Р Е Ш Е Н И Е
№ 3795
Гр. Пловдив, 09.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, IX граждански
състав, в публично заседание на трети октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Районен съдия:
ПЛАМЕНА СЛАВОВА-МИЛЕВА
при участието на секретаря Петя Карабиберова,
като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 19385 по описа на съда
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е осъдителен иск с правна
квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД.
Ищецът Ф.А.В. твърди, че на ***г., в
гр. П., на ул. ***, при управление на пътно превозно средство – влекач, марка
„***“, модел: „***“, с рег. № ***, собственост на „Рудо-Карс“
ООД, ЕИК *********, водачът Й.И.Г., ЕГН **********, е нарушил правилата за
движение, като извършил ***евра завой наляво за влизане в района на Митница –
Пловдив, като отнел предимството на насрещно движещия се л.а. марка „Ауди“,
модел ***“, с рег. ***, управляван от ищеца Ф.В. и станал причина за
настъпването на ПТП. Сочи, че управляваното от Й.Г. превозно средство – влекач,
е застраховано при ответника „ЗК Лев Инс“ АД, със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в застрахователна полица № ***, със срок на
покритие: от 24.02.2016 г. до 23.02.2017 г.
Вследствие на ПТП твърди да са му
нанесени ***, порезна рана на дясната ръка, синини и по двата крака.
Сочи, че непосредствено след
катастрофата е прегледан от пристигналия на място екип на Спешна медицинска
помощ, като му била направена превръзка на лявата ръка, която имала за цел да
предпазва нараняването от инфектиране. С превръзката ходил няколко месеца. След
свалянето на превръзката върху лявата ръка останал голям белег от външната
страна на дланта, видим и към настоящия момент, който не бил в състояние да
прикрие, освен с ръкавица. Сочи, че белегът на ръката му причинява сериозно
неудобство и предизвиква непрекъснато в съзнанието му ужасни спомени от
претърпяната катастрофа. Необходимостта да се движи и работи с превързана ръка
го направили неуравновесен и неспокоен, чувствал се непълноценен, поради силно
ограничените движения на лявата му ръка,
особено в областта на дланта и пръстите. В продължение на няколко месеца
не можел да захваща с ръката с юмрук. Последното, от своя страна, му създало
трудности и пречки при извършване на каквато и да било физическа работа с тази
ръка и го карало да се чувства безпомощен и нещастен.
Сочи, че е млад мъж в разцвета на
силите си и претърпяното ПТП му се отразява изключително неблагоприятно в
емоционален и психически аспект. Твърди, че ужасът от осъзнаване и виждане на
ПТП бил огромен – изпадал в паника и шок. Вследствие на катастрофата станал
потиснат, без настроение, не можел да спи нормално, събуждал се уморен, трудно
работел и не можел да се концентрира, бил разсеян и се усамотявал, за период от
няколко месеца изпитвал страх от шофиране и не смеел самостоятелно да управлява
автомобил. От весел и усмихнат човек, се превърнал в сприхав и изнервен,
безпомощността и непрекъснатата болка го карали да проявява раздразнение и да
се кара и влиза в конфликти без причини със семейството и с приятелите и
колегите си. Катастрофата се отразила и на отношенията му с жената, с която
живее на съпружеска начала – постоянната му депресия и непоносимо държане
направили обстановката в дома му тягостна и непоносима.
Вследствие
на ПТП, започнал да приема болкоуспокояващи и антидепресанти,
за да може да овладее нервното си състояние и да притъпи постоянната болка,
която изпитвал.
Твърди, че отправил до
застрахователя писмена застрахователна претенция за получаване на обезщетение с
вх. № 9502/14.08.2017 г. в размер на 5000 лева, ведно със законната лихва от
датата на ПТП – ***г., но до подаване на исковата молба в съда – 06.12.2017 г.
не е получил от ответника претендираната сума по банковата си сметка, макар
срокът за отговор по претенцията да бил изтекъл.
С оглед на изложеното,
искането е да се постанови решение, с което да се осъди ответника да му заплати
сума в размер на 5 000 лева - главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди –
описаните болки и страдания, вследствие на претърпяното на ***г. ПТП, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.12.2017
г., до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.
В срока по
чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, с който оспорва предявения иск
по основание и размер. Оспорва механизма на осъществяване на процесното ПТП.
Оспорва, че в резултат на описаното ПТП са настъпили посочените в исковата
молба травми на ищеца и претендираните неимуществени
вреди. Твърди, че въпросното ПТП се е осъществило при допуснати нарушения на
правилата за движение от самия ищец Ф.В., при управление на МПС „Ауди **“, с
рег. ***. Същият е имал възможност да възприеме движението на товарното МПС ***
с рег. № ***, като възприемайки ***еврата и
съобразявайки се с обстоятелството, че влекачът вече е започнал навлизането си
за ляв завой, е следвало да изчака изтеглянето му от кръстовището. Твърди, че
ищецът е бил длъжен да контролира непрекъснато собственото си МПС, да избере
скорост, съобразена с всички условия на пътната обстановка и видимост и да
намали скоростта или спре, възприемайки горната опасност за движението. Затова
счита, че с поведението си същият има изключителна вина за настъпването на
процесното ПТП.
Евентуално, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, изразило
се, както в нарушение на правилата за движение, така и в непоставянето на обезопасителен колан. Счита, че при съобразена скорост и
правилно поставен обезопасителен колан нямало да
пострада и да му бъдат причинени процесните травми, а ПТП – то нямало да се
осъществи. В тази връзка прави искане за
намаляване на размера на обезщетението за неимуществени вреди, на основание чл.
51, ал. 2 ЗЗД.
Възразява, че описаните в исковата молба
телесни увреждания не са причинени от процесното ПТП. Възразява, че предявения
размер на неимуществените вреди е прекомерен.
Предвид
изложеното, искането е да се отхвърлят изцяло (частично) предявените искове
като неоснователни. Претендират се разноски.
Като взе
предвид доводите на страните и доказателствата по делото, въз основа на закона,
съдът приема за установено следното.
Предявен е иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с
чл. 45 ЗЗД.
От приложения по делото протокол за
ПТП се установява, че на 19.01.2017г. в гр. П., на ул. *** се осъществило пътнотранспортно
произшествие между влекач макра „***“ с рег. № ***,
управляван от Й.И.Г., и лек автомобил марка „Ауди **“ с рег. ***, управляван от
ищеца Ф.А.В.. Констатациите в протокола за ПТП се подкрепят и от свидетелските
показания на всички разпитани по делото свидетели. Свидетелката В.
П.потвърждава, че ищецът претърпял ПТП с процесния лек автомобил, месец януари,
2017г., както и че инцидентът се състоял на ул. „***“ , в района на Митница
Пловдив. Обстоятелството, че свидетелката живее на семейни начела с ищеца не се
отразява на достоверността на тези й показания, тъй като същите съответстват на
останалите събрани по делото доказателства. Свидетелят А, приятел на ищеца,
също потвърждава времето и местото на ПТП. Участието в същото ПТП потвърждава и
свидетелят Г., водач на влекача. Маханизмът на
процесното ПТП се установява от заключение на извършената по делото авто-техническа експертиза, чиито изводи съдът приема, тъй
като се подкрепят на първо място от протокола за ПТП, който съгласно
показанията на свидетелката П.бил съставен на място от полицаите. Следователно,
същият има значение на официален свидетелстващ документ за възприетото от
съставителя му – местоположението на двете МПС-та след ПТП, участниците в тях.
Посоченото в протокола е съответно на изводите на вещото лице в заключението.
Същото се отнася и до свидетелските показания. Така свидетелката П.посочва, че
влекачът отнел предимството на лекия автомобил, което разбрала от видяното,
когато отишла на място. Макар да не е станала свидетел на самото ПТП, същата е
добила впечатления от разположението на двете МПС-та. В същия смисъл са и
показанията на свидетеля А., който видял
двете коли на място, след самото ПТП. Свидетелят посочва и мястото на удар на
всяко от двете МПС-та – отпред отдясно на лекия автомобил и в задните гуми на
камиона. Показанията на свидетеля Г. също потвърждават изводите на вещото лице,
тъй като се сочи, че влекачът завил
наляво и ударът настъпил в задните гуми, както и че леката кола била ударена.
