№ 11183
гр. София, 07.11.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седми
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венета Цветкова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Атанас Маджев Въззивно частно гражданско
дело № 20221100511529 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274 сл. във връзка с чл. 538, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 18-00-126/31.10.2022 г., подадена от адвокат – Е.
Г. Х., която има за предмет определение от 13.10.2022 г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на протокол за съдебна
делба – спогодба по заявление с вх. № 759327/13.10.2022 г., което е подадено до СВ-
София от адвокат - Е. Х..
В жалбата се излагат оплаквания срещу обжалваното определение, като се
изтъква, че съдията по вписванията е мотивирал отказа си при ползване на
необоснована и неправилна мотивировка. Подчертава се, че към заявлението си за
вписване жалбоподателя е ангажирал съпроводително писмо издадено от СРС, с което
от председателя на 66 с-в е указано вписването на спогодба по първа и втора фаза на
делбата, с която се приключва разглеждането на гр.д. № 35065/2020 г. Допълнено е, че
исковата молба, с която е инициирано цитираното дело е била надлежно вписана, а
вписването на добилата стабилитет на 27.06.2022 г. спогодба е поискано да се извърши
в пределите на 6-месечния срок по чл. 115, ал. 2 ЗС. Прави се позоваване, че съгласно
т. 6 от ТР № 7/25.04.2013 г., когато пред СВ се представя за вписване съдебно
решение, което нормативен акт предвижда да подлежи на вписване, то съдията по
вписване е длъжен да го впише. Аналогичен трябвало да бъде подхода и при
протоколното определение на СРС, с което е одобрена постигната съдебна спогодба.
Същевременно се изтъква, че преценката за наличието на предпоставките по чл. 264 от
ДОПК е на районния съдия, а не на съдията по вписвания. Привежда се схващането, че
след като е издал заверен препис от протоколното определение за одобряване на
спогодбата, то съдията-докладчик по делото е събрал всички дължими държавни
такси. Напомня се, че в производството по чл. 32а, ал. 1 от ПВ съдията по вписвания
може да постанови отказ само, когато предоставения за вписване акт не отговаря на
изискванията на закона, при нередовност от външна страна или е неподлежащ на
вписване. В този смисъл съдията по вписване не разполагал с правомощието да
изисква декларации от страните участващи в прехвърлянето по реда на чл. 264 ДОПК.
По отношение на заплатената такса, която се следва за поисканото вписване се изтъква,
че плащане на същата е направено с две нареждания, а именно едно за сумата от 504
лв. – внесени от Р.С. и второ за сумата от 233 лв. внесени от С.Р.. Тоест общия размер
1
на заплатената държавна такса кореспондира напълно на 0,1 % от данъчната оценка на
имотите от двата дяла на съделителите. В този смисъл напълно неправилен бил
изводът на съдията по вписване, че внесената държавна такса за поисканото вписване
не отговаря на размера изчислим според правилата на чл. 2, ал. 1 от Тарифата за
държавните такси, събирани от АВ. Освен това на самостоятелно основание се изтъква,
че в случая следващата се държавна такса трябва да бъде опредЕ., като се съобрази чл.
3, ал. 1 от цитираната Тарифа, в който случай размерът й е наполовина от внесената
такава. В обобщение се иска от съда да постанови отмяна на обжалваното
определение, в което е инкорпориран отказа на съдията по вписвания да извърши
вписване на протокол за съдебна делба – спогодба по заявление с вх. №
759327/13.10.2022 г., което е подадено до СВ-София от адвокат - Е. Х..
Съдът като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени материалите по
делото, намира за установено следното:
Производството пред съдията по вписванията при Софийски районен съд е
образувано по заявление с вх. рег. № 75952/13.10.2022 г., подадено от адвокат - Е. Х.,
действаща в качеството й на пълномощник, с което заявление е поискано вписване на
протокол за съдебна спогодба по първа и втора фаза на делбата по гр.д. № 35065/2020
г. на СРС, ГО, 66 с-в от 27.06.2022 г. Към заявлението са представени официално
заверени преписи от подлежащия на вписване акт на съда; удостоверения за данъчни
оценки на имотите предмет на подялба; схеми на самостоятелни обекти на имотите
предмет на подялба, както и съпроводително писмо от Софийски районен съд, ГО, 66
с-в, с което е изпратена за вписване спогодба по първа и втора фаза на делбата, с която
се приключва образувано гр. д. № 35065/2020 г., по описа на СРС, ГО, 66 с-в, като
исковата молба, с която цитираното дело е било образувано е вписана в СВ на
15.12.2020 г.
С обжалваното определение от 13.10.2022 г., съдията по вписванията е отказал да
извърши поисканото вписване на приложения към заявлението акт - спогодба по първа
и втора фаза на делбата, с която се приключва образувано гр. д. № 35065/2020 г., по
описа на СРС, ГО, 66 с-в. Мотивите за отказа са, че от съделителите не са представени
декларации по чл. 264, ал. 1 ДОПК, а така също в представеното към заявлението
удостоверение за данъчна оценка по отношение на обект с идентификатор №
6814.1202.782.5.99, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. А има валидност до
30.06.2022 г. и удостоверява наличието на непогасени данъчни задължения за имота.
Освен това внесената в полза на СВ-София държавна такса за извършване на
поисканото вписване не кореспондирала по размер на дължимата такава с оглед
общата стойност на двата дяла изчислена според ангажираните данъчни оценки.
Частната жалба е подадена в установения срок за обжалване /препис от
определението на съдията по вписване няма данни да е бил получен от заявителя, което
означава, че жалбата депозирана от адвокат – Е. Х. на 31.10.2022 г. е упражнена в
пределите на процесуално допустимия срок, като същата изхожда от легитимирано
лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което трябва да се счете за
допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
Изпълнението на изискванията на чл. 264 ДОПК е в рамките на предметния
обхват на проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а ал.1 ПВ
проверка относно това, дали представеният за вписване акт отговаря на изискванията
на закона – така т.6 от ТР №7/2012 г. на ОСГТК на ВКС: „ Може да бъде отказано
вписване ако не е внесена дължимата за това такса, ако липсва скица-копие от
кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ, ако не са представени доказателства за
изпълнението на изискванията на чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален
2
кодекс .“ – така стр.11, пар.3 от цитираното ТР. Последващата съдебна практика,
включително на ВКС също безпротиворечиво приема, че спазването на изискванията
на чл.264, ал.1 ДОПК е в предмета на проверката, извършвана от съдията по
вписванията и удостоверяването на липсата, респ. погасяване на публичноправните
задължения, е условие за разпореждане на вписването – виж Определение № 372 от
20.07.2016 г. по ч.гр. д. № 1767/2016 г., IV г.о.; Определение № 60127 от 20.10.2021 г.
по ч.гр. д. № 2866/2021 г., Определение № 35 от 01.02.2022 г. по ч. гр. д. № 58/2022 г.,
Г. К., ІІ Г. О. НА ВКС, Определение № 3962 от 05.11.2021 г. по в.ч.гр. д. № 11696/2021
г. на Софийския градски съд и др. В случая към заявлението за вписване от заявителя
са ангажирани удостоверения за данъчни оценки по чл. 264, ал. 1 ДОПК и скици-копия
от кадастралната карта съгласно чл.6 ал.3 ПВ относно всеки един от самостоятелните
обекти, които са предмет на извършената съдебна делба, като при прегледа на
представените удостоверения за данъчни оценки съвсем правилно съдията по
вписвания е констатирал, че това отнасящо се до обект с идентификатор №
6814.1202.782.5.99, находящ се в гр. София, ж.к. ******* вх. А има валидност до
30.06.2022 г., като наред с това в него присъства удостоверяване, че към датата на
издаването му – 20.06.2022 г. собствениците/ползвателите на имота имат непогасени
данъчни задължения във връзка с притежанието на същия, възлизащи на сумите от по
1 856,64 лв. за всеки от двамата съсобственика. Настоящият съдебен състав намира, че
направените от съдията по вписвания заключения за неспазване на изискванията
заложени с императивната норма на чл. 264, ал.1 ДОПК при подаване за разглеждане
на коментираното заявление за вписване са налице, като на първо място е допусната
неизправност с ангажирането на изгубило валидността си удостоверение за данъчна
оценка спрямо един от поделените имоти, което е равнозначно на цялостно
непредставяне на същото. Независимо от това, дори и да се приеме, че същото може да
се ползва за целите на инициираното пред СВ-София производство по вписване, то в
него присъства удостоверяване, че по отношение на имота са налице натрупани и
необслужени данъчни задължения, за които не се предоставят доказателства, че са
погасени към момента на заявеното искане за вписване, което е абсолютна
предпоставка да се откаже разпореждането на поисканото вписване. Споменатата вече
разпоредба на чл. 264, ал. 1 от ДОПК предвижда, че прехвърлянето или учредяването
на вещни права върху недвижими имоти или наследствени права, включващи
недвижими имоти, включването на недвижими имоти или вещни права върху
недвижими имоти като непарични вноски в капитала на търговски дружества,
вписването на ипотека или особен залог, се допуска след представяне на писмена
декларация от прехвърлителя или учредителя, съответно ипотекарния длъжник или
залогодателя, че няма непогасени подлежащи на принудително изпълнение задължения
за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски. В случая няма съмнение, че
извършените разпореждания с права на права на съделителите в съответните поделени
имоти съставляват действия по прехвърляне на вещни права, което автоматично
създава императивно задължение за тези лица да представят уредената в текста на чл.
264, ал. 1 ДОПК декларация, съответно непредставянето й обуславя отказ от вписване.
Неправилно е схващането на жалбоподателя изразено в упражнената жалба, че
доколкото СРС, 66 с-в е изпратил съпроводително писмо с разпореждане да се
пристъпи към вписване на постановения съдебен акт, то за съдията по вписвания няма
основания за извършване на проверка по чл.264, ал.1 ДОПК, тъкмо обратното всякога
за съдията по вписванията съществува задължението да осъществи проверка за
наличието на условията по чл. 264, ал. 1 ДОПК, като те трябва да бъдат налице към
момента на заявяване на вписването и това ясно е посочено в цитираното по-горе ТР и
формирана впоследствие съдебна практика. Проверката на обстоятелствата свързани с
наличието/липсата на публични задължения и тяхното погасяване става посредством
3
представяне на декларация по чл. 264, ал. 1 ДОПК, която има за предметен обхват –
декларирането на наличието/липсата на непогасени подлежащи на принудително
изпълнение задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, както и
на представянето на удостоверение за данъчна оценка, чието предназначение пък е да
удостовери, дали за конкретния недвижим имот предмет на прехвърлително действие
са налице непогасени публични задължения. Недоказано остава и другото развито в
жалбата позоваване, а именно, че следващата се държавна такса е внесена в пълния и
определен размер по чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси, събирани от АВ, тъй
като към ангажираните в преписката образувана пред СВ-София документи присъства
само един платежен документ от датата – 13.10.2022 г. и същия е за сумата в размер от
504,00 лв. Тоест няма доказателство за второ плащане в размер на сума от още 233 лв.,
както се поддържа в жалбата. Няма основание и в приведеното възражение от
жалбоподателя, че таксата трябва да се определи по правилото на чл. 3, ал. 1 от
Тарифата, тъй като в случая при преглед на подаденото заявление от 13.10.2022 г. ясно
се вижда, че волята на заявителя е да бъде извършено вписване на представения акт на
съда, а не да бъде извършено отбелязване за заличаване или подновяване на вече
извършено вписване.
По изложените съображения актът на съдията по вписване е законосъобразен, а
подадената против него жалба с вх. № 18-00-126/31.10.2022 г., предвид
неоснователността й следва да се остави без уважение.
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 18-00-126/31.10.2022 г., подадена от
адвокат – Е. Г. Х., срещу определение от 13.10.2022 г. на съдия по вписванията при
Софийски районен съд, с което е постановен отказ за вписване на протокол за съдебна
делба – спогодба по заявление с вх. № 759327/13.10.2022 г., което е подадено до СВ-
София от адвокат - Е. Х..
Определението може да бъде обжалвано пред ВКС с частна жалба в едноседмичен
срок от връчването на препис на жалбоподателя при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4