Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 27.01.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, в закрито заседание на двадесет
и седми януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Мария Райкинска
членове: Цвета Желязкова
Елена Радева
като разгледа докладваното от съдия Райкинска, ч. гр. дело № 669 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
и сл. ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 6535/20.01.2020
г. по описа на СГС, депозирана от „Т.С.“
ЕАД срещу постановление на ЧСИ М.Б.по изп. д. № 20198380406934,
с което ЧСИ е отказал да намали приетия по делото адвокатски хонорар от 260
лева до размер на 200 лева.
Намира,
че ЧСИ неправилно начислил и хонорар по чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, тъй като извън подаване на молба за
образуване на изпълнително дело процесуално представителство не било
осъществявани. „Т.С.“ ЕАД заплатило всички дължими суми в срока за доброволно
изпълнение,поради което и не се налагало извършване на изпълнителни действия.
Намира още, че адвокатският хонорара е прекомерен, тъй като делото не е със
значителна фактическа и правна сложност
Моли да бъде отменено обжалваното
постановление и съдът да реши въпроса по
същество, включително относно таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ. Претендира
възнаграждение за юрисконсулт в размер на 50 лева.
Взискателят
Б.Л.М.е депозирала отговор по жалбата, в който изразява становище за нейната
неоснователност. Претендира разноски за адвокатски хонорар в размер на 200
лева.
ЧСИ М.Б.е изложил мотиви по чл.
436, ал. 3 ГПК, с които изразява становище за неоснователност на подадената
жалба.
Софийският градски съд, след като
разгледа жалбата, доводите на страните и обсъди представените доказателства,
намира следното:
Изп.д.
№ 20198380406934 е образувано на 10.12.2019 г. по молба на Б.Л.М., чрез адв. И.Д.срещу „Т.С.“ ЕАД за събиране на парично вземане в
размер на 866.04 лева. С молбата е поискано да бъде образувано изпълнително
дело за събиране на посочената сума, както и сторените разноски. Представено е
пълномощно за адв. Д.и Договор за правни услуги с нея
от 21.11.2019 г., видно от който същият е сключен с предмет възлагане
образуването на изпълнително дело срещу „т.С.“ ЕАД. С него е удостоверено още
уговарянето и заплащането на адвокатски хонорар в размер на 260 лева.
С постановление от 11.12.2019 г. ЧСИ е приел
разноски в размер на 308 лева, от които 260 лева адвокатско възнаграждение.
На длъжника „Т.С.“ ЕАД е връчена призовка за
доброволно изпълнение на 13.12.2019 г., в която е инкорпорирано и
постановлението за разноските, като е посочена още дължима такса по т. 26
ТТРЗЧСИ в размер на 132.10 лева.
На 17.12.2019 г. длъжникът е депозирал възражение за
прекомерност на приетия адвокатски хонорар и разноски. Направено е искане
адвокатския хонорар да бъде намален на 200 лева. Посочено е, че сумата 132.10
лева за такса по т. 26 от ТТРЧСИ е прекомерна и не е съобразена със
задължението.
Със съобщение от 18.12.2019 г., връчено на длъжника
на 20.12.2019 г. ЧСИ е отказал да намали адвокатския хонорар и разноските.
Длъжникът е депозирал частна жалба пред ЧСИ на
27.12.2019 г.
При така установеното от фактическа
страна настоящият състав намира следното от правна страна:
Жалбата
е подадена от легитимирано лице – длъжника по изпълнителното дело, срещу обжалваем акт на ЧСИ, в законоустановения
срок и е редовна, поради което е допустима.
По
отношение отказа на ЧСИ да намали адвокатското възнаграждение, претендирано от взискателя, съдът
намира следното:
Възможността да се иска намаляване на разноските за
адвокат на насрещната страна, когато е прекомерен, е уреден в чл. 78, ал.5 ГПК. В посочената разпоредба е
предвидено, че съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер, като съобрази сложността на делото. В цитираната разпоредба не е
предвидена такава възможност и по отношение на съдебния изпълнител, т.е. се
налице е празнина в закона, която следва да бъде попълнена чрез тълкуването му.
Разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК е в
част първа "Общи правила" и важи както за исковия процес, така и за
изпълнителния процес. Следователно съдебният изпълнител също има право по
искане на насрещната страна - в случая длъжника, да се произнася по искането за
намаляване размера на разноските, когато е прекомерен, като неговият акт
подлежи на обжалване.
По
отношение оплакването за прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът
намира, че същото е основателно. Взискателят Б.М.е
представляван от адвокат, но същата е депозирала единствено молба за образуване
на изпълнително производство. „т.С.“ ЕАД е дружество, което разполага с
публично известни банкови сметки и наличност, много по-голяма от дълга, поради
което и изпълнените се отличава с много ниска сложност. По делото няма и данни
да са искани или извършвани някакви изпълнителни действия. Посоченото
обосновава минимален размер на адвокатското възнаграждение само за образуване
на изпълнителното дело, каквото съдът към момента на образуване на
изпълнителното дело се определя по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възлиза на 200 лева. Адвокатът на взискателя не е извършил никакви други необходими
действия по процесуално представителство, поради което уговореното с взискателя възнаграждение за такова не следва да се възлага
на длъжника, а следва да бъде отбелязано, че в случая липсва уговорено
възнаграждение за процесуално представителство – уговорено е само такова за
образуване на изпълнителното дело. Това налага да бъде отменено постановлението
на ЧСИ по чл. 78, ал. 5 ГПК, обективирано в съобщение
от 18.12.2019 г., като адвокатското възнаграждение бъде намалено от 260 лева на
200 лева.
Това
разрешение налага да се преизчислят и разноските по
ТТЗЧСИ в частта за начислената пропорционална такса по т. 26.
По отношение на пропорционалната
такса по от. 26 от ТТРЗЧСИ, в размер на 132.10 лева, съдът намира следното: Съгласно чл. 26,
ал. 1 ТТРЗЧСИ таксите се начисляват върху събраната сума, като със Забележка е
пояснено, че при частично събиране на паричното вземане таксата се определя за целия дълг, но
се събира част, съответстваща на събраната сума. Дългът се формира от размера
на паричното вземане по изпълнителния лист (главница и лихви), както и от
разноските на взискателя, които – на основание чл.
79, ал. 1 ГПК, са за сметка на длъжника. Със Забележка № 4 към чл. 26 ТТРЗЧСИ, че
в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси, законодателят е
изключил от размера на вземането само този разход на взискателя,
не и другите му разноски, сред които е и платеното адвокатско възнаграждение. При спазване
разпоредбите на т. 26 ТТРЗЧСИ, към момента на определяне разноските по
настоящото изпълнително дело дългът се формира от 866.04 лева –
задължение по изпълнителен лист и адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Или, основата за
изчисляване на пропорционалната такса е в размер на 1066.04 лева, а размерът на
пропорционалната такса е 105.28 лева без ДДС , а с ДДС – 126.34 лева.
Постановлението за разноски в частта за таксата по т. 26 ТТЗЧСИ следва да бъде
отменено за сума над 126.34 до начисления размер 132.10.
По разноските: Съдебни разноски за настоящото производство се
дължат на жалбоподателя „Т.С.“ ЕАД на общо основание по чл. 78, ал. 1 ГПК. Разноски
се дължат само за юрисконсулт, каквито съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК на 50 лева.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ
отказа на ЧСИ М.Б.да намали приетото от него
адвокатско възнаграждение по изп.д. №
20198380406934 и
вместо него и на основание чл. 78, ал. 5 ГПК постановява: НАМАЛЯВА
адвокатското възнаграждение по изп.д. №
20198380406934на
ЧСИ М.Б.от 260 лева на 200 лева.
ОТМЕНЯ постановлението за разноските, обективирано в поканата за доброволно изпълнение по изп.д. №
20198380406934на
ЧСИ М.Б.по отношение таксата по т. 26 ТТЗЧСИ за сума над 126.34 лева до
начислените 132.10 лева.
ОСЪЖДА Б.Л.М., ЕГН **********,***
14, партер да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, сумата 50
(петдесет) лева – юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.