Р Е Ш Е Н И Е № 81/29.4.2022 г.
гр. Ямбол, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ямболският административен съд, пети състав,
в публично заседание на двадесет и седми април две хиляди двадесет и втора година
в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 114 по
описа за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по реда на чл.172, ал.5 от ЗДвП във връзка с чл.145 АПК по жалба на ЕТ „Интер-универс-И.В.“-с.***, представляван от управителя И.В.
К., чрез адв.П. от БАК против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0261-000030/29.03.2022 г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ-Елхово, с която
на ЕТ Интер-Универс-И.В. с ЕИК ********* със
седалище/адрес на управление с.***, Стопански двор със законен представител И.В.
К. е наложена принудителна
административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца
и е отнета рег.табела с № ******.
В жалбата се твърди, че заповедта
е незаконосъобразна поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила и е в противоречие с материалноправните
разпоредби на закона, поради което се претендира да бъде отменена и да се
присъдят направените по делото разноски.
В съдебно заседание за жалбоподателя
се явява адв.П., който подържа и доразвива
съображенията в жалбата, както и направените искания.
За ответната страна в
съдебно заседание се явява юрисконсулт А., която оспорва жалбата като
неоснователна и претендира за отхвърлянето й ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на
събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема
за установена следната фактическа
обстановка:
На 25.03.2022 г. около 15,05
ч. в община Болярово на път втори клас № ІІ79 в посока от път ІІ79, км.27 към
разклон за път 7905 служители на РУ-Елхово към ОД на МВР-Ямбол са спрели за
проверка колесен трактор марка „***“ управляван от С.П.С.
от гр.С., като при извършената проверка водачът не е представил СУМПС и е заявявил, че не притежава такова, а от извършената справка
в АИС-АНД се е установило, че е неправоспособен водач.
За посоченото е бил съставен АУАН серия АД, № 104502/25.03.2022
г. по описа на РУ Елхово, който водача е подписал без възражения. С акта е
иззета рег.табела с № ******.
Разпитаните като свидетели
по делото актосъставител Д. и свидетел-очевидец К.,
служители в РУ-Елхово, заявяват в съдебно заседание, че при изпълнение на
служебните си задължения на посочените по-горе дата и място втория от тях е спрял
за проверка колесен трактор марка „***“ управляван от
С.П.С., като водача не е представил СУМПС и е заявявил,
че не притежава такова, а от извършената справка в АИС-АНД се е установило, че
е неправоспособен водач.
От представеното свидетелство
за регистрация на земеделска и горска техника с.У 0009543 А собственик на колесен трактор „***“ рег. № ****** е ЕТ „Интер-универс-И.В.“.
Видно от приложената по
делото Справка за нарушител-водач С.П.С. от гр.Средец не притежава СУМПС.
Със Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 22-0261-000030/29.03.2022 г. по чл.171,
т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ-Елхово на ЕТ Интер-Универс-И.В. с ЕИК ********* със седалище/адрес на
управление с.***, Стопански двор със законен представител И.В. К. е
наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнета рег.табела
с № ******, която заповед е получано от адресата на 30.03.2022
г.
При така изяснената
фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт
съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално
допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в
преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК.
Разгледана по същество
жалбата се явява неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред
Административен съд Ямбол е Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0261-000030/29.03.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ-Елхово, с която на ЕТ Интер-Универс-И.В. с ЕИК ********* със седалище/адрес на
управление с.***, Стопански двор със законен представител И.В. К. е
наложена принудителна административна
мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнета рег.табела
с № ******.
Съгласно чл.168 АПК във
връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към
момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се
ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в
тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на
закона.
Липсата на някоя от
предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е
основание за отменянето му.
В настоящия случай оспорения
акт е издаден на Началника на РУ-Елхово към ОДМВР-Ямбол в рамките на неговата
компетентност, съгласно Заповед № 326з-99/01.02.2022 г. на директор ОДМВР-Ямбол,
в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на процедурата
визирана в закона.
Не са налице и противоречия
с материалноправните норми или несъответствие с целта
на закона, както следва:
Принудителните
административни мерки по глава шеста от ЗДвП, имат временен характер. Те не са
вид наказание, а имат за цел да се възпрепятства от участие в движението водач,
за който са констатирани по надлежен ред несъответствия със законовите
изисквания от различен характер, за времето до отстраняване на причините.
