гр. Ихтиман, 16.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ИХТИМАН, III състав, в публичното заседание на втори март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОЗАР ГЕОРГИЕВ
при секретаря Цветелина Велева, като разгледа докладваното гр.д. №241/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от „А. С. В.“ ЕАД, чрез юрисконсулт Катя Георгиева, срещу И.С.И. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1021/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 698 лв. главница по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-14750933/26.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 31.08.2018г., до окончателното изплащане; 114,43 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.02.2018г.; 79,62 лв. мораторна лихва за периода от 21.06.2017г. до 31.08.2018г.. Претендира направените в хода на заповедното и настоящото производство разноски.
Ищецът твърди, че между ответника и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е сключен Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-14750933/26.04.2017г.. Поддържа, че съгласно разпоредбите на договора сумата следва да се изплати на търговски партньор на кредитодателя, което е сторено. Твърди, че дължимите суми са в претендирания размер. Твърди, че срокът на договора е изтекъл на 20.02.2018г. и не е обявявана предсрочна изискуемост. Поддържа, че така формираното вземане е цедирано на ищеца, за което длъжникът е уведомен лично, като се поддържа длъжникът да бъде уведомен и с връчване на уведомлението като приложение към исковата молба.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата молба.
С протоколно определение от 08.12.2020г. съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
С определение от 23.12.2020г. съдът е отменил: 1) определението си за даване ход на устните състезания по делото, 2) определението си от 08.12.2020г., с което ИЗКЛЮЧВА на основание чл.183, изр. последно от ГПК от доказателствата по делото договор №CREX-14750933/26.04.2017г., 3) определението си от 13.10.2020г., с което ЗАДЪЛЖАВА на основание чл.183 ГПК А. С. В. да представи оригинал на договор № CREX- 14750933/26.04.2017г., като указва, че при непредставяне, същият ще бъде изключен от доказателствата по делото.
Със същото определение от 23.12.2020г. съдът е оставил без движение производството по делото, като е указано на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването: 1) да уточни на кой договор основава претенцията си срещу ответника по настоящото дело- на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г. или на Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г. или на друг договор; 2) указано е на ищеца на основание чл. 146, ал. 2 от ГПК, че не сочи доказателства за валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор с твърдяното съдържание, тъй като Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г. не е представен по делото. 3) дадена е възможност на ищеца в едноседмичен срок от уведомяването да представи доказателства с оглед направените от него уточнения, 4) указано е на ищеца, че Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1021/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, касае Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г..
В уточнителна молба от 01.02.2021г. (л. 58 от делото) ищецът посочва, че от негова страна е допусната фактическа грешка, поради което посоченият в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г. е идентичен с Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г., на който ищецът в действителност основава претенцията си, тъй като е налице идентичност по отношение на страни, цел, отпусната сума, падеж и размер на вноските.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявените искове са допустими. Исковото производство се явява продължение на заповедното производство, поради което е необходимо да е налице съвпадение в договора, на който ищецът основава претенцията си. В конкретния случай и в заповедното производство, и в исковата молба се посочва Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г.. Същевременно с уточнителна молба от 01.02.2021г. (л. 58 от делото) ищецът посочва, че този договор е идентичен с Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г.. С оглед на това съдът приема, че исковете са допустими, тъй като твърденията на ищеца са, че не се касае за два отделни договора, а в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата молба се касае за един и същ договор и е налице допусната от страна на ищеца техническа грешка в наименованието и датата на същия.
По основателността:
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание; 2) съответствието на клаузите с правилата на добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както и че същите не са във вреда на потребителя.; 3) реално предаване, респ. усвояване, на сумата по Договора на ответника и предоставяне на твърдяните услуги, за които се претендират такси; 4) надлежно упражняване на правото да се направи кредита предсрочно изискуем и обявяване на длъжника на предсрочната му изискуемост (в случай, че се твърди предсрочна изискуемост на вземането); 5) валидно сключен договор за цесия; 6) надлежно уведомяване на длъжника за цесията.
Тези обстоятелства следва да бъдат установени от ищеца. В случай че се установят тези правнорелевантни факти, ответникът трябва да докаже, че е заплатил изцяло дължимите суми, респ. възраженията си срещу изискуемостта им.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) съществуването и размера на главния дълг; 2) изпадането на ответника в забава; 3) размера на обезщетението за забава за процесния период.
По делото не се установи първата предпоставка за възникване на спорното право, а именно- ищецът не установи с оглед изложеното в исковата молба чрез пълно и главно доказване, че са налице валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание.
По делото е представен единствено Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г., а в заповедното и в исковото производство ищецът основава претенцията си на Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г., който не е представен по делото.
Недоказано остана твърдението на ищеца за идентичност между Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г. и Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г.
На първо място на ищеца с определението от 23.12.2020г. е дадена нова възможност да представи доказателства, във връзка с която същият е направил искане за издаване на съдебно удостоверение. Съдът е издал поисканото съдебно удостоверение, като същото е изпратено на ищеца и по имейл /л. 56 гръб и л. 57 от делото/ с оглед изричното искане на ищеца в тази насока /58 гръб/. Въпреки това ищецът (цесионер) не представи доказателствата, във връзка с които му е издадено съдебното удостоверение, а именно- индивидуално потвърждение от страна на цедента (БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България), че ответникът по настоящото дело няма други договори за потребителски кредит с дружеството. Следователно не се установи, че между ответника и дружеството- цедент е налице един единствен договор за потребителски кредит, което да придаде по-голяма достоверност на твърдението на ищеца, че се касае за един и същ договор, а не за два различни договора.
На второ място единственото съвпадение между двата договора е в техния номер, а същевременно е налице разминаване в наименованието (Договор за кредит за покупка на стоки и услуги и Договор за потребителски кредит ), както и е налице разминаване касателно датата на сключването им (26.04.2017г. и 24.04.2017г.).
На трето място с представения договор за цесия и приложение №1 към него (л. 21-24 от делото) на ищцовото дружество е прехвърлено вземане по договор с длъжника- ответник, като е посочена дата 26.04.2017г.. Следователно още през 2017г. цедентът на ищеца в графа „Дата на договор“ е индивидуализирал същия, като е посочил дата- 26.04.2017г.. По делото липсва последваща кореспонденция между цедент и цесионер, от която да се направи извод, че цесията не касае договор с дата 26.04.2017г., а договор с дата 24.04.2017г., какъвто ищецът представя по делото. В подкрепа на този извод е и това, че в уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от цедента, чрез цесионера, адресирано до длъжника- ответник отново се посочва договор с дата 26.04.2017г.
Поради всичко гореизложено не може да се приеме за установено, че представеният по делото Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г. и непредставеният по делото договор, на който ищецът основава претенцията си- Договор за кредит за покупка на стоки и услуги № CREX- 14750933/26.04.2017г., са един и същ договор.
От горното следва, че както в договора за цесия и приложени №1 към него, така и в уведомителното писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, така и в заповедта за изпълнение и в исковата молба се сочи Договор с дата 26.04.2017г.. Различна дата, а именно 24.04.2017г., е налична само и единствено в представения по делото Договор за потребителски кредит №CREX-14750933/24.04.2017г., като не се установи да е налице идентичност между двата договора, както и не се установи това да е единственият договор, който е сключван между ответника и цедента, за да бъде изключена възможността да е налице и друг договор с различна дата, а именно 26.04.2017г.. Същевременно договор с дата 26.04.2017г. не е представен като доказателство по делото.
Следователно ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване, че са налице валидно възникнали облигационни правоотношения по Договор за кредит с твърдяното съдържание, поради което предявените искове следва да бъдат оставени без уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предявените от „А. С. В.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, срещу И.С.И., ЕГН **********, с адрес ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79 ЗЗД, чл. 86 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД за установяване на паричните притезания, удостоверени в Заповед за изпълнение, издадена по ч. гр. д. № 1021/2018 г. по описа на РС- Ихтиман, за следните суми: 698 лв. главница по Договор за кредит за покупка на стоки и услуги №CREX-14750933/26.04.2017г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК- 31.08.2018г., до окончателното изплащане; 114,43 лв. договорна лихва за периода от 20.06.2017г. до 20.02.2018г.; 79,62 лв. мораторна лихва за периода от 21.06.2017г. до 31.08.2018г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: