№ 58
гр. Свиленград, 22.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Добринка Д. Кирева
при участието на секретаря Ренета Н. Иванова
като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно
наказателно дело № 20225620200096 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 1741 от 28.01.2022
година на Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с
което на Ж.А.К. с ЕГН ********** от ***************************, за
нарушение на чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова
и опазване на дивеча (ЗЛОД) са наложени административно наказание
„ГЛОБА” в размер на 50 лв. (пункт I) ,на основание чл.94,ал.1 от Закона за
лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е наложено административно наказание
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО НА ЛОВУВАНЕ ” за срок от 3 години (пункт
III), както и на основание чл.95,ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД) е ОТНЕТО В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА СРЕДСТВОТО за
ловуване –гладкоцевна ловна пушка марка „Байкал” МП155, калибър 12, №
******** (пункт II).
Жалбоподателят Ж.А.К. в срока за обжалване /14дни,а не както е посочил
АНО -7дни /моли за отмяна на обжалвания акт,като в жалбата се твърди,че
същият бил незаконосъобразен - издаден при съществени нарушения на
процесуалните правила и в противоречие със закона, следвало да се приложи
чл. 28 от ЗАНН, не била ясна фактическата обстановка и правната
1
квалификация била неточна. Сочи се, че не бил извършил визираното
нарушение, тъй като Разрешително за групов лов било налице към датата на
проверката, надлежно попълнено, подписано и подпечатано от специалиста
по ловното стопанство, подписано от Директора на Държавно горско
стопанство – Свиленград, в което бил вписан с надлежно попълнени всички
данни.
В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Ж.А.К., не се явява.За
него се явява адв.Таня Коларова, която пледира за отмяна на обжалвания акт,
по изложените в жалбата доводи,като в съдебно заседание доразвива същите.
Твърди,че липсвало описание на нарушението,както и фактите свързани с
неговото установяване,което нарушавало правото на защита на
санкционираното лица, доколкото имало издадено разрешение за лов,но
поради непопълването му в цялост актосъставителя приел,че такова
липсвало. Отделно от това според пълномощника липсвало ясно и точно
описание на мястото на нарушението, което също било процесуално
нарушение от категорията на съществените . Допълва доводите си относно
приложението на чл. 28 от ЗАНН.
В съдебната фаза се ангажират доказателства гласни и писмени
доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) -
Директорът на РДГ - Кърджали, редовно призован, изпраща представител,
който оспорва жалбата,като излага подробни доводи в тази насока. Представя
и писмено становище . Претендира присъждане на юр.възнаграждение.
В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.
Страна Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение -
Свиленград, редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща
представител и не взема становище.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по
делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа
страна:
На 11.12.2021 година около 09.30 часа жалбоподателят с още няколко други
лица (в това число и свидетелите И.Р.И. и И.П.Р.- общо 7 човека) (част от
ловно-рибарска дружинка (ЛРД) – село Дъбовец), извършвали групов лов в
2
ловище I, находящо се в землището на село Дъбовец, община Любимец,
област Хасково.
На посочените дата и място служителите на Изпълнителната агенция по
горите – свидетелите Н. Л. Н. и Д. В. К., извършили проверка, при която
установили, че жалбоподателят ловува в условия на движение с процесното
ловно оръжие, сглобено и извън калъф като в представеното Разрешително за
лов серия ЮИ 001495 (приложено по делото) не са попълнени датата и
мястото на ловуване, липсвал подпис на председателя на ЛРД и подпис на
единия от ловците,който в последствие се установило,че не участва в
процесния лов,а в самото представено в последствие Разрешително за лов
било отразено,че ловът ще се осъществява в ловностопански район
Свиленград,а реално нарушителя и останалите ловци били в ловностопански
район Ивайловград .
Проверяващите констатирали, че жалбоподателя притежава Билет за лов,
редовно заверен за 2021 година. Установили още , че нямало убит или уловен
дивеч.
Установили още,че преди започването на лова,талони към приложение №1
/разрешителното за групов лов/ не били раздадени на ловците,респективно
същите по време на проверката,не може ли да удостоверят ,че реално участват
в процесния лов,съобразно изискванията на закона, с оглед на което
проверяващите приели,че жалбоподателя на процесната дата ловува без
Писмено разрешително за лов.
