РЕШЕНИЕ
№ 10
гр. Враца, 09.01.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВРАЦА,
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на 10.12.2019 г. /десети
декември две хиляди и деветнадесета/ година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА
ТАТЯНА
КОЦЕВА
при секретаря МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и с
участието на прокурора ВЕСЕЛИН ВЪТОВ, като разгледа докладваното от съдия
Раденкова КАН дело № 720 по описа
на АдмС – Враца за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба на Н.Е.Г.
*** против Решение № 295 от 04.07.2019 г., постановено по АНД № 689 по описа за
2019 г. на Районен съд Монтана, с което е изменено Наказателно постановление №
18-0996-004658/22.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Монтана,
като наложеното административно наказание глоба в размер на 100 лв. е намалено
на 50 лв. и лишаването от право да управлява МПС за срок от 3 месеца за
нарушение по чл. 103 ЗДвП е намалено на 1 месец.
Твърди
се, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в
противоречие на фактическата обстановка и събраните по делото доказателства, в
нарушение на процесуалния и материалния закон. Иска се отмяната му.
Ответникът
– Сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Монтана, редовно призован, не се
представлява в съдебно заседание и не ангажира становище по касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Враца дава мотивирано заключение за основателност на
жалбата и моли за уважението ѝ от съда.
В настоящото
производство от страните не са представени нови писмени доказателства за
установяване на касационните основания.
Настоящият съдебен
състав, като взе предвид наведените в жалбата и в съдебно заседание доводи и
съображения и след извършване на служебна проверка съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК , приема следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна в установения по
чл. 211, ал. 1 АПК срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество,
същата е основателна по следните съображения:
Предмет на делото е
Решение № 295 от 04.07.2019 г., постановено по АНД № 689 по описа за 2019 г. на
Районен съд Монтана. С оспореното Решение е изменено Наказателно постановление
№ 18-0996-004658/22.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Монтана, като административното наказание „глоба“ в размер на 100 лева и
лишаването от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на Н.Е.Г., наложени на
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, са редуцирани, като глобата е намалена на 50
лева, а наказанието лишаване от правоуправление е намалено за срок от 1 месец. В
обстоятелствената част на НП е посочено, че на 23.10.2018 г., около 07:55 ч. в
гр. Монтана, на бул. „Х.Б., на кръстовището с ул. „К.О.“, не се съобразява с
организирането на движението от служители на „Пътна полиция“ при ПТП.
За да постанови
съдебния си акт, районният съд е приел, че АУАН е съставен и НП е издадено от
компетентни органи, това е сторено в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН, както и че същите
съдържат необходимите и задължителни реквизити. Счел е, че нарушението е
надлежно индивидуализирано и отговаря на материалноправната разпоредба,
предвидена в чл. 103 от Закона за движение по пътищата. Санкцията за нарушаване
на това изискване е предвидена в нормата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, а от събраните доказателства се установява по
несъмнен начин нарушението и неговият извършител. При липсата на данни за други
нарушения, наложените наказания са намалени.
Решението е
неправилно.
Производството по установяване на административни нарушения и налагане на
административни наказания чрез съставяне на АУАН и издаване на НП е строго формален процес и ЗАНН
урежда изчерпателно процедурата и реквизитите, които
трябва да съдържат съответните актове. Наказателното постановление представлява юрисдикционен акт, като както за наказания,
така и за съда следва да бъде ясно не само за какво
нарушение, извършено на кое конкретно място, е наложено наказание, но и кой е неговият
автор.
Съгласно чл. 103 от ЗДвП, при подаден сигнал за
спиране от контролните органи водачът на пътно превозно средство е длъжен да
спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от
представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.
Съгласно нормата на чл.
175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на
движението.
Настоящият състав на Административен съд - Враца намира
за основателно възражението на касатора, че в административно наказателното
производство са допуснати съществени процесуални нарушения, като с това е
затруднено правото му на защита. В АУАН и НП липсват точно описание на
обстоятелствата, при които е осъществено нарушението по чл. 103 от ЗДвП.
В случаи на
ангажирана административно наказателна отговорност за нарушение по чл. 103 от ЗДвП /неспиране на подаден сигнал
със стоп палка/, то в тежест на административно наказващия орган е при
условията на пълно и главно доказване да установи: точното място на извършване
на нарушението, точното място на позициониране на контролните органи и дали те
са били видими, пътната обстановка при подаване на сигнала за спиране и че от
горепосочените обстоятелства може да се направи несъмнен извод, че водачът е
възприел сигнала, възприел е че той се отнася до него, както и посоченото място
за спиране. Доказването може да стане или като в АУАН се опишат подробно тези
обстоятелства и се ползва презумптивното доказателствено значение на АУАН или
като актосъставителят или други свидетели ги установят по несъмнен начин при
разпита им в съдебно заседание.
В процесния случай
нито в АУАН нито в НП са изложени факти за посочените обстоятелства. Съгласно чл. 6
и чл.
7 от ЗАНН административно-наказателната отговорност на дееца може да бъде
ангажирана, само ако деянието е извършено виновно - умишлено или непредпазливо.
Съгласно препращащата норма на чл. 11
от ЗАНН в административнонаказателния процес се прилагат общите правила на
наказателния процес за презумпция за невиновност, разпределение на
доказателствената тежест, която лежи върху наказващия субект и забрана за
осъждане, само заради това, че нарушителят не е доказал възраженията си.
Описаната фактическа
обстановка не отговаря на правната квалификация по чл. 103 от ЗДвП, който повелява, че при
подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът на пътно превозно
средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или
на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява
неговите указания. В настоящата хипотеза изобщо не се поддържа становище, че
контролните органи са подали сигнал за спиране, който да не е бил изпълнен от
водача. При така констатираното неправилен е изводът на Районния съд, че
приложената санкционна норма кореспондира с правната квалификация на
изпълнителното деяние.
Като не е отчел тези
обстоятелства и е приел НП за законосъобразно, въззивният съд е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен.
По изложените
съображения и на основание чл. 221 ал. 2, вр. чл. 348 ал.1 т.1 от НПК
Административен съд – Враца
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 295 от 04.07.2019 г., постановено
по АНД № 689 по описа за 2019 г. на Районен съд Монтана и вместо него
П О С Т А Н О В Я В А :
ОТМЕНЯ НП №
18-0996-004658/22.11.2018 г. на Началник сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР –
Монтана, В ЧАСТТА, с която на Н.Е.Г.
*** е наложеното административно наказание глоба в размер на 100 лв. и
лишаването от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, за нарушение по чл.
103 от ЗДвП.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.