Следва да се посочи, че
административно-наказателната отговорност за виновно неизпълнение на административноправни задължения е самостоятелна и
независима от административната принуда като вид държавна принуда - средство за
обезпечаване правомерното осъществяване на правоотношения, възникващи в сферата
на изпълнително-разпоредителната дейност.
Поради това между
административният акт, с който се прилага превантивна ПАМ и наложеното на същия
адресат административно наказание с правораздавателен акт на административнонаказателна юрисдикция (наказателно
постановление) няма обуславяща връзка, извън общия правопораждащ
ги юридически факт - допуснатото закононарушение.
Ето защо както наказателното постановление не
е задължително условие (елемент от фактическия състав) за прилагане на ПАМ по
отношение санкционираното лице, така и евентуалните пороци в АУАН не влекат
порочност на издадената заповед, т.к. се ползва единствено и само
обстоятелствената част, описваща извършеното нарушение.
Съгласно чл. 171, ал.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за
преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни
административни мерки, като една от тях според т.2а, б.“а“ е прекратяване на
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно
превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно
превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно
средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а
от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно
превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства
– за срок от 6 месеца до една година.
За да е приложима цитираната
норма е необходимо и достатъчно да са осъществени в своята съвкупност
кумулативно дадените предпоставки, а именно субекта по отношение на което се
налага ПАМ да е собственик на моторното превозно средство, което да се
управлява от лице, за което са налице посочените по-горе обстоятества.
В случая не се спори, че лицето
по отношение на което е постановена ПАМ е собственик на моторното превозно
средство, а от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че
водача управлявал същото не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, с
което са осъществени визираните в закона материално-правни предпоставки.
Собствеността на МПС и
управлението му от лице, на което временно е отнето свидетелството за
управление на МПС са релевантните факти, безспорно установен пред настоящата
инстанция, с осъществяването на които за административния орган, действащ в
условията на обвързана компетентност, е възникнало задължението да приложи
принудителната административна мярка и да прекрати регистрацията на пътното
превозно средство.
В настоящият случай съдът не
споделя доводите на оспорващия, т.к. в закона липсва изискване собственика на моторното
превозно средство да е допуснал управлението или да е знаел, че водача
управлява моторното превозно средство, а
е достатъчно собственото му такова да е управлявано от лице, за което са налице
визираните в приложимата правна норма обстоятелства.
Доколкото принудителната
административна мярка е приложена в нейния минимален размер, то липсата на
мотиви относно продължителността не е процесуално нарушение, доколкото органа
не може да посочи друг размер под фиксирания законов минимум, а наложително би
било излагането на съображения при отклонения от същия.
Предвид посоченото атакуаната заповед е валидна, като издадена от оправомощено лице, в кръга на неговите пълномощия, при
наличието на дължимите материално-правните предпоставки и без да са налице
съществени нарушения на процесуалните норми, поради което съдът счита че
жалбата е неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с
оглед направеното искане жалбоподателят, на основание чл.144 АПК във връзка с
чл.78, ал.8 ГПК, чл.37 ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ,
следва да заплати на ответната страна направените по делото разноски-юрисконсулско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Водим от горното, Я А С, пети
административен състав
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „Интер-универс-И.В.“-с.***, представляван от управителя И.В.К., чрез адв.П. от БАК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0261-000030/29.03.2022 г. по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на Началник група към ОД на МВР Ямбол, РУ-Елхово, с която на ЕТ Интер-Универс-И.В. с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление с.***, Стопански двор със законен представител И.В.К. е наложена принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и е отнета рег.табела с № ******.
ОСЪЖДА ЕТ „Интер-универс-И.В.“ с ЕИК ********* със седалище/адрес на управление с.***, Стопански двор, представляван от управителя И.В.К. да заплати на ОД на МВР–Ямбол направените по делото разноски-юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението на основание чл.172, ал.5 ЗДвП не подлежи на
обжалване.
Решението да се съобщи на страните по реда на чл.138 АПК
СЪДИЯ: /п/ не се чете