РЕШЕНИЕ
№ 229
гр. Пловдив, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на
седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна Ив. Андреева
Бранимир В. Василев
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Въззивно гражданско
дело № 20225300503237 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от "Фератум България" ЕООД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление: ***, чрез пълномощника му адв. Е. Ц.,
против Решение № 3261 от 11.10.2022 г., постановено по гр.д. № 14334/2021
г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с-в, което се обжалва в частта
му, с която се обявява за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между П.
И. И., ЕГН ********** и "Фератум България” ЕООД договор за кредит №
***от 31.07.2018 г., предвиждаща обезпечение на договора с поръчителство.
Жалбоподателят поддържа, че в тази му част постановеното решение е
неправилно, като прави искане за неговата отмяна и постановяване на друго
решение по същество, с което този иск да се отхвърли. Претендира разноски
за двете инстанции.
Въззиваемият П. И. И. чрез адв. Е. И.а оспорва жалбата като
неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение в
посочената част.
Пловдивският Окръжен съд, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК от
лице, имащо право на жалба и е процесуално допустима, а разгледана по
същество е неоснователна по следните съображения:
1
По делото са предявени обективно съединени искове при условията
на евентуалност – иск с правно основание искове чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, за
прогласяване нищожността на сключения между страните договор за кредит
№ ***от 31.07.2018 г., като противоречащ на ЗЗП и ЗПК, и евентуално
предявен иск за прогласяване на нищожност на клаузата по чл. 5 от договора,
предвиждаща обезпечение с поръчителство на „Фератум Банк“.
С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил главния иск
за прогласяване нищожността на целия договор, като в тази му част
решението не е обжалвано и е влязло в сила. Предвид отхвърлянето на
главния иск, налице са предпоставките за разглеждане на евентуалния иск,
който е уважен, а предмет на въззивното производство е жалбата на ответника
против решението на ПРС в тази му част.
Не се оспорва установената от районен съд фактическа обстановка по
делото, че между страните е бил сключен договор за потребителски кредит №
***от 31.07.2018 г., след предоставяне на необходимата преддоговорна
информация, по силата на който заемодателят - ищец е предоставил на
заемателя - ответник парична сума в размер на 4000 лв., дължима на 12
месечни вноски, при 23% лихва; 49,11 % ГПР, а като обезпечение по чл. 5 от
договора е предвидено поръчителство, предоставено от „Фератум Банк“.
Няма спор и че договорът е сключен чрез средства за комуникация от
разстояние, поради което същият представлява договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 от ЗПФУР.
Видно от представения от ответника договор за предоставяне на
потребителски кредит № ***от 31.07.2018 г., в същия е предвидена клауза 5 –
обезпечение, според която кредитът се обезпечава с поръчителство,
предоставено от "Ferratum bank" в полза на дружеството. С одобряването от
дружеството на предоставеното в негова полза обезпечение, уговорката,
свързана с обезпечението не може да се отменя нито от кредитополучателя,
нито от лицето, предоставило обезпечението. Одобряването на обезпечението
се извършва чрез одобряването на кредита.
В договора изрично е предвидено неразделна част от същия да е
погасителен план, но такъв не е представен по делото.
Установява се от приетото пред РС заключение по ССЕ, че в размера
на ГПР по договора за кредит е включена единствено възнаградителната
лихва. По договора за кредит ищецът е заплатил такса „Гарант“ в размер на
1924 лв. При включване на тази такса в ГПР, размерът му ще се увеличи с
20,44 % и ще бъде 69,55 %. По договора, сключен с „Фератум Банк“ ищецът е
заплатил гаранция в размер на 3080 лв., която не е задържана от "Фератум
България" ЕООД, а е преведена към „Фератум Банк“.
Въз основа на тези доказателства съдът приема, че при сключването
2
на процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на
обезпечение под формата на поръчителство /чл.5 от договора/, което е
свързано с допълнителни разходи за потребителя, изразяващи се в такса
„Гарант“ и възнаграждение - гаранция за поръчителя, е направен опит за
заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по
кредита. Допълнителните разходи за кредитополучателя, които се изразяват
заплащане на такса гарант и в гаранция за поръчителя са значителни, като
надхвърлят размера на получения кредит. Одобряването на гаранцията чрез
поръчителство предоставено от „Фератум Банк“, е условие за сключване на
договора за кредит. Независимо, че посочените разходи се дължат на друго
лице, различно от кредитодателя, същите са пряко свързани с договора за
кредит и съобразно императивните разпоредби на чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т.
1 от ДР на ЗПК е следвало да бъдат включени при изчисляване на ГПР.
Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е
нищожна.
Ето защо настоящият съдебен състав приема, че при сключването на
процесния договор за потребителски кредит чрез предвиждане на обезпечение
под формата на поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за
потребителя, е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент
на разходите по кредита. На това основание следва да се приеме, че клаузата
на т.5 от договора за кредит е нищожна.
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да се уважи.
Решението на първоинстанционният съд в обжалваната част е в
същия смисъл и като правилно ще се потвърди.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, жалбоподателят
следва да заплати на пълномощника на въззиваемата страна - адв. Е. И.а
адвокатско възнаграждение в размер на 537 лв. на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, съгласно приложения списък.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3261 от 11.10.2022 г., постановено по
гр.д. № 14334/2021 г. по описа на Районен съд - Пловдив, ХІХ гр. с-в в частта
му, с която се обявява за нищожна клаузата на чл. 5 от сключения между П.
И. И. с ЕГН ********** и "Фератум България” ЕООД, ЕИК: ***, договор за
кредит № ***от 31.07.2018 г., предвиждаща обезпечение на договора с
3
поръчителство.
ОСЪЖДА "Фератум България” ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление: *** да заплати на адвокат Е. Г. И.а, личен №
**********, с адрес: ***, сумата от 537 (петстотин тридесет и седем ) лв. -
адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4