№ 1624
гр. Пловдив, 09.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20225330201372 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № НП-12/07.01.2022г. на ***
на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на Е.Е.М., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лв. за нарушение на чл. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинската помощ вр. чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.
В жалбата и в съдебно заседание се излагат съображения за
незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление. Претендират се разноски.
Въззиваемата страна взема становище по основателността на жалбата,
като оспорва същата. Сочи, че издаденото наказателно постановление е
правилно и законосъобразно. Моли да се потвърди обжалваното наказателно
постановление. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок (НП е връчено
на 10.02.2022г., а жалбата е подадена на 23.02.2022г.), от процесуално
легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред,
1
поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
След анализ на представените по доказателства, съдът намери от
фактическа страна следното:
Жалбоподателката М. е с *** образование по специалност
„стоматология“ и професионална квалификация „магистър-стоматолог“.
Същата чрез ЕТ „*** – Амбулатория за индивидуална практика за първична
помощ по дентална медицина“, осъществявала практиката си в ***. На същия
адрес осъществявал практика и д-р В.Р. чрез ЕТ „*** – Амбулатория за
индивидуална практика за първична помощ по дентална медицина“.
На 08.05.2021г. г-жа Ц.П.М. посетила кабинета на д-р Р., където й била
извършена от него екстракция на полуретиниран мъдрец, зъб 18. За така
извършената екстракция бил издаден амбулаторен лист с диагноза „Dens
semiretinens - 18” (полуретиниран зъб).
В последващите дни Ц.М. изпитвала болки в зъба, поради което
посетила на няколко пъти кабинета с оплаквания от преминаване през раната
на вода и въздух до носа, силно главоболие, отпадналост, оток и зачервяване
на бузата, като били направени промивки и тоалет на оперативната рана,
които не били документирани. Ц.М. се консултирала с друг стоматолог за
второ мнение, който я посъветвал да поиска направление от стоматолога си за
лицево-челюстен хирург.
На 17.05.2021г. Ц.М. посетила денталната практика, където поискала да
й бъде издадено такова направление. На същата дата жалбоподателката М. й
издала медицинско направление за консултация, в което не било отразено
към какъв специалист е насочена пациентката, не били вписани диагноза,
придружаващи заболявания и медицински мотиви за изпращането за
консултация, както и не били приложени медицински документи.
На 18.05.2021г. Ц.М. посетила УМБАЛ „Св. Георги“ ЕАД, където била
прегледана от професор П. Установило се след направен скенер, че синусният
канал е хронично възпален, поради което била насочена за хоспитализация от
18.05.2021г. На 20.05.2021г. била извършена операцията, като Ц.М. била
изписана на 25.05.2021г.
Недоволна от лечението на д-р Р. и д-р М., пациентката М. подала
жалба до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ – гр. София. По така
2
постъпилата жалба със Заповед № РД-13-667/19.07.2021г. била постановена
проверка, като било изискано и представено становище от д-р Р. и д-р М..
Проверяващите преценили, че е налице административно нарушение, поради
което съставили Покана за съставяне и връчване на АУАН изх. № 07-
112/15.11.2021г. Проверяващите се обадили на д-р Е.М., като я поканили да
се яви на 19.11.2021г., за съставяне и връчване на АУАН, за която дата д-р Р.а
заявила, че е служебно възпрепятствана и не може да се яви. За обаждането
била изготвена Паметна записка № ПЗ-57/16.11.2021г.
На 19.11.2021г. бил съставен от св. д-р Б. АУАН за констатирано
нарушение на чл. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинската помощ вр. чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето. Същият бил
връчен на жалбоподателката на 08.12.2021г., а на 07.01.2021г. било издадено
обжалваното наказателно постановление.
От Уведомление изх. № 75/11.05.2022г. от председателя на УС на РК на
БЗС-Пловдив се установява, че по отношение на жалбоподателката е
разглеждано едно производство по сигнал на неин пациент.
Така описаната фактическа обстановка се установява по категоричен
начин от приетите по делото гласни и писмени доказателства – показанията
на св. Б., Удостоверение № 1790/11.10.2007г. ведно с Приложение № 1,
Правилник за устройството, дейността и вътрешния ред на д-р Е.М. –
АИПППДМ, Диплома на д-р Е.Е. М., Жалба от Ц.М., Заповед № РД-13-
667/19.07.2021г., Медицинско направление от 17.05.2021г., Амбулаторен лист
от 08.05.2021г., Разписка от 24.08.2021г., Становище от д-р М. и д-р Р. от
24.08.2021г., Покана за съставяне и връчване на АУАН изх. № 07-
112/15.11.2021г., Паметна записка от 16.11.2021г., Разписка за връчване на
АУАН от 08.12.2021г., Уведомление изх. № 75/11.05.2022г. от председателя
на УС на РК на БЗС-Пловдив, Удостоверение за членство.
В така описаните доказателствени източници не се съдържат
съществени противоречия, същите обективно и безпротиворечиво описват
установената от съда фактическа обстановка. Възраженията в жалбата,
свързани с качеството на предоставената стоматологична услуга от д-р М.
преди издаването на направлението, попадат извън предмета на настоящото
производство, поради което и не са били изследвани от съда чрез събирането
на доказателства и не са били анализирани от фактическа страна.
3
Възражението в жалбата, че в издаденото направление не е отразено
към какъв специалист е насочена пациентката, се явява неоснователно,
доколкото противоречи на представения писмен документ - Медицинско
направление от 17.05.2021г., в който не е отразено към какъв специалист се
насочва същата. Оспорването на отразеното, че към направлението няма
приложена медицинска документация, също се явява неоснователно,
доколкото в действителност в направлението не е посочено същото да е
издадено с приложения.
При така приетото от фактическа страна, съдът намери от правна страна
следното:
Компетентността на актосъставителя и административнонаказващия
орган не се оспорват от страните, като същите произтичат от чл. 234а от ЗЗ.
По отношение на актосъставителя, същата е упълномощена със Заповед № РД
– 01-2/08.04.2019г. за издаване на АУАН-и по Закона за здравето, като за
конкретната проверка е била упълномощена със Заповед № РД-13-
667/19.07.2021г. за извършването й.
При извършената служебна проверка съдът не установи да са били
допуснати нарушения на процесуалните правила при издаване на АУАН и
НП, които да са съществени по своя характер и да са засегнали правото на
защита на жалбоподателя. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН,
доколкото твърдяното нарушение е извършено на 17.05.2021г., открито е на
27.08.2021г. (последният ден на проверката), АУАН е съставен на
19.11.2021г., а НП – на 07.01.2022г. АУАН е издаден в отсъствието на
жалбоподателката, като същата е била поканена, но не се е явила и в хода на
производството не е възразила, че е искала да присъства при съставянето на
АУАН. Отделно то това описаното в НП отговаря на посоченото в АУАН,
като са налице и всички реквизити по чл. 42 и по чл. 57 от ЗАНН.
Съгласно чл. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп до
медицинската помощ (приета на основание чл. 81, ал. 3 от Закона за
здравето), в медицинското направление за консултация и/или за провеждане
на съвместно лечение по чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 задължително се посочват
мотивите за това, както и видът и обемът дейности, които следва да се
осъществяват от лекарите в лечебните заведения.
Съгласно чл. 228 от Закона за здравето, на административно наказание
4
подлежи медицински специалист, който наруши установените с този закон и с
нормативните актове по прилагането му изисквания към формата,
съдържанието, условията и реда за използване, обработка, анализ,
съхраняване и предоставяне на медицинската документация.
В случая жалбоподателката се явява медицински специалист, т.е. годен
субект на административното нарушение. От формална страна нарушението,
описано в АУАН и НП, се явява извършено, доколкото при така приетото от
фактическа страна, се констатира, че в действителност жалбоподателката М. е
издала на 17.05.2021г. на Ц.М. направление, в което не са отразени всички
изискуеми съгласно чл. 12 от Наредбата реквизити, доколкото липсват в
направлението мотивите за консултацията и видът и обемът на необходимите
за извършване дейности.
Същевременно обаче, при съвкупния анализ на всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че са налице предпоставките по смисъла на чл. 28
ЗАНН да се приеме, че настоящия случай представлява маловажен такъв.
Съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по тълкувателно дело
1/2005г. на ВАС, че преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран,
задължително следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса
позволява ли констатираната обществена опасност на деянието ангажиране на
административно-наказателна репресия спрямо дееца.
Настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на
понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 ЗАНН
субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т.9 на който
маловажен случай е налице когато с оглед липсата или незначителността на
вредни последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, деянието
представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Към момента на
осъществяване на нарушението е липсвала легална дефиниция в ЗАНН на
понятието за „маловажен случай“, като такава е дадена впоследствие в §1, ал.
1, т. 4 от ЗАНН (в сила от 23.12.2021г.), който напълно припокрива
дефиницията, утвърдена и от практиката.
В случая в обжалваното наказателно постановление са изложени
5
мотиви защо административно-наказващият орган е счел, че нарушението не
отговоря на критериите за маловажен случай, които обаче съдът намира за
неправилни. Според съда конкретното нарушение разкрива по-ниска степен
на обществена опасност от останалите нарушения с подобна правна
квалификация, по следните аргументи:
Видно е, че наказуеми по чл. 228 от Закона за здравето се явяват
нарушенията на изискванията към формата, съдържанието, условията и реда
за използване, обработка, анализ, съхраняване и предоставяне на
медицинската документация. Така на първо място се констатира, че в случая
се касае за неспазване на изискванията по отношение на малък брой
документи от медицинската документация, и по-конкретно - на един издаден
от жалбоподателката документ.
На следващо място, от фактическа страна се установява, че
направлението е издадено с цел охраната на здравето на пациента,
непосредствено след като такова е било поискано от жалбоподателката, по
нейна инициатива и при желанието й да посети лицево-челюстен хирург, при
това във връзка с осъществена екстракция на зъб, извършена не от
жалбоподателката, а от друг стоматолог. В тази връзка следва да се посочи и
че в чл. 12 от Наредбата липсва изискване да се посочва към какъв
специалист се насочва пациента, като няма и изискване за прилагане на
медицинска документация, каквито действително не са били описани от
жалбоподателката.
Същевременно, с издаденото направление, пациентката М. още на
следващия ден е била прегледана от избран от нея специалист, като незабавно
още на същия ден е и била насочена за хоспитализация, поради което и
липсват каквито и да е вредни последици, които да са в пряка причинно-
следствена връзка от липсата на изискуемите реквизити в издаденото от
жалбоподателката направление.
Не на последно място, установява се от Удостоверението от БЗС-
Пловдив, че са липсвали каквито и да е оплаквания от работата на
жалбоподателката като медицински специалист преди процесния период, като
липсват и данни за осъществени други противоправни прояви в практиката й.
Обстоятелството, че нарушението е извършено за първи път, е отбелязано и в
АУАН и НП.
6
Съдът съобрази и след извършена служебна справка в
информационната система на съда, че във връзка със сигнала на Ц.М. е имало
заведено НЧХД № 8350/2021г., приключило с Определение за одобряване на
спогодба от 15.02.2022г., съгласно която Ц.М. се извинява на
жалбоподателката М. за разгласените с жалбата с вх.№ 07-00-474/22.06.2021г.
до Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ гр. София позорни
обстоятелства във връзка с твърдените лекарски грешки и злоупотреба с
лични данни, като изразява съжаление за стореното, което от своя страна
също сочи на извод за липса на каквито и да е било вредни последици от
действията на жалбоподателката.
По изложените съображения в тяхната съвкупност, съдът намира, че в
конкретния случай, с оглед липсата на вредни последици, деянието разкрива
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи
на нарушения от същия вид, поради което и приложение следва да намери чл.
28 ЗАНН, като НП следва да се отмени.
Доколкото новата норма на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ЗАНН не е била влязла
в сила към момента на извършване на деянието, съдът не може в диспозитива
на съдебния акт да предупреди нарушителя, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това
друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, тъй като
по този начин би се влошило положението на жалбоподателя с прилагането
на невлязъл в сила към момента на извършването на нарушението закон, в
противоречие с правилата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН. Няма пречка обаче
съдът в мотивите на настоящия акт да укаже, че при последващо нарушение
би могло да бъде отчетено от решаващия орган обстоятелството, че
предходно констатираното нарушение не е било санкционирано именно
поради наличието на предпоставките за маловажен случай, поради което и
следва да укаже на жалбоподателката да организира практиката си в
съответствие с нормативните изисквания и в частност по отношение на
изискуемото съдържание при издаването на направления.
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължат на жалбоподателя. Такива
са претендирани и са представени доказателства за извършването им в размер
7
на 300 лв. за заплатен адвокатски хонорар, поради което и въззиваемата
страна следва да бъде осъдена да ги заплати.
Предвид горното, Пловдивският районен съд, Х н. с.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-12/07.01.2022г. на *** на
Изпълнителна агенция „Медицински надзор“, с което на Е.Е.М., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 700
лв. за нарушение на чл. 12 от Наредбата за осъществяване правото на достъп
до медицинската помощ вр. чл. 81, ал. 3 от Закона за здравето.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ да заплати на
Е.Е.М., ЕГН ********** сума в размер на 300 лв., представляваща сторените
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на
основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8