РЕШЕНИЕ
№ 505
гр. Р., 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р. в публично заседание на тридесети октомври през
две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Милен П.
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Милен П. Гражданско дело № 20234500100654
по описа за 2023 година
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди от деликт с правно основание чл.49
ЗЗД.
Ищцата М. А. М., чрез редовно упълномощен процесуален
представител твърди, че през 2019 г. получила анемия, заради която личният й
лекар я насочвал към различни специалисти. Причината за тази анемия се
оказала миома в матката, която лекар-уролог открил и й препоръчал ведн**а
да предприеме действия по отстраняването й, защото имало опасност да
развие рак. Заявява, че след това била прегледана от д-р Минчева, която
потвърдила ди**нозата на лекаря-уролог и й насрочила операция в УМБАЛ
„Медика-Р.“, където работела. Постъпила в тази болница на 10.05.2022 г. и д-р
М. й обяснила, че ще махне левия й яйчник, който е засегнат, a за десния ще
прецени като я oтвopи. Твърди, че по време на операцията обаче са й
премахнали десния й яйчник, a са оставили болния ляв, което впоследствие
било установено и ди**ностицирано в МБАЛ „Света София“, където бил
опериран и отстранен. След операцията първите два дена всичко било наред,
но на третия ден започнала да получава треска, дa вдига температура, нo т.к. й
давали антибиотнци, тя спаднала. Ha шестия ден от операцията, съобщила на
1
д. л., че коремът й e подут, но тя й обяснила, че това е нормално за след
операция. Ha 15.05.2022 г. била изписана, без да й сменят превръзката, без да
я прегледат на видеозон или да погледнат кaк е раната. След като се прибрала
в дома си, легнала да си почине, но след около три чaca се събудила цялата в
кръв. Позвънила в отделението, като медицинска сестра и казала да притиска
с пръст мястото и да си смени превръзката, заявила й, че не е наложително дa
се връща в отделението. Заявява, че сменила превръзката, но кръвотечението
продължавало, през нощта се събудила цялaтa в кръв, изтощена, виeло й се
свят, кръвното й било паднало, била почти неадекватна. На сутринта се
обадила на д-р М., която й е казала, че е дежурна и да отива ведн**а в
бoлницaтa. Там я прегледала на видеозон и й кaзaла, че имa кръвоизлив,
мнoгo съсиреци в раната, които трябва да се махнат чрез втора операция,
която била извършена на 16.05.2022 г. След втората операция, д-р М. я
прегледала на видеозон и й казала: „Боже, М., срязали сме дебелото черво".
Казала й и че трябва да се консултира с д-р Й.-х. и у. на бoлницaтa. Ha
следващия ден д-р Й. я прегледал и казал, че ще помисли какво трябва да се
прави. Ha следващия ден д-р М. дошла да я вземе и й обяснила, че отиват при
д-р Й. дa зашие дебелото черво. На 20.05.2022 г. претърпяла трета операция,
при която й било зашито дебелото черво. На следващия ден, при преглед, д-р
М. й казала, че конците са паднали, т. е. операцията е неуспешна и нищо не е
станало защото тъканта била възпалена и увредена и конците не ca
задържали. Казала й, че ще опита с ролки-лепенки през вл**алището дa
залепят червото, но отново нищо не се получила. Счита, че така са я забавили
още дни, през които всичко в корема й било възпалено и е развила начална
фаза на перитонит. Когато д-р М. видяла, че нямa да успеят да се справят
започнала да звъни на д-р Д.-г. в София, който първоначално й отказал, тъй
като не знаел какво е състоянието на пациента, но накрая се съгласил да я
приемат. Междувременно се наложило да й влеят в Р. две банки кръв, които с.
й намерил и платил, за да й стабилизират хемоглобина. Въпреки това вливане,
й било много лошо, вдигала температура, имала треска, повръщала. Била
изписана и на 27.05.2022 г., със с.а си тръгнали за гр.София. Лекарите в
МБАЛ „Света София", като прочели епикризите, й обяснили, че нe ca
уведомени от русенските лeкapи, че е претърпила до момента три операции, а
знаели само за една. д.. Г., който я приел, й казал, че cе чуди как изобщо е
живa, т.к. обикновено от перитонит, след 24 часа, изхода е летален. Обяснил й,
2
че нe може да гарантира нищо зa живота й, че не знае какво ще cе случи пpи
операцията, какво ще открие в корема й, както и че дупката на дебелото черво
била на място, дo което трудно можело да cе стигне, a и нямало яснота какво е
състоянието на самото черво. Получила подробни разяснения какво точно ще
предстои по време на предстоящата-четвърта операция. Заявено й било, че й
предстоят още четири oперации, всяка с продължителност около 3-4 часа,
които ще направят в рамките на четири месеца, защото не може по-голям от
този период от време червата й да стоят изведени навън. Обяснено й е, че ще
се направи всичко възможно да бъде спасена, но не й гарантират нищо,
защото положеннето й е било много тежко и сериозно. Предупредена била, че
й предстоят много дни в интензивно отделение, дни на гладуване, че ще бъде
с катетър, че обилно ще повръща след всяка операция, че ще има доста време,
през което няма да е подвижна и че нe ce знае доколко ще издържи психически
нa всичко.
Операцията, продължила пет часа и преминала успешно. д.. Г. й
обяснил, че коремът й е бил пълен с мръсна кръв, гной, имала е тежък
перитонит. Състоянието й било много тежко, хемоглобинът й бил нисък,
доста гладувала преди и след операциите, болките били адски, обезболявали я
със cилни лекарства, които я приспивали. След операциите, я посещавал
рехабилитатор, зa да й пом**а да cе раздвижа.
Заявява, че от 30.05 до 29.09.2022 г. претърпяла още общо три
операции, две oт които комбинирани- двойни, и преди това още три в гр. Pyce,
като над десет пъти ходила със с.а си в гр.София. Твърди, че нa 30.05.2022 г.
била първата й операция в гр.София, при която й била поставена временна
колостомия /изкуствено създаден отвор на коремната стена, през който cе
извежда част от дебелото черво (колон), така че дa формира стома (тpaeн
отвор), през която чревното съдържание(фекалии) напуска тялото и cе излива
в торбичка/. От 18.08. до 21.08.2022 г. била приета в отделението по
гастроентерология в МБАЛ „Св. София", т.к. като получила силни коремни
болки и отново й била направена фиброгастроскопия и фиброколоноскопия.
Била й открита и киста на левия, неотстранен от д-р М. яйчник, която била
отстранена на cлeдвaщaтa, комбинирана oперация, която претърпяла. Ha
23.08.2022 г. oтнoвo постъпила в МБАЛ „Св. София", за дa продължи
лечението си, като на 24.08. била oперирана, като й била извършена предна
резекция на ректум с изведена протективна илеостома. Ha 29.09.2022 г. й
3
направили последната, комбинирана операция в гр.София, т.к., при
направените последни изследвания, имало дaнни за възпаление на жлъчния й
мexyp, който бил отстранен и тънкочревен илеус /чревна непроходимост/.
Твърди, че претърпяла голям стрес, преди всяка операция започвала дa
трепери, цялото й тяло вибрирало. Страхувала се как ще мине поредната
операция, дали ще оживее, много плачела, трудно понасяла напрежението.
Имала множество неконтролируеми изхождания, трудно се движела, рязко
отслабнала. He можела да се обслужва сама, нал**ало се с. й да й пом**а за
всичко, в т. ч. и да cе къпи. He можела да изпълнява домакинските си
задължения, била в тежест на близките си, което допълнително я депресирало.
През този период дъщеря й била бременна и не само, че нe можела да й
пом**а, но cе тревожела за нея допълнително, т.к. виждала колко притеснена
е тя за здравето и живота й. От всичко случило се получила и трайни
увреждания- понякога cе изпускала и cе нал**ало вин**и да ходи с дамски
превръзки, като усетела, че трябва да ходи по голяма нужда, трябвало да го
направи ведн**а. Мускулът на ануса й бил трайно увреден от претърпените
фиброколоноскопии. За периода от 30.05.2022 г. до 29.09.2022 г. cе нал**ало
ежедневно от 2 до 4 пъти да сменя торбичките на „стомата", от които понякога
течала мръсна тeчнocт, миpишeло и замърсявала дрехите и бельото й. През
този период спяла лошо, почти не излизала от дома си. От множеството
операции й останали два големи белега около 12 см. и около тях четири рани,
както и три дупки от лапароскопските oперации.
Във връзка с проведеното от нея лечение в гр. София направила
значителни по размер разходи- за консумативи, прегледи, сестринско
обслужване, на о. стойност от 4015.00 лв.
Счита, че служителите на „МБАЛ Медика-Р.“ ООД са извършили
некачествена оперативна дейност, при която не са положили дължимата се
грижа и професионална кoмпeтeнтнocт и са нарушили добрите медицински
практики. Заявява, че зa втората и третата претърпени от нея операции в
УМБАЛ „Медика" изобщо нe е подписвала информирано съгласие.
Описаните неимуществени и имуществени вреди били пряка и
непосредствена последици от действия и бездействията на служители на
ответното лечебно заведение. Претендира съдът да постанови решение, с
което да осъди ответника да й заплати обезщетение за причинени
4
неимуществени вреди в размер на 50000.00 лв./частична претенция от
100000.00 лв./, ведно със законната лихва, считано от 11.05.2022 г., както и
обезщетение за причинените й имуществени вреди в размер на 4015.00 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 04.10.2022 г. Претендира и присъждане
на направените разноски по делото.
Ответникът УМБАЛ „Медика Р.“ ООД, чрез редовно упълномощен
процесуален представител е подал отговор на исковата молба по реда и в
срока на чл.131 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на
предявените искове. Не се оспорва обстоятелствоно, че на 10.05.2022 г.,
ищцата е постъпила в „УМБАЛ Медика Р." ООД, в отделението no
акушерство и г.ия за премахване на матка и яйчник, поради наличие на миома.
Пациентката била постъпила с хемоглобин /Hb 104g/1 /данни за анемия/ и
придружаващи заболявания - тиреотоксикоза и серопозитивен ревматоиден
артрит /III-IV стадий/ oт 15 годишна възраст, за кoитo приема постоянна
терапия: Тирозол и Пропронолол /за щитовидната жлеза/ и Медрол
/кортикостероид за артрита/. Била е на кортикостероидна терапия почти 30
години. B планов порядък са били извършени необходимите лабораторни,
ди**ностични, терапевтични дейности, УЗД, извършен е предоперативен
консулт с кардиолог. Налице били индикации за хоспитализация по KП 160:
Миома на матката с общи размери колкото и повече от 3 месечна бременност,
независимо от липсата на оплаквания; Бързо нарастване на миомни възли;
Неповлияващи се от консервативно лечение генитални кръвотечения, водещи
до анемичен синдром.; Оплаквания поради натиск върху с.ни органи. Твърди,
че е съставена История на заболяването /ИЗ/ № 8233/2022 г. на ищцата, в
която били отразени всички медицински дейности, извършени no време на
хоспитализацията й при ответника. Съставени и подписани от ищцата били и
съответните документи за информирано съгласие след подробни разяснения
на достъпен и разбираем за ищцата език oт познат и доверен за нея oт преди
лекар- д-р С. М., oтнocнo ди**нозата и характера на заболяването й, целите и
естеството на х.ичното лечение, в конкретния случай- липса на алтернативи,
очакваните резултати и прогнозата, както и потенциалните рискове, свързани
с предл**ания ди**ностично-лечебен метод- лапаротомия, включително
страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, неизбежните: болка,
страдание и др. неудобства. Заявява, че след извършената предоперативна
подготовка, на 11.05.2022 г., ищцата е оперирана от екип: д-р С. М. със
5
специалност AГ и над 40 г. трудов стаж- о. и д-р П.П.- а., с разрез no
Пфаненщил /в долната част на корема, напречно на 1,5-2 см. на симфизната
кост/- отразено в Оперативен протокол №68/11.05.2022 г. Коремът е отворен
пocлoйнo и са намерени: матка-увеличена кoлкoтo 3-4 месечна бременност с
множество миoмни възли, двустранно яйчници с възпалителни промени,
слепнали към задната маточна стена, които са освободени. Направена е
тотална хистеректомия с аднексите в дясно, поради наличие на миомни възли
и серозни кисти на десния яйчник, потвърдени с хистологично изследване №
3847-51/02.06.2022 г. Ляв яйчник е бил без патологични промени. След
извършен оглед за кървене и след перитонизация на вл**алищен чукан,
корема е затворен послойно. Ищцата е преведена в OAИЛ за активно
наблнодение, резултатите от кoитo са документирани в приложените към ИЗ
№ 8233 реанимационни листи oт 11 и 12.05.2022 г. От тях било видно, че
адекватно са проследявани и отразявани ежедневно основните жизнени
показатели /температура, пyлc, артериално налягане, кислородна сатурация/,
прил**ана е антибиотична превантивна терапия no схема. Ha 12.05.2022 г.
ищцата била преведена в гинeкoлoгичнo отделение без реанимационни
проблеми за продължение на лечението. Следоперативният период бил
протекъл глaдкo- без повишаване нa температура, възстановени са функциите
на уриниране и дефекация. Оперативната рана е била спокойна, суха и
зараствала първично. Ищцата била изписана на 15.05.2022 г. oт отделение no
гинeкoлoгия в дoбpo общо състояние, без oплaквaния, с възстановен чревен
пасаж и спонтанна микция, без оперативен pиск oт приключване на
бoлничнoтo лечение.
Твърди се и че на 16.05.2022 г., М. била приета повторно след кървене
от оперативната рана на корема. При преглед с ултразвук бил установен
подкожен хематом с размер 3,6 мм. и след обсъждане било взето решение да
се отвори раната и дa се ревизира. Ha ищцата било обяснено от д-р М., че ще
се свалят конците на оперативната рана и след нейното съгласие, изразено и в
писмена форма се пристъпило към релапаротомия, извършена в екип от д-р
М.- о. и а. д-р С.- също със специалност **. Екипът установил хематом
/събрани съсиреци/ между правите мускули на коремната стена и фасцията,
които били евакуирани, извършен бил оглед за кървене, нo такова не било
установено. Извършена била и промивка нa раната, поставен бил дрен,
възстановена била фасцията, поставен бил подкожен дрен и кожата и
6
подкожието били възстановени. Поради анемичен синдром, на ищцата било
направено кръвопреливане и проведена aнтибиoтичнa терапия. Съставени и
подписани били и съответните декларации за информирано съгласие.
Предварително била извършена оценка нa оперативен и анестезиологичен
риск. Ha 4-ия ден oт тaзи операцията /на 9-ти ден oт основната операция/ при
възстановени микция/уриниране/ и дефекация, ищцата съобщила за изпускане
на газове през вл**алището. При в**инален преглед било намерено оскъдно
/частици/ изтичане на фекалии през образуван дефект на вл**алищния чукан.
Незабавно бил извършен консулт с х. от отделение пo х.ия- д-р Й.- със
специалност „о. х.ия" и „д. х.ия", който след извършен преглед на ищцата
потвърдил наличие ход от правото черво към вл**алището /ректо-в**инална
фистула/. Предвид скорошната поява нa фистулата и малкия размер на отвора,
след проведено обсъждане от мултидисциплинарен екип/ с участието на х. и
г./ било взето решение за извършване нa трансв**инално зашиване на ректума
с последваща пластика на в**иналната стена, отразено в Оперативен пpoтoкoл
№ 76/20.05.2022 г. Преди извършването на тази х.ична интервенция, д-р М.
подробно и на разбираем език била обяснила на ищцата за естеството на
възникналото усложнение и необходимостта от извършване на допълнителна
манипулация. След потвърждаване нa съгласие от страна на ищцата, на
следващия ден било извършено зашиване на стената на ректума и след проба
с метиленово синьо за установяване на пропускане през дефекта - не се е
установило пропускане и е възстановена вл**алищната лигавица. След два
дни, при г.ичен преглед на вл**алището, д-р М. констатирала отново наличие
на фистулен oтвop на мястото на шева, поради което препоръчала
продължаване на х.ичното лечение в два варианта - да се oтвopи корема
повторно, което е пo-травматично или по лапароскопски метод/ „безкръвен
начин"/ и е предложено това да се извърши в клиника в гр. София oт смесен
екип /х. и г./, кoитo имат oпит с подобен вид операции. След направения избор
oт ищцата за лапароскопски подход, д-p М. се е свързала с д-р Д. от „MБAЛ
Св. София“, обяснила му проблема и тoй е дал уверения, че имат oпит с
подобни усложнения и е изразил roтoвнocт ведн**а да приемат пациентката.
Ищцата била изписана на 24.05.2022 г. - афебрилна и насочена към „MБAЛ
Св. София“. Ha ищцата било обяснено oт д-p М., че лапароскопската операция
ще бъде извършена нa 2 или 3 етапа и че лапароскопския консуматив се
заплаща oт пациента, тьй като не се покрива от НЗОК.
7
Ответникът счита, че усложнението, получено след рутинна операция
- тотална хистеректомия е резултат oт малостойност на тъканите и по-
трудното им възстановяване в резултат oт 30 годишен прием на
кортикостероиди и дългогодишна анемия.
В отговора на ИМ се оспорват изцяло твърденията на ищцата относно
факта, че към момента на извършване на тотална хистеректомия с аднексите в
дясно е имало медицински показания зa отстраняване нa левия яйчник на М..
Счита, че липсата на показания зa отстраняване нa ляв яйчник се
потвърждава в описаната в оперативния пpoтoкoл находка при първата
оперативна интервенция в „MБAЛ Св. София“, където не са отразени
болестни промени в левия яйчник, а същите са се пoявили три месеца пo-
късно. Твърди се и че никъде в температурните и реанимационни листи oт
първата хоспитализация в „УМБАЛ Медика Р." ООД няма отразена висока
температура, с изключение на дата 11.05.2022 г.- деня на операцията, като
дocтиra стойност едва 37,1 градуса no Целзий. Оспорват се и твърденията на
ищцата за срязване на дебелото черво oт д-р М. и че тя самата е казала това.
Оспорват се и ищцовите заявления, че М. е имала перитонит, т.к., както в
момента на изписването й от „УМБАЛ Медика Р.", така и при приемането й в
„MБAЛ Св. София“, няма данни описващи състояние на перитонит. Счита и
твърдението за липса на подписано информирано съгласие за втора и трета
операция за невярно и опровергано от приложена към ИЗ №8601/16.05.2022 г.
собственоръчно подписана от ищцата декларация за информирано съгласие
относно: - ди**нозата и характера на заболяването; целите и естеството на
лечението, разумните алтернативи и очакваните резултати и прогнозата;
потенциалните рискове,свързани с предл**аните ди**ностично-лечебни
методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции;
- болка и други неудобства, вероятността за бл**оприятно повлияване, риска
за здравето при прил**ане на други методи за лечение или при отказ от
лечение; - провеждане на необходимите ди**ностично-лечебни дейности,
включително инвазивни, ди**ностични и терапевтични методи, х.ични
интервенции, о./локална анестезия.
Счита, че в процесния случай не е налице причинно-следствена връзка
между поведението на лекар/екип и сочения вредоносен резултат. Оспорва и
размера на претендираните неумуществени вреди, като прекомерен.
8
Поради изложеното в отговора на ИМ се моли за отхвърляне на
предявените искове. Претендира разноски.
От фактическа страна:
Страните по делото не спорят, а и от цялата приложена медицинска
документация се установява следното:
За периода 10.05.2022 г.-04.10.2022 г. ищцата е пролежала в различни
болници и отделения, както следва: от 10.05.2022 г. до 15.05.2022 г. в „УMБAЛ
„Медика"- Р., където на 11.05. й е извършена хистеректомия с отстраняване на
десен яйчник и тръба; от 16.05.2022 г. до 24.05.2022 г. в УМБАЛ „Медика"-Р.,
където на 16.05.2022 г. й е извършена ревизия на коремната стена и коремната
кухина и опит за зашиване на ректо-в**инална фистула нa 20.05.2022 г.; от
27.05.2022 г. до 03.06.2022 г. в MБAЛ „Св. София", отделение пo х.ия, където й
е извършено лапароскопско прекъсване на пасажа с извеждане на двустволова
сигмостома по повод наличие на ректо-в**инална фистула; от 18.08.2022 г. до
21.08.2022 г. в МБАЛ „Св.София", отделение по гастроентерология, където са
извършени ФГС и ФKC с електроко**улация на ангиодисплазия в областта на
colon ascendens /вътрелуменно „обгаряне" с електрически тoк на прекомерно
натрупване на кръвоносни съдове в отделен участък на възходящото дебело
черво/; oт 23.08.2022 г. дo 31.08.2022 г. в МБАЛ „Св. София", отделение по
х.ия, където й е извършена лапароскопска предна ниска резекция на ректума с
извеждане на протективна илеостома и отстраняване на ляв яйчник с тръба; oт
23.09.2022 г. дo 04.10.2022 г. в МБАЛ „Св. Goфия", отделение пo х.ия, където й
е извършена лапароскопска операция no повод деструктивен холецистит и
перфорация на жлъчния мехур с перитонит, ликвидиране на протективната
илеостома. За посочения период са извършени шест оперативни интервенции-
една хистеректомия, четири no пoвoд следствието от хистеректомията, една
no повод наличната и усложнена при пациентката жлъчно-каменна болест.
Към доказателствения материал са приобщени и заверени копия от 12
броя фактури/л.27-л.38/, с о. стойност от 4015.00 лв. - заплатени от ищцата на
МБАЛ „Св. София“ ЕООД разходи за лечение.
От заключението на приетата в о.с.з на 29.05.2024 г. съдебно-
медицинска експертиза/л.670 и сл./, изготвена от лекар-х. се установява
следното:
Ищцата действително е претърпяла шест оперативни интервенции, в
9
лечебни заведения посочени по-горе, които се изразяват в следното: Първата
оперативна интервенция от 11.05.2022 г. е планова по повод миоматозна
матка, причина за развитие на анемичен синдром. Оперативната интервенция
се заключава в тотално отстраняване на матката, в слуцая заедно с единия
аднекс поради наличие на кисти в него. На 16.05. е претърпяла втора
оперативна интервенция/пo спешност/ по повод кървене в коремната стена.
Извършена е лапаротомия, ревизиране на коремната стена, отстраняване на
събралата cе кръв там, дрениране. Третата оперативна интервенция от
20.05.2022 г. е отново no спешност пo повод установяване наличието на ректо-
в**инална фистула. Извършен е опит за зашиване на фистулата през в**ината.
Четвъртата оперативна интервенция е извършена на 30.05.2022 г. в МБАЛ
„Св. София" и представлява прекъсване на пасажа пo лапароскопски път и
извеждане на временен двустволов противоестествен анус на ниво
сигмовидно черво с цел успокояване на тъканите около фистулата и като
подготовка за по-нататьшно ликвидиране на фистулата. Петата оперативна
интервенция от 24.08.2022 г. е извършена лапароскопски. Развалена е
временната сигмостома, премахнато е червото oт ректо-в**иналната фистула
до стомата, фистулата към вл**алището е зашита, анастомозирани са двата
края на дебелото черво с кръгов ушивател, премахнат е другия яйчник поради
наличие на кисти в него, изведена е протективна илеостома. На 29.09.2022 г. е
извършена шеста оперативна интервенция/по спешност/ по повод данните за
жлъчен перитонит следствие възпаление на жлъчния мекур и перфорация на
мехура. Лапароскопски е извършена холецистектомия, почистване на десния
коремен фланг от фибринови налепи, премахване на съществуващата
протективна илеостома с латеро-латерално възстановяване проходимостта на
тьнкoтo черво. Вещото лице посочва, че четвъртата и петата оперативни
интервенции са в пряка причинно-следствена връзка с предходните три
oперации, a шестата операция /премахването на протективната илеостома/ е
извършена в един етап със спешната холецистектомия, вероятно месец-два
пo-рано от заплануваното премакване на илеостомата. В заключението са
уточнени броя и вида на упойките, поставени на ищцата, както и броя на
фиброколоноскопиите за периода 11.05.-24.09.2022 г., като е посочено, че те не
могат да са причина за неконтролеруеми след това изкождания.
Вещото лице е посочило разработена таблица за степени на тежест на
състоянието на пациента. Според експерта, състоянието на ищцата към
10
момента на изписването й от „УМБАЛ Медика Р." на 24.05.2024 г. е първа към
втора степен:/ I степен- Пациентът е независим, с незасегнати жизнени
функции, ориентира cе във времето и пространството. B състояние е без
помощ да се облича и съблича, сам да се мие, да се храни, да отива на
изследване и манипулации, да включва лампата, радиото, звънеца за
повикване и да отива до тоалетната. II степен- Пациентът е ограничен поради
предписание да не става от леглото или поради леко увреждане. Жизнените мy
функции нe ca засегнати, нo ca застрашени. Обикновено се ориентира за
времето и пространството. B състояние е сам или с помощ да се облича или
съблича, да се мие на умивалника или в леглото, да яде и пие. Може да отива
на изследвания и манипулации само с придружител. Сам обслужва звънеца за
повикване, лампата и радиото и сам тьрси помощ за ползване на тоалетната/.
Към посочената дата на изписване от ответното лечебно заведение не е
съществувала опасност за живота на М.. В същото състояние, ищцата е
постъпила на 27.05.2022 г. в МБАЛ „Св. София“.
Експертът категорично заявява, че хистеректомията е извършена от д-р
М. съгласно акушерог.ичните стандарти. Създаването на ректо-в**инална
фистула обаче е извън добрата медицинска практика. Наличието на
възпаление в мaлкия таз и сраствания между задната стена на матката и
аднексите, описани в оперативния протокол от 11.05.2022 г., предпол**ат
възможни усложнения на оперативната интервенция, което можело да бъде
разпознато по-рано, ако в малкия таз в края на операцията е бил поставен
тръбен дрен. В заключението е уточнено, че наличието на ректо-в**инална
фистула не е животозастрашаващо състояние, но е свързано с голям
дискомфорт за пациента. Поради това експертът счита, че хирурзите правилно
са предприели незабавни мерки за ликвидиране на неприятното усложнение
на хистеректомията /образуване на съустие между стената на ректума и
стената на в**ината/. Зашиването на фистулата през в**ината е имало за цел
бързо и с най-малки последствия за пациента да намали страданията му.
Вещото лице посочва, че към момента на извършен от него преглед на
ищцата/15.05.2024 г./, същата е възстановена, без трайни увреждания от
всякакво естество. При ректално туше е констатирана целостта на аналния
сфинктер, който е с намален тонус и е възможно това да „способства" за
известна инконтиненция, нo тя е с временен характер и определени физически
11
упражнения ще подобрят континентността й.
Посочено е и че по кожата на корема на ищцата няколко първично
зарастнали белези, както и че разходите за лечение направени от ищцата са
били безусловно нужни за лечението й/ с изключение на тези за сестринско
обслужване/.
Експертът посочва и че получената от ищцата ректо-в**инална
фистула е следствие на нараняване на ректума при извършването на
хистеректомията от 11.05.2022 г.
В о.с.з. на 29.05.2024 г., вещото лице уточнява, че преценява
действията на д-р Й. като необходими за ликвидиране на ректов**иналната
фистула,свързана неминуемо със здравословен дискомфорт на пациентката.
Посочва и че третата оперативна интервенция, извършена от д-р Й., не е
довела до допълнително увреждане на пациентката, както и че в медицинската
документация относно операцията, извършена на 29.05 в МБАЛ „Св. София“,
няма данни за наличие на кръв, гной, съсиреци. Има описани сраствания и
слепване на ректума към в**ината.
От заключението на приетата в о.с.з на 30.10.2024 г. съдебно-
медицинска експертиза/л.711 и сл./, изготвена от специалист акушер-г. се
установява, че оперативните интервенции проведени в МБАЛ „Св. София“, са
във връзка с намерението на специалистите в тази болница да преодолеят
усложнението на М., възникнало след извършената тотална хистеректомия в
„УМБАЛ Медика Р.", от където е насочена с наличие на усложнение /ректо-
в**инална фистула/. Отговорите в това заключение в по-голямата си част
съвпадат с тези на другото вещо лице, но в тази експертиза изрично е
посочено, че извършването на хистеректомия от д-р М. в случая е напълно
оправдано и съобразено с добрата медицинска практика и акушеро-
гиненокологичният стандарт в България. Експертът акушер-г. уточнява и че в
процесния случай при извършването на планова семпла тотална абдоминална
хистеректомия е нямало кръвотечение в оперативното поле и не е имало
причина за поставяне на коремен дрен.
Вещото лице посочва и че има различни причини за ректов**инални
фистули. 85% от случаите са вследствие на акушерска травма, a 5%-7% oт
случаите са вследствие тазова х.ия /част от която с и хистеректомията/.
Уточнено е и че докладваната честота на фистула на тазовите органи след
12
хистеректомия варира от 0,1 до 4% в различни проучвания и по-висока честота
обикновено се съо.ва след радикална хистеректомия в сравнение с
хистеректомия при доброкачествени заболявания. Ятрогенното увреждане на
пикочните пътища или червата по време на операция и следоперативни
инфекции вероятно са основни етиологични фактори, участващи в
патогенезата на образуването на фистула след хистеректомия
Представените по делото медицински документи не следва да бъдат
самостоятелно обсъждани, тъй като съдържащата се в тях информация за
факти от предмета на доказване по делото е съобразена изцяло от вещите лица
при изготвяне на изслушаните и приети по делото съдебно-медицински
експертизи. Експертите са обсъдили изключително подробно събраните по
делото доказателства и медицинската документация, поради което и съдът
изцяло кредитира тези експертизи, съобразно специалната компетентност на
всяки един от експертите по отношение на извършените г.ични и х.ически
интервенции.
Следва само да се отбележи, че към ИЗ №8601/16.05.2022 г./л.159/ е
приложена собственоръчно подписана от ищцата и неоспорена от същата
декларация за информирано съгласие относно: - ди**нозата и характера на
заболяването; целите и естеството на лечението, разумните алтернативи и
очакваните резултати и прогнозата; потенциалните рискове,свързани с
предл**аните ди**ностично-лечебни методи, включително страничните
ефекти и нежеланите лекарствени реакции; - болка и други неудобства,
вероятността за бл**оприятно повлияване, риска за здравето при прил**ане
на други методи за лечение или при отказ от лечение; - провеждане на
необходимите ди**ностично-лечебни дейности, включително инвазивни,
ди**ностични и терапевтични методи, х.ични интервенции, о./локална
анестезия/л.169/.
Свидетелят А. М./с. на ищцата/ установява, че М. постъпила за г.ична
операция на 10.05.2022 г. След това уж всичко било нормално и на шестия ден
я изписали. Същата вечер през нощта раната прокървила, като свидетеля
казал на с.ата си да се обади в отделението и да попита, но от там и казали да
притиска раната с ръка, с марля и че няма нищо страшно. Сутринта, ищцата
не издържала и се обадила на д-р М., която я извикала ведн**а в отделението,
за да види какво става. След като я приели, й направили втори разрез. с.ата му
13
казала, че имало съсирена кръв, гной, почистили раната и след това я
затворили. На третия ден след тази манипулация, ищцата му се обадила и му
казала, че имала някакви газове, които ги усеща през вл**алището. След това
й направили г.ичен преглед и са й казали, че има разрез на дебелото черво.
Това й го била казала д-р М., която била добавила: „Точно на тебе ли трябваше
да се случи това нещо“. След това с.ата му е споделила, че са решили да шият
червото през вл**алището и са й сл**али тампони. Конците след това са
паднали и решили да се обадят в София, където отначало софийският лекар не
е искал да я приеме, защото не е знаел какво са извършили нашите лекари.
Свидетелят сочи и че д-р Д. от гр.София му споделил, че единствено е приел
ищцата заради годините й, и че е млада. След като изписали ищцата от
„Медика“, отишли в София, където д-р Д. поискал епикризата, за да види
какво са писали от нашата болница в Р., прочел и казал: „На вас три операции
ли са ви правили, на мен ми казаха, че са правили само една, не съм знаел за
други изобщо“. Казал му да очакват най-лошото, имал предвид, че не знаят
какво ще намерят когато я отворят. Докторът попитал с.ата му, защо е още
жива и че това не го пише в техните учебници. В понеделник сутринта я
приели за операция, която продължила над 5 часа. След операцията,
докторът му казал, че всичко е минало добре, извели са дебелото черво и че е
имало много съсирена кръв и гной вътре в стомаха. Казал му, че не е трябвало
да се шие червото през вл**алището, трябвало е най-късно до втория ден след
като се пробие червото трябвало да се зашие, а те са го шили на деветия ден.
Казал и че възпалено черво не се шие, дори самото черво да не е възпалено,
средата да е възпалена, не трябва да се шие, конците падат. След една седмица
изписали с.ата му, с торбичката, която носила два месеца. След това прибрали
дебелото й черво и извели тънко черво, пак с торбичка. Тази торбичка се
пълнела с фекалии и не се лепяла, течала, възпали й се кожата. Шест пъти на
ден сменяла торбичките, дори и през нощта. Общо четири месеца ищцата
носила такава торбичка. Когато я изписали от „Медика“ в Р., ищцата не била
никак добре, била пожълтяла, посиняла. Свидетелят я завел я полужива в
София. Твърди и че М. трудно се обслужвала сама, не можела да се обслужва
и затова наел сестринска помощ, която плащал. Сочи и че психическото
състояние на с.ата му било много зле. Постоянно плачела и му казвала, че
повече няма да може да му пом**а, че няма да е жива. Много се страхувала,
че няма да се събуди повече след последната операция, била в постоянни
14
тревоги. Не можела сама да се обслужва и затова комшийката идвала почти
всеки ден да я обслужва, да я води до тоалетна, да си сменя превръзките и да я
къпе. Твърди и че отложили бала на дъщеря им, защото тогава предстояла
първата операция и не знаели дали ищцата ще оживее.
Свидетелят П. М./с. на ищцата/, сочи че посещавала М. всеки ден, след
като се върнала от лечение в гр.София. Установява, че ищцата била много зле,
изпитвала болки, плачела, емоционално не била стабилна. Притеснявала се
дали ще може да издържи на тези болки и за живота си. Споделяла на
свидетеля, че не може да си върши работата, не може абсолютно нищо, дори и
не може да излиза от дома, т.к червото й било извадено отвън и сменяла 4-5
торбички на ден. През този период ищцата много отслабнала.
От показанията на св. С. М.- Т. се установява, че същата от 2019 г.
работи в болница „Медика“, където з. „о.а. и г.ия“. Свидетелят сочи, че
познава ищцата от години, т.к. същата, заедно с членове на семейството си е
била нейна пациентка. За процесния случай, твърди, че М. я е посетила след
съвет на лекар-уролог и след извършен преглед, действително се установило,
че матката й била увеличена колкото четири месечна бременност, с
множество миомни възли, като това водело до обилни кръвотечения всеки
месец, с резултат- анемия. Освен това твърде голямата матка притискала
с.ните органи- черва и пикочен мехур, и водела до намаляване на
кръвоснабдяването в тези органи. Свидетелят установява и че пациентката
постъпила в отделението за оперативно лечение, като предварително й било
обяснено, че ще се премахне матката и че при млади жени, като нея на 46 г., се
прави всичко възможно да се съхрани някои от яйчниците- този който работи
и изглежда добре. Д-р М. твърди и че не е конкретизирала кой яйчник ще
остави. Сочи, че по време на операцията- при отваряне на корема се
установила матка с множество миомни възли, увеличена колкото четири
месечна бременност и сраствания на двата яйчника и тръбите към задната
повърхност на матката и чревни бримки и дебело черво, при което се
освободили яйчниците и тръбите, огледала ги и т.к. като в десния яйчник на
ищцата, намерила няколко големи фуликула водещи до фуликуларни кисти.
Поради това и факта, че този яйчник бил много засегнат от възпалителния
процес, а левият яйчник бил нормален, отстранила десния яйчник заедно с
дясната тръба и матката. Твърди и че следоперативният период протекъл
нормално, с един кратък фибрилитет следоперативно, което било нормално, и
15
на петия ден пациентката била изписана, след като уринирала и дефекирала
нормално. На следващия ден М. й се обадила по телефона, че раната й кърви и
тя й казала ведн**а да постъпи в отделението. При огледа на раната и при
оглед с видеозон се установило, че има събрана кръв не в корема, а между
правите мускули и фасцията/обвивката на мускула/. Свидетелят обяснил на
ищцата, че трябва да се изчистят тези съсиреци, които са се събрали и
пристъпили към ревизия на този хематом, като съсиреците са били
отстранени, а мускулите-промити. Не се установило място на кървене. На
четвъртия ден след тази операция, малко преди изписването, на визитация,
ищцата споделила, че изпуска газове през вл**алището, при което й е
направен преглед на вл**алището и установен дефект там където
вл**алището е зашито/около 3 мм дефект/, през който излизало парченце
изпражнение. Лекарят обяснил на ищцата, че става въпрос за т.н.
ректов**инална фистула. За отстраняване на този проблем свидетелят извикал
х. - д-р Й., който потвърдил ди**нозата и т.к. дефектът бил много малък, х.ът
предложил да се зашие през вл**алището без да се отваря корем и така да се
ликвидира дефекта. На следващия ден, след като ищцата била подготвена,
пристъпили към тази манипулация, като д-р Й. възстановил стената на
правото черво, а свидетеля възстановил вл**алищната стена и след като
направили проба със син разтвор, който се вкарвал в правото черво, за да
видят дали отнякъде ще пропусне, не се установил дефект. Два дни по-късно
при преглед се установило, че дефектът отново е налице. Обяснила на
пациентката за какво става на въпрос, че това е дефект на вл**алищната стена
и правото черво, който трябва да се лекува оперативно от екип, който е
работил и е специализиран в такива операции, защото това усложнение е
изключително рядко около 4 % от операциите, получава се между 0.5 % и 4.2%
от операциите при премахване на матката и то предимно когато има някаква
причина за да се получи такова усложнение - възпалителен процес на правото
черво или на вл**алището, отслабени защитни сили, отслабен имунитет,
продължителна употреба на някои медикаменти. Обяснила й че в гр.Р. няма
кой да направи такава операция и вариантите са два- х.ично лечение, с
отваряне на корема и зашиване на червото или по по лапароскопски
начин/безкръвен/.М. избрала лапаро- скопския метод, като й е обяснено, че
този метод ще изисква две или три операции, които ще траят поне три месеца.
Тъй като ищцата избрала лапароскопски метод, свидетелят се свързал с д-р Д.,
16
работещ в болница „Св. София“, който бил г., работел с хирурзи и правил
предимно лапароскопски операции. Обяснила му за случая и за какво става на
въпрос и той казал, че правят такива операции и да изпратя пациентката, с
направление, по най-бързия начин. Написали направление и след три дни
ищцата била приета в болница „Св. София“. След приема в гр. София,
свидетелят и ищцата се чували по телефона, като М. казала, че я подготвят за
операция, обяснили са й стъпките през които ще минат, за да се случи
операцията. Видели се около месец след първата операция която й направили,
ищцата работела в м**азин, казала, че е добре, свикнала е да обслужва тази
стома, която е направена на корема, и че може би в средата на август ще
замине за следваща операция. Свидетелят уточнява, че по време на първата
операция на М., която тя й е направила се отворил корема по т.н. разрез
„пфаненщил“, който представлява разрез на кожата около 10-12 см. напречно
на около 1.5 см - 2 см над срамната кост. Манипулацията се извършвала с
всякакви медицински инструменти - скалпел, ножица, пинсета,
електрокауголатор и др, като някои от тези инструменти са остри- скалпел.
Свидетелят не си спомня в конкретния случай каква била ножицата с която
съм работила/ с остър или тъп връх/. Със скалпела се разрязвала само кожата,
само това, оттам нататък не се работи със скалпел. Свидетелят заявява, че не е
възможно при извършването на операцията да е прерязала неволно някои от
околните органи на пациентката. Ако е била прерязала дебелото черво на
пациентката, щели да се изливат изпражнения в корема на пациентката
ведн**а още на 24-тия час от операцията, при което тя щяла да получи в
рамките на 48 часа тежък перитонит. Такова нещо не било установено нито от
свидетеля, нито от клиниката в София.
Съдът цени показанията на горепосочените свидетели/тези на А. М. и
С. М. през призмата на чл.172 ГПК/. Не може да не се отбележи обаче, в
показанияна на св.М. са налице противоречия, както с изложеното в ИМ, така
и с събраните по делото доказателства. Така например, в ИМ е посочено, че
ищцата нe можела да се обслужва сама, нал**ало се с. й да й пом**а за
всичко, в т. ч. и да cе къпи. Самият свидетел-с. на ищцата обаче твърди, че
комшийката идвала почти всеки ден да я обслужва, да я води до тоалетна, да
си сменя превръзките и да я къпе. Налице е противоречие и с изявлението на
в.л. д-р. П. в о.с.з. на 29.05.2024 г., че в медицинската документация относно
операцията, извършена на 29.05 в МБАЛ „Св. София“, няма данни за наличие
17
на кръв, гной, съсиреци и твърденията на същия свидетел, че доктор му казал,
че по време на тази операция е имало много съсирена кръв и гной вътре в
стомаха на ищцата. Затова без да счита тези показания за дискредитирани по
отношение на претърпени болки и страдания от извършени на ищцата 6
оперативни интервенции за сравнително кратък период от време, то съдът не
кредитира показанията на този свидетел в останалата им част.
Показанията на свидетелите М. и М. следва да се ценят като обективно
дадени и непротиворечащи на събрания доказателствен материал.
От правна страна:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение за причинени
неимуществени и имуществени вреди от непозволено увреждане с правно
основание чл.49 ЗЗД.
Искът е допустим като предявен от процесуално легитимирано лице
срещу процесуално легитимирана страна- „УМБАЛ „Медика Р.“ ООД, в
качеството на работодател на лекарите, осъществили лечението на
пациентката. Процесуалната легитимация на двете страни следва единствено
от правното твърдение на ищцата. Тя се обуславя от заявената от нея
принадлежност на спорното материално право, от претендираното или
отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен
от и срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира
или отрича с исковата молба. За да бъде едно лице субект на процесуални
правоотношения като страна, е необходимо то да съществува към момента на
з.не на иска и да притежава процесуална правоспособност. Това е условие за
допустимост на исковия процес, доколкото не може да възникне процесуално
правоотношение по отношение на лице, което не съществува или не
притежава процесуална правоспособност. Ищцата е насочила претенцията си
към „УМБАЛ „Медика Р.“ ООД с твърдения, че ответника е работодател на
лекарите, от чието действия/ бездействия е претърпяла вреди и като такъв в
качеството му на възложител, бил обвързан с гаранционно обезпечителната
отговорност правен субект съобразно изрично регламентирана правна
възможност, визирана в нормата на чл.49 ЗЗД. С оглед разпоредбите на чл.49 и
чл.53 от този закон следва да се приеме, че ответникът-юридическото лице
като възложител и лекарите като изпълнители носят солидарна отговорност
пред увреденото лице и правото на избор срещу кого да предяви иска си за
18
обезщетение принадлежи на ищеца. В този смисъл е ППВС №7 от 29.12.1958
г., което е задължително за съдилищата, ТР №59/1974 г. на ОСГК- т.1; Р-665/57
г., ІV г.о. В случая претенцията е насочена срещу юридическото лице-
работодател, носещо отговорност по силата на чл.49 ЗЗД. Съдът счита, че в
конкретният случай са налице изискуемите абсолютни положителни
процесуални предпоставки и липсват процесуални пречки. Това е така, тъй
като са налице правоспособни и дееспособни страни, налице е подведомствен
на съда правен спор, който обуславя правният интерес от претендираната
искова защита. Искът като допустим следва да бъде разгледан по същество.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи от
който са: деяние /действие или бездействие/, вреда, противоправност на
деянието,причинна връзка и вина.Вината се предпол**а до доказване на
противното,т.е.причинителят на увреждането може да доказва,че не е
действал виновно и да се освободи от отговорност. Обединяващият елемент
на всички останали, за да е налице фактическия състав на непозволеното
увреждане,е причинната връзка.Тя не се предпол**а, а следва да се докаже от
увредения.
Произнасяйки се по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД за вреди,
настъпили при и по повод оказана медицинска помощ в лечебно заведение,
съдът следва да обсъди всички доказателства за наличието на вреди за
пострадалия, явяващи се в причинна връзка с допуснати противоправни
действия или бездействия от извършителите на работата, изхождайки от
постановката, че медицинската помощ е правнорегламентирана дейност.
Съгласно чл. 80 от Закона за здравето, качеството и се основава на
медицински стандарти, утвърдени по реда на чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните
заведения и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по
реда на чл. 5, т. 4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите
по дентална медицина. Съгласно чл. 6, ал.1 от Закона за лечебните заведения,
дейността на лечебните заведения и на медицинските и други специалисти,
които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти
за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата
на пациента, а медицинските стандарти се утвърждават с наредби на
министъра на здравеопазването. Именно поради това, когато съдът се
произнася по въпроса осъществен ли е деликт при изпълнение на медицинска
дейност, той следва да обсъди не само доказателствата за фактите какви
19
действия са били предприети или не са били извършени от медицинските
специалисти, но и доколко те са отговаряли на дължимото съобразно
утвърдените медицински изисквания- да посочи в какво се изразява
нарушението на утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите
медицински практики.
В исковата молба се твърди, че служителите на „МБАЛ Медика-Р.“
ООД са извършили некачествена оперативна дейност при извършване на
оперативни манипулации на 11.05.2022 г., 16.05./г.ични/ и на 20.05.2022 г.
/х.ична/, при които не са положили дължимата се грижа и професионална
кoмпeтeнтнocт и са нарушили добрите медицински практики.
Настоящият състав на съда счита, че за да отговори на въпроса дали
медицинските специалисти от УМБАЛ „Медика“ ООД са нарушили
утвърдените медицински стандарти и правилата за добрите медицински
практики при посочените манипулации, следва да съобрази заключенията на
вещите лица. Тук следва да се отбележи, че за извършената от д-р М. г.ична
интервенция съдът съобразява заключението по изготвената от д.. д-р Ц.-
акушер-г. експертиза, а за извършената от д-р Й. х.ични интервенции-тази,
изготвена от д.. д-р П.-х..
По делото категорично е установено, че М. е претърпяла шест
оперативни интервенции, в лечебни заведения/ УМБАЛ „Медика“ и в МБАЛ
„Св. София“/, които се изразяват в следното: Първата оперативна интервенция
от 11.05.2022 г. е планова по повод миоматозна матка, причина за развитие на
анемичен синдром. Оперативната интервенция се заключава в тотално
отстраняване на матката, в слуцая заедно с единия аднекс поради наличие на
кисти в него. На 16.05. е претърпяла втора оперативна интервенция/пo
спешност/ по повод кървене в коремната стена. Извършена е лапаротомия,
ревизиране на коремната стена, отстраняване на събралата cе кръв там,
дрениране. Третата оперативна интервенция от 20.05.2022 г. е отново пo
спешност пo повод установяване наличието на ректо-в**инална фистула.
Извършен е опит за зашиване на фистулата през в**ината. Тези интервенции
са извършени в УМБАЛ „Медика“ и са предмент на спора по делото.
Четвъртата оперативна интервенция е извършена на 30.05.2022 г. в
МБАЛ „Св. София" и представлява прекъсване на пасажа пo лапароскопски
път и извеждане на временен двустволов противоестествен анус на ниво
20
сигмовидно черво с цел успокояване на тъканите около фистулата и като
подготовка за по-нататьшно ликвидиране на фистулата. Петата оперативна
интервенция от 24.08.2022 г. е извършена лапароскопски. Развалена е
временната сигмостома, премахнато е червото oт ректо-в**иналната фистула
до стомата, фистулата към вл**алището е зашита, анастомозирани са двата
края на дебелото черво с кръгов ушивател, премахнат е другия яйчник поради
наличие на кисти в него, изведена е протективна илеостома. На 29.09.2022 г. е
извършена шеста оперативна интервенция/по спешност/ по повод данните за
жлъчен перитонит следствие възпаление на жлъчния мекур и перфорация на
мехура.
По отношение на извършената планова интервенция на 11.05.2022 г.,
по повод миоматозна матка, причина за развитие на анемичен синдром:
Тази г.ична интервенция се е заключава в тотално отстраняване на
матката, в случая заедно с единия аднекс поради наличие на кисти в него.
Експертът акушер-г. категорично заявява, че извършването на хистеректомия
от д-р М. в случая е напълно оправдано и съобразено с добрата медицинска
практика и акушеро-гиненокологичният стандарт в България.
По подобен начин отговаря и специалистът-х. по отношение на
х.ическата интервенция от 20.05.2022 г. В заключението е посочено,че
лекарите- хирурзи правилно са предприели незабавни мерки за ликвидиране
на неприятното усложнение на хистеректомията. В о.с.з. на 29.05.2024 г.,
вещото лице уточнява, че преценява действията на д-р Й. като необходими за
ликвидиране на ректов**иналната фистула, свързана неминуемо със
здравословен дискомфорт на пациентката. Посочва и че третата оперативна
интервенция, извършена от д-р Й., не е довела до допълнително увреждане на
пациентката.
Изхождайки от събраните по делото доказателства, и най-вече от
заключенията на изслушаните по делото експерти /лекари специалисти по х.ия
и акушеро-г.ия/, сочещи еднозначно, че медицинските специалисти при
ответното лечебно заведение са действали съобразно установените стандарти,
съблюдавайки правилата на добрата медицинска практика, съдът приема
следното:
При проведеното лечение на ищцата са спазени принципите, визирани
в чл.81, ал.2 ЗЗ- за своевременност, достатъчност, качество на медицинската
21
помощ и зачитане правата на пациента. На тези самостоятелни принципи,
регламентиращи правата на пациента, съотвестват задълженията те да бъдат
съблюдавани от медицинските лица, ангажирани в системата на
здравеопазването. В процесния случай действията на лекарите съответстват на
тези принципи и са в синхрон както с правата, гарантарани в чл.86 ЗЗ, така и с
правилата за добра медицинска практика и стандарти. С действията си
лекарите не са нарушили правата на ищцата в качеството й на пациент за
качествена здравна помощ, както и правото й на ясна и достъпна информация
за здравословното й състояние и евентуалните методи на лечение.
Установените по делото факти дават основание да се обоснове извод, че
действията на лекарите са били правилни, в съответствие с нормативните
изисквания и правилата за добра медицинска практика, бил е спазен в пълен
обем ди**ностично- лечебният алгоритъм по КП, поради което доводите за
ищцата за противоправност в действията/бездействия на лекарите при
лечението й в ответната болница са изцяло неоснователни. Пpeдocтaвeнaтa
мeдицинcкa пoмoщ на ищцата отговаря на изискванията за своевременност,
достатъчност и качество, съгласно принципите, заложени в чл.80, ал.2, т.1 ЗЗ,
поради което не е налице основание за ангажиране отговорността на
ответника за заплащане на обезщетение за причинени вреди. Безспорно
проведеното лечение и настъпилите усложнения в резултат на извършените
операции са причинили болки, страдания, дисконфорт и негативни
преживявания, но същите не подлежат на обезщетяване от ответника, тъй като
не са налице елементите от състава на чл.49 ЗЗД.
Предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
При този изход на спора с оглед разпоредбата на чл.78, ал.3 ГПК и
представен списък по чл.80 ГПК /л.720/, в полза на ответника по делото
следва да се присъдят направените от него разноски за заплатено
адв.възн**раждение и депозити за в.л. Съдът не присъжда претендираната
сума от 32.00 лв.-такса за превод, т.к. нито на страната е указвано да представя
превод, нито същия е обсъждан по делото.
Мотивиран така съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. А. М., ЕГН: **************от гр.Р.,
22
ул.“Н.З.“ №*** против „УМБАЛ Медика Р.“ ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Р., ул.“Рига“ №35, представлявано от И.
Ц. Й., искове за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени
вреди в размер на 50000.00 лв./частична претенция от 100000.00 лв./, ведно
със законната лихва, считано от 11.05.2022 г., и за заплащане на обезщетение
за имуществени вреди в размер на 4015.00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 04.10.2022 г. от деликт- проведено лечение за периода 11.05.2022
г.- 20.05.2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. А. М., ЕГН: **********от гр.Р., ул.“Н.З.“ №*** да
заплати на „УМБАЛ Медика Р.“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Р., ул.“Рига“ №35, представлявано от И. Ц. Й. сумата в
размер на 7865.44 лв.- разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Велико
Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Р.: _______________________
23