№ 369
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. Г.А
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20221110208808 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от Л. Ц. Ц., ЕГН ***, с адрес гр. София, ***, чрез адв. П. К.,
срещу наказателно постановление № СОА22-РД11-426/01.05.2022 г., издадено от заместник-
кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП. На основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
В жалбата се поддържа, че твърдяното нарушение не е извършено, тъй като на мястото,
на което автомобилът бил паркиран, не е имало маркировка „М14“, и че в
административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални
нарушения. Прави се искане за отмяната на НП.
За проведеното на 05.12.2022 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Наказващият орган се представлява от юрк. Г., а жалбоподателят Ц. - от адв. К..
В дадения ход по същество адв. К. моли атакуваното наказателно постановление да
бъде отменено. Като съображения изтъква установеното в хода на съдебното следствие
обстоятелство, че лицето, съставило АУАН, е различно от посоченото, както и че не
жалбоподателят, а неговият син, е управлявал автомобила в процесния ден. Счита
посочената за нарушена правна норма на чл. 6, т. 1 ЗДвП за бланкетна, и застъпва, че като
такава, не е годна да ангажира административнонаказателна отговорност. Претендира
присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.
Юрк. Г. пледира НП да бъде потвърдено. Изразява становище, че в хода на
производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, в това
число и установеното по отношение на актосъставителя. Относно възражението, че не
жалбоподателят е извършил нарушението, а неговият син, счита, че отговорността е
правилно ангажирана, предвид това, че към момента на съставяне на АУАН не е
декларирал, че не той, а друго лице е управлявало автомобила. Прави възражение за
прекомерност по отношение претендираното адвокатско възнаграждение, с оглед
невисоката фактическа и правна сложност на делото, и моли, в случай, че НП бъде
1
потвърдено, да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Столична
община.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, и е процесуално допустима. Разгледана по
същество, е основателна.
От фактическа страна се установи:
На 11.02.2022 г. около 12:50 ч., в гр. София свидетелят С. М., на длъжност „инспектор,
контрол по паркирането“ при „Център за градска мобилност“ ЕАД гр. София, констатирал,
че лек автомобил „***“, ДК № *** бил паркиран на ул. *** върху пътна маркировка „М14“,
разположена хоризонтално върху платното за движение, очертаваща площ, забранена за
паркиране на пътни превозни средства. Приел, че е налице нарушение по чл. 6, т. 1 ЗДвП,
извършил справка относно собственика на автомобила - Л. Ц. Ц., и на място съставил фиш
серия СО № 9065307/11.02.2022 г. Изготвил и фотоснимки.
В законоустановения срок за оспорването на издадения фиш в Столична община било
депозирано възражение от Л. Ц. Ц., предвид което бил поканен за съставяне на АУАН.
На 28.03.2022 г. жалбоподателят Ц. се явил в „ЦГМ“ и свидетелят Д. Р. му съставил
АУАН бл. № 003076/28.03.2022 г. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1
ЗДвП. Жалбоподателят не направил възражение, че не той, а друго лице е паркирало
автомобила на указаното място. Поради невнимание, вместо да впише собствените си имена
при съставяне на АУАН, свид. Р. вписал като актосъставител С. Г. М.. Последният не
присъствал при съставянето на АУАН, респективно не го съставил.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката, при идентично
фактическо описание на нарушението и давайки му аналогична правна квалификация
съобразно разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, заместник-кметът на Столична община,
направление „Транспорт и градска мобилност“, издал атакуваното наказателно
постановление, с което на основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП наложил на Ц. глоба в размер
на 20 /двадесет/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите С. М., Д. Р. и Ц. Ц.; писмени -
фиш серия СО № 9065307/11.02.2022 г.; възражение срещу фиш; заповед № СОА21-РД95-
62/11.03.2021 г., ведно с приложен списък; заповед № РД-09-69/01.06.2021 г., ведно с
приложен списък; трудов договор № РД-12-1П-20/07.07.2021 г.; трудов договор № РД-12-
1П-94/15.10.2018 г.; длъжностна характеристика за длъжност „инспектор, контрол
паркиране“, и веществени - приложен снимков материал.
Обстоятелствата, свързани с констатираното от свид. М. на място и относно
съставянето на фиш серия № СОА21-РД95-62/11.03.2021 г., се изясняват посредством
депозираните от него показания, писмените доказателства и изготвения снимков материал.
Анализирайки поотделно и в съвкупност цитираните доказателствени източници, съдебният
състав ги прецени като обективни и кореспондиращи помежду си, поради което ги
кредитира и прие за безспорно установено, че мястото, на което автомобилът, собственост
на жалбоподателя, е бил паркиран, е било надлежно обозначено с хоризонтална пътна
маркировка „М14“, очертаваща площ, забранена за паркиране на пътни превозни средства.
Свид. М. е категоричен, че мястото е било надлежно обозначено, което се потвърждава и от
снимковия материал. Изложеното от него досежно съответните обстоятелства не се
опровергава и посредством показанията на свид. Ц., който не изключва възможността,
2
паркирайки на процесното място, да не е видял пътната маркировка. Предвид това съдът
прие фактическата обстановка, обусловила издаването на фиш серия № СОА21-РД95-
62/11.03.2021 г., както и впоследствие на процесния АУАН, за изяснена. Кое е лицето,
действително управлявало и паркирало автомобила, се явява ирелевантно, доколкото
жалбоподателят не е направил съответното възражение към момента на съставяне на АУАН.
Що се отнася до обстоятелствата по съставяне на последния, посредством разпитите на
свидетелите М. и Р. се изясни, че действителният актосъставител е Д. Р., който по
невнимание при съставяне на АУАН вписал в него имената на колегата си М..
Заеманата от Р. длъжност - „инспектор, контрол паркиране“, и моментът на
постъпването му на работа в „ЦГМ“ ЕАД гр. София, се изясняват посредством
представените в тази връзка доказателства. Въз основа последните, и по-конкретно на база
заповед № РД-09-69/01.06.2021 г., се установява, че свид. Р. не е включен в списъка на
длъжностните лица от „ЦГМ“ ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“, които имат
правомощия да налагат глоби с фиш и да съставят АУАН при установяване на нарушения по
ЗДвП.
От друга страна, компетентността на административнонаказващия орган - заместник-
кмет на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“, следва съгласно
длъжностното му качество и на основание заповед № СОА20-РД09-1060/13.01.2020 г., от
която е видно съответното оправомощаване.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна следното:
Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление
са издадени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН и са надлежно връчени на
санкционираното лице. Фактическата обстановка, обусловила съставянето на АУАН, е
правилно установена в хода на административнонаказателното производство.
Фактическите констатации, обективирани в АУАН и НП, се потвърдиха в рамките на
проведеното въззивно съдебно следствие, предвид което съдът прие, че описаното в АУАН
и НП нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП е осъществено от обективна и
субективна страна. Отговорността на жалбоподателя е законосъобразно ангажирана в
качеството му на собственик на автомобила, предвид факта, че при съставяне на АУАН не е
подал декларация, че последният е бил управляван от друго лице /свидетеля Ц. Ц./.
Възраженията в съответната насока са неоснователни и настоящият съдебен състав не ги
споделя.
Въпреки това обаче съдът констатира основания за отмяната на наказателното
постановление поради допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила. Такова се явява обстоятелството, че
процесният АУАН, положил началото на производството, е съставен от лице, различно от
посоченото в него - от свид. Д. Р., вместо от свид. С. М.. Това безспорно представлява
нарушение съобразно разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 ЗАНН, и същевременно прави
АУАН „неистински документ“ по смисъла на чл. 93, т. 6 НК, доколкото му е придаден вид,
че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което
действително го е съставило. И макар да не се установи последното да е направено
умишлено от свид. Ранджгев /който въпрос в настоящето производство освен това не е
релевантен/, се налага изводът, че съставеният АУАН не е годен да ангажира
административнонаказателната отговорност на лицето, срещу което е издаден.
Доводите на процесуалния представител на наказващия орган в обратна насока не
могат да бъдат споделени, още повече, доколкото се изясни, че освен това действителният
актосъставител - свид. Р., не е разполагал с материална компетентност по съставяне на
АУАН /изводимо от заповед № РД-09-69/01.06.2021 г., видно от която не е включен в
списъка на длъжностните лица от „ЦГМ“ ЕАД, дирекция „Паркиране и мобилност“, които
3
имат правомощия да налагат глоби с фиш и да съставят АУАН при установяване на
нарушения по ЗДвП/.
Липсата на компетентност на актосъставителя, както и издаването на АУАН от лице,
различно от посоченото в него, са процесуални нарушения от категорията на съществените,
като същевременно отстраняването им е невъзможно, което се явява формално основание за
отмяна на издаденото въз основа процесния АУАН наказателно постановление. При това
депозираната жалба е основателна и следва да бъде уважена.
С оглед този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния
представител на жалбоподателя за присъждане на разноски. Въпреки релевираното
възражение за тяхната прекомерност, съдът прецени, че предвид провеждането на три
открити съдебни заседания по делото, искането следва да бъде уважено в пълния предявен
размер от 500 /петстотин/ лв., който в случая не се явява прекомерен, съобразно
фактическата и правна усложненост на казуса.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 ЗАНН и чл.
63д ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА22-РД11-426/01.05.2022 г., издадено от
заместник-кмета на Столична община, направление „Транспорт и градска мобилност“
срещу Л. Ц. Ц. за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 6, т. 1 ЗДвП, за което на
основание чл. 183, ал. 2, т. 1 ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 /двадесет/ лв.
ОСЪЖДА Столична община ДА ЗАПЛАТИ в полза на Л. Ц. Ц., ЕГН ***, с адрес гр.
София, ***, сума в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4