Р Е Ш Е
Н И
Е № 260969
гр. Пловдив, 21.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XI състав, в публичното заседание на 21.09.2020
г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 18948 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по
искова молба от С.С.Г., ЕГН ********** срещу „Европейски пътища“ АД, с която е
предявен положителен установителен иск за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищцата сума в размер на 1 776 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за юридическо обслужване на абонаментен принцип за
месец септември 2015 г., съгласно договор за правно обслужване от 07.07.2014 г.
и Анекс към него от месец юли 2015 г., въз основа на които е издаден Договор за
правна защита и съдействие № ***
от 23.10.2015 г., както и сумата в размер на 524.61 лева – обезщетение за забава
върху главницата за периода 31.10.2015 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
28.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №
15323/2018 г. по описа на ПРС.
В исковата молба се излагат твърдения
между ищцата С.Г., в качеството на а.
и И. и ответното
дружество, като Възложител е сключен Договор за правно обслужване от 07.07.2014
г., по силата на който страните са се съгласили ищцата да извършва правно
обслужване на ответника срещу възнаграждение на абонаментен принцип. С анекс от
месец юли 2015 г. към договора страните са променили месечното възнаграждение
на изпълнителя по договора е увеличено от 1363 лева на 1776 лева. За
извършеното юридическо обслужване ищцата е издавала на ответника всеки месец
договор за правна защита и съдействие, като месечното възнаграждение било
плащано по банков път. Твърди се, че за извършеното юридическо обслужване за
месец септември 2015 г. ищцата е издала договор за правна защита и съдействие №
*** от 23.10.2015 г. за сумата от 1776
лева, който бил подписан от и.
д. на ответника.
Твърди се, че сумата по този договор не е заплатена. Падежът на вземането бил
30.10.2015 г. До тази дата и към настоящия момент сумата не била заплатена.
Претендира се и обезщетение за забава в размер на 524.61 лева върху главницата
за периода от 31.10.2015 г. до датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК
в съда – 28.09.2018 г. Поради неизпълнение на задълженията на ответника ищцата
се снабдила със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по
ч.гр.д. № 15323/2018 г. по описа на ПРС, срещу която ответникът възразил в
срока по чл.414, ал.2 ГПК, което пораждало правния интерес от предявяване на
настоящите искове. Претендират се разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор
на исковата молба от ответника, с който оспорва по основание и размер
предявените искове. Оспорва се ответното дружество да дължи адвокатско
възнаграждение по договор № ***
от 23.10.2015 г., както и да е подписван същият от ответника. Оспорва се ищцата
да е предоставила юридическо обслужване за месец септември 2015 г. Оспорва се и
действителността на договора. В отговора се излагат твърдения, че процесният
договор не е подписан от представител на ответника, същият не носи подписа на И. д.
М. П.. Твърди се, че за договор № *** от 23.10.2015 г са узнали след връчване
на препис от исковата молба и приложенията към него, поради което се
противопоставят на същия и считат, че той не обвързва дружеството. На следващо
място се твърди, че дори и такъв договор да е сключен по него ищцата не е
престирала каквато и да била работа за месец септември, поради което не й се
дължи възнаграждение. Не се оспорва, а се признава, че страните са подписали
Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. и Анекс към него от юли 2015 г.
Твърди се, че този договор е нищожен, поради привидност. Прикривал е договор за
заем, сключен с лице на име Н.
Д., живеещ на
семейни начала с ищцата и който бил назначен като служител в ответното
дружество. Твърди се, че ответното дружество и Н. Д.
се съгласили ответното дружество да предоставя в заем парични средства на Н. Д.
ежемесечно, които да се превеждат по сметка на ищцата, като за оправдаване на
този заем да бъде сключен привидно договор за правно обслужване с ищцата и по
нейна сметка да се превеждат паричните средства. Това се налагало поради
обстоятелството, че сметките на Н.
Д. били
запорирани, а и с.
му – ищцата, която не работела, да може да има официален доход за пред банката
за рефинансиране на отпуснат кредит, по който са в просрочие. Предвид изложеното
излагат довод за недействителност на договора за правно обслужване от
07.07.2014 г., включително всички месечни договори към него, поради привидност
и липса на съгласие. Предвид неоснователността на главния иск, считат, че е
неоснователен и акцесорния иск – за обезщетение за забава. С оглед изложеното
се моли за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл.131 ГПК ответникът
предявява и насрещни искове срещу първоначалния ответник, с които се иска
ответникът да бъде осъден да заплати на „Европейски пътища“ АД сумата в размер
на 20 734 лева, както и сумата в размер на 5 891.92 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до 18.01.2019 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на насрещния иск – 18.01.2019 г. до окончателното
плащане.
С насрещния иск, уточнен с уточнителна
молба от 02.05.2019 г. и молба от 04.10.2019 г., са предявени обективно
съединени при условията на алтернативност осъдителни искове срещу първоначалния
ищец. Ищецът по насрещният иск излага доводи, че за него е без значение на
какво основание съдът ще уважи предявената от него претенция за заплащане на
сумата в размер на 20 734 лева. Същият счита, че Договор за правно
обслужване от 07.07.2014 г., анексът към него от юли 2015 г., както и
свързаните с него договори за правна защита и съдействие с *** са нищожни поради противоречие с
добрите нрави, доколкото липсвало еквивалентност на насрещните престации, а именно
за предоставеното възнаграждение ответницата не е престирала какъвто и да било
труд. Счита, че е нищожна клаузата, обективирана в чл.6 от договора, съгласно
която възнаграждение се дължало независимо дали е извършвана работа от
изпълнителя. Договорът бил нищожен и поради привидност, доколкото същият
прикривал договор за заем, предоставен от ищеца на с. на ответницата, който договор е именно
действителния договор, а договора за правна помощ като привиден е
недействителен. В тази връзка липсвало и съгласие за сключване на договор за
правно обслужване. Твърди се, че Договорът за правно обслужване от 07.07.2014
г. е нищожен и поради липса на основание. На следващо място ищецът счита, че
дори и да се приеме, че договорът за правно обслужване от 07.07.2014 г. не е
нищожен, то сумата се дължи на отпаднало основание по развален договор,
доколкото се твърди, че договорът за правно обслужване от 07.07.2014 г. е бил
развален поради пълно неизпълнение на задълженията по него. Счита, че сумата се
дължи алтернативно и като обезщетение за неизпълнен договор, равняващо се на
платените по договора възнаграждения в общ размер на 20 734 лева. В тази
връзка са предявени насрещните искове. Претендират се разноски. За връщане на
сумата в размер на 20 734 лева ответницата била поканена с нарочна покана,
надлежно връчена, в която й е даден срок за изпълнение. В указания срок сумата
не била платена, поради което се търси и обезщетение за забава върху главницата
в размер на 5 891.92 лева за периода от 01.04.2016 г. до 18.01.2019 г.
Претендират се разноски.
В
срока за отговор по чл.131 ГПК е ангажиран такъв от ответника по насрещния иск,
с който оспорва изцяло предявените искове на всички посочени основания. Моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендира
разноски.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По
първоначалния иск.
По
допустимостта на исковете:
Видно от
приложеното ч. гр. д. № 15323/2018 г. по описа на
ПРС, вземанията по настоящото производство съответстват
на тези по заповедта за изпълнение. Заповедта е връчена на длъжника като в
срока по чл.415, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу вземанията по заповедта.
Исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния
срок по чл. 415, ал.1 ГПК. Същите са допустими и подлежат на разглеждане по
същество.
По същество:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове с правна квалификация по чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. с чл.79,
ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъдат уважени така предявените искове
ищецът следва, да установи, при условията на пълно и главно доказване наличието на
посоченото облигационно правоотношение – Договор за правно
обслужване от 07.07.2014 г., и анекс към него от юли 2015 г., че е
изпълнил задълженията си за месец септември 2015 г., размерът на вземането си,
настъпил падеж. Ответникът следва да
проведе насрещно доказване по посочените по- горе обстоятелства, както и да
установи възраженията си, че договорът е нищожен на посочените в отговора
основания. При установяването на фактическия състав на вземанията ответникът
следва да докаже, че задължението е погасено.
С
Определение от 08.10.2019 г. като безспорно между страните е отделено, че са подписали
Договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., анексът към него от юли 2015 г.,
както и свързаните с него договори за правна защита и съдействие с № ***. Не се спори и че С.С.Г. е получила във връзка с
договора за правно обслужване възнаграждение в общ размер на 20 734 лева.
Страните не спорят, че за месец септември 2015 г. не е
заплащано възнаграждение на ищцата по Договор за правно обслужване от
07.07.2014 г. и
анексът към него от юли 2015 г.
Спорно по делото е дали е породил действие сключеният между страните договор за правно обслужване от 07.07.2014 г., изменен с анекс от юли 2015 г., както и дали заплащането на възнаграждение е обвързано с извършването на конкретни услуги от ищцата.
Видно от съдържанието на представения по делото договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. /л.10/, съдържанието на който не е оспорено от ответника, същият е с предмет абонаментно правно обслужване. В договора е предвидено, че ищецът – изпълнител следва да извършва по възлагане на възложителя – ответник юридическо обслужване, примерно посочено в т.2 от договора. В т.6 от договора е предвидено, че цената за извършеното юридическо обслужване на абонаментен принцип за един месец е 1363 лева, като е предвидено, че посочената сума се изплаща независимо дали и какви услуги са извършвани за съответния месец, а в т.8 е определен падежа – 30—то число на месеца, следващ месеца за който услугите са извършени.
С Анекс към договора от юли 2015 г. /л.12/ месечното възнаграждение е увеличено на сумата в размер на 1776 лева.
Предвид съдържанието на сключения между страните договор същият има характер на договор за абонаментно обслужване с елементи на договор за поръчка. Особеното в този вид договори е, че уговореното възнаграждение на довереника се дължи не само когато има конкретни правни действия, които да са се извършили по поръчка на доверителя, но и когато липсват активни правни действия през съответния период, които да бъдат извършени т. е. независимо от обема на извършената работа – това е възнаграждение за възможността дружеството във всеки един момент да ползва правните и консултантски услуги на ответника, като възнаграждение не би се дължало само в случаите, когато е налице пълно неизпълнение на задълженията от страна на довереника, тоест когато е имало възложена работа, но тя не е извършена.
По този договор ответникът е поел едно основно задължение,
а именно да заплаща договореното адвокатско възнаграждение
ежемесечно в срок до 30-то число на следващия месец. Съгласно
договора, заплащането на възнагражденията е обусловено единствено от
изтичане на падежа и не е обвързано с резултатите от
осъществяваните от ищцата консултации и правно обслужване на
търговеца.
Заплащането на
възнагражденията по договора за абонаментно юридическо обслужване не е
обусловено от изпълнението на насрещните задължения, поради
което ответникът дължи на
ищцата договорените възнаграждения, след като падежът им е
настъпил. В този смисъл Определение № 391 от 28.03.2013 г. по гр.д.
№ 1136/2012 г., III ГО на ВКС.
Съдът приема, че ищецът е изпълнил основното си задължение да се постави на разположение на ответника за извършване на правни дейности. Обстоятелството, че през месец септември 2015 г. ответникът не е възлагал конкретни правни действия на ищеца не обуславя липса на изпълнение на договорните задължения на ищеца. Право и задължение на ответника, като възложител, предвидено в договора, е да възлага на довереника – ищец, извършването на правани действия, като последният не следва да носи тежестта от липсата на възложената работа от ответника.
Няма данни и твърдения за месец септември 2015 г. да е оттеглена поръчката и договора да е прекратен. Твърденията на ответника са, че изявление за прекратяване на договора е направено считано от 01.10.2015 г.
С оглед изложеното се явява неоснователно правоизключващото възражение на ответника, че възнаграждение за месец септември 2015 г. не се дължи доколкото не е извършвано правно обслужване от ищцата.
В тази връзка е ирелевантно, установеното по делото посредствен изслушана Съдебно-почеркова експертиза /л.209/,че договор за правна защита и съдействие № *** от 23.10.2015 г. не е подписан от з. п. на ответното дружество. Това е така, доколкото възнаграждението и начина на заплащането му е уговорено в сключения между страните договор от 07.07.2014г., изменен с Анекс от юли 2015 г. и не е обвързано от подписването на допълнителен договор, липсва такава уговорка между страните.
По правоизключащите възражения на ответника за нищожност
на договора.
Изложени са доводи за недействителност на договора от 07.07.2014 г. поради накърняване на добрите нрави, тъй като липсвала еквивалентност на престациите на страните по същия, доколкото ищцата не е престирала нищо по договора.
Накърняване на добрите нрави по смисъла на
чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е налице, когато се нарушава нравствен принцип, който може
и да не е законодателно изрично формулиран, но спазването му е проведено чрез
създаване на други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите
на справедливостта и на добросъвестността в гражданските и търговските
взаимоотношения. Нарушаване на тези принципи е налице когато има явно
несъответствие между насрещните престации, при което се достига до несправедливото
облагодетелстване на някоя от страните, за сметка на другата, като това
несъответствие следва да е налице още към момента на сключване на договора.
Преценката дали договора
противоречи на добрите нрави се прави за всеки отделен случай като се изследва
съдържанието на договора и поетите с него права и задължения на страните.
В настоящият случай съдът намира, изследвайки
съдържанието на договора и поетите с него права и задължения от страните, че е
налице еквивалентност на насрещните престации.
С
процесния договор ищецът е предоставил възможността
дружеството-ответник във всеки един момент да ползва неговите правните и
консултантски услуги, като за това му се дължи възнаграждение. От своя страна
ответникът възложител има право и дори задължение да възлага на ищеца
извършваните на предвидения в договора вид консултации.
Още повече по делото се установи /от признанията на
самия ответник и от изслушаната и неоспорена Съдебно-счетоводна експертиза
л.203/, че за целия период на договора от неговото сключване 07.07.2014 г. до
месец август 2015 г. включително, ответникът е заплащал изцяло уговореното по
договора месечно възнаграждение, с което недвусмислено се признава изпълнението
на задълженията по договора от ищеца.
С оглед изложеното съдът приема, че договорът не
противоречи на добрите нрави.
По довода за недействителност на договора от
07.07.2014 г. поради липса на съгласие,
съдът намира същият за неоснователен. За да е налице порок липса на съгласие
следва да се установи, че договорът не е подписан от з. п. на ответника. Такива
твърдения липсват. Безспорно е, че договорът е подписан от законния
представител на ответното дружество с ясното съзнание какъв договор се
подписва.
Договорът има и основание, а именно месечно абонаментно правно обслужване, поради което съдът намира, че не е налице и сочения от ответника порок на договора – липса на основание.
По довода за привидност на договора от 07.07.2014 г., който прикривал договор за заем, съдът намира същият не само за неоснователен, но и за абсурден. По делото не са представени доказателства, които да доказват по един безспорен и несъмнен начин, че ответникът действително е имал намерение да сключи договор за заем с трето лице, който да бъде прикрит с договор за абонаментно правно, сключен с ищцата.
За съда буди недоумение твърдението на ответника „Европейски пътища“ АД, че по силата на „ходатайство“, з. п. на дружеството се е съгласил да отпусне заем от името на търговското дружество на трето лице Н. Д., който договор да бъде прикрит със сключване на договор за абонаментно правно обслужване, по който да се уговори месечно възнаграждение в полза на ищцата, като с. на Н. Д., без да е изготвено обратно писмо или друг документ, който да удостоверява действителното правоотношение. Тези твърдения на ответника са противни на всякаква житейска и правна логика и сами по себе си предполагат няколко състава на престъпления по Наказателния кодекс /безстопанственост, сключване на неизгодна сделка/.
По делото не се установи сочената привидност нито от писмените доказателства, представени в тази връзка /л.42-73/, нито от разпитана на свидетелите – Н. Р. Ц. и И. Б. /протокол от о.с.з. от 20.02.2020 г. л.185/, никой от който не е присъствал на сключването на процесния договор и на уговорките между страните. Такава привидност не доказва и изпратеното от ответника обратно писмо, което не носи подписа на ищцата. Нито пък по делото има изявление писмено или устно от ищцата, с което да се съгласява, че процесния договор прикрива договор за заем. Това не се доказва нито от представения трудов договор, сключен с лице на име Н. Д., нито от представените договори за кредит, сключени от ищцата.
Съдът намира, за неоснователно възражението на ответника за недействителност на клаузата по т.6, изр.2 от договора като противоречаща на добрите нрави. Това е така, доколкото както беше посочено по-горе с оглед характера на сключения между страните договор, заплащането на възнаграждение не е обусловено от престиране на резултат. С договора е поставено изключително в право и дори задължение на възложителя да възлага на довереника – изпълнител извършването на правни дейности. Сам ответникът е предпочел да не възлага на ищеца извършване на правна дейност за месец септември 2015 г.
Предвид всичко изложено съдът намира, че страните са сключили валиден договор за абонаментно правно обслужване от 07.07.2014 г., изменен с анекс от юли 2015 г., който договор към датата 01.10.2015 г. не е прекратен. Установи се, че ответникът не се е възползвал от правото и задължението си да възложи на ищцата за месец септември 2015 г. извършване на правно обслужване, същата е била на разположение за престиране на такова. Не се установи ищцата да е отказала да предостави възложена й правна услуга, поради което съдът приема, че й се дължи възнаграждение в размер на 1776 лева, уговорено по договора за месец септември 2015 г. Ответникът признава, че такова плащане не е направено за този месец, което се установява и от приетата по делото ССчЕ, с което се оборва материалната доказателствена стойност на разписката, съдържаща се в договора за правна защита и съдействие № *** от 23.10.2015 г., че за месец септември 2015 г. по договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. и анекс към него е направено плащане в размер на 1776 лева.
Искът за главница се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло до пълния предявен размер от 1776 лева.
Като законна последица от уважаване на иска следва да се уважи и претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2018 г. до окончателното плащане, каквото искане е направено своевременно.
По иска за обезщетение за забава:
По делото се доказа дължимост на главното задължение. Падежът на задължението за абонаментно възнаграждение за месец септември 2015 г., настъпва на 30.10.2015г., съгласно т.8 от договора. Ответникът изпада в забава считано от 31.10.2015 г. Изчислено по реда на чл.162 ГПК, доколкото не са необходими специални знания и с помощта на онлайн калкулатор от сайта на НАП, обезщетението за забава върху главницата в размер на 1776 лева за периода 31.10.2015 г. до 27.09.2018 г. е 524.61 лева, предвид което и този иск е доказан по основание и размер и ще се уважи изцяло.
По насрещните искове:
Предявени са алтернативно обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация, чл.55, ал.1, пр.1 и пр.3 ЗЗД, чл.88, изр.2 ЗЗД и чл.79, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. с чл.82 ЗЗД /уточнен в първото по делото о.с.з. от 28.11.2019 г. л.146/, кумулативно предявен, с алтернативните искове, осъдителен иск по чл.86 ЗЗД.
Алтернативното
съединяване на искове е допустимо и зависи от волята на ищеца. В случая ищецът
по насрещния иск твърди, че за него е безразлично на какво основание съдът ще
уважи претенцията му, търси се един и същи резултат – престиране на конкретна
сума пари. При алтернативно съединените
искове съдът дължи произнасяне по всеки един от тях, което произнасяне следва
да е отразено и в диспозитива на решението, каквато е практиката на ВКС. В този
смисъл Определение № 586 от 14.10.2010 г. по ч.гр.д. № 476/2010 г., IV ГО на ВКС.
Съдът разгледа по-горе доводите на „Европейски пътища“ АД за недействителност на договора за правно обслужване от 07.07.2014 г., относими към предявения иск по чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД – връщане на недължимо платена сума по недействителен договор, като прие, че договорът е валидно сключен и липсва порок при сключването му. Предвид което този иск се явява неоснователен.
По иска за връщане на претендираната сума на отпаднало основание по развален/прекратен договор – чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, съдът намира, че и този иск е неоснователен. Действително няма спор между страните, че договорът е прекратен, като съдът приема, че най-ранната дата за това е 12.11.2015 г., с оглед твърденията на С.Г., че тогава е запозната с волята на „Европейски пътища“ АД за оттегляне на поръчката и прекратяване на договора. По делото, обаче, не се установява договорът да е развален, доколкото за разваляне на договора е необходимо наличие на неизпълнение. В случая не се установява неизпълнение на договорните задължения на С.Г.. Не се установява, същата да е отказала да извършва правно обслужване при възлагане от „Европейски пътища“ АД или друго неизпълнение, което да е наложило разваляне на договора. Още повече развалянето на договора има обратно действие, освен по договорите за продължително или периодично изпълнение – чл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД. В конкретния случай се касае за изпълнение на задължения за периодични плащания за абонаментна услуга, съгласно разясненията дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Предвид което платените суми по договора от 07.07.2014 г. и анекса към него не подлежат на връщане при разваляне на договора.
По иска за обезщетение за вреди от неизпълнен договор по чл.88, ал.1, изр. 2 ЗЗД, аналогичен при действащ договор чл.79, ал.1, пр.2 ЗЗД, съдът намира, че в случая не се установява наличие на неизпълнение на процесния договор, което да обуславя обезщетение за вреди. Възложителят е приел работата за периода от 07.07.2014 г. до 31.08.2015 г., което е удостоверено с извършените плащания на възнаграждението за всеки един от месеците, обхванати от посочения период. Не е оттеглил поръчката си, не е прекратил договора за целия този период и се е съгласил с условията по договора, както и че дължи възнаграждение, поради което няма как да са настъпили вреди.
Следва да се посочи, че ответникът сам се е поставил в неизгодно положение, доколкото при наличие на такъв договор с ищеца, възлага на други адвокати извършването на аналогични правни дейности, което отново е в разрез с всяка логика и следва да търпи последиците от сключването на неизгодни за него договори с ясната представа за това.
С оглед всичко изложено съдът намира, че нито един от предявените в условията на алтернативност осъдителни искове за заплащане на сумата в размер на 20 734 лева е доказан по основание и размер, поради което следва да бъдат отхвърлени.
С оглед отхвърляне на главните искове се явява неоснователен и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава върху главницата в размер на 5 891.92 лева за периода от 01.04.2016 г. до 18.01.2019 г.
Всички останали събрани доказателства по делото съдът намира за безпредметно да обсъжда, доколкото са неотносими.
По отговорността за разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски се пораждат за ищеца по първоначалния иск.
Ищецът доказа следните разноски – 75.02 лева,
платена държавна такса и 400 лева, платено адвокатско възнаграждение. Общо
разноски за ищеца в размер на 475.02
лева, които ще се присъдят в пълен размер на основание чл.78, ал.1 ГПК.
В заповедното производство ищецът доказа следните
разноски – 46.02. лева – държавна такса и 311 лева – платено адвокатско
възнаграждение или общо 357.02 лева,
които ще се присъдят в пълен размер на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Така мотивиран,
Пловдивският районен съд,
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „Европейски
пътища“ АД /със старо наименование „Пътища Пловдив“ АД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, представлявано
от М. И. П. ДЪЛЖИ НА С.С.Г., ЕГН **********,
с адрес: *** сума в размер на 1 776 лева, представляваща неплатено възнаграждение за
юридическо обслужване на абонаментен принцип за месец септември 2015 г.,
съгласно договор за правно обслужване от 07.07.2014 г. и Анекс към него от
месец юли 2015 г., както и сумата в размер на 524.61 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода
31.10.2015 г. до 27.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.09.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 15323/2018 г. по
описа на Пловдивския районен
съд.
ОСЪЖДА „Европейски
пътища“ АД /със старо наименование „Пътища Пловдив“ АД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, представлявано
от М. И. П. ДА ЗАПЛАТИ НА С.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** сумата в размер на 475.02 лева – разноски в настоящото производство и сумата в размер
на 357.02 лева – разноски по ч.гр.д.
№ 15323/2018 г. по описа на Пловдивския
районен съд.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Европейски пътища“ АД /със старо
наименование „Пътища Пловдив“ АД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Дунав“ № 76, представлявано от М. И. П. срещу С.С.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** насрещни алтернативно обективно съединени
осъдителни искове за присъждане на сумата в размер на 20 734
лева, платена при начална липса на
основание по недействителен договор за правно обслужване от
07.07.2014 г. и Анекс към него от месец юли 2015 г., дължима на отпаднало основание по развален договор
за правно обслужване от 07.07.2014 г. и Анекс към него от месец юли 2015 г. и като обезщетение за вреди от неизпълнен договор
за правно обслужване от 07.07.2014 г. и Анекс към него от месец юли 2015 г., както и иска за заплащане на сумата в размер на 5 891.92
лева – обезщетение за забава върху
главницата за периода от 01.04.2016 г. до 18.01.2019 г.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис
от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала!ВГ