№ 106
гр. Търговище, 20.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на втори
октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИЛЕН ИВ. СТОЙЧЕВ
Членове:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
БОРИС Д. ЦАРЧИНСКИ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Въззивно
гражданско дело № 20233500500142 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 293 от 07.06.2023 г., постановено по гр. дело № 1048/2022
година по описа на Търговищкия районен съд, съдът е отхвърлил предявения
от Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН **********, двамата от с.П.,
общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 против Д. М. А. с ЕГН ********** от с.П.,
общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24, ревандикационен иск за установяване на
собствеността и предаване на владението върху 520/2900 ид.ч. от съсобствен
недвижим имот, находящ се в с.П., общ.Търговище, представляващ УПИ X-
150 в кв. 20 с площ от 2900 кв.м. при граници: югозапад-улица; северозапад-
УПИ Х-150 на Х. А. Х.; югоизток-УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ
IV-145 на Е.Й.Ц., като неоснователен, на осн. чл. 108 от ЗС. Със същото
решение съдът е отхвърлил предявения от Ф. А. Х. и З. М. Х. против Д. М. А.
негаторен иск за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си
действия върху посочената 520/2900 ид.ч. от имота им, като отстрани
построеното в нея и я възстанови в предишното състояние, като
неоснователен, на осн. чл. 109 от ЗС. Съдът е признал за установено по
отношение на Ф. А. Х. и З. М. Х., двамата от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, №
24, че Д. М. А. с ЕГН ********** от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 е
1
собственик на 520/2900 ид.ч. част от съсобствен недвижим имот, находящ се
в с.П., общ.Търговище, представляващ УПИ X-150 в кв. 20 с площ от 2900
кв.м. при граници: югозапад-улица; северозапад-УПИ Х-150 на Х. А. Х.;
югоизток-УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на Е.Й.Ц., въз
основа на упражнявано десетгодишно давностно владение, на осн. чл. 124, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС. Присъдени са разноски в
производството.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Н.
С., ТАК, адрес: гр.Търговище, ул. „Л.’ '№ 4, вх. А, ет. 1, офис 8 като
процесуален представител на Ф. А. Х. и З. М., в която се излага основно
следното:
Ищецът по насрещния иск твърди, че е завладял площ, надхвърляща тази,
за която притежава документ за собственост. Същевременно признава, че
останалата част от парцела се владее о ищците, съответно желае да бъде
признат за собственик по давност само на част от процесния имот. При това
положение не може да бъде заобиколена забраната на двата
благоустройствени закони, действали по време на претендираната давност,
според която не е допустимо придобиването както на реално определени ,
така и на идеални части от дворищно-регулационни парцели чрез давностно
владение на части от такива парцели. Владението на реални части от парцел
за какъвто и да е срок не се счита за владение на идеална част от парцела и не
може да има за последица придобиването по давност на съответна идеална
част. Според въззивниците, приложението на института на правната
конверсия е недопустим в настоящия случай.
Отделно от горното, въззивниците считат, че събраният доказателствен
материал, свързан с упражняваното владение на процесния поземлен имот
през последните 10 години, е обсъден погрешно от съда. В тежест на
ответника било да докаже по категоричен начин, че е упражнявал явно и
непрекъснато фактическа власт върху претендираната част, но такива
доказателства не се събрали. Останал неизяснен въпросът кога точно са
засадени овощните дръвчета в спорното място и на каква възраст са били те
при засаждането си. Твърди се, че два или три дни след като
първоинстанционният съд постановил своето решение ответникът по
първоначалните искове (ищец по насрещните искове) отрязал абсолютно
2
всички дръвчета в спорното място.
Предвид горното, въззивниците молят съда да постанови решение, с което
да отмени обжалваното първоинстанционно решение като неправилно и
незаконосъобразно, като вместо него постанови решение, с което да уважи
предявените от Ф. А. Х. и З. М. искове и отхвърли насрещния такъв.
Прилага статия от интернет сайта за агрономство „СИНОР BG” и З бр.
снимки на унищожените плодни дръвчета.
По така подадената въззивна жалба е постъпил отговор от адв. Д. П. от адв.
дружество “П. и Венкова” град Търговище, ул. “Г.Б.” № 1, ех. Б, етаж 2, офис
3, ЕИК ********* пълномощник на Д. М. А. от село П., общ. Търговище, ЕГН
**********, в който се акцентира на следното:
Решението на PC Търговище е постановено при изключително подробен
анализ на всички събрани по делото доказателства. Същото е изключително
подробно мотивирано и обосновано, като съдът е прецизирал и анализирал
всяко едно доказателство по делото и е достигнал до единствено възможния и
правилен същевременно отговор в своя съдебен акт. Не отговаря на
обективната истина и на събраните по делото доказателства твърдяното във
въззивната жалба, в същата е направен опит за превратно тълкуване на
доказателствата, и то разбира се, изключително в полза на ищците по делото.
Тъй като не е направено искане приложените снимки и статия да бъдат
приети като писмени доказателства, то счита, че същите не следва да се
обсъждат въобще и да се ценят като такива.
С оглед на изложеното, моли съда да отхвърли така подадената въззивна
жалба ведно с всички законни последици от това като се присъди и сторените
деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивниците се представляват от адвокат Н. С. – АК -
Търговище, който поддържа въззивната жалба и моли съда да я уважи.
В съдебно заседание ответната страна се представлява от адвокат Ж.С.,
която моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт като правилен и
законосъобразен.
Съдът, след като констатира, че жалбата е подадена в срок и е
ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания, обсъди
представените доказателства и констатира следното:
3
Пред Районен съд – Търговище ищците Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М.
Х. с ЕГН **********, двамата от с.П., общ.Търговище, са предявили в
условията на обективно кумулативно съединяване иск по чл. 108 от ЗС с
твърдения, че са собственици на УПИ – Х-150 в кв. 20 по плана на с. П.,
община Търговище като част от притежавания от тях имот с площ от около
600 кв. м. е завладян без правно основание от ответника. Предявяват иск по
чл. 108 от ЗС, изменен в с.з., проведено на 19.01.2023 година с искане да бъде
осъден ответникът да им предаде собствеността и владението върху 520/2900
идеални части от процесния УПИ. Предявяват и иск по чл. 109 от ЗС – за
осъждане на ответника да премахне сграда-тоалетна, навеси, овошки,
находящи се в заетото място като възстанови двора в предходния му вид като
поляна. Ответникът Д. М. А. е предявил срещу ищците насрещен иск с правно
основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, че е собственик въз основа
на давностно владение на 600 кв.м. ид. част от югозападната част на УПИ –
Х-150 в кв. 20 по плана на с. П., община Търговище, в условията на
евентуалност – да се признае за установено, че Д. М. А. е собственик на 200
кв. м. идеални части от този УПИ по силата на правна сделка. В с.з.,
проведено на 19.01.2023 година ищецът по насрещния иск е изменил
претенцията си като моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че е собственик на 720/2900 идеални части от процесния УПИ на
основание давностно владение и правна сделка.
Фактите по спора са следните:
1. На 05.02.1993 година Х. А. Х. и Х. А.а Х.а учредяват възмездно право на
строеж в полза на Д. М. А. за построяване на жилищна сграда с разгъната
застроена площ от 200 кв. м. в притежавания от тях имот УПИ – Х-150 в кв.
20 по плана на с. П., община Търговище с нотариален акт № 88, т. I, дело
№143/1993 на нотариус при ТРС.
2. На 20.04.1993 година Х. А. Х. и Х. А.а Х.а продават на Д. М. А. 10/145
идеални части от притежавания от тях недвижим имот, представляващ УПИ –
Х-150 в кв. 20 по плана на с. П., община Търговище с нотариален акт № 130,
том II, дело № 501/93 на нотариус при ТРС.
3. На 29.09.2010 година Х. А. Х. и наследниците на съпругата му Х. А.а Х.а
продават на Ф. А. Х. /с предходни имена Я.А.Х./ притежавания от тях
недвижим имот, представляващ дворно място с площ от около 2 880 кв. м.,за
4
което е отреден УПИ – Х-150 в кв. 20 по плана на с. П., община Търговище,
ведно с находящата се в него паянтова жилищна сграда за сумата от 6 800.40
лева, видно от нотариален акт № 175, том VII, рег. № 11027, дело № 984 от
2010 година на нотариус П.А..
С оглед така изложените факти съдът веднага прави своя извод, че
праводателите на Ф. А. Х. към 29.09.2010 година са прехвърлили в
собственост на Ф. повече, отколкото те са притежавали. Към него момент, с
оглед прехвърлените на 20.04.1993 година 10/145 ид. части от дворното
място, то те са били собственици на 135/145 ид. части от дворното място и
следователно Ф. е станал собственик не на цялото дворно място, а на идеални
части от него, а именно – 135/145 идеални части.
При този категоричен извод на съда е видно, че страните в настоящото
производство се явяват съсобственици на УПИ – Х-150 в кв. 20 по плана на с.
П., община Търговище, поради което взаимоотношенията им се уреждат на
плоскостта на правния институт на съсобственост.
4. Видно от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза, частта, която реално владее ответникът, се намира в югозападната
част на УПИ Х-150. В тази част има масивна жилищна сграда (къща) със
застроена площ (ЗП) от 86 кв.м. Зад къщата има масивна стопанска
постройка, ЗП - 40 кв.м. Къщата и масивна стопанска постройка са нанесени в
плана. Западно от тази стопанска постройка и долепена до къщата е налична
паянтова стопанска постройка със застроена площ 12 кв.м. Източно от
масивната стопанска постройка има друга паянтова постройка, ЗП - 10,5 кв.м.
Построена е нова тоалетна, ЗП - 2 кв.м, в която се влиза само от масивната
стопанска постройка. Старата тоалетна, ЗП - 2 кв.м се намира на
югоизточната граница. На тази граница, близо до улицата, има паянтова
стопанска постройка, ЗП - около 15 кв.м. Старата тоалетна и паянтовата
стопанска постройка навлизат малко в частта, която се владее от ищците.
Имотът е ограден от трите страни. Към улицата оградата е смесена - има
плътна част и мрежа на колове. Оградата от северозапад е мрежа на бетонови
колове. От североизток и по част от югоизточната граница няма ограда.
Зад къщата и стопанските постройки има 18 броя различни овощни дръвчета -
1 дюля, 1 кайсия, 2 круши, 4 ябълки, 3 вишнапа, 2 ореха и сини сливи. В
мястото между къщата и северозападната граница има 2 дюли, 1 круша и 1
5
вишня. Пространството пред къщата е обособено като вътрешен двор с огради
и вход от улицата. За ползване на пространството пред стопанските
постройки има друга врата от улицата и дървена порта към мястото с
дръвчетата. Частта, която реално владеят ищците, е останалата част от УПИ
Х-150. Тя е с по-малко лице към улицата и има формата на буквата „Г.
Жилищната сграда на ищците е ситуирана в дъното на имота. УПИ Х-150 е
ограден с мрежа на бетонови колове. От направените измервания на място
вещото лице е установило, че частта от имота, която реално владее
ответникът, се намира в югозападната част на УПИ Х-150 в кв.20 по плана на
с.П., общ.Търговище. Тя е с площ 720 кв.м, ведно с построените в нея сгради,
трайни насаждения и свободна площ. Частта, която реално владеят ищците, е
останалата част от УПИ Х-150, с площ 2180 кв.м. За УПИ Х-150 в кв.20
по плана на с.П., общ.Търговище не са извършвани регулационни промени.
Едноетажната жилищна сграда и селскостопанската постройка са нанесени в
плана през 2017 година по заявление на ответника.
5. Видно от заключението на агротехническата експертиза част от
находящите се в процесния имот дръвчета са изсъхнали или засъхващи.
Единият орех е напълно сух, а вторият- все още има слабо сокотечение на
пъна. Изсъхнали са и други видове плодни дръвчета. Като цяло се установява,
че част от дръвчетата са на възраст 13-14 години, други са на възраст 2-3
години.
Настоящият въззивен състав приема следното от правна страна:
Съгласно чл. 30 ЗС съсобственост е налице, когато правото на собственост
принадлежи общо на две или повече лица. При обикновената (дялова)
съсобственост всеки носител на общото право на собственост има точно
определена идеална (мислена) част от него. Дори когато са различни по
размер, правата на отделните съсобственици са еднакви по своята същност.
Всеки съсобственик притежава, макар и в обем на припадащата му се идеална
част, всяко едно от трите правомощия, които дава вещното право на
собственост - владение, ползване и разпореждане с вещта. Правата на
съсобствениците са взаимно свързани и взаимно се ограничават.
