Р
Е Ш Е Н И Е
№ /27.09.2019г.; гр.
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на деветнадесети септември две хиляди и
деветнадесета година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен съдия: ***
при секретаря ***, като разгледа
докладваното от съдията ***гражданско дело №
3008 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск от М.К.К., ЕГН **********,
срещу З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, с искане да бъде постановено решение, по силата на
което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 187,00 лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение за настъпили имуществени вреди, изразяващи се в
смяна на предна броня и ремонт на рог преден десен на л.а. марка „***“, модел „***“,
с ***, получени при настъпване на застрахователно събитие на 27.12.2018г.
Твърди се в исковата молба
следното: Ищцата притежава в собственост л.а. марка „***“, модел „***“, с ***. Сключена
е застраховка ГО, със срок на валидност от 30.03.2018г. до 29.03.2019г.
Автомобилът е преминал периодичен технически преглед на 10.05.2018г. с протокол
номер 16174945. На 27.12.2018г. в
13:30 ч. в гр. Варна, ищцата била паркирала своя автомобил на ул. „А. Кръстев“
15, като при движение на заден ход е била ударена от л.а. „***“ с ***. В
резултат на удара автомобилът на ищцата получил вреди, изразяващи се в счупена
предна броня. След съставянето на КП ищцата уведомила застрахователя на
виновния водач, а именно З. „Л.И.“. Образувана е щета с номер
307300/27.12.2018г. На 18.01.2019г. по лична банкова сметка *** в размер на 97,50 лв. Дължимата сума обаче е в размер на 285,00
лв., поради което се предявява настоящия иск за разликата.
В срока по чл.131 ГПК е
депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника. Сочи се, че претендираният
размер е завишен. Изплатената от застрахователя сума е определена при
използване на методиката.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Доколкото в отговора на исковата
молба липсва възражение в тази насока, а и предвид извършеното плащане на
сумата от 97,50 лв. от ответника в полза на ищеца, съдът приема, че е безспорно
наличието на сключена застраховка гражданска отговорност между ответното
дружество и собственика на л.а. „***“, с ***. Това се установява и от
представената по делото справка за сключена застраховка „Гражданска
отговорност“.
Установява се от представения
по делото препис на удостоверение за техническа изправност на МПС, че
собственик на л.а. „***“, с ***е ищцата М.К..
Видно от уведомление за
настъпило застрахователно събитие ответното дружество е уведомено от ищцата за
настъпилото ПТП. Посочен е и мето за плащане на обезщетението.
Представен е препис на
двустранен констативен протокол, от който се установява механизма на извършване
на ПТП, а именно, че при движение на заден ход водачът на л.а. „***“ удря
предната броня на автомобила на ищцата – „***“.
Изготвено е опис-заключение,
видно от което щетите на л.а., собственост на ищцата се изразяват в увреждане
на предна броня и рог преден десен.
Безспорно е между страните, а и
от представения документ за преводно нареждане се установява, че сумата от
97,50 лв. е била заплатена от ответника на ищцата, като сумата представлява
обезщетение за настъпилите имуществени вреди в резултат на застрахователното
събитие.
По делото е допуснато извършването на САТЕ,
като от заключението на вещото лице А.В. се установява следното: Общата
стойност на щетите на автомобила като обща сума, определена по средни пазарни
цени за алтернативни части към датата на събитието и при изчисление на средна
пазарна цена на труд, е
в размер на 469,96 лв.
От така
приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявеният
иск намира своето правно основание в чл. 432, ал. 1
КЗ, който урежда, че увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен,
има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ. А чл.
380 КЗ урежда, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е
длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Установи се от събрания доказателствен
материал, че такава претенция е отправена към ответника, който дори е превел
обезщетение за претърпените от ищцата имуществени вреди.
Следователно настоящият спор се заключва
единствено във въпроса каква е дължимата от ответника сума към ищеца, предвид
настъпилото застрахователно събитие.
По смисъла на чл. 386, ал. 2
КЗ
при настъпване на застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. Съгласно разпоредбата на чл. 400, ал. 2
КЗ
за възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от
същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка.
В този смисъл е и трайно установената практика на ВКС, обективирана
в решение № 6/02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г. на
ВКС, I т. о.; решение № 206/03.09.2013г. по т. д. № 107/2011 г. на ВКС, II т.
о.; решение № 79/02.07.2009 г. на ВКС по т.д. № 156/2009 г., I т. о.; решение №
235/27.12.2013г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, II т. о.; решение №
115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г. на ВКС, II т. о., решение №
209/30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., както и в
определение № 156/27.03.2015 г. по т. д. № 1667/2014 г. на ВКС, II т. о.,
постановени при действието на КЗ /отм./, но приложими и в настоящия
случай, съгласно която за възстановителна стойност се приема стойността на
разходите за материали и труд по средна пазарна цена към момента на настъпване
на застрахователното събитие, без да се прилага коефициент за овехтяване на
увредените части, доколкото по такива цени ще може да се купи вещ от същото
качество и количество,
като увредената вещ.
Установи се от заключението по
допуснатата САТОЕ, която съдът кредитира изцяло поради обстоятелството, че
отговаря пълно и професионално на поставените въпроси, че стойността на сумата,
необходима за ремонт на увредените детайли на процесния
автомобил по средни пазарни цени на труд и по средни пазарни цени на резервни
части от алтернативни доставчици е в размер на 469,96 лв. Следователно съдът намира, че това е и сумата, която
следва застрахователят дължи на претърпелия имуществени вреди ищец.
Доколкото обаче няма спор, че
ответникът е заплатил сумата от 97,50 лв., то същата следва да се приспадне от
дължимата сума. Въпреки това обаче, съдът е обвързан от диспозитивното
начало в процеса и следва да уважи предявения иск за сумата от 187,00 лв.
По разноските:
Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал.
1 ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените от последния
разноски в исковото производство в общ размер от 550,00 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.К.К., ЕГН **********, сумата от 187,00 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение за
настъпили имуществени вреди, изразяващи се в смяна на предна броня и ремонт на
рог преден десен на л.а. марка „***“, модел „***“, с ***, получени при
настъпване на застрахователно събитие на 27.12.2018г., дължими по
застрахователна полица с номер 118002655525, ведно със законната лихва върху
сумата, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.02.2019г.
до окончателното изплащане на сумата, на осн. чл. 432 КЗ.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК ***, да заплати на М.К.К., ЕГН **********, сумата от общо 550,00 лв., представляваща
сторени в настоящото исково производство разноски, на осн.
чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване
с въззивна жалба, подадена в двуседмичен срок, който
започва да тече за страните от датата на получаването му, пред Окръжен съд –
Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................