Р Е Ш Е Н
И Е
гр. София, 10.12.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: Екатерина Стоева
при секретаря Весела Станчева
разгледа гр.д. № 8334 по описа за
2017г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на производството са
предявени от К.К.Н. ***, против З. „Б.И.“ АД *** обективно съединени осъдителни
искове за сумата 200 000лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
ПТП, и за сумата 60лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 24.10.2016г. до
изплащането.
Твърденията са за настъпило на 13.06.2016г.
в землището на с.Ягода, общ.Мъглиж, пътно-транспортно произшествие причинено от
виновното поведение наЛ.Д.Д., като водач на л.а.Ланча Дедра с ДК № ********,
който се движил с несъобразена скорост и при ляв завой загубил контрол върху
автомобила, излязъл извън пътното платно и се ударил в метална ластична ограда,
след което паднал в дере. Ищцата била пътник в автомобила на задна лява седалка
и като последица от произшествието получила травматични увреждания: счупване на
І до Х десни ребра, травматичен пневмоторакс, дихателна недостатъчност ІІІ
степен, шок; счупване на дясна лопатка, счупване на дясна ключица, тахикардия,
посттравматично стресово разстройство. След произшествието била приета по
спешност в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ гр.Стара Загора, където извършена
операция по повод начиране на въздух в
плевралната кухина в дясно и
подкожието на гръдния кош-торакоцентеза,
след което изписана с препоръки за режим на покой от 30 дни. Впоследствие се
появили оплаквания за задух, засилващи се при физическо усилие и кашлица с предписано медикаментозно лечение,
както и извършен преглед при кардиолог поради оплаквания за сърцебиене и тежест
в сърдечната област. Твърди от получените травматични увреждания да е
претърпяла болки и страдания, като дори и към настоящия момент не е
възстановена напълно. Травмата в гръдния кош била съпроводена с пневмоторакс,
водещ до дихателна недостатъчност със смущения в дейността на сърцето, временно
опасно за живота; счупването на 10 ребра, дясна лопатка и ключица причинили
затруднения в движението за дълъг период от време, съпроводени с необходимостта
да спазва постелен режим и нуждата от ползване на чужда помощ при ежедневното
обслужване. Твърди да е преживяла силен стрес и безспокойство, от които
получила усложнения-тахикардия и постравматично стресово разстройство и които
към момента не е преодоляла. Във връзка с лечението направила разходи в размер
на 60лв., представляващи платени суми за медицински услуги. Твърди претърпените
имуществени е неимуществени вреди да подлежат на обезщетяване от ответника, в
качеството му на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на
виновния за произшествието водач, който по извънсъдебната претенция не заплатил
в предвидения в КЗ срок обезщетение. Претендира присъждането на законна лихва
от деня на подаване извънсъдебната претенция до изплащането, както и разноските
по делото.
Ответникът оспорва ищцата да е
получила описаните в исковата молба травматични увреждания и те да са последица
от ПТП, както и претенцията за неимуществени вреди по размер с доводи за
прекомерност. Релевира възражение за съпричиняване по чл.51, ал.2 ЗЗД с
твърдение ищцата да е била без поставен обезопасителен колан в нарушение на
чл.137а ЗДв.П.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:
Съгласно
чл.429, ал.1, т.1 КЗ с договора за застраховка „Гражданска отговорност”
застрахователят се задължава да плати обезщетение, което застрахованият дължи на трето
лице по силата на своята гражданска отговорност за причинените имуществени и неимуществени вреди. В съответствие с чл.477, ал.1 КЗ обект на
застраховане при тази застраховка е отговорността на застрахованите физически и
юридически лица за причинени от тях на трети лица имуществени и неимуществени
вреди, свързани с притежаването и/или използването на МПС.
Като безспорно е отделено обстоятелството
за сключен и действащ към деня на произшествието договор за задължителна за
автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност”, покриваща отговорността
за вреди наЛ.Д.Д., като водач на л.а.Ланча Дедра с ДК № ********, страна по
който е ответникът З. „Б.И.“ АД ***.
Разпоредбата на
чл.432, ал.1 КЗ регламентира прякото право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска обезщетение от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" за причинените вреди. Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за
плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ,
която в случая е налице.
Уважаването на иска
предпоставя валидна към
датата на събитието застраховка "Гражданска отговорност", покриваща отговорността на
причинителя на вредите и осъществяване
фактическия състав на чл.45 ЗЗД-противоправно деяние, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата. На основание чл.45, ал.2 ЗЗД вината на делинквента се предполага до
доказване на противното.
По делото не се спори относно
факта на настъпилото на 13.06.2016г. пътно-транспортно произшествие в землището
на с.Ягода, общ.Мъглиж, при което пострадала ищцата, като пътник в л.а. Ланча Дедра с ДК № ********
С влязло в сила решение №
485/15.12.2016г. по АНД № 1588/2016г. по описа на Районен съд-гр.КазанлъкЛ.Д.Д.
бил признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на
л.а.Ланча Дедра със скорост над 107 км./ч., нарушил правилата за движение по
чл.5, ал.1, т.1 ЗДв.П-всеки участник в движението по пътищата с поведението си
не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди; чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗДв.П-водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват; длъжни са при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие; водачите са длъжни да намалят скоростта и в
случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението; и чл.21,
ал.1 Здв.П- при изричане на скоростта на движение на водача на ППС е забранено
да превишава следните стойности на скоростта-за категория „В“ извън населено
място 90 км./ч., като по непредпазливост причинил на К.К.Н. средна телесна
повреда, изразяваща се в закрита гръдна травма-счупване на І-Х десни ребра,
набиране на въздух в плевралната кухина в дясно и в подкожието на гръдния кош,
дихателна недостатъчност ІІІ степен, шок, което причинило разстройство на
здравето, временно опасно за живота и трайно затруднение в движението на
снагата за срок около 2.5 месеца,
счупване на дясна лопатка и дясна ключица, причинило трайно затруднение на
дясната ръка за срок по-дълъг от 2.5 месеца, съставляващо престъпление по
чл.343, ал.1, б.“б“, във вр. с чл.342, ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е
освободен от наказателна отговорност с наложено административно наказание
глоба.
На основание чл.300 ГПК влязлата
в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който
разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено,
неговата противоправност и виновността на дееца. Постановеното в рамките на
наказателното производство решение по чл.78а НК, с което подсъдимият е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
има същата задължителна сила за гражданския съд. С това решение наказателният
съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата-за дееца,
деянието, противоправността му и за вината. Деянието и в този случай е
престъпление, независимо от естеството на наложеното наказание, поради което
решението по чл.78а НК се приравнява на влязла в сила присъда /т.15 от ТР №
6/06.11.2013г. по тълк.д.№ 6/2012г., ОСГТК на ВКС/. Предвид това съдът приема
за установен извършения от застрахования при ответника водач фактически състав
на чл.45 ЗЗД.
Застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност” покрива отговорността на застрахования за
всички причинени на пострадалия имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането. Неимуществените вреди
съставляват накърняване на нематериални блага и подлежат на обезщетяване по
справедливост съгласно чл.52 ЗЗД. Понятието "справедливост" по
смисъла на тази разпоредба е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при
телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното
влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
загрозявания и др., както и произтичащите от това фактически и психологически
последици за увредения. Съдът е длъжен да ги обсъди и въз основа съвкупната им
оценка да обоснове извод за размера на съответстващото обезщетение /ППВС №
4/1968г./.
От събраните по
делото писмени доказателства и заключенията на СМЕ се установява, че като
последица от произшествието ищцата получила следните травматични увреждания:
закрита гръдна травма /счупване на І-Х десни ребра/; набиране на въздух в
плевралната кухина в дясно-пневмоторакс и хеморагичен следтравматичен плеврален
излив-хемопневмоторакс; подкожен енфизем, медиастинален емфизем; счупване на
дясна лопатка и дясна ключица; кръвонасядания по тялото и гърба. Гръдната
травма е причинила разстройство на здравето, временно опасно за живота и трайно
болезнено движение на тялото за срок около 2.5 месеца, а счупването на дясна
лопатка и дясна ключица са довели до ограничение, трайно затруднение в
движението на дясната ръка за срок по-дълъг от 2.5 месеца. В деня на
произшествието била откарана в УМБАЛ „Проф.д-р Ст.Киркович“ гр.Стара Загора,
където извършена операция-отваряне на гръдния кош с отстраняване на събрания
въздух и кръв, след което изписана за домашно-амбулаторно лечение. Видно от
заключението на вещото лице-пулмолог поради получената гръдна травма ищцата
получила усложнения-загуба на кръв от пневмохемоторакса, кръвонасяданията са
довели до анемичен синдром, възпалителна реакция, остра дихателна
недостатъчност ІІІ степен, намалена сатурация на кислорода. При приема в
болничното заведение е липсвало дишане в дясната гръдна половина, където са
били счупени 10 ребра, като в резултат на оперативната интервенция и
проведеното медикаментозно лечение е била стабилизирана, а дишането двустранно
възстановено без данни за остатъчен плеврален излив. Не са установени
патологични рентгенморфологични изменения в белия дроб и гръдната клетка,
липсва посттравматична пневмония, физикално няма белези за белодробно
уплътнение, липсват влажни звънливи хрипове, крепитации при аускулация, но има
раздвижени кръвни показатели говорещи за възпалителна реакция, които са се
нормализирали на 16.06.2016г., овладяни са анемичния синдром, ОДН и шоковото
състояние. Ищцата страда от бронхиална астма от ранна детска възраст, което не
се е обострило вследствие получената травма на гръдния кош. Вещото лице сочи,
че констатирания през м.07.2016г. задух, пристъпна кашлица предимно нощем,
клинични данни за бронхиална обструкция може да се получат в резултат на
възпалителен процес, травма, психическо натоварване, пренапрежение и др. Ищцата
е приемала високи дози от лекарство, причиняващо сърцебиене-ускорен пулс, а при
типични за обострянето на бронхиалната астма са пристъпен задух при покой рано
сутрин и късно вечер, пристъпна кашлица, безсъния, нощни събуждания, тежест,
стягане зад гръдната кост, свирене в гърдите. Вещото лице-травматолог по СМЕ
дава заключение, че по време на домашното-амбулаторно лечение поради счупването
на дясна лопатка и дясна ключица ищцата е носила ортеза на десния горен крайник
за срок от 30 дни, без данни за усложнения във възстановителния период. Като
остатъчно явление вещото лице сочи белег от операцията в дясната половина на
гръдния кош и намален обем на движение в дясна раменна става с 15%. В съдебно
заседание сочи, че и към момента изпитва болки в увредената ръка, но са
постепенно с времето намаляващи, а намаленият обем в движенията е пожизнен.
По делото е
изслушано и заключение на вещо лице по съдебно-психологическа експертиза,
според което получените телесни увреждания, довели до болки и страдания, са
повлияли негативно върху психиката на ищцата, предизвиквайки негативна промяна
в ежедневието й, стрес, нервно разстройство и притъпяване на емоциите.
Преживяното събитие е причинило субективен дискомфорт като чувства и усещания,
емоционална потиснатост, повишена личностова тревожност с негативно отражение
на психичното й равновесие и затруднение в ежедневната адаптация. Изпитва страх
при завои или изпреварване, когато се вози в автомобил или в градския транспорт.
В съдебно заседание сочи, че тези негативни изживявания са продължили около една
година след катастрофата, като понастоящем емоционалното й състояние е
възстановено, в голяма степен като резултат от проявена лична воля и помощта на
близките, с изключение на поддържания
страх от возене в автомобил, но той не е патологичен и няма развитие.
Тези доказателства
установяват по безспорен начин ищцата да е претърпяла неимуществени вреди
вследствие на ПТП. Травмата в гръдния кош поради счупването на 10 ребра в дясно
е била временно животозастрашаваща, причинила разстройство на здравето и трайно
болезнено движение на тялото за период около 2.5 месеца, а счупването на дясна
лопатка и дясна ключица са довели до ограничение и трайно затруднение в
движението на дясната ръка за срок по-дълъг от 2.5 месеца, съпроводени с болки
и страдания, интензивни в началото и постепенно намаляващи впоследствие в рамките
на възстановителния период с по-голяма продължителност. Ищцата е била поставена
в невъзможност да се обслужва и осъществява без чужда помощ обикновени дейности
от ежедневието, довело до промяна в нормалното й ежедневие и личен дискомфорт. Въпреки
подобреното здравословно състояние е останала с трайно ограничение в обема на
движение в дясната ръка, което безспорно ще оказва влияние върху пълноценното й
използване занапред, предвид и младата възраст на ищцата /17г. към деня на
увреждането/. Произшествието се е отразило и негативно върху психичното й
състояние-изживяла стрес, за период от около една година била потисната,
изолирана и с притъпени емоции поради
физическите болки и без възможност да води нормален живот, развила чувство на
страх при пътуване с автомобил. Установено е, че от детска възраст ищцата имала
заболяване-бронхиална астма, за което по делото не е доказано да е довело до
усложнения в процеса на лечение и възстановяване от гръдната травма. Според
вещото лице проявата на типичната му симптоматика или обостряне-задух, кашлица,
безсъние, тахикардия /сърцебиене с ускорен пулс/ може да е последица от
различни фактори-възпаление, травма, психическо натоварване и/или
пренапрежение, прием на лекарства във висока доза /ищцата е приемала такива/ и
др., поради което не може се обоснове извод тези усложнения да се намират в
причинна връзка с ПТП. При изложеното и при отчитане младата възраст на ищцата,
вида и характера на получените травми и начина на получаването им, сравнително
продължителния период на възстановяване във физическо отношение и особено в
психично отношение, свързаните с тях болки и страдания съдът приема справедлив
размер на обезщетението за неимуществени вреди по чл.52 ЗЗД от 60 000лв.
Ищцата претендира
заплащането на сумата 60лв., представляваща направени разходи във връзка с
лечението.
Като доказателства
по делото са приети фактура № **********/28.06.2016г. и фискални бонове на обща
стойност 60лв. за извършена рьография на бели дробове и заплатена медицинска
услуга, за които вещото лице по СМЕ дава заключение, че са във връзка с
лечението от получените травми. Предвид това съдът приема посочената сума да
съставлява за ищцата имуществена вреда, намираща се в причинно-следствена
връзка с произшествието, подлежаща на репариране от ответника съобразно чл.432,
ал.1 КЗ.
По възражението за
съпричиняване:
Съгласно чл.51, ал.2 ЗЗД ако увреденият е допринесъл за
настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Приносът може да се
изрази в действие или бездействие, като вредните последици трябва да са в
причинна връзка и с деянието на увредения, без необходимостта то да е виновно.
Винаги когато пострадалият създава реална възможност за настъпване на вредата,
той я съпричинява. Изводът за наличие на съпричиняване не може да почива на предположения, а следва
да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия
на пострадалия, с който обективно е способствал за вредоносния резултат като е
създал условия или е улеснил неговото настъпване.
Разпоредбата на чл.137а, ал.1 ЗДв.П задължава водачите и
пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3,
когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които са
оборудвани. Когато се установи, че настъпването на вредните последици е в
причинна връзка с неизпълнението на това задължение е налице съпричиняване по
чл.51, ал.2 ЗЗД, даващо основание за намаляване размера на обезщетението.
Не е спорно по делото и от заключението на САТЕ се
установява, че автомобилът е бил оборудван с предпазни колани 4+1, т.е. и на
трите седалки отзад. Ищцата била пътник на задна седалка и при липса на
твърдения, съответно доказателства да попада в изключенията по чл.137а, ал.2
ЗДв.П е била длъжна съгласно чл.137а, ал.1 Здв.П по време на движение да ползва
обезопасителен колан.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че
л.а.Ланча Дедра се движил в участък от пътя с висока скорост /над 107 км./ч. съгласно
решението на наказателния съд/, като предстоял ляв завой. Поради критичната за
завоя скорост автомобилът поднесъл със задната си част и отклонил надясно, при
което водачът навил волана първо наляво, после надясно и при напускане на
пътното платно се ударил в предпазна мантинела с предна лява част, разрушил я и
преминал на банкета, след което се преобърнал в ската. При преобръщането
автомобилът паднал на лява странична част и задна част на купето, където са
най-големите деформации. Експертът сочи, че предпазният колан е ефективен при
челен удар, при който се предпазва движението на пътника напред. В случая
първият удар е бил в мантинелата след завъртане в преден ляв калник и след
преобръщането му удара е в тавана и
по-силен в задна лява част, където е била ищцата. Ударът е с притискане на
тавана надолу до деформация на вратите и колонките. При този механизъм ищцата
може да получи увреждания от деформацията на ламарините на купето: тавана,
задна лява врата даже и при минимално движение на тялото, което допускат
механичните инерционни предпазни колани без пиропатрони. Предвид това сочи, че
ако е била без поставен колан може да се измести тялото си надолу в дясно
поради деформацията на тавана над нея и да се предпази. В съдебно заседание
вещото лице пояснява, че е без значение дали ищцата е била на задна лява или
средна седалка, тъй като поради удара и последващото преобръщане е била
смачкана задната част на автомобила. Вещото лице-травматолог по СМЕ дава
заключение, че с оглед механизма на ПТП, степента и местоположението на
травматичните увреждания, както и предвид обстоятелството, че е изпаднала от
автомобила, е била без поставен обезопасителен колан. Ако е имала такъв не би
могла да получи счупване на дясната лопатка и дясната ключица. В съдебно
заседание вещото лице потвърждава заключението относно извода, че към момента
на ПТП ищцата е била без колан, като сочи, че е от значение нейното
местоположение. Ако е била на задна дясна седалка и с поставен колан не би
могла да получи увреждане на дясната ключица и лопатка, ако е била на задна лява
седалка с колан не би могла да получи фрактурите на 10 ребра в дясно. Обяснява,
че обичайно при поставен колан биха могли да се счупят от три до пет ребра, но
в случая броят на счупените означава голяма травма, като не е задължително
фрактурите в ребрата да са свързани с гръдната травма. При използван колан
уврежданията биха били в по-лека степен и в по-малък обем.
При тези доказателства съдът приема за установено, че
ищцата е била без поставен обезопасителен колан, с който превозното средство
било фабрично оборудвано, съставляващо нарушение на чл.137а ЗДв.П. Това
поведение обективно е допринесло за настъпване на вредните последици, тъй като
при изпълнение на законовото задължение би получила увреждания , но в по-лека
степен и в по-малък обем. При определяне степента на приноса съдът отчита
поведението на виновния за произшествието водач, който се движил с висока и над
допустимата по закон скорост, поради която не успял да овладее автомобила при завоя поради
поднасянето му с последващото излизане извън пътното платно и преобръщане.
Конкретиката в случая обосновава извод, че правилно поставен обезопасителен
колан не би предотвратил изцяло травматичните увреждания, но би намалил същите,
поради което приносът на пострадалата съдът определя на 10%, с колкото следва
да се намали дължимото обезщетение или със сумата 6000лв. за неимуществени
вреди и с 6лв. за имуществените вреди.
При горното искът на ищцата за неимуществени вреди следва
да се уважи за сумата 54 000лв., а този за имуществени вреди за сумата
54лв., като разликата до пълните предявени размери подлежи на отхвърляне.
При непозволено
увреждане в съответствие чл.84, ал.3 ЗЗД делинквентът е в забава спрямо
увредения от деня на увреждането и от този момент дължи обезщетение по чл.86 ЗЗД равно на законната лихва. Отговорността
на застрахователя за плащане на обезщетение за вреди произтича от сключения
застрахователен договор „Гражданска отговорност”,
но е функционално обусловена от отговорността
на прекия причинител на застрахователното събитие. Той отговаря за всички причинени от него вреди, включително и за вредите от
забавата. Това изрично е предвидено в чл.429, ал.2, т.2 КЗ, според която
застрахователното обезщетение обхваща и лихви за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал.3. Според
ал.3 лихвите за забава на застрахования по ал.2, т.2, за които той отговаря
пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума /лимита на отговорност/. В този случай от застрахователя
се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата
на уведомяването от застрахования за настъпване на застрахователното събитие по
реда на чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна.
Нормата на ал.3 ограничава отговорността на застрахователя за законна лихва,
като определя различен от чл.84, ал.3 ЗЗД момент, от който я дължи-по-ранната
дата от деня на уведомяването му от застрахования или уведомяването, съответно
претенцията на увредения за обезщетение. По делото не са събрани доказателства
дали и кога застрахованият е уведомил застрахователя за настъпване на
събитието, поради което следва да се приеме, че последният дължи законна лихва
за забава считано от 24.10.2016г., когато е получил претенцията на ищцата за
заплащане на обезщетение до изплащането.
По разноските:
На основание чл.83,
ал.1, т.4 ГПК ищцата е освободена от заплащането на държавна такса и разноски
по делото, каквито във връзка с предявените искове и събиране на доказателства
не е направила. В представения списък по чл.80 ГПК е посочената сумата от 50лв.
за издаване на медицински документи с приложено писмо от УМБАЛ „Проф.д-р
Ст.Киркович“ АД гр.Стара Загора, че във връзка с предоставяне заверени копия на
медицински документи /представени по делото като писмени доказателства/ следва
да заплати такса в посочения размер по банкова сметка. ***а представени, поради
тези разноски не следва да се възлагат в тежест на ответника.
Ищцата е
представлявана от адвокат при условията на чл.38, ал.1 ЗА, поради което и на
основание чл.38, ал.2 ЗА в полза на адв.П.К. следва да се присъди
възнаграждение от 2115.72лв. с ДДС с
оглед уважената част от исковете. При изчислението съдът съобрази разпоредбата
на чл.2, ал.5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и § 2а от ДР на наредбата предвид представеното
доказателства за регистриране на адвоката по ЗДДС.
Ответникът е
направил разноски по делото от 9900лв., от които платено адвокатско
възнаграждение от 9600 с ДДС и 300лв. депозити за вещи лица. Със списъка по
чл.80 ГПК претендира заплащането на разноски от 9800лв., от които 200лв.
депозит за вещи лица и 9600лв. възнаграждение за адвокат. Ищцата е направила
възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението за адвокат на
ответника, което съдът намира за основателно. Делото не се отличава с
фактическа и правна сложност, при подчертана процесуална активност в събиране
на доказателствата за относимите факти на ищцовата страна, поради което съдът
приема, че адвокатското възнаграждение на ответника следва да се намали до
минималния според чл.7, ал.2 от Наредбата размер от 6637.44лв. с включен ДДС.
За последното са представени доказателства за регистриране на адв.М.Г.по ЗДДС.
С оглед на това и на основание чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищцата следва да се
възложат направените от ответника разноски от 4990.04лв. пропорционално на
отхвърлената част от исковете.
На основание чл.78,
ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на Софийски градски съд
държавна такса за уважените искове от 2210лв., както и 189.13лв. платени от
бюджетните средства на съда възнаграждения за вещи лица или общо сумата
2399.13лв.
Водим от горното
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати на К.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** септември и съдебен адрес ***, сумата от 54 000лв.
на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие ПТП на 13.06.2016г. и причинено от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност” водач на л.а.Ланча Дедра с ДК № ********, и сумата от
54лв. на основание чл.432, ал.1 КЗ, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за лечение, ведно със законната лихва от 24.10.2016г.
до изплащането, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл.432, ал.1 КЗ за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен
размер 200 000лв. и иска за имуществени вреди за разликата до пълния
предявен размер 60лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД *** да заплати на адв.П.К.-САК, с адрес ***, адвокатско възнаграждение на
основание чл.38, ал.2 ЗА от 2115.72лв.
ОСЪЖДА К.К.Н.,
ЕГН **********, с адрес *** септември и съдебен адрес ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ***, разноски по делото на
основание чл.78, ал.3 ГПК от 4990.04лв.
ОСЪЖДА З. „Б.И.”
АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление ***, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 2399.13лв.
Решенето може да се обжалва в
двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.
СЪДИЯ: