№ 35
гр. Ловеч, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЙОВКА КАЗАНДЖИЕВА
Членове:ИВАН ИВАНОВ
ЕМИЛ ДАВИДОВ
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
в присъствието на прокурора К. Енч. П.
като разгледа докладваното от ЕМИЛ ДАВИДОВ Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20214300600532 по описа за 2021 година
Производство с правно основание член 317 и сл. от Наказателно
процесуалния кодекс.
Постановена е Присъда № 260009/07.06.2021 година по наказателно
общ характер дело № 140/2019 година на Районен съд Луковит.С тази
присъда съдът е признал подсъдимия П. К. П., роден на ******г., в гр.
Луковит, живущ в с. ***, български гражданин, неженен, със средно
образование, безработен, неосъждан, за виновен в това, че на 05.05.2018 г.
около 11.30 часа в с. Торос, област Ловеч, в пункт за изкупуване на черни и
цветни метали на „***" ЕООД, причинил телесни повреди на повече от едно
лице, а именно: средна телесна повреда на Р. Б. Ш. от с. Торос, изразяваща се
в травматично избиване на горен десен четвърти зъб, счупване до нивото на
венеца на горен десен кучешки зъб, травматично разклащане на три долни
зъба /ляв централен резец, десен централен резец и ляв страничен резец/,
довели до трайно затруднение на отхапването, говора и дъвченето, и лека
телесна повреда на Г. К. П. от с. Торос, изразяваща се в разкъсно-контузна
рана на челото, с последващо зашиване, довела до разстройство на здравето
1
извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК /временно и неопасно разстройство
на здравето/, като престъплението е извършено по хулигански подбуди,
поради което и на основание чл. 131, ал.1, т. 4, предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во,
вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, предл. 3-то, хип. 2-ра, вр. с чл. 54, ал. 1 от НК, го е
осъдил на 2 /две/ години лишаване от свобода,което наказание на основание
чл. 66, ал. 1 от НК е отложил за изпитателен срок от 4 /четири/години.
Със същата присъда на основание чл. 45 ЗЗД подсъдимия П. К. П. е
осъден да заплати на гражданския ищец Р. Б. Ш., сумата от 6 000 /шест
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в резултат на престъплението, ведно със законната лихва от деня на
увреждането 05.05.2018 г. до окончателното й издължаване,а на гражданския
ищец Г. К. П. сумата от 2 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в резултат на престъплението, ведно
със законната лихва от деня на увреждането - 05.05.2018 г. до окончателното
й издължаване.
Недоволен от присъдата е останал въззивника П.П.,който я обжалва с
оплакване за необоснованост и незаконосъобразност.Сочи,в жалбата си,че
липсват безспорни и категорични доказателства да е извършил
инкриминираното деяние.Според жалбоподателя съдът неправилно се е
позовал на свидетеля К. А.,който е бил на разстояние и не могъл да възприеме
инцидента.Изтъква се,че обясненията на Р.Ш. и Г.П. са изцяло тяхна защитна
теза и следва да се ценят като такава.Сочи,че свидетелите И.П.,Й.М. и К.У.
категорично отричат П. да е бил на мястото на инцидента.На следващо
място,счита,че заключението на съдебно медицинската експертиза не
установява по категоричен и безспорен начин механизма на телесното
увреждане на пострадалия,тъй като не съобразява,че пострадалия Ш. е имал
проблеми със зъбите далеч преди инцидента.Моли,съда да постанови
решение,с което да отмени обжалваната присъда и го признае за невиновен
по повдигнатото обвинение по чл. 131, ал.1, т. 4, предл. 3-то и т. 12, предл.
1-во, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, предл. 3-то, хип. 2-ра, чл. 131, ал.1, т. 4,
предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, предл. 3-то, хип. 2-
ра от Наказателния кодекс.
В съдебно заседание представителя на Окръжна прокуратура Ловеч
моли, да се остави жалбата без уважение.Счита,че възраженията против
2
първоинстанционния съдебен акт са за необоснованост, с оглед
недоказаността на извършеното деяние и необоснованост на
съдебномедицинските експертизи, относно характера на телесните
увреждания. Счита, че съдът в хода на съдебното следствие е изяснил изцяло
фактическата обстановка по делото. Проверил е всички доказателства, които
са събирани в ДП и счита, че в мотивите към съдебния акт е направен един
пълен и точен анализ на събраните доказателства.Сочи,че съдът е обърнал е
внимание и анализирал всички свидетелски показания, като след съпоставка
между казаното от отделните свидетели е приел и е дал вяра на свидетели,
които обуславят изводите относно съставомерността и авторството на
деянието. Счита, че тези показания в тяхната взаимна връзка са
безпротиворечиви и напълно подкрепят обвинителната теза. В тази връзка са
и заключенията на съдебномедицинските експертизи. Ето защо счита, че
съдът е постановил един обоснован и законосъобразен съдебен акт, поради
което същия следва да се потвърди.
В съдебно заседание въззивника П.П. лично и чрез защитника си
адв.Ц. поддържа въззивната жалба.Излагат наведените в допълнителната си
жалба аргументи за необоснованост на съдебния акт,като твърдят,че същия е
антидатиран – мотивите били изготвени повече от пет месеца след
присъдата.Правят искане,съдът да отмени обжалваната присъда и върне
делото за ново разглеждане от друг състав на съда.
От съвкупната преценка на събраните на досъдебното производство и в
хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства
въззивния съд приема за установено следното :
Жалбата е основателна извън изложените в нея съображения – в хода
на съдебното следствие пред първата инстанция е допуснато съществено и
неотстранимо в тази фаза процесуално нарушение,което налага отмяна на
постановената присъда и връщане на делото за ново разглеждане от стадия на
съдебното заседание.
Подсъдимият П.П. е предаден на съда по обвинение по чл. 131, ал.1, т.
4, предл. 3-то и т. 12, предл. 1-во, вр. чл. 129, ал. 1, вр. ал. 2, предл. 3-то, хип.
2-ра,за това, , че на 05.05.2018 г. около 11.30 часа в с. Торос, област Ловеч, в
пункт за изкупуване на черни и цветни метали на „***" ЕООД, причинил
телесни повреди на повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на
3
Р. Б. Ш. от с. Торос, изразяваща се в травматично избиване на горен десен
четвърти зъб, счупване до нивото на венеца на горен десен кучешки зъб,
травматично разклащане на три долни зъба /ляв централен резец, десен
централен резец и ляв страничен резец/, довели до трайно затруднение на
отхапването, говора и дъвченето, и лека телесна повреда на Г. К. П. от с.
Торос, изразяваща се в разкъсно-контузна рана на челото, с последващо
зашиване, довела до разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл.
129 от НК /временно и неопасно разстройство на здравето/, като
престъплението е извършено по хулигански подбуди.След законосъобразно
проведено открито разпоредително заседание на 17 юни 2019 година,делото е
продължило по общия ред с даване ход на съдебното следствие на 18 неомври
2019 година.В съдебно заседание на 07.10.2020 година съдебния състав е
постановил,че насрочва следващото съдебно заседание по реда на член 285 с
извършване на оглед на местопроизшествието,като е разпоредил да се
призоват страните по делото и да се осигури специалист технически
помощник от НТЛ на МВР.Следващото заседание е проведено на 20.11.2020
година на място в пункт за изкупуване на метални отпадъци в село Торос,в
района на бившия стопански двор на селото.Присъствали са подсъдимия и
неговия защитник,повереника на гражданските ищци и частни обвинители
Районния прокурор Грънчарова и експерт от НТЛ на МВР Луковит.След това
съдебния състав е изслушал обяснение на подсъдимия П. и показания на
свидетеля В..Съдебното заседание е продължило с показания на свидетеля
В.,който посочва различни места в района на пункта,давайки показания
същевременно.Тъй като свидетеля твърдял,че чул писъци,съдебния състав
постановил неизвестно лице да остане до пункта и да се провикне,а съдебния
състав констатирал,че вика се чувал от мястото,където св.В. твърди,че се е
намирал.В протокола е вписано,че това е следствен експеримент.Заседанието
е продължило в сградата на съда в град Луковит,като след няколко отлагания
на 7.06.2021 година е постановена присъдата,предмет на настоящето въззивно
производство.
Решаващия съдебен състав на районен съд Луковит е допуснал грубо
смесване на два съвсем различни процесуални института - оглед в съдебна
фаза / член 285 от НПК / и следствен експеримент / член 166 – 168 от НПК /
Посочените два института са ситуирани в глава 14 от НПК „ Способи за
доказване „Съгласно разпоредбата на чл. 155 от НПК оглед на местности,
4
помещения, предмети и лица се извършва, за да се установи разположението
на обекти и вещи, за да се разкрият, непосредствено да се изследват и запазят
следи от престъплението и други данни, необходими за изясняване на
обстоятелствата по делото, т. е., огледът има удостоверителна функция.
Съгласно чл. 104 от НПК доказателства могат да бъдат само тези фактически
данни, които са установени (събрани) по предвидения в НПК ред. Съгласно
разпоредбата на член 105,ал.2 от НПК не се допускат доказателствени
средства, които не са събрани или изготвени при условията и реда,
предвидени в НПК. Доказателствените средства, чрез които в процеса се
възпроизвеждат релевантни за делото факти, са стриктно регламентирани, за
да се гарантират правата на страните, да се изключи опасността от произвол и
да се осигури достоверността на фактите, върху които се основава
присъдата.В този смисъл не става ясно какъв точно процесуален способ е
приложен в изнесеното съдебно заседание на 20.11.2020 година на пункта за
изкупуване на метали в село Торос.При насрочване на заседанието съдебния
състав е постановил извършване на оглед,на място е посочено,без страните да
са уведомени за това,е записано,че се извършва следствен експеримент с
лице,чието име не е записано в протокола,нито пък е записано от какво точно
разстояние е извикало това лице.В допълнение към всичко това,на място е
извършван разпит на св.В.,нещо напълно недопустимо при следствен
експеримент. Следствения експеримент по смисъла на член 166 от НПК
представлява способ за проверка на доказателства и неговата цел е да бъдат
проверени и уточнени данни, получени от други доказателствени източници
или друго действие по разследването. Той няма самостоятелен характер, не
представлява средство за събиране на оригинерни доказателства или
изясняване на релевантните за изхода на производството факти. В този
смисъл е и Р 190-2011 г. на ВКС, НК, І НО. Правната природа на обсъждания
институт предполага съществуването на доказателства, които трябва да бъдат
проверени или уточнени чрез провеждане на следствен експеримент. Но
доколкото по смисъла на действащия процесуален закон /член 166 от
НПК/ следственият експеримент е способ единствено за проверка и
уточняване на данни, които вече са получени и придобити от други
следствени действия, е недопустимо чрез него да бъдат откривани и
приобщавани нови доказателства към делото, каквото в случая на практика е
било сторено с извършения следствен експеримент.С допускане на обяснения
5
на подсъдимия и показания на св.В. извършените процесуални действия при
условията на 262 от НПК и доколкото съдът се е позовал в мотивите си на
тези действия е допуснато съществено,неотстранимо в въззивна фаза
процесуално нарушение.Това е така,защото съгласно чл. 104 от НПК
доказателства могат да бъдат само тези фактически данни, които са
установени (събрани) по предвидения в НПК ред. Съгласно разпоредбата на
чл. 105, ал. 2 от НПК не се допускат доказателствени средства, които не са
събрани или изготвени при условията и реда, предвидени в НПК.
Доказателствените средства, чрез които в процеса се възпроизвеждат
релевантни за делото факти, са стриктно регламентирани, за да се гарантират
правата на страните, да се изключи опасността от произвол и да се осигури
достоверността на фактите, върху които се основава присъдата.
Водим от горните мотиви,съдът счита,че обжалвания съдебен акт -
Присъда № 260009/07.06.2021 година по наказателно общ характер дело №
140/2019 година на Районен съд Луковит следва да се отмени,а делото да се
върне за ново разглеждане,от друг състав на същия съд от фазата на
съдебното заседание,където са допуснати посочените по – горе нарушения на
процесуалния закон,както беше посочено по горе,откритото разпоредително
заседание е законосъобразно проведено.
Водим от горното и на основание член 355,ал.2 във връзка с член
348,ал.3,т.1 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 260009/07.06.2021 година по наказателно общ
характер дело № 140/2019 година на Районен съд Луковит.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от
фазата на съдебното заседание.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7