Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1626 от 23.11.2020 г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на петнадесети октомври две хиляди и
двадесета година в публично заседание в
следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1.Станимир Христов
2.Диана Ганева
при секретаря К. Л. и прокурор Дарин
Христов като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 1906 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. АПК.
Образувано е по касационна жалба на
„Комунално - битово стопанство“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление - гр.Бургас, ул. „Шейново“№ 3, представлявано от С.Н. С., против Решение
№76 от 17.06.2020 г., постановено по НАХД №68/2020 г. по описа на Районен съд-
Царево, с което е потвърдено наказателно постановление № 16-002578/11.02.2020г.,
издадено от директор на дирекция „Инспекция на труда“ – Пловдив, с което на касатора, за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за
трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 2 000 лв. От касационната инстанция се иска да отмени
оспорваното решение като незаконосъобразно. Посочените в жалбата оплаквания
съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1 от НПК – неправилно решение поради
противоречие с материалния закон. В подкрепа на твърденията не са посочени нови
доказателства. В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не изпраща представител.
Ответникът по
касация се представлява от юрисконсулт И. която оспорва жалбата като
неоснователна. Пледира решението на РС-Царево да бъде оставено в сила, като
правилно и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура - Бургас дава заключение за неоснователност на касационната
жалба.
Касационната
жалба e
подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от надлежна страна по смисъла на чл.
210, ал.1 АПК и е процесуално допустима.
Разгледана по
същество, в пределите на касационната
проверка по чл. 218 АПК, Административен съд - Бургас, ХV-ти състав,
намира жалбата за неоснователна по следните
съображения:
С Решение №76/17.06.2020г.,
постановено по НАХД №68/2020г. по описа на Районен съд–Царево, е потвърдено наказателно
постановление №16-002578/11.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда“ Пловдив, с което за нарушение на чл.75а, ал.2 от Закона за трудовата
миграция и трудовата мобилност, на основание чл.79, ал.4, във вр. с чл.75а,
ал.2 от ЗТМТМ, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 2000
лв.
За да постанови
оспореното решение, районният съд е приел, че при образуването и провеждането
на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения. При издаване на АУАН и НП са
спазени императивните разпоредби на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като нарушението е
безспорно установено и доказано. По същество, съдът е направил обстоен анализ
на всички елементи на трудовото правоотношение между лицето и
дружеството-жалбоподател и че е осъществен състава на вмененото нарушение. РС-Царево е обсъдил нарушената материалноправна
разпоредба и размера на наложената имуществена санкция, като е приел същите за
правилно определени. Изложил е мотиви, че процесното
нарушение, с оглед неговата правна квалификация, попада в кръга от деяния,
които по силата на закона не могат да бъдат маловажни.
Решението на
първата инстанция е правилно и следва да се остави в сила, като съображенията
за това са следните:
Касаторът е санкциониран за това, че в качеството си на местен работодател по
смисъла на чл.§1, т.11 ДР ЗТМТМ, е приело лицето А. А., гражданин на
Узбекистан, с дата на раждане *** г., чужденец, гражданин на трета държава по
смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, да предоставя работна сила, без съответната
регистрация в Агенцията по заетостта. Видно от съставения АУАН и НП, като
нарушена е посочена нормата на чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Съдът намира възраженията
в касационната жалба за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 75а, ал. 1 ЗТМТМ, чужденец - гражданин
на трета държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован
или изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се наказва с
глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда, че
наказанието по ал. 1 се налага и на работодател - физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи чужденци -
граждани на трети държави, без съответното разрешение или регистрация в
Агенцията по заетостта, а на работодател - юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 2 000.00 до 20 000.00 лева, освен ако
не подлежи на по-тежко наказание.
От доказателствата по делото се установява, че на
07.08.2019 г. лицето А. А., гражданин на Узбекистан, роден на *** г., е
установен да предоставя работна сила за дружеството, без регистрация в
Агенцията по заетостта, поради което касаторът
правилно е санкциониран от административнонаказващия
орган за нарушение по чл.75а, ал.2 ЗТМТМ. „Комунално - битово стопанство“ ЕООД,
в качеството си на местен работодател по смисъла на чл.§1, т.11 ДР ЗТМТМ, е
приело лицето А. А., гражданин на Узбекистан, роден на *** г., чужденец -
гражданин на трета държава по смисъла на §1, т.4 ДР ЗТМТМ, да предоставя
работна сила, без съответната регистрация в Агенцията по заетостта. По
изложените съображения неоснователно е възражението на касатора,
че административнонаказващият орган не е
конкретизирал кой от двата, предвидени в закона режими/регистрационен или
разрешителен/ не е спазен.
Законът
разграничава предоставянето на работна сила от чужденец - гражданин на трета
държава за местен работодател, т.е приемането му на работа от местен
работодател и приемането на командирован чужденец от местен работодател или на
изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги. Нарушението
и обстоятелствата, свързани с извършването му, са описани по недвусмислен начин
в НП като става ясно, че се касае за първата хипотеза. Липсват констатации А. А. да е приет от дружеството - касатор като командировано лице или като изпратено в
рамките на предоставяне на услуги, поради което не може да бъде споделено
становището на касатора, че административнонаказващият
орган не е разграничил в коя от двете, предвидени в закона форми, е осъществено
изпълнителното деяние „предоставяне на работна сила“ или „приемане на
чужденец“.
В съответствие с вменената му доказателствена тежест
административно-наказващия орган е доказал наличието на всички обстоятелства,
описани в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, които са послужили като основание за санкциониране на нарушителя
и обуславят материалната законосъобразност на оспорения акт. В случая
07.08.2019 г. лицето А. А., гражданин на Узбекистан, роден на *** г., е
установен да предоставя работна сила за дружеството, без регистрация в
Агенцията по заетостта, поради което правилно като нарушена е посочена
разпоредбата на чл.75а, ал.2 ЗТМТМ.
Настоящият съдебен състав не споделя възраженията,
изложени в касационната жалба, че случая е маловажен. Разпоредбата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, тъй като степента на обществена опасност на процесното
нарушение не е значително по-ниска в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този тип и това е така, защото гражданите на трети страни са
по-уязвими в случай на неспазване на трудовите им права от работодателите.
Обстоятелството, че с лицето е бил сключен трудов договор, регистриран в НАП по
надлежния ред, е факт, сочещ за спазване на други законови изисквания, който е неотносим към предмета на спора. Ирелевантни
са и наличието на регистрация в предходен момент и причините за нейната отмяна,
за което са наведени твърдения от касатора, без да са
представени доказателства.
Като е обосновал краен резултат за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление, районният съд е
постановил правилно решение и поради отсъствие на отменителни
основания същото следва да бъде оставено в сила.
Процесуалният представител на
ответника по касация в края на съдебното заседание е направил искане за
присъждане на разноските по делото за възнаграждение
на юрисконсулт. Искането е основателно съобразно
изхода на делото и на основание чл. 143, ал.3 от АПК,
във връзка с чл. 63, ал. 3 от ЗАНН.
Съгласно чл.78,
ал.3 от ГПК, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, във връзка с чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ, субсидиарно
приложими на основание чл.144 от АПК и тълкувателно решение № 3/13.05.2010г. по
т.д. № 5/2009г. на ВАС и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, размерът на възнаграждението за юрисконсулт следва да е 80. 00 лева.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал.2 АПК,
Административен съд – Бургас, ХV състав
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №76/17.06.2020г.,
постановено по НАХД №68/2020г. по описа на Районен съд –Царево.
ОСЪЖДА „Комунално - битово стопанство“ ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление - гр.Бургас, ул. „Шейново“№ 3,
представлявано от С.Н. С., да заплати на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 (осемдесет) лева
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.