Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/……………...08.2020 год., гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, четвърти състав, в открито
съдебно заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАЛЕНА ДИМИТРОВА – Мл. съдия
при участието на секретаря ПЕТЯ ПЕТРОВА, сложи за разглеждане въззивно гр. дело № 802 по описа на съда за 2020 год., докладвано от съдията К.
Иванов и да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Прокуратурата на РБългария срещу Решение
№ 547/06.02.2020 год., постановено по гр. дело № 13138/2019 год. на РС-Варна, в
частта му, с която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Н.П.Н. ***, на
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 100 лева (сто лева) –
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, повдигнато по
ДП № 284ЗМ-1487/2016 год. на РУ МВР – Казанлък, производството по което е било
прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда до
окончателното и́ изплащане.
В жалбата са наведени оплаквания, че
решението в атакуваната от въззивника част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в неправилна преценка и анализ на
събраните по делото доказателства, в резултат на което е и необосновано. Според
жалбоподателя анализът на събраните по делото доказателства не дава основание
за извод, че ищецът (настоящ въззиваем) Н.Н. е претърпял морални вреди от
воденото против него наказателно производство по ДП № 284ЗМ-1487/2016 год. на РУ
МВР – Казанлък, а също и извод, че дори и да са претърпени някакви
неимуществени вреди, то те са в пряка причинна връзка с цитираното наказателно
производство, водено против ищеца. Установено е по делото, че против ищеца е
било водено и друго наказателно производство за извършено от него престъпление
от общ характер, за което е била и ангажирана наказателната му отговорност с
влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 1218/2017 год. по описа на РС-Стара
Загора, като по настоящото дело няма ангажирани никакви доказателства, които да
обосноват извод, че дори и ищецът да е претърпял морални вреди, то те са му
били причинени именно от воденото против него наказателно производство по ДП №
284ЗМ-1487/2016 год. на РУ на МВР – Казанлък.
Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваната част и за
постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.
Писмен отговор на жалбата не е подаден.
В съдебно заседание въззивникът поддържа
жалбата си.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуален представител, оспорва
жалбата.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на ищеца Н.П.Н.
против Прокуратурата на РБ по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ е отхвърлен за
разликата над 100 лева до претендираните 5000 лева, не е обжалвано, в тази част
е влязло в сила и не е предмет на въззивната проверка.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба ищецът Н.П.Н. *** е навел следните твърдения: На
неопределена дата през 2017 год. бил
привлечен като обвиняем по ДП 284 3М-1487/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък, за
евентуално извършено от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК. През същата 2017 год. в семейното му жилище
нахлули полицаи, извършили обиск и иззели голям брой лични вещи. Воденото
против ищеца наказателно производство по ДП
284 3М-1487/2016 год. по описа на на РУ на МВР – Казанлък било
прекратено поради недоказаност на обвинението. В резултат на незаконното
обвинение ищецът станал нервен, параноичен, претърпял нервен срив. Твърди още, че за извършеното в хода на воденото против
него наказателно преследване претърсване и изземване от дома му на негови и на
семейството му вещи бил уведомен от съпругата си. Децата му се притеснили,
съпругата му се разплакала при вида на униформените служители, които тършували
в дома му. Това допълнително утежнило душевните му страдания, тъй като бил
неспособен да противодейства на една несправедливост и да осигури достойно
съществуване на семейството си. В резултат на незаконното обвинение ищецът
претърпял морални вреди, изразяващи се в душевни страдания и болка, името му
допълнително било очернено, чувствал се като „изкупителна жертва“ – удобен за
набедяване във всяко престъпление, което е неразкрито от полицията само заради
предишната си съдимост.
В
съответствие с наведените твърдения е и отправеното искане – за осъждане на
Прокуратурата на РБ да му заплати сумата от 5000 лева – обезщетение за претърпените от незаконното обвинение по ДП
№ 2843М – 1487/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък, неимуществени
вреди – морални болки и страдания, описани по – горе, ведно с обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху претендираната сума, считано от
предявяване на иска до окончателното й изплащане.
В писмен
отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът – Прокуратурата на Р
България оспорва иска по основание и размер. Счита
същия за недоказани, в евентуалност твърди че е необосновано
завишен. Сочи
се, че липсват доказателства, установяващи, че актът за частично прекратяване на
производството по воденото против ищеца
ДП е влязъл в сила. Твърди също, че не са
налице доказателства, от които да се
установи, че ищшецът е търпял вреди именно от воденото против него ДП
№ 2843М – 1487/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък,
доколкото в периода, когато е извършено твърдяното от ищеца претърсване и изземване
от дома му, той е бил обвиняем по друго досъдебно производство, по което е бил
задържан под стража. Поради това счита, че твърдените от ищеца морални болки
обективно вече са били налични (настъпили) и не са били причинени от воденото
против него ДП № 2843М – 1487/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък, което
впоследствие е било прекратено. Т. е., липсва причинна връзка между твърдяните да
са причинени на ищеца морални вреди и воденото против него ДП № 1487/2016 год.
по описа на РУ МВР – Казанлък.
Настоява
за отхвърляне на иска, евентуално – за присъждане на обезщетение в минимален
размер.
Пред
настоящата инстанция искът за обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е висящ
до размера на сумата от 100 лева.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите
на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
От
съдържащите се в ДП № 1487/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък документи, е
видно, че същото е образувано на 09.12.2016 год. срещу неизвестен извършител за
евентуално извършено на 09.12.2016 год. в гр. Казанлък престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
На
10.12.2016 год. е образувано ДП № 1488/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък
срещу неизвестен извършител за евентуално извършено на 10.12.2016 год. в гр.
Казанлък престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194, ал. 1 НК.
На 29.01.2017
год. е образувано ДП № 63/2017 год. по описа на РУ МВР – гр. Стара Загора
против Н.П.Н. за евентуално извършено от него на 28.01.2017 год. в гр. Стара
Загора престъпление по чл. 195 НК. На същата дата Н. е задържан по цитираното
досъдебно производство в РУ МВР – гр. Стара Загора, по същото е образувано н.
о. х. д. № 1218/2017 год. по описа на РС-Стара Загора, приключило със
споразумение, одобрено от съда с определение № 132/24.04.2017 год., с което Н.
е осъден за извършеното от него на 28.01.2017 год. в гр. Стара Загора в
условията на опасен рецидив престъпление по чл. 195, а. 1, т. 3 НК и му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от 10 месеца при първоначален
строг режим.
В хода
на разследването по ДП № 1488/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък, на дата
29.01.2017 год. в дома на Н.П.Н. е извършено претърсване, от дома му са иззети вещи, описани в
прокотол за претърстване и изземване от 29.01.2017 год. – том І, л. 48-49 от ДП
№ 1487/2016 год. по описа на РУ МВР – Казанлък. Видно от протокола, при извършване
на горното процесуално–следствено действие е присъствала Г.В.И., която живее на
съпружески начала с Н. Н..
С
постановление от 10.03.2017 год. на прокурор от РП-Казанлък ДП № 1487/2016 год.
и ДП № 1488/2016 год., двете по описа на РУ МВР – Казанлък, са обединени, с
оглед констатацията, че по отношение на двете деяния е налице хипотезата на чл.
26 НК, като обединеното досъдебно производство се води под № 1487/2016 год. по
описа на РУ МВР – Казанлък.
На 04.07.2017
год. по ДП № ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1487/2016 год. по
описа на РУ МВР – Казанлък и му е повдигнато обвинение за извършено в условията
на чл. 26 НК престъпление по чл. 196, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1 НК, определена му е мярка за неотклонение „подписка“; на същата дата Н. е
разпитан в качеството на обвиняем, на който разпит е отказал да дава обяснения.
С
постановление от 08.09.2017 год. на прокурор от РП-Казанлък, е прекратено
поради недоказаност ДП № 1487/2016 год. по описа на РУ МВР- Казанлък, водено
против ищеца Н.П.Н. за евентуално извършено от него престъпление по чл. 196,
вр. чл. 195, вр. чл. 194, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и б. „б“, вр .чл. 26 НК.
Постановлнието е връчено на ищеца на 11.05.2017 год., като няма данни да е
обжалвано.
Видно от
билютин за съдимост на ищеца, в периода 1998 год. – 2017 год. същият е осъждан
17 пъти за извършени от него в периода ноември 1996 год. – януари 2017 год.
престъпления; 11 от присъдите са за извършени квалифицирани кражби, шест от тях
– в условията на опасен рецидив.
От
показанията на свидетелката Г.В.И. (съжителства на съпружески начала с ищеца)
се установява следното: На свидетелката е известно, че през 2016 год. срещу
ищеца имало образувано досъдебно производство. През 2016 год. или 2017 год.
(свидетелката не е съвсем сигурна) в дома им в гр. Варна дошли полицаи и иззели
техни лични вещи. По това време ищецът бил задържан в ареста. Известно време
след това ищецът и́ се обадил от ареста и тя му казала, че са им взели
лични вещи, ищецът се учудил, станало му неприятно, притеснил се. Съседи видели
полицаите, извършили претърсването и изземването на вещи от дома им, коментирали,
че е престъпник.
С оглед
така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Държавата, съгласно чл. 2, ал. 1,
т. 3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако
лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде
прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е
образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано. Отговорността на Държавата има
обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение, което съгласно
чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Съгласно разясненията, дадени в т.
11 на ТР № 3 от 22.04.2005 г. по
тълкувателно гражданско дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС,
обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното
обвинение за извършено престъпление и причинените вреди. Причинната връзка не
се предполага, а трябва да бъде доказана безспорно от ищеца.
В
настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 1487/2016 год. по
описа на РУ МВР-Казанлък за извършено престъпление по чл. 196, вр. чл. 195, вр.
чл. 194, а. 1, вр. чл. 26 НК, с постановление на органа по разследването на
дата 04.07.2017 год. спрямо ищеца е било проведено едно следствено действие – разпит. Установено
е също, че в хода на наказателното производство по ДП № 1488/2016 год.
(обединено впоследствие с ДП № 1487/2016 год.) спрямо ищеца е извършено и друго
процесуално следствено действие – претърсване и изземване в дома му в гр.
Варна. Установено е също от показанията на свидетелката Г.И., че когато тя
уведомила ищеца за извършеното на 29.01.2017 год. претърсване и изземване на
вещи от дома им, му станало неприятно и бил притеснен.
С
постановление от 08.09.2017 год. на прокурор от РП-Казанлък воденото против
ищеца наказателно производство е било прекратено. Няма данни постановлението да
е обжалвано по реда и в сроковете по НПК, при което следва да се приеме, че е в
сила от 29.09.2017 год. – с изтичането на срока за обжалване за страната
(пострадал) легитимирана да обжалва, на която най-късно е връчено
постановлението за прекратяване на ДП № 1487/2016 год. по описа на РУ
МВР-Казанлък – Р.К.Т..
Влизането
в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство по
отношение на ищеца обосновава извод за незаконност по смисъла на чл. 2 от ЗОДОВ
на обвинението, а оттам – и на действията на длъжностните лица от ПРБ по повод
образуваното досъдебно производство и привличането на ищеца като обвиняем. Незаконността
на обвиненията, произтичащо от влязлото в сила постановление за прекратяване на
наказателното производство, за престъплението, за чието извършване е бил
обвинен ищеца, съставлява основание за носене на имуществена отговорност от
Държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от
ищеца вреди, доколкото такива са настъпили като пряка и непосредствена
последица от незаконното обвинение.
Налице е трайно установена
практика на ВКС на РБ по приложението на на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ във
връзка с чл. 52 ЗЗД, според която страхът, стресът и негативните изживявания
при незаконно повдигнато обвинение са общоизвестен факт и вредите неизбежно
следват по човешка презумпция, при което е нормално да се приеме, че по време
на наказателното производство незаконно обвиненото в извършване на престъпление
лице е изпитвало притеснения, неудобство и несигурност – в този смисъл са
Решние № 18/20.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2721/2013 г., IV г. о., ГК;
Решение № 192/27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1571/2011 г., III г. о., Решение
№ 480/23.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 85/2012 г., IV г. о., ГК и др.
С оглед
установеното, правилно е прието от първоинстанционния съд, че ищецът е
претърпял морални вреди от незаконното обвинение в извършване на престъпление
по ДП № 1487/2016 год. по описа на Ру МВР Казанлък, които подлежат на
репариране от ответника – Прокуратурата на РБългария, като доводите на
ответника, че липсвали доказателства ищецът да е претърпял
морални вреди именно от воденото против него наказателно производство по ДП №
284ЗМ-1487/2016 год. на РУ МВР – Казанлък, настоящият състав намира за
неоснователни.
По
отношение приложението на чл. 52 ЗЗД и определяне на размера на обезщетението
за неимуществени вреди, оплаквания в жалбата няма, поради което и съобразно
нормата на чл. 269, изр. второ ГПК, настоящият състав не изследва този
въпрос.
В обобщение
първоинстанционното решение в обжалваната от ответника част е правилно и следва
да бъде потвърдено в тази част.
При този
изход на делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на
сумата от 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Водим от
горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 547/06.02.2020 год., постановено по гр.
дело № 13138/2019 год. на РС-Варна, В ЧАСТТА МУ, с която Прокуратурата на Република България, гр.
София, бул. „Витоша” № 2 е осъдена да заплати на Н.П.Н. ЕГН **********
***, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, сумата от 100 лева (сто лева) –
обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 3, вр. чл. 194,
ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, повдигнато по
ДП № 284ЗМ-1487/2016 год. на РУ МВР – Казанлък, производството по което е било
прекратено поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от подаването на исковата молба в съда до
окончателното и́ изплащане;
ОСЪЖДА Прокуратурата на
Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2 да заплати на Н.П.Н. ЕГН
********** ***, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за
настоящата инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един
адвокат.
Първоинстанционното решение в частта му, с която искът на Н.П.Н. ЕГН **********
*** срещу Прокуратурата на РБългария по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ е отхвърлен за
разликата над 100 лева до претендираните 5000 лева (т. е., е отхвърлен за
сумата от 4900 лева) не е обжалвано и в тази част е влязло в сила.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2.