Вредите по лекия автомобил се потвърждават и от приложените писмени
доказателства – опис щети, както и от отбелязване местоположението на щетите по
двете МПС-та в протокола за ПТП. Скоростта на управление на лекия автомобил,
приета в заключението, се потвърждава от показанията на св. Г., като същият
посочва, че скоростта му била съобщена от водача на лекия автомобил. Тези
показания са вторични, но установяват че и към момента на ПТП ищецът е
поддържал едно и също становище, че е карал с такава скорост. Не са събрани
доказателства, които да оборят това обстоятелство. Поради изложеното правилно
вещото лице е приело скорост около 40 км./ч., като е изследвало и останалите
белези на настъпилото ПТП – извършените ***еври,
мястото на удара по всяко МПС. Твърдението на св. Г., че не е възможно да е
карано с такава скорост, тъй като се отворили въздушните възглавници, не е
подкрепено от събраните по делото доказателства, вкл. от заключението на вещото
лице.
Като компетентно и мотивирано
изготвено и като подкрепено от останалите доказателства по делото, съдът приема
заключението на авто-техническата експертиза в частта
за механизма на ПТП, като се установява следният механизъм: Й.Г. управлявал
товарен автомобил влекач с рег. № *** с прикачено полуремарке,
като потеглил от място от източната пътна лента на източното платно за движение
на ул „***“ в гр. П. с посока от юг на север, след
което е предприел ***евра „завой наляво“ към западното платно за движение, като
навлезнал на него с направление към вход за Митница
Пловдив. По същото време Ф.В. управлявал лек автомобил „Ауди **“ с рег. *** по
западното платно за движение с посока от север на юг, с около 40-50 км.ч. В
резултата на пресичане на скоростите и траектории последвал удар в задната
част на полуремаркето,
прикачено на влекача, и предната дясна част на лекия автомобил.
Установява се още от заключението,
че МПС е било оборудвано с обезопасителни колани и
въздушни възглавници, като наличието на въздушни възглавници се потвърждава и
от свидетелските показания. Въпреки това вещото лице посочва, че въздушните
възглавници е възможно да сработят независимо от поставянето на обезопасителен колан. Сочи се още в заключението, че
травмите по крайниците на ищеца може да бъдат причинени и при поставен обезопасителен колан, тъй като в случая те не са защитени
от неговия захват. Заключението на
съдебно-медицинската експертиза също не дава категоричен отговор за наличието
или липсата на поставен колан, според причинените увреждания. Свидетелят Г.
сочи, че не обърнал внимание дали ищецът е с поставен обезопасителен
колан. При това положение не се установява възражението на ответника, че ищецът
е управлявал без поставен обезопасителен колан.
По отношение на въпроса към авто-техническата експертиза дали ищецът е имал възможност
да възприеме възникналата опасност от достатъчно разстояние, за да може да
намали и спре преди мястото на ПТП, при скорост на движение, съобразена с
всички условия на пътната обстановка и видимост, съдът намира следното.
Вещото лице е разработило общо
четири варианта. При първия вариант, както и при четвъртия, представен с
допълнително заключение към експертизата, вещото лице е дало заключение, че
ищецът е имал възможност да спре преди мястото на ПТП. В тези два варианта
вещото лице е използвало като изходни данни скорост на движение на товарния
автомобил от 5 км./ч., според показанията на свидетеля Г.. Съдът обаче не
приема за достоверни в тази част показанията на свидетеля Г.. От една страна,
следва да се отчете, че свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй
като именно същият се твърди да е отговорен за станалото ПТП и именно неговото противоправно поведение е предмет на настоящия спор. Това
би довело до вероятност от бъдещи претенции спрямо него. От друга страна, в
показанията му е налице противоречие. Свидетелят описва мястото на удар,
твърди, че управлявал с 5 км./ч., но в същото време сочи, че не е видял ищеца в
страничните огледала на камиона преди да усети удара. Вещото лице прави следния
извод (при разработване на варианти 1 и 2) – при място на удара, посочено от
свидетеля Г., следва, че ударът между двете МПС-та е настъпил в западната лента
на западното пътно платно за движение. Това е видно и от графичното построение
на пътната обстановка (л.141,148 от делото). В същото време обаче при разпита в
съдебно заседание вещото лице посочва, че при движение с 5 км.ч. в момента на
навлизане на композицията в западната пътна лента, водачът на товарния
автомобил е имал възможност да възприеме случващото се вдясно от него (където
именно се е намирал лекият автомобил). Следователно, при движение с 5 км.ч. и
при място на удара, посочено от св. Г., същият е имал възможност да види лекия
автомобил. Въпреки това свидетелят Г. сочи, че не го е видял. Поради изложените
съображения не се приемат за достоверни показнията
му, че се е движил с 5 км. ч., а оттам и изводите на вещото лице в първия
вариант и в четвъртия вариант на заключението, в които прие, че водачът на
лекия автомобил е имал възможност да спре преди мястото на удара.
Вещото лице разработва още два
варианта по въпроса дали лекият автомобил е можел да спре преди мястото на ПТП
– вариант 2 и 3 от основното заключение. Разликата между двата варианта, че при
вариант 2 вещото лице приема като изходни данни мястото на настъпване на удара
между двете МПС-та според показанията на свидетеля Г. – в западната пътна лента
на западното пътно платно, а при вариант 3 приема въз основа на протокола за
ПТП, че ударът е настъпил в източната лента на западното пътно платно. И в
двата случая не е прита скорост на товарния автомобил от 5 км.ч., като при вариант
2 се обсъжда по-висока скорост, съответна на местоположението на двете МПС-та
по показанията на Г., а при вариант 3 не се обсъжда конкретна скорост. Изводите
на вещото лице при вариант 2 са, че водачът на лекия автомобил би имал
възможност да спре преди мястото на удара само при суха асфалтова настилка.
Установява се обаче, че в деня на ПТП пътят бил заледен. В този смисъл са
показанията на свидетеля А., които се подкрепят от Справката от Национален
институт по метеорология и хидрология, съгласно която в процесния район в този
ден и час имало ниски температури, висока влажност, 30 см. снежна покривка и
условия за заледяване на пътната настилка. Свидетелят Г. също сочи, че времето
било влажно. Не се приема твърдението му, че настилката била почти суха, тъй
като това твърдение се опровергава от доказателства с обективен характер –
цитираната справка и показанията на свидетеля А., който макар да е приятел на
ищеца, няма с него никаква роднинска или друга връзка, която да го провокира да
лъжесвидетелства под страх от наказателна отговорност. С оглед обстоятелството,
че пътят е бил заледен, следва, че съгласно вариант втори от заключението на
САТЕ, водачът на лекия автомобил не е можел да спре преди мястото на ПТП.
Според вариант трети, където се
приема, че мястото на удара е настъпило в източната лента на западното платно
за движение, техническата възможност за предотвратяване на ПТП от водача на
лекия автомобил би била силно ограничена. Този извод не е категоричен за това
дали ищецът е можел да спре или не преди мястото на ПТП, а само констатира, че
такава вероятна възможност е силно ограничена. Този вариант, видно от мотивите
към заключението, е основан единствено на изходните данни за място на удар в
източна лента в западното платно за движение, при което времето за достигане на
товарния автомобил до мястото на удара е по-кратко. При липсата на ясни данни
за скоростта на движение на товарния автомобил, която съдът не приема, че е
била 5 км.ч., вещото лице при вариант трети е взело предвид единствено мястото на
настъпване на удара според протокола за ПТП, поради което и е достигнало до
некатегоричен извод, който клони в насока за невъзможност за предотвратяване на
ПТП от ищеца. Независимо кой вариант - втори или трети, съдът приеме, не се
установява при пълно доказване ищецът да е имал възможност да предотврати ПТП
чрез спиране преди мястото на удара. При втория вариант такава невъзможност
изрично се посочва от вещото лице при заледен път, а при третия вариант изводът
като основан на оскъдни данни, е некатегоричен и в крайна сметка не дава ясно
отговор дали водачът на лекия автомобил е можел да спре, напротив клони към
обратния извод с оглед силно ограничената възможност за това. Като се вземат
предвид и показанията на свидетеля А., че ищецът не можал да спре поради
заледената пътна настилка, съдът намира, че не се доказва при условията на
пълно доказване, че ищецът е можел да предотврати ПРП чрез спиране преди
мястото на удара.
Наличието на застрахователно
правоотношение не се оспорва от ответника. Освен това се установява от
приложената полица и справката в гаранционен фонд, че към датата на ПТП,
гражданската отговорност на водача на товарния автомобил е била валидно
застрахована при ответника.
По отношение на твърдените вреди се
установява следното.
Установява се от показанията на
свидетелите П.и А., които съдът приема за достоверни в тази им част, като
кореспондиращи помежду си, че ищецът получил вследствие на ПТП болки по
различни части на тялото (***) – като болките по тялото продължили около 2
седмици. За същото време заздравели получените порезните рани по дясната ръка.
Ищецът имал и синините по коленете, които отшумели за малко повече от седмица.
От приложения медицински документ и от заключението на вещото лице по
извършената съдебно-медицинска експертиза се установява, че като цяло след ПТП
ищецът бил в добро общо състояние. Наличната медицинска документация
действително не дава сведения за други наранявания, освен охлузване на лявата
ръка. Съдът обаче намира, че сочените от свидетелите болки по тялото могат да
се проявят и след прегледа и не могат да се установят по друг начин, освен ако
пострадалият ги посочи, т.е. не са видими. По отношения на синините и
порязванията на дясната ръка, с оглед характера на тези наранявания и
продължителността им, сочени от свидетелите, същите не се отличават със
сериозен характер, поради което и не противоречат на извода за добро общо
състояние на пострадалия след ПТП. От заключението на СМЕ се установява, че е
възможно наличието на натъртвания по тялото, което следва да са отшумели до 10
дни. Това кореспондира с показанията на свидетелите, че синините са изчезнали
за седмица и малко. Не се установява обаче ищецът да е бил с кървяща горна част
на главата. Такива данни няма в приложения медицински документ, нито се установява
от свидетелските показания.
По отношение на твърденията за
изгаряне и белег, причинени на лявата ръка. От приложената карта от медицинско
изследване и от заключението на вещото лице по СМЕ се установява още, че на
лявата ръка на ищеца било причинено охлузване на кожата, като била направена и
превръзка. Установява се, че охлузването имало характер на повърхностно
изгаряне, което е възможно да бъде причинено от отварянето на въздушната
възглавница на волана при ПТП. В този смисъл са заключенията на СМЕ и САТЕ.
Съдът приема за установено от съвкупната преценка на извършените експертизи,
свидетелските показания и медицинския документ, че охлузването на лявата ръка
било причинено именно от процесното ПТП чрез отваряне на въздушна възглавница.
Установява се от заключението на
СМЕ, че охлузването не е рана, а съставлява свличане на повърхностния слой на
кожата, като възстановяването трае между 10 и 20 дни и е съпроводено с умерени
болки и страдания, а наранената повърхност се превръща в по-малко или повече пигментирано
петно и постепенно се изравнява с другия цвят на кожата. Вещото лице изрично
сочи, че необходимостта от носене на превръзка на лявата ръка за няколко месеца
не се подкрепя от приложения медицински документ. След извършен преглед на
ищеца се констатира, че по гръбната повърхност на
лявата китка има малки хипопигментни петна, които са
в процес на намаляване, не загрозяват външния вид и не се налага лечение.
Вещото лице сочи още, че нараняването по лявата ръка не е изисквало лечение
чрез превръзка или носене на ръкавица за скриване петната повече от 3 седмици,
а ако такова е било провеждано, то не е било необходимо от медицинска гледна
точка. Според вещото лице действително е било нужно да се промива, да се сменя
превръзка, да се пази да се образува коричка. В първите дни при резки движение
е било възможно да се наруши коричката, да се отвори и после пак заздравява, но
дори при тези движения, трябвало да зарасне за 10 – 15 дни. Изрично се сочи от
вещото лице при разпита му, че петната по лявата ръка не съставляват белег, а
временно разстройство цвета на кожата, като и че не е налице нарушение в двигателността на ръката. Можело да има минимално
затруднение според вида превръзка, но без практическа стойност. Съдът приема
извода на СМЕ, като основани на събраните по делото доказателства и мотивирано
от медицинска гледна точка. Като подкрепени от заключението на вещото лице са и
показанията на свидетелката П.за наличието на нараняване по лявата ръка от
изгаряне, за необходимостта от превързване, за заздравяването и повторното
напукване. В същия смисъл са и показанията на свидетеля А.. Не се приемат
показанията на свидетелката, че увреждането съставлявало рана и останал белег.
Следва да се има предвид, че свидетелката няма медицинско образование, поради
което е употребила тези думи. По същество обаче тя е описала именно причиненото
от ПТП увреждане на лявата ръка и останалите петна с различен цвят от околната
кожа. По отношение твърдяната от свидетелката невъзможност ръката да се свива в
юмрук и да се захване нещо с нея, тази невъзможност се установява от
заключението на СМЕ, че се изразявала единствено в необходимостта да се пази
образуването на коричка и с оглед поставената превръзка. Установява се още от
показанията на двамата свидетели, че ищецът действително изпитвал болка, като
можел и сам да се справя с ежедневните нужди от обличане и хигиена, но му
помагали за по-голяма бързина.
От всичко изложено следва, че
действително се установява от процесното ПТП на ищеца да било причинено
увреждане на лявата ръка, но характерът му и причинените от него болки са силно
преувеличени от ищеца. Касае се за повърхностно изгаряне под формата на
охлузване, което причинило на ищеца умерени болки и трудност при извършване на
ежедневните хигиенни нужди само доколкото е следвало да предпазва кожата да
заздравее и с оглед поставената превръзка. Продължителността на
възстановителния процес с необходимост от носене на превръзка не е продължил
повече от 3 седмици. Останалите по ръката петна не съставляват белег, а
временно разстройство на кожата, което не се установява обективно да загрозява
външния вид, като малки петна били налични и към момента на изследването от
вещото лице.
Не се установяват и твърденията на
ищеца за приемане на антидепресанти и обезболяващи
поради изпитвана постоянна болка. Не се установява приемане на антидепресанти, а на ***. Приемането било обезболяващото
***за първите 5 дни според показанията на свидетелката П., следователно,
болките не са имали такова силно и продължително естество, каквото се твърди от
ищеца.
По отношение на твърденията за
преживян стрес и промяна в характера и навиците на ищеца. Установява се от
показанията на св. П., че непосредствено след инцидента ищецът бил изплашен и
треперел. Вследствие на станалото ПТП имал проблеми със съня – ищецът се
събуждал рано и се стряскал. Станал по-раздразнителен, избухлив и неспокоен,
влизал по-често в конфликти. В същия смисъл са и показанията на свидетеля А.,
че след инцидента ищецът бил ядосан, нервен и изплашен, като ищецът му
споделил, че трудно заспива. Като кореспондиращи помежду си, съдът приема за
достоверни обсъдените свидетелски показания. Те се подкрепят и от заключението
на съдебно-психологичната експертиза за преживения от ищеца стрес. Не се
приемат за достоверни показанията на свидетелката П., че ищецът молил колеги да
го карат до работа, именно защото не смеел да се качи на автомобил.
Действително, установява се от показанията на св. А., че се е случвало да връща
ищеца от работа, но същият свидетел сочи, че ищецът нямал кола, тъй като същата
били повредена при ПТП и търсил нова кола, като след като намерил, започнал на
шофира. Ето защо, причината да моли други хора да го возят е била не друга, а
липсата на изправен автомобил. Въпреки това установява се от показанията на
същия свидетел, които съдът прима за обективни поради липсата на
заинтересованост на свидетеля от изхода на спора, нито роднинска връзка с
ищеца, че след като отново започнал да шофира, ищецът бил плах и шофирал със
страх, а според показанията на св. П., докато шофирал бил тревожен. Тази
тревожност и стресираност се проявявали и докато
други хора шофирали и возили ищеца.
Последното се установява от съвкупната преценка на свидетелските
показания. Установява се още, че за кратко ищецът ограничил контактите с
приятелите си, тъй като мислел, че го съжаляват. От заключението на СПЕ се
установява, че от претърпяното ПТП ищецът е претърпял травматичен стрес със
слабо изразен интензитет, който се появил във физиологичен, емоционален и
социален аспект. Причинените психически страдалия били в причинна връзка с
реализираното ПТП. Не се приемат за достоверни показанията на свидетелката П.,
че проблемите със съня продължили и до момента на подаване на исковата молба,
т.е. около 11 месеца, доколкото изводът на СПЕ е, че обективните данни сочат на
значително по-редуциран период на възстановяване.
Установява се още, че на
14.08.2017г. ищецът отправил писмена застрахователна претенция до ответника за
заплащане на обезщетение за претърпените от ПТП вреди. В отговор на претенцията
застрахователят е определил обезщетение в размер на 1500 лв. за неимуществени
вреди.
Въз основа така установените факти,
съдът приема следното от правна страна.
Установява се, че гражданската отговорност на водача на товарния
автомобил била застрахована при ответника, както и че в срока на покритие на
застраховката настъпило застрахователно събитие – процесното ПТП. Същото
съгласно установения механизъм на произшествието, било причинено от противоправното поведение на водача на товарния автомобил –
свидетеля Г.. Това поведение е противоправно, тъй
като при предприемане на ляв завой свидетелят Г. е следвало да се убеди, че
няма да създаде опасност за движения се в другото платно лек автомобил,
управляван от ищеца, и да извърши ваневрата,
съобразявайки се с неговите положение и скорост. Следвало е при навлизане в
съседната за него пътна лента, в която се е движел ищецът, да го пропусне. Тези
правила за поведение са изрично посочени в чл.25 от ЗДвП. Освен това съгласно
чл.37 от ЗДвП при завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се
пътни превозни средства. Като не е спазил посочените правила за движение и нито
се е съобразил с положението на ищеца, нито го е пропуснал, водачът на товарния
автомобил е осъществил противоправно деяние, като
вината му се предполага до доказване на противното. Противното обаче нито се
твърди, нито се доказва. Липсват твърдения делинквентът
да е бил невменяем. Установява се също, че в причинна връзка със станалото ПТП
на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки по тялото,
синини по краката и порязване на дясната ръка, които отшумели за период между
10 дни и 2 седмици. На ищеца било причинено и охлузване на лявата ръка,
причинено от повръхностно изгаряне от отваряне на
въздушна възглавница в автомобила, като необходимостта от лечение чрез
поставяне на превръзка продължило за период не повече от 3 седмици, като по
кожата на ищеца останали петна с цвят, различен от на околната кожата, които
били налични и към момента на извършване на съдебно-медицинската експертиза и
които са в стадий на намаляване и с времето следва да се изравняват с цвета на
другата кожа. Това увреждане причинило на ищеца умерени болки и затруднение в
движението, доколкото е следвало да носи превръзка и да пази охлузването да
заздравее. Вследствие на ПТП ищецът преживял травматичен стрес с неголям
интензитет, който се проявил в проблеми със съня, раздразнителност,
конфликтност, свръхпредпазливост при шофиране и
ограничаване временно на социалните контакти. Посочените вреди се установи да
се в причинна връзка с настъпилото ПТП съгласно свидетелските показания и
заключенията на извършените експертизи, а следователно, са в причинна връзка и
с поведението на делинквента. Не се доказа
възражението на ответника, че изключителна вина за ПТП има ищеца, тъй като не
се установи същият да обективно да е имал възможност да предотврати ПТП, нито
да е нарушил правилата за движение по пътищата, въпреки опита за ангажиране на
доказателства в тази насока от страна на ответника.
От изложеното следва, че се
установява фактическият състав на непозволеното увреждане, както и
отговорността на застрахователя за поведението на застрахования делинквент. Поради това се установява и основанието на
вземането на ищеца. Определението от застрахователя обезщетение в размер на
1500 лв. също съставлява извънсъдебно признание за наличието на това основание.
На основание чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията
на чл. 380. Изпълнена е и процедурата по чл.380 от КЗ, доколкото
увреденото лице е насочило писмена претенция до застрахователя.
Съдът определя размер на
установените вреди на стойност 2300 лв. по следните съображения. Причинените на
ищеца телесни увреждания са леки, възстановяването продължило между 10 дни и 2
седмици за порязаното и синините, а за охлузването необходимостта от лечение -
до 3 седмици. Не се установява твърдението, че по лявата ръка на ищеца останал
белег, който загрозявал външния му вид и следвало да носи ръкавица, за да го
прикрие. Касае се за временно разстройство цвета на кожата. Не се установява
ищецът да е пил антидепресанти, както твърди, нито
болките му да са имали такъв сериозен интензитет и продължителност. Не се
доказа и твърдението, че движенията на лявата му ръка били силно затруднени за
месеци, което ограничило извършването на каквато и да е физическа работа.
Установи се, че степента на телесните увреждания, преживените болки от тях,
както и тяхната продължителност са с много по-малък интензитет от твърдяното, в
рамките на умерените болки и леки увреждания, без данни за трайност на
последиците от тях. Същото се отнася и за преживените психически болки, които
се установи, че обективно следва да са отшумели за много по-малко от 11 месеца.
Всичко изложено не обосновава размер на вредите от 5000 лв., тъй като този
размер не съответства на характера и степенна на преживените неимуществени
вреди.
В същото време, следва да се отчете,
че ищецът е претърпял разнородни по характер увреждания, които са засегнали
различни сфери на нормалното му ежедневие. На първо място, ищецът получил
синини и порязване, които му причинявали макар и умерени болки в продължение на
период от 10 дни до 2 седмици.
Охлузването на ръката, било съпроводено освен с болка, с полагане на
грижи за смяна на превръзка и с ограничаване на активните движения с цел
запазване и заздравяване. Макар и възможно, личното самообслужване е било
забавено без чужда помощ, а по ръката останали и към момента на съдебното
дирене петна, с цвят различаващ се от този на околната кожа. Въпреки, че няма
опасност петната да останат белег и нужното лечение на самото охлузване да се е
ограничило до 3 седмици, ищецът през един продължителен период след това, а и
към момента на съдебното дирене, все още е имал петна по ръката. Най-силно изразени от всички преживени
неимуществени вреди според съда са причините психически такива. Преживян бил травматичен
стрес. Макар вещото лице да определя същия като слабо изразен, следва да се
вземе предвид, че се е отразил на ищеца в няколко сфери - в нормалното
физиологично състояние, което причинило трудности в съня; в контактите с
околните – за кратко ищецът не искал да се среща с приятели, влошили се
отношенията с интимната му приятелка. Същият преживял емоционални промени –
станал раздразнителен и избухлив, станал плах при шофиране. Разнородният
характер на вредите дават основание за извод, че те са повлияли като цяло на
нормалния начин на живот на ищеца за един период от 3 седмици за възстановяване
и лечение на телесните увреждания, а за петната по ръката – доста по-дълъг
период, вкл. към момента на съдебното дирене пред настоящия съд, доколкото при
прегледа вещото лице установило все още наличието им. Макар да не съставляват
белег, посочените петна за един продължителен период от време са останали по
ръката на ищеца, като все още не са изчезнали напълно. Освен физическите болки,
ищецът преживял случилото се и на психическа основа, още в деня на самия
инцидент и след него. Поради изложеното и на основание чл.52 от ЗЗД съдът намира, че обезщетение в
размер на 2300 лв. би обезщетило в справедливи граници претърпените неимуществени
вреди.
Този размер не следва да бъде
намаляван, тъй като не се установи твърдяното съпричиняване
– нито се установи липсата на поставен обезопасителен
колан, нито категорично се установи, че ищецът е можел да предотврати ПТП,
макар доказателствената тежест за възражението за съпричиняване
да е била разпределена в тежест на ответника.
Поради
изложеното ответникът ще бъде осъден да плати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2300 лв., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда – 06.12.2017 г. до окончателното й
изплащане, като законна последица от уважаване на иска. Искът подлежи на
отхвърляне за разликата над 2300 лв. до претендираните
5000 лв.
И двете
страни са поискали и доказали извършването на разноски в размер, както следва:
ищецът – в общ размер на 1210,51 лв.: за държавна такса с включена комисионна
за превод – 202 лв., за депозити за вещи лица с включена комисионна за превод –
208, 51 лв., и за адвокатско възнаграждение – 800 лв.; ответникът – в общ
размер на 555 лв. – 500 лв. за депозити за вещи лица, 50 лв. за призоваване на
свидетел, 5 лв. за справка.
В полза на
ищеца ще се присъдят разноски съобразно уважената част от иска – 556, 83 лв., а
в полза на ответника - съобразно отхвърлената част – 299, 70 лв.
Така мотивиран, съдът:
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Черни връх”
№ 51-Д, да плати на Ф.А.В.,
ЕГН:**********,***, по иск с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, вр. с чл. 45 от ЗЗД,
сумата в размер на 2300 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие на пътнотранспортно произшествие, осъществило се на ***г., в гр. Пловдив, на ул. *** между влекач марка
„***“, модел: „***“, с рег. № *** и л.а. марка „Ауди“, модел ***“, с рег. ***, причинено от водача на влекача - Й.И.Г., чиято гражданска отговорност е
застрахована при „ЗК Лев Инс” АД, ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.12.2017 г., до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
сумата от 2300 лв. до претендираните 5000 лв.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК:********* да плати на Ф.А.В., ЕГН:**********, сумата в размер на 556, 83 лв. –
разноски по делото и адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф.А.В.,
ЕГН:********** да плати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК:*********, сумата в размер на 299,
70 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала!
ПК