апартамента, находящ се на бул. ******, и вилата, която е в м-ст „*****“.
Ключовете му били дадени от Р.. Не знае да е провеждана среща с ищцата С..
Такава имало със сина й. Тогава Р. го помолила да им покаже имотите, за да
видят в какво състояние са, тъй като те не били запознати с тях. На тази среща
никой не му е искал дубликат от ключовете за имотите. Знае, че тези имоти в
последните години не са ползвани от никого, никой не ги обитава. Р. от 15-20
години не живее в гр. Варна.
Съгласно задължителните разрешения, дадени в ТР № 7/2012 г. на ОСГК
на ВКС, лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 ЗС е всяко поведение на
съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите съсобственици
да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират добиви и
граждански плодове.
Съгласно чл. 31, ал. 1 ЗС, съсобственикът може да си служи с общата
вещ съобразно предназначението, което тя е имала при възникването на
съсобствеността и по начин да не пречи на другите съсобственици да си
служат с нея според правата им.
Забраната да не се пречи на другите съсобственици е израз на общото
правило за добросъвестно упражняване на притежаваното право.
От съвкупния анализ на коментираните по-горе доказателства съдът
приема, че може да бъде направено обосновано заключение, че достъпът на
ищцата С. В. И. до процесните два недвижими имота и лек автомобил не е бил
възпрепятстван, ограничаван от страна на ответницата Р. Д. Ш., нито преди
това от страна на нейната майка В. Д. Н. /първоначалната ответница по
делото/. Липсват дори твърдения тя да е искала да ползва имотите или някой
от тях и съответно това да не й е било разрешено. Ето защо и направеното
особено искане в исковата молба и допълнителната искова молба само по себе
си не може да обоснове извод за основателност на претенциите с правно
основание чл. 31, ал. 2 ЗС, доколкото отново е направено искане единствено за
заплащане на обезщетение, но по никакъв начин ищцата не е обективирала
воля реално да ползва имотите, съответно на притежавания от нея дял в
съсобствеността. По делото не бе установено от страна на ищцата, че в
заявения исков период ответницата й е пречила да ползва притежаваните от
нея части от имотите и от процесното МПС. Такъв извод не може да се
направи и от факта, че ключ са имотите е имала само ответната страна, в който
смисъл са и показанията на разпитания по делото свидетел, доколкото липсва
искане от ищцата такъв да й бъде предоставен и това да й е било отказано.
Ето защо и само на това основание съдът намира, че претенциите по
сметки с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС са неоснователни и като такива
подлежат на отхвърляне. Още повече, че както посочи и свидетелят Д., реално
тези имоти не са се ползвали от никого през последните години, никой не ги е
обитавал, включително за времето от 16.02.2023 г. – 23.10.2024.
В тази връзка съдът намира, че не следва да коментира допълнително
изслушаната СОЕ на вещото лице инж. М. А. с дата 11.09.2024 г. относно
размера на пазарния наем на имотите и на лекия автомобил, доколкото
претенциите не са доказани в своето основание.
Единствено за пълнота на изложението следва да се посочи, че по
отношение на лекия автомобил вещото лице посочва, че не може да му се
определи пазарен наем по критериите за отдаване на автомобили под наем. В
обясненията си, дадени в проведеното на 23.10.2024 г. открито съдебно
4
заседание, експертът излага, че автомобилът се намира в двора на имота в м-ст
*****, но той е толкова амортизиран, не се ползва и не става за ползване. Ето
защо претенцията за заплащане на обезщетение за лишаване от ползването по
отношение на тази движима вещ се явява неоснователна и с оглед посоченото.
На основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК и съобразно
стойността на дяловете, съдът приема, че съделителите дължат държавна
такса по сметка на ВРС, в полза на бюджета на съдебната власт, както следва:
ищцата – 4328 лв., а ответницата – 6920 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на С. В. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. Шумен, ул. ******, поземлен имот с идентификатор
******.1014 по КККР, одобрени със Заповед № ******.2008 г. на ИД на
АГКК, находящ се в гр. Варна, ******, с площ 737 кв. м., с трайно
предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване –
ниско застрояване /до 10 м./, с номер по предходен план: *****14, при съседи
на имота: ******.1013, ******.3310, ******.561, ******.9576, ******.3309 и
10135.5085.5, ведно с построената в имота еднофамилна жилищна сграда с
площ 23 кв. м., с идентификатор ******.1014.1, състояща се от един етаж и
мазе с площ 15 кв. м., чиято пазарна стойност възлиза на сумата 108200 лв.
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл. 353 ГПК на Р. Д. Ш., ЕГН
**********, с адрес: гр. Б., община С., ул. *****:
1. Апартамент № 52 с идентификатор ******.52 по КККР, одобрени със
Заповед № ******.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. Варна,
******, разположен в сграда с идентификатор ******, изградена в
поземлен имот с идентификатор ******.594, с площ 68.02 кв. м., състоящ
се от две стаи, кухня, баня, тоалетна, коридор, балкон и таван, ведно с
прилежащото таванско помещение с площ 15.51 кв. м., както и 1.3111 %
ид. ч. от общите части на сградата и 1.3111 % ид. ч. от правото на строеж
върху мястото, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж: ******.53 и ******.51; под обекта: ******.47 и над обекта:
******.57, чиято пазарна стойност възлиза на сумата 172000 лв., както и
2. Лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № *****, рама № ***** и двигател №
*****, чиято пазарна стойност е в размер на 1000 лв.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ******, да
заплати на Р. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община С., ул. *****,
сумата 37900 лв. /тридесет и седем хиляди и деветстотин лева/ за
уравнение на дяловете.
ОТХВЪРЛЯ претенциите с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС, предявени
от С. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ******, за осъждане на Р.
Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община С., ул. *****, да й заплати
обезщетения за периода 16.02.2023 г. – 23.10.2024 г. поради невъзможността
да ползва собствените й по ¼ ид. ч. от следните недвижими и движими
5
имущества: за апартамент № 52 с идентификатор ******.52 – сумата в размер
на 2570 лв., за лек автомобил „Пежо 306“, с рег. № ***** – сумата в размер на
500 лв. и за поземлен имот с идентификатор ******.1014, с площ 737 кв. м.,
ведно с построената в него еднофамилна жилищна сграда – сумата в размер на
806 лв.
ОСЪЖДА С. В. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Шумен, ул. ******, да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски
районен съд, сумата 4328 лв. /четири хиляди триста двадесет и осем лева/,
представляваща държавна такса по иска за делба, на основание чл. 355, изр.
първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА Р. Д. Ш., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., община С., ул.
*****, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Варненски районен съд сумата 6920 лв. /шест хиляди деветстотин и
двадесет лева/, представляваща държавна такса по иска за делба, на
основание чл. 355, изр. първо ГПК вр. чл. 8, пр. първо от Тарифа за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6