Съсобствеността дава право на съсобственика да упражнява фактическа власт
върху цялата обща вещ, при съобразяване със същото право на останалите
съсобственици. Това означава, че съсобственикът следва да зачита правата и
6
на другите участници в съсобствеността и да ограничава собствената си
фактическа власт до обема на притежаваната от него идеална част.
Нормативната основа на това задължение е общото изискване на чл. 31, ал. 1
ЗС, съгласно която разпоредба всеки съсобственик, независимо от дела му,
има право да си служи с цялата вещ, стига да не пречи и на другите
съсобственици да си служат с нея. Разпределението на ползването на
съсобствената вещ по реда на чл. 32 ЗС предоставя възможност на
съсобственика да упражнява фактическа власт в реални граници, т.е. да
ползва общата вещ, което е различно от владението като правомощие,
елемент от състава на правото на собственост.
Когато след възникване на съсобственост, някой съсобственик ползва
съсобствената вещ, той е владелец на своята част и държател на
идеалната част на другите съсобственици. За да придобие частите на
останалите съсобственици е необходимо да демонстрира, че е отблъснал
намерението на другите съсобственици и е започнал да свои техните
части за себе си.
Постоянна е съдебната практика - ТР № 1/6.08.2012 г. по тълк. д. № 1/2012
г. на ОСГК на ВКС, решение № 48/13.03.2013 г. по гр. д. № 5654/2012 г. на
ВКС, ІІ г. о., решение № 596/30.06.2010 г. по гр. д. № 1534/2009 г. на ВКС, І г.
о., решение № 136/16.06.2014 г. по гр. д. № 436/2014 г. на ВКС, І г. о. и др.,
съгласно която, за да придобие по давност правото на собственост върху
чуждите идеални части, съсобственикът, който не е техен владелец, следва да
превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се
показва отричане владението на останалите съсобственици. Ако се позовава
на придобивна давност, той трябва да докаже при спор за собственост, че е
извършил действия, с които е престанал да държи идеалните части от вещта
за другите съсобственици и е започнал да ги държи за себе си с намерение да
ги свои, като тези действия са доведени до знанието на останалите
съсобственици.
Тук съдът държи да подчертае, че не може да се твърди, че единият
съсобственик е завладял само част от идеалните части на своя
съсобственик и държането му се е превърнало във владение само за тези
части. За признаването на един съсобственик за собственик на дадена вещ е
7
необходима да владее изцяло имота, т. .е. идеалните части на другия
съсобственик и да ги владее изцяло като свои. В настоящия казус липсват
такива твърдения.
Съдът счита, че следва първо да се произнесе по насрещния положителен
установителен иск. Ищецът по насрещния иск твърди, че владее реално част
от общото дворно място и е станал собственик на същото по давностно
владение в идеални части, съответстващи на заетата от него площ, а именно
720/2900 идеални части като 200/2900 идеални части е придобил чрез правна
сделка, а 500/2900 идеални части е придобил по давност.
Ищецът по насрещния иск твърди, че още от 1993 година е започнал да
владее спорното място – т.е. още при действието на ЗТСУ /отм./. Тук съдът
държи да подчертае, че по време на действието на ЗТСУ (отм.) действаше
абсолютна забрана за придобиване на реална част от урегулиран имот - било
чрез правна сделка, било въз основа на давностно владение. По силата на
действащия ЗУТ е възможно придобиване на реална част от имот, но само
ако става дума за неурегулирани имоти. В случая имотът, в който са
съсобственици страните е урегулиран. Така че е изключена изначално
възможността ищецът по насрещния иск да стане собственик на спорната част
от имота нито в реални граници, нито в идеални части. Следва да се има
предвид и установената практика на ВКС по отношение твърдяното владение
на реална част от УПИ и придобиване на идеална част от него. С нея се
приема, че след влизане в сила на ЗУТ/ДВ, бр.1/2001г./ разпоредбата на
чл.200 ограничава правото на придобиване на реална част от поземлени
имоти в границите на населени места и за разлика от чл.181, ал.3 ЗТСУ /отм./
не придава правно значение на такова владение като способ за придобиване
на идеална част от имота, каквато се претендира /решение №185/2010 г., по
гр.д.№280/2009 г., І г.о., решение №55/2014 г. по гр.д.№12/2013 г., І г.о./.
Следователно и при доказване елементите от фактическия състав на
придобивната давност, действащият благоустройствен закон, при който
се твърди изтичане на давностния срок /ЗУТ/, не предвижда възможност
за придобиване на собствеността върху идеални части от парцел по
давност в рамките на владяната реална част от него.
С оглед изложеното следва да се приеме, че ищецът по насрещния иск не е
придобил 520/2900 идеални части от имота по давност. По силата на правна
8
сделка той притежава 200/2900 идеални части от имота. Доколкото с исковата
молба първоначалният ищец е оспорвал това право на ответника по
първоначалния иск, последният има правен интерес в настоящото
производство съдът да признае правата му върху 200/2900 идеални части
върху имота, придобити по силата на правна сделка. Решението на Районен
съд – Търговище следва да се отмени като се уважи евентуалния иск по чл.
124 от ГПК за признаване на правото на ответника на собственост върху
200/2900 идеални части от имота по силата на правна сделка.
По така предявения иск от Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН
**********, двамата от с.П., общ.Търговище, срещу Д. М. А. с ЕГН
********** от с.П., общ.Търговище, иск по чл. 108 от ЗС да бъде признато
правото му на собственост ида му бъде предадено владението върху 520/2900
идеални части от процесния УПИ, съдът съобрази ТР № 3/2020 от 05.01.2022
год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2020 г. на Общото събрание на
Гражданска колегия, съгласно което при иск по чл. 108 ЗС, предявен от
съсобственик срещу друг съсобственик за идеална част от съсобствен
недвижим имот, съдът може да уважи искането за предаване владението
върху претендираната идеална част, когато ответникът е установил
фактическа власт върху имота, надхвърляща правата му и с това е нарушил
владението на ищеца. В мотивите на това ТРС се приема, че интерес от иск по
чл. 108 ЗС ще е налице както когато ответникът упражнява фактическа власт
върху цялата съсобствена вещ и не допуска ищеца също да упражнява
фактическа власт съобразно правата му, така и когато владението на ищеца
не е отнето напълно, но е нарушено поради надхвърляне правата на
ответника, доколкото основанието да се владее един имот е обусловено от
обема на притежаваното право. Без значение е дали ответникът се явява
владелец или държател на частите на ищеца. В случая безспорно е
установено, че ответникът по този иск ползва по-голяма част от имота
съобразно правата му – т.е. владението на ищеца е нарушено поради
отхвърляне правата на ответника. Последният има 200/2900 идеални части от
имота, а ползва значително повече. Искът следва да бъде уважен.
По предявения иск от Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН
**********, двамата от с.П., общ.Търговище, срещу Д. М. А. с ЕГН
********** от с.П., общ.Търговище, иск по чл. 109 от ЗС съдът също приема,
че искът е неоснователен. В процесната част от дворното място ответникът е
9
засял овошки, но това негово действие не е без основание. Става дума за
подобрения в съсобствен имот. Съгласно т. 3 от ТР № 4 от 06.11.2017 г. по
тълк.д.№ 4/2015 г. на ВКС, ОСГК, двете задължителни условия за
уважаването на иска по чл. 109 ЗС са: неоснователността на действията на
ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Нито една от тези
двете предпоставки не е налице в случая. Предявеният негаторен иск следва
да се отхвърли като такъв. Решението на ТРС е правилно и законосъобразно в
тази част.
В обобщение съдът приема, че предявеният иск по чл. 108 от ЗС е
основателен. Предявеният иск по чл. 109 от ЗС е неоснователен. Предявеният
насрещен главен иск по чл.124, ал. 1 от ГПК се явява неоснователен, но е
основателен предявеният в условията на евентуалност насрещен иск по чл.
124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено правото на собственост на Д.
М. А. върху 200/2900 ид. части от процесния имот по силата на правна
сделка.
По разноските: Пред районния съд ищците са направи разноски в размер на
1 560 лева, а ответниците – в размер на 1 580 лева. С оглед резултата по
делото съдът приема, че разноските на страните се компенсират и на никой от
тях не следва да се присъждат разноски както в първоинстанционното
производство, така и във въззивното производство.
Водим от горното, съдът, на основание чл.271 от ГПК
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 293 от 07.06.2023 г., постановено по гр. дело №
1048/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, в частта му, в която
съдът е отхвърлил предявения от Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН
**********, двамата от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 против Д. М. А. с
ЕГН ********** от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24,
ревандикационен иск за установяване на собствеността и предаване на
владението върху 520/2900 ид.ч. от съсобствен недвижим имот, находящ се в
с.П., общ.Търговище, представляващ УПИ X-150 в кв. 20 с площ от 2900
кв.м. при граници: югозапад-улица; северозапад-УПИ Х-150 на Х. А. Х.;
югоизток-УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на Е.Й.Ц., като
10
неоснователен, на осн. чл. 108 от ЗС, като вместо това постановява:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. М. А. с ЕГН
********** от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24, че Ф. А. Х. с ЕГН
********** и З. М. Х. с ЕГН **********, двамата от с.П., общ.Търговище,
ул.“Д.“, № 24 са собственици на 520/2900 ид.ч. от съсобствен недвижим имот,
находящ се в с.П., общ.Търговище, представляващ УПИ X-150 в кв. 20 с
площ от 2900 кв.м. при граници: югозапад-улица; северозапад-УПИ Х-150 на
Х. А. Х.; югоизток-УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на
Е.Й.Ц., като ОСЪЖДА Д. М. А. с ЕГН ********** от с.П., общ.Търговище,
ул.“Д.“, № 24 да предаде на Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН
**********, двамата от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24, собствеността и
владението върху 520/2900 идеални части от съсобствен недвижим имот,
находящ се в с.П., общ.Търговище, представляващ УПИ X-150 в кв. 20 с
площ от 2900 кв.м. при граници: югозапад-улица; северозапад-УПИ Х-150 на
Х. А. Х.; югоизток-УПИ IX-143 на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на
Е.Й.Ц., на основание чл. 108 от ЗС.
ОТМЕНЯ Решение № 293 от 07.06.2023 г., постановено по гр. дело №
1048/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, в частта му, в която
съдът е признал за установено по отношение на Ф. А. Х. и З. М. Х., двамата от
с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24, че Д. М. А. с ЕГН ********** от с.П.,
общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 е собственик на 520/2900 ид.ч. част от
съсобствен недвижим имот, находящ се в с.П., общ.Търговище,
представляващ УПИ X-150 в кв. 20 с площ от 2900 кв.м. при граници:
югозапад-улица; северозапад-УПИ Х-150 на Х. А. Х.; югоизток-УПИ IX-143
на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на Е.Й.Ц., въз основа на упражнявано
десетгодишно давностно владение, на осн. чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл.
79, ал. 1 от ЗС.
Признава за установено по отношение на Ф. А. Х. и З. М. Х., двамата от
с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24, че Д. М. А. с ЕГН ********** от с.П.,
общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 е собственик на 200/2900 ид.ч. част от
съсобствен недвижим имот, находящ се в с.П., общ.Търговище,
представляващ УПИ X-150 в кв. 20 с площ от 2900 кв.м. при граници:
югозапад-улица; северозапад-УПИ Х-150 на Х. А. Х.; югоизток-УПИ IX-143
на Г.Х.А.; североизток- УПИ IV-145 на Е.Й.Ц., въз основа на правна сделка,
11
на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 293 от 07.06.2023 г., постановено по гр.
дело № 1048/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, в частта му,
в която съдът е отхвърлил предявения от Ф. А. Х. и З. М. Х. против Д. М. А.
негаторен иск за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си
действия върху посочената 520/2900 ид.ч. от имота им, като отстрани
построеното в нея и я възстанови в предишното състояние, като
неоснователен, на осн. чл. 109 от ЗС.
ОТМЕНЯ Решение № 293 от 07.06.2023 г., постановено по гр. дело №
1048/2022 година по описа на Търговищкия районен съд, в частта му, в която
съдът е осъдил Ф. А. Х. с ЕГН ********** и З. М. Х. с ЕГН **********,
двамата от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 да заплатят на Д. М. А. с ЕГН
********** от с.П., общ.Търговище, ул.“Д.“, № 24 разноските по делото в
размер на 1580 лв., на осн. чл. 78,ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване в месечен срок от
съобщаването му на страните пред ВКС – София само при условията на чл.
280 и сл. от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12