№ 16749
гр. София, 17.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД в публично заседание на осемнадесети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20221110165033 по
описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени от ....... обективно съединени искове с правно основание
чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6
ЗПФУР и чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД с
които се иска да бъде признато за установено, че ответницата К. Б. В. дължи следните суми:
сумата от 2450.00 лева, представляваща главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние с № ..../17.03.2022 год., ведно със законната лихва, считано от
14.06.2022 г. (дата на депозиране на заявлението) до окончателното изплащане на
вземането;
сумата от 158.30 лева - възнаградителна лихва за периода от 17.03.2022 г. до
16.05.2022 г.
Твърди се, че между страните по делото е сключен договор за кредит от разстояние с
№ ..../17.03.2022 год., представляващ по своята същност договор за предоставяне на паричен
заем от разстояние, по силата на който дружеството, в качеството си на заемодател е
предоставило на ответника К. Б. В., в качеството му на заемополучател паричен заем в
размер на 2450.00 лева като на 08.06.2022 г. е настъпила предсрочната изискуемост на
задълженията по процесния договор за заем, за което ответникът е уведомен надлежно, но
ответникът не е заплатил претендираните суми. Претендира разноски.
В указания законоустановен едномесечен срок по реда на чл.131 е постъпил отговор
от ответницата, с който се заявява, че дължи единствено и само главницата по сключения
договор, но не дължи възнаградителната лихва, като в тази връзка са изложени следните
съображения: сключеният договор е недействителен, доколкото е нарушено изискването на
нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК за посочване на начина на изчисляване на ГПР и липсва
яснота по какъв начин е формиран същият; ГПР надвишава 50%, което е самостоятелно
основание за нищожност, съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 5 ЗПК. С оглед изложените
съображения ответникът счита, че следва да върне единствено чистата стойност на кредита,
възлизаща на претендираната главница в размер от 2450.00 лева като искът за
възнаградителна лихва следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по правилата на чл.
1
12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа страна следното:
От приложеното ч. гр. д. № 31873/2022 г. по описа на СРС, 34 състав, се установява,
че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
14.06.2022 г., за вземанията, предмет на настоящото производство, като съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 18436 от 30.06.2022 год., с което е разпоредил
длъжникът К. Б. В. да заплати на кредитора ......., ЕИК .............., сумата от 2450.00 лева -
главница по договор за предоставяне на кредит от разстояние с № ..../17.03.2022 год., ведно
със законната лихва, считано от 14.06.2022 г. (дата на депозиране на заявлението) до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 158.30 лева - възнаградителна
лихва за периода от 17.03.2022 г. до 16.05.2022 г. Посочено е, че вземането произтича от
договор за кредит № ..../17.03.2022 год.
Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е редовно
връчена на длъжника като в срок същия е депозирал възражение, поради което и с оглед
указанията на съда, в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК ....... е предявило установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Във връзка с изложеното съдът намира, че предявените искове са допустими.
По делото са представени писмени доказателства: Договор за предоставяне на
кредит № ..../17.03.2022 год., Общи условия към договорите за предоставяне на кредит от
......., платежно нареждане за превод на сумата от 2450 лева от 17.03.2022 г., електронна
кореспонденция по имейл във връзка с предоставения кредит, разпечатани на хартия и на
електронен носител.
Други доказателства не са ангажирани.
Видно от представения по делото договор за предоставяне на кредит №
..../17.03.2022 год., се установява, че на 17.03.2022 г. между ....... и К. Б. В. е сключен договор
за заем, по силата на който ответницата е получила в заем сумата в размер на 2450 лева,
която същата се е задължила да я върне на 24 вноски в срок от 720 дни за периода от
16.04.2022 г. до 06.03.2024 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва
при ГЛП – 40.15 %. Съгласно чл. 2, т. 5 от договора, заемът е сключен при ГПР в размер на
48.44 %, като е посочено, че единствения показател включващ се при изчисление на ГПР е
възнаградителента лихва по чл. 2, т. 3 от договора.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, във връзка с
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 422, ал.1 от ГПК, във
връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на
вземане на ищеца спрямо ответницата.
За уважаването на исковата претенция ищецът следва да установи чрез пълно и
главно доказване наличието на валидно правоотношение между страните; изпълнение на
задълженията по него от страна на ищеца, в т. ч. и нормативни, реалното усвояване на
кредита от ответника; размера на претенциите си по пера; настъпила предсрочна
изискуемост на вземането.
С доклада по чл. 140 ГПК, приет при липса на възражения, съдът е обявил, че не са
налице спорни обстоятелства между страните относно иска за главница по договор за
предоставяне на кредит от разстояние с № ..../17.03.2022 год., като е допълнил, че спорът в
настоящото производство остава единствено по отношение на иска за възнаградителна
лихва.
Съдът дължи служебно да следи за спазване на императивните разпоредби на чл. 19,
чл. 11, чл. 22 и чл. 33 от Закона за потребителския кредит ЗПК). Съгласно постоянната
практика на Съда на ЕС, въпросът дали дадена договорна клауза трябва да бъде обявена за
неравноправна следва да се приравни на въпрос от обществен ред, тъй като националният
съд е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи,
2
попадащи в приложното поле на Директива 93/13. В този смисъл изрично е обобщена и
съдебната практика в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C-96/16 и C-94/17 на Съда
на ЕС. Преценката за спазване на посочените разпоредби е възможно да се направи на база
на представения договор и общи условия. Това задължение на съда да следи служебно за
неравноправни клаузи в заповедното производство произтича пряко от целта на Директива
93/13/ЕИО и Директива 2008/48 да се осигурява минималната процесуална гаранция за
ефективна защита на правата и интересите на потребителите. Този принцип е въздигнат и в
основен принцип на гражданския процес, което следва от изричната разпоредба на чл. 7, ал.
3 ГПК.
Съдът намира, че между ответницата и ....... са възникнали валидни правоотношения
по договор за паричен заем по чл. 9 и сл. от ЗПК. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Неоснователни са съображенията на ответника за неспазване на правилото на чл. 11
ЗПК, респ. чл. 22 ЗПК. В случая, съдът намира, че сключеният договор отговаря на
изискванията на закона и съдържа предвиденото в чл. 11 ЗПК необходимо съдържание. В
договора ясно и точно са посочени, както размера на кредита, така и дължимата лихва, а
така също и общата дължима сума по договора за кредит. В тази насока в самия договор е
обективиран индивидуално изготвен погасителен план, в който са уговорени вноски, като
ясно и точно е посочено каква част е за главница, съответно за възнаградителна лихва и
глобален размер на вноската, респективно датата на падежа им. Също така е спазено и
изискването на чл. 19 ЗПК - като изрично е посочен ГПР, който е в рамките на предвиденото
с императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Страните са договорили ГПР в размер на
48.44 %, с което не се нарушава изискването на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не надхвърля
максималния за този период ГПР от 50 %.
Не може да се приеме, че договорът е нищожен поради противоречие с добрите
нрави поради размера на уговорената лихва. В случая се касае за необезпечен потребителски
кредит, който по правило е с по-висок риск, поради което е допустимо да бъде уговорен и
по-голям размер на възнаградителната лихва, което само по себе си не противоречи на
общите разбирания за честно и добросъвестно сключване и изпълнение на договорите.
Добрите нрави са морални норми, на които законът придава правно значение, защото
правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на
договора със закона (чл. 26, ал. 1 ЗЗД). Понятието „добрите нрави“ по смисъла на чл. 26, ал.
1, пр. 3 ЗЗД е обща правна категория, приложима към конкретни граждански, респ.
търговски правоотношения, изведена от юридическите факти, обуславящи тези
правоотношения, понятие, свързано с относително определени правни норми, при
приложението на които съдът прави конкретна преценка на обстоятелствата. Една сделка
противоречи на добрите нрави, ако с нея се договарят необосновано високи цени,
неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, използва се недостиг
на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг, със сделката се цели
недобросъвестна конкуренция, използва се монополно положение, за да се наложи на
другата страна неизгодно условие. В случая законодателят е регламентирал възможността за
оскъпяване на кредита - до сумата от пет пъти законната лихва, която към момента на
сключването на договора е била около 10 %, поради което уговореният размер на
възнаградителната лихва е в рамките на закона, което е допълнителен аргумент защо не е
налице противоречие с добрите нрави. Договорът съдържа съществената за потребителските
договори информация, от значение за изграждане на ясна преценка от потребителя за
последиците му, вкл. размер на приложимия лихвен процент и разходите, платими по него.
Тази информация в съвкупност е достатъчна, за да даде възможност на потребителя да
прецени дали желае да сключи договора за потребителски кредит или не.
Не е налице и противоречие на процесния договор с разпоредбите на ЗЗП, тъй като
се касае за индивидуално договорен потребителски кредит, а не такъв, сключен при общи
3
условия, поради което няма основание да се коментира нищожност на клаузи в същия.
Договорната лихва е договорена индивидуално между страните и като такива на основание
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е изключена от понятието неравноправни клаузи по чл. 143 от ЗЗП.
По отношение на наведените от ответника съображения за недействителност на
клаузата за неустойка, съдът намира същите за неотносими, доколкото не са предмет на
исковия процес, предвид факта, че не е налице предявен иск по реда на чл. 422 ГПК относно
това вземане, ищецът претендира единствено главница и договорна лихва.
С оглед всичко изложено, съдът приема, че не е налице недействителност на
процесния договор и на отделни негови клаузи, основана на допуснати нарушения на
императивни норми на ЗПК и ЗЗП, които да компрометират валидността му.
Предвид неоснователността на наведените доводи за нищожност на договора и с
оглед отделеното за безспорно с доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение №
11874/28.03.2023 г., както и липсата на ангажирани от ответницата доказателства, чиято е
доказателствената тежест за установяване на положителния и изгоден за нея факт на
извършено плащане, съдът приема, че исковата претенция е доказана по основание и размер
и следва да се уважи изцяло, доколкото не се твърди и плащане на суми.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски има ищцовото дружество, което съгласно
списък по чл. 80 ГПК претендира следните разноски: държавна такса в размер на 55.17 лева
и 150 лева за юрисконсултско в заповедното производство; държавна такса в размер на
92.83 лева и 300 лева за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.
Съдът не е обвързан с посочените от страната размери на юрисконсултско
възнаграждение в списъка по чл. 80 от ГПК, тъй като не се касае за изрично извършени
разноски, а за възнаграждение, определяно от съда по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, с оглед на
което съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищеца в размер на 50
лева по заповедното производство и 150 лева по исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните ......., ЕИК ..............,
представлявано от ........, със седалище и адрес на управление: ......... срещу К. Б. В., ЕГН
********** с постоянен адрес: ....... по предявените положителни установителни искове по
422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 6 ЗПФУР и чл.
422, ал.1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД, че ответницата К. Б. В.,
ЕГН ********** дължи на ищеца ......., ЕИК .............. сумата от 2450 лева (две хиляди
четиристотин и петдесет лева), представляваща главница по договор за предоставяне на
кредит от разстояние с № ..../17.03.2022 год., ведно със законна лихва от 14.06.2022 г. до
изплащане на вземането; сумата от 158.30 лева (сто петдесет и осем лева и тридесет
стотинки), представляваща договорна лихва за периода от 17.03.2022 г. до 16.05.2022 г, за
които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч. гр. д. № 31873/2022 г. по описа на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК К. Б. В., ЕГН ********** с постоянен
адрес: ....... да заплати на ......., ЕИК .............., представлявано от ........, със седалище и адрес
на управление: ......... сумата от 92.83 лв. - държавна такса, 150лв. - юрисконсултско
възнаграждение, разноски , сторени в исковото производство, както и сумата в размер на
55.17лв.- държавна такса и 50 лв. - юрисконсултско възнаграждение, разноски, сторени в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
4
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5