Констатациите на посочените служители са обективирани в представения и
приет като доказателство по делото Констативен протокол за извършената
проверка серия Р014 № 008310 и серия Р014№008839 от 11.12.2021 година,
съставен около 12.30 часа.
На същата дата, предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си,
свидетелят Д. В. К.– младши експерт „Горски инспектор” при РДГ - София,
съставил в присъствието на свидетеля Н. Л. Н., против жалбоподателя и в
негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) със серия Р014 и с № 004112.
След запознаване със съдържанието на процесния АУАН, той е подписан от
актосъставителя К., от свидетеля Н. и от нарушителя.
3
АУАН е връчен лично, като с подписа си жалбоподателя е удостоверил
получаването на екземпляр от него, видно от Разписката, инкорпорирана в
самия документ, датирана от 11.12.2021 година.
В изготвения АУАН актосъставителят изложил подробно описание на
фактическото нарушение, свързано с това, че жалбоподателят ловува без
Писмено разрешително за лов, както и на обстоятелствата по извършването и
откриването му като препраща към съставения Констативен протокол.
А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, която вписва за нарушена.
Жалбоподателят – нарушител не е вписал възражение в съответната графа на
АУАН.
С АУАН е задържано процесното оръжие-собственост на жалбоподателя,
което с Предавателно-приемателен протокол е предадено на съхранение на
Инспектор КОС при РУ - Свиленград.
Срещу Акта в законоустановения 3-дневен срок (в редакцията на нормата към
датата на съставяне на АУАН) е постъпило Възражение, в което се излагат
доводи идентични с тези в Жалбата, касаещи наличието на Разрешителното за
лов.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН и след получаване на
образуваната преписка, Директорът на РДГ - Кърджали, е издал процесното
НП № 1741 от 28.01.2022 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприел изцяло фактическите
констатации, изложени в АУАН, като е доуточнил правната квалификация на
нарушението, дадена от контролния орган - чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1 и чл.
43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, и наложил на жалбоподателя административни
наказания „Глоба” в размер на 50 лв. и „Лишаване от право на ловуване” за
срок от 3 години, както и отнема в полза на Държавата средството за
ловуване – процесната ловна пушка. АНО препратил към констатациите на
Констативния протокол и другите писмени доказателства събрани в хода на
образуваното адм.производство.
НП е редовно връчено на 02.02.2022 година, по пощата с Обратна разписка.
Известието за доставяне, надлежно оформено –подписано и датирано, се
намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с
4
отбелязване и имената на получателя му, а именно: на жалбоподателя.
Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се
противопоставят в настоящото съдебно производство.
Видно от Заповед №РД 46-626/12.04.2001г. издадена от Министъра на
Земеделието и горите и Приложението Разпределение на площите по ловища
и ловностопански райони на ТП „ДГС“ Свиленград,се установява,че
ЛР/ловен район/ на ЛД /ловна дружина/ „Дъбовец „ попада в ЛС/ловно
стопанство/ Ивайловград.
От страна на жалбоподателя бяха представени и приети като доказателства по
делото заверено копие от график за групово ловуване на дива свина,хищник
и местен дребен дивеч по ловища,в ловностопанси райони на ЛС Ивайловград
за месец декември на ловен сезон 2021/2022г.,както и АУАН срещу Ж.А. К.
за извършено нарушение по чл.59 от ППЗЛОД.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Директора на РДГ -
Кърджали да издават съответно АУАН и НП за нарушения по ЗЛОД, се
доказва от приетите по делото Заповед № РД49-199 от 16.05.2011 година на
Министъра на земеделието и храните (сега Министъра на земеделието,
храните и горите, като наименованието на Министерството е променено с
Решение на 44-то Народно събрание от 04.05.2017 година) и вземайки
предвид факта, че Д. В. К. заема длъжността „мл. експерт „Горски инспектор”
при РДГ - София”, притежава висше образование: Горско стопанство, (видно
от диплома за висше образование издадена от Лесотехнически университет
София , факултет Горско стопанство ) и е командирован към датата на
деянието на територията на Р.България за извършване на проверкипо ЗЛОД и
правилника му за прилагане и др. (видно от Заповед № ЗАП –БГ-486 от
30.11.2021г.) и че Георги Анастасов Шереметев се явява носител на
санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана длъжност)
от наказващия орган по закон съгласно чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД – Министъра на
земеделието и храните по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Служебно известно на Съда е персоналното заемане на длъжността „Директор
на РДГ - Кърджали” от Георги Анастасов Шереметев, а и в тази насока са
представени доказателства- Трудов договор № К-1115/24.09.2021г.,видно от
който последния е назначен на длъжността директор на РДГ гр.Кърджали.
По искане на жалбоподателя бяха допуснати и разпитани в качеството на
5
свидетели –двама от присъствалите на процесния ден ловци,а именно
свидетелите И.Р.И. и И.П.Р., които твърдят,че жалбоподателя бил съвестен
гражданин, нямал наложени адм.наказания ,не бракониерствал,ползвал се с
добро име и имал опит в лова,тъй като дълги години бил ловец. Твърдят
още,че самите те не забелязали,че разрешителното им за лов не било
попълнено изцяло, но другите действия преди провеждането на лова били
извършени и не предполагали ,че има проблем в документацията.
Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на
констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се
установява по категоричен начин от писмените доказателства и от
показанията на разпитаните в съдебно заседание, свидетели – Н. Л. Н. и Д. В.
К.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се
оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна
преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Н.
Л. Н. и Д. В. К., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се,
правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.
Не се установява посочените свидетели да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Съдът кредитира
показанията на посочените свидетели предвид липсата на противоречия –
вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се
компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници –
писмените такива, нито пък се опровергават с насрещни доказателства,
ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските
показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно
убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в
писмените доказателства от АНП. Ето защо, според Съда показанията на тези
двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на
обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така
обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко
относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото
авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават
фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че
ловува без Писмено разрешително за това. Поради това Съдът ги кредитира
изцяло за достоверни.
6
Що се отнася до показанията на разпитаните по делото свидетели от страна
на жалбоподателя- И.Р.И. и И.П.Р., доколкото същите не противоречат на
останалия събран по делото доказателствен материал/в частност,че
действително на посочената в акта дата е била извършена проверка на същите
във връзка с провеждан от тях лов на посоченото в акта място,както и
касателно характеристичните данни на жалбоподателя,съдът ги кредитира с
доверие ,като непротиворечащи на останалия събран по делото
доказателствен материал и извежда изводи, в частност що се отнася до
свидетелските показания относно характеристичните данни,които
свидетелите предоставят спрямо жалбоподателя,а именно,че същият се
ползва с добро име в обществото,както и че е дългогодишен ловец
,респективно с богат опит.
С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените
доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК,
вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в
процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо
възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
При така установената фактическа обстановка, Съдът в настоящия си
състав достига до следните правни изводи:
Преди всичко, съдът намира жалбата за допустима, като подадена от
надлежна страна в процеса и в законоустановения срок – чл.59 ал.2 пр.І от
ЗАНН.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна по следните
съображения.
Обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът
достигна до тези изводи след служебна проверка на съдържанието и
материалите от приложената АНП. Не се констатираха недостатъци на
актовете, водещи до отмяна на НП.
Не са допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и
приключването на административнонаказателната процедура по съставяне на
Акта и издаване на обжалваното НП, които да водят до нарушаване на
правото на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата
незаконосъобразност и отмяна. За пълнота на настоящото изложение следва
7
да се посочи следното: разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН сочи, че преди
да се произнесе по преписката, наказващият орган проверява Акта с оглед на
неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на
спорните обстоятелства. Видно е, че АНО е изпълнил задълженията си
относно преценка на възраженията и събраните доказателства, и изясняване
на спорните факти и обстоятелства във връзка с Възражението на
жалбоподателя. Следва да се отбележи, че при издаване на НП, АНО е
обвързан от разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН относно съдържанието му и няма
задължение да се произнася изрично, в самото НП, по направените
възражения; т.е. самото обсъждане от страна на АНО на възраженията не е
задължително да съставлява реквизит на издаденото от него НП. В посочения
смисъл е Решение от 29.04.2014 година, постановено по КАНД № 111/2014
година на Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Теодора
Точкова. Но независимо от изложеното АНО изрично е посочил, че намира
Възражението за неоснователно.
Спазени са предвидената форма и процесуален ред като констатиращият и
санкционният актове имат необходимите реквизити и минимално изискуемо
съдържание, съобразно изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и
чл. 57 от ЗАНН – за НП (в редакциите им към датата на съставяне на АУАН и
на издаване на НП). Самото нарушение е описано ясно, както словесно, така и
с посочване на правната му квалификация. Съдържанието на АУАН и НП при
описание на процесното деяние е идентично. Следователно нарушението е
описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в
цялост признаците на същото и да организира адекватно правото си на
защита. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени.
Фактът, че в НП е посочено, че подлежи на обжалване в 7-дневен срок вместо
правилния 14-дневен, съгласно измененията на ЗАНН в сила от 24.12.2021
година, не води на извод за допуснато съществено процесуално нарушение,
тъй като в случая е приложим срока, посочен в ЗАНН, независимо от
посоченото в НП.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма – чл. 84, ал. 1 от
ЗЛОД, актосъставителят и АНО не са посочили конкретната хипотеза, не
8
води до различни правни изводи, защото в НП се съдържат конкретните
факти по случая (кога, къде, кой, как, при какви обстоятелства, какво е
извършил). Тези конкретни факти са надлежно квалифицирани и доуточнени
от АНО като нарушение по чл. 84, ал. 1, вр.чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от
ЗЛОД. Т.е. налице е пълно съответствие между описанието на нарушението
от фактическа страна и законовите разпоредби, които са нарушени. От друга
страна дори в конкретния случай да се приеме, че съдържанието на АУАН не
е достатъчно прецизно, налице са предпоставки за прилагане нормата на чл.
53, ал. 2 от ЗАНН. Казано по друг начин за да се окачестви едно процесуално
нарушение като съществено е от значение дали при допускането му по
някакъв начин се ограничават или препятстват правата на някоя от страните в
процеса и конкретно в случая тези на жалбоподателя – това в настоящия
случай не е налице. Ето защо тази нередовност не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение, респ. наведеното в тази връзка
възражение в Жалбата е неоснователно.
Вярно е че в АУАН не е посочен ЕГН на свидетеля Н. съгласно нормата,
действаща към датата на съставяне на АУАН, но този реквизит следва да е
наличен в Акта с оглед идентификацията и конкретизацията на посоченото
лице. Предвид факта, че са посочени коректно, точно и ясно трите имена и
адреса по местоработата му, както и че е служител на Изпълнителната
агенция по горите е налице пълно индивидуализиране на посочения свидетел
и не е наличен проблем с неговата индивидуализация, т.е. с неговата
самоличност, респ. призоваването му в съдебно заседание. От друга страна
констатираният пропуск не представлява съществено процесуално
нарушение, тъй като съгласно правната теория и константната съдебна
практика, съществено е това нарушение на
административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да
повлияе върху съдържанието на акта, т.е. такова нарушение, недопускането
на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред
административния орган въпрос, което в настоящия случай не е налице.
Актът и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а”
от ЗАНН, вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН,
вр.чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД. Нарушенията по този закон се установяват с Актове,
съставени от служителите в Изпълнителната агенция по горите и в нейните
структури, които заемат длъжност, за която се изисква лесовъдско
9
образование. В процесния казус е установено, а и не е спорно между страните,
че към 11.12.2021 година актосъставителят Д. В. К. е заемал длъжността
„младши инспектор специалист „Горски инспектор” при РДГ - София”,
притежава лесовъдско образование и е командирован към датата на деянието
на цялата територия в страната. В тази насока е и изявлението на свидетеля
К., направено в открито съдебно заседание. Лицето, подписало НП е заемало
към момента на издаването му длъжността „Директор на РДГ - Кърджали” и
деянието е извършено в зоната на отговорност на РДГ – Кърджали, тъй като
тя осъществява контрол по прилагането на закона по отношение на всички
дейности в горските територии, т.е. тя е компетентна, на територията на
Кърджалийска и Хасковска област в следните общини: Ардино, Кърджали,
Черноочене, Момчилград, Джебел, Кирково, Крумовград, Ивайловград,
Свиленград, Любимец, Харманли, Маджарово, Симеоновград, Хасково,
Димитровград, Минерални бани, Стамболово и Тополовград.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на ал.
1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Предвид изложеното липсват предпоставки за отмяна на процесуално
основание поради недостатък във формата на акта или допуснато друго
процесуално нарушение от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице, респ.
довело до неяснота и неопределеност на фактите, подлежащи на доказване.
Ето защо, съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен
състав обосновано формира правен извод, че процесното НП не страда от
формални недостатъци в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
За пълнота на съдебният акт, следва да се посочи,че не се споделя доводът на
процесуалният представител на жалбоподателя, относно липсата на ясно и
точно описание на мястото на нарушението,доколкото според пълномощника
не ставало ясно от описаното в АУАН и НП дали се касае за населено или
извън населено място. Видно от АУАН и НП,като място на нарушението е
посочено землището на с.Дъбовец,Ловище №1,общ.Любимец,което описание
безспорно удовлетворя изискването на закона за конкретизиране на мястото
на извършеното нарушение,тъй като съгласно § 1.,т.10 от ДР ППЗЛОД -по
10
смисъла на правилника "Ловище" е основна ловностопанска организационна
единица, разделяща ловностопанския район на приблизително равни по площ
части с естествено обособени граници по трайни теренни форми, с оглед на
което следва да се приеме,че с посочване на конкретният ловен район /ловище
1,находящо се в землището на с.Дъбовец,общ.Любимец/ на ловната дружина
,безспорно удовлетворява изискването на закона за посочване на точното
място на извършеното нарушение, което безспорно е извън населено място с
оглед посочване ,че ловът се извършва в посоченото землище.
ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН
Правилна е и дадената от АНО материалноправна квалификация на
извършеното нарушение. Тежестта за установяване на конкретното деяние,
съставляващо административно нарушение, неговият извършител и
предметът на нарушението, е на АНО, който следва да проведе пълно
доказване на спорните факти, което в настоящия случай е сторено.
Според дефиницията, дадена с чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД, ловуване е и
престой или движение на лица извън населените места с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие.
Не се спори, че към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал
качеството на лице, което ловува по смисъла на чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗЛОД,
тъй като е в движение извън населените места ,а именно на ловище
1,находящо се в землището на с.Дъбовец,общ.Любимец с извадено от калъф и
сглобено ловно оръжие (независимо дали е заредено или не), като не са
налице изключенията по ал. 4 и ал. 5 на чл. 43 от ЗЛОД.
В случая свидетелите са категорични относно тези обстоятелства и за това на
него са състави АУАН, при което той не е възразил, не е подал възражение в
тази насока, не е посочил подобно възражение и в Жалбата си, както и в
съдебно заседание. Жалбоподателят не оспорва това обстоятелство. Т.е. този
факт не се оспорва от самия жалбоподател, поради което и Съдът приема, че
правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД, която се явява и материална и санкционна
норма, който ловува, без да притежава редовно заверен билет за лов или с
билет за лов, но без писмено разрешително за лов, или ловува извън
определените в разрешителното места, без да е убил или уловил дивеч, се
11
наказва с глоба от 50 до 400 лв.
Безспорно е установено от събраните по делото гласни и писмени
доказателства, че на 11.12.2021 година в ловище № 1, находящо се в
землището на село Дъбовец, община Любимец, област Хасково,
жалбоподателят е ловувал.
Спорният въпрос е дали извършва тази си дейност без да има Писмено
разрешително за лов.
Отговорът на този въпрос е положителен, тъй като Разрешителното за лов не
е в дължимата и изискуема от ЗЛОД форма за действителност, поради
непопълнени в документа дата и място на ловуване, липса на подпис на
председателя на ЛРД и подпис на единия от ловците (, т.е. надлежното
попълване на всички реквизити в Разрешителното е формата за
действителност на този документ) и доколкото същото не е попълнено в
цялост съгласно изискването на закона,то следва да се приеме,че липсва
такова,тъй като за груповото ловуване на дива свиня ,ловната група съгласно
изискването на ППЗЛОД /чл.55,ал5 ; чл.59,ал.3,т.3 и чл.86,ал.4 / трябва да
бъде от 8 до 20 ловци/стрелци и гоначи/,като разрешителното за лов се
издава само за един ден.Специалистът по ловно стопанство към ловното
сдружение попълва в двата екземпляра на разрешителното вида дивеч, който
ще се ловува, местността/ловището/, в което ще се ловува и датата, на
която ще се проведе лова.Така попълнения първи екземляр, заедно с
талоните предоставя на председателя на дружината, който попълва в
разрешителното имената на ръководителя на лова и му го предоставя заедно с
талоните.Ръководителят на лова попълва всички останали данни в
разрешителното и талоните, провежда инструктажа по чл.59 от ППЗЛОД,
следи за подписване на декларацията по същия член от всеки участник в лова,
събира от всички участници в лова цената на разрешителното и раздава
попълнените талони.
За пълнота на съдебният акт,следва да се посочи,че съдът приема,че
приложеното разрешително за лов в случая ,доколкото не е попълнено изцяло
съгласно изискването на закона/дата и местност и т.н./ и нераздаването на
талоните към него ,следва да се приравни на липса на такова,тъй като същото
би могло да се използва от ловците на всички дати от месечния им календар и
респективно отчетено при приключването на месечния график единствено
12
то,а останалите разрешителни за лов/издавани за дните на лов посочени в
графика им/ да бъдат отчетени като неизползвани,като няма да се заплати и
дължимата за това такса.
По този начин жалбоподателят се явява лице, което не разполага към момента
на проверката с право на ловуване. Такова право, според чл. 23, ал.
1 от ЗЛОД се упражнява от лица, които притежават Членска карта и Билет за
лов, заверени за съответната календарна година, както и Разрешително за
лов/за конкретния ден и местност в която ще се проведе лова,както и
минимален брой на участниците в него-8/, като последното изискване
очевидно не е било налице по отношение на жалбоподателя към момента на
проверката, осъществена в момента на извършване на конкретните действия
по ловуване.
Конкретните пропуски, водещи до липса на форма за действителност са
описани/удостоверени в Констативния протокол (съставен при проверката на
место), към чиито констатации препращат както актосъставителя, така и
АНО. Подобно препращане не е недопустимо, тъй като в АНП е приложен
този Констативен протокол, т.е. той се явява част от
административнонаказателното производство и жалбоподателят има
възможност да се запознае с него. Освен това този Констативен протокол не е
съставен едностранно от въззиваемата страна, съответно нейни служители, а
е с участието на представител на ловната дружина – лицето Павел Димитров
Костадинов. За наличието на този Констативен протокол сам посочва в
Жалбата си жалбоподателят. Препращането към описанието на
административното нарушение към цитирания по-горе Констативен
протокол е достатъчно, за да се приеме за спазено императивното изискване
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН по отношение задължителните реквизити на
АУАН и НП в частта, касаеща описание на нарушението, датата и мястото,
където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено. Действително в
АУАН и в НП не е посочено (вписано) изрично, че няма убит или уловен
дивеч, което може да се прецени като непрецизност в описанието, но тя не е
от такъв характер, че самостоятелно да доведе до отмяна на издаденото
НП. Освен това тези данни се установяват от Констативния протокол, към
който препращат Акта и НП и от съдържанието на АУАН, където е посочено,
че няма иззети предмети на деянието и че няма констатирани такива налични,
т.е. няма констатиран убит или уловен дивеч.
13
За съставомерността на посочената законова разпоредба,не се изисква реално
да е отстрелян дивеч ,поради което непосочването на това
обстоятелство,както в АУАН,така и в НП, не може да се приеме за
съществено процесуално нарушение влечащо след себе си отмяна на
обжалвания акт. Отделно от това приложената в случая санкционна норма на
чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД в сравнение с тази на чл. 86, ал. 1 от същия закон /която
изисква настъпването на престъпен резултат-а именно уловен или убит дивеч/
е по-благоприятна за дееца, тъй като предвижда в пъти по-ниски наказания,
което е изцяло в полза на жалбоподателя.
По изложените съображения Съдът не споделя наведените в Жалбата
възражения, касаещи неясно описана фактическа обстановка.
За да представлява едно деяние административно нарушение съгласно общата
дефиниция на чл. 6 от ЗАНН, от субективна страна същото следва да е
извършено виновно. Това означава, че за да може да бъде извършено
визираното административно нарушение е необходимо да бъде установено, че
съответното лице, което ловува е съзнавало, че Разрешителното за лов, което
се ползва е с непопълни част от задължителните реквизити на документа.
Действително задължението за попълване на липсващите реквизити в
Разрешителното за лов не е на жалбоподателя, а на специалиста по ловното
стопанство, респ. на председателя на ЛРД или на ръководителя на лова, но
жалбоподателя е следвало да знае, както и е знаел, че всички реквизити
трябва да са попълнени. Фактът, че не са били попълнени му е станал
известен, тъй като е наличен негов подпис в Разрешителното.
Т.е. в случая е налице субективният елемент от състава на нарушението –
извършено е виновно, при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е разбирал
свойството и значението на извършваното и е могъл да ръководи постъпките
си. От тук се разкрива и пряко целеният резултат - настъпването на
общественоопасните последици – ловуване без Разрешително. В подкрепа на
изложеното е и факта, че всички Талони към Разрешителното за лов са
непопълнени и нераздадени на ловците, участващи в ловния излет,
включително и на жалбоподателя, а те трябва да са попълнени и раздадени
преди започване на лова, т.е. това е още едно обстоятелство, което е трябвало
да наведе жалбоподателя на мисълта, че нещо не е наред с Разрешителното,
тъй като за да стане ловец се е явил на писмен и устен изпити, съдържащи
14
въпроси в тази насока и ги е взел/издържал успешно.
В подкрепа на този извод на съда е поведението на единият от ловците от
ловната дружина с лично име Павел,който при започване на проверката ,при
поискване на разрешителното на лов е посочил,че не се намира в него,а е в
ръководителя на лова,но в последствие съгласно св.показания на К.,именно
това лице е представило разрешителното,което навежда на извода,че ловците
са били наясно,че носеното от тях разрешително не е изрядно,тъй като не е
попълнено изцяло.
Съдът преценява че дори да се приеме, че административното нарушение е
извършено при условията на непредпазливост съгласно чл. 7, ал. 2 от ЗАНН,
„непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените
случаи”, което по аргумент от противното следва да се тълкува, че
административните нарушения, макар и извършени по непредпазливост, са по
начало наказуеми, освен ако изрично в закона не е предвидено друго за този
вид нарушения. Разпоредбата на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД има императивен
характер и за конкретното деяние, не е предвидено в закона освобождаване от
административнонаказателна отговорност, когато деянието е извършено при
условията на непредпазливост.
Ето защо Съдът не е съгласен с тезата на адвокат Коларова, изложена в
пледоарията й пред настоящия състав, касаещи липсата субективния елемент
от състава на инкриминираното деяние.
Досежно приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на
основания и предпоставки за квалифициране на конкретното нарушение като
маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена изрично от АНО.
Съобразявайки признаците на осъществения фактически състав на
административното нарушение, процесното деяние не разкрива обществена
опасност, по-ниска от обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо
липса на такава. Нарушенията на ловното законодателство са с по-висока
степен на обществена опасност, без значение броя и вида на убития дивеч или
липсата на такъв. Ловуването, т.е. правото да се убива, улавя, преследва и
наранява дивеч, да се взема, пренася, превозва намерен, ранен и убит дивеч
или разпознаваеми части от него, да се събират и вземат яйца от птици, е
дейност, която сама по себе си е свързана с повишена степен на обществена
опасност, показател за което е и въведеният разрешителен режим на
15
осъществяването й, която значимост несъмнено е отчетена от законодателя
именно чрез значителните по размер и вид административни санкции. Ето
защо процесното деяние не съставлява маловажен случай, според Съда. И
това е така, както поради неговия формален характер – за съставомерността
му не е предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. Поради
това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото нарушение
като маловажно, респ. за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл
Съдът приема преценката на АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на
закона.
ПО РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
Приложената от АНО норма на чл. 84, ал. 1 от ЗЛОД е санкционна, но тя
съдържа в себе си и материалноправните разпоредби, нарушението на които
обуславя налагането на визираното в същата наказание. Казано по друг начин,
нарушената и санкционната разпоредба в случая съвпадат, поради което не
би могло да се стигне до неразбиране у наказаното лице за какво точно негово
поведение е санкционирано, нито че квалификацията на нарушението е
непълна или неточна.
Както вече бе посочено АНО правилно е квалифицирал нарушението, което е
осъществено от обективна и субективна страна и правилно е приложил
съответната административнонаказателна разпоредба на ЗЛОД, като се е
съобразил с разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН.
Административното наказание „Глоба” е правилно и законосъобразно
определено както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в
минималния предвиден от закона такъв, което налага извод за невъзможност
за намалянето му.
След като съобрази разпоредбата на чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД, съгласно която
лице, извършило нарушение по чл. 84, ал. 1 и 2, чл. 85 и чл. 86, ал. 1 от
ЗЛОД, се лишава и от право на ловуване за срок от три години, както и
обстоятелството, че се доказа по безспорен и категоричен начин, че
жалбоподателят е осъществил визираното по горе административното
нарушение, съдът намира, че административно-наказващият орган правилно е
приложил посочената разпоредба.Административното наказание „Лишаване
от право на ловуване” е правилно и законосъобразно определено както по
вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв –
16
фиксиран за посочения размер. Правна възможност за намаляване на
наложеното административно наказание не съществува, предвид фиксирания
размер на санкцията, поради което по пряк аргумент от закона липсва
основание за определянето му под този минимум.
Така наложените с обжалваното НП административни наказания, Съдът
намира за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели
на административните наказания – да предупреди и превъзпита нарушителя
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху гражданите.
НП е законосъобразно и правилно, и в частта на постановеното отнемане в
полза на Държавата на ловната пушка (пункт ІІ). Подобно разпореждане е
напълно законосъобразно, приложено на съответното правно основание – чл.
95, ал. 1 от ЗЛОД. Правната разпоредба е императивна и обвързва във всички
случаи указаното разпореждане с тези оръжия, както правилно е подходил и
АНО, позовавайки на същата норма, като друго различно разрешение не
следва и предвид доказаното извършване на конкретното нарушение,
обвързано с приложението й.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг различен
правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя и НП следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН в съдебните производства
пред Районния съд страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 143, ал. 4 от
АПК когато Съдът отхвърли оспорването, ответникът има право на разноски.
По делото се констатираха действително направени разноски от страна на
АНО – 80 лв. за юрисконсулство възнаграждение,а от страна на
жалбоподателя разноски в размер на 300лева.
Основателно е искането, направено от страна на АНО, за присъждане на
разноски. Присъденият размер трябва да бъде справедлив и обоснован.
Съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, към
която препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр.чл. 37 от Закона за правната помощ,
17
за този вид работа е предвидено възнаграждение от 80 лв. до 150 лв. Не е
налице правна и фактическа сложност на делото, работата на юрисконсулта
по това дело се състоеше в явяване в едно съдебно заседание и представяне на
писмени доказателства, поради което юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80 лв. е справедливо, т.е. искането за разликата до 150 лв. следва да
се отхвърли като неоснователно.
Доколкото преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се
разглеждали по реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент
от който за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП,
издадени от органите на Изпълнителната агенция по горите, е отговаряла
Агенцията, а не поделението й (доколкото само Агенцията е юридическо
лице), Съдът намира, че следва посочените разноски да бъдат присъдени
именно на Изпълнителната агенция по горите.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.9 вр с ал.2,т.5 вр с
ал. 1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление (НП) № 1741 от 28.01.2022 година на Директора на
Регионална дирекция по горите (РДГ) - Кърджали, с което на Ж.А.К. с ЕГН
********** от ***************************, за нарушение на чл. 84, ал. 1,
вр.чл. 57, ал. 1 и чл. 43, ал. 3, т. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД) са наложени административно наказание „ГЛОБА” в размер на 50
лв. (пункт I) ,на основание чл.94,ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча
(ЗЛОД) е наложено административно наказание „ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО
НА ЛОВУВАНЕ ” за срок от 3 години (пункт III), както и на основание
чл.95,ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча (ЗЛОД) е ОТНЕТО В
ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА СРЕДСТВОТО за ловуване –гладкоцевна ловна
пушка марка „Байкал” МП155, калибър 12, № ******** (пункт II).
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1, вр.ал. 4 от ЗАНН, Ж.А.К. с ЕГН
********** от ***************************, ДА ЗАПЛАТИ на
Изпълнителната агенция по горите с адрес: град София, бул.„Христо Ботев”
№ 55, сумата от 80 лв., представляваща направените разноски за
юрисконсултско възнаграждение по АНД № 96/2022 година по описа на
18
Районен съд – Свиленград.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд
Хасково в 14-дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
19