РЕШЕНИЕ
№ 78
гр. Перник, 09.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети февруари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
при участието на секретаря ИВА Н. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от РОМАН Т. НИКОЛОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500753 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба от З. Н. С., чрез адвокат А.Ц. от ***, против
Решение № 174 от 10.09.2021 г., постановено по гр.д. № 2438 по описа на Районен съд
Перник за 2021 г., с което съдът е отхвърлил предявените срещу „Мини открит
въгледобив“ ЕАД обективно съединени искове за признаване уволнението на ищцата за
незаконно и неговата отмяна, за възстановяването й на заеманата преди уволнението
длъжност и за заплащане на обезщетение в размер на 1500 лева за периода от *** до
***, през който е останала без работа поради незаконно уволнение.
Като излагат доводи относно нарушение на процесуалния закон и е необосновано,
моли то да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което исковите
претенции да бъдат уважени, като доказани и основателни, и на ищцата се присъдят
направените по делото разноски.
В срока за отговор въззиваемата е подала отговор на жалбата, като счита, че
жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното решение.
Моли за присъждане на разноските, направени от въззиваемата страна в
настоящото производство.
Окръжен съд Перник, след като обсъди доводите на страните намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките
1
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с
основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Делото е образувано по искова молба на З. Н. С., с ЕГН: ********** и адрес: ***,
чрез адв. А.Ц. от АК ***, срещу „Мини открит въгледобив“ ЕАД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Перник, пл. „Св. Иван Рилски“, № 1, с която са
предявени обективно, кумулативно съединение искове с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ, по реда на Глава ХХV от ГПК –
бързо производство – за постановяване на решение, с което да бъде признато за
незаконно и отменено уволнението на ищцата, извършено от работодателя със Заповед
№ ** от *** на Изпълнителния директор на „Мини открит въгледобив“ ЕАД Перник,
да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност и да бъде осъден
ответникът да заплати обезщетение в размер на 1500 лева за периода от *** до ***,
през който период е останала без работа поради незаконно уволнение. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК да бъдат присъдени направените по делото разноски.
С исковата си молба З.С. твърдяла, че е била в трудово правоотношение с
ответника по силата на безсрочен трудово договор с ответното дружество, на длъжност
„***”, с работно място „***”. Посочила, че на *** получила Заповед № ** от същата
дата, с която било прекратено трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1,
т. 2 от КТ, поради съкращение в щата с предизвестие, връчено на ***. В исковата
молба С. възразила, че уволнението е незаконно, тъй като не било налице реално
съкращаване в щата на ответното дружество. Ищцата изложила възражения, че към
датата на прекратяване на трудовото правоотношение няма извършен подбор от
работодателя. Посочила, че има повече от 32 години трудов стаж и няма
дисциплинарни наказания. В същото време след съкращението на работа са останали
поне 15 работници с по-малък стаж и професионален опит.
В постъпилия отговор на исковата молба ответното дружество, не оспорва
допустимостта на исковите претенции, но изразява становище за тяхната
неоснователност. Твърдял е, че уволнението е законосъобразно проведено, след реално
съкращение в щата и при спазване на процедурата. Ответникът твърдял, че извършил
реален подбор, след който е съкратил девет щатни бройки на същата длъжност,
заемана от С., поради което направил искане за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник по предявените
искове, с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита, че
първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа страна,
като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния съд мотиви и
правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Въззивният състав напълно споделя и извода в обжалваното решение за
недопустимо предвид разпоредбата на чл. 313 ГПК първоинстанционният съд да
обсъжда възраженията на ищеца за достоверността на датите на приложените към
отговора заповед и протокол за извършване на оценка и подбор на кадрите, ведно с
картите за извършен подбор на служителите. Независимо от това и във връзка с
оплакванията в жалбата следва да се добави и следното:
2
С иска за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ
ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото
правоотношение с едностранно изявление. Предмет на делото е съществуването на
това потестативно право. Ако съдът признае, че то е съществувало и е надлежно
упражнено, уволнението е законно, а ако съдът признае, че не е съществувало или не е
надлежно упражнено, уволнението е незаконно. Затова ищецът по иска за признаване
на уволнение за незаконно трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат
или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички
факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване.
Съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за
незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват
оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба. След
предявяването на иска ищецът може да допълва исковата си молба, като посочи нови
факти само ако е направил съответното възражение срещу оспорваното потестативно
право на работодателя, но е пропуснал да посочи някои от фактите, на които то се
основава. За разлика от общия исков процес, в който съгласно чл. 146 ГПК докладът по
делото е задължение на съда в първото заседание по делото, съгласно чл. 312 ГПК,
съдът изготвя писмен доклад по делото и се произнася по доказателствените искания в
закрито заседание в деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на
срока за това, след което връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и
от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок
да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да
предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от
неизпълнение на указанията. Уредената в чл. 313 ГПК преклузия настъпва, когато
страните не са изпълнили дадените им указания. В този смисъл е и константната
практика на ВКС (Решение № 290 по гр. дело № 882 по описа на ВКС за 2011 г., IV ГО,
Решение № 113 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 3842 по описа на ВКС за 2016 г. III ГО и
др.).
В конкретния случай в исковата молба не е въведено възражение за незаконност
на уволнението, поради неизпълнение на процедурата по чл. 329 от КТ (липса на
заповед и протокол за извършване на оценка и подбор на кадрите, карти за извършен
подбор на служителите) от страна на работодателя, и не са направени доказателствени
искания в тази насока. С определението по чл. 312, ал. 1 ГПК, постановено в закрито
заседание на 08.07.2021 г., съдът е указал на страните, че в едноседмичен срок могат да
вземат становище във връзка с доклада и указанията, както и да предприемат
съответни процесуални действия. В срока по чл. 312, ал. 2 ГПК, който за ищцата е бил
до 22.07.2021 г., предвид уведомяването й на 14.07.2021 г. не е постъпило становище
от З. Н. С.. За първи път такова възражение се прави в първото съдебно заседание
3
проведено на 26.07.2021 г. Настоящият въззивен състав намира, че към момента на
въвеждането на това оспорване е настъпила преклузията по чл. 313 ГПК, поради което
нововъведеното възражение срещу оспорваното потестативно право на работодателя
не подлежи на разглеждане и правилно и законосъобразно Районният съд не го
обсъждал в при постановяване на обжалваното Решение.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на
чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на
различни от сочените основания за неправилност на решението.
Поради съвпадане на фактическите и правни изводи на първоинстанционния и
въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в първоинстанционното производство
остават така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемото дружество не претендира разноски пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 174 от 10.09.2021 г., постановено по гр.д. № 2438
по описа на Районен съд Перник за 2021 г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок, считано от
датата на уведомяване на страните, при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4