РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 15.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502324 по описа за 2022 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на В. П. Д. с ЕГН **********, с
адрес: гр.*****, чрез адв.С. Ч.,САК срещу решение №1918 от 30.05.2022 г., постановено по
гр. д. №12722/2021 г. на ПРС, 12 гр.с., с която е отхвърлен иска му, предявен на основание
чл. 45 ЗЗД срещу „*****“ООД, ЕИК *****, със седалище и АУ- гр.***** да заплати сумата
от 10000 лв. за обезщетение за неимуществени вреди за изложени неверни, клеветнически
твърдения в публикация на електронния сайт на ответника с уеб адрес: www.*****.bg, с
които ищецът е злепоставен в обществото, и с което е осъден да заплати разноските на
ответника по делото в размер 750 лв.
Изложени са съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението.
Конкретно се посочват оплаквания, че неправилно съдът е приел, че когато се касае за
статия, в която авторът се е позовал на публикувана по-рано статия от друг издател, то той
не носи отговорността за изнесените сведения. Не става ясно дали информацията,
съдържаща се само в първия цитат или в цялата статия е с първоизточник посочения сайт; не
е посочена дата на публикацията -източник. От разпита на свидетеля на ответника се
установявало, че заглавието на статията само по себе си съдържа обидни клеветнически
твърдения. Обратно на събраните по делото доказателства е изводът на съда, че изнесените
от медията данни, че ищецът бил разследван като поръчител на убийството на С. М., са били
проверени от медията, тъй като намерили отражение в представения по делото обвинителен
1
акт на прокуратурата. Липсата на проверка на тези обстоятелства е призната от главния
редактор на медията; счита, че ответикът не е проверил информацията, на която се
позовава.Счита, че в протИ.речие с фактите по делото е извода на РС, че изложеното в
статията е проверено от въззиваемия от данните в обвинителните актове, тъй като статията
предхожда съставянето им. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което
да се уважи предявения иск.
Въззиваемият „*****“ООД, ЕИК ***** чрез адв.Г. С. оспорва жалбата и моли
решението да бъде потвърдено.Претендира за разноски. В отговора на въззивната жалба
въззиваемият е изложил доводи, че въззивникът не е публикувал веднага опровержение
въпреки, че е имал възможност за това; че правилно РС е приел, че за да е налице клевета,
следва за потърпевшия да бъдат разгласени позорни обстоятелства и да му бъде преписано
престъпление, а никъде в статията не се казвало, че Д. е виновен, напротив – на няколко
места в статията било посочено, че описаното в статията е предмет на разследване и
предстои да се внесат за разглеждане в съда; счита, че не е налице и клевета, тъй като срещу
ищеца е съставен обвинителен акт от 04.10.2020 г. и обвинителен акт от 25.08.2021 г., в
които Д. е привлечен акто обвиняем, както и че тези обстоятелства са предмет на
разглеждане в НОХД №3017/2020 г. на СНС, насрочено за 19.01.2022 г., НОХД №153/2021
г. на СНС, насрочено за 19.01.2022 г. и в новообразувано НОХД във ВОС-София, в които Д.
е подсъдим; оспорва и причинените вреди.
Въззивната жалба е подадена от надлежна страна в законоустановения срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Съобразявайки доводите на жалбоподателя и съответните възражения, и след
преценка на ангажирания доказателствен материал, Пловдивският окръжен съд намира
следното:
В исковата молба се твърди, че в неверна и клеветническа статия на ответника
„*****“ООД е злепоставена личността на ищеца, пострадала е репутацията и доброто му
име и са му нанесени неимуществени вреди – вдигнал високо кръвно налягане и
главоболие, а водещата тема на разговорите с близките му била публикацията, уронващата
доброто му име и репутация. В статията било написано следното:
1.Д. е заявил на С. М.: „налагам ти глоба от 20000 лв. Не коментираш с никого
каквото и да било, за да няма последствия. Не си мислете да се криете.Ще правите това,
което ви наредим, защото променям съдби в отрицателен смисъл.Защото с И. имаме
всякакви начини да те принудим да го направиш.С тези думи се обръща към бизнес-дамата
С. М. В. Д., известен като В. Б., **** на различни столични заведения и фирма за
кредити.Заплахите и изнудването стават в офиса на Д. на ул.“*****“ през август 2011.“;
2.„От показанията на свидетели става ясно, че по това дело като поръчител е
разследван и борецът срещу Г. и Б. – В. Б.“;
3.„На 08.2011 г. М. и Д., в офиса на Д., принуждават М. да подписва Договор за
заем със задна дата 27.01.2011 г. за 690000 евро в полза на М. и Договор за заем за 179 000
2
лв. с Д. с дата 21.01.2011 г.“.
4.„От обвинителния акт на Специализираната прокуратура става ясно, че Б. и
доведения син на М.а за две години между 2009-2011г. буквално са „обезкостили“ М., като
със заплахи, изнудване и дори физическо малтретиране са упели да ввземата от нея 868782
лв., принудили нея и мъжът, с който живее Д. Г. да им прехвърли апартамента си в
столичния квартал „*****“ за 131000 лв. чрез насилствена договорна ипотека.Освен това Д.
и М. с насилие и заплахи принудили М. да им прехвърли два автомобила от фирмата си
„*****“ и „*****“;
5.„Двойката Д. и М. повтарят операцията за апартамента и с Д. Г., който пред
същия нотариус поема несъществуващ заем към „*****“ на Д. на стойност 100000 лв.“
6. „По-късно жилището е пуснато за продажба като жертвите са заплашени, че то
ще се продава заедно с имущството“;
7.„После за него се вади изпълнителен лист и е продадено на поставено лице на Д.
и М.;“
8.„Въпреки, че докарват М. до фалит, дуетът рекетьори не спират.На 23.10.2011 г.
принуждават жертвата да им прехвърли автомобил „*****“, който е на фирмата на М.
„*****“ЕООД.След заплахи и насилие, той е прехвърлен на техен човек – Р. И.. На него, пак
през октомври по същата схема от фирмата на М. е прехвърлен и л.а.“*****“;
9.„В. Б. наследява над 20 милиона евро заради близостта си с боса на ***** – Д.
М.-Д. Р.. С наследените милиони В. Б. основава финансова къща „*****“, в която
равноправен партньор му става И. М., доведен син на Е. М.а. Кредитният портфейл на
„*****“ е разтоварен с отпускане на пари към люлинския престъпен бос И. Г. – И. П.. През
него минават над 5 милиона евро за последните години, за да се заобиколи закона за
отпускане на бързи кредити срещу непосилни лихви.“
По делото е разпитан като свидетел К. Г. К. – ***** в „*****“ООД, чиято работа
се състояла в подбор на новините от информационните агенции като подбирала
материалите с най-голям интерес; процесната статия не била тяхна авторска статия, а
буквална препечатка от друг сайт „*****“, на който те изрично се позовали, а на следващия
ден същият материал излезъл в „*****“ и „*****“; в статията публикували и мнените на
адв.Л., че изнесеното от прокуратурата не е истина; като медия винаги давали право на
отговора, ако някой се почувства обиден, но от г-н Д. не било постъпило искане за право на
отговор.
Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като видно от приетите по
делото доказателства, в процесната статия изрично е посочено, че информацията е
почерпена от „*****“ и от статия от 04.09.2009 г. на весник „*****“.
По направените оплаквания и доводи ПОС намира следното:
За да е налице фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД,
следва да се докаже определено поведение на дееца – действие или бездействие, което да е
3
протИ.правно, претърпени вреди, техния вид и характер и да е налице причинна връзка
между поведението на ответника и претърпените вреди, вината се предполага.
От фактическа страна РС е приел, че на 23.06.2021 г. е публикувана процесната
статия от „*****“ООД с описаното по-горе съдържание. РС е приел, че по отношение на
цитат №1 от ИМ, авторът на статията се позовава на информация, изнесена по-рано от друга
медия – *****; по отношение на цитат №2, авторът на статията се позовава на информация
на следствието -от разледването в досъдебното производство, образувано 2020 г., като в
последствие му е повдигнато обвинение от Военно-окръжната прокуратура по обвинителен
акт от 25.08.2021 г./л.232 от д.РС/; по отношение на цитат №3, авторът на статията се
позовава на информация от обвинителен акт на Специализираната прокуратура от
04.10.2020 г. /л.268 от д.РС/; по отношение на цитат №4, авторът на статията се позовава на
обвинителен акт на Специализираната прокуратура от 04.10.2020 г. /л.271-274 от д.РС/; по
отношение на цитати №5,6,7, авторът на статията се позовава на обвинителен акт на
Специализираната прокуратура от 04.10.2020 г.; по отношение на цитат №8, авторът на
статията се позовава на същия обвинителен акт; по отношение на цитат №9, авторът на
статията изрично посочва, че източник на информацията му е весник „*****“ – статия от
04.09.2009 г.
Извода на РС е, че не е налице превратно упражнено правото по чл.39,ал.1 от
Конституцията на РБ от ответника и свободата на мнение не е използвана от медията, за да
увреди доброто име на ищеца, както и че негативните оценки, направени при спазване на
ограниченията по чл.39,ал.1 КРБ, представляват коментар на фактите и не пораждат
отговорност.
ПОС възприема доводите на РС и на основание чл.272 ГПК – препраща към тях. В
този смисъл е и практиката на Върховния съд, където е казано, че твърдения и оценки могат
да се използват свободно и че не е протИ.правно поведението на медията при изказани
мнения с негативна оценка, която пряко или косвено засяга конкретно лице, когато името му
се коментира във връзка с неговата дейност или занятие.
В съдебната практика на ВКС е посочено, че сред ценностите, чиято закрила е
основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, Конституцията
изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име; че на проверка за
истинност подлежат фактическите твърдения; в случай, че същите са неверни и позорят
адресата, това може да послужи като основание за ангажиране отговорността на лицето,
автор на изказването. Мненията и оценките не подлежат на проверка за вярност, тъй като
не представляват конкретни факти от обективната действителност, поради което те могат да
ангажират отговорността на журналиста, само ако представляват обида. В този смисъл са
задължителните разяснения, дадени с постановени по реда на чл. 290 ГПК съдебни решения,
съставляващи задължителна съдебна практика. Съдът е длъжен във всеки конкретен случай
да подложи на изследване и преценка дали конкретна публикация с негативно за засегнатото
лице съдържание освен оценка и мнение по обществен въпрос, не обективира и твърдение за
конкретен злепоставящ факт. Само при наличие на невярно твърдение за факт, следва да се
4
прецени дали разгласяването му е протИ.правно и виновно, дали съставлява злоупотреба с
право извън горепосочените нормативно установени предели. При публично разгласяване на
клеветнически твърдения авторът на изявленията е длъжен да провери истинността им, да
проведе добросъвестно проучване преди тяхното разпространение. Ако източникът на
информация е посочен, цитиран е или се възпроизвеждат точно изнесените от него
твърдения т. е. авторът на статията не е излязъл извън рамките на предоставената му
информация, той нито дължи проверка на казаното от третото лице /защото преразказва
казаното от него/, нито отговаря за верността на твърденията на последния, т. е ако
съдържанието на текста насочва към извод, че твърденията изхождат от други лица, които са
посочени в статията и в текста коректно е предадена дадената от тях информация, авторът,
респ. издателят, не отговаря за препредадена информация. Следователно, няма как да бъде
направена преценка относно коректността на препредаденото твърдение, ако не са посочени
лицата, на които авторът се позовава или не е осигурен достъп до тяхното изявление под
някаква форма, т. е. в случаите, в които статия е била първоначално публикувана в друго
издание и впоследствие е била препечатана от ответника, последният няма да носи
отговорност единствено когато се възпроизвеждат факти, които впоследствие се окажат
неверни, тъй като първоначалният издател е трябвало да провери информацията в
съответствие с правилата на добрата журналистическа практика, а ответникът като вторият
издател не може да бъде държан отговорен за това, че се е доверил на добросъвестността на
първия. В този смисъл е определение №60799/23.11.2021 г. по гр.д.№1771/2021 г. на ВКС,3
ГО, с докладчик Марио П., която практика се възприема и от настоящия състав, поради
което ПОС приема, че изцяло изложеното в процесната журналистическа статия е
заимствано от други медии, които са цитирани в процесната статия, както и на материали,
събрани от органите на следствието на образуваното досъдебно производство от 2020 г. и
данни в обвинителен акт на прокуратурата от 04.10.2020 г.
По отношение на настъпилите вреди и причинно следствената връзка с деянието
ПОС намира, че по делото въззивникът не е ангажирал никакви доказателства за твърдените
от него преживени емоционални болки и страдания -характерът и интензитета на
претърпените неимуществени вреди не е доказан, поради което причинната връзка деяние-
вреди по делото не е доказана.
Следователно не са налице комулативните предпоставки на деликтната
отговорност - доказно протИ.правно поведение на въззиваемия, от което въззивникът да е
претърпял вреди и причинно-следствената връзка между извършеното от въззиваемия и
претърпените негативни изживявания от въззивника, поради което и претенцията за тяхното
обезщетяване е неоснователна и правилно е отхвърлена от първоинстанционния съд -
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Съобразно изхода от спора претенцията на въззиваемия за разноски е основателна
и следва да бъде уважена в размер на 1300 лв. –платен адвокатски хонорар.
Водим от горното, Пловдивският окръжен съд
5
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1918 от 30.05.2022 г., постановено по гр. д.
№12722/2021 г. на ПРС, 12 гр.с..
ОСЪЖДА В. П. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр.***** да заплати на „*****“ООД,
ЕИК *****, със седалище и АУ- гр.***** сумата от 1300 лв. - платен адвокатски хонорар за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване в1-месечен срок пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6