Решение по дело №1611/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1317
Дата: 17 септември 2020 г.
Съдия: Наталия Георгиева Дичева
Дело: 20207050701611
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 юли 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№.................../   . 09. 2020г.,  гр.Варна

            В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Десети касационен състав в съдебно заседание на двадесети август  две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         ЕВГЕНИЯ БАЕВА 

ЧЛЕНОВЕ:       1.НАТАЛИЯ ДИЧЕВА

      2. РАЛИЦА АНДОНОВА

при секретаря  Веселка Крумова при участието на прокурора Александър Атанасов като разгледа докладваното от съдия Наталия Дичева касационно адм. дело № 1611/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл. 221 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Постъпила е касационна жалба вх. № 28615 от 19.05.2020 година от Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ - Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ срещу Решение № 578 от 10.04.2020 година, постановено по НАХД № 894/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХV състав, с което е отменено Наказателно постановление № 23-0000038/10.01.2020 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна.

Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като излага доводи за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) - нарушение на материалния закон. Заявява, че въззивният съд неправилно е приел, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление ясно и точно е посочено, че дружеството не е представило изискана, подробно описана, информация. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да потвърди наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Ответникът не изпраща представител и не изразява становище по същество.

Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение неоснователност на касационната жалба.

Административен съд – Варна, Х касационен състав, след преценка на наведените с жалбата касационни основания и представените в хода на административнонаказателното и въззивното производство доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството пред Районен съд Варна е образувано по жалбата на „АК ТРАНС” ЕООД, представлявано от К.И.К., депозирана чрез адв.Х., против НП № 23- 000038/ 10.01.2020г. на Началника на Областен отдел „АА” в ГД „АИ”- гр .Варна, с което на дружеството е наложено административно наказание “Имуществена санкция” в размер на 5000/ пет хиляди/ лв., на основание чл.104 ал.7 от ЗАвП, за нарушение на чл.91в т.2пр.1 от ЗАвП.

С Решение № 578/10.04.2020година състав на Районен съд - Варна е отменил наказателното постановление. За да постанови този резултат съдът е приел, че с автомобила е извършен превоз, както и че при поискване от страна на контролните органи, жалбоподателят не е представил извлечена от паметта на тахографа информация за моторно превозно средство влекач м. „Волво“, категория № 3, с рег. № В ****ВВ. Приел е, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление не се съдържа точно и пълно описание на нарушението. Установил е, че от описанието не може да се направи извод коя от двете хипотези на санкционната норма е осъществена, с което е нарушено правото на защита на санкционираното търговско дружество.

Между страните не се спори по фактите. С горепосочения товарен автомобил е  извършван международен превоз на товари , попадащ в обхвата на AETR, видно от CMR от дати 07.02.2019г. и 12.03.2019г. Била предоставена информация, но за периода от 24.04.2019г, до 30.06.2019г. До приключване на проверката липсващата информация за периода от 01.01.2019г. до 23.04.2019г. включително не била предоставена.

След изпращане на покана до управителя на „ АК ТРАНС“ ЕООД на 15.10.2019г.,          връчена на 16.10.2019г. упълномощено отпредставляващия дружеството лице , в 00” АА” в ГД „АИ”-Варна/ към настоящия момент с наименование РД”АА”-гр.Варна/, била извършена комплексна проверка на дейността на дружеството превозвач, посочено по-горе, за периода от 01.01.2019г. до 30.06.2019г., въз основа на предоставените документи и информация, отразени в приемо-предавателен протокол от 23.10.2019г.

Комплексната проверка, в извършването на която участвал и св. И., приключила с КП от 30.10.2019г. и след приключването на същата било прието за установено, че на 24.10.2019г. в гр.Варна, превозвачът „ АК ТРАНС“ ЕООД не е предоставил на служителите на ОО”АА”-гр.Варна за проверка изисканата с горепосочената покана по т.5 информация извлечена от паметта на дигитален тахограф, монтиран в товарен автомобил марка „Волво” с рег.№ В****ВВ, кат.№3, за периода от 01.01.2019г. до 23.04.2019г. включително. Горното било установено въз основа на предоставената информация, извлечена от паметта на дигиталния тахограф.

Спорът се свежда до извършената от въззивния съд преценка за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

Чл. 104, ал. 7 от ЗАП ангажира отговорността на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за собствена cметка, които не съхраняват тахографските листа, разпечатките и извлечените данни от дигиталния тахограф или картата на водача за период 365 дни или отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи.

Изпълнителното деяние, описано в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, а именно „не предоставя информация, извлечена от паметта на дигитален тахограф“ не кореспондира на изпълнителното деяние в приложената санкционна разпоредба. От акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление е видно, че изисканата информация не е предоставена, което по същество представлява отказ да бъде предоставена. За да се приеме, че правото на защита на наказаното лице е нарушено следва в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление нарушението да не е описано по начин, даващ възможност на нарушителя да разбере в извършването на какво нарушение е обвинен. Настоящият състав на съда намира, че описанието в акта и наказателното постановление дава в пълна степен възможност на нарушителя да разбере, че е обвинен, респ. санкциониран затова, че не е предоставил информацията, извлечена от паметта на тахографа.

Съобразно разпоредбата на чл. 91в, ал. 1, т. 2 от ЗАП превозвачите, ръководителите на предприятия и лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най-малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от контролните органи: 1. тахографските листове от аналогови тахографи; 2. информацията, извлечена от паметта на дигиталния тахограф и от картата на водача; 3. пътните листове. Тази разпоредба транспонира чл. 10, § 5, б. „а“, т. ii“ от Регламент ЕО № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт, за изменение на Регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета (Регламент 561/2006), която задължава транспортно предприятие, което използва превозни средства, които са снабдени със записващо оборудване, отговарящо на изискванията на приложение IБ към Регламент (ЕИО) № 3821/85 и което попада в обхвата на настоящия регламент да осигурява съхранението на всички записани данни от оборудването на превозното средство и от картата на водача в продължение на най-малко 12 месеца след записването им и при поискване от страна на инспектор, осигурява достъп до тези данни пряко или дистанционно от помещенията на предприятието.

Съобразно разпоредбата на чл. 38 от Наредба Н-3 от 07.04.2009 година превозвачите и лицата, извършващи превоз за собствена сметка, извличат данните от паметта на дигиталния тахограф и картата на водача, с изключение на подробните данни за скоростта: 1. най-малко един път на 90 дни - за данните от паметта на дигиталния тахограф; 2. най-малко един път на 28 дни - за данните от картата на водача.

Легално определение на понятието „извличане“ се съдържа в чл. 2, т. 2, б. „н“ от Регламент № 165/2014 год. на Европейския парламент от 04.02.2014 год. относно тахографите в автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при автомобилен транспорт и за изменение на Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния транспорт (Регламент 165/2014) и означава копиране, заедно с електронния подпис, на част или на пълен набор от файловете с данни, записани в електронната памет на бордовото устройство или в паметта на картата за тахограф, при условие че при този процес не се изменят или изтриват записани данни.

В конкретния случай описаното нарушение осъществява състава на нарушението по чл. 104, ал. 4 от ЗАП, т.к. превозното предприятие не е представило данните и органът няма данни дали те са извлечени или не.

Жалбоподателят е запознат с фактите с предявяване на акта за установяване на административно нарушение и се е защитавал срещу тях, както в хода на административнонаказателното производство, така и в хода на съдебното такова. До даване ход на устните състезания санкционираното дружество не е представило изисканата му информация нито е посочило причина за непредставянето и. Следва да се посочи, че проверка за това, дали и кога е извлечена информацията от дигиталните тахографи може да се извърши единствено и само от графа „генерална информация“ и след като не са представени никакви данни от тахографа, то и такава проверка не може да се извърши, поради което заключението на ВРС в тази насока е неоснователно.

Предвид горното настоящият състав намира, че обжалваното решение е постановено при неправилно приложение на материалния закон.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 578 от 10.04.2020 година, постановено по НАХД № 894/2020 година по описа на Районен съд – Варна, ХV състав, както и определение № 1071 и като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-0000038/10.01.2020 година на началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ - Варна.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

         

 ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

ЧЛЕНОВЕ :   1.                                                               2.