РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1627
Гр. Пловдив, 24 юли 2019 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХІ състав, в открито заседание на
двадесет и пети юни две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДИЧЕВА
при секретаря Д. Й., като разгледа
докладваното от съдия Дичева адм. дело
№ 899 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл.156 и сл. от Данъчно-осигурителния
процесуален кодекс.
Делото е образувано по жалба на „Екзактбилд” ЕООД, ЕИК ***, срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-16001316008691-091-001/21.06.2017 г., издаден от Т.В.П. – началник сектор –
възложил ревизията и Е.К.С.- главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение №
519/05.09.2017 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив, с който на дружеството е начислен допълнителен ДДС в
размер на 65 439.93 лв. и лихви в размер на 5 172.47 лв.
В жалбата се твърди, че констатациите на
органите по приходите са неправилни, неверни и недоказани, а РА е
незаконосъобразен и необоснован поради противоречието му с доказателствата и с разпоредбите
на материалния закон както по отношение на доставките, получени от ЕТ“А.С.“,
така и на тези от „Бетмакс“ ЕООД. В съдебно заседание
се представлява от адв. В.Т., която поддържа жалбата
и претендира разноски по делото. Представя подробна писмена защита, в която
моли РА да бъде отменен в частта относно данъчен период м.09.2016 г за начислен
ДДС в размер на 53098.93 лв., ведно с лихва на стойност от 3687.72 лв. по
доставки, получени от ЕТ „А.С.”, както и за данъчен период м.03.2016 г.
начислен ДДС в размер на 320.00 лв. за доставка, получена от ЕТ”А.С.” и в
размер на 12021 лв. за доставки, получени от „Бетмакс”
ЕООД ведно с лихва в размер на 1484.75 лв.
Ответният административен орган - директор на Дирекция
“Обжалване и данъчно-осигурителна практика” /ОДОП/ - гр. Пловдив, редовно
призован, не изпраща представител. Представена е молба, с която моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд – Пловдив, ХІ състав, след
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното:
Настоящото съдебно производство е
повторно във връзка с Решение № 4409 от 25.03.2019 г. по адм.
д. № 9086/2018 г. по описа на ВАС, I О., с което е
отменено Решение № 1210/28.05.2018, постановено по адм.
д. № 2652/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив, в частта, с която
е потвърден обжалваният РА за допълнително начислен ДДС в размер на 53 098.93
лв. и лихви за забава в размер на 3 687.72 лв. за данъчен период м.09.2016
г., по доставки получени от ЕТ „А.С.“, както и в частта, с която е отхвърлен
същият за допълнително начислен ДДС за м.03.2016 г. в размер на 320.00 лв. по
фактури издадени от ЕТ „А.С.“, както и в частта за разноските в полза на „Екзактбилд“ ЕООД в размер на 3 224.85 лв. В тази
връзка са дадени указания да се обсъдят всички доказателства и факти,
заключението на вещото лице, да се формират правни изводи в тази насока и се
отговори на всички възражения, изложени в жалбата.
От фактическа страна съдът намира за
установено следното:
Относно
допълнително начислен ДДС за м.03.2016 г. по 2 бр. фактури, издадени от ЕТ“А.С.“:
За м.03.2016 г.,
на основание чл.86 и чл.79 ал.1 от ЗДДС е начислен допълнително ДДС по 2 бр.
фактури, издадени от ЕТ „А.С.“ – ф-ра № 68/07.03.2016
г. с предмет „аванс“, с ДО – 1 000.00 лв. и ДДС 200.00 лв., и ф-ра № 69/15.03.2016 г. с предмет „инжекционни работи“, с
ДО – 1 600.00 лв. и ДДС 120.00 лв.
Във връзка с изпълнението на
инжекционните дейности, от страна на “Екзактбилд“
ЕООД, на ЕТ „А.С.“ по банков път е преведена сумата от 1 000.00 лв. – аванс, а
втората сума е изплатена, пак по банков път, когато ЕТ е изпълнил СМР-тата (инжектиране на асансьорна
шахта) след 8 дни.
За така получените суми ЕТ „А.С.“ е
издал процесните две фактури, като във втората е сторнирана сумата
по аванса от 1 000.00 лв. Фактурите
са осчетоводени по дебита на счетоводна с/ка 602 –
Разходи за външни услуги и е приспадат данъчен кредит /ДК/ в размер на 320.00
лв., чрез отразяването на фактурите в дневника за покупки и СД по ЗДДС през
м.03.2016 г. Ревизираното лице /РЛ/ е представило счетоводни справки и писмени
обяснения от управителя на дружеството, от които се установява, че ЕТ „А.С.“ е
извършил инжектиране на работни фуги на обект на ф. „Окталайт“
ЕООД през 2015 г. в гр. Годеч от ф. „Стромон“ ЕООД,
на която Китов бил управител и технически ръководител на обекта, а впоследствие
той е фактурирал СМР-тата на ф. „Екзактбилд“
ЕООД, като по този начин поел лична отговорност.
Органите
по приходите са установили, че за ревизирания период, от „Екзектбилд“
ЕООД не е издадена фактура за извършени инжекционни работи с получател с
получател „Стромон“ ЕООД или „Окталайт“
ЕООД. В тази връзка е формиран извод, че е налице безвъзмездна доставка за
инжекционни работи, извършени от „Екзактбилд“ ЕООД в
полза на „Окталайт“ ЕООД и РЛ има качеството на
доставчик по смисъла на чл.11 ал.1 от ЗДДС. Според приходната администрация, Екзактбилд“ ЕООД е следвало да издаде протокол, в който да
начисли ДДС към 15.03.2016 г.в размер на 320.00 лв. – корекция на ползвания ДК
за извършени инжекционни работи от „А.С.“ ЕТ по фактури №№ 68/07.03.2016 г. и №
68/15.03.2016 г.
За да потвърди РА в тази част,
решаващият орган е възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, като е посочил
още, че безспорно е установено, че липсват облигационни отношения с реалния
получател на доставката – „Окталайт“ ЕООД, но въпреки
това „Екзактбилд“ ЕООД получава фактури, по които
приспада ДК през м.03.2016 г., и при поета лична отговорност на управителя на „Екзактбилд“ ЕООД, според неговите обяснения, поради което е
налице безвъзмездна доставка, извършена от „Екзактбилд“
ЕООД в полза на „Окталайт“ ЕООД. Директорът на Д
„ОДОП“, в своето решение изложил и подробно нормативната уредба, регулираща
този вид отношения, като е посочил, че жалбоподателят е следвало да извърши
корекция по реда на чл.79 ал.1 от ЗДДС за данъчен период м.03.2016 г., съгласно
чл.79 ал.4 от с.з. в размера на приспаднатия ДК от 320.00 лв.
Относно допълнително начислен ДДС за м.09.2016 г. по
фактури, издадени от ЕТ „А.С.“.
За м.09.2016 г., на основание чл.86 и чл.79 ал.1 от ЗДДС на дружеството-жалбоподател е начислен ДДС в размер на 53 098.93 лв.
във връзка със сключен договор от 29.01.2016 г. (л.909, т.4, адм. д. № 2652/2017 г.) и анекс 1 от 09.08.2016 г. (л.914,
т.4, адм. д. № 2652/2017 г.) за строителство на
жилищна сграда в гр. Монтана, кв.153А, УПИ V, с възложител „Монбат Рисайклинг“ ЕАД, и изпълнител „Екзактбилд“
ЕООД.
Органите по приходите са установили, че са извършени
допълнителни дейности, които не са били част от предварително договореното
съгласно офертата и количествено-стойностната сметка /КСС/ на горецитирания обект. Наличен е и договор за строителство с
подизпълнител - № 01/09.05.2016 г., сключен между „Екзактбилд“
ЕООД, възложител, и ЕТ „А.С.“, изпълнител (л.980, т.4, адм.
д. № 2652/2017 г.), съгласно който, възложителят възлага, а изпълнителят приема
да изпълни със свои сили, с осигурени за своя сметка машини и материали на
обект: жилищна сграда в гр. Монтана, кв.153А, УПИ V, инжекционни работи с композитни материали по стоманобетонната конструкция на
сградата с цел подобряване на нейната хидроизолационна
способност и цялост, елиминиране на пукнатини на тънки плочи, елиминиране на
опасност от капилярно покачване на влагата, обработка на дилатационни
фуги, съгласно приложение № 1 (оферта) (л.982, т.4, адм.
д. № 2652/2017 г.), неразделна част от договора. В тази връзка от изпълнителя
са издадени 11 бр. фактури (л.984 – л.1007, т.4, адм.
д. № 2652/2017 г.) на обща стойност 265 494.67 лв. и ДДС – 53 098.93
лв., които РЛ е отразило в дневниците си за покупки и в СД по ЗДДС, като по
този начин е приспаднало ДК по въпросните фактури.
С мотив, че тези дейности са извършени допълнително и
не са част от договорената с основния възложител цена, и ревизираното дружество
ги е извършило за своя сметка, органите по приходите са счели, че е налице
безвъзмездна доставка на инжекционни работи, извършени от „Екзактбилд“
ЕООД в полза на „Монбат Рисайклинг“ ЕАД.
Предвид изложеното е формиран изводи, че в настоящия
случай „Екзактбилд“ ЕООД е доставчик на безвъзмездни
доставки и и като такъв е следвало да начисли с протокол ДДС в размер на
53 098.93 лв. към 15.09.2016 г., когато с Акт обр.19
№ 12 от същата дата (л.983, т.4, адм. д. № 2652/2017
г.) е документирано следното: „Постигнати
са изискванията на проекта за строеж на жилищна сграда с външно ВиК отклонение, с местонахождение: гр. Монтана, УПИ V, кв.153А, ул. „Цар Самуил“ № 6, с възложител „Монбат Рисайклинг“
ЕАД, строителен надзор „Интерконсулт“ ЕООД, строител
„Екзактбилд“ ЕООД.“ (между впрочем, в посоченият акт,
липсва точно такава констатация). Актът е подписан от Х.К. – представител на
строителя, инж. Маргарита Въбанова – представител на
строителния надзор, Тодор Гогов – представител на инвеститора и Спаска
Димитрова Христова – технически ръководител. В акта е посочено, че: „… са
извършени следните видове и количества СМР, които подлежат на закриване: - завесно инжектиране
на фундамент, инжектиране на пукнатини по плочи, инжектиране на работни
фуги, инжектиране на дилатационни фуги, инжектиране
на доливки при прекъснато бетониране.“. По-надолу
е описани какво се постига чрез тези СМР, както и, че дейностите са извършени
за сметка на строителя.
За да потвърди РА в тази част, решаващият орган е
възприел изцяло мотивите на ревизиращия екип, тъй като безспорно е установено,
че инжекционните работи не са били заложени в нито договора за строителство с
„Монбат Рисайклинг“ ЕАД, нито в проекта на сградата,
нито в приложената оферта и КСС към договора от 29.01.2016 г., поради което е
приел, че не отговаря на действителното състояние твърдението на жалбоподателя,
че същият е изпълнявал договора стриктно. Приел е, че е правилен изводът на
приходната администрация в насока, че извършените разходи от „Екзактбилд“ ЕООД, които не са част от договора за
строителство на сградата, от една страна, а от друга, за същите издадени от
подизпълнителя фактури на стойност 265 494.67 лв., РЛ е приспаднало ДК в
размер на 53 098.93 лв., още повече, бе безспорно е установено, че
разходите за инжекционните работи са за сметка на строителя.
В хода на предходното съдебно производство са
изслушани и приети без възражения от страните съдебно-техническа /СТЕ/ и
съдебно-счетоводна експертизи /ССчЕ/.
За изготвянето на СТЕ вещото лице е използвало всички
приложени по делото документи, включително техническа документация за
конструктивната и технологичната схема на изграждане на сградата. Изводите на
вещото лице са в насока, по данни от техническата документация, при извършване
на СМР са се появили пукнатини в изпълнените елементи, които са недопустими,
което е наложило сключване на договора с ЕТ „А.С.“ за процесните
инжекционни дейности, с цел отстраняване на некачествено изпълнени СМР на
обекта. Експертът твърди, че тези дейности видимо са изпълнени съобразно
одобрените технически проекти и документация, както и, че същите са били
необходими и единствено възможни при изпълнение на конкретната система на
строителство за възстановяване качеството на строителните елементи. Съдът
кредитира заключението по СТЕ, като коректно и безпристрастно изготвено, но
същото не променя по никакъв начин изводите на приходната администрация за
наличие на безвъзмездна доставка на услуга, за която жалбоподателят дължи ДДС в
размер на приспаднатия ДК.
За изготвянето на ССчЕ, вещото
лице е използвало всички приложени по делото документи, както и е извършило
справки по документи в счетоводството на дружеството-жалбоподател. Заключението
на този експерт касае обаче изключително теоретични и правни постановки, поради
което съдът не кредитира заключението на вещото лице по тази експертиза.
Що се отнася до
показанията на свид. Гогов, съдът ги кредитира
дотолкова, доколкото потвърждават изводите на данъчната администрация за
изпълнени СМР – инжекционни дейности на стоманобетонни конструкции на обект в
гр. Монтана, по който въпрос спор не се формира. Спорът е, дали са налице
основанията да бъде приспаднат ДК по тези доставки от страна на „Екзакбилд“ ЕООД или не.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
По основателността на жалбата в частта
за допълнително начислен за м.03.2016 г.:
В случая, няма спор, че „Екзактбилд“
ЕООД не е издало фактура за извършени инжекционни дейности с получетал „Стромон“ ЕООД или „Окталайт“ ЕООД, няма спор, че липсват облигационни
отношения между тези дружества; На практика, „Екзактбилд“
ЕООД е получил фактура от ЕТ „А.С.“ за извършени в полза на „Стромон“ ЕООД или „Окталайт“ ЕООД
услуги, за които липсва префактуриране, липсва и
плащане от „Стромон“ ЕООД или „Окталайт“
ЕООД; няма спор и, че „Екзактбилд“ ЕООД е ползвало и
данъчен кредит по процесната доставка. Няма спор и,
че дружеството-жалбоподател не е извършило корекция на ДК, съгласно чл.79 ал.1
от ЗДДС. В хода на съдебното производство не се представят доказателства, които
да оборят констатациите на органите на данъчната администрация
В този смисъл съдът намира, че изводите на приходната
администрация за наличие на безвъзмездна доставка на инжекционни работи,
извършени от „Екзактбилд“ ЕООД са правилни и
законосъобразни, и поради това РА, в тази му част, следва да бъде оставен в
сила.
По основателността на жалбата в частта за допълнително
начислен за м.09.2016 г.:
За да бъде законосъобразно разрешен настоящият правен
спор в частта за допълнително начислен ДДС за м.09.2016 г., следва да се
прецени дали са налице предвидените в чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС основания за
правото на данъчен кредит по процесната доставка.
Тази норма предвижда две самостоятелни хипотези, при които правото на данъчен
кредит не е налице, независимо от изпълнението на останалите основания по чл.69
и чл.74 от ЗДДС, когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни
доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето.
Използваният от законодателя съюз „или“ означава, че правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са
предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка
с икономическата му дейност, както и за получените стоки или услуги, с които
получателят е осъществил възмездни сделки, но които са извън икономическата му
дейност.
В случая е налице първата хипотеза от
цитираната разпоредба – получените услуги са използвани за безвъзмездна
доставка. Съгласно §1 т.8 от ДР на ЗДДС, „безвъзмездна доставка“ е доставката,
по която няма възнаграждение или стойността на даденото многократно надхвърля
полученото. Въпреки твърденията на жалбоподателя, че се касае за извършването
на задължения по договор за строителство с „Монбат Рисайклинг“
ЕАД, по делото не се установи да е налице насрещно задължение за това дружество
в тежест на „Екзактбилд“ ЕООД, а след като няма
такова задължение, е налице хипотезата на §1, т.8 от ДР на ЗДДС. Освен това,
такова задължение няма данни да е било претендирано
от дружеството-жалбоподател срещу „Монбат Рисайклинг“
ЕОД, било по общия исков ред, било по някакъв друг начин. Позоваването, от
страна на управителя на жалбоподателя на договора от 29.01.2016 г., сключен с
възложителя, е твърдение, което остана недоказано, тъй като в т. I. Предмет на
договора, т.1.2. гласи, че: „дейностите по този договор включват
извършване на СМР съгласно предоставена и приета оферта за изпълнение на СМР от
изпълнителя към възложителя, която е неразделна част от настоящия договор“. Видно
пък от тази „неразделна част от договора“ липсва каквато и да било дейност по
инжекционни работи на обекта. Аналогична е ситуацията и по отношение на анекс 1
от 09.08.2016 г. към договора от 29.01.2016 г., в чиято т.I. Предмет на
анекса към договора, т.1.2. е аналогична, и към предложената оферта също
липсват подобни дейности. Тъй като без данни, не само за реализация, но дори за
претенция на вземане от „Монбат Рисайклинг“ ЕАД, не
може да се приеме, че извършените СМ са по договор. Отделно от това, каза се, строителните
работи са извършени за сметка на строителя, в качеството на възложител на ЕТ „А.С.“.
Ето защо не може да бъде споделено становището на жалбоподателя, че процесната сделка между него и „Монбат Рисайклинг“
ЕАД е възмездна, тъй като именно „Екзактбилд“ ЕООД е
извършило разходите по строителството. За да е налице възмездност
по смисъла на §1 т.8 от ДР на ЗДДС следва да е осъществена насрещна престация от получателя на актива, за изграждането на който
са извършени процесните СМР услуги, т.е. да е налице престация от „Екзактбилд“ ЕООД към
„Монбат Рисайклинг“ ЕАД. От доказателствата по делото
наличието на такава насрещна престация не се
установява. Безспорно е, че извършените инжекционни дейности на обект, собственост
на последно цитираното дружество, и след като строителните дейности са извършени
за сметка на ревизираното лице, е налице безвъзмездна доставка по смисъла на §1
т.8 от ДР на ЗДДС, поради което и на основание
чл.70 ал.1 т.2 от ЗДДС, ДЗЛ няма право да приспада ДК. В случая обаче,
жалбоподателят е сторил това, поради което и правилно с ревизионния акт в обжалваната част, с която е допълнително
начислено ДДС за периода м.09.2016 г. по 11 бр. фактури, издадени от ЕТ „А.С.“
за услуги – инжекционни дейности на обект в гр. Монтана, е законосъобразен.
Разбира се, при реализиране на евентуална бъдеща
претенция срещу „Монбат Рисайклинг“ ЕАД, с правно
основание чл.61 от ЗЗД, ако същата се докаже, за „Екзакбилд“
ЕООД би възникнало правото на обезщетение от неговия възложител за цялата
доставка, включително и платения ДДС, но последното претендирано
право на иск не дава основание понастоящем за освобождаване от съответното
данъчно задължение.
Съгласно тълкуването на чл.168 и чл.176
от Директива 112/2006/ЕО, дадено в решение на Съда от 16 февруари 2012 г. по
дело С-118/11, допустима е национална правна уредба, която предвижда да се
изключат от правото на приспадане стоки и услуги, които са предназначени за
безвъзмездни доставки или за дейности, различни от икономическата дейност на
данъчнозадълженото лице, ако определените като дълготраен материален актив
стоки не са включени в имуществото на предприятието. В конкретния случай, в
резултат на извършените разходи за СМР, жалбоподателят е създал актив, който
има характеристиките на дълготраен и, който не е включен в имуществото на
предприятието.
В този смисъл неоснователно е
възражението на жалбоподателя в насока незаконосъобразно и необосновано
извършена корекция на ползван ДК за данъчен период м.03.2016 г. и м.09.2016 г.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя и в насока твърдението му, че не са налице безвъзмездни доставки,
тъй като това са дейности по отстраняване на появили се по време на строежа
недостатъци – пукнатини в конструкцията, а строителят има ангажимент за
гаранционно обслужване по договора, сключен с „Монбат Рисайклинг“
ЕАД. Аргументите на този състав на съда в тази насока са следните:
Нормативната уредба, която решава въпросите относно
качеството и гаранционните срокове на строежите, съоръженията и строителните
обекти в зависимост от категорията
строеж са ЗУТ и Наредба № 2 от 31 юли
2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и минимални
гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи, съоръжения и
строителни обекти.
В този смисъл следва да се отбележи, че
така посочената регламентация урежда т.нар. гаранционни срокове за строителните
и монтажните работи (СМР), съоръженията и строителните обекти, които имат за
цел да защитят потърпевшите лица, да осигурят нормалното функциониране и
ползване на завършените строителни обекти и отстраняване на скритите дефекти
след приемането им и въвеждане в експлоатация.
Принципът е следният: ако в установения от закона срок
възникне дефект в построения обект, се ангажира отговорността на строителя.
В закона са установени минимални гаранционни срокове,
чиято продължителност зависи от обекта на строителство: - за всички видове новоизпълнени строителни конструкции на сгради и
съоръжения, включително и за земната основа под тях – 10 г.; за възстановени
строителни конструкции на сгради и съоръжения, претърпели аварии – 8 г.; за хидроизолационни, топлоизолационни,
звукоизолационни и антикорозионни работи на сгради и съоръжения в неагресивна среда
– 5 г., а в агресивна среда (напр. в промишлени зони; в близост до съоръжения,
които отделят вредни вещества и др.) – 3 г.; за всички видове строителни,
монтажни и довършителни работи (подови и стенни покрития, тенекеджийски,
железарски, дърводелски и др.), както и за вътрешни инсталации на сгради, с
изключение на работите по т. 1, 2 и 3 – 5 г.
Участниците в строителния процес –
възложител и строител (изпълнител) могат да се споразумеят за други срокове за
съответния строителен обект в договора между тях. Важното тук е, че определените
с договора гаранционни срокове не могат да бъдат по-малки от законово
закрепените минимални срокове, посочени по-горе. Моментът, от които започват да
текат гаранционните срокове, е въвеждането на сградата в експлоатация – тоест
издаването на разрешение за ползване или удостоверението за въвеждане в
експлоатация, по-известни като Акт № 16.
Какви са основанията за реализиране на гаранционната
отговорност на строителя?
Отговорността на строителя в рамките на
гаранционните срокове може да бъде ангажирана въз основа на следните основния: скрит
дефект, напр. леко крива стена; напукване на мазилката и др.; нарушаване на
нормалното функциониране и използване на строителния обект, напр. слягане
конструкцията на сградата; кумулативното
наличие и на двете – наличието на дефект, който нарушава нормалното
функциониране и ползване на сградата.
Законът не дефинира какво е “скрит
дефект”. Той може да бъде определен като недостатък, който не може бъде открит
при прегледа на строителния обект.
В строителния процес се съставят
последователно множество актове и протоколи, в зависимост от етапа на
строителство, и всички констатирани недостатъци трябва да бъдат отстранени
своевременно. Например след завършване на строежа за предаването на строежа и
строителната документация от строителя на възложителя се съставя констативен
акт за установяване на годността за приемане на строежа (Акт 15), ако
възложителят забележи, че не са налице достатъчни гаранции за нормалното
функциониране на сградата той следва да се възпротиви на съставянето на акта,
съответно да не го подпише и да се предприемат необходимите довършителни
работи.
Как се ангажира отговорността?
Гаранционната отговорност на строителя се
изразява в отстраняване на нередовностите и възниква,
независимо дали той е виновен или не за тяхното проявяване, тъй като той носи
риска от тяхната поява по силата на договора с възложителя. Не е
изрично регламентиран ред обаче за констатиране на дефектите в строителството и
тяхното отстраняване от изпълнителя (строителя).
Констатирането
и тяхното отстраняване следва да бъдат уредени в договора (споразумението)
между възложителя и строителя, както и, какво става, ако строителят не
изпълни задължението си за премахване на дефектите или ако дефектът е
неотстраним.
Ако не се постигне съгласие по
отношение на спорния въпрос и строителят откаже да отстрани повредите, спорът
може да бъде решен по съдебен ред.
В зависимост от конкретния случай може да се иска
разваляне на договора или изпълнение на задължението за отстраняване на
недостатъка. Съществува и възможност недостатъкът да е отстранен от възложителя
преди завеждане на делото и той да иска по съдебен ред стойността на
извършените СМР.
Тук също е важно да се отбележи, че за извършените
допълнителни СМР също текат гаранционни срокове след приемането на обекта
(следва да се състави протокол от възложителя и строителя за това) и отново
могат да се договорят по-дълги срокове от установените в закона.
В настоящия казус ситуацията е
следната:
В раздел VI. Гаранционни срокове, гаранционно
обслужване, т.6.1. от договор №1/29.01.2016, сключен между „Монбат Рисайклинг“ ЕАД, възложител, и „Екзактбидл“
ЕООД, изпълнител, е посочено: „Изпълнителят се задължава да отстранява за
своя сметка явните недостатъци, за които своевременно е уведомен при огледа
на завършения строеж, както и скритите недостатъй;ци и появилите се в следствие дефекти в гаранционни срокове,
които не могат да бъдат по-малки от минималните срокове по Наредба №
2/31.07.2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в Р България и
минималните гаранционни срокове за изпълнени строителни и монтажни работи,
съоръжения и строителни обекти.“. Аналогична е разпоредбата и в раздел VI Гаранционни
срокове, гаранционно обслужване, т.6.1 от Анекс № 1от 09.08.2016 г. към
договора от 29.01.2016 г.
Предвид обстоятелството, че дефектите
са отстранени от строителя – „Екзактбилд“ ЕООД за
негова сметка, липсата на заплащане от страна на възложителя „Монбат рисайклинг“ ЕАД, и факта, че е налице безвъзмездна
доставка, необходимо е да се отбележи следното: - по правило не е налице право
на приспадане на данъчен кредит за осъществени от регистрирано лице безвъзмездни
доставки. Това е обусловено от обстоятелството, че безвъзмездните доставки са
извън предметния обхват на данъка върху добавената стойност. Въпросното право
възниква за определени безвъзмездни доставки, които са изрично посочени в чл.70
ал.3 ЗДДС, в който обаче не попада настоящият случая.
Неоснователно е възражението на
жалбоподателя и относно твърдението, че РА е в противоречие с разпоредбата на
чл.79 ал.1 и ал.4 от ЗДДС.
Правилно е извършена корекция на
основание чл.79 ал.1 ЗДДС на ползвания от „Екзактбилд“
ЕООД данъчен кредит за извършените строителни работи – инжекционни дейности на
обект: сграда, собственост на „Монбат Рисайклинг“ ЕАД
в общ размер на 53 098.93 лв. по фактурите, издадени от ЕТ „А.С.“, както и
в размер на 320.00 лв., издадени от същия изпълнител, тъй като липсват данни дружеството-жалбоподател
да е извършвало облагаеми доставки. Каза се, безспорно се установи, че се касае
до безвъзмездни такива.
На основание чл.79 ал.1 от ЗДДС (действаща
редакция, ДВ, бр.94 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) регистрирано лице,
което изцяло или частично е приспаднало данъчен кредит за произведени,
закупени, придобити или внесени от него стоки или услуги и впоследствие ги
използва за извършване на освободени доставки или за доставки или дейности, за
които не е налице право на приспадане на данъчен кредит, дължи данък в размер
на ползвания данъчен кредит, като в чл.79 ал.6 т.1 ЗДДС е предвидено, че
независимо от ал.1 и 3, за стоките или услугите, които са дълготрайни активи по
смисъла на ЗКПО, лицето дължи данък в размер, определен по следната формула: за
недвижимите вещи: ДД = ПДКх1/20х БГ, където: ДД е дължимият данък; ПДК -
размерът на ползвания данъчен кредит; БГ – броят на годините от настъпване на
обстоятелствата по ал.1 или 3, включително годината на настъпване на
обстоятелствата, до изтичане на 20-годишния срок, считано от годината на
упражняване правото на данъчен кредит включително.
Съгласно чл.79 ал.4 от ЗДДС корекцията
се извършва в данъчния период, през който са възникнали съответните
обстоятелства, чрез съставяне на протокол за извършената корекция и отразяване
на този протокол в дневника за продажбите и справката-декларация за този
данъчен период, а протоколът се издава най-късно на последния ден от данъчния
период, през който са възникнали обстоятелствата за извършване на корекцията.
Нормата на чл.79 ЗДДС транспонира
разпоредбите на чл.184 и чл.185 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28
ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, която вече е била предмет на
тълкуване от Съда на ЕС с решение от 18 октомври 2012 г. по дело С-234/11.
Съгласно точка 30 на решението, предвиденият от чл.185-187 от Директивата
механизъм за корекции е неразделна част от установения от нея режим на
приспадане на ДДС. Съгласно точка 31 предвидените в Директивата правила в
областта на корекцията целят да увеличат точността на приспаданият данък така,
че да се осигури неутралитетът на ДДС по начин, по който осъществените на
предходния етап операции да продължат да предоставят право на приспадане, само
доколкото служат за получаването на обложени с такъв данък доставки. Според
точка 32, що се отнася до възникването на евентуално задължение за корекция на
приспадането на ДДС във връзка с платения вече данък, член 185, параграф 1 от
Директивата установява принципа, съгласно който подобна корекция трябва да бъде
осъществена, когато промяната на факторите, използвани за определяне на сумата
за приспадане, са настъпили след изготвяне на справката-декларация по ДДС.
Т.е., Директивата има за цел да създаде тясна и пряка връзка между правото на
приспадане на платения ДДС и използването на съответните стоки или услуги за
облагаеми впоследствие операции. В същия смисъл са и точки 50 и 51 на решение
от 13.03.2014 г. по дело С-107/13.
С оглед така даденото тълкуване от СЕС,
последващо извършване на безвъзмездни доставки в
настоящия случай посредством ЕТ „А.С.“, за извършването на които дружеството е
упражнило право на приспадане на данъчен кредит, са обстоятелства, настъпили
след изготвяне на справката-декларация по ЗДДС по услугите, предоставени на
„Монбат Рисайклинг“ ЕАД по договор за данъчен период
м.09.2016 г., както и услугите по инжекционни дейности на асансьорна
шахта, извършени от същия подизпълнител за данъчен период м.03.2016 г., и във
всички случаи представляват промяна на факторите по смисъла на чл.185 от
Директива 2006/112, изискваща корекция на първоначално възникналото право на
приспадане.
В тежест на органите по приходите е да установят факта
на използването на обекта за извършване на безвъзмездни доставки, данъчния
период, в който са настъпили, обстоятелството, че за доставките е упражнено
право на данъчен кредит, както и неговия размер. В конкретния случай, съдът
намира, че органите по приходите безспорно са доказали основанието за корекция
по чл.79 ал.1 и ал.4 от ЗДДС, а възраженията на дружеството-жалбоподател в тази
насока са напълно неоснователни и недоказани.
От доказателствата по делото се
установява, че „Екзактбилд“ ЕООД за данъчни периоди
м.03. и м.09.2016 г. е извършило за своя сметка, извън всякакви облигационни
отношение с възложителя си, инжекционни дейности на стоманобетонови
конструкции и асансьорна шахта, които нито са били
уговорени по договор, нито са заплатени от възложителя, безвъзмездни доставки, които
доставки са необлагаеми, поради което дружеството няма право на ползване на
данъчния кредит по тях. Установено е също, че във връзка с построяване на
обектите дружеството е упражнило правото си на приспадане на данъчен кредит в
пълен размер по издадените от доставчика на услуги (инжекционни дейности)
фактури в общ размер на 53 098.923 лв. за м.09.2016 и общо в размер на
320.00 лв. за м.03.2016 г., обстоятелствата за корекция са настъпили съответно,
в данъчни периоди м.09.2016 г. и м.03.2016 г.
Следователно при доказателствена
тежест за дружеството-жалбоподател не се доказа, че извършените извън
договореното по договор инжекционните дейности, за които е приспаднат данъчен
кредит в пълен размер, се използва за облагаеми доставки, поради което правилен
и обоснован е изводът на органите по приходите, че е налице основанието на
чл.79 ал.1 от ЗДДС за корекция на ползвания данъчен кредит в размер на 53 098.93
лв. за .09.2016 г. и в размер на 320.00 лв. за м.03.2016 г.
Водим от всичко изложено, съдът намира,
че жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изхода на делото и претенциите на страните за
присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се следват на
ответника и същите се констатираха в размер на 2 259.24 (две хиляди двеста
петдесет и девет и 0.24) лв., съобразно разпоредбата на чл.8 ал.1 т.4 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, и предвид определените вече от предходните разглеждания на
делото.
Водим от горното и на основание чл.160 ал.1 и чл.161
ал.1 ДОПК Административен съд Пловдив, ХІ състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Екзактбилд” ЕООД, ЕИК ***, срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-16001316008691-091-001/21.06.2017 г., издаден от Т.В.П. – началник сектор –
възложил ревизията и Е.К.С.- главен инспектор по приходите – ръководител на
ревизията, при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден изцяло с решение №
519/05.09.2017 г. на директора на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна
практика” – гр. Пловдив, в частта, с която на дружеството е начислен
допълнителен ДДС в размер на 65 439.93 лв. и лихви в размер на
5 172.47 лв.
ОСЪЖДА
„Екзактбилд” ЕООД, ЕИК ***, с адрес за кореспонденция: гр. ***,
представлявано от управителя Х.К., да заплати на дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив при ЦУ на НАП, сумата от 2 259.24
(две хиляди двеста петдесет и девет и 0.24) лв., юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлиже на обжалване пред
Върховен административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: