Р Е Ш Е Н И Е
Номер 641 11.05.2022 година град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД–БУРГАС, първи състав, в открито
заседание на тринадесети април две хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Съдия: Димитър Гальов
Секретар: Десислава Фотева
като разгледа докладваното от
съдията адм. дело № 2898 по описа за
2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел І от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. с чл. 215, ал. 1 от Закона за устройство на територията
(ЗУТ).
Жалбоподателят Д.И.С., с
адрес: *** е оспорил Заповед № РД-08-943 от 06.12.2021г. на Кмета на Община Айтос,
с която му е наредено да премахне незаконен строеж „дървен навес“, изграден
върху общински поземлен имот № 200, кв.13 по плана на с.Тополица, която счита
за материално и процесуално незаконосъобразна. Сочи се, че неправилно е
определен адресатът на административния акт, тъй като наемател на сградата е
дружеството „Д. 74“ЕООД. Въпреки, че жалбоподателят е собственик и управител на
това дружество, според него именно фирмата следва да бъде задължен субект,
адресат на издадения индивидуален административен акт. Описаният навес
съставлявал стреха без стени, козирка над наетия от дружеството магазин и
покрива упоменатата в заповедта „обособена площадка“, тераса, която е изградена
още при построяването на сградата- преди повече от 50 години. Сочи се, че
т.нар. от жалбоподателя „стреха“ съществувала от много години, от периода преди
1975г., доколкото управителят на дружеството е жител на населеното място и е
роден там, поради което фактите са му известни. Първоначално, процесният навес
е бил изграден от замонолитени в основата метални тръби и профили, покрити с
етернитови плоскости, във вида в който се е запазил откъм северната фасада на
сградата, а понастоящем двата други обекта на първия етаж са със същата или
подменена преди процесния период метална конструкция, покрита с винилови
платнища и оградена със силиконови завеси. Собственик на обекта е ПК „Напред“,
от която дружеството е наело под наем магазина през 2014г. Към този момент
стрехата /навеса/ е била в негодно състояние, като имало нарязани и отчупени,
ръждясали профили, вкопани в разбита на места липсваща циментова настилка на
терасата. Сочи се, че в самият наемен договор е бил определен тригодишен период
за основен ремонт и преустройство, осъществен с разрешение за строеж № 20 от
18.04.2017г., в което като възложител е посочена потребителната кооперация, а
като инвеститор е записано дружеството „Д. 74“ ЕООД. В този период е извършено
и възстановяването на стрехата, наречена в обжалваният акт „навес“, при което
на мястото и с размерите на старите на замонолитените стари елементи на
металната конструкция, посредством разглобяеми съединения с ъглови планки и
болтове се поставя настоящата дървена конструкция, покрита с битумни плоскости,
тип „ондулин“, като била по-лека, естетична и безопасна. При положение, че така
направеното „подобрение“ е било обект на договаряне със собственика на вещта-
ПК „Напред“ в цитирания договор за наем, така поставената козерка или стреха
следва да е собственост на потребителната кооперация. Навесът не е свързан със
сградни инсталации и техническа инфраструктура, може да бъде отделен от
основната постройка без да се разглобява, респективно да се постави на друго
място, поради което според оспорващата страна същият има характер на
„преместваем обект“, а не на строеж, както неправилно е квалифициран в
оспорената заповед. Твърди се, че описанието на незаконния строеж е неточно и
неясно, като са посочени размери, които се разминават значително с тези на
реалния обект, а не се твърди констатациите да се отнасят за част от него,
която да е обособена. Не е ясно и по отношение на кой обект този навес се явява
допълващо застрояване, тъй като се изтъквало качеството на жалбоподателя като
собственик, но обектът, собственост на дружеството управлявано от Д.С. се
намира на горен етаж и не е свързан механично или функционално с конструкцията,
която е под котата на този втори етаж. При това положение, нито
предназначението, нито резултата от „незаконното строителство“ са насочени към
втория етаж. Оспорва се констатацията на проверяващите служители, обективирана
в констативния протокол, а именно, че обектът се изгражда по време на
проверката- 20.07.2021г. Твърди се, че след завръшването на ремонта през 2017г.
по дървената конструкция и покриващият я ондулин са извършвани единствено
дребни ремонти и поддръжка- боядисване, запълване на пукнатини и др. На следващо място, сочи, че наличието
на процесния навес е от обществена полза, тъй като се ползва от гражданите при
лоши метеорологични условия като място за изчакване на автобус и прочие, а в
подкрепа на това са събрани и подписите на над 150 човека в искане до
кметството да се запази този навес. В условието на евентуалност, претендира
наличието на търпимост, ако се приеме, че процесният обект съставлява строеж,
тъй като е съществувал без съществени изменения в исторически времена. Иска се
обявяване на заповедта за нищожна или нейната отмяна, като незаконосъобразна.
Претендират се разноските по делото.
В хода на
производството се ангажират гласни доказателства и СТЕ.
В съдебно
заседание, оспорващият, чрез процесуален представител- адвокат С.Г. поддържа
жалбата. В писмени бележки по съществото на спора се позовава на приетите по
делото доказателства и въз основа на тях доразвива доводите си за неприложимост
на процедурата по чл.225а от ЗУТ доколкото процесният обект следва да се
квалифицира като преместваем обект, а не строеж, по смисъла на ЗУТ.
Ответникът – Кмета на община Айтос, се
представлява по делото от упълномощен юрисконсулт- Г.Г.- С.- гл.юрисконсулт на
община Айтос. Оспорва жалбата. Представя административната преписка
свързана с оспорената заповед. В съдебно заседание и в писмени бележки по
съществото на спора, излага становище за неоснователност на оспорването, тъй
като според тезата на тази страна обектът съставлява именно строеж, съгласно
§5, т.38 от ДР на ЗУТ. Сочи се, че независимо от факта, че е дървен навес той
има характеристиките на надземна постройка, трайно прикрепена към земата, като
по този начин се променя и предназначението на терена. За него не са издадени
нито разрешение за строеж, нито има одобрен инвестиционен проект. Формата и
размерите на обекта не дават основание да се приеме, че обектът е преместваем.
Независимо от казаното от вещото лице, според ответната страна покривната
конструкция не може да се премахне, без да се наруши целостта. Съгласно
условията определени в Наредбата за реда за разрешаване поставянето на
преместваеми обекти на територията на община Айтос същият следвало да е с
максимална площ до 15 кв.м. и височина до 3 м. видно от констатациите на вещото
лице, обектът е с Г-образна форма, има различна височина в двете страни, а
общата застроена площ е над 40 кв.м. Начинът на изграждане- чрез дървени колони
трайно прикрепени към земата обеславят извода, че представлява строеж и за него
са относими правилата на ЗУТ за строежите, а именно изискването на одобрен
проект и разрешение за строеж с каквито същият не разполага. Оспорва се и
становището на насрещната страна, че съоръжението има характер на
слънцезащитно. Навесът представлява допълваща постройка спрямо основното застрояване, като сградата
който се ползва от жалбоподателя е кафене и навесът е част от този обект, макар
при посещението на вещото лице да са били премахнати масите. Самият
жалбоподател навеждал доводи, според които навесът има обслужващо и
спомагателно значение. Неоснователно, според ответната страна, е позоваването
на института на търпимост, тъй като обектът е изграден през 2021г., което се
доказва от съдържащите се по делото документи, а именно констативния акт и
документи за собственост на жалбоподателя, при което хипотезите на търпимост са
извън периода на изграждането на обекта и са неприложими. Неоснователно било и
заявеното от него по отношение адресата на заповедта. Именно жалбоподателят
като физическо лице е установен като физически извършител на незаконния строеж,
което се доказвало и от показанията на изслушания свидетел. В заключение,
счита, че издадената заповед е законосъобразна и отговаря на всички нормативни
изисквания, поради което оспорването е неоснователно и иска отхвърляне на
жалбата. Претендират се разноски- юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - гр.Бургас, за да се
произнесе по жалбата, като взе предвид доводите и становищата на страните,
съобрази представените по делото доказателства и съгласно разпоредбите на
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от активно
легитимирано лице, засегнато от издадения административен акт, по съществото си
неблагоприятен за жалбоподателя, поради което е налице правен интерес от оспорването.
Жалбата е депозирана в преклузивния 14-дневен срок, считано от връчване на
заповедта на 09.12.2021г. (л.24 от делото),
тъй като е била подадена на 23.12.2021г. (чрез
Кмета на община Айтос), и е насочена срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
При тези констатации,
жалбата подлежи на разглеждане по същество, при което съдът намери следното:
По
фактите:
По делото няма спор, а и от доказателствата се
установява, че жалбоподателят Д.С. е управител на дружеството „Д. ***, което
стопанисва обект– негова собственост, а именно самостоятелен търговски обект- с
РЗП 181.21 кв.м., състоящ се от кафе-аперитив, обособено на ВТОРИ ЕТАЖ от
двуетажна търговска масивна сграда, находяща се в с.Тополица, община Айтос,
както и самостоятелен вход на първи етаж на сградата, ведно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху общински
поземлен имот № 200, в квартал 13 от ПУП на с.Тополица, видно от нотариален акт
№ 134, том първи, рег. № 1253, дело № 93 от 2017г. (л.27 от делото).
Представен е и договор за наем от 23.06.2014г. /л.28-30 от делото/, сключен между ПК
„Напред“, в качеството на наемодател и „Д. 74“ЕООД, като наемател на недвижим
имот- магазин, със застроена площ от 67 кв.м., разположен на първи етаж от
двуетажна масивна сграда в с.Тополица за 7 години, считано от датата на подписване,
т.е. считано от 23.06.2014г., но според заявеното от самия жалбоподател към
приключване на устните състезания по делото не е налице друг последващ договор
със същия предмет. Въпреки това, не са налице доказателства опровергаващи
заявеното от оспорващия, че именно неговото дружество стопанисва този обект-
магазин и към момента на започване производството за установяване на незаконен
строеж, респективно към датата на издадената заповед по реда на чл.225а от ЗУТ.
На 25.11.2021 г., е извършена проверка от служители на
община Айтос, дирекция „ТСУРР“ на обект „дървен навес, намиращ се в поземлен
имот № 200, кв.13 по плана на селото. Съставен е КА № 4 от същата дата /л.33-36 от делото/. Посочено е, че
недвижимият имот, върху който е изграден навеса е общински, съгласно АОС № 903
от 10.06.2020г., а самият строеж /дървения навес/ е собственост на Д.И.С.,
съответно проверката е извършена в негово присъствие. Детайлно е описано, че
строежът е изпълнен от същото лице, което се явява и възложител, както и
„строител“. Няма строителен надзор, нито одобрен проект, не е съгласувано
изпълнението с контролни органи, респективно липсва разрешение за строеж. Няма
протокол за откриване на строителна площадка, протокол за определяне на
строителна линия и ниво, както и заповедна книга, не е предоставяно съгласие от
собственика на земята. Строежът е изпълнен в южната част на ПИ 200, в кв.13 по
плана на с.Тополица и представлява дървен навес с размери 12.20 м. х 3.40 м на
площ от 41 кв.м. в Г-образна форма. Изграден е върху дървени колони, захванат
трайно върху обособена площадка пред търговски обект. Покривът е едноскатен с
наклон към улицата. Съгласно констатациите на проверяващите служители от
общинската администрация, обектът съставлява строже по смисъла на §5, т.38 от
ДР на ЗУТ и е строеж- допълващо застрояване, като съгласно чл.137, ал.1, т.5,
подточка „в“ от ЗУТ се категоризира като такъв от пета категория. Не са
представени строителни книжа, нито са открити такива в архива на общината,
поради което служителите заключили, че е изграден в нарушение на чл.148, ал.1
от ЗУТ, без необходимите книжа и разрешение за строеж. На последната страница
от констативния акт с есочи, че присъствалият на мястото по време на проверката
извършител на строежа- жалбоподателя е отказал да получи препис от КА на тази
дата- 25.11.2021г., за което е положен подпис на нарочен свидетел /л.36 от
делото/.
Изготвено е писмено становище на главния архитект на
община Айтос / л.37 от делото/ според което процесният навес, намиращ се в „южната част на имот № 200, кв.13 по
плана на с.Тополица“ се изгражда навес без съгласието на собственика на
поземления имот, като се уточнява, че по време на проверката са се извършвали
строителни дейности по изграждане на навеса, поради което не са приложими нормативните
изисквания за приложимост института на търпимост, респективно за издаване
удостоверение за такава.
Срещу КА № 4 от 25.11.2021г. е било депозирано възражение (л.25-26 от делото), в което се оспорва
констатацията за трайно захващане на навеса върху терена, която според подателя
е тенденциозна манипулативна. Сочи се,
че навесът по никакъв начин не препятства достъпа и лицата, които минават по
това място, като е монтиран с цел предпазване от лоши метеорологични условия, а
имотът намиращ се под навеса се използва по предназначение, както преди така и
сега. Сочи се, че в констативния акт се обсъждат избирателно само някои факти,
а други от значение за квалификацията на обекта и въобще за производството са
пропуснати. Иска се прекратяване на производството по реда на чл.224, ал.1, т.7
от ЗУТ, поради липса на нарушение.
Като взел предвид фактите, установени при извършената на място проверка,
кметът на община Айтос издал оспорената заповед, с която наредил да бъде
премахнат незаконния строеж „дървен навес“, намиращ се върху общински поземлен
имот № 200 в кв.13 по плана на с.Тополица, изграден от дървена конструкция
върху дървени колони, захванати според заповедта трайно върху обособена
площадка пред търговските обекти. Сочи се, че покривът е едноскатен с наклон към улицата. Като извършител на строежа е посочен
жалбоподателя. В мотивите на заповедта се сочи, че се касае за строеж, съгласно
§5, т.38 от ДР на ЗУТ, който строеж е квалифициран като V категория,
съгласно чл.137, ал.1, т.5, подточка „в“ от ЗУТ. Заповедта е съобщена на адресата
надлежно на 09.12.2021г.
В хода на съдебното производство, за изясняване на
факти от значение за решаване на процесния спор е допусната съдебно-техническа
експертиза, с поставени задачи от жалбоподателя. Видно от заключението на
вещото лице, обектът – дървен навес е изграден върху обособена бетонова
площадка със стълби към търговския обект стопанисван от Д.С.. Същият не е
нанесен в одобрения кадастрален план за населеното място от 1975г. Няма
отстъпено право на строеж и не е представено съгласие от останалите собственици
на сградата /собственост на Шефие Ахмед,
ПК „Напред“ и жалбоподателя/. След направена справка в общинската
администрация, вещото лице установила, че със Заповед № 1355 от 17.12.1975г. е
одобрен общият регулационен и застроителен план на това населено място, като
самият поземлен имот № 200, в кв.13 е актуван като общинска собственост,
съгласно АОС № 903 от 10.06.2002г. Имотът е отреден за „Ресторант, търговска
сграда, културно-битова сграда“, при граници, улица от изток, от запад- улица и
УПИ 4 и 5, от север УПИ 3 и от юг-улица. При огледа на място вищото лице инж.С.Б.
е изготвила и снимки за онагледяване на мястото и конкретния обект. Същият е
характеризиран по следния начин: дървена констуркция, състояща се от дървен
покрив, който стъпва върху дървени колони. Покривът е едноскатен, с наклон към
улицата и е покрит с ондулин. От страната на улицата стъпва върху колоните
захванати върху бетоновата площадка с метални планки и болтове, като във
високата си част чрез челна дъска е захванат за козирката с болтове. Има
Г-образна форма и е разположен от южната и източната страна на сградата. От юг
дължината е 12.10 м. и широчина 4.45 м., а от изток дължината е 7.90 м.,
широчина – 3.35 м. От юг има 6 колони, а от изток- четири колони, с размери 12
на 10 см. Между колоните е поставен найлон с копчета, който по данни на
жалбоподателя се сваля през топлите месеци. Върху бетоновата площадка няма
изпълнена настилка. Според констатациите на вещото лице обектът, описан в
заповедта като незаконно строителство не е свързан с други конструкции,
инфраструктура и инсталации. Покривът във високата си част е прихванат с
болтове за козирката на сградата. Спорез експерта, по всички страни на фасадата
на сградата има подобни обекти, но с метални конструкции, без дървената,
представляваща продължението на процесния обект. По източната фасада навесът не
е довършен, като има само метална конструкция, пригодена за тента или лек
покрив. По северната и западната фасади навесите са метални, с етернитови
покриви и представляват празни заградени с телена мрежа пространства.
Площадката върху която е изграден процесният навес е бетонова плоча, с дебелина
12 см, излята върху основи от каменна зидария. Бетоновата площадка е отбелязана
в действащия РЗП на с.Тополица от 1975г., което означава, че самата площадка е
изградена преди одобряване на плана, т.е. преди 17.12.1975г. В него е отразена
само площадката, без стрехи. По данни на общинската администрация и самият Акт
за общинска собственост, търговската сграда е построена през 1966г., но няма
други данни за точното време, в което е изпълнена бетоновата площадка. Не са
били представени други документи отнасящи се до процесния навес. При
изслушването на вещото лице в съдебно заседание бе уточнено, че конструкцията
на навеса може да бъде демонтирана и да се премести на друго място, тъй като е
захваната за основата с планки и болтове, които се развиват и демонтират,
респективно площадката върху който е изграден навеса ще остане в същият вид, в
който е била преди монтажа на този навес.
По делото, в качеството на свидетел е изслушан
Радослав Х. в откритото заседание на 23.02.2022г. Видно от показанията на
лицето, свидетелят живее в с.Тополица, а сградата, в която се намира
стопанисвания от жалбоподателя магазин е от най-известните в селото и е там от
както се помни /свидетелят е роден през 1990г./. Около тази сграда има
изградени козирки /стрехи/, като те са съществували от както помни и сградата.
Старите били от желязо, а Д. при наемането на обекта преди около 7-8 години
подновил тази козирка с дървена, тъй като старата желязна конструкция била в
много окаяно състояние. Козирката стъпва на площадка, която е около цялата
сграда, като не е с еднаква височина, а е съобразена с денивилацията. Свидетелят
заяви, че пространството под козирката /навеса/ се ползва не само за самите
обекти, но и въобще от жителите на населеното място, които изчакват под нея
автобусите, когато вали.
При тези фактически констатации, съдът обосновава следните правни
изводи:
При така заявените становища на страните и с оглед доказателствата по
делото, основният спор между страните в настоящият случай се свежда до това
дали обектът описан в заповедта съставлява строеж,
по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, съгласно който „строежи” са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки,
укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация, реконструкция по
автентични данни по смисъла на чл.74, ал.1 от Закона за културното наследство
и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на
техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и
техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на
предназначението.
Съгласно Констативен акт № 4 от 25.11.2021г.,
процесният обект съставлява „дървен навес, намиращ се в ПИ № 200, кв.13, по
плана на с.Тополица, общ.Айтос, който е с размери 12.20
х 3.40м. на площ от 41 кв.м в Г-образна форма, чийто покрив е едноскатен с
наклон към улицата.
Няма спор по делото, че процесният навес е изграден именно в южната част на
имота, като липсва и противоречие в становищата относно липсата на строителни
книжа и разрешение. Различни са само тезите за приложимост на тези изисквания,
както и за същността на обекта, който според оспорващата страна следва да се
квалифицира като преместваем обект, а според ответника е строеж.
Видно от заключението на приетата и
неоспорена по делото съдебно-техническата експертиза обектът не може да се квалифицира като строеж
по смисъла на чл.137, ал.1, т.5, подточка „в“ от ЗУТ, поради следното:
С категоричност е установено, че
навесът съставлява само дървена конструкция монтирана върху дървени колони.
Неоспорени са констатациите на вещото лице, че същите са захванати за
бетоновата плоча посредством метални планки и болтове, които обаче могат да се
развият и да се демонтира цялата конструкция, респективно навесът да се
премести на друго място. По несъмнен начин е
установено, че този навес не е
свързан с други конструкции, инфраструктура и инсталации на сградата, както
сочат неоспорените констатации на вещото лице. Посочената от ответната страна
квалификация на строежа, като такъв от пета категория е обусловена от наличието
на допълващо застрояване, за което са приложими изискванията на чл.41 и сл. от ЗУТ.
Съгласно чл.41, ал.1 от ЗУТ „Допълващото застрояване в
урегулирани поземлени имоти се състои от спомагателни, обслужващи, стопански и
второстепенни постройки към сградите
на основното застрояване и се
разрешава в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план.“
Според разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗУТ „Постройките на допълващото застрояване се
разполагат свободно или допрени до основното застрояване в урегулирания
поземлен имот или свързано с допълващо застрояване в съседен имот.“
Предвид констатациите в заключението на вещото лице,
които не са оспорени от страните, а съдът ги намира за обективни и
безпристрастни, процесният обект не може да се квалифицира като постройка, съставляваща
допълващо застрояване. Самият факт, че в едната си част дървеният навес е
захванат посредством челна дъска захваната с болтове за козирката на сградата
не може да го окачестви като второстепенна постройка, която е изградена
непосредствено до основното застрояване. Самото изграждане, материалите и
начинът на изпълнението на навеса опровергава факта описан в КА и заповедта, че
обектът е захванат трайно за сградата и за бетоновата плоча. Ето защо, съдът
приема, че тезата на административния орган за наличие на строеж, по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ е необоснована и не се
подкрепя от доказателствата по делото. Описанието на дървения навес в
Констативния акт от 25.11.2021г. и конкретно упоменатото в него, че обектът е „захванат трайно върху обособена площадка
пред търговски обекти“ не съставлява писмено доказателство, че съществува
строеж, каквато теза застъпва ответната страна. Дали навесът е трайно прикрепен
или не следва да бъде установено със съответните доказателства, а единственото
относимо доказателство по делото в тази насока е приетото неоспорено експертно
заключение на инж.Б., според което описаният в заключението онагледено и от
снимков материал начин на изграждане на навеса опровергава констатациите на
проверяващите обективирани в констативния акт, че обектът е трайно захванат.
Ако навесът е трайно захванат не би било възможно премахване на съответната вещ
без да се засегнат нейната индивидуализация и не би било възможно да бъде
преместен в пространството и да се използва отново по предназначение, а
констатациите на вещото лице ясно установяват противното. Наред с това, нито
поставянето на навеса, нито премахването му трайно променя предназначението на
земята, както и на обекта, върху който се поставя или
от който се отделя, защото както стана ясно от установеното с извършената СТЕ,
в действащия ЗРП одобрен на 17.12.1975г. е нанесена т.нар. обособена бетонова
площадка /околовръст/ на процесната сграда, а по никакъв начин не е установено
поставянето на навеса да е променило нейното предназначение, както отново
необосновано твърди ответника.
Единственото предназначение, което е установено по
делото относно така описаното пространство е място, където жителите на
населеното място изчакват /почиват/ било поради лоши метеорологични условия или
за изчакване на автобус, което бе установено както с ангажираните по делото
гласни доказателства- показанията на свидетеля Радослав Х., така и от
приложената от жалбоподателя подписка на 173 жители на селото, в който документ
навесът е описан като козирка, „..ползвана
от хората при лошо време, дъжд, жега, когато се налага да чакат автобус или да
идат до магазина или по работа до някои от околните обществени сгради…“ /л.16
и сл. от делото/.
Обобщено, налице са всички кумулативни
предпоставки за окачествяването на навеса, като преместваем обект, по смисъла
на дадената от закона легална дефиниция на това понятие.
Съгласно определението на понятието в
разяснителната норма на §5, т.80 от Допълнителните разпоредби на ЗУТ "Преместваем
обект" е
обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от
повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в
пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде
ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за
което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или
премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на
земята, както и на обекта, върху
който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се
закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на
повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е
неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира
конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за
основа за изграждане на строеж.“
Видно от съдържанието на тази дефиниция, законодателят
не въвежда твърдяното от ответната страна изискване да се поставя само върху
поземлен имот, тъй като ясно е посочено, че преместваемият обект може да се
постави както „на земята“, така и „на обекта…“ Освен това, навесът не е поставен върху „сграда“,
както сочи ответника, а както стана ясно от безпротиворечивите доказателства е
монтиран върху дървени колони, захванати с планки и болтове за бетонова плоча,
която не обаче не може да се приравни на понятието „сграда“. Нещо повече, както
стана ясно от заключението на СТЕ, върху отразената в плана от 1975г. бетонова
площадка в Г-образна форма /около сградата/ при изграждането на навеса не е изпълнена настилка. Следователно,
по никакъв начин поставянето на навеса не е засегнало субстанцията и
повърхността на обособената площадка, която при така установените факти може да
се приеме, че е изградена при стоителството на самата сграда или непосредствено
след това, при положение, че е съществувала към м.декември 1975г.
Вярно е, че въз основа на законовата делегация на
чл.56, ал.9 от ЗУТ максималните размери на преместваемите обекти могат да се
определят с наредба на съответния общински съвет /наредбата по чл.56, ал.2 от ЗУТ/, а видно от действащата такава
наредба публикувана на интернет- страни-цата на община Айтос са предвидени
изисквания за площ, но това се отнася само за „павилионите“, както се установява от текста на чл.4, ал.1, т.1,
буква „а“ от Наредбата за реда за
разрешаване поставянето на преместваеми обекти на територията на община Айтос /за
кратсост наредбата/. Ограничението за площта /до 15 кв.м./ и височина на обекта
/до 3м./ се отнася именно за този вид преместваем обект, но в случаят не се и
твърди процесният обект да представлява „павилион“.
Еднопосочните описания на обекта в материалите по
делото ясно го определят като „навес“, какъвто вид преместваем обект също е
регламентиран в общинската наредба, а именно в нормата на чл.1, ал.2, т.1 от
наредбата на община Айтос, според която по смисъла на този подзаконов
нормативен акт „Преместваеми обекти и
съоръжения са: павилиони, навеси,
кабини, спирки на масовия градски транспорт, машини и други подобни съоръжения,
предназначени и/или използвани за административни (търговски), търговия и други
обслужващи дейности.“ Подобни изисквания за размер и височина по отношение на
преместваемите обекти от вида на процесния обаче не са въведени от нормативната
уредба, поради което доводите на ответника и в тази връзка са несъстоятелни.
По въпроса за компетентността на
издателя на процесната заповед, ако обектът съставлява строеж, материалната
компетентност на издателя е обусловена от категорията на строежа. Видовете категории
на строежите са посочени в чл.137 от ЗУТ и съответната наредба за
номенклатурата на строежите. Видно от административната преписка и оспорената
заповед, процесният обект е описан като строеж, съгласно хипотезата на чл.137,
ал.1, т.5, б. „в“ от ЗУТ –строежи от допълващото застрояване, извън тези
по шеста категория. В случай, че обектът съставляваше
строеж, с характеристиките на допълващо застрояване, би била относима
посочената норма на закона, поради което кметът на общината разполага с
необходимата материална компетентност да издаде заповед с посоченото в нея
правно основание. В тази връзка, заповедта е издадена от компетентен орган и в
предвидената писмена форма, като съдържа принципно изискуемите реквизити.
Обаче, обстоятелствата, описани в заповедта досежно определянето на вида на
обекта като строеж не съответстват на неговите действителни характеристики,
поради което издадената заповед е постановена в противоречие с нормите на
материалния закон и неговите цели.
Заповед с процесното правно основание по чл.225а, ал.2, вр. с ал.1 от ЗУТ може
да се издаде само по отношение на „строеж“ по смисъла на закона, а в случаят
такъв не е налице.
При това положение, вменените
изисквания на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ са неотносими. Изискванията за поставяне
на преместваеми обекти са от различно естество и процедурата за премахване на
преместваем обект е съвсем различна, макар и да е включена материалната
компетентност на кмета на общината. Административното производство по
премахване на преместваем обект е от различен характер и съставлява
самостоятелна процедура, поради което не може да се основава на указанията на
нормативната уредба по отношение на строежите. Преди да бъде постановена
заповед от такова естество органът е следвало да установи всички релевантни към
вида на обекта факти и обстоятелства, което не е сторено и заповедта е
постановена при неизяснена фактическа обстановка, в разрез с указаното в чл.35
от АПК. Ето защо, заповедта е издадена и при съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Само за пълнота на изложеното и в
отговор на направените възражения, следва да се отбележи, че по отношение на
преместваемите обекти не е приложим института
на търпимостта, на който се позовава жалбоподателя.
