РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 30.01.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на двадесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 146/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 997/04.01.2019 г., предявена от „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление ***, против В.И.М., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
Ищецът
„Б.Д.“ ЕАД
твърди, че на
22.01.2008 г., е сключил с ответника Договор за ипотечен кредит, по силата на
който ищецът предоставил на В.И.М., кредит в размер на 97 000 лева,
който бил усвоен на 30.01.2008 г.
За
обезпечаване на задълженията по договора за кредит била учредена законна
ипотека върху следния недвижим имот: апартамент № 86, находящ
се в гр. София, ж.к. „*******.
Ищецът
твърди, че погасяване на кредита
следвало да се извърши на 360 равни месечни вноски, съгласно
предоставения на кредитополучателя погасителен план, неразделна част от
договора, като за падежна дата било определено всяко 20-то число от месеца.
За
предоставения кредит, кредитополучателят следвало да заплаща лихва, формирана
от базов лихвен процент за този вид кредит, определян периодично от кредитора и
надбавка, която можело да бъде намалявана с отстъпка. Към датата на сключване
на договора, базовият лихвен процент бил 4.19 %, а стандартната добавка била в
размер на 3.10 % пункта, или лихвеният
процент по кредита бил общо 7.29 %
На
25.06.2013 г., на 07.10.2014 г., на 07.04.2016 г. и на 09.03.2017 г., между
страните били подписани допълнителни споразумения към Договора за ипотечен
кредит от 22.01.2008 г.
Въпреки
многократното преструктуриране на задължението, кредитополучателя преустановил
редовното обслужване на кредитното задължение, считано от м.02.2018 г., когато
дължимата месечна вноска била платена частично.
С
оглед на това и на основание чл. 20, ал. 2 от Общите условия, ищецът упражнил
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем. Уведомлението било
връчено по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, което било удостоверено с разписка и
констативен протокол от 10.07.2018 г. на ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ. След
уведомяването на ответника, на 20.09.2018 г., кредитът бил отнесен като
предсрочно изискуем.
Ищецът твърди, че ответникът му дължи
(солидарно с М.И.Д.): сумата от 93 366.34 лева - главница по Договор за
ипотечен кредит от 22.01.2008 г., сумата от 6 319.71 лева -
възнаградителна лихва, за периода от 01.10.2017 г. до 27.09.2018 г., сумата от 234.35 лева -
санкционираща лихва, за периода от 05.02.2018 г. до 27.09.2018 г., и сумата от 3582.85 лева – заемни
такси.
За
посочените суми, на 28.09.2018 г., „Б.Д.“ ЕАД подало заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК и било образувано ч.гр.д. № 63342/2018 г.
по описа на СРС, 71 състав, по което била издадена заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, като в срока по чл.
414 ГПК, длъжникът В.И.М. подал възражение по чл. 414 ГПК.
Предвид
изложеното, ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъде
установено, че ответникът му дължи посочените суми, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 28.09.2018 г. до
окончателното плащане. Ищецът претендира и направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни:
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ,
иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 430, ал. 2 ТЗ, иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
По предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ, в тежест на ищеца е да установи
възникването на валидно облигационно правоотношение по договор за кредит с
твърдяното от ищеца съдържание, предоставянето на сумата и усвояването на
кредита от ответника, изискуемост на задълженията на ответника.
От представения по делото Договор за ипотечен кредит от 22.01.2008 г.,
съдът приема за установено, че между страните по делото е възникнало валидно
правоотношение, по силата на което, ищецът е предоставил на ответника В.И.М. кредит в размер на
97 000 лева, който е бил усвоен, а кредитополучателя,
солидарно с М.И.Д.,
е поел задължението, да погаси всички свои задължения по
ползвания кредит, включително главница, лихви и разноски, съгласно погасителен
план - Приложение № 1, неразделна част към договора за банков кредит.
Ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
На 19.09.2019 г., ответникът е
депозирал по делото молба, с която заявява, че процесните
суми са били погасени чрез плащане, направено по изпълнително дело №
20188440402930 по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
В тази връзка следва да се посочи, че
неподаването на писмен отговор по чл. 131 ГПК не преклудира
правото на ответника да оспори иска и да ангажира доказателства, тъй като едва
след доклада на съда по чл. 146 ГПК се считат очертани параметрите на спора
(решение № 67 от 06.07.2010г. по
т.д. № 898/2009г., Т. К., І Т. О. на
ВКС).
С молба от 17.10.2019 г., ищецът признава, че в
хода на изпълнителното производство е получил процесните
суми.
С оглед на така направените възражения и
признания, и след като съобрази представените по делото съобщения по изп.д. № 20188440402930, съдът приема за установено по
делото, че процесните суми са погасени чрез
принудителното им събиране по посоченото изпълнително дело.
По общото правило на чл.235, ал.3 ГПК съдът взема
предвид всички факти, които са от значение за спорното право, и това са
фактите, настъпили след предявяване на иска – от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до приключване на съдебното
дирене в производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, респ.415,
ал.1 ГПК. Съгласно задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата по чл. 418,
ал.1 ГПК заповедта подлежи на изпълнение преди да е влязла в сила, поради което
сумите, събрани по принудителен ред в изпълнителното производство, са на
основание на издадения съдебен акт – разпореждане за незабавно изпълнение,
което не подлежи на проверка в исковия процес. В посоченото ТР е прието, че в
производството по чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство
нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите,
настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
с изключение на факта на удовлетворяване на вземането чрез осъществено
принудително събиране на сумите по
издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес
С оглед на
изложеното и въпреки направеното плащане, исковете следва да бъдат уважени,
като постъпилите суми по сметка на ищеца, следва
да бъдат взети предвид в изпълнителното производство, което така или иначе
вече е приключено, поради изпълнение на задълженията и събиране на разноските
по изпълнението (в този смисъл е и
постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 99/12.07.2017 г. по
гр.д. № 60330/2016 г. по описа на ВКС, І ГО).
Относно разноските: Ищецът признава, че са му били платени разноските както за заповедното,
така и за исковото производство, поради което и съдът не се произнася в частта
за разноските.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.
422 ГПК, че В.И.М., с ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1-во ЗЗД, сумата от 93 366.34 лева – главница по Договор за ипотечен кредит
от 22.01.2008 г., ведно със законната лихва, считано от
28.09.2016 г. до окончателното плащане, на основание чл. 430, ал. 2 ТЗ, сумата
от 6 319.71 лева - договорна (възнаградителна) лихва, за периода от 01.10.2017 г. до 27.09.2018 г.,
на основание
чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата от 234.35 лева, представляваща санкционираща
(наказателна) лихва, за периода от 05.02.2018 г. до 27.09.2018 г., и на
основание чл. 430, ал.1 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1-во ЗЗД, сумата
от 3582.85 лева – заемни такси по Договор за
ипотечен кредит от 22.01.2008 г.,
за
които суми в производството по ч.
гр.д. № 63342/2018
г. по описа на СРС, 71 състав, е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и които суми са били събрани по изп.д. № 20188440402930 по описа на ЧСИ с рег. № 844 от КЧСИ.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: