№ 130
гр. Пловдив, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Елена Й. Захова
Членове:Весела Ив. Евстатиева
Даниела Д. Събчева
при участието на секретаря Златка М. Чобанова
като разгледа докладваното от Елена Й. Захова Въззивно частно наказателно
дело № 20215300601627 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХІ-ва от НПК.
Образувано е по жалба на Н. В. В. срещу Разпореждането от 25.06.2021 г.
на съдията- докладчик по НЧХД № 4198 / 2021 г. по описа на Пловдивския
районен съд за прекратяване на производството по делото.
В допълнението към жалбата е наведено оплакване за неправилност на
обжалвания съдебен акт. В съдебно заседание жалбата и допълнението се
поддържат изцяло. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото
на ПдРС за разглеждане по същество.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доводите на жалбоподателката и
извърши проверка на данните по делото в пределите на правомощията си, за
да се произнесе, съобрази следното:
Жалбата е допустима.Депозирана е от лице, притежаващо правото да
обжалва съдебния акт, в предвидения за това срок. Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
1
Тъжбата, по която е било образувано НЧХД № 4198 / 2021 г. по описа на
Пловдивския районен съд, е била депозирана на 21.06.2021 г. В нея се сочи
времето, когато частният тъжител е разбрал за деянието, за което иска
съдебна закрила- 21.12.2020г. Изводът на контролирания съд- че в тъжбата
не се съдържат достатъчно конкретни данни относно личността на дееца,
който е посочен само със собствено и фамилно име, както и че не са посочени
никакви изрази, които според тъжителката да са клеветнически, съответства
напълно на съдържанието на самата тъжба. Изложени са и изцяло споделяеми
мотиви относно отправеното с тъжбата искане да й бъде дадена възможност
да посочи срещу кого точно е насочена тъжбата и да индивидуализира
подсъдимото лице с три имена, ЕГН и точен адрес, както и да посочи
клеветническите според нея изрази. За деянието тя научила на 21.12.2020г. За
да бъде депозирана надлежна тъжба, това следва да стане в шест месечен срок
от узнаването по аргумент от чл.83, ал.3 НПК. Този срок е изтекъл на
21.06.2021г.- в деня, в който тъжбата е постъпила в съда.
Изводът на ПдРС за наличие на прекратителното основание, визирано в
чл. 24 ал. 5 т. 2 от НПК, е правилен. В допълнение следва да се изложи, че:
В НПК, в тълкувателната дейност на ВС ( ТР № 34/90 г. на ОСНК) и в
текущата практика на ВКС в принципни решения ( вкл. Решение № 93 от
23.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 751/2009 г., III н. о., Решение № 29 от
13.02.2017 г. на ВКС по н. д. № 1325/2016 г., I н. о., Решение № 48 от
9.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 142/2020 г., II н. о.) не се поставя никакво
ограничение за възможността частният тъжител да поправи непълнотата в
съдържанието на частната тъжба /например относно дата, мястото, или
елементи от фактическото изпълнение на престъплението/, стига непълнотата
да е отстранена преди изтичане на шестмесечния преклузивен срок по чл. 81,
ал. 3 НПК. Последният е абсолютна процесуална предпоставка за образуване
на делото от частен характер. Изпълнението на това изискване на закона е
свързано с необходимостта да се очертаят рамките на предмета на доказване в
наказателния процес по обвинението за престъпление, преследвано по реда на
частното обвинение.
В тъжбата, по която е образувано настоящето дело, се твърди за
инкриминираното деяние тъжителката да е разбрала на 21.12.2020 г.
2
Преклузивният шестмесечен срок по чл. 81 ал. 3 от НПК включва не само
формалното депозиране пред съд на документ, наименуван „ тъжба“, но
несъдържащ изискуемите съобр. чл. 81 ал. 1 от НПК реквизити за такава, а и
действията по възприетата от съдебната практика допустимост за
отстраняване на недостатъците й. Този „ фатален“ срок е изтекъл на
21.06.2021 г. След тази дата той е не може да бъде „ удължен“ от съдията-
докладчик, чрез допълнително указване на тъжителката да отстрани
нередовностите на тъжбата. При наличието на предпоставките за това,
законосъобразно и аргументирано е постановено атакуваното пред
настоящия съд разпореждане за прекратяване на наказателното
производство. Наведените в допълнението към въззивната жалба оплаквания
срещу разпореждането са неоснователни.
Съдът констатира, че жалбоподателката Н.В. не е внесла дължимата
държавна такса нито за производството пред районен съд- Пловдив, нито за
настоящето производство. Съобразно т. 12 от Тарифа № 1 към Закона за
държавните такси за таксите, събирани от съдилищата, прокуратурата,
следствените служби и Министерството на правосъдието (Загл. изм. - ДВ, бр.
15 от 1996 г., доп., бр. 2 от 1997 г., изм., бр. 20 от 1998 г., бр. 14 от 2000 г., бр.
69 от 2004 г., бр. 94 от 2005 г.) таксата за настоящето производство е в
размер на 6.00 лв. Следва да бъде осъдена да я заплати.
Липсата на каквото и да е произнасяне на контролирания съд в тази
насока налага да му бъде указано след връщане на делото да се произнесе
дали тъжителката следва да бъде осъдена да заплати и ДТ за първостепенното
производство.
Воден от горното и на осн. чл. 334 т. 6 вр с чл. 338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждането от 25.06.2021 г. на съдията-
докладчик по НЧХД № 4198/2021 г. по описа на Пловдивския районен съд за
прекратяване на наказателното производство.
ОСЪЖДА Н. В. В., с ЕГН **********, да заплати в полза на бюджета
3
на ВСС, по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 6.00 лв.- държавна
такса за настоящето производство.
Решението не подлежи на обжалване.
Да се съобщи на страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4