О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ … …
град
Кърджали, 30.11.2022
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Кърджали, в ………… закрито съдебно заседание
на тридесети ноември …………...……………………………………………………………….
през 2022/две хиляди двадесет и втора/
година, …...……………………………...……….
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНГЕЛ МОМЧИЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВИКТОР АТАНАСОВ
М.
БОЖКОВА
като
разгледа докладваното от …………….
съдията Виктор Атанасов ……………
частно касационно АНД №151 ……….……….. по описа за ……2022 год……………
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.229, ал.1, т.1 и следв. от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано е по частна жалба от Р.Т.К. от ***, с ЕГН **********, подадена чрез упълномощения му процесуален представител – адв.М.Ч. от АК-***, със служебен
адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против
протоколно
определение, постановено в открито
съдебно заседание на 07.11.2022 год./заседанието
всъщност е на 08.11.2022 год./
в производството по АНД №167/2022 год. по описа на Районен съд - Момчилград, за спиране на производството
по делото.
Жалбоподателят
заявява в частната жалба, че не е доволен
от така постановеното
определение и счита
същото за неправилно, както и че
като такова,
същото следва да бъде отменено. Излага съображения за това, като сочи
най-напред, че образуването на тълкувателно дело/ТД/ по определен въпрос не е, а и не може
да бъде основание
за спиране на производството по делото. Сочи, че в разпоредбата на
чл.229 от ГПК не е предвидена хипотеза за спиране при
образувано ТД и че това
е така, тъй като първоинстанционният и въззивният
съд не могат да спират производството
по делото при образувано тълкувателно дело пред ВКС по правен
въпрос, който е от значение за
спора, с който са сезирани и че според Тълкувателно решение
№8 от 07.05.2014 год. по тълк. дело
№8/2013 год.
на Върховен
касационен съд –
ОСГТК, единственото основание
за спиране на съдебни производство
при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл.292 ГПК,
във вр. с чл.229, ал.1, т.7 от ГПК,
а тя не била приложима извън
касационното производство. Сочи също, че при образувано тълкувателно
дело пред Върховния касационен съд по обуславящ правен
въпрос,
производството по висящо дело може
да се спира
само в касационната инстанция на основание
чл.292 от ГПК,
но не и във въззивната и първата инстанция. Алтернативно сочи, че посоченото тълкувателно дело по описа на
ВАС е образувано с разпореждане, по въпроса:
Наказва ли се с предвиденото в чл.175, ал.3 от ЗДвП наказание, водач, който управлява
МПС с прекратена регистрация
по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, без за това
да е уведомен собственикът на МПС. Жалбоподателят твърди, че въпросът, по който е образувано ТД, е неотносим към
предмета на АНД №167/2022 год. и няма да е от значение
за правилното му решаване и че това е така, тъй
като в настоящият случай,
собственикът на МПС е лице, различно
от водача и на това основание
е без значение обстоятелството, дали собственикът е бил уведомен за прекратената
регистрация или не. Сочи също, че
предмет на доказване в настоящото производство бил
дали водачът е бил уведомен за
това обстоятелство или не, а от
там - и
дали е налице умисъл в действията му, респ. виновно поведение и ако в конкретния казус
собственикът
на МПС и водачът
са едно и също лице, срещу което
е издадено НП, въпросът по образуваното ТД можел да е от значение за
правилното решаване на делото. Излага и довод, че посоченото от ответната страна ТД касае случаите, в които е ангажирана административнонаказателната
отговорност на собственика на МПС, при хипотезата, ако той
управлява МПС с прекратена регистрация и че в
този случай от съществено значение
ще е обстоятелството, дали същият е уведомен по
надлежния ред или не, но когато обаче, водачът на МПС е лице, различно от
собственика, както било в настоящия случай,
това обстоятелство било без значение
за правилното решаване на делото. Според жалбоподателя, съдът следвало да приеме,
че образуваното ТД не може да
бъде процесуално основание за спиране
на настоящото АНД №167/2022 год. по описа на Момчилградсккия районен съд, а алтернативно и при обратната хипотеза, съдът следвало да приеме, също така, и че е налице
неотносимост на въпроса, по който
е образувано ТД №3/2022 год.
на ВАС
към конкретния спор и че отделно от това, съдът не
взел предвид обстоятелството,
че ВАС не се е произнесъл по допустимостта на искането за
постановяване на тълкувателно решение. Не основание изложеното,
жалбоподателят
моли да бъде постановено определение, с което да бъде отменено
протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 07.11.2022 год., с което
е спряно производството по АНД №167/2022 год. на Момчилградския районен съд.
Препис от частната
жалба е връчен на насрещната страна – Районно управление – Момчилград към ОДМВР
– Кърджали, която в законоустановения 3-дневен срок по
чл.232 от АПК, считано от получаването му, не е представила писмен отговор или
възражение по същата.
Настоящият касационен
състав на Административен
съд – Кърджали, след като се запозна
с така подадената частна жалба, намира
същата за допустима, като подадена от надлежна страна
– жалбоподател в производството по АНД №167/2022 год. по описа на
Районен съд - Момчилград и в 7/седем/-дневния срок по чл.230, предл.II/второ/ от АПК.
Разгледана по същество, частната
жалба е
ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Производството пред
Районен съд – Момчилград е било
образувано по жалба от Р.Т.К. от ***, подадена чрез пълномощник - адв.М.Ч. от АК-***, против наказателно
постановление №22-0303-000350 от 15.09.2022 год., издадено от началника на РУ –
Момчилград към ОДМВР - Кърджали, с което, на жалбоподателя Р.Т.К., на основание чл.175, ал.3, предл.1/първо/ от ЗДвП, са наложени административни
наказания „глоба”, в размер на 200 лева и „лишаване от право да управлява МПС”,
за срок от 6
месеца, за извършено
виновно нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП. В обстоятелствената част на
наказателното постановление е описано, че Р.Т.К., на 01.06.2022 год., в *** часа, в ***, на ул.„***”, е управлявал лек автомобил,
марка „Форд”, модел „***”, с Рег.№*** - собственост на В. Д. Н. от ***, с прекратена
регистрация от 15.02.2022 год. по чл.143 от Закона за движение по пътищата - поради
липса на задължителна застраховка „гражданска отговорност”, управлявал е по
път, отворен за обществено ползване, посоченото МПС, което не е било
регистрирано по надлежния ред, съгласно Наредба №I-45 от 24.03.2000 год. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни
средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни преводни средства. Посочено е, че за констатираното нарушение е съставен АУАН
серия GA с бланков №653358 от 01.06.2022 год., от *** В. Г.
Така, по повод
тази жалба е било образувано и АНД №167/2022 год.
по описа на Районен съд – Момчилград, като съдебното заседание по същото е било
насрочено за 08.11.2022 година. В това открито съдебно заседание, по повод
направено искане в подадена молба от процесуалния представител на наказващия
орган, съдът е постановил протоколно определение, с което е спрял
производството по АНД №167/2022 год. по описа на Районен съд – Момчилград. Към
молбата, с която е поискано спирането, е приложено Разпореждане от 05.05.2022
год. на председателя на ВАС и председателя на ВКС, за образуване на
тълкувателно дело за приемане на съвместно тълкувателно постановление от Общото
събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на
ВАС, по въпроса: „Наказва ли се с
предвиденото в чл.175, ал.3 от Закона за движение по пътищата наказание, водач,
който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно
прекратена по реда на чл.143, ал.10 от Закона за движение по пътищата, без за
това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство?”, като с
това разпореждане са определени и съдиите-докладчици по делото. Към молбата е
приложено и Разпореждане от 07.10.2022 год. на председателя на ВАС и
председателя на ВКС, с което, образуваното тълкувателно дело №3/2022 год. на Общото събрание на съдиите от Наказателна колегия на ВКС
и от Първа и Втора колегия на ВАС, е насрочено за разглеждане в закрито
заседание на 26.10.2022 год., от 14:30 часа, в зала №5 в Съдебната
палата.
За да постанови
това определение, съставът на Районен съд –
Момчилград е приел, че са
налице условията по чл.144, във вр.
с чл.228 от АПК, във вр. с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
за спиране на производството по делото, тъй като от писмените доказателства, представени от гл.юрк.Ч., се
установявало, че във ВКС и
ВАС е образувано тълкувателно дело №3 от 2022 год., като предмет на
тълкувателното дело бил даване на отговор на определени въпроси, които били
предмет и на настоящото производство. Поради това съдът е приел, че е налице преюдициален спор, от чиито изход ще зависи и изхода на настоящото
дело и че продължаването на разглеждането на настоящото производство означавало,
след постановяването на съдебен акт, да се стигне до възобновяване на делото по
реда на извънредните способи, предвидени в ГПК (!?),
респективно повтаряне на същите действия. По тези съображения и на основание
чл.144 от АПК, във вр. с чл.229, ал.1, т.4 от ГПК,
Районен съд – Момчилград е спрял производството по АНД №167/2022 год. по описа на
същия съд.
При тези данни
и обстоятелства по делото, настоящият касационен състав намира, че така
постановление е неправилно и следва да бъде отменено.
Съображенията за това са следните:
Съгласно посочената като
основание за спиране на производството разпоредба на чл.239,
ал.1, т.4 от ГПК, съдът спира
производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по
което ще има значение за правилното решаване на спора. Според посоченото в мотивите към Тълкувателно решение №8 от 07.05.2014 год. на
ВКС по тълк. дело №8/2013 год., ОСГТК, в правната
теория се счита, че това основание за спиране е налице, когато има висящ процес
относно друг спор, който е преюдициален за този, по
който производството се спира, а преюдициален е този
спор, по който със сила на пресъдено нещо ще бъдат
признати или отречени права или факти, релевантни за субективното право по
спряното производство, както и е посочено, че образуваното пред Общо събрание
на една от колегиите или на двете колегии на Върховния касационен съд/а в случая и пред Общото събрание на съдиите от
Наказателна колегия на ВКС и от Първа и Втора колегия на ВАС, тълкувателно дело, няма за предмет
конкретен правен спор. По него трябва да бъде дадено задължително тълкуване на
съдържанието на закона, а не да бъде признато или отречено едно твърдяно право
или права и поради това не може да се приеме, че тълкувателно дело, образувано
пред Върховния касационен съд/а според настоящия съдебен състав, и когато
такова тълкувателно дело е образувано за приемане на съвместно тълкувателно
постановление от съдиите от съответните колегии на ВКС и на ВАС/, съставлява
такова друго дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на
спора по смисъла на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. В тези мотиви е посочено също, че
до приемането на новия ГПК (в сила от 01.03.2008 год.) в съдебната практика не
е имало колебания, че образуването на тълкувателно дело пред ВКС не е основание
за спиране на производството по висящите дела, в които съдилищата трябва да
отговорят на въпроса, който предстои да бъде изтълкуван, като в действащия ГПК,
предвид възприетата от него различна концепция за значението на касационното
производство и предпоставките за осъществяването му, е предвидена изрична
уредба за преодоляване на противоречива практика между отделни
състави на ВКС.
В това Тълкувателно решение
№8 от 07.05.2014 год.
на ВКС по тълк. дело №8/2013 год. на ВКС е дадено
разрешение на въпроса: В кой стадий на
производството същото подлежи на спиране поради образувано тълкувателно дело
пред ВКС по въпрос от обуславящо за спора значение? Според възприетото в това
тълкувателно решение, т.1 от същото, при образувано тълкувателно дело пред
Върховния касационен съд по обуславящ правен въпрос, производството по висящо
дело може да се спира само в касационната инстанция на основание чл.292 ГПК, а
не и във въззивната и първата инстанция. В мотивите
към това тълкувателно решение са развити доводи в насока, защо се възприема, че
първоинстанционният и въззивният
съд не могат да спират производството по делото при образувано тълкувателно
дело пред ВКС по правен въпрос, който е от значение за спора, с който са
сезирани, като е изведен и извод, че единственото основание за спиране на
съдебни производство при образувано тълкувателно дело е в разпоредбата на чл.292
от ГПК, във вр. с чл.229, ал.1, т.7 от ГПК, а тя не е
приложима извън касационното производство.
В мотивите е посочено също така, че разпоредбата на чл.292 от ГПК се отнася до
тълкувателни дела, образувани въз основа на сезиране на общото събрание от
отделен състав на ВКС, но и че искане за издаване на тълкувателно решение могат
да правят и други органи (съгласно чл.125 от Закона за съдебната власт, в т.ч. и
председателите на ВКС и ВАС, както е в настоящия случай). Възприето е в мотивите
към посоченото тълкувателно решение, че когато по тези искания бъде образувано
тълкувателно дело пред съответното общо събрание, отделните състави на ВКС са
изправени пред хипотеза, идентична с тази по чл.292 от ГПК, доколкото висящият
пред тях правен спор е обусловен от въпроса на тълкуване и поради това и в този
случай производството по конкретното дело подлежи на спиране при аналогично
приложение на чл.292 от ГПК, но само от състави на ВКС, а не и на съдилищата по
същество, т.е. подлежи на спиране само от касационната инстанция.
При така възприетото
и дадено разрешение по въпросите за спирането на производството поради образувано тълкувателно дело пред
ВКС, респ. пред ВКС и
ВАС и съответно - в кой стадий на производството същото подлежи на спиране
поради образувано на такова тълкувателно дело по въпрос от обуславящо за спора
значение, се налага изводът, че обжалваното протоколно определение е неправилно,
а подадената срещу него частна жалба се явява основателна. Пределно ясно е, че
производството по обжалване на наказателни постановления пред районните
съдилища по реда на ЗАНН, за каквото в случая става дума, не е касационно
производство, а от това следва, че Момчилградският
районен съд не разполага с правомощието да спира такива съдебни производства на
посоченото основание, както е сторил това с обжалваното определение, тъй като
не е касационна инстанция в тези производства. Касационна
инстанция при подадена жалба срещу постановено от районния съд решение в такова
производство, се явява съответния
административен съд.
Предвид изложеното,
съдът в настоящия състав намира, че частната
жалба, подадена от адв.М.Ч.
от АК-***, като
пълномощник на Р.Т.К. от ***,
против протоколно определение от 08.11.2022 год., постановено по АНД №167/2022 год. по описа на Районен
съд – Момчилград, се явява основателна и съответно, постановеното от Районен съд – Момчилград
протоколно определение от 08.11.2022 год., с което производството по това АНД
№167/2022 год. по описа на същия съд е спряно, като неправилно и незаконосъобразно, с определението по
настоящото дело следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на
същия съд и съответно съдебен състав, за продължаване на съдопроизводствените
действия по него.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2,
изречение първо, предложение второ, във вр. с чл.236
и чл.235, ал.1 от АПК, Административен съд -
Кърджали,
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение на Районен съд – Момчилград, постановено
в открито съдебно заседание на 08.11.2022 год., с което, на основание чл.229,
ал.1, т.4 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК, е спряно
производството по административнонаказателно дело
№167/2022 год. по описа на Районен съд - Момчилград.
ВРЪЩА делото на същия районен съд и същия съдебен състав,
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване или
протестиране.
Препис от определението, на основание чл.138,
ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати
или връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.