РЕШЕНИЕ
№ 4499
гр. София, 13.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА ИЛ. ЧЕРВЕНЯКОВА
като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. КОСТАДИНОВ
Административно наказателно дело № 20241110210832 по описа за 2024
година
I.). ВЪЗЗИВНОТО ПРОИЗВОДСТВО е образувано по реда на чл. 59 и
следващите от ЗАНН.
С НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № Х 92-01-267 от
11.07.2024г., издадено от ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, в качеството му на административно-
наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ АД, с
ЕИК: *********** е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева на основание чл.118, ал.1, т.2 вр.
чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките против изпирането на
пари (ЗМПИ).
ВЪЗЗИВНИЯТ ЖАЛБОПОДАТЕЛ ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ АД чрез
процесуалния си представител обжалва наказателното постановление. Излага
във въззивната си жалба чрез упълномощения си защитник адвокат А. К.
инвокирани доводи за неговата незаконосъобразност. Твърди се липсата на
извършено административно нарушение. Посочват се подробни съображения
за допуснати съществени процесуални нарушения. Релевира се възражение за
изтекла абсолютна погасителна давност. Иска се отмяната на санкционния акт.
Не се претендират разноски.
ВЪЗЗИВАЕМАТА СТРАНА - ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, редовно призована, не
се представлява в производството и не изпраща представител. Не се заявява
претенция за разноски.
1
Съдът в качеството си на последна инстанция по фактите, като
обсъди на основание чл.14 от НПК всестранно, обективно и пълно
доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено следното:
II.). ВЪЗЗИВНАТА ЖАЛБА е депозирана на 22.07.2024г., в
законоустановения 14 (четиринадесет) дневен срок (дори този срок не е
изтекъл от датата на издаването на НП, а още повече от последващия момент
на връчването му на жалбоподателя след 11.07.2024г. до 22.07.2024г.) на
основание чл.59, ал.2 от ЗАНН, от процесуално легитимирана страна,
подписана от жалбоподателя, с обоснован и доказан правен интерес, срещу
санкционен акт по ЗАНН – наказателно постановление, издадено на
11.07.2024г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
функционално компетентен съд на основание чл.59, ал.1 от ЗАНН, като
жалбата е редовна от външна страна с посочване на изискуемите по закон
реквизити, поради което се явява ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
III.). Разгледана по същество, въззивната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
IV.). ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА (“ipso facto” – извод от самият
факт; “res ipsa loquitur” – фактите говорят сами за себе си):
Предмет на въззивно обжалване е НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № Х 92-01-267 от 11.07.2024г., издадено от
ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГЕНЦИЯ ПО
ВПИСВАНИЯТА, в качеството му на административно-наказващ орган на
основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ АД, с ЕИК:
************ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева на основание чл.118, ал.1, т.2 вр.
чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките против изпирането на
пари (ЗМПИ).
В стопанисвания и управлявания от Агенция по вписванията Търговски
регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е
била извършена справка от актосъставителя (свидетел) Л. Р. Р.. С оглед тази
справка е било установено, че дружеството „Б.“ АД е нямало вписани
действителни собственици в заковия четири месечен срок от 31.01.2019г. до
31.05.2019г. Свидетелят Р. съставила АУАН № 92-02-267 от 10.05.2024г., за
това че до 31.05.2019г. в ТРРЮЛНЦ не са били заявени за вписване по
партидата на посоченото дружество обстоятелствата за действителния му
собственик на основание чл.63, ал.4 от ЗМИП.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени доказателства. Изложената фактическа обстановка се допълва и от
показанията на свидетелите Л. Р. Р. и Р.Г. Н.. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства и на събраните гласни
доказателствени средства по делото, съдът не следва да излага допълнителни
съображения на основание чл.305, ал.3 от НПК – “per argumentum a
contrario”.
V.). ОТ ПРАВНА СТРАНА (“ipso jure” – поради смисъла на правото):
2
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи цялостна
проверка “ex offitio” относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
Съдът намира, че са допуснати множество съществени процесуални
нарушения от абсолютен характер в съставения АУАН и издаденото НП по
смисъла на чл.42, ал.1, т. 3- т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН при фикрисиране на
датата на административното нарушение, както и при неговото описание от
фактическа и правна страна. Тези нарушения ограничават правото на защита
на обвиненото лице. Същото не може да разбере точният момент и при какви
факти са настъпили елементите на описаното в АУАН и НП административно
нарушение по чл.118, ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона за
мерките против изпирането на пари (ЗМПИ). В тази насока е константната
съдебна практика на касационните съдилища по ЗАНН. Пред правото на
защита на обвиненото лице са били поставени и значителни правни усилия (в
някои случаи и за първи път) да разбере за описаното деяние при какви факти
от фактическа и правна страна следва да отговаря, което сочи на извод, че
деянието, отразено в съставения АУАН и издаденото НП не съдържа
достатъчен обем от ясни, точни и недвусмислени факти (включително и за
датата на нарушението), в чиито предели ще се упражнява правото на защита
на административно-наказателното преследваното лице, но и пределите на
доказване в административно-наказателното производство. Волята на
административно-наказващия орган и актосъставителя не подлежи на
тълкуване. Чрез тълкуване не могат да се санират липсващите реквизити в
АУАН и НП, а посочените в тях такива подлежат на проверка дали се
установяват от доказателствата по делото. Процесуалните нарушения в АУАН
относно очертаването на обективната страна на възведеното административно
нарушение се отстраняват с нов АУАН по разпореждане на наказващия орган.
ЗАНН не допуска отстраняването им да се извършва за първи път със самото
НП, доколкото административно-наказващия орган не може да съвместява
едновременно и санкционни правомощия, и обвинителни правомощия
(последните са в изключителна компетентност само на актосъставителя).
Противното води и ще доведе до съществено процесуално нарушение от
абсолютен характер на правото на защита на административно-наказателно
обвиненото лице да разбере за какви факти от фактическа и правна страна
следва да отговаря, кой му ги предявява, към коя дата се твърди да е извършил
вмененото му в юридическа отговорност административно нарушение, а това
е от важно значение за преценката от кой момент започват да текат сроковете
по чл.34 от ЗАНН.
Съдебният състав приема, че датата на административното нарушение по
чл.118, ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките
против изпирането на пари (ЗМПИ) е първия ден - 01.06.2019г., след
изтичането на срока от 31.01.2019г. до 31.05.2019г., когато в границите на този
законов срок не са били вписани по партидата на дружеството дружеството
„Б.“ АД обстоятелствата за собственика на ЮЛ на основание чл.63, ал.4 от
ЗМИП. Тази дата - 01.06.2019г. е датата на административното нарушение и
3
тя е следвало да се впише изрично в АУАН и НП. Това не е сторено.
Нарушението по чл.118, ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона
за мерките против изпирането на пари (ЗМПИ) е формално. Не се изискват
настъпването на вредни последици. Същото е и продължено (предизвиква
трайни последици). Прекратява се с подаването на съответното заявление по
ЗМИП и ЗТРРЮЛНЦ за вписване на релевантните обстоятелства за
собственика на ЮЛ. АУАН не е съставен и в сроковете по чл.34 от ЗАНН най-
късно до една година (до 01.06.2020г.) от момента на извършването на
нарушението. АУАН е съставен на 10.05.2024г. Административно-
наказателната отговорност на дружеството „Б.“ АД не е следвало да се
реализира на процесуално основание - поради наличие на съществени
процесуални нарушения за датата и обстоятелствата на конкретното
административно нарушение и поради изтичането на преклузивните срокове
по чл.34 от ЗАНН.
Административно-наказателната отговорност на дружеството „Б.“ АД не
е следвало да се реализира и на материално основание. Съдът приема, че е
изтекла на основание чл.81, ал.3 вр. чл.80, ал.1, т.5 от НК вр. чл.84 от ЗАНН
абсолютната давност за наказателно преследване от 4 (четири) години и 6
(шест) месеца от датата на извършеното на 01.06.2019г. административно
нарушение по чл.118, ал.1, т.2 вр. чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона за
мерките против изпирането на пари (ЗМПИ). Съгласно чл. 11 от ЗАНН „По
въпросите на вината, вменяемостта, обстоятелствата, изключващи
отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат
разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
закон не се предвижда друго".
В този смисъл са и задължителните указания, дадени с Тълкувателно
постановление № 1/27.02.2015 г., по т. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и
ОСС на Втора колегия на ВАС, съгласно които разпоредбите на чл. 80-81
НК относно давността се прилагат в административнонаказателното
производство на основание чл. 11 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК наказателното (в случая
административно-наказателното) преследване се погасява с изтичане на 3
(три) годишен давностен срок при предвидени по-леки наказания от
„лишаване от свобода“. В настоящия случай е налице визираната хипотеза,
доколкото по ЗАНН са предвидени именно по-леки административни
наказания – „глоби“, респективно „имуществени санкции“, „лишаване от
права“ и „обществено порицание“.
Съобразно разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НК „независимо от спирането
или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е
изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния
член“.
В настоящия случай разпоредбата на чл. 81, ал. 3, вр. чл. 80, ал. 1, т. 5
НК предвижда абсолютен давностен срок в размер на 4 години и 6 месеца,
който започва да тече от извършване на деянието - 01.06.2019г.
По тези съображения издаденото наказателно постановление следва да
4
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.
VI.). ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна не са дължими разноски с оглед изхода на делото.
Такива не са дължими и на насрещната по делото страна, поради изричното
им непретендиране.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕПРАВИЛНО И НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ (НП) с № Х 92-01-267 от
11.07.2024г., издадено от ЗАМЕСТНИК-ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР
НА АГЕНЦИЯ ПО ВПИСВАНИЯТА, в качеството му на административно-
наказващ орган на основание чл. 53 от ЗАНН на ДРУЖЕСТВОТО „Б.“ АД, с
ЕИК: ************ е наложено административно наказание „имуществена
санкция“ в размер на 1000.00 (хиляда) лева на основание чл.118, ал.1, т.2 вр.
чл.63, ал.6 вр. с §9, ал.2 от ПЗР на Закона за мерките против изпирането на
пари (ЗМПИ).
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред
Административен съд София – град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от
съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5