№ 951
гр. Варна, 27.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Радостин Г. П.
Ралица Ц. Райкова
при участието на секретаря Жасмина Ив. Райкова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20233100500977 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, подадена от Ф. И. А. срещу
решение №657/01.03.23г., постановено по гр.д.№16969/21г. на ВРС, с което е прието за
установено на осн. чл.422 от ГПК, че Ф. И. А. от ****, дължи на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, сумата от 4160,88лв. главница по задължение от ползване на
кредитна карта по договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта от 25.09.2018г., ведно със
законна лихва от 13.09.2021г. до изплащане на задължението, и 732,33лв. договорна
възнаградителна лихва, начислена за периода от 17.11.2018г. до 13.03.2020г., присъдени по
заповедното гр.д.№13238/2021г. на ВРС.
В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
решението и постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените
правила. Въззивникът счита, че исковата молба е нередовна, тъй като не ставало ясно с
извършените плащания кои задължения са погасени и като се позовава на това, както и на
здравословното състояние на ответника, счита че не е настъпила преклузията на чл.133 ГПК.
Оспорва наличието на облигационна връзка по предоставена кредитна карта; че ответникът
е получил в държание кредитна карта и че е активирал същата, както и че е усвоявал суми
1
по нея. Счита, че е налице несъответствие между фактическото и правно основание, заявени
в заповедното производство. Излага, че договорът е сключен в противоречие с императивни
правни норми и е недействителен, като се позовава на чл.25, ал.8 от Наредба №3/18.04.18г.
на БНБ и чл.59 от ЗПУПС. Счита, че представеното приложение не представлява сключен
рамков договор, тъй като не е подписано от ответника, не е достигнало до него, нямало и
съдържанието съгласно ЗПУПС. Моли да бъде отменено решението, като бъде отхвърлен
иска.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, р-н Лозенец, ул.Хенрик Ибсен №15, е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД против Ф. И. А. от ****, иск с правно основание чл.422, ал.1 вр. с
чл.415, ал.1 ГПК за приемане за установено, че Ф. И. А. дължи на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД следните суми: сумата от 4160,88лeва, представляваща главница по
Договор за револвиращ потребителски кредит, под формата на кредитна карта ****., ведно
със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда–
13.09.2021г. до окончателното изплащане; сумата от 732,33лева, представляваща договорна
възнагр.лихва за периода 17.11.18г. до 13.03.20г., които вземания са цедирани от БНП
Париба Пърсънъл Файненс” С.А. на Фронтекс Интернешънъл ЕАД по силата на договор за
цесия от 22.04.20г., за които е издадена заповед №4947/15.09.2021год. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№13238/2021год. на ВРС.
В исковата молба поддържа, че на 25.09.18г. между БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С.А. и ответника Ф. И.А. е сключен е сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потр.кредит, издаване и използване на кредитна карта ***** и
приложение към него, като по силата на приложението е отпуснат револвиращ кредит и е
издадена кредитна карта ****. Твърди, че договореният кредитен лимит по картата бил
3000лв, увеличен впоследствие на 4000лв, считано от 17.06.19г. Излага, че ответникът се
задължил да заплаща и договорна лихва в размер на 19%, а ГПР възлизал на 25,79%. Твърди,
че е договорено погасяване на вноските на 1-во число на месеца, следващ този, през който е
издадено извлечението. Излага, че за периода от 17.11.18г. до 13.03.20г. ответникът е усвоил
7053,21лв, като е извършил плащания в размер на 2160лв. и останала неизплатена сума от
4160,88лв главница и 732,33лв-догов.лихва. Твърди, че на 22.04.20г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А и Фронтекс Интернешънъл ЕАД бил сключен рамков договор за
прехвърляне на вземане, по силата на който ищецът придобил вземанията по договора.
Сочи, че ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК, срещу която ответникът подал възражение.
Ответникът Ф. И. А. от ****, чрез процесуалния си представител адв.П.В., в
срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска по
2
основание и размер. Не оспорва факта на сключен договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потр.кредит, издаване и използване на кредитна карта *****,
както и усвоения кредит и извършените погасявания. Оспорва размера на задължението и
възнагр.лихва, както и че предходния кредитор е изпълнил задължението си по чл.99, ал.3
ЗЗД. Счита, че прилагането на уведомление за цесия към исковата молба не може да има
обратно действие.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и
като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и
отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В рамките на тази проверка
настоящият състав намира предявените искове с правно основание чл. 415 във вр. с чл.422
ГПК за процесуално допустими, поради което и дължи произнасяне по същество на спора.
Оплакването на въззивника за нередовност на исковата молба, което да е
препятствало защитата на страната, не се споделя от настоящия състав. Иницииращата
производството искова молба индивидуализира в достатъчна степен спорния предмет по
делото чрез страните, основанието и петитума на иска. Наведени са твърдения както за
договора, на който ищецът основава претенцията си, в т.ч. правата и задълженията по него,
извършените усвоявания и плащания, съотв. твърдяното неизпълнение, така и такива,
обосноваващи легитимацията му на кредитор. Не са ангажирани доказателства за
твърдяната едва във въззивната жалба невъзможност на въззивника поради влошено
здравословно състояние да се запознае със съдебните книжа и да изложи възраженията си.
Напротив видно от материалите по делото страната е била представлявана пред ВРС от
надлежно упълномощен от нея адвокат, чрез който е подаден както отговора на исковата
молба, така и е осъществявано процесуалното представителство в о.с.з., поради което не
може да се формира извода за наличието на особени непредвидени обстоятелства, които да
препятстват настъпването на преклузията по чл.133 ГПК.
С отговора на исковата молба ответникът изрично е признал наличието на
договорни отношения между страните по повод договора за револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта, усвояването на кредита и извършените погасявания.
Наведените едва във въззивната жалба оспорвания в тази връзка са несвоевременно заявени
с оглед разпоредбата на чл.133 ГПК, поради което и не следва да бъдат разглеждани.
Отделно от това видно от заключението на вещото лице, неоспорено в с.з. от страните, по
кредитната карта е усвоена сума от 7058,41лв, като усвояванията са започнали след
16.11.18г., както и са извършвани плащания за периода от 27.11.18г. до 18.10.19г. в общ
размер на 2160лв. Разгледани в съвкупност признанието на страната и така установеното от
вещото лице обуславят единствено възможния извод за възникнало договорно
правоотношение, по силата на което на въззивника е предоставена процесната кредитна
карта, ведно с приложението към нея, съгласно чл.21 от условията по договора.
Доколкото се касае за договор за револвиращ кредит, сключен с потребител, то
приложение следва да намери ЗПК, което следва и от изричната норма на чл.21, ал.4 от
ЗПУПС / обн. ДВ бр.20/6.03.2018г. и приложим в случая/. Въззивникът не е навел конкретни
3
твърдения за противоречие на договора с императивни норми на ЗПК или ЗЗП.
Извършвайки проверка за съответствие на договора с изискванията на ЗПК и ЗЗП, предвид и
законовото задължение по чл.7, ал.3 ГПК, съдът от своя страна не констатира противоречие
на клаузи от договора с императивните разпоредби на ЗПК и ЗЗП. Що се касае до
възражението за несъответствие на приложението с изискването за съдържание по чл.59 от
ЗПУПС, то следва да се има предвид, че същото съставлява неразделна част от договора от
25.09.18г., като преценявайки ги в съвкупност съдът не установява твърдяното
противоречие с тази законова норма.
С реалното предаване на заемната сума ищецът е изпълнил основното си
задължение по договора, а за длъжника е възникнало задължението да я върне в уговорения
срок. От заключението на вещото лице по експертизата се установява, че падежът на
първата неизплатена сума по договора е на 01.11.19г., като остатъчната неплатена главница
по договора е в размер на 4003,44лв, а договорната лихва е в размер на 708,33лв и е
начислена за периода от 14.09.19г. до 13.03.20г. Съгласно заключението на ССЕ горницата
над 4003,44лв до претендирания размер на главницата от 4160,88лева съставлява дължима
застраховка, а горницата над 708,33лв до претендирания размер на лихвата от 732,33лева
съставлява месечна такса, които обаче не са предмет нито на издадената заповед по чл.410
ГПК, нито на исковата претенция. Предвид това и като съобразява принципа за
диспозитивното начало в гражданския процес, настоящият съдебен състав приема, че
претенцията за главница е основателна до размера от 4003,44лв, а тази за договорната лихва
– до размера от 708,33лв и за периода от 14.09.19г. до 13.03.20г., като за горниците до
претендираните размери от 4160,88лева, респ. 732,33лева и за периода от 17.11.18г. до
13.09.19г.вкл. исковете следва да се отхвърлят.
Поради частично несъвпадане на крайните изводи на двете съдебни
инстанции, обжалваният съдебен акт следва да бъде частично отменен.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се
ревизира и по отношение на присъдените на страните разноски.
С оглед разясненията, дадени в т.12 на Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, отговорността за разноските по
издаване на заповедта за изпълнение следва да се разпредели от съда в исковото
производство, или с решението си по установ.иск съдът дължи произнасяне по дължимостта
на разноските за заповедното производство. Предвид установения размер на вземането,
съдът намира, че дължимите в заповедното производство разноски са в размер на 142.38лева
– д.т. и ю.к.възнаграждение, поради което и решението на ВРС в частта, в която са
присъдени разноски в полза на ищеца за разликата над 142.38лева следва да се отмени.
В съответствие с този изход на спора обжалваното решение следва да се
ревизира и по отношение на присъдените разноски. Съобразно уважената част от
предявения иск дължимите на ищеца разноски по съразмерност за първата инстанция са в
размер на 527,54лв, поради което и решението на ВРС в частта, в която са присъдени
разноски в полза на ищеца за разликата над 527,54лв. следва да се отмени. Дължимите на
4
ответника разноски съразмерно с отхвърлената част за първа инстанция възлизат на 14,83лв.
С оглед обжалвания с подадената въззивна жалба размер на осъдителното
решение и установената от въззивния съд частична основателност на въззивната жалба на
въззивника следва да се присъдят разноски съобразно уважената част в размер на 41,09лв.
От своя страна с оглед отправеното искане на въззиваемата страна се следват
разноски за въззивното производство. Доколкото възз.страна е защитавана от юрисконсулт,
то следващото се възнаграждение на осн. чл.78, ал.8 ГПК за настоящата инстанция се
определя на осн. чл.25 от НЗПП в размер на 100лв. Ето защо на възз.страна следва да се
присъдят разноски в размер на 96,29лв, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №657/01.03.23г., постановено по гр.д.№16969/21г. на
ВРС, в частта му, в която е признато за установено на осн. чл.422 от ГПК, че Ф. И. А., ЕГН
**********, с адрес ****, дължи на ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, сумата от
157,44лв, съставляваща горницата над 4003,44лв до размера от 4160,88лева, представляваща
главница по задължение от ползване на кредитна карта по договор за потребителски
паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на
кредитна карта от 25.09.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума от 13.09.2021г. до
изплащане на задължението, и договорна възнаградителна лихва в размер на сумата от 24лв
и за периода от 17.11.18г. до 13.09.19г.вкл , съставляваща горницата над 708,33лв до размера
от 732,33лв, присъдени по гр.д.№13238/2021г. на ВРС, както и в частта му, в която на
основание чл.78, ал.1 от ГПК са присъдени разноски в полза на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД за заповедно производство за горницата над 142.38лева до 147,86лв
и за исковото производство за горницата над 527,54лв до 547,86лв, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6,
против Ф. И. А., ЕГН **********, с адрес ****, иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр.
чл.415 ГПК за приемане за установено, че Ф. И. А. дължи на ФРОНТЕКС
ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, както следва: сумата от 157,44лв, съставляваща горницата над
4003,44лв до размера от 4160,88лева, представляваща главница по Договор за револвиращ
потребителски кредит, под формата на кредитна карта ****., ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда– 13.09.2021г. до
окончателното изплащане; договорна възнаградителна лихва в размер на сумата от 24лв,
съставляваща горницата над 708,33лв до размера от 732,33лв, и за периода от 17.11.18г. до
5
13.09.19г.вкл, които вземания са цедирани от БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А. на
Фронтекс Интернешънъл ЕАД по силата на договор за цесия от 22.04.20г., за които е
издадена заповед №4947/15.09.2021год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д.№13238/2021год. на ВРС.
ПОТВЪРЖДАВА решение №657/01.03.23г., постановено по гр.д.№16969/21г.
на ВРС, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Ф. И. А., ЕГН **********, с адрес ****, ДА ЗАПЛАТИ на
ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, сумата от 96,29лв, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК.
ОСЪЖДА ФРОНТЕКС ИНТЕРНЕШЪНЪЛ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, ул.Хенрик Ибсен №15, ет.6, ДА ЗАПЛАТИ на
Ф. И. А., ЕГН **********, с адрес ****, сумата от 55,92лв, представляваща сторените за
първоинстанционното и въззивно производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгл. чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6