Дори да бе налице строеж, при така
установеното време на изграждане на процесния дървен навес, а именно след
сключване на договора за наем от 2014г. очевидно са неотносими всички регламен-тирани
в закона хипотези на търпимост, чийто изисквания са за изграждане на строежа най-късно до 31.03.2001г., поради което
само на това основание са очевидно неприложими. В случаят е неотносимо
обстоятелството колко години е съществувал преди това друг метален навес, тъй
като не той е предмет на заповедта за премахване, а е разпоредено премахване на
изградения впоследствие друг навес, който се състои изцяло от дървена
конструкция. Именно времето на изграждане на съществуващият понастоящем и
описан в заповедта навес е меродавно при обсъждане хипотезите на търпимост, а
не факта дали преди това е съществувало друго съоръжение и от какво естество е
това съоръжение.
Колкото до възражението на
жалбоподателя за неправилно определен адресат на заповедта, тъй като е посочено
физическото лице извършител на строежа, а не фирмата наемател на обекта, съдът
намира същото за неоснователно. На първо място, следва да се отбележи, че
определянето на адресата на заповедта, т.е. задълженото лице, което да премахне
незаконният строеж, в случай, че такъв бе налице, не е обусловено от факта кой
субект е наемател по договора сключен между фирмата на жалбоподателя и
потребителната кооперация. Това е така, защото не е установена пряка връзка
между наемането на помещението от страна на фирмата и изграждането на обекта.
Вярно е, че в наемният договор е предвидено в 3-годишен срок да се извършат
подобрения, включително преустройство, но видно от неговото съдържание, въобще
не е посочено, че това се отнася за подмяна на съществуващ стар метален навес и
изграждането на нов. Още повече, че сградата, към която е прикрепен навеса е
съсобственост на различни субекти и в тази връзка няма корелация между наемането
на помещение под наем и подмяната на съществуващ стар навес, защото в наемният
договор описанието на вещта не включва наличието на такъв навес изграден само
за нуждите на наетото помещение. Ето защо, обективно не може да се направи
еднозначен извод за това, че извършената дейност по премахването на стария
метален навес, респективно изграждане на нов дървен навес се основава на
упоменатото в наемния договор по отношение подобрения на обекта и задълженията
на наемателя в тази връзка. Отделен е въпроса и че предвиденото вътрешно преустройство на обособена част от
първия етаж на сградата в търговски обект с посоченото предназначение е
било предмет на издадено Разрешение за строеж № 20 от 18.04.2017г. /л.13 от
делото/, което няма никакво отношение към обекта на процесната заповед- дървен
навес и в тази връзка доводите на жалбоподателя от това естество са неотносими
към предмета на настоящото дело.
В заключение, обжалваната заповед е незаконосъобразна, издадена от
компетентен орган, в изискуемата форма, но при съществено нарушение на производствените правила, в противоречие с
нормите на материалния закон и неговите цели, с оглед контекста на
изложеното по-горе, макар и не по всички изложени в жалбата доводи, поради
което оспорването на заповедта е ОСНОВАТЕЛНО и следва да бъде уважено,
респективно заповедта да бъде отменена изцяло.
При този изход на спора, в
полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски, а
именно внесени 500 лв. – депозит за възнаграждение на вещото лице, платена
държавна такса в размер на 10 лева и платено адвокатско възнаграждение в размер
на 450 лева, съгласно приложените по делото доказателства или разноски общо в
размер на 960 лева, които следва да бъдат заплатени на жалбоподателя от община
Айтос.
Мотивиран от изложеното,
Административен съд – гр.Бургас,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Заповед
№ РД-08-943 от 06.12.2021г. на Кмета на Община Айтос, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Община Айтос, представлявана от Кмета на общината, да заплати на Д.И.С., с адрес: *** сумата от 960 /деветстотин
и шестдесет/ лева, разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в 14-дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: