ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 261940 29.10.2020г. гр.Бургас
Бургаският районен съд
І граждански състав
На двадесет и девети октомври две хиляди и двадесета година
В закрито заседание в следния състав
:
Председател: АННА ЩЕРЕВА
като разгледа докладваното от
съдията Щерева
гражданско дело № 8823 по описа
за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното :
Производството е
образувано по иск на Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, да бъде прието за установено по
отношение на ответниците И.И.М. с ЕГН ********** и С.М.М. с ЕГН **********,***,
че те не са собственици на поземлен имот с идентификатор 81178.61.99 в
землището на гр.Ч., ***, в местността „М.м.“, с площ от 356 кв.м. Отправено е и
искане за отмяна на издадения в полза на ответника И.И.М. констативен
нотариален акт за собственост на имота, придобит по давностно владение - № **,
том *, per. № ***, н.д. № **/ ***г. от ***г. на нотариус с peг. № *** в
регистъра на НК.
С исковата молба
ищцата е основала правния си интерес от предявения отрицателен установителен
иск на твърдението, че този недвижим имот попада в имот на наследодателя й П.Г.Х.,
който й е бил признат за възстановяване с протоколно решение № 2788/ 01.03.1993г.
на Поземлена комисия – Созопол - 6 декара в местността „М.с.“ в землището на
гр.Ч., община Созопол, разположен в зона за земеделско ползване по § 4 и сл. от
ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което възстановяването следвало да се извърши със заповед
на кмета на Община Созопол по реда на § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на
влезли в сила по реда на чл.28 от ППЗСПЗЗ помощен план и план на
новообразуваните имоти. Трети на настоящия спор лица /братът на ответника и
неговата съпруга/ заявили права на ползватели на този имот. С влязло в сила
през 2014г. година съдебно решение била определена оценка на лозовите
насаждения в имота, която ищцата следвало да заплати на ползвателите. След
разрешаване на правните спорове с тези ползватели през 2014г. ищцата установила
владение върху имота. Когато ищцата събрала нужната сума за заплащане на
подобренията и за издаване на заповед от кмета на общината за реституция на
имота, ищцата била уведомена, че не е възможно довършването на реституционната
процедура, тъй като за имота има вписан нотариален акт за собственост в полза
на ответника.
След съвкупна
преценка на доводите на страните, на събраните по делото доказателства и на
разпоредбите на закона Бургаският районен съд намира за установено следното :
Предявеният иск е
с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК. Процесуалната норма изисква наличие на
правен интерес за допустимостта на установителния иск. С проекто - доклада по
чл.140 от ГПК, възприет и като доклад на делото по чл.146 от ГПК, съдът е
указал на страните, че съгласно задължителната съдебна практика /тълкувателно
решение № 8/ 2012г. на ОСГТК на ВКС/ ищцата носи доказателствената тежест в
хода на производството да проведе доказване на всички факти, на които основава
правния си интерес от предявения иск. От събраните по делото доказателства не
може да се направи извод за проведено такова пълно главно доказване от страна
на ищцата.
По делото не се
спори, че процесният имот с идентификатор 81178.61.99 в землището на гр.Ч., в
местността „М.м.“ представлява част от бивш земеделски имот с площ от 6 дка в
местността „М.с.“ на землището на Ч., заявен от ищцата за възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ като собствен на наследодателя й П.Г.Х. с ЕГН **********, починал
на ***г. От събраните по делото доказателства се установява наличие само на
един валиден административен акт по отношение на този имот, постановен от
Поземлена комисия – Созопол по реда на ЗСПЗЗ – приложеното към исковата молба
протоколно решение № 2788/ 01.03.1993г., постановено на основание чл.18ж, ал.2
от ППЗСПЗЗ, с което на ищцата са признати за възстановяване общо 48,2 дка в
землището на гр.Ч., сред които и нивата от 6 дка в местността „М.с.“, идентична
с местността „М.м.“. Всички така признати за възстановяване земеделски земи,
описани в решението, са определени за възстановяване с план за земеразделяне.
Нормата на чл.14, ал.1 от ЗСПЗЗ изброява императивно видовете решения на
поземлената комисия по заявление на правоимащо лице за възстановяване право на
собственост на отнети земеделски имоти : т.1 – за възстановяване на правото на
собственост върху земи в съществуващи или възстановими на терена стари реални
граници; т.2 - за възстановяване на правото на собственост върху земеделски
земи в нови реални граници с план за земеразделяне; и т.3 – за признаване на
правото на собственост при условията на § 4 - 4л. Цитираната в решението като
основание за издаването му норма на чл.18ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ постановява, че в
случаите, когато правото на собственост се възстановява в нови реални граници с
план за земеразделяне, поземлената комисия постановява решение, с което
определя размера, категориите и ако е известна, местността, в която са се
намирали земеделските земи, на които има право заявителят. Поради това и при
липсата на позоваване в решението на § 4 - 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ съдът приема, че
решението на поземлената комисия е акт по чл.14, ал.1, т.2 от ЗСПЗЗ - за
възстановяване на правото на собственост върху земеделски земи в нови реални
граници с план за земеразделяне. Не се установяват последващи постановени
актове по заявлението на ищцата за възстановяване на тези земи. Липсва и
решение по чл.27 от ППЗСПЗЗ - на основание на влезлия в сила план за
земеразделяне поземлената комисия /сега общинската служба по земеделие/
постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва
размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както
и ограниченията на собствеността. Липсва и постановен от кмета на Община
Созопол отказ за възстановяване, постановен съгласно чл.28а вр. чл.27, ал.4 от
ППЗСПЗЗ вр. § 4т, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
От събраните по
делото доказателства се установява, че ищцата се е позовавала на собственост на
имотите и въз основа на решение на поземлена комисия за възстановяването им в
стари реални граници, но такова валидно решение липсва – в преписката на
поземлената комисия се съдържа незаверено копие на документ решение № 2788/
01.03.1993г. за възстановяване в стари реални граници, но същото не е подписано
и съгласно удостоверяването на началника на ОСЗ – Созопол от 24.06.2011г. такъв
документ в оригинал липсва. Тук е мястото да се отбележи също, че тъй като
ответниците не са участвали в сочените от ищцата административни производства,
на основание чл.298, ал.1 вр. чл.302 от ГПК представените съдебни решения не ги
обвързват.
При така събраните
по делото доказателства съдът приема, че ищцата не проведе пълно главно доказване
на фактите, на които основава правния си интерес от предявения отрицателен
установителен иск срещу ответниците – извършена реална реституция на процесния
имот или невъзможност за приключване на реституционната процедура поради
вписаните права на ответниците по атакувания нотариален акт. Настоящият съд се
основава на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 8/ 2012г. на ОСГТК на
ВКС – „.. аргумент за допустимостта на отрицателния установителен иск за собственост
или друго вещно право е и правопредпазващото действие на силата на пресъдено
нещо. Ако с решението бъде установено несъществуването на спорното
право, защитната функция на процеса е по отношение на субективното право на
ищеца, чието съществуване и реализация са били засегнати от отреченото със
съдебното решение право“. В случая не е ясно в какво се състои защитната
функция на настоящия процес - как установяването на несъществуването на
спорното материално право на ответниците засяга съществуването и реализацията
на материалното право на ищцата.
Поради изложеното
се налага изводът, че ищцата не установи съществуващ валиден правен интерес от търсеното
отричане на правата на ответниците с предявения иск. Това сочи на липса на
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на иска и на производството
по него, което следва да бъде прекратено.
На основание
чл.78, ал.4 от ГПК ищцата дължи на ответниците направените по делото съдебни
разноски, които съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 840
лв. – заплатени адвокатски възнаграждения от всеки от ответниците по
представените договори за правна защита и съдействие.
Мотивиран от
горното, Бургаският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА Г.П.Г. с ЕГН ********** ***, да заплати на И.И.М. с ЕГН ********** и на С.М.М. с ЕГН **********,***,
по 420 лв. за направените от всеки от тях съдебни разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Окръжен съд - Бургас в едноседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала: НД