Р Е Ш Е Н И Е
№ 2275/14.12.2023г.
Град Пловдив, 14.12.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и осми ноември две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
Председател: Анелия
Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Калоян Димитров, като разгледа
докладваното от съдия Харитева КАНД № 2565 по описа
на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба „Евротранспорт 2000“ ЕООД срещу решение № 1386 от 09.08.2023
г., постановено по АНД № 2249 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с
което е потвърден електронен фиш за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 ЗП, № ********** на Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
основание чл.187, ал.2, т.3, вр. чл.179, ал.3б ЗДвП на „Евротранспорт 2000“
ЕООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева за
нарушение на чл.102, ал.2 ЗДвП.
Според касатора
обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния
закон, поради което се иска неговата отмяна и отмяна на електронния фиш. С
молба-становище от 27.11.2023 г. прави възражение за неоснователност на
доводите на процесуалния представител на ответника.
Ответникът чрез
процесуалния си представител оспорва касационната жалба, счита обжалваното
решение за допустимо, обосновано и правилно, поради което моли решението да се
потвърди по съображения, изложени в отговора на касационната жалба. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение да се отхвърли жалбата като неоснователна
и да се потвърди решението като правилно.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, и от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е неоснователна поради
следните съображения:
За да потвърди електронния фиш, районният съд е приел, че фактическата
обстановка е безспорно установена от представените писмени доказателства,
безспорно доказано е нарушението, а с оглед липсата на доказателства за платени
такси за дата 05.01.2021 г. съдът е приел, че презумпцията на чл.189е, ал.9 ЗДвП не е оборена. Според районния съд обжалваният електронен фиш е издаден в
съответствие с изискванията на чл.189ж, ал.1 ЗДвП и съдържа задължителните
реквизити, като в закона липсва изискване за посочване на датата на издаване на
фиша и нейната липса не влече незаконосъобразност на фиша. Според районния съд
обвинението е пълно и ясно описано, разяснена възможността за заплащане на
компесаторна такса по чл.10, ал.2 ЗП, съответстващ на предвидения по чл.28, ал.1
от Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на
републиканската пътна мрежа, като е указано, че с плащането на таксата в
предвидения срок електронният фиш ще бъде анулиран, а задължението по чл.10б,
ал.5 ЗП ще се счита за изпълнено. Субект на задължението по чл.102, ал.2 ЗДвП е
собственикът, освен в случаите, когато има вписан ползвател в свидетелството за
регистрация, каквато е настоящата хипотеза. Съответно като ирелевантни са
преценени възраженията за проявена небрежност от водача на ППС, които не могат
да изключат отговорността на дружеството, която е обективна, безвиновна. Като
ирелевантно е преценено също възражението за цялата дестинация на превоза през
същия ден, защото правно значение има само преминаването на ППС през съответния
сегмент без да са изпълнени задълженията за заплащане на съответната пътна
такса за този сегмент. Според районния съд приложеният в случая ред за
санкциониране чрез издаване на електронен фиш е допустим от гледна точка на
действащото законодателство, тъй като чл.189ж, ал.7 ЗДвП съдържа изрична
регламентация за „електронен фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б“, както и по
аргумент от чл.187а, ал.4 и ал.5 ЗДвП, както и чл.167а, ал.2, т.8 ЗДвП. Като
неоснователно е преценено също възражението за нарушение на чл.34 ЗАНН по
аргумент от тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по тълкувателно дело №
1/2013 г. на ВАС. Правилно според районния съд е приложена санкционната норма,
а размерът на имуществената санкция е фиксиран.
Според районния съд изцяло неоснователно е искането за прилагане на
чл.28 ЗАНН, защото процесното нарушение разкрива типичната степен на обществена
опасност за подобен вид нарушения и липсват данни, позволяващи третирането му
като маловажно на плоскостта на чл.28 ЗАНН, включително такова обстоятелство не
може да бъде и размерът на неплатената пътна такса.
Решението е правилно. Въз основа на правилно установени факти и след
преценка на всички събрани по делото доказателства районният съд е направил
обосновани и съответни на материалния закон изводи, които се споделят от
настоящата инстанция и няма да бъдат преповтаряни, като основание чл. чл.221,
ал.2 АПК настоящата инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд.
Възраженията на касатора са идентични с възраженията, направени пред
районния съд, обсъдени са този съд и на всяко от тях е даден обоснован отговор.
Нарушението е установено по безспорен начин и дружеството не спори и не
представя доказателства за опровергаване на истинността на докладите от
електронната система по чл.167а, ал.3 ЗДвП относно процесното нарушение, като
напълно се споделят изводите на районния съд, че санкционирането на дружеството
чрез издаване на електронен фиш е допустимо и законосъобразно с оглед препращащите
норми на чл.189ж, ал.7 и ал.8 ЗДвП. В този смисъл районният съд е приложил
правилно материалния закон.
Предвид всичко изложено, касационната инстанция намира, че не е налице касационно основание по
чл.348, ал.1 НПК и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като
допустимо, обосновано и правилно. С оглед изхода на делото и своевременно
направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане юрисконсултско
възнаграждение същото като основателно следва да се уважи и да бъде осъден касатора
да заплати на АПИ сумата 80 лева на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН, във връзка с
чл.37 ЗПП и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК, Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА решение № 1386 от 09.08.2023 г., постановено по АНД № 2249 по описа на Районен съд
Пловдив за 2023 година.
ОСЪЖДА „Евротранспорт 2000“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район „Подуене“,
ул.“Резбарска“ № 5, адрес на
електронна поща: office@evrotransport2000.com, представлявано от управителя Г.С.В., да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ сумата 80 (осемдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:
1.
2.