Определение по дело №527/2017 на Окръжен съд - Ловеч

                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

                           

                                           гр.Ловеч,23.02.2018 год.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД    в   открито съдебно заседание на двадесет и трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:   

   

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ВЪЛЧАВА

                                              ЧЛЕНОВЕ: ПОЛЯ ДАНКОВА

                                                                    ПЛАМЕН ПЕНОВ

                              

при секретаря Галина Аврамова като разгледа докладваното от съдия Вълчева ч.гр. дело № 527  по описа за 2017 година и  за да се произнесе, съобрази:

              Производство по чл.423, ал.1 от ГПК и чл.419, ал.1 от ГПК.

             Производството по делото е образувано по подадено възражение  вх.№ 6680/20.06.2017 год.  с правно основание чл.423 от ГПК от Ш.А.А., Н.А.А., Ю.А.А., О.А.А. и А.Ю.А.А. чрез пълномощника им адв.Л.Д. от САК против Заповед за незабавно изпълнение № 1170/15.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. 1776/2012 г. по описа на Районен съд-Ловеч. В него се твърдят, че процесната заповед е издадена против техния общ наследодател И.А., но те не са конституирани в производството от ЧСИ и въпреки това са им изпратени покани за доброволно изпълнение. Посочват, че едва на 31.03.2017 год. са конституирани в качеството им на наследници на А., но не  са им изпратени нови покани за доброволно изпълнение. Излагат, че поканите не са им предадени от О.А.А., като последният заявява, че лично не ги е получавал, същото се отнася и до Ш.А., А.А. и Ю.А.. Твърди се, че местоживеенето и адресната регистрация на тези длъжници не съвпада с адресната регистрация на О.А., а поканата за доброволно изпълнение на Н.А. също не е връчено лично. Излага се, че Ш.А. пребивава обичайно на територията на Белгия, считано от 09.07.2009 г. и поради това не й е връчена лично ПДИ. Посочват, че на нито един от наследниците заповедите за изпълнение не са връчени редовно.

Едновременно с това във възражението в раздел ІІ, озаглавен „Възражения относно вземането”, се съдържат и твърдения за недължимост на вземането, които по своето същество представляват частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по смисъла на чл.419, ал.1 от ГПК. Възразяват срещу истинността на представения по делото запис на заповед, защото подписите, поставено  полетата „издател”, както и ръкописния текст в съдържанието на документа, не принадлежат на покойния И.А. А..

 Препис от частната жалба е връчен на заявителя „ТИ БИ АЙ КРЕДИТ”ЕАД - София, което в срока по чл.276, ал.1 от ГПК не е подало отговор.

Ловешкият окръжен съд, като прецени доводите на длъжниците и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По възражението по чл.423 , ал.1 от ГПК.

От приложеното ч.гр.д. № 1776/2012 год. по описа на ЛРС е видно, че в полза на „****”ЕАД - София със седалище и адрес на управление:гр.***, представлявано от В.Г.е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК № 1170/15.10.2012 год. срещу длъжника длъжника И.А. А. с ЕГН *********** *** за сумата 630.00 лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от 11.10.2012 г. - датата на подаване на заявлението, до окончателното им изплащане, както и разноските по делото, вкл. 25 лв. ДТ и 100 лв. адвокатско възнаграждение, на основание представен запис на заповед с падеж на предявяване по реда на чл.417, ал.1, т.9 от ГПК.

Видно от направеното отбелязване на същата дата е издаден и изпълнителен лист.

От приложеното по делото удостоверение за наследници № 60 от 09.03.2015 г. на Кметство – с.М. се установява, че длъжникът И.А. А. е починал на 07.03.2015 г.  След смъртта си е оставил за свои законни наследници  Ш.А.А. и Н.А.А. - дъщери, Ю.А.А. и О.А.А. -синове и А.Ю.  А. – съпруга.

От представеното свидетелство за местоживеене с история на адреса, издадено от служба „Граждански дела” – гр.Гент е видно, че от 09.07.2009 г. Ш.А.А. има адресна регистрация в гр.Гент, Хам, 161/А000, а от 12.06.2010 г. в гр.Гент, Гренсстраат, 194.

От приетите като доказателства по делото удостоверения за постоянен адрес на Ю.А.А.  и О.А.А. се установява, че същият е общ.Ловеч, с.****, а на А.Ю.  А. ***.

По делото са приложени покани за доброволно изпълнение по  изп.дело № 20168790400019 на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 с район на действие Окръжен съд-Ловеч, с които на длъжниците е връчена заповедта за изпълнение. От представеното известие за доставяне се установява, че заповедта за изпълнение е връчена на Н.А.А. на 25.01.2016 г. От направеното от връчителя отбелязване в представените 3 бр. разписки е видно, че ПДИ на  Ш.А.А., Ю.А.А.,  и А.Ю.  А. заедно с приложенията са връчена на 14.01.2016 год. на техния брат О.А.А., който се е подписал за получател със задължение да ги предаде. ПДИ заедно с подлежащия на изпълнение акт е връчен лично на длъжника О.А.А. на 14.01.2016 г., което се установява от представената разписка по цитираното изп.дело.

В приложеното ч.гр.д. № 1776/2012 г. се намира молба вх.№ 5322/ 10.05.2017 г. от Ш.А. А.а като наследник на И.А. А., подадена чрез пълномощника адв.Л.Ю.Д., с която е поискано издаването препис от запис на заповед, представен по цитираното делото. Към молбата е приложено удостоверение за наследници на И.А. А., както и пълномощно, с което Ш.А. А.а, в качеството й на наследник на И.А. А. е упълномощила адв.Л.Ю.Д. с право да я представлява пред ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 във връзка с изп.дело № 20168790400017 и изп.дело № 20168790400019, както и пред всички останали частни и държавни съдебни изпълнители по други изпълнителни дела, по които е длъжник.

По искане на жалбоподателите съдът е допуснал назначаването на съдебно-графологическа експертиза с конкретно поставени задачи. От заключението на вещото лице инж.С.П., което съдът приема като компетентно и обосновано се установява, че подписите в позиция „получател” срещу ръкописно изписаните имена „О.А.А.” върху ПДИ по изп.дело № 20168790400019 на ЧСИ Велислав Петров, връчени на 14.01.2016 г. и адресирано до: Ш.А.А., А.Ю.  А., О.А.А. и Ю.А.А., са положени от О.А.А.. Според заключението на експерта, подписът в позиция „Подпис на получател”  върху обратна разписка ИД РS 5500 00DV73 9, връчена 25.01.2016 г. по изп.дело № 20168790400019 на ЧСИ Велислав Петров, № 879 на КЧСИ, адресирана до Н.А.А., е положен от Н.А.А.

При така установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни изводи. Чл.423, ал.1 от ГПК предвижда възможност длъжникът по заповедта за изпълнение, който е бил лишен от възможността да оспори вземането, да подаде възражение до въззивния съд при наличието на две предпоставки: да е спазил едномесечния срок от узнаването на заповедта за изпълнение и да са налице основанията по чл.423, ал.1, т.1 - 4 ГПК. Посоченият в чл.423, ал.1 от ГПК едномесечен срок е преклузивен. За спазването му съдът следи служебно, защото с пропускането му се погасява правото на възражение пред въззивния съд. При преценката дали срокът е спазен, съдът изхожда от твърденията на страната и събраните и представени по делото доказателства.

В случая от доказателствата по делото се установява / ч.гр.д. № 385/2017 г. по описа на ЛОС/, че възражението до въззивния съд е подадено в РС Ловеч на 20.06.2017 г. с вх. № 6680. По отношение на длъжниците А.Ю.  А., О.А.А., Ю.А.А. и Н.А.А. се твърди, че заповедта за изпълнение не им е била връчена надлежно – основание по чл.423, ал.1, т.1 от ГПК. От приложената по делото обратна разписка за върчване на ПДИ и заповедта за изпълнение по изп.дело № 20168790400019 на ЧСИ Велислав Петров на Н.А.А., както и заключението на съдебно-графологическата експертиза се установява, че същите са й връчени лично на 25.01.2016 г. Следователно на тази дата тя е узнала, че е длъжник по изп.дело  и от този момент започва да тече едномесечният срок. Както беше посочено по-горе, възражението е подадено на 20.06.2017 год., т.е. след изтичането на преклузивния едномесечен срок, поради което възражението на  Н.А.А. е недопустимо и производството по делото следва да бъде прекратено в тази му част.

От анализа на събраните по делото доказателства, въззивният съд прави извод за недопустимост и на възражението, подадено от длъжниците Ш.А.А., А.Ю.  А., О.А.А., Ю.А.А.. От приложените по делото удостоверения за постоянен адрес на О.А.А. и Ю.А.А. е видно, че това е с.***, а на А.Ю.  А. ***. От заключението на вещото лице инж.С.П. се установява, че  подписите в позиция „получател” срещу ръкописно изписаните имена „О.А.А.” върху разписките за връчване на ПДИ по изп.дело № 20168790400019 на ЧСИ Велислав Петров, връчени на 14.01.2016 г. и адресирани до: Ш.А.А., А.Ю.  А., О.А.А. и Ю.А.А., са положени от О.А.А.. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 от ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. В чл.46, ал.2 от ГПК е посочено, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. Съгласно нормата на чл.46, ал.4 от ГПК, с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. В случая от приетото като доказателство удостоверение за наследници на И.А. А. е видно, че А.Ю.А. е майка на получилия съобщението О.А.А.,  Ю.А.А. е негов брат, а Ш.А.А. – негова сестра. По отношение на А.Ю. Асана съдебният състав счита за неоснователно направеното възражение за ненадлежно връчване, тъй като в разписката за връчване е отбелязано качеството на лицето, което я е получило, както и задължението да я предаде на адресата. От приетото като доказателство удостоврение за постоянене адрес е видно, че Ю.А.А. живее на посочения адрес и същата е връчена при условията на чл.46, ал.2 от ГПК. Върху съобщението за връчването на ПДИ и заповедта за изпълнение  на Ш.А.А. липсва отметка, че същото не може да бъде предадено на адресата, който отсъства от страната. Нейният брат О.А.А. е приел същото със задължение да го предаде. Ето защо въззивната инстанция счита, че възражението за ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение е неоснователно, тъй като е спазен реда за връчване  по чл.46 от ГПК. Непредаването на съобщението от получателя О.А.А. на Ш.А.А., А.Ю.А. и Ю.А.А., каквито твърдения са наведени във възражението, не обосновава извод за допуснато нарушение от страна на връчителя., а за неизпълнение на задължението на лицето, което го е получило със задължение да го предаде.

По отношение на подалата възражение Ш.А.А. и наведените твърдения, че заповедта за изпълнение не й е била връчена лично и в деня на връчването не е имала обичайно местопребиваване на територията на Република България, съдът следва да посочи и следните установени по делото факти. Действително от представеното по делото свидетелство за местоживеене с история на адреса, издадено от служба „Граждански дела” – гр.Гент се установява, че от 09.07.2009 г. същата има адресна регистрация в гр.Гент, Хам, 161/А000.  Съдебният състав счита, че релевантен за спора е най-ранният момент, в който страната е узнала за заповедта за изпълнние съобразно доказателствата по делото, който съдът приема че е 14.01.2016 г.  Следва обаче да се отбележи, че в кориците на ч.гр.д. № 1776/2012 г. на РС Ловеч се намира и молба вх.№ 5322/ 10.05.2017 г. от Ш.А. А.а като наследник на И.А. А., подадена чрез пълномощника адв.Л.Ю.Д., с която е поискано издаването препис от запис на заповед, представен по цитираното делото. Към молбата е приложено пълномощно, с което Ш.А. А.а, в качеството й на наследник на И.А. А. е упълномощила адв.Л.Ю.Д. с право да я представлява пред ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879 във връзка с изп.дело № 20168790400017 и изп.дело № 20168790400019, както и пред всички останали частни и държавни съдебни изпълнители по други изпълнителни дела, по които е длъжник. От тези данни може да се направи извод, че към 10.05.2017 г. същата е знаела за издадената заповед за изпълнение и че има качеството на длъжник по изп.дело № 20168790400019 на ЧСИ Велислав Петров, а възражението е  подадено в регистратурата на РС Ловеч на 20.06.2017 г., т.е. след изтичането на едномесечения преклузивен срок и от дата 10.05.2017 г.

 От изложеното следва, че възражението от Ш.А.А., А.Ю.А., О.А.А. и Ю.А.А. е подадено също след изтичането на преклузивния едномесечен срок,  поради което е недопустимо.

Предвид изложените мотиви съдът намира, че следва да остави без разглеждане като недопустимо подаденото от Ш.А.А., А.Ю.  А., О.А.А., Ю.А.А. и Н.А.А. възражение по чл.423, ал.1 от ГПК срещу заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 1776/2012 г. по описа на РС Ловеч и прекрати производството по делото в тази му част.

По частната жалба.

Както беше посочено по-горе във възражението в раздел ІІ, озаглавен „Възражения относно вземането”, се съдържат и твърдения за недължимост на вземането, които по своето същество представляват частна жалба против разпореждането за издаване на заповедта за незабавно изпълнение по смисъла на чл.419, ал.1 от ГПК. Последната изхожда от процесуално легитимирани страни да обжалват разпореждането за незабавно изпълнение на издадената заповед по чл.417 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл.419, ал.1 ГПК обаче разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, подлежи на обжалване в двуседмине срок от връчване на заповедта за изпълнение. Частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение се подава заедно с възражението срещу издадената заповед за изпълнение. В случая с оглед нормата на чл.418, ал.5 от ГПК заповедта за изпълнение по чл.417 от ГПК и издадения изпълнителен лист се връчват от съдебния изпълнител. Във връзка с разглеждане на възражението по чл.423, ал.1 от ГПК датата, на която съдебният състав приема за надлежно връчване на заповедта по чл.417 ГПК и изпълнителния лист, е удостоверена в приложените по делото разписки – 14.01.2016 г. за Ш.А. А.а, А.Ю.  А., О.А.А., Ю.А.А. и 25.01.2016 г. за Н.А.А.. Следователно към момента на подаване на настоящето възражение с вх. № 6680/20.06.2017 г. в регистратурата на ЛРС, визираният в разпоредбата на чл.419, ал.1 от ГПК двуседмичен преклузивен срок е изтекъл и същата е процесуално недопустима. С оглед на изложените съображения частната жалба следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея производство се прекрати.

Водим от горното съдът

 

                        О    П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение вх. № 6680/20.06.2017 год., подадено от Ш.А.А., Н.А.А., Ю.А.А., О.А.А. и А.Ю.А.А. чрез пълномощника им адв.Л.Д. от САК с адрес: ***, офис 5 против Заповед за незабавно изпълнение № 1170/15.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. 1776/2012 г. по описа на Районен съд-Ловеч като недопустимо.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба, обективирана във възражение вх. № 6680/20.06.2017 год., подадена от Ш.А.А., Н.А.А., Ю.А.А., О.А.А. и А.Ю.А.А. чрез пълномощника им адв.Л.Д. от САК с адрес: ***, офис 5 против разпореждане за допускане на незабавно изпълнение на заповед № 1170/15.10.2012 г., издадена по ч.гр.д. 1776/2012 г. по описа на Районен съд-Ловеч като недопустима.

Прекратява производството по в.ч.гр.д. № 527/2017 г. по описа на Окръжен съд Ловеч.

Определението в двете му части подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едноседмичен от връчването му.

 

 

                                                                                           

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

                                                                                             1.

                                                                         ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                              2.