РЕШЕНИЕ
гр.София, 30.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-В състав в публичното заседание на осми октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Елена
Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Златка Чолева
Димитър
Ковачев
при
секретаря Цветослава Гулийкова и в присъствието на прокурора
................... като разг-леда докладваното от съдия Иванова в.гр.дело N: 7
493 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение № 76 166 от 26.03.2019
г., постановено по гр.д.№ 7 358/2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав са
отхвърлени като неоснователни предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** искове
срещу Б.Л.Ц., ЕГН ********** с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86, ал.1 ЗЗД, че Б.Л.Ц.,
ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******** сумата 151,57 лева – цена на
потребена топлинна енергия в имот, находящ се в гр.София, ж.к.”********ап.**,
аб.№ *****и сумата 18,36 лева – представляваща такса за дялово разпределение за
периода от м.01.2013 г. до м.04.2014 г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение – 12.09.2015 г. до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата 28,66 лева, представляваща обезще-тение за забавено
плащане при погасяване цената на топлинната енергия и сумата 3,81 лева,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на таксите за дялово
разпределение за периода от 28.02.2013 г. до 02.09.2015 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№
55 204/2015 г. по описа на СРС, ГО, 54 състав.
Решението е постановено
при участие на трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.” ЕООД, ***.
Така постановеното
съдебно решение е обжалвано от ищеца „Т.С.” ЕАД, *** – чрез процесуалния му
представител юрисконсулт М.. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно,
постановено при нарушение на материалния закон и че е необосновано. Твърди се, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че Б.Л.Ц. не е потребител на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т.42 от ДР на ЗЕ,
инвокирайки доводи, че законът дава легална дефиниция на понятието „потребител
на топлинна енергия”, като в тази връзка е без значение фактът дали лицето е
обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинната енергия
лично; че правомощията, които формират състава на едно субективно право, са типизираните
възмож-ности, които субективното право дава на своя носител и в този смисъл §
1, т.42 от ДР на ЗЕ /§1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/ говори именно за тези възможности,
а не за реалното им упражня-ване. Наведени са твърдения и че от представените
по делото документи е видно, че ответникът в първоинстанционното производство е
запазил пожизнено вещно право на ползване върху процесния топлоснабден имот,
задълженията за който са предмет на настоящото дело.
Моли съда да отмени обжалваното решение на
първоинстанционния съд и да уважи изцяло претенцията му, като му се присъдят и
направените разноски по делото и юрискон-султско възнаграждение.
Ответницата по жалбата
– Б.Л.Ц., гр.София
– чрез назначения й особен представител, в подадения в срока по чл.263, ал.1 ГПК отговор на
въззивната жалба е оспорила същата като неоснователна и недоказана. Моли жалбата
да бъде оставена без уважение, а атакуваното решение – да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Третото лице-помагач на
страната на ищеца – „Т.С.” ЕООД, *** не е взело становище по жалбата.
Софийски градски съд,
като прецени доводите на страните и събраните по делото до-
казателства съгласно разпоредбите на чл.235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира
за установено следното:
Въззивната жалба е
допустима – същата е подадена от легитимирана страна в про-цеса, в срока по
чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валид-ността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въп-роси той е ограничен от наведените в жалбите оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма,
както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
При извършената проверка настоящата инстанция намира, че атакуваното
съдебно решение е валидно и процесуално допустимо в обжалвана част, както и че
настоящият казус не попада в двете визирани изключения в ТР на ОСГТК на ВКС,
поради което, поради което следва да се обсъдят релевираните доводи относно
неговата правилност.
Със заявление вх.№
3061925/12.09.2015 г. „Т.С.“ ЕАД е заявила пред СРС искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Б.Л.Ц. общо за сумите: 169,93 лева – главница, от
която: 151,57 лева – стойност на доставена, но незаплатена
топлинна енергия за времето: м.01.2013 г. – м.04.2014 г. и 18,36 лева – за
разпределение на топлинната енергия за същия период, както и 32,47 лева – лихва за
забава за периода: 28.02.2013 г. – 02.09.2015 г., от
които: 28,66 лева – относно главното вземане за топлинна енергия и 3,81 лева –
относно вземането за дялово разпределение, касаещи топлоснабден имот – апартамент № 101, находящ се в гр.София, ж.к.„*********”, абонатен № 133662.
На 21.10.2015 г. на „Т.С.“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 55 204/2015 г. по описа на СРС, ІІ
ГО, 54 състав срещу посоченото лице за предявените суми, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 12.09.2015 г. до изплащането им, като на зая-вителя
са присъдени и направените в заповедното производство разноски на обща стойност
325,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса и 300,00 лева –
възнаграждение за юрисконсулт.
На 02.12.2015 г. е
депозирано възражение от длъжника по чл. 414 ГПК, в което съ-щата е оспорила
дължимостта на вземанията по заповедта. В срока по чл.415, ал.1 ГПК – на 10.02.2016
г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е предявил пред СРС искове за устано-вяване съществуването
на вземанията му срещу длъжника по издадената заповед.
Съдът е сезиран с положителни
установителни искове, заявени по реда на чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК за признаване със сила на присъдено нещо същест-вуването на оспорените
от длъжника-ответник Б.Л.Ц. главни и акцесорни вземания, за
които по реда на чл.410 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение. Оспорването на вземанията от страна на длъжника с подаденото
възражение по чл.414 ГПК, обоснова и наличието на правен интерес в полза на
ищеца от предявяване на ус-тановителния иск по чл.422 ГПК /в т.см. и решение №
246/11.01.2013 г. по т.д.№ 1278/2011 г. на ІІ ТО на ВКС, решение №
89/02.06.2011 г. по т.д.№ 649/2010 г. на
ІІ ТО на ВКС, решение № 171/ 24.04.2012 г. по гр.д.№ 801/11 г. на ІV ГО
на ВКС, постановени по реда на чл.290 ГПК и др./. В тежест на ищеца е да
установи в това производство – в качеството му на кредитор, обстоятелствата, от
които произтича вземането му, както и неговата ликвидност, изискуемост и
размер, а на ответника – фактите, които изключват или погасяват това спорно
право.
При събрания по делото доказателствен материал решаващият
състав на СГС нами-ра, че не са налице предпоставките за ангажиране на
отговорността на ответницата Б.Л.Ц.
по заявените срещу нея при условията на обективно кумулативно съединя-ване
от „Т.С.” ЕАД искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.150 ЗЕ и чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл.86,
ал.1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в
гражданския процес, регламентирани с разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, всяка
страна в същия е длъжна при условията на пълно и главно доказване да установи
обстоятелствата, на което основава своите искания, което в случая не е
направено от страна на жалбоподателя-ищец в хода на производството пред СРС.
Отношенията между
доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани
в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да
бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото
следва да има качеството на потребител/клиент на топлинна енергия за битови
нужди.
Съгласно
нормата на чл.153, ал.1 ЗЕ – в редакцията, действала до 17.07.20012 г.,
„потребители на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение,
дадено в § 1, т. 42 от ДР /отм./ на ЗЕ, действаща до 17.07.2012 г., „потребител на енергия или природен газ за битови нужди” е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т.42
от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда
понятието „клиент на топлинна енергия”, което е еквивалентно по смисъл на понятието
„потребител на топлинна енергия”. Съгласно новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ, действаща
в исковия пе-риод от време – от м.01.2013 г. до м.04.2014 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
– етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да мон-тират
средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинната енергия.
Следователно,
за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за
битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде уста-новено,
че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който
е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. Това
лице е задъл-жено да заплаща продажната цена за доставената и потребена
топлинна енергия на топлоснабдения обект и цената на услугата дялово
разпределение, респ. то встъпва в облига-ционни правоотношения с ищцовото
дружество – топлопреносно предприятие. По делото не са ангажирани
доказателства, че Б.Л.Ц.,
ЕГН ********** е титуляр на пра-вото на
собственост или на ограничено вещно право върху недвижимия имот, за който се
поддържа да е топлоснабден от ищеца – апартамент № 101, находящ се в гр.София, ж.к.„*****бл.
*********с абонатен № *****в процесния
период. Единствените документи, ан-гажирани във връзка с разглеждания въпрос е
един списък и отчет за отоплителен сезон: 2013 г. – 2014 г. Първият визиран
документ е без дата, като след изписаното на компютър наименование „Етажни
собственици” е налице дописване на ръка, за което липсват данни кога и от кого
е извършено, като от друга страна – срещу лице със същия единен граждански
номер като ответницата, но с различно фамилно име, няма отразена информация
относно недвижимия имот, за който се отнасят данните, а предпоследното число от
отразения абона-тен номер е неясно изписано. Във второто доказателство като
абонат на процесния топлос- набден имот
фигурира не ответницата, а трето за спора лице.
Предвид
тези обстоятелства не може да се направи извод, още по-малко еднозначен и
обоснован, че Б.Л.Ц. е носител на правото на собственост или на вещното
право на ползване върху апартамент № 101 към релевантния за спора момент.
Такива данни не се удостоверени и в приложен по делото официален документ, нито
в частен документ, обективиращ извънсъдебно признание от страна на ответниците.
Представеното непълно ко-пие от нотариален акт № 6 по дело № 334/08.04.2003 г.
и от молба-декларация от 14.04.2003 г. са изключени от доказателствения
материал по делото, поради неангажиране от страна на „Т.С.” ЕАД на пълни
заверени копия от тези актове, въпреки дадените из-рични указания от съда и
предоставената възможност за тяхното изпълнение.
С
оглед изложеното решаващият състав на СГС приема, че ответната страна по иско-вете
Б.Л.Ц., ЕГН **********
няма качеството на клиент на топлинна
енер-гия по смисъла на закона; че същата не е встъпила в договорни отношения с
„Т.С.” ЕАД в исковия период за продажба на топлинна енергия при публично
известни общи условия относно имота-предмет на спора с абонатен № *****и че в нейния
патримо-ниум не са възникнали задължения
за заплащане на цената на топлинната енергия, доставена до имота и на
извършената услуга „дялово разпределение” по отношение на този имот през
исковия период от време.
Поради липсата на един от
елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД и пасивна материалноправна легитимация
да отговаря за задължения по Закона за енергетиката, предявените
искове на това основание по реда на чл.422, ал.1 ГПК
срещу
ответницата относно главните вземания в общ размер от 169,93 лева, от които: 151,57
лева –
стойност на неизплатена
топлинна енергия за
периода от м.01.2013 г. до м.04.2014 г. вкл. и 18,36 лева – цена за
разпределение на топлинна енергия за същия период, се явяват неоснователни и
като такива същите подлежат на отхвърляне.
При приетия изход на спора по отношение
на търсените главници, като неоснова-телни следва да се отхвърлят и претенциите
по чл.86, ал.1 ЗЗД на обща стойност от 32,47 лева, от които: 28,66 лева – лихва за забава върху
главницата за топлинна енергия и 3,81 лева – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение за периодите от 28.02.2013 г. до 02.09.2015 г., тъй
като тези задължения са акцесорни и се обуславят от съществуването на валидно,
ликвидно и изискуемо главно вземане на кредитора, по отношение на чието изпъл-нение
длъжникът да е изпаднал в забава, каквото в настоящата хипотеза не е налице.
Поради съвпадение на крайните изводи на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционния съд относно изхода на спора по заявените претенции, макар
и по час-тично различни мотиви, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно.
При приетия изход от разглеждането на делото на въззивника не се дължат
разноски за настоящото производство на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Поради липса на заявено искане
по чл.78, ал.3 ГПК, съдът не дължи произнасяне на това основание.
Воден от горното, Съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 76 166 от 26.03.2019 г., постановено по
гр.д.№ 7 358/ 2016 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 54 състав.
Решението е
постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ище-ца „Т.С.” ЕООД, ***.
Решението не подлежи на
касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, пр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.