М О Т И В И
Към присъда № 41
/ 05.06.2019 година, постановена по
НОХД № 492/2019 година по описа на РС-Хасково
Районна
прокуратура / РП / - Хасково е повдигнала обвинение против подсъдимия А.Р.М., ЕГН **********, роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора
- Стара Загора*************, за това, че на 28.12.2018 г. в
гр. Хасково при условията на повторност отнел чужди движими вещи, а именно
чанта мъжка черна, нетъкан текстил, с отделения с цип и презрамка за носене с
размери 25 х 20 х 8 см на стойност 9,80 лв., класьор с отделения, сив от
изкуствена кожа с надпис VOGUE card
holder на стойност 4,20 лв., калъф за мобилен телефон с
формата на тефтер от изкуствена, черна кожа, с магнит на стойност - 7,00 лв.,
мобилен телефон Леново с ИМЕИ 869045024138559 и ИМЕ1 869045024138567 на стойност
124,70 лв., мобилно зарядно за телефон в автомобил с надпис Silver Crest с два входа за USB кабел на стойност - 7, 00
лв., кабел за пренос на данни за мобилен телефон, черен на цвят навит на
спирала с изводи на стойност - 14,00 лв. и сумата от 400 лева или всички вещи
на обща стойност 566,70 лева от владението на Д.Г. *** без негово съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои като деянието не представлява маловажен
случай - престъпление по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1
от НК.
В съдебно заседание РП - Хасково, чрез свой представител,
поддържа изцяло повдигнатото обвинение, което се доказвало по категоричен начин
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, че подсъдимият е
извършил престъплението, както и с оглед самопризнанията на същия и събраните
по досъдебното производство доказателства. Прокурора иска от съда да бъде
наложено на подсъдимия наказание „Лишаване от
свобода” за срок от 1 /една/ година, след редукциятя по чл.58а от НК, с оглед реда на разглеждане на делото , което да се изтърпи при
първоначален „Строг режим“. Следвало от така наложеното наказание да се
приспадне и времето през което подсъдимия И. Б. Й. с ЕГН ********** е бил задържан със
заповед по ЗМВР №1470/13.12.2017г и по
отношение на него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“ считано от 13.12.2017г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода.
Защитника на подсъдимия, адв. И.П. пледира, че подзащитният му признава
изцяло обстоятелствата и фактите, изложени в обвинителния акт. Твърди, че
решението подсъдимият да извърши кражбата е взето спонтанно. Не е планирано.
Освен това през цялото време на досъдебната фаза подсъдимият е дсъдействал за
разкриване на престъплението. С оглед на това защитата иска съдът да му наложи наказание „Лишаване от
свобода” в
минимален размер, така както иска и
прокурора. Последното било единственото възможно наказание с оглед личността на
дееца и извършеното от него деяние.
Подсъдимият
се признава за виновен,
признава изцяло обстоятелствата и
фактите, изложени в обвинителния акт, иска делото да се разгледа по реда на
съкратеното съдебно следствие, съжалява за случилото се , като се
присъединява към казаното от адвоката си.
По
делото няма предявен граждански иск.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и във връзка със самопризнанията на
подсъдимия, приема за установено от фактическа страна следното: На
28.12.2018 год. около 10.30 часа св. Д.Г.Г. решил да отиде с управлявания от
него лек автомобил марка „Опел" модел „А." с per. № ************ до рибарски магазин, намиращ се на ул. ************.
Паркирал лекия автомобил марка „Опел" модел „А." с per. № ******* на ул******* близо до магазина и до ОУ „Н.
Вапцаров" в гр. Хасково, като на предната дясна седалка в автомобила св. Д.Г.Г.
оставил чанта си, негова собственост, а именно - мъжка черна чанта от нетъкан
текстил, с отделения с цип и презрамка за носене с размери 25 х 20 х 8 см,
слязъл от автомобила, като не заключил вратите на автомобила и отишъл до
магазина. В чантата си св. Д.Г.Г. имал вещи, негова собственост - класьор с
отделения, сив от изкуствена кожа с надпис VOGUE card holder, калъф за мобилен телефон с формата на тефтер от
изкуствена, черна кожа, с магнит, мобилен телефон Леново с ИМЕИ 869045024138559
и ИМЕИ 869045024138567, мобилно зарядно за телефон в автомобил с надпис Silver Crest с два входа за USB кабел, кабел за пренос на данни за мобилен телефон,
черен на цвят навит на спирала с изводи и сумата от 400 лева. Междувременно на
28.12.2018 год. преди обяд, подс. А.Р.М. ***, като отишъл на ул********* близо
до ОУ „Н. Вапцаров", където бил паркиран ползвания от св. Д.Г.Г. лек
автомобил марка „Опел" модел „А." с per. № ***********. Подсъдимият А.Р.М. видял, че вратите на
автомобила на св. Д.Г.Г. не били заключени и решил да отвори вратата до
предната дясна седалка в автомобила, за да провери има ли нещо, което да вземе,
за да го продаде. За целта и в изпълнение на решението си преди обяд на
28.12.2018 год. подс. А.Р.М. отворил с дясната си ръка предната дясна вратата на
автомобила, ползван от св. Д.Г.Г., като забелязал на предната дясна седалка в
автомобила мъжка черна чанта от нетъкан текстил, с отделения с цип и презрамка
за носене с размери 25 х 20 х 8 см, в която имало вещи и решил да ги вземе, за
да ги продаде. За целта подс. А.Р.М. взел с ръце мъжка черна чанта, от нетъкан
текстил, намиращите
се в нея вещи, а именно: класьор с отделения, сив от изкуствена кожа с надпис VOGUE card holder, калъф за мобилен телефон с
формата на тефтер от изкуствена, черна кожа, с магнит, мобилен телефон Леново с
ИМЕИ 869045024138559 и ИМЕИ 869045024138567, мобилно зарядно за телефон в
автомобил с надпис Silver Crest с два входа за USB кабел,
кабел за пренос на данни за мобилен телефон, черен на цвят навит на спирала с
изводи и сумата от 400 лева, след което затворил вратата на автомобила и
побягнал в посока центъра на гр. Хасково.
От заключението
на назначената по досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че стойността на
инкриминираните вещи предмет на престъплението, към момента на извършване на
деянията е както следва: чанта мъжка черна, нетъкан текстил, с отделения с цип
и презрамка за носене с размери 25 х 20 х 8 см на стойност 9,80 лв., класьор с
отделения, сив от изкуствена кожа с надпис VOGUE card holder на стойност 4,20 лв., калъф за
мобилен телефон с формата на тефтер от изкуствена, черна кожа, с магнит на
стойност - 7,00 лв., мобилен телефон Л. с ИМЕИ 869045024138559 и ИМЕИ
869045024138567 на стойност 124,70 лв., мобилно зарядно за телефон в автомобил
с надпис Silver Crest
с два входа
за USB кабе. на стойност - 7,00 лв. и кабел
за пренос на данни за мобилен телефон, черен на цвят навит на спирала с изводи
на стойност - 14,00 лв., всички вещи на обща стойност 166,70 лева, както
обвиняемият взел и сумата в размер на 400 лева, която била в чантата, т. е към
момента на деянието стойността на инкриминираните вещи предмет на престъплението
възлизат на обща стойност 566,70 лева /т.е. всички вещи са на обща стойност
566,70 лева/.
Деянието е извършено от подс. А.Р.М.
при условията на повторност по смисъла на чл. 28 ал.1 от НК, като относимо към
тази квалификация е осъждането на подсъдимия с одобрено споразумение № 254/27.12.2018 год.
на Районен съд - Хасково по НОХД № 1745/2018 год. по описа на Районен съд -
Хасково за престъпление по чл. 194 ал. 1 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б „б" от НК,
като А.Р.М. е осъден и му е наложено наказание „Пробация" със следните
пробационни мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес" за срок от
6 /шест/ месеца с периодичност 2 /два/ пъти седмично и „Задължителни периодични
срещи с пробационен служител" за срок от 6 /шест/ месеца. Съдебният акт е
влязъл в сила на 27.12.2018 год. Престъплението подс. А.Р.М. е извършил при
условията на повторност по см. на чл. 28 ал. 1 от НК и в срока по чл. 30 ал. 2
вр. ал. 1 от НК, тъй като същият е извършил деянието след като е бил осъден с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление. Не се касае до маловажен
случай, тъй като деянието се характеризира с високата степен на обществена
опасност, както и значимост на засегнатите от престъплението обществени
отношения.
Описаната
фактическа обстановка съдът прие за установена на база събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства, обясненията на подс. А.Р.М., показанията на св. Д.Г.Г. /л. 12, 13, 16 - 17/, св.
Ц. Н. Ц. /л. 14/, св. А. С. А. /л. 15/, както и от останалия приложен към
делото доказателствен материал - оценителна експертиза /л. 26 - 29/, справка за
съдимост /л. 33 - 34/, характеристични данни /л. 37 както и от
самопризнанията направени от подсъдимия в съдебното следствие.
При
така изяснената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установено и
доказано, че от обективна и субективна страна подс. А.Р.М. е
осъществил състава на престъплението по чл. 195 ал. 1 т. 7 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 28 ал. 1 от НК, като на
28.12.2018 г. в гр. Хасково при условията на
повторност отнел чужди движими вещи, а именно чанта мъжка черна, нетъкан
текстил, с отделения с цип и презрамка за носене с размери 25 х 20 х 8 см на
стойност 9,80 лв., класьор с отделения, сив от изкуствена кожа с надпис VOGUE card holder на стойност 4,20
лв., калъф за мобилен телефон с формата на тефтер от изкуствена, черна кожа, с
магнит на стойност - 7,00 лв., мобилен телефон Леново с ИМЕИ 869045024138559 и
ИМЕ1 869045024138567 на стойност 124,70 лв., мобилно зарядно за телефон в
автомобил с надпис Silver Crest с два входа за USB кабел на стойност - 7, 00 лв., кабел за пренос на данни за мобилен телефон,
черен на цвят навит на спирала с изводи на стойност - 14,00 лв. и сумата от 400
лева или всички вещи на обща стойност 566,70 лева от владението на Д.Г. *** без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои като деянието не
представлява маловажен случай.
От
субективна страна подсъдимият е
осъществил престъплението умишлено, с пряк умисъл - съзнавал е, че с деянието
си лишава от фактическа власт владелеца на чужда вещ, предвиждал е
преминаването й в своя фактическа власт и е целял да установи тази фактическа
власт върху предмета на престъплението. Във връзка с горното съдът държи да
отбележи, че от събраните и описани по
горе доказателства по безспорен начин се доказва по делото, че подсъдимият А.Р.М. е извършил
престъплението за което е предаден на съд. Всички свидетели в хода на
досъдебното производство сочат за
извършител именно подсъдимия. Всички тези показания се подкрепят от
събраните писмени доказателства по делото и не са противоречиви, поради което и
съдът ги кредитира изцяло. Показанията на свидетелите по делото се подкрепят и
от направените самопризнания на подсъдимия както в ДП така и в хода на
съдебното следствие. Всичко казано до тук се подкрепя и от изготвената по
делото оценъчна експертиза. Подсъдимият категорично заявява, че е отнел вещите
предмет на обвинението за което съжалява. Всичко това налага извода, че
подсъдимият е извършил престъплението за което му е повдигнато обвинение.
При
определяне вида и размера на наказанието по отношение на подс. А. Р.М., съдът
взе предвид степента на обществената
опасност на деянието и на дееца, както и подбудите за извършването на деянието, смекчаващи и отегчаващи
вината обстоятелства. Съдът отчете
като смекчаващи вината му обстоятелства самопризнанията на подсъдимия,
съдействието на разследващите органи при разследването на деянието и
съжалението за извършеното деяние, както и младата му възраст. Отегчаващи отговорността обстоятелства са предишните му осъждания и
лошите характеристични данни.
Поради
горното съдът прие, че наказанието не
може да се определи при многобройни смекчаващите вината обстоятелства и до
колкото следва да е „Лишаване от
свобода” то следва да се определи не при приложението на чл.55, ал.1,т.1 от НК,
а следва да се определи при приложението на чл.58а от НК. Поради това и съдът
прие че наказанието на подс. А.Р.М. следва да се определи при
превес на смекчаващите вината обстоятелства в минимален размер „Лишаване от свобода” от 1/една/години
и 6/шест/ месеца. На основание чл.58а, ал.1 от НК съдът намали така
определеното наказание „Лишаване от
свобода” с 1/3 на 1 година „Лишаване
от свобода”, като на основание чл.66, ал.1
от НК отложи изпълнението на така наложеното наказание за изпитателен срок от 3
години. Последното съдът намери, че е възможно до колкото подсъдимият не е
осъждан на наказание „Лишаване
от свобода” за престъпление от общ
характер, наказанието е под три години и за
последното наказание съдът прие, че ще поправи подсъдимия и ще изпълни целите
на наказанието.
Така
индивидуализираните по вид и размер наказания,наложени на подсъдимия, съдът
счете,че ще съдействат за поправянето му и за постигане на поставените от
закона превантивни цели,както по отношение на същия,така и по отношение на
останалите членове на обществото- чл.36 ал.1 от НК.
Съдът
осъди подсъдимия А.Р.М., ЕГН **********,
роден на *** ***, живущ ***, понастоящем в Затвора - Стара Загора, *************
да заплати в полза на държавата по
сметка на ОДМВР– Хасково деловодни разноски в общ размер на 134,40лв.
Мотивиран така,съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.