Р Е Ш Е Н И Е
№ 591
от 17.07.2023 г., гр. Х.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Хасково, в открито съдебно заседание на двадесети юни, две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
СЪДИЯ: БИЛЯНА И.А
при участието на секретар Дорета
Атанасова, като разгледа адм. дело № 42/2023
г. по описа на Административен съд – Хасково, докладвано от съдията, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Е.З.Т. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка /ПАМ/ № 23-0254-000007/09.01.2023 г. и Заповед за прилагане на ПАМ №
23-0254-000008/09.01.2023 г., и двете – издадени от младши автоконтрольор към Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Хасково, Районно
управление /РУ/ – Димитровград /Р. Ф. И./.
Изложени
са съображения за незаконосъобразност на двата акта и моли за тяхната отмяна.
В
съдебно заседание жалбоподателят Е.З.Т.,
редовно уведомен, не се явява. Чрез процесуалния си представител, посочва, че
оспорените заповеди са издадени от некомпетентен орган и не съдържат мотивирана
резолюция. Претендира разноски по списък. Постъпили са писмени бележки, в които
излага твърдения относно нищожността на оспорените заповеди, като същите били
издадени и при допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва, че според
съдържанието на заповедите събитието е настъпило на 08.01.2023 г., а според
акта за установяване на административно нарушение – 09.01.2023 г. Не била
спазена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Препятствало се правото на
защита на лицето, спрямо което са наложени ПАМ. Акцентира и върху нарушенията,
които са допуснати във воденото спрямо същия административнонаказателно
производство.
Ответникът
- младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ – Димитровград /Р. Ф. И./,
редовно уведомен, не се явява, не се представлява и не излага становище по
жалбата.
Административен съд – Хасково, въз основа на приложените
по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
На 09.01.2023
г. Р. Ф. И., младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ – Димитровград,
е съставил АУАН № GA742530 на лицето Е.З.Т. за това, че последният е управлявал
моторно превозно средство /МПС/ лек автомобил „АУДИ“ с рег. № Х **** КК, негова
собственост, след употреба на наркотични вещества или техни аналози /канабис –
25/, установено с техническо средство Drager Drug
Test 5000 с
номер ARLK 0007, с което виновно е нарушена разпоредбата
на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 2 ЗДвП
На 09.01.2023
г. Р. Ф. И., младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ – Димитровград,
е издал Заповед № 23-0254-000007/09.01.2023 г., с която налага на Е.З.Т. ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „б“ ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водача до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, като се отнема
СУМПС, образец Великобритания.
На 09.01.2023
г. Р. Ф. И., младши автоконтрольор към ОД на МВР – Хасково, РУ – Димитровград,
е издал Заповед № 23-0254-000008/09.01.2023 г., с която налага на Е.З.Т. ПАМ по чл. 171, т. 2А, б. „б“ ЗДвП – прекратяване регистрацията на ППС за срок от 10 месеца, като са отнети
СРМПС и 2 броя регистрационни табели.
Заповедите
са връчена лично на адресата им на 10.01.2023 г.
Административен съд – Хасково, въз основа на
установената фактическа обстановка, формира следните правни изводи:
Жалбата
е допустима като подадена в
законоустановения срок от активно легитимирано лице срещу актове, които го
засягат неблагоприятно и подлежат на оспорване.
Разгледана
по същество, е ОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно
чл. 168, ал. 1 АПК „съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени
от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства
да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК“. Независимо дали жалбоподателят е релевирал доводи за
нищожността на акта, съдът е длъжен, спазвайки и принципа на служебното начало,
да установи дали такава следва да бъде прогласена с оглед установените факти и
приложените доказателства. Изпълнението на това негово задължение се дължи при
всеки случай на допустимо оспорване, като се акцентира и върху особеностите на
съдебното производство по недопустимо поради просрочие оспорване, при което
приложение намират разпоредбите на чл. 149, ал. 5 и чл. 168, ал. 3 АПК. Следва
да се отбележи, че при произнасяне по съществото на спора с влязло в сила
съдебно решение, повторно оспорване на акта въз основа на доводи за неговата
нищожност е недопустимо.
При съобразяване с константната съдебна практика в конкретния случай
съдът формира извод, че оспорената заповед е издадена от некомпетентен
административен орган.
Съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП ПАМ по чл. 171, т. 1 и т. 2а от с.з. се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Ръководителят на определената от министъра служба за контрол е компетентен да
приложи ПАМ по чл. 171, т. 1 и и т. 2а ЗДвП и тази му компетентност е пряко
следствие от служебната функция на ръководител на контролната служба и на
посоченото в закона. Компетентност да издава индивидуален административен акт,
с който да прилага ПАМ по чл. 171, т. 1 и т. 2а ЗДвП, имат и оправомощени от
ръководителя на службата за контрол длъжностни лица. Налице е предвидена в
закона възможност за делегиране на правомощия от ръководителя на службата за
контрол на длъжностни лица от службата. За да е валидно делегирането, е
необходимо да е извършено в писмена форма. В този смисъл са мотивите в Решение
№ 946 от 28.01.2016 г. по адм. д. № 3602/2015 г. на ВАС, VII отд.
С разпореждане от закрито съдебно заседание ответникът е задължен да
представи доказателства, удостоверяващи компетентността му да издава актове от
вида на процесните, вкл. и на заеманата от него длъжност към дата – 09.01.2023
г. С писмо от ВПД Началник РУ – Димитровград е представена служебна бележка,
видно от която Р.
Ф. И. е назначен на длъжност „младши автоконтрольор - I степен“
в група „Пътен контрол“ на сектор „Охранителна полиция“ към РУ – Димитровград,
ОД на МВР – Хасково, със заповед от 13.10.2020 г. на Директора на ОД на МВР –
Хасково, която длъжност заема и към 09.01.2023 г.
С определение от проведено открито съдебно заседание ответникът е
задължен да представи информация за отделните структурни звена в РУ –
Димитровград, вкл. и за звената към сектор „Охранителна полиция“, вкл. и да
уточни група „Пътен контрол“ принадлежи ли към сектор „Охранителна полиция“ при
РУ – Димитровград или е самостоятелно звено, като за удостоверяване на тези
обстоятелства представи и писмени доказателства. В указания срок, както и в
открито съдебно заседание, изисканата от ответника информация ведно с
удостоверяващите я доказателства не е представена.
С определение от проведено открито съдебно заседание е задължен Директорът
на ОД на МВР – Хасково да представи информация за устройството на ОД на МВР -
Хасково, съответно и на създаденото в нея РУ – Димитровград, конкретно и за
сектор „Охранителна полиция“ при РУ - Димитровград, вкл. и да уточни група
„Пътен контрол“ принадлежи ли към сектор „Охранителна полиция“ при РУ -
Димитровград или е самостоятелно звено, като за удостоверяване на тези
обстоятелства представи писмени доказателства. Постъпило е писмо от ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково, видно от което в ОД на МВР – Хасково има
обособени Районни управления, като в Районно управление – Димитровград има
група „Пътен контрол“ към сектор „Охранителна полиция“.
Със
Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково,
цитирана в оспорените актове като акт, с който се упълномощава издателят им, са
изброени лицата, компетентни да издават заповеди от вида на процесните, като
това се следва от длъжността, която заемат. В т. 1 до т. 5. вкл. на цитираната
заповед са изброени: заместник директор на ОД на МВР – Хасково, началник на
отдел, сектори и групи от ОД на МВР - Хасково, които заемат ръководна длъжност
съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. относно утвърждаване на
класификатор на длъжностите в МВР за служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и 3 и ал.
3 ЗМВР /т. IX/. В т. 6 и т. 7 от
цитираната заповед на Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени началниците
на РУ и началниците на сектор/групи „Охранителна полиция“ в РУ, които също
заемат ръководна длъжност съгласно Заповед № 8121з-140 от 24 януари 2017 г. /т.
IX.1/. В т. 8 и т. 9 от цитираната заповед на
Директора на ОД на МВР – Хасково са посочени държавните служители от звената
„Пътен контрол“ в РУ при ОД на МВР – Хасково и сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Хасково. Видно от т. 10 и т. 11 на Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на
ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково, компетентни да издават заповеди от вида на
процесната са държавните служители от звената „Териториална полиция“ и
„Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД
на МВР – Хасково – полицейски органи по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Издателят на оспорените в настоящото производство актове не заема нито
една от посочените по-горе длъжности. Остава неизяснен въпросът има ли звено
„Пътен контрол“ в сектор „Охранителна полиция“ при РУ – Димитровград. Ако
отговорът е положителен, се формира извод, че Директорът на ОД на МВР – Хасково
не е оправомощил държавните служители от звеното към този сектор, какъвто е и
лицето Р.
Ф. И., да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 172, ал. 1 във
връзка с чл. 171, т. 1, б. „б“ и т. 2а, б. „б“ ЗДвП, доколкото в Заповед №
1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково са посочени
единствено държавните служители от звената „Териториална полиция“ и
„Патрулно-постова дейност“ при сектори/групи „Охранителна полиция“ в РУ при ОД
на МВР – Хасково. Ако отговорът е отрицателен, то не се касае за хипотезата на
т. 8 от Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково
– компетентни да издават заповеди за налагане на ПАМ на основание чл. 172, ал.
1 във връзка с чл. 171, т. 1 и т. 2а ЗДвП са държавните служители от звената
„Пътен контрол“ в РУ, доколкото не се установява по делото, че в РУ – Димитровград
има самостоятелно звено „Пътен контрол“. Този извод се формира и от посоченото
от Директора на ОД на МВР – Хасково, от който е изискана информация по делото,
а именно, че в РУ – Димитровград има група „Пътен контрол“ към сектор
„Охранителна полиция“. В този смисъл не се формира извод за компетентност на
издателя на актовете съгласно т. 8 на Заповед № 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД
Директор на ОД на МВР – Хасково и по аргумент от противното на т. 10 и т. 11 от
същата заповед. Отделно от това, с оглед разпределената доказателствена тежест
от ответника не е постъпила информация и удостоверяващите я доказателства, че в
РУ – Димитровград има самостоятелно звено „Пътен контрол“, така че да се обуслови
извод, че компетентността на издателя на актовете произтича от т. 8 на Заповед
№ 1253з-21/14.01.2022 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – Хасково.
Налице е основание за прогласяване на нищожността на заповедите съгласно
чл. 168, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 146, т. 1 АПК.
С оглед изхода от спора, на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в общ
размер от 470 /четиристотин и седемдесет/ лева - държавна такса /л. 11/ и
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, платено в
брой /л. 51/.
Въз основа на горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 143, ал. 1 АПК
Административен съд – Хасково
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0254-000007/09.01.2023 г., издадена
от Р. Ф. И. - младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково, Районно управление – Димитровград.
ОБЯВЯВА НИЩОЖНОСТТА на Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 23-0254-000008/09.01.2023 г., издадена
от Р. Ф. И. - младши автоконтрольор към Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи – Хасково, Районно управление – Димитровград.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Хасково, с
адрес – гр. Х., да заплати на Е.З.Т., ЕГН **********, с адрес ***, сумата в
размер на 470 /четиристотин и седемдесет/ лева, представляваща направените по
делото разноски.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване съгласно чл. 172, ал. 5 във връзка с ал. 1 от
Закона за движението по пътищата.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 АПК.
Съдия: