РЕШЕНИЕ
№
гр. Троян, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Троянски районен съд, втори
граждански състав, в публично заседание на седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: СВЕТЛА И.
При секретаря Емилия П., като разгледа докладваното
от съдия И. гр. дело № 796 по описа на ТРС за 2019 год., за да се произнесе
- съобрази:
Производството по делото е образувано по повод искова молба от Х.Ц.Р. с ЕГН **********
***, чрез адвокат А.К.Х. от САК
с адрес: ***, срещу „България Ер"
АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София р-н Слатина
бул. „Брюксел“ №1, представлявано заедно от изпълнителните директори Х. Т.Т.и Я.В.Г.и прокуриста Б.Ц.М.и „Е-СКАЙ" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н Красно село, ул. „Софийски герой“ №1 ет.З,
представлявано от Д.П.М.и П.М.В., за солидарно осъждане на ответниците да заплатят
на ищеца следните суми: 490 лева
/четиристотин и деветдесет лева/, представляващи левовата равностойност на
обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004,
поради закъснението на полет №FB971 от гр. София към гр.
Варна, планиран да излети в 07:05 на 12.07.2019г.; 490 лева /четиристотин и
деветдесет лева/, представляващи левовата равностойност на обезщетението по
чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета
от 11 февруари 2004, поради закъснението на полет №FB974 от
гр. Варна към гр. София планиран да излети в 21:30 на 12.07.2019г.; сумата 7000
/седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на професионалния авторитет на адвокат и на
изпълнител по граждански договор, както и неполагане на необходимата грижа
описана в Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004г.. Претендира се заплащане и на сторените по делото разноски.
Исковата молба е основана на следните фактически твърдения: Ищецът твърди, че
поради поет служебен ангажимент
на 12.07.2019г. в 10.00 часа е следвало
да се яви във Варненски Апелативен съд по ВНОХД №220/2019 г. по описа на ВАпС, в качеството
си на адвокат- защитник на подсъдим по цитираното дело. Излага, че от уеб сайта
www.esky.bg. собственост
на дружеството „Е-СКАЙ" ООД е закупил самолетни билети за два полета
изпълняващи се от авиокомпания България Ер" АД, а именно: полет №FB971 от гр. София към гр.
Варна, планиран да излети в 07:05 ч. на 12.07.2019 г., както и полет №FB974 от гр. Варна към гр.
София планиран да излети в 21:30 ч. на 12.07.2019 г. Излага, че цената за двата полета на обща стойност 121,70 евро /238.00 лева/
заплатил онлайн със своя дебитна карта, през уебсайта на „Е-СКАЙ" ООД.
Твърди, че съобразно
правилата на уебсайта на „Е-СКАЙ" ООД, както и на дружество „България
Ер" АД, е бил на Летище София,
терминал 2, сутринта на 12.07.2019 г., два часа преди излитане на самолета ,
т.е. в 5.00 часа, като в 06:15ч. било съобщено по високоговорител, че полет №FB971 от гр. София към гр.
Варна ще закъснее с два часа. Излага, че поискал информация от служител на
гишето за информация на „България Ер" АД защо има закъснение и защо не е
уведомен, като отговора бил, че всички пътници са предупредени по имейл относно
закъснението от предния ден, а лицата, които са закупили билета от
„Е-СКАЙ" ООД , „България Ер" АД няма задължение да ги уведомява.
Твърди се, че получил уверение от служителя, че за вечерния полет няма обявено
забавяне, а в последствие се установило, че и той ще закъснее. Излага, че му е
било обяснено, че не може да си получа
парите за билета обратно, а единствено може да си промени билета за друга дата
или час, което счита това за подвеждащо и незаконно твърдение, тъй като не са
му разяснени правата за обезщетение или помощ на пътници, поради закъснението.
Твърди, че около 09:00 часа по микрофона на
Терминал 2 на Летище София, отново съобщили, че неговия полет №FB971 ще закъснее с още един час, което наложило да уведоми клиента си, че няма
да успее да се яви на време за съдебното заседание, с което намира, че е
бил уронен професионалния му авторитет
пред неговия клиент, трима апелативни съдии, един съдебен секретар, както и
двама адвокати от ВАК, трима частни тъжители, прокурор от ВАпП
и „…публиката на делото, състояща се от други пет души роднини и приятели на
пострадалия, както и журналист от местен вестник….“, тъй като делото е било със
значителен медиен интерес и участниците в него са били над десет души. Заявява, че всички са очаквали
неговото пристигане, когато в 10:00 часа по микрофона на Летище София, Терминал
2 отново съобщили, че полет №FB971 ще закъснее с още един час, поради което се наложило да проведе телефонен
разговор с председателя на състава по ВНОХД №220/2019 и да обясни, че има
закъснение с още един час. Излага, че след шест часа престой на летище София,
терминал 2, полет №FB971 излетял в 10:57 мин., вместо в плануваното 07:05 мин., като от
информационното гише на „България Ер" АД им дали обяснение, че предишен
полет бил закъснял, а и за този полет хората били малко. Твърди, че вместо в
плануваното 07:55 мин., самолета кацнал в 11:58 мин., като закъснението на
полета било 4:03 мин. /четири часа и
три минути/.
Твърди, че за вечерния полет №FB974 от гр. Варна към гр. София, планиран да излети в 21:30 на 12.07.2019 г. отново изпълняван от
„България Ер" АД, се явил в 19:30 ч.
и в 21:00 ч., по микрофона на
летище-Варна съобщили, че полет №FB974 ще закъснее с един час, а след изтичането на този час, отново съобщили, че полета ще закъснее с още
един час, т.е. вместо в 21:30 ч., полета излетял в 23:45 ч. и кацнал вместо в
22:20 ч. в 00:20 ч. със закъснение от 2ч.
и 15 минути при излитане и 2 часа при
кацане, което отново за него се оказало непредвидено обстоятелство, тъй
като в 23:00 часа имал планиран конферентен разговор с фирма „Солвер" ООД, с ЕИК *********, която обслужва фимра Midax INC със седалище
в САЩ, с която работи по гражданско правоотношение от години. Твърди, че
закъснението за конферентния разговор довело до прекратяване
на гражданския му договор с фирмата, като всеки един от тези договори е на месечна
стойност от 2400 /две хиляди и четиристотин лева/.
Счита, че превозвача не е спазил задълженията
си, които има по Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на
Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за
обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или
голямо закъснение на полети, тъй като не
му били разяснени правата по чл.14 т.2 от регламента и не получил
никакви съобщения с указания, а напротив, твърди, че получил подвеждащи
обяснения от информационното гише на „България Ер" АД, че не може да си
получи парите за билета обратно, че закъснение на втория полет няма да има и че
не са длъжни да го уведомяват, тъй като е купил билета през брокер
„Е-СКАИ" ООД. Твърди, че не била изпълнена нито една от разпоредбите на
чл.9 от горепосочения регламент и не била предложена помощта от превозвача,
описана във всички точки на цитирания текст.
На
ответникът „България Ер" АД е изпратено разпореждане по реда на чл.131 от ГПК в едно с препис от ИМ и доказателства, което съобщение е получено от
страната на 20.11.2019г. В преклузивния едномесечен
срок не е депозиран писмен отговор, не е
взето становище по заявените искови претенции и не е направено искане делото да
се гледа в тяхно отсъствие. За последиците от неподаване на отговор и
неупражняване на права, страната е уведомена с разпореждане на
съдията-докладчик. По делото е депозиран на 19.02.2020 г. от «България ЕР»АД отговор, който е извън предвидения срок, поради което съдът е счел, че за направените искания и възражения
е настъпила предвидената в
закона преклузия. В преклузивния
едномесечен срок по реда на чл.131 ГПК, след получаване на препис от исковата
молба, ответникът „Е-Скай“
ООД е депозирал писмен отговор, в който излага съображения за неоснователност и
недоказаност на исковите претенции. Считат,
че в
качеството си на посредник, дружеството не носи отговорност по Регламент №261/2004г. на Европейския парламент
и на съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и
помощ на пътници при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на
полети, тъй като отговорността носи авиокомпанията, позовавайки се на ОУ,
според които, в качеството си на посредник
между Потребителя и авиокомпанията, хотела,
застрахователя или доставчика, урежда предоставянето на поръчаната от
Потребителя услуга. Считат, че тяхната
отговорност може да се ангажира само за вреди, възникнали от действията на
"Е-СКАЙ" в периода от момента на приключване на резервацията до
доставянето на билета, ваучера за хотелско настаняване, застрахователна полица
или друга услуга, и не може да надвишава стойността на платената от Потребителя
сума в полза на "Е-СКАЙ", която в случая е на стойност 22.77 лева, представляваща таксата
за издаване на самолетния билет.
В условията на поредност оспорват: - че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, както и размера им; -договора
със Солвер ООД, като считат, че същият е частен документ, без доказателствена
стойност, създаден за целите на процеса.
-наличието на солидарна отговорност между тях и авиокомпанията.
Претендират
за разноски в производството, правят доказателствени искания.
В съдебно заседание, ищецът
се явява лично и с процесуален представител. Поддържа се становище за
основателност на претенцията по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
За
ответникът „България Ер“, редовно призовани не се явява представител и не се представляват. В предоставеният
им от съда срок в заседанието по
същество, не са депозирали писмена
защита.
За
ответникът „Е Скай“, редовно призовани, в с.з. се
явява адв.Р.И. от САК. Поддържа становище за
неоснователност на претенцията по отношение на „ЕСкай“,
като аргументите си излага по съществото на спора и в представена по делото
писмена защита.
За
установяване на спорните по делото обстоятелства е допусната СТЕ и са събрани
гласни доказателства.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната
съвкупност, се установява следната фактическа обстановка, изложена и
в исковата молба:
Ищецът Х.Р. е закупил
от уеб сайта www.esky.bg., собственост на
дружеството „Е-СКАЙ" ООД самолетни билети за два полета изпълняващи се от
авиокомпания България Ер" АД, а именно: полет №FB971 от гр. София към гр.
Варна, планиран да излети в 07:05 ч. на 12.07.2019 г., както и полет №FB974 от гр. Варна към гр.
София планиран да излети в 21:30 ч. на 12.07.2019 г.
Не се оспорва
обстоятелството, че цената за двата полета
на обща стойност 121,70 евро /238.00 лева/ е заплатена онлайн, през
уебсайта на „Е-СКАЙ" ООД.
Не се оспорва обстоятелството, а същото се установява и от представеното от
„Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт“ АД писмо вх.№918/14.02.2020г. /л.100/,
че полет №FB971/12.07.2019г. по направление София-Варна, първоначално
е планиран да излети от София в 07.05ч. и кацане във Варна 07.55ч.Полетът е бил препланиран от Авиокомпанията за излитане в
09.55ч. и кацане- 10.45ч., като
реален час на изплитане е посочен
10.45ч. и кацане във Варна
– 11.47ч. По отношение на полет №FB974/12.07.2019г. по направление Варна-София се установява,
че е планиран да излети в 21.30ч., като реално е излетял
от Варна в 23.50ч.
Това обстоятелство се установява и от приложеното на
л.125 доказателство – справка от Летище
София-ЕАД.
Установява се от представените писмени доказателства /л.11/ и от събраните
в хода на производството гласни доказателства, че на 12.07.2019г. от 10.00ч. ищецът е следвало да се яви във Варненски Апелативен съд по ВНОХД №220/2019
г. по описа на ВАпС,
в качеството си на адвокат- защитник на подсъдим по цитираното дело,
който час за с.з. е променян многократно, поради невъзможността на защитника на
подсъдимия да се яви в 10.00ч. в с.з.
Установява се от
приложените по делото писмени доказателства /л.16; л.131-177/ и от събраните
гласни доказателства, че ищецът е бил в облигационни правоотношения по силата
на сключен с фирма Солвер“ООД граждански договор.
В
хода на производството, ответникът “БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД е заплатил сумата от 490 лева
/четиристотин и деветдесет лева/, представляващи левовата равностойност на
обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004,
поради закъснението на полет №FB971 от гр. София към гр.
Варна, планиран да излети в 07:05 на 12.07.2019г.
В съдебно заседание ищецът лично и чрез проц.представител поддържа исковата молба за сумата от
490 лева /четиристотин и деветдесет лева/, представляващи левовата
равностойност на обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 поради закъснението на
полет №FB974 от гр. Варна към гр. София планиран да излети
в 21:30 на 12.07.2019г.; както и сумата 7000 /седем хиляди/ лева,
представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се в
уронване на професионалния авторитет на адвокат и на изпълнител по граждански
договор, както и неполагане на необходимата грижа описана в Регламент (ЕО)
№261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г..
С оглед така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Ищецът е предявил срещу „България ЕР“ АД и „Е-Скай“ООД
субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с правно
основание, както следва:
-
за заплащане на обезщетение за вреди
в лимитирания размер от 490 лева /четиристотин и деветдесет лева/, представляващи
левовата равностойност на обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, поради закъснението на полет №FB971 от гр. София към гр.
Варна, планиран да излети в 07:05 на 12.07.2019г.;
-
сумата 490 лева /четиристотин и деветдесет лева/,
представляващи левовата равностойност на обезщетението по чл.7 т.1 а) от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004 поради закъснението на полет №FB974 от гр. Варна към гр. София планиран да излети
в 21:30 на 12.07.2019г.;
-
сумата 7000 /седем
хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди,
изразяващи се в уронване на професионалния авторитет на адвокат и на изпълнител
по граждански договор, както и неполагане на необходимата грижа описана в
Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари
2004г..
По делото се установи, че между
ищеца и „България ЕР“ АД е бил сключен валиден договор за въздушен превоз на
пътници, по силата на който превозвачът „България ЕР“ АД се е задължил да
превози ищеца от гр.София до гр.Варна /полет №FB971/ и от гр.Варна за гр.София / полет №FB974/
Наличието на облигационно отношение
между ищеца и превозвача – ответника „България Ер“ ООД се установява от
представените по делото доказателства- копие от Бордни карти /самолетни
билети/ - 2 броя от 12.07.2019 г., които
представляват форма за доказване на сключения договор за превоз. От
представените резервации се установяват всички реквизити на сключения
неформален договор – имената на страните-пътника и въздушния превозвач, предмета
на договора-начална точка и крайната дестинация, началната дата и час на двата полета FB 971 и FB 974, продължителност им, номер на резервация и др. Представените резервации не
са оспорени от „България ЕР“ АД, същият не отрича възникналата договорна връзка
с ищеца, поради което съдът приема този факт за доказан пълно и главно.
Съдът приема за доказан и факта, че
двата полета FB 971 и FB 974 са реализирани със закъснение както следва : София-Варна с 4.03 часа,
Варна София 2.20 часа.
Този извод на съда се установява, както от събраните
по делото доказателства, така и от процесуалното поведение на самия въздушен
превозвач, който не оспорва този факт, заплащайки в хода на процеса обезщетение
на ищеца в размер на 488.96 лева за допуснатото закъснение, видно от
приложеното копие
от Платежно нареждане за изплатено обезщетение от 12.02.2020г. По отношение на претенцията на ищеца
за сумата
490 лева /четиристотин и деветдесет лева/, представляващи левовата
равностойност на обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 поради закъснението на
полет №FB974 от
гр. Варна към гр. София планиран да излети в 21:30 на 12.07.2019г. Искът е
основателен и доказан по отношение на ответника „България Еър“ в предявения от
ищеца размер, поради следните съображения: В чл.6 от Регламента са предвидени отговорностите за
превозвача, в определени хипотези. Посочено е, че когато е опериращ въздушен
превозвач очаква по разумни причини даден полет да закъснее повече
от времето за излитане по разписание за три или повече часа за всички полети на
територията на Общността за три или повече часа над 1 500
километра и при всички други полети между 1 500 километра и 3 500
километра какви действия следва да се предприемат. Съгласно чл. 7 от Регламент (ЕО) №261/2004г., закъснение на
полет равно или по-голямо от три часа при пристигането си в крайното
местоназначение дава на пътника право на парично обезщетение, като обезщетяването
с конкретна сума съгласно Регламента, в случаите на голямо закъснение на полет,
е в зависимост от разстоянието между двете летища. Критерий за присъждане на
конкретен размер е разстоянието между двете летища, измерено по метода на
дъгата на големия кръг (съгласно чл. 7, т 4 от Регламента). За процесния полет 974,
първоначалния пункт на излитане се явява летище Варна, а краен пункт на
пристигане - летище София. Разстоянието между тези две летища е 364 км., което попада в хипотезата на чл. 7,
т. 1, б. “а” от Регламента - полети на територията на Общността до 1 500
километра. Безспорно
се установи, че полет №FB974 от гр. Варна към гр. София е следвало да излети в 21:30 с
планирано кацане в София – 22.20ч. на 12.07.2019г., а същият е
реализиран едва 23.45.ч., с кацане в София- 00.20часа, поради което превозвачът
дължи обезщетение за закъснението в претендирания от
ищеца размер от 490.00 лева, в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда -09.09.2019г., до окончателното изплащане. Отделно
от изложеното, настоящият състав счита, че въздушният превозвач „България ЕР“
АД дължи на ищеца от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2019година и законната лихва върху заплатената сума от
488.96 лева, която е дължима до датата на която е заплатено обезщетението
–12.02.2020г., тъй като присъждането на
такава лихва се явява законна последица от предявените основателни искови
претенции. В случая, плащането на първата претенция е извършеното от ответника
„България Еър“ в хода на процеса, т.е. задължението се явява погасено поради
плащане, а не поради неоснователност. По отношение на претендираното
от Х.Р. допълнително обезщетение за причинени неимуществени вреди: В чл. 12 от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. изрично е посочено, че регламентът не засяга правата на
пътника за допълнително обезщетяване. Следователно отговорността на въздушния
превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7 от
Регламента, като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер има
право да получи допълнително обезщетение по общия ред. По
делото се установи, че между ищецът и „България ЕР“ АД е бил сключен договор за превоз на пътници, по силата на
който, превозвачът „България ЕР“ АД е длъжен да изпълни своята договорна
престация точно, съобразно уговореното, включително във времево отношение. В
случая, безспорно се установи неточно (забавено) изпълнение на договора от
въздушния превозвач с оглед на времето, тъй като „България ЕР“ АД е осъществил
уговорения в договора превоз полет със закъснение – самолетът, чрез който е
следвало да се осъществи полетът FB971 с начален час на потегляне 07.05 часа от гр. София до гр.Варна е
излетял в 10.57ч. Това
забавено изпълнение поражда договорната отговорност на превозвача да обезщети Х.Р.
за претърпените от него неимуществени вреди. Възможността да се претендира
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от договорно неизпълнение (респ.
неточно изпълнение) е изрично прието за допустимо в практиката на ВКС, в който смисъл е ТР № 4/2012 г. от 29.01.2013 г. по тълкувателно дело № 4 по описа за 2012 г. В последното е
прието, че няма причина чл. 52 ЗЗД да не се прилага по аналогия и при
договорната отговорност, като в тази връзка се посочва, че когато
неимуществените вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение)
на договорни задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са
пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат
предвидени при пораждане на задължението, а при установена по делото
недобросъвестност на длъжника (знание на фактите, обуславящи по-тежката му
отговорност) – обезщетението е за всички преки и непосредствени неимуществени
вреди.
От
писмените доказателства приобщени по делото се установява, че на 12.07.2019г.в
10.00ч. ищецът е следвало да се яви във Варненски Апелативен съд по ВНОХД
№220/2019 г. по описа на ВАпС,
в качеството си на адвокат- защитник на подсъдим по цитираното дело.
Установи се, че полет FB971 София-Варна на
12.07.2019г. е следвало да бъде реализиран сутринта в 07.05 часа, като ищецът е
бил там два часа по-рано, т.е. в 5.00 часа, но вместо в плануваното време 07:55 мин., самолета кацнал на летище Варна в
11:58 мин., като закъснението на полета било 4:03 мин. /четири часа и три минути/. Установи се, че първоначално
обявеното закъснение е било обявено около 06.00 часа с времетраене- два часа,
след което, около 09.00 часа последвало ново обявяване на закъснението с още 1
час, а в последствие около 10.00 часа с още 1 час. Установи се от събраните в хода на производството гласни
доказателства, посредством разпита на свидетеля В.Е.Р.Е.,
че ищецът е бил негов адвокат по наказателно дело пред АС-Варна, насрочено
за 12.07.2019 г. от 10:00 часа, с когото е имал уговорена среща в 09:30 часа / преди с.з. / пред
сградата на съда. С показанията си свидетеля удостоверява, че „….към 08:00 часа
и нещо сутринта, адв. Р. ми се обади, за да ми каже, че чака да се качи на
самолета, тъй като в този момент полета нещо закъснява с около час. След
първото му обаждане, последва отново обаждане от адв. Р., който ми обясни да
помоля съдебния състав да изчакат или да
отложат заседанието с около 1-2 часа, тъй като има проблем с предвижването, тъй
като полета му продължава да закъснява……“. Свидетелят твърди, че …“. След
първите две обаждания, аз освен, че бях много притеснен, се чувствах
разочарован, разстроен и много ядосан на адвоката си. Последва от Х. ново
обаждане, в което ме помоли да дам телефона на преводача, който да обясни на
съдебния състав, че следва ново поредно закъснение на полета и да поиска ново
отлагане на съдебното заседание. При всички тези телефонни обаждания Х. звучеше
много притеснен, но в този момент не се интересувах за него, а бях зает със своите чувства… Съдебният състав
беше от 3-ма съдии, 3-ма адвокати, един прокурор, секретар, около 5 човека роднини на пострадалите, които участваха в
делото…“ и според свидетеля, след поредното обаждане на „….адвоката ми, с молба
да се отложи за пореден път заседанието, поради ново закъснение на полета
всички присъстващи, доколкото виждах това по лицата им бяха раздразнени и
гневни. Аз разбирах раздразнението и гнева на всички в залата спрямо моя
адвокат, тъй като се чувствах по същия начин като тях…..“. Поради закъснението
на ищецът, в качеството на адвокат на свидетелят В.Е.Р.Е., насроченото на 12.07.2019 г., съдебно
заседание от 10:00 часа, е започнало в 15.00 часа след обед: „….. При влизането на адв. Р. в съдебната зала
всички гледаха на него пренебрежително, като имаше реплики от рода: „Най-накрая
адвокатът дойде“. Аз самия бях много разочарован от него, заради ситуация, в
която ме постави. Затова разбирах и разочарованието на всички присъстващи. Считам, че тази ситуация, в която адвокатът
ме постави, макар и по независещи от него причини ми повлия негативно, тоест
утежни положението ми в този процес….“. Свидетелят споделя, че е бил „раздразнен“,
„гневен“, „объркан и разочарован“ от адвоката си, както и че са му „ минавали
мисли да го смени“.
Закъснението на ищецът, в качеството
на упълномощен защитник на подсъдимият за насроченото по ВНОХД №220/2019 г. по
описа на ВАпС от 10.00 часа открито с.з., което е
довело до многократно отлагане на насрочения час за разглеждане на делото,
безспорно е уронило професионалния му авторитет пред „…неговия
клиент, трима апелативни съдии, един съдебен секретар, както и двама адвокати
от ВАК, трима частни тъжители, прокурор от ВАпП и публиката
на делото, състояща се от други пет души роднини и приятели на пострадалия,
както и журналист от местен вестник….“ и неминуемо е
предизвикало у ищецът допълнителен стрес, неудобства и напрегнатост.
Претендираното обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на
7000.00 лева Р. обосновава и със закъснението на вечерния полет №FB974 от гр. Варна към гр. София, изпълняван от „България Ер" АД, планиран
да излети в 21:30 на 12.07.2019 г. с
кацане в 22.20ч., но на практика реализиран в 23.45ч. с кацане в 00.20ч., което
закъснение довело до прекратяване на гражданския му договор с фирма „Солвер" ООД, с ЕИК *********, поради
невъзможност да реализира предварително планиран за 23.00 часа конферентен
разговор.
От представените по делото писмени доказателства - копие от Служебна бележка по чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ за
2018г. на Х.Ц.Р., копие от Служебна бележка по чл. 45, ал. 5 от ЗДДФЛ за
От показанията на св. Г.П.Б. се установява, че е
служител във фирма „Солвер“ ООД от 2012г., а ищецът
от 2013г., че фирмата „…работи с магазини и бензиностанции на щатския пазар и
нашата работа беше да инсталираме софтуерен прототип по магазини и
бензиностанции и да ги поддържаме и при възникнали проблеми,
да ги отстраняваме. По телефон ставаше работата…..“. С показанията си
свидетелят удостоверява, че първоначално
ищецът е бил на трудов договор, след което „….мина на месечни граждански
договори, заради естеството на професията, която започна да упражнява - на
адвокат. Всеки месец от годината имаше граждански договор и получаваше месечно
възнаграждение за всеки договор от около 2400 лева, като тази сума зависи от
нощния труд и от часовете работа….“. Установява
се от показанията на свидетелят, че всеки служител от отдел „поддръжка” има задължението да дава почасови
дежурства в рамките на 24-часово денонощие, за да може да има непрекъснат
работен процес „….тъй като клиентите ни
бяха предимно от Щатите, постоянно се налагаше на нас да работим нощем заради часовата разлика…“.
Свидетелят твърди, че си спомня през 2019г. „….случай, в който ищецът трябваше
да бъде на работа нощна смяна, но така и не успя, защото преди да започне
работното му време, той ми се обади и ми каза, че полетът му закъснява, че се
намира във Варна, няма да успее да се прибере навреме ….“. Установи се, че заради закъснението на
полета, Р. не е бил в офиса навреме, „……телефонът в офиса беше звънял
многократно заради проблем, който е възникнал с наш клиент и който не е успял
да се свърже с нас….“, като уточнява, че „…. Тук става въпрос за голям клиент,
тоест, който има верига от магазини,
бензиностанции, които за определено време не са работили, за което
впоследствие разбраха собствениците на дружеството, в което работим и за Х.
това беше проблем…..“. Твърди, че заради това закъснение, „…..отношението,
което имаха шефовете към него, включително и моето се промени, тоест влоши.
Шефовете, след тази случка считат, че Х. е човек, на който не може да се
разчита, независимо, че е изпаднал в тази ситуация по независещи от него
причини……“, като са обсъждали вариант да му прекратят гражданския договор, но
стигнали до компромис - да му намалят часовете
работа, като го викат в крайна нужда. Съдът
счита за не относими към претенцията за неимуществени
вреди показанията на свидетеля в частта, в която се удостоверява, че „….. това се отразява като цяло на
заплащането, …. за един период от време възнагражденията, които получаваше Х.
от фирмата значително намаляха….“. В тази си част показанията биха били относими при заявена от ищеца претенция за имуществени
вреди, което обстоятелство не е налице в настоящия казус. Безспорно е обаче, че на 12.07.2019г., поради забавяне на
полет №FB971 София-Варна и полет №FB974 Варна София
с общо около 6ч. 23мин., ищецът е претърпял неимуществени вреди, които вреди за разлика от имуществените не
винаги подлежат на лесно възприемане от околните, тъй като са част от психическите
преживявания на увреденото лице. Справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент
на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали
за своя притежател. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на
вредите на увреденото лице. В настоящият казус претендираните морални вреди
засягат честта, достойнството и доброто име на ищеца, не само като гражданин в
обществото, но и в частност в
професията, която упражнява. Претърпените от Р.
негативни емоции са над обичайните и са пряк резултат от неточното изпълнение
на договора от страна на „България ЕР“ АД и нарушаването на
разпоредбите на Регламент (ЕО) №
261/2004г. Забавеното изпълнение е изиграло решителна
роля за причиняването на вредите, като всички гореописани фактори са пряка
причина за настъпилите неимуществени вреди, което обуславя присъждането на
обезщетение в размер от 7000 лева. Неимуществените вреди не биха настъпили при своевременно и точно изпълнение на
задълженията на „България ЕР“ АД. Причинените
на Р. вреди нямат случаен характер, а са типична закономерна и адекватна
последица от забавеното изпълнение на полета, допуснато от „България ЕР“
АД и липсата на осигурена грижа и информация. По отношение на заявената претенция към ответника „Е-СКай“ ООД, настоящият състав счита същата за
неоснователна и недоказана, поради следните съображения:
"Е-СКАЙ"
ООД е лицензиран тур-оператор с лиценз РКК-01-6172 и администратор на интернет резервационна система за самолетни билети интегрирана на
сайта www.eSKY.bg. В качеството си на посредник между трети лица, желаещи да
закупят самолетни билети (потребители) и авиокомпаниите във връзка с
извършването за резервации, закупуване и издаване на самолетни билети не носят
отговорност по Регламент №261/2004г. на
Европейския парламент и на съвета от 11.02.2004г. относно създаване на общи
правила за обезщетяване на пътници
при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, тъй като
отговорността се носи от авиокомпанията – в случая ответникът „България Еър“. По делото не се оспорва обстоятелството, че ищецът и ответникът“Е-Скай“ООД са били
обвързани от валидно облигационно правоотношение, по силата на което ответното
дружество осигурило самолетни билети за пътуване на Х.Р. *** до Варна и от
Варна до София. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е заплатил цена на
билетите и възнаграждение на ответника. За да възникне отговорността на
ответното дружество „Е-Скай“ООД, следва да бъде
установено по безспорен и категоричен начин, че е неизправна страна по
договора, както и че настъпилите вреди са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението. От събраните по делото доказателства
се установи, че ответното дружество е резервирало и осигурил самолетните билети
съгласно договореното /в указаното време и до указаното място/, поради което
претендираните от ищеца вреди към „Е-Скай4ООД не са пряка и непосредствена последица от
неизпълнение на договорни задължения на ответното дружество. От
събраните по делото доказателства и от реализираната СТЕ, заключението по която
е прието като доказателство по делото като обосновано и компетентно се установи, че на 22.06.2019 г. ищецът закупува от „Е-Скай“
ООД самолетен билет по маршрут София- Варна с тръгване и връщане 12.07.2019 г.
с авиокомпания „България Ер“. Установи се, че задължително условие за
закупуване на самолетни билети от „Е-Скай ООД е
приемане на общите условия, които са налични на страницата на дружеството-посредник и същите могат да бъдат
прочетени и без да е необходимо да се закупуват услуги. От заключението на
вещото лице по допуснатата СТЕ се установи, че ако потребителят желае да закупи
услуги, той трябва да приеме ОУ, в противен случай не би било възможно да
завърши резервацията си. Установи се, че ищецът е приел ОУ, в които изрично е отбелязано, че отговорността за извършването на превоза
е на авиокомпанията, а не на посредника. С оглед на изложеното по-горе следва
да се приеме, че ответникът „Е-Скай“ ООД е изпълнил задълженията си по сключения договор, поради което заявената
при условията на солидарност към него искова претенция се явява неоснователна. По
разноските:
На основание чл.78 ал.1 от ГПК ищецът
има право на разноски съобразно уважената/отхвърлена част от исковете.
Ищецът претендира разноски съобразно
приложен по делото списък по реда на чл.80 от ГПК /л.366/ в размер на 1463.34
лева, от които: 900.00 лева адв.възнаграждение,
380.00 лв. ДТ, 70.00 лева разноски за преводач, 63.34 лева заплатен транспорт
на свидетеля В.Е.и 63.34 лева и 50.00
лева заплатен транспорт за свидетеля Б..
Настоящият състав счита, че общо
сторените от ищеца разноски са доказани в размер от 1350.00 лева, тъй като по
делото липсват доказателства за
заплатените транспортни разходи на свидетелите В.Е.и Б., поради което от общо претендираната
сума 1463.34 лева, следва да бъде приспадната сумата от 113.34 лева.
С оглед уважените срещу „България
Еър“ искове, на ищецът следва да бъдат заплатени от дружеството разноски в
размер на 1350.00 лева.
Съобразно отхвърлените като
неоснователни искове срещу „Е-Скай“ и съобразно
разпоредбата на чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати на дружеството
сторените от тях разноски в размер на 1180.00лева, съобразно представения по
делото списък на разноски.
По направеното възражение за
прекомерност:
Съдът намира същото за
неоснователно, поради следните съображения: Материален интерес на предявеният
иск за неимуществени вреди е в размер на 7000.00 лева, като минимумът,
предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата № 1/9.07.2004г. е 680.00 лева.
Отделно от това са предявени и два иска за имуществени вреди, всеки от тях в
размер на 490.00 лева, като минимумът, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредбата № 1/9.07.2004г. е 300.00 лева. Отделно от това, съдът взе в предвид
правната и фактическа сложност на делото, поради което намира, че адвокатското
възнаграждение на ищеца в размер на 900.00 лева не следва да бъде намалявано.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
ОСЪЖДА „България Ер" АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София р-н Слатина бул. „Брюксел“ №1, представлявано
заедно от изпълнителните директори Х. Т.Т.и Я.В.Г.и прокуриста Б.Ц.М.да заплати на Х.Ц.Р. с ЕГН ********** ***,
сумата от 490 лева
/четиристотин и деветдесет лева/, представляващи левовата равностойност на
обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, поради закъснението на полет №FB974 от
гр. Варна към гр. София планиран да излети в 21:30 на 12.07.2019г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 09.09.2019г., до
окончателното изплащане, както и законна лихва върху заплатената в хода на
производството от „България Ер"
АД сума от 488.96 /четиристотин осемдесет и осем лева и деветдесет и шест стотинки/
лева, дължима от 09.09.2019г., до датата на която е заплатено обезщетението
–12.02.2020г.
ОСЪЖДА „България Ер" АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София р-н Слатина бул. „Брюксел“ №1, представлявано
заедно от изпълнителните директори Х. Т.Т.и Я.В.Г.и прокуриста Б.Ц.М.да заплати на Х.Ц.Р. с ЕГН ********** ***,
сумата от 7000
/седем хиляди/ лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени
вреди, изразяващи се в уронване на професионалния авторитет на ищеца, в
качеството му на адвокат и на изпълнител по граждански договор, както и
неполагане на необходимата грижа описана в Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда - 09.09.2019г., до
окончателното изплащане.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявеният от Х.Ц.Р. с ЕГН ********** ***, против „Е-СКАЙ" ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
„Софийски герой“ №1 ет.З, представлявано от Д.П.М.иП.М.В. иск за заплащане на сумата от 490
лева /четиристотин и деветдесет лева/, представляващи левовата равностойност на
обезщетението по чл.7 т.1 а) от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския
парламент и на Съвета от 11 февруари 2004, поради закъснението на полет №FB974 от
гр. Варна към гр. София планиран да излети в 21:30 на 12.07.2019г., в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране
на исковата молба в съда - 09.09.2019г.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан предявеният от Х.Ц.Р. с ЕГН ********** ***, против „Е-СКАЙ" ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
„Софийски герой“ №1 ет.З, представлявано от Д.П.М.иП.М.В. иск за заплащане на сумата от 7000 /седем хиляди/
лева, представляващи обезщетение за нанесени неимуществени вреди, изразяващи се
в уронване на професионалния авторитет на ищеца, в качеството му на адвокат и
на изпълнител по граждански договор, както и неполагане на необходимата грижа
описана в Регламент (ЕО) №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11
февруари 2004г., в едно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба в съда - 09.09.2019г., до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „България Ер" АД с ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление гр. София р-н Слатина бул. „Брюксел“ №1, представлявано
заедно от изпълнителните директори Х. Т.Т.и Я.В.Г.и прокуриста Б.Ц.М.да заплати на Х.Ц.Р. с ЕГН ********** ***
сторените в настоящото производство разноски в размер на 1350.00 – хиляда триста и петдесет
лева.
ОСЪЖДА Х.Ц.Р. с ЕГН **********
*** да заплати на „Е-СКАЙ" ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул.
„Софийски герой“ №1 ет.З, представлявано от Д.П.М.и П.М.В. сторените в
настоящото производство разноски в размер на 1180.00 – хиляда сто и осемдесет
лева.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
съобщението до страните пред Окръжен съд – Ловеч.
Препис от настоящото Решение да
се връчи на страните по делото на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: