Присъда по дело №286/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

М О Т И В И
Към присъда № 4/01.07.2022 г. по внохд № 286/2021 г. АСНС

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК и се развива за втори път
пред въззивната съдебна инстанция.
С присъда от 28.05.2019 г. по нохд № 2240/2017 г. СНС подсъдимият В. Е. Д. е признат
за виновен в това, че в периода от 19.10.2010 г. до 02.11.2010 г., на територията на
Република България /Бургаска и Хасковска области/, се сговорил с Ю. Л. Х. /С. Л. Х./ да
върши в страната престъпления, за които е предвидено наказание повече от три години
лишаване от свобода и чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно такива по
чл. 215 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 6, вр. чл. 54 от НК е осъден на две
години „лишаване от свобода“.
Подсъдимият В. Е. Д. е признат за виновен и в това, че за периода от 07.10.2010 г. до
02.11.2010 г., в Република България и Република Турция, при условията на продължавано
престъпление, в съучастие с Ю. Л. Х., като извършител /променено име от С. Л. Х./, с цел
да набави за себе си и за Х. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чрез
транспортирането им от посредствени извършители - шофьори от Република България, през
ГКПП - та на територията на страната до неустановени населени места в Република Турция,
чужди движими вещи - товарни автомобили, собственост на „Б.“ ЕООД, за които
предполагал, че са придобити от други лица /неустановени по делото/ чрез престъпление,
като укривателството е в големи размери /на обща стойност 324 110 лв./, както следва:
- на 07.10.2010 г., като извършител, в съучастие с Ю. Л. Х., извършител, спомогнал да
бъде отчужден товарен автомобил влекач „В." с per. № .. **** .., собственост на „Б." ООД,
гр. София, на стойност 75 900 /седемдесет и пет хиляди и деветстотин/ лв. чрез
транспортирането му от Република България през ГКПП "Капитан Андреево", находящо се
до гр. Свиленград, обл. Хасковска, до неустановено населено място в Република Турция,
чрез посредствен извършител С. Т. Б., който управлявал автомобила;
- на 19.10.2010 г., като извършител, в съучастие с Ю.. Л. Х.., извършител, спомогнал да
бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. № .. **** .. и полуремарке с per.
№ . **** .., собственост на „Б." ООД, гр. София, на обща стойност 163 270 /сто шестдесет и
три хиляди двеста и седемдесет/ лв., чрез транспортирането му от Република България през
ГКПП "Капитан Андреево", находящо се до гр. Свиленград, обл. Хасковска, до
неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител Б. Д. Б.,
който управлявал автомобила;
- на 02.11.2010 г., като извършител, в съучастие с Ю. Л. Х. - извършител, спомогнал да бъде
отчужден товарен автомобил влекач марка „В.”, с per. № .. **** .., собственост на „Б.” ООД,
гр. София, на стойност 84 940 /осемдесет и четири хиляди деветстотин и четиридесет/ лв.,
чрез транспортирането му от Република България през ГКПП „Капитан Андреево“,
находящо се до гр. Свиленград, обл. Хасковска, до неустановено населено място в
Република Турция, чрез посредствен извършител С.Т.Б., който управлявал автомобила -
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, като на
основание чл. 54 от НК е осъден на три години „лишаване от свобода“ и глоба в размер на 7
000 /седем хиляди/ лева,
като е признат за невиновен и ОПРАВДАН в частта да е извършвал деяния в
продължаваното престъпление в съучастие с П. П. Д., за причиняването на имотна вреда до
размера на 573 440 лева, както и за следните деяния, включени в продължаваното
1

престъпление:
- за това, че на 30.06.2010 г. направил опит да спомогне да бъде отчужден лек
автомобил „БМВ" .* с per. № .. **** .., собственост на фирма „E.“ G.- Г., на стойност 135 880
/сто тридесет и пет хиляди осемстотин и осемдесет/ лв., чрез транспортирането му от
Република България през ГКПП „Малко Търново“, находящо се в гр. Малко Търново, обл.
Бургаска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен
извършител М.С.З., който управлявал автомобила, като деянието е останало недовършено
по независещи от извършителя причини;
- за това, че на 21.03.2011г., като извършител, в съучастие с П. П. Д., извършител и Ю.
Л. Х., извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „С." Т. с per.
№ . **** .., собственост на „У. л.“, клон Б., на стойност 113 450 /сто и тринадесет хиляди
четиристотин и петдесет/ лв. с ДДС, чрез транспортирането му от Република България през
ГКПП „Капитан Андреево“, находящо се до гр. Свиленград, обл. Хасковска, до
неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител Н. Г. Д.,
който управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от
извършителите причини.
Подс. Д. е признат за невиновен и в това, в периода от неустановена дата през месец януари
2010 г. до 02 май 2011 г., на територията на Република България /Бургаска и Хасковска
области/, да е ръководил организирана престъпна група с участници П. П. Д. и Ю. Л. Х.
/променено име от С. Л.Х./, създадена с цел да върши съгласувано в Република България и
Република Турция престъпления по чл. 215 от НК и с користна цел и оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК определил едно общо, най-тежко наказание лишаване от
свобода, а именно: „лишаване от свобода“ в размер на три години, изпълнението на което,
на основание чл. 66 от НК, отложил за изпитателен срок от пет години. На основание чл.
23, ал. 3 от НК присъединил към така определеното общо, най-тежко наказание „лишаване
от свобода“, наказанието глоба в размер на 7 000 лева. На основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от
НК приспаднал времето, през което подсъдимият Д. бил задържан под стража и с мярка за
неотклонение „домашен арест“, а именно от 03.05.2011 г. до 12.03.2012 г.
С цитираната присъда СНС признал подсъдимия Ю. Л. Х. /променено име от С. Л. Х./ за
виновен в това, че в периода от 19.10.2010 г. до 02.11.2010 г., на територията на Република
България /Бургаска и Хасковска области/, се сговорил с В. Е. Д. да върши в страната
престъпления, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и
чрез които се цели да се набави имотна облага, а именно такива по чл. 215 от НК, поради
което и на основание чл. 321, ал. 6, вр. чл. 54 от НК, го осъдил на две години „лишаване от
свобода“.
Със същия съдебен акт СНС признал подсъдимия Ю. Л. Х. /променено име от С. Л. Х./ за
виновен в това, че за периода от 07.10.2010 г. до 02.11.2010 г., в Република България и
Република Турция, при условията на продължавано престъпление, в съучастие с В. Е. Д., с
цел да набави за себе си и за Д. имотна облага, спомогнал да бъдат отчуждени чрез
транспортирането им от посредствени извършители - шофьори от Република България, през
ГКПП - та на територията на страната до неустановени населени места в Република Турция,
чужди движими вещи - товарни автомобили, собственост на „Б.“ ЕООД, за които
предполагал, че са придобити от други лица /неустановени по делото/ чрез престъпление,
като укривателството е в големи размери /на обща стойност 324 110 лв./, както следва:
- на 07.10.2010 г., като извършител, в съучастие с В. Е. Д., извършител, спомогнал да
бъде отчужден товарен автомобил влекач „В." с per. № .. **** .., собственост на „Б." ООД,
гр. София, на стойност 75 900 /седемдесет и пет хиляди и деветстотин/ лв. чрез
транспортирането му от Република България през ГКПП "Капитан Андреево", находящо се
2

до гр. Свиленград, обл. Хасковска до неустановено населено място в Република Турция,
чрез посредствен извършител С. Т. Б., който управлявал автомобила;
- на 19.10.2010 г., като извършител, в съучастие с В. Е. Д., извършител, спомогнал да
бъде отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. № .. **** .. и полуремарке с per.
№ . **** .., собственост на „Б." ООД, гр. София на обща стойност 163 270 /сто шестдесет и
три хиляди двеста и седемдесет/ лв., чрез транспортирането му от Република България през
ГКПП "Капитан Андреево", находящо се до гр. Свиленград, обл. Хасковска, до
неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител Б. Д. Б.,
който управлявал автомобила;
- на 02.11.2010г., като извършител в съучастие с В. Е. Д., извършител, спомогнал да бъде
отчужден товарен автомобил влекач марка „В." с per. № .. **** .., собственост на „Б." ООД,
гр.С., на стойност 84 940 /осемдесет и четири хиляди деветстотин и четиридесет/ лв., чрез
транспортирането му от Република България през ГКПП "Кап. Андреево", находящо се до
гр. Свиленград, обл. Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез
посредствен извършител – С. Т. Б., който управлявал автомобила, като на основание чл.
215, ал. 2, т.1, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, е осъден на три години
лишаване от свобода и глоба в размер на 7 хиляди лева,
като е признат за невиновен и ОПРАВДАН в частта да е извършвал деяния в
продължаваното престъпление в съучастие с П. П. Д., за причиняването на имотна вреда до
размера на 573 440 лева, както и за следното деяние, включено в продължаваното
престъпление:
- за това, че на 21.03.2011 г., като извършител в съучастие с П. П. Д., извършител и В.
Е. Д., извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек автомобил „С." Т. с peг.
№ . ****.., собственост на „У. л." клон Б. на стойност 113450 /сто и тринадесет хиляди
четиристотин и петдесет/ лв., чрез транспортирането му от Република България през ГКПП
„Капитан Андреево", находящо се до гр. Свиленград, обл. Хасковска до неустановено
населено място в Република Турция, чрез посредствен извършител – Н. Г. Д., който
управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по независещи от
извършителите причини.
Подс. Х. е признат и за невиновен в периода от неустановена дата през месец януари
2010 г. до 02 май 2011 г., на територията на Република България /Бургаска и Хасковска
области/, да е участвал в организирана престъпна група с ръководител В. Е. Д. и участник П.
П. Д., създадена с цел да върши съгласувано в Република България и Република Турция
престъпления по чл. 215 от НК и с користна цел, като е оправдан по повдигнатото
обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 от НК
На основание чл. 23, ал. 1 от НК СНС групирал така определените наказания
„лишаване от свобода“, като е определил едно общо, най-тежко наказание, а именно:
„лишаване от свобода“ в размер на три години. На основание чл. 66 от НК отложил
изпълнението на така определеното наказание „лишаване от свобода“ за изпитателен срок от
пет години. На основание чл. 23, ал. 3 от НК присъединил към така определеното общо, най-
тежко наказание „лишаване от свобода“, наказанието глоба в размер на 7 000 лева. На
основание чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от НК приспаднал времето, през което подсъдимият Х. бил
задържан и с мярка за неотклонение „Домашен арест“, а именно от 03.05.2011г. до
18.04.2012г.
С цитираната по-горе присъда СНС признал подсъдимия П. П. Д. за невиновен в това,
че в периода от неустановена дата на месец януари 2010 г. до 02 май 2011 г., на територията
на Република България /Бургаска и Хасковска области/, участвал в организирана престъпна
група с ръководител В. Е. Д. и участник Ю. Л. Х. /променено име от С. Л. Х./, създадена с
цел извършване на престъпления по чл. 215 от НК и с користна цел, като го оправдал по
3

повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 от НК.
Съдът признал подсъдимия П. П. Д. за невиновен и в това, че на 21.03.2011 г. в
Република България, като извършител, в съучастие с В. Е. Д., извършител и Ю. Л. Х.
/променено име от С. Л. Х./, извършител, направил опит да спомогне да бъде отчужден лек
автомобил „С." „Т." с peг. № . ****.., собственост на „У. л." клон Б. на стойност 113 450 /сто
и тринадесет хиляди четиристотин и петдесет/ лв. в големи размери, за който предполагал,
че е придобит от другиго /неустановен по делото/ чрез престъпление, чрез транспортирането
му от Република България през ГКПП „Капитан Андреево", находящо се до гр. Свиленград,
обл. Хасковска до неустановено населено място в Република Турция, чрез посредствен
извършител Н. Г. Д., който управлявал автомобила, като деянието останало недовършено по
независещи от извършителите причини и го оправдал по повдигнатото обвинение за
престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал.1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.
В тежест на подсъдимите В. Е. Д. и Ю.. Л. Х. са възложени направените по делото разноски
– по 2280.59 /две хиляди двеста и осемдесет лева и петдесет и девет стотинки/ за всеки един
от тях.
С решение от 18.01.2021 г. по ВНОХД № 602/2019 г. АСНС изменил присъда от 28 май
2019 година по НОХД № 2240/2017 г. на Специализирания наказателен съд, в частта
относно осъждането на подсъдимите В. Е. Д. и Ю. Л. Х. за престъпление по чл. 321, ал. 6 от
НК, както признал двамата подсъдими за виновни в това, да са извършили деянието в
периода от началото на месец октомври 2010 г. до 02.11.2010 г., както и в това, да са се
сговорили да вършат престъпления по чл. 215 от НК и в Република Турция. Потвърдил
присъдата в останалата й част.
С решение № 93 от 08.07.2021 г. по нд № 279/21 г. по описа на ВКС, второ наказателно
отделение, е отменено въззивно решение № 260001 от 18.01.2021 г. по ВНОХД № 602/19 г.
АСНС в частта за престъплението по чл. 321, ал. 6 НК и делото е върнато за ново
разглеждане в тази му част от друг съдебен състав на същия съд от стадия на съдебното
заседание. Въззивното решение, в останалата му част, с която подсъдимите В. Е. Д. и Ю. Л.
Х. /с предишно име С. Л. Х./ са осъдени за престъпление по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр.
чл. 26, вр. чл. 20, ал. 2 НК, е оставено в сила.
Настоящото въззивно съдебно производство е образувано по протест на прокурор при СП
срещу присъда по НОХД № 2240/2017 г. СНС, в оправдателната й част за престъпление по
чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК /за подс. Д. и подс. Х./, по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК за подс. Д. и
в частта относно оправдаването на подс. Д. по обвинението за престъпление по чл. 215, ал.
2, т. 1, вр. с ал.1, вр. чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. В протеста се поддържа довод, че
присъдата е незаконосъобразна, като постановена при превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност. Прокурорът счита, че от показанията на свидетелите на
съдебната фаза на процеса и приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и
т. 2 НПК, приложените ВДС от експлоатираните СРС, безсъмнено се установява наличието
на организирана престъпна група между подсъдимите Д., Д. и Х., създадена с цел
извършване на престъпления по чл. 215 от НК и с користна цел. Излага аргументи, че
доказателства в подкрепа на вмененото на подсъдимия Д. престъпление по чл. 215 от НК се
съдържат в показанията на свидетелите У. и Д.. Предлага първоинстанционната присъда, в
атакуваната част, да бъде отменена и постановена нова, с която подсъдимият В.Д. бъде
признат за виновен за осъществен състав на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 1 НК;
подсъдимият П.Д. бъде признат за виновен за осъществен състав на престъпление по чл.
321, ал. 3, във вр. с ал. 2 и по чл. 215, ал. 2 т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл.18, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от
НК; подсъдимият Ю.Х. бъде признат за виновен за осъществен състав на престъпление по
чл. 321, ал. 3, във вр. с ал. 2 от НК.
Въззивното съдебно производство е инициирано и по въззивна жалба на адв. Г. Г., като
защитник на подс. В. Д., срещу осъдителната част на присъдата по отношение на този
4

подсъдим. Навежда довод за постановяване на присъдата в нарушение на материалния и
процесуален закон, необоснованост на съдебния акт и несправедливост на наложеното
наказание. Моли отмяна на присъдата в осъдителната й част за подс. Д. и постановяване на
нова, с която подс. Д. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения.
В условията на алтернативност прави искане за отмяна на присъдата и връщане делото на
друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане, като формулира и второ
алтернативно искане за намаляване размера на наказанието и отмяна на кумулативното
наказание глоба.
В допълнителни писмени съображения на адв. Г.Г., като защитник на подс. Д. и подс. Х.,
депозирани по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, мотивира позицията си за допуснати съществени
процесуални нарушения, изразяващи се в изготвянето и внасянето на обвинителния акт от
Окръжна прокуратура - Бургас, а не от компетентната такава според защитата – СП,
недопустимо преквалифициране на престъплението по чл. 321, ал. 3 НК в такова по чл. 321,
ал. 6 НК, по каквото обвинение подсъдимите не са се защитавали на досъдебното
производство, осъждането на подсъдимите за местоизвършване на престъплението по чл.
215 НК на територията на Р България и Р Турция, а престъпният сговор по чл. 321, ал. 6 от
НК обхваща извършване на престъпления единствено на територията на Р България.
Формулира довод за съществени процесуални нарушения, допуснати от СНС при оценката и
анализа на доказателствената съвкупност и позоваване само на т.нар. „тайни доказателства“
- показанията на свидетелите Г. и М., които преразказват СРС и на приложените ВДС от
експлоатираните СРС. Сочи, че веществените доказателства не са иззети по съответния ред
и липсва етикет към всяко едно ВД с лимитирана серия и последващо полагане на
подписите от извършващите претърсването и изземването лица. Прави оплакване, че по
делото не е установено подсъдимият Д. да е ползвал телефонен номер ******* и телефонен
номер ***************, а подсъдимият Х. - телефонен номер ***************. Застъпва
позиция, че от показанията на св. Б. не може да се изведе подсъдимият Х. да го е „набрал“,
за да транспортира процесните камиони през границата на страната. Защитата намира, че
показанията на свидетеля Д. от ДП за парични суми, предавани му от подсъдимия Х. за
пренасяне през границата, се оборват от показанията на свидетелите С. и В.. Позовава се на
нарушена процедура за разрешаване прилагането на СРС.
Първоинстанционната присъда е обжалвана и от адв. Г.Г. и адв. В.М., като защитници на
подс. Ю.Х.. В жалбата се излагат оплаквания, че присъдата, в осъдителната й част по
отношение на подс. Х., е неправилна, като постановена в нарушение на материалния и
процесуалния закон, в противоречие със събраните гласни и писмени доказателства,
необоснована и несправедлива. Молят за отмяна на присъдата в тази част и постановяване
на нова, с която подсъдимият Х. бъде оправдан изцяло по повдигнатите му обвинения.
Алтернативно молят присъдата да бъде отменена и делото върнато на друг състава на СНС
за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване
правото на защита на подсъдимия. Алтернативно се иска намаляване размера на наложеното
наказание на подсъдимия, поради явна несправедливост на същото и отмяна или намаляване
на наложеното наказание „глоба“ в размер на 7 000 лева.
В писмени изложения на адв. В.М. по реда на чл. 320, ал. 4 НПК, допълва доводите,
посочени в жалбата, като съображенията са напълно идентични с развитите такива в
допълнението на въззивната жалба на адв. Г., като защитник на подсъдимите В.Д. и Ю.Х..
В съдебно заседание представителят на АСП пледира за признаване на подс. Д. и на подс. Х.
за виновни в извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК за времето от началото на м.
октомври 2010 г. до 02.11.2010 г., като съдържанието на постигнатия между тях престъпен
сговор включва набавяне на имотна облага чрез извършване на престъпления по чл. 215 НК
на територията на Република България, така също и на територията на Република Турция.
Обсъжданото престъпление намира за доказано от гласните, писмени и веществени
5

доказателства, както и от ВДС от приложените СРС. Показанията на полицейските
служители оценява като подробни, непротиворечиви, те кореспондират помежду си и с
изготвените ВДС, със справките за задгранични пътувания. Въззивните жалби, като
неоснователни, предлага да бъдат оставени без уважение. Оплакванията, развити в тях, са
направени още пред първостепенния съд и той им е дал отговор в мотивите към присъдата
си.
В съдебно заседание адв. Г.Г., като защитник на подс. В.Д., поддържа въззивната жалба и
допълните писмени изложения към нея и моли за отмяна на осъдителната присъда и
оправдаване изцяло на подзащитния й по обвинението по чл. 321, ал. 6 НК. Моли съдът на
приеме, че присъдата на първата съдебна инстанция почива на данните от експлоатираните
СРС и на показанията на полицейските служители, които са прилагали СРС, поради което,
като недопустими, тези показания не следва да бъдат ценени. Липсват данни телефони с
номера, завършващи на **4 и ***3 да са ползвани от подс. Д..
Защитата на подс. Х., адв. В.М., поддържа въззивната жалба и допълнителните писмени
изложения към нея. Присъединява се изцяло към заявеното в пледоарията на адв. Г.. Моли
за постановяване на оправдателна присъда по отношение на подс. Х..
Подсъдимите В.Д. и Ю.Х. в своя лична защита поддържат казаното от защитниците им и
молят за оправдаване.
В последната си дума подсъдимите молят да бъдат оправдани.
АСНС, като обсъди доводите, развити в протеста на СП, както и тези в жалбите на
защитниците на подсъдимите В.Д. и Ю.Х., взе предвид устно развитите становища на
страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка
служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си
по чл. 314 НПК, намира протеста за частично основателен, но по съображения, различни от
така застъпените в този процесуален документ.
На основание чл. 336, ал. 2, вр. 1, т. 2 НПК АСНС постанови нова присъда, с която призна
подсъдимите Д. и Х. за виновни в извършване на престъпление по чл. 326, ал. 1 НК в по-
широки времеви граници от така приетите от първостепенния съд относно началния момент
на инкриминираното сговаряне, а именно и за времето от началото на месец октомври 2010
г. до 19.10.2010 г., както и със съдържание на престъпния сговор за извършване на
престъпления по чл. 215 НК не само на територията на Република България, но и с
териториален обхват в чужбина /Република Турция, за времето от началото на месец
октомври 2010 г. до 02.11.2010 г./, за които е налично съответно обвинение в първата
инстанция. АСНС призна подсъдимите Д. и Х. за невиновни да са осъществили
престъплението по чл. 321, ал. 6 НК за времето от неустановена дата през месец януари 2010
г. до началото на месец октомври 2010 г. и от 02.11.2010 г. до 02 май 2011 г., като ги
оправда по обвинението в този смисъл. Преценява, че на основание чл. 338 и чл. 334, т. 6
НПК, присъдата, като правилна, следва да бъде потвърдена в останалата част относно
наказанията на всеки един от подсъдимите Д. и Х.. Съображенията за това са следните:
АСНС намира, че преди произнасяне по основателността на сезиращите го процесуални
документи следва да очертае, с оглед процесуалния развой на наказателния процес,
пределите на настоящата, втора по ред, въззивна проверка на присъдата на СНС.
На първо място, взе предвид обстоятелството, че присъдата, в частта по отношение на
изцяло оправдания подсъдим П.Д. по предявените му обвинения – по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр.
ал. 2 НК и по чл. 215, ал. 2 т. 1, вр. с ал. 1, вр. чл.18, ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, е влязла в
сила. Оставянето на въззивния протест без уважение в частта спрямо подс. Д. и
потвърждаването на първоинстанционната присъда в тази част с решение от 18.01.2021 г.
по ВНОХД № 602/2019 г. АСНС, както и липсата на касационен протест в срока за
протестиране, обуславят извод за влизане на присъдата в сила по отношение на това
6

подсъдимо лице съобразно разпоредбата на чл. 412, ал. 2, т. 3 НПК.
На следващо място, въззивното решение от 18.01.2021 г. по ВНОХД № 602/2019 г. АСНС в
частта, в която подсъдимите Д. и Х. /с предишно име С. Л. Х./ са осъдени за престъпление
по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, е оставено в сила
с решение № 93 от 08.07.2021 г. по нд № 279/21 г. по описа на ВКС, второ наказателно
отделение. С посоченото решение на върховната съдебна инстанция по наказателни дела е
отменено въззивното решение от 18.01.2021г. по ВНОХД № 602/2019 г. АСНС само в частта
за престъплението по чл. 321, ал. 6 от НК и делото е върнато за ново разглеждане в тази му
част от друг съдебен състав, от стадия на съдебното заседание. Ето защо, при частична
отмяна и връщане на делото за ново разглеждане само в отменената част, въззивният съд
има правомощия да се произнесе единствено досежно последната. Съобрази, че
висящността на наказателното производство обхваща преквалифицираното престъпление по
чл. 321, ал. 6 НК по отношение на подсъдимите В. Е. Д. и Ю.Л. Х. /с предишно име С. Л.
Х./.
Следва да се изведе пред скоби и констатацията, че в първоинстанционната присъда, в
частта, в която подсъдимите Д. и Х. са признати за виновни в извършването на по-леко
наказуемо престъпление от първоначално повдигнатото им с обвинителния акт, липсва
изричен и ясен диспозитив за тяхното оправдаване за пълния времеви период на обвинение,
както и за това, че престъпният им сговор включва вещно укривателство на моторни
превозни средства и на територията на Република Турция. Ето защо, при прилагане на
правомощието си по чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и поради неналичие на
оправдателен диспозитив /за периода преди 19.10.2010 г. и след 02.11.2010 г. и за престъпен
сговор на територията на Република Турция/, въззивният съд постанови нова присъда без
частична отмяна на първоинстанционна такава по обвинението по чл. 321, ал. 6 НК. Липсва
съответно произнасяне на предходната съдебна инстанция в насока оправдаване /за периода
извън 19.10.2010 г. до 02.11.2010 г. и за престъпен сговор на територията на Република
Турция/ за престъплението по чл. 321, ал. 6 НК. Призна посочените подсъдими за
невиновни да са осъществили деянието за времето от неустановена дата през месец януари
2010 г. до началото на месец октомври 2010 г. и от 02.11.2010 г. до 02 май 2011 г., като ги
оправда в този смисъл, като съобрази обстоятелството, че не е налице надлежен
оправдателен диспозитив в тази част на първоинстанционната присъда.
От цялостния анализ на доказателствената съвкупност, приобщена и проверена, при
съблюдаване на предписаните в НПК правила, в хода на производството пред СНС, както и
от събраните от настоящата инстанция, по искане на държавния обвинител, гласни
доказателства, се извеждат следните констатации от фактическо естество:
Несъмнено е, от доказателствата по делото, че подсъдимият В. Е. Д. е роден на **.**.****
г. в гр. С., български гражданин, женен, със средно образование. Едноличен собственик на
капитала, управител и представляващ търговско дружество „А.-." ЕООД, със седалище и
адрес на управление в гр. С. ул. „**“ **, вх. ., ет. *, с основна дейност по Н.: общо
строителство на сгради и строителни съоръжения и адрес на електронна поща, обявен в
търговския регистър: **@***.**. С настоящ адрес в гр. С. В., общ. Н., обл. Б., ул. „Х. Б.“ №
*. Притежавал офис на партерния етаж в комплекс „С. х“ в землището на с. ***., местност
„***.“, общ. **.. Неосъждан.
Подсъдимият Ю. Л. Х. /възстановено име от С. Л. Х. с решение № */28.09.201* г. на Община
Х./ e роден на **.**.**** г. в гр. М., обл. Х.. Български гражданин. С начално образование.
Български и турски гражданин. Неженен. Безработен. Живущ в гр. Х., обл. Х., бул. „Б.“ №
**, бл. **, вх. *. Неосъждан.
Подсъдимите Д. и Х. се познавали и поддържали контакт по между си.
През инкриминирания период подс. Д. ползвал различни телефонни номера, сред които и
7

0**********, собственост на С.У.П. – България ООД, със съдружници: С. В. А. /управител/,
Т. С. А., М. С. А., държава: Г., както и турска СИМ карта с номер ************. Подс. Х.
също ползвал турски абонатен телефонен номер ***************.
В средата на 2010 г. в ОД на МВР, Бургас, сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“, била получена информация за изграден канал за незаконен трафик от
територията на Република България, през територията на Република Турция, с цел продажба
и извеждане за страни от Близкия Изток на луксозни автомобили висок клас, включително и
товарни такива, с голяма мощност, обект на предходно противозаконно отнемане в страната
и в други европейски държави, някои от които и обявени за издирване от собствениците им.
В полицейската работа по разкриване на престъпленията били включени св. М. Г., н. г.
„Противодействие на кражби и противозаконно отнемане на МПС“, ОД на МВР, Б., св.
И.М., р. в тази група, св. В. Г., м.р. в същата група. Полицейските служители започнали
съвместна работа с полицаи от „Гранична полиция“. Извършили справки в АИС на МВР,
„Граничен контрол“, за излизания извън страната и преминаване през ГКПП на Република
България на заподозрени лица и МПС, както и събиране на данни за първоначална
регистрация и собственост на тези МПС, съобразно и с информацията, получена от ГД
„Гранична полиция“, Началник Митница в Б., Началник ГПУ, С. и Ръководителя на
Турската гранична комисия за записи /регистрации/ на влизания и излизания на лица и
превозни средства, с които са пътували в/от граничен пункт К., на Смесена българо-турска
гранична комисия и Дирекция „Международно оперативно сътрудничество“, МВР.
Търговско дружество „Б.“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. С. ул. „.. с.“ *., вх.
., ет. * и съдружници Д. Л. и свидетелите В. Л. и Д. Л., било с предмет на дейност:
земеделие, животновъдство, преработка на селскостопанска продукция и търговия със
същата. Притежавало лиценз № ****, издаден от Министерство на транспорта, за
международен автомобилен превоз на товари срещу заплащане на територията на
Общността, валиден от 12.02.2008 г. до 15.02.2013 г.
Към 18.08.2010 г. „Б.“ ООД притежавало 28 бр. превозни средства – лек автомобил, товарен
автомобил, влекачи и полуремаркета, сред които и товарен автомобил влекач „В.“, с peг. №
.. **** .., товарен автомобил влекач „В.“, с peг. № .. **** .., полуремарке „К.“, с per. № . ****
..., товарен автомобил влекач „В.“, с per. № .. **** .., всички бели на цвят, съобразно данните
в регионална база - КАТ София-град за ПС, настояща собственост /поредни №№ **,**, *,
**/.
При първоначалната регистрация в АИС-КАТ, на дати съответно 09.06.2006 г., 21.12.2007 г.,
19.06.2008 г., 05.06.2008 г., за така описаните ПС било съответно вписано: „употребявано от
ЕС, ЕИП или Конфедерация Швейцария“. За товарен автомобил влекач „В.“, с per. № .. ****
..и за полуремарке „К.“, с per. № . ****.. били посочени и германски номер на върнати
свидетелства за регистрация, както и германски номера на върнати регистрационни табели.
За товарен автомобил влекач „В.“, с peг. № .. **** .. бил вписан номер на върнато
свидетелство за регистрация на ПС: Нидерландия.
Превозните средства били закупени по договори за международна покупко-продажба и за
обезпечаване на вземането на „В. Т. К.“ гр. Г., Ш., бил учреден особен залог върху тях.
От м. април 2010 г. „Б.“ ООД преустановило извършване на търговска дейност. Закупените
превозни средства не били експлоатирани и били паркирани на паркинг в кв. „Д.“, ул. „И.
Б.“ *. в гр. С.. Оригиналите на документите за собственост – част първа от свидетелство за
регистрация на МПС, били съхранявани в офиса на дружеството. Търговското дружество
нямало финансов ресурс да заплаща лизинговите вноски и изпаднало в забава. Постепенно
се дезинтересирало и от имуществото си - МПС, паркирани на посочения адрес.
Поради неизпълнение на договорните задължения и въз основа на извлечение от ЦРОЗ били
издадени изпълнителни листи. Залогодателят „Б.“ ООД бил осъден да предаде на заложния
8

кредитор „В. Т. К.“ гр. *****., владението върху заложните ПС.
Поради липсата на доброволно изпълнение от длъжника по изпълнително дело № 4011**,
ЧСИ М. П., на 13.08.2010 г., на адрес гр. С. ул. И. Б.“ № *., кв. „Д. - *“, в присъствието на
служители от 0* РПУ, СДВР, ЧСИ извършил опис, оценка и предаване на взискателя, чрез
пълномощника му, адв. Б. Е., на присъдените в негова полза движими вещи, сред които не
били установени товарен автомобил влекач „В.“, с peг. № .. ****.., товарен автомобил влекач
„В.“, с peг. № .. ****.., полуремарке „К.“, с per. № . **** .., товарен автомобил влекач „В.“,
с per. № .. ****... Местонахождението на същите не било известно, поради което запорът
върху тях бил наложен без извършване на опис от съдебния изпълнител, а по реда на ал. 2,
чл. 450 ГПК - с получаване на съобщението за запора, в което били посочени точно вещите,
върху които се насочва изпълнението.
За времето преди началото на месец октомври 2010 г., на неустановено място, лице с
неустановена по делото самоличност, предало на подсъдимите държането върху товарен
автомобил влекач „В.“, с peг. № .. ****.., товарен автомобил влекач „В.“, с peг. № .. **** ..,
полуремарке „К.“, с per. № . **** .., товарен автомобил влекач „В.“, с per. № .. **** .. с цел
последващо транспортиране на ПС в Република Турция, тяхното отчуждаване чрез
продажба и получаване на парични средства - продажната цена. Товарните автомобили и
полуремаркето подсъдимите получили без документи за собственост /част първа на
свидетелство за регистрация на МПС/ и без пълномощно от собственика им, „Б.“ ООД, за
управление и разпореждане.
За времето от началото на месец октомври 2010 г. до 02 ноември 2010 г., на територията на
областите Х. и Б., двамата подсъдими постигнали съгласие да обединят усилия, насочени
към създаване на предпоставки за съвместна бъдеща престъпна дейност, чрез която да
получават доходи и да се облагодетелстват неправомерно, като експлоатират канала за
трафик на противозаконно отнети товарни автомобили. За постигане на общата си
престъпна цел подсъдимите обмислили да действат по еднотипен начин, като въвличат и
използват и трети лица, т. нар. „мулета“, които да извършват формално фактическите
действия по управление на автомобилите.
Било уговорено помежду им подс. Д. да организира, посредством св. С. Г. и св. И. Д.,
изготвянето и получаването на неистински документи за представяне от наетите водачи при
граничния контрол, да обезпечава разходите по транспортиране на ПС, непосредствено да
контролира, координира и направлява действията на подс. Х. по придружаване на наетите
водачи и при последващите продажби на автомобилите, а при необходимост, чрез
телефонни разговори, лично да дава указания на водачите при фактическото пренасяне на
автомобилите и преминаване на държавната граница.
Подс. Х. се съгласил за съвместното осъществяване с подс. Д. на гореописаната престъпна
дейност. Поел ангажимент да се свързва с шофьори на товарни автомобили, които проявяват
интерес, да ги мотивира с възможността да получат доходи, да извършват превози на
автомобилите в Република Турция, да отчуждава ПС чрез продажбата им на различни лица в
Република Турция, тъй като говорел турски език, като получените парични суми да пренася
обратно в България, чрез избягване на задължението за тяхното деклариране пред
митническите органи, посредством съдействието на св. М. Д., св. В. В., с които с тази цел
пътувал съвместно с личния си автомобил и между които разпределял паричните средства
при преминаването през граничния контрол, а след това ги получавал обратно от тях.
Конкретните детайли по заплануваната инкриминирана дейност подсъдимите обсъждали и
съгласували и в хода на последващо реализиране от тях на замислената престъпна схема -
нелегалното превеждане през граница и продажбата в Република Турция на превозни
средства, предмет на укривателство.
На подсъдимите било известно, че при преминаване на границата водачите на товарните
9

автомобили следва да представят лиценз за извършване на международна превозна дейност,
издаден на името на фирмата, собственик на превозното средство. Те не разполагали с
лиценза, издаден на „Б.“ ООД за международен транспорт. Ето защо, подс. Д. потърсил
съдействието на свой познат - св. С.Г., който работел като шофьор в „*****.“ ЕООД, със
седалище в гр. П. и предмет на дейност: осъществяване на вътрешен и международен
автомобилен транспорт на пътници и товари.
На 05.10.2010 г., в 16 ч., подс. Д., от телефон № *********, се свързал със св. Г.. Последният
му отвърнал с думите: „Здрасти, В.“. Подс. Д. помолил да попита дали „за утре ... можем да
вземем един СЕМТ“, след което добавил „и разрешително, ако може“. Св. Г. разяснил, че за
разрешителното е необходимо да посочи номера на камиона и на ремаркето. Д. го уверил с
думите: „Всичко ти давам ... ще ти донеса квото трябва“. Св. Г. обещал, че ще пита и ще му
се обади.
Няколко часа по-късно, в 20:36 ч., подс. Д. отново инициирал разговор със св. Г., който го
уверил, че е получил отговор, няма проблеми и ще му съдействат веднага. Пожелал му
„Приятна вечер, В.“.
Св. С. Б. бил професионален шофьор. Към инкриминирания период бил безработен.
Получавал доходи от превози на товарни автомобили с ремаркета през ГКПП Капитан
Андреево до паркинг в Истанбул, така както и до границата на Република Турция със Сирия.
Възложителите му заплащали за всеки извършен курс.
В началото на м. октомври 2010 г. лице с неустановена по делото самоличност възложило
на св. Б. да транспортира, от паркинг на ДАП в гр. Свиленград, през държавната граница,
товарен автомобил влекач „В.“ с хладилно ремарке, с предназначение за Сирия.
На 07.10.2010 г., на посочения паркинг в Свиленград, му предал съответните документи и
ключ за камион, ДКН .. ****... Обяснил, че по телефона ще му се обади момче, което говори
и български и турски, с което ще поддържа връзка по време на курса.
При пристигане на ГКПП Капитан Андреево по телефона се обадил подс. Х.. Указал да му
телефонира след като премине границата, като му обяснил, че той ще го посрещне на турска
територия.
В 02:43:15 ч. на 07.10.2010 г. св. Б. платил на митническите власти, Митница Бургас,
квитанция за обработка на комплект документи. Митническите власти на Митница Бургас
записали преминаване на влекача „В.“, рег. № .. ****.., с ремарке празно /без товар/.
На същата дата, в 03:00 ч., граничните власти регистрирали излизане на св. Б. от Р България
през ГКПП Капитан Андреево, шосе, с товарен автомобил, рег. № .. ****.., марка „В.“. В
насрещния граничен пункт в Република Турция – Капъкуле, на същата дата било записано
влизане на св. Б., така както и името на фирмата превозвач „****“ OOD.
В регистъра за влизания и излизания на турските гранични власти било вписано влизане и
на подс. Х. през граничен пункт Одрин-Капъкуле с лек автомобил, рег. № .****.., марка
„Ф.“, на дата 07.10.2010 г.
На територията на Република Турция, в граничната зона, подс. Х. се ориентирал по
управлявания от св. Б. товарен автомобил. Представил му се с името С. и уточнил, че той е
момчето, което му се обадило по телефона. Подс. Х. разяснил, че следва да паркира
автомобила на паркинга на „М.“, място, което било известно и добре познато на свидетеля
от предходните му пътувания до Истанбул.
След пристигане на посочения от подсъдимия Х. паркинг св. Б. му предал документите и
ключовете за товарния автомобил. Подс. Х. разяснил, че трябва да закара камиона от
паркинга в Истанбул до сирийската граница. Обяснил, че ще държат връзка и той ще му дава
указания какво да прави. Св. Б. отговорил, че съпругата му има рожден ден на 08 октомври,
поради което трябва да се прибере у дома си, а курса ще продължи след приключването на
10

семейния празник. Двамата пренощували в хотел в гр. Истанбул. Подс. Х. му заплатил 200
евро и сума за пътни разноски, след което св. Б. се върнал в Свиленград.
В изпълнение на целите на престъпното сговаряне с подс. Д. за вещно укривателство на
моторни превозни средства на територията на страната и в Република Турция, няколко дни
по-късно подс. Х. осъществил отново телефонна комуникация със св. Б.. Казал му, че има
още един камион за каране до Турция. Заедно с този, оставен на паркинга в Истанбул, двете
МПС трябвало да бъдат откарани до сирийската граница. Ето защо, налагало се да се намери
и привлече и друг шофьор, за да управлява поредния камион от Свиленград, която дейност
св. Б. Б. се съгласил да извърши срещу възнаграждение от 200 евро.
Подс. Х. обяснил на св. Б., че автомобилът влекач марка „В." с per. № .. **** .. и
полуремарке с per. № .****.. се намира на същия паркинг в гр. Свиленград и всички
необходими документи ще бъдат оставени вътре в автомобила.
За правомерно управление на МПС водачът Б. трябвало да притежава пълномощно от
собственика на автомобила, с каквото той не разполагал. При изготвяне на такъв документ
било необходимо да се попълнят личните данни на упълномощеното лице – водач на ПС.
Св. Б. продиктувал на подс. Х. по телефона необходимата лична информация за св. Б. с цел
изготвянето на пълномощното за управление на влекача и полуремаркето.
Подс. Д., съобразно постигнатото разпределение на задачите при престъпното сговаряне,
предприел действия по изготвяне на документите, които съпътстват товарния автомобил и
шофьора при преминаване през граничен контрол. В пълно съответствие с полученото на
05.1.2010 г. от св. С. Г. съгласие за сътрудничество потърсил отново неговото съдействие.
На 17.10.2010 г. подс. Д. позвънил на св. Г. с въпрос: „Пита ли за тва?“. Св. Г. отговорил, че
е питал И., който му е отговорил, че „ще му свършим работа“. Уверил подс. Д., че
задължително може да разчита за утре сутринта.
На 18.10.2010 г., в 09:44 ч. подс. Д. осъществил телефонен разговор със св. Г. Последният
му казал, че му се обадил И. и се интересува „на кой се водят тия ... превозни средства“.
Подс. Д. му отговорил: „На „Б.“ ООД. Св. Г. добавил, че ще му снима „нашия лиценз“, т. е.
издадения на „****“ ЕООД и има телефонния номер на И.
На същата дата, в 10:29 ч., св. Г. позвънил на подс. Д., който му обяснил, че ще вземе
документите от колата и ще продиктува на св. И. Д. регистрационните номера на ПС. Св. Г.
му продиктувал телефонния номер на св. И.Д. – 0**********.
Няколко минути по-късно подс. Д. осъществил телефонна връзка със св. Д.. Представил му
се: „В. е на телефона. Какво ти трябва?“. Продиктувал регистрационните номера, марка, тип
– хладилно, на автомобил влекач марка „В." с per. № .. **** .. и полуремарке с per. № . ****
.., името на ТД, собственик на МПС, адрес на управление в гр. С., ул. „*-. с.“ № *,
БУЛСТАТ на дружеството и име на МОЛ. Св. Д. му обяснил, че тези данни са му нужни,
тъй като „правим договор, трябва да пътуваш с това нещо“.
В 11:15 ч. на 18.10.2010 г. подс. Д. уведомил св. Д., че е в София и тръгва към него. Св. Д.
съобщил, че е взел разрешително и ще вземе „само един ТИР“. Уговорили се да се видят в
Пловдив, на която среща му предал всички изготвени за замисленото презгранично пътуване
документи - заявка за разрешително, копие на лиценз за международен превоз, издаден на
„Е-М.-Т.“ ЕООД, ТИР карнет, договор за наем на МПС - автомобил влекач марка „В." с per.
№ .. **** .. и полуремарке с per. № . **** .. - с наемодател „Б.“ ООД и наемател „Е.-М.-Т.“
ЕООД.
Няколко дни по-късно, след приключилото извеждане в Турция с цел продажба на товарния
автомобил и влекач, подс. Д. върнал на св. Д. получените документи, включително и
отрязъка от разрешително и заявка, от които се установявало влизане с това МПС в Р
Турция.
11

На 18.10.2010 г. св. Б. и св. Б., в изпълнение на указаното им от подс. Х., се отправили към
паркинга на ДАП в гр. Свиленград. В посочения им от подс. Х. товарен автомобил намерили
папка с документи, съдържанието на която св. Б. лично прегледал и се убедил, че са налице
всички, необходими за международен превоз, документи – лиценз, талон, пълномощно на
негово име, ТИР карнет, разрешително. Автомобилът управлявал св. Б..
В 21.18 ч. преминали митнически контрол на Митнически пункт Капитан Андреево, при
който били въведени данни за товарен автомобил влекач „В.“, модел .. 4х2Т, ДКН ..****.. с
водач св. Б. Б. и фирма превозвач „E. M.“.
В 01:00 ч. на 19.10.2010 г. служителят от ГКПП Капитан Андреево С. С. обработил, като
въвел в АИС „Граничен контрол“ неверни данни за св. Б. Б., а именно - за преминаването му
като пешеходец, без да отбележи действителните такива, а именно: за водач на МПС. Не
било отразено и излизането от страната на св. Б..
При влизане на територията на Р Турция през ГКПП Капъкуле турските гранични органи
коректно отразили данни за св. Б. като водач на товарен автомобил влекач марка „В.“ с peг.
№ .. **** и полуремарке с peг. № . ****.. , името на фирмата превозвач - „E. M.T.“, както и
данни за влизането на св. Б..
Същия ден, в 04:00 ч., подс. Х. излязъл от РБ през ГКПП Капитан Андреево с лекия си
автомобил рег. № .****.., марка „Ф.“.
В изпълнение на указанията на подс. Х. св. Б. докарал товарния автомобил в Истанбул и на
уточненото от първия място – паркинг на „М.“. Там, според уговорката, ги посрещнал подс.
Х..
На следващия ден тримата се отправили към пристанищния гр. М., разположен в
Средиземноморския регион на южна Турция, недалеч от границата със Сирия. Св. Б.
управлявал товарния автомобил влекач марка „**“ с peг. №.. **** .. и полуремарке с peг. № .
****.. . Св. Б. управлявал товарния автомобил с per. №.. ****.., като с него в кабината на
автомобила пътувал подсъдимият Х.. При пристигането в гр. М. подс. Х. заплатил на всеки
от водачите възнаграждение в размер на по 200 евро и им предоставил самолетни билети за
полет до Истанбул. Св. Б. и св. Б. предали на подс. Х. преведените до посоченото
местоназначение автомобили и се разделили с него.
Двамата подсъдими продължили координираните си действия по осъществяване на
престъпления от предварително замисления от тях вид. Съобразно постигнатата уговорка за
противозаконна финансова облага и съответно на изразеното от всеки от тях съгласие за
конкретно престъпно поведение, решили да преведат в Република Турция и товарен
автомобил влекач марка „В.“ с peг. № .. ****.., който също се намирал, наред с описаните
по-горе автомобили, собственост на „Б.“ ООД, на паркинга на ДАП в гр. Свиленград.
Разбрали се да приложат схема, аналогична на вече осъществяваната такава при пренасянето
на предходните два влекача и ремарке.
Подс. Х. отново се свързал със св. Б.. Той приел да преведе и така посочения му влекач през
границата на страната, в тясно сътрудничество и следвайки на терен даваните му насоки от
подс. Х. и от подс. Д..
На 02.11.2010 г., в 15:00 ч., подс. Х. излязъл от Р България през ГКПП Капитан Андреево,
като водач на лек автомобил с рег. № .****.., марка „***“. За конкретното си
местонахождение подс. Х. уведомявал постоянно подс. Д., който от дистанция контролирал
случващото се. Комуникацията осъществявали чрез турски СИМ карти: номер
****************** на подс. Д. и номер ******************, ползван от подс. Х..
На същата дата св. Б. пристигнал на границата с товарен автомобил влекач, марка „В.“,
с peг. № .. **** ... В предоставените му от подс. Х. набор от документи като превозвач
отново било вписано ООД „Е. М. Т.“.
12

В 15:35:36 ч., на Митница Бургас, платил квитанция за обработка на комплект документи.
Митническите власти регистрирали преминаване на влекач, марка „В.“, с peг. № .. **** ..
Отбелязали констатация, че ПС е с празно ремарке, без товар.
В 16:00 ч. в АИС „Гранична полиция“ било отбелязано излизане на св. Б. от Р България през
ГКПП Капитан Андреево, шосе, за Турция, като водач на товарен автомобил марка „**“,
с peг. № ..****.., с цел частна командировка.
Смесената българо-турска гранична комисия записала и името на превозвача, съобразно
удостовереното в представените документи - „E. M.T.“.
Турските гранични полицаи констатирали, че документите са непълни и ги върнали на св.
Б., за което обстоятелство подс. Х. уведомил по телефона подс. Д. в 20:38 ч. Подс. Д.
разпоредил водачът да ляга в камиона и да чака до сутринта. На въпрос на подс. Х. какво да
прави, подс. Д. разпоредил: „И ти чакаш“, след което заявил, че ще прецени и ако трябва на
сутринта да отиде до Пловдив да смени ТИР карнета. Поискал да му прати „на момчето
телефона“.
Подс. Х. изпълнил разпореденото му от подс. Д.. В 22:00 ч. отново влязъл в Р България през
ГКПП Капитан Андреево със собствения си лек автомобил и в присъствието на други двама
пътника.
Подс. Д. продължил да се информира за действията на подс. Х.. В 23:03 ч. му телефонирал,
за да се осведоми дали се е върнал. Подс. Х. му отвърнал: „На българско съм“.
На 03.11.2010 г., в 07:58 ч. подс. Д. го подканил да не губи време с думите: „Направо
отиваш нататъка ... Принципно е един час до там“.
Узнатото от св. Б. за случващото се на границата подс. Х. незабавно съобщавал на подс. Д..
Уведомил го, че св. Б. обявил, че пътува за Ирак. Това предизвикало гневната реакция на
подс. Д.. Упрекнал подс. Х., че е допуснал това, въпреки предупреждението, което му
отправил по-рано „да си пише за където винаги пишат“. Разяснил му, че именно това е
причината, поради която на св. Б. не разрешават да премине на турска територия. Отново
настоял да получи като съобщение телефонния номер на шофьора, което подс. Х. изпълнил.
В проведения след това личен разговор със св. Б. на телефон номер ********** подс. Д. му
разяснил, че следвало да каже, че отива за Сирия с цел да претовари стоката от камион,
който се е повредил. Св. Б. му отговорил, че е казал това, което преди това на него му е
казано: „Аз де да знам, нали с него кореспондираме тука, с него държим връзка“. Добавил:
„Затова питах какво да кажа – къде отивам, за какво отивам. Питах го вчера като ми донесе
тези работи“.
Подс. Д. продължил комуникацията и с подс. Х.. Продължил да го укорява, че не го е
послушал. „Все едно не я говорихме с тебе тая работа преди. Слушай мен като ти казвам.
Ще чака смяна, като не стане, ще правим нови документи. По друг начин“.
Наложило се св. Б. да остави на паркинг влекача и да изчака при подс. Х. в гр. Харманли
разпореждане за последващи действия. Подс. Д. отново разговарял с него и лично повторно
му разяснил какво поведение да има пред граничните власти, като следва да се извини, че
недоразумението е възникнало, тъй като не разбира добре турски език.
Подс. Д. продължил лично и пряко да следи събитията по преодоляване на възникналото
препятствие.
В 15:22 ч. на 03.11.2010 г. попитал подс. Х.: „Кога ще караш тоя нататъка?“ и получил
отговор – в осем часа.
На 03.11.2020 г., в 20:00 ч., св. Б. преминал през ГКПП Капитан Андреево за Турция като
пешеходец, с цел частна командировка.
На 03.11.2020 г., в 21:00 ч. и подс. Х. излязъл от Р България през ГКПП Капитан Андреево с
13

автомобила си, рег. № .****.., марка „Ф.“.
След допълнително коригиране и представяне на изискуемите документи св. Б. и подс. Х. се
отправили към гр. М.
Подс. Д. не преустановявал комуникацията с подс. Х. и през следващите дни. Интересувал
се за каква сума е заредил резервоара, настоявал да изиска капаро от потенциален купувач на
влекача, уточнявал окончателно договорената продажна цена, като напътствал да не бъде
твърде ниска, проследявал начина на получаване на парите /превеждане от купувача по
сметка на приятел на подс. Х. в Одрин, който последващо „понеделник-вторник“ ще му ги
предаде, „няма да ги дадат наведнъж, вика“/, максималния разрешен размер на сумата при
еднократно теглене от банка, придвижването на подс. Х. и св. Б. в обратна посока - от
летището в Истанбул до Одрин, конкретния размер на изтеглената от титуляра на банковата
сметка и предадени му за пренасяне пари.
На 06.11.2010 г., в 15:00 ч. св. Б. влязъл в Р България през ГКПП Капитан Андреево.
На същата дата, в 16:00 ч. подс. Х. влязъл в Р България през ГКПП Капитан Андреево със
собствения си лек автомобил.
В 19:46 ч. подс. Д. го потърсил по телефона, за да разбере дали се е прибрал и дали всичко е
нормално. Подс. Х. му отговорил: „Всичко шест трябва да е“. Споделил му и за получени
телефонни обаждания от шофьори от Турция, които, предвид предстоящия религиозен
празник Байрям, настоявали да ги наеме, с цел получаване на доходи, за извършване на
курсовете.
На 08.11.2010 г. подс. Х. предложил на своите приятели - св. М. Д., с когото и живеели в
един и същи блок, св. В. В. и св. К. С., да ги заведе със собствения си лек автомобил на
бръснар в Турция. Както и при предходни съвместни пътувания целта на поканата била
избягването на граничен контрол при влизане в България и недеклариране на пълния размер
на паричните средства. Обичайно и при други пътувания преди тази дата подс. Х.
разпределял парите между пътниците в автомобила. На българска територия пътниците му
предавали внесените, при заобикаляне на закона, парични средства.
На инкриминираната дата подс. Х. откарал свидетелите Д., В. и С. до гр. О.. Оставил ги на
паркинг преди град Одрин и се отделил от тях за известно време. След завръщането му
четиримата потеглили обратно към България. При наближаване на граничния пункт подс. Х.
дал на св. Д. пачка с долари, които свидетелят приел. Парите останали у него, за да се
заобиколи законовото изискване за деклариране на парични суми в размер над 20 хиляди
лева за всяко физическо лице. На българска територия свидетелят Д. върнал парите на подс.
Х..
Описаното поведение на подс. Х. при преминаване на границата не било изненада за
свидетелите. То било обичайно, утвърдено и вече известно им от предходни съвместни
пътувания с автомобила на подс. Х. до Турция, инициирани от него /св. Д. на 29.09.2010 г.,
30.09.2010 г., 01.10.2010 г., св. В. на 03.03.2010 г. до Одрин/, при които също им предавал да
държат у себе си по време на граничния контрол парични суми в различен размер, които
свидетелите веднага след това му връщали.
С постановление от 13.01.2011 г. на прокурор при ОП, Бургас, било образувано досъдебно
производство срещу виновните лица с оглед престъпление по чл. 321, ал.3, вр. ал. 2 и ал.1 от
НК.
На 02.05.2011 г. било извършено претърсване и изземване на обитаваното от подс. Д.
жилище в гр. С. В., общ. Н., ул. Х. Б.“ № *, при което присъствалият на това действие
подсъдим доброволно посочил и предал лаптоп, марка ** *., модел .. **. От всекидневната
били иззети 5 бр. листи от бележник, изписани ръкописно, двустранно, с химикална паста, 5
бр. мобилни телефони, 2 бр. електронни билети на турски език на името на С. Л. Х., №
14

************** и В. Е. Д. № ****************, тетрадка със сини корици с ръкописен
текст на етикета „Мои сметки“.
При проведеното на същата дата претърсване и изземване на ползвания от подс. Д. лек
автомобил марка „М.“, с рег. № .. **** .., били намерени и иззети от багажника ксерокопия
от личните карти на С. Т. Б., Б. Д. Б., лиценз за международен автомобилен превоз на товари
срещу заплащане № **** на „Н-М.“ ООД, издаден от Министерство на транспорта на
06.08.2010 г., 2 бр. ръкописно изписани листа от бележник.
На същата дата последващо било извършено претърсване и изземване и в хотелски
комплекс „***.“, с. **., собственост на подс. Д.. От стая-офис на партерния етаж бил иззет
преносим компютър, марка ASUS, модел . ** .., сериен номер ****************.
Било извършено претърсване и изземване и в жилището на подс. Х. в гр. Х., , ж.к. „Д.“, бл.
***, вх. ., ап. **, при което следствено действие били намерени и иззети 6 бр. мобилни
телефони **, 20 бр. СИМ карти, 1 бр. преносим компютър, марка ****, модел
„……..***********, …….. ***********, черен.
С протокол от 30.05.11 г., от офиса на „Н. и.б.“, гр. София, кв. ***.“, била иззета всичката
налична кореспонденция и информация, съдържаща се в електронна поща с адрес
„**@***.**“, ползвана от подс. Д. и пренесена върху оптичен носител DVD-R.
От заключението на вещото лице инж. Х. Х., изготвил допълнителна оценъчна експертиза
на автомобили се установява, че към 19.10.2010 г. пазарната стойност на товарен автомобил
„В.“, рег. № ..****.., е 75 900 лв., тази на хладилно полуремарке „К.“, рег. № .****.., е 87 370
лв. Експертът е дал оценка на пазарната стойност към 2010 г. на товарен автомобил „В.“,
рег. № ..****.. – 75 900 лв., както и на товарен автомобил „В.“, рег. № ..****.. – 84940 лв.
От заключението на вещото лице Н. П. – експерт-криминалист в БНТЛ при ОД на МВР-
Бургас, изготвило протокол № 204/29.08.2013 г. е видно, че при изследване на
информацията, съдържима в 1 бр. преносим компютър, марка ****, модел
„……..*********“, ……***************, черен, иззет от жилището на подс. Х., не е
открита такава, представляваща интерес за целите на наказателното производство.
В заключение по протокол № 191/27.09.2011 г. експертът Н. П. е достигнал до извод, че в
иззетата от жилището на подс. Д. преносима компютърна система марка „**** .“ не е
открита информация, представляваща интерес за досъдебното производство.
Вещото лице инж. З. С., изследвал мобилните телефони и СИМ картите, иззети от дома на
подс. Х., както и обектите, иззети от дома и офиса на подс. Д., за периода на обвинението по
чл. 321, ал. 6 НК, не е установил относима информация, извън тази в телефонните указатели
за записани номера и изпратени кратки съобщения.
От заключението по техническа експертиза /Протокол № 110 от 01.06.2012 г./ е видно, че на
представения за изследване диск са открити 4838 файла, представляващи имейли, но поради
големия обем информация е невъзможно прехвърлянето им на хартиен носител, като
информацията е копирана само на оптичен носител. Прегледът на информацията от
оптичния носител DVD-R, върху който са пренесени всички данни от електронна поща с
адрес „**@***.**“, ползвана от подс. Д., установява налична електронна кореспонденция на
подс. Д. със съдържание относно отдаване под наем и продажба на имоти, заявки за огледи
на имоти, фактури за извършени плащания към ДСК лизинг АД, ценова листа и оферти за
продажба и наем, с преобладаващо руски съконтрахенти, пълномощни, удостоверение за
актуално състояние на „А.–М“ ЕООД, удостоверение за данъчна регистрация, данъчни
декларации на дружеството.
Така изложените фактически констатации въззивният съд приема за безспорно установени,
тъй като се подкрепят от наличния доказателствен материал. СНС е извършил цялостна и
задълбочена проверка на събраните в хода както на съдебното, така и на досъдебното
15

производство по делото доказателства, като е изложил последователни и безпротиворечиви
мотиви досежно оспорените от защитата. Разобличаващите подсъдимите в
инкриминираното престъпление доказателства са проверени и оценени от СНС наред с
всички доказателства, включително и с тези, събрани по инициатива на защитата, без
последните да са неоправдано игнорирани. Защитният упрек, че СНС е основал
осъдителните си изводи единствено и само на приложените спрямо подсъдимите СРС, на
оперативна информация, възпроизведена чрез показанията на св.М.и св.Г., които
свидетелиса и експлоатирали СРС, като неоснователен, е несподеляем. Въззивният съд не
намира пороци в дейността на първата съдебна инстанция по проверката и оценката на
събраните доказателства и изградените въз основа на тях констатации от фактическа страна.
Решаващо значение за формиране на изводите на СНС относно инкриминираната деятелност
и нейните извършители /авторство, съдържание, времеви и териториален обхват на
постигнатия между подсъдимите престъпен сговор, насоченост към преследване
извършването на повече от две престъпни деяния от уговорения вид и извън пределите на
страната, в Република Турция/ имат както показанията на шофьорите С. Б. и Б. Б.,
използвани от подсъдимите за посредственото осъществяване на престъпни деяния от вида
на тези, цел на престъпното сговаряне, така и намиращите се в пълно съответствие с тях
останали доказателствени източници.
При обсъждане достоверността на показанията на свидетелите Б. и Б. /тези, депозирани пред
СНС в условията на непосредственост в хода на пълноценно съдебно следствие, с участието
на подсъдимите и техните защитници, съответно в с. з. на 14.03.2018 г. и 19.09.2018 г.,
както и пред съдия на ДП от 02.05.2011 г., приобщени при условията на чл. 281, ал. 1, т. 2
НПК и неотречени след прочитането им/ АСНС намира, че независимо от формално
извършените от тези свидетели съставомерни действия по използване на неистински
документи за управление и нелегално извеждане на автомобилите през държавната граница
на Р България, показанията им не са компрометирани и представляват годен доказателствен
източник. Кредитирането с доверие от СНС на показанията на св. Б. и св. Б., които не само
непредубедено разкриват престъпните действия на двамата подсъдими по реализиране на
планираната от тях престъпна цел, но разказват и за собственото си поведение, в отклонение
от правилата при граничен контрол, по подчиняване и следване, изцяло и безпрекословно,
на така наложена им от подс. Х. и подс. Д. линия на поведение, не е произволно, а е
резултат на задълбочена преценка на тези гласни доказателствени средства – на собственото
им съдържание, на тяхната взаимовръзка помежду им и на подкрепеност с други
доказателства.
При извършената задълбочена и детайлна проверка за достоверност и съпоставка както
помежду им, така също и с други доказателствени източници /показанията на св. С. Г. и св.
И.Д., дадени пред СНС и приобщените такива от ДП – за осъществена комуникация с подс.
Д., повода за това, вида и съдържанието на изготвените превозни документи и предаването
им на подс. Д., показанията на св. И. М., в кредитираната им част, за намерени вещи
- ксерокопия от личните карти на С.Т. Б., Б. Д. Б. - при проведеното в негово присъствие
претърсване и изземване на автомобила на подс. Д., показанията на св. М. Г., в
кредитираната им част, за установени излизания извън територията на Р България на лица и
автомобили и данни за собственост на автомобили, писмените доказателства – протоколи за
претърсване и изземване на обитаваните от подс. Д. имоти и управляван лек автомобил, при
което действие е намерен и иззет лиценз за международен автомобилен превоз на товари
срещу заплащане № **** на „****“ ООД, търговско дружество- превозвач, съгласно
записите на турските гранични власти за влизане през ГКПП Капъкуле на 07.102010 г. на
влекач „В.“, рег. № .. ****..., писмо от Началник ГПУ-Свиленград относно имена на фирма-
превозвач, справки от ГД „ГП“ за преминаване през ГКПП на Р България на лица, справка
от АИС-КАТ за регистрация на МПС, писмо от Зам.началник на Митница Бургас за
установено регистрирано преминаване на влекачи „В.“, писмо от Ръководителя на Турската
16

гранична комисия за записи за влизания и излизания на лица и ПС в/от граничен пункт
Капъкуле, справка от Смесена българо-турска гранична комисия за преминавания през
ГКПП Капъкуле на лица, МПС и фирми-превозвачи, протоколите за изготвяне на ВДС от
прилагане на СРС по отношение на подс. Д. – декласифицирани, т. 1, л. 16-18/461, л. 24-
30/461, обективиращи комуникацията между подс. Д. и св. Д. и св. Г., както и л. 71/461 за
телефонен разговор между св. Б. и подс. Д., както и л. 76-95/461, косвено установяващи
действията на св. Б. за времето 02.11.2010 г. – 06.11.2010 г./ и способи за доказване
/допълнителна оценъчна експертиза на автомобили/ се извежда обоснован извод, че
фактическите данни, установени от показанията на св. Б. и св. Б., като основен източник на
преки доказателства в процеса, не се конфронтират и изключват, а се подкрепят изцяло по
съдържание помежду си, в хармония са и с другите източници на доказателствени
сведения. Ето защо, правилно СНС е приел показанията на св. С. Б. и св. Б. Б. за ролята на
всеки от подсъдимите /осъществявания контакт с подс. Х. по указване местостоянката на
товарните автомобили в гр. Свиленград и подготовка издаването на неистински документи
за управление на противозаконно държаните МПС, съдействието, чрез владение на турски
език, при преминаване на граничния контрол, при транспорт на автомобила до посочения
паркинг и до крайната дестинация на територията на Р Турция, включително и при
финансовото обезпечаване на връщането им обратно в България, цялостната организация,
координиране и постоянно ръководство от страна на подс. Д. върху хода на незаконния
трафик, опосредени чрез телефонна комуникация с подс. Х., както и със св. Б./ по
реализиране целите на постигнатото по между им престъпно сговаряне за логични,
последователни, устойчиви и достоверни и ги е поставил в основата на присъдата си.
СНС, при изграждане на фактическите си изводи относно компонентите на постигнатата
между подсъдимите престъпна уговорка, за конкретните задачи на всеки при последващо
осъществяване на съвместно преследваната цел за извършване на укривателства и
неправомерно имотно облагодетелстване, обосновано се е позовал на данните, изводими от
показанията на св. С. Г. и св. И.Д., включително и дадените на ДП пред разследващ
полицай, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им в
съдебно заседание, при условията на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК. Приел е достоверност
на показанията им за ползван от подс. Д. телефонен номер, за поведението на този подсъдим
с насоченост последователно изпълнение на функциите, съобразно предварителното
престъпно сговаряне, по набавяне на неистински документи за превозвачите при
реализиране на трансграничния трафик на противозаконно отнети товарни автомобили.
Показанията на тези свидетели се потвърждават, при проверката им за достоверност,
съпоставени с показанията на св. Б. и св. Б., със справките от АИС „Граничен контрол“,
МВР, на Смесена българо-турска гранична комисия, данните от регистъра за влизания и
излизания през ГКПП Капъкуле, протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС по
отношение на подс. Д., т. 1, декласифицирани – л. 16/461, л. 18/461, л. 24-30/461,
включително и инициирания от подс. Д. първи разговор със св. Д. на 18.10.2010 г., 10,31 ч.,
при който се представя с думите: „В. е на телефона“. Правилно е заключението на СНС за
недостоверност показанията на св. Д., депозирани в съдебно заседание на 11.12.2017 г. пред
СНС в частта им, че от полицая, провел разпита на ДП, е узнал името В. на лицето, което на
посочената по-горе дата му се обадило по телефона.
При извеждане на констатациите си относно предмета на престъпната уговорка между
подсъдимите за трансгранично превеждане на противозаконно отнети от собствениците им
МПС, въззивната съдебна инстанция се позова и на показанията на св. Д. Л. и св. В. Л..
Техните показания са сходими напълно с писмените доказателства – Извлечение от базата
данни КАТ - София град за собственост на ПС на „Б.“ ООД, изпълнителен лист от
11.06.2010 г. по чгрд № 21011/10 г. СРС, представляващ изпълнително основание за
образуване на изпълнително дело 401112 ЧСИ М. П., протокол за опис и оценка на движими
вещи от 13.08.2010 г. на ЧСИ М. П. по същото изпълнително дело, протоколите за изготвяне
17

на ВДС от прилагане на СРС по отношение на подс. Д., т. 1, декласифицирани, л. 24-
30/461. Посочените гласни източници на доказателства, поотделно и в съвкупност, ясно
установяват обсъжданото престъпно сговаряне в съдържателен план, като последващо
осъществяваната престъпна деятелност безпротиворечиво индикира неговите предели – вид
целени престъпления, местоизвършване и субекти - на замислената от тях предварителна
престъпна активност.
АСНС подложи на внимателна проверка показанията на св. И. М. и св. М. Г.- първият р., а
вторият Н. г. “Кражби и противозаконно отнемане на МПС“ в ОД на МВР, Б., извършвали в
това си качество оперативна дейност и прилагали СРС чрез оперативните способи
„подслушване“, „проследяване“ и „наблюдение“. Въззивният съд, както и
първоинстанционният, не кредитира и изключи показанията на тези свидетели в частта, в
която възпроизвеждат възприятия, които са част от различните оперативни способи,
осъществявани чрез прилагането на СРС или имат за свой източник оперативна
информация, по отношение на която не е възможно да се проведе проверка за достоверност
в процеса. Строго отграничи и се позова при формиране на вътрешното си убеждение само
на онази част от показанията им, която не съдържа възпроизвеждане на действия по
наблюдение, проследяване и подслушване, а именно: за съвместната им работа с полицаи от
„Гранична полиция“, извършени справки в АИС на МВР, „Граничен контрол“ за излизания
извън страната и преминаване през ГКПП на Република България на заподозрени лица и
МПС, събиране на данни за първоначална регистрация и собственост на тези МПС,
собственост на телефонни номера. Въззивният съд използва показанията на св. И. М. и в
частта, в която той свидетелства за лични възприятия и за обстоятелствата, които е
наблюдавал, като служител на МВР, при претърсване и изземване на управлявания от подс.
Д. автомобил и жилище в гр. С. В., общ. Н. и за намерените при това процесуално действие
вещи, доколкото не е участвал в неговото извършване и не е налице забраната по чл. 118, ал.
2 НПК. Показанията на тези свидетели не са фаворизирани от СНС. Въззивният съд ги
анализира критично и в съпоставка с останалите доказателствени източници – протоколи за
претърсване и изземване на обитаваното от подс. Д. жилище в гр. С. В., общ. Н., ул. Х. Б.“
№ *, протокол за претърсване и изземване на ползвания от подс. Д. лек автомобил марка
„М.“, с рег. № ..****.., писмените доказателства от АИС „ГП“ МВР, Митница Бургас, ГПУ,
Свиленград, Смесена българо-турска гранична комисия и Дирекция „Международно
оперативно сътрудничество“, МВР. В кредитираните им части не се констатира и
евентуална заинтересованост, предвид качеството им на служители в ОД на МВР, Бургас.
Напротив, свидетелите излагат последователно и добросъвестно обстоятелствата, възприели
лично и пряко в хода на професионалната си дейност. Наред с това показанията им
кореспондират и с останалите кредитирани доказателствени източници, не съставляват
единствен източник на осъдителните фактически констатации и правилно са използвани за
изграждане на вътрешното убеждение на решаващия съд по фактите. Възражението на
защитата, че показанията на полицейските служители, които почиват изцяло на оперативна
информация, са поставени в основата на осъдителните изводи на СНС, като лишено от
основание, въззивният съд отхвърли.
Относима информация за съдържанието на престъпната уговорка между подсъдимите за
обединяване на усилията за извършване в страната и в Република Турция на престъпления
по чл. 215 НК чрез транспортиране през границата на незаконно придобити МПС и
последващата им продажба в Република Турция е изводима и от показанията на св. В. В.
в Протокол за разпит от 04.05.2011 г., дадени пред разследващ полицай при ОД МВР, гр.
Бургас, приобщени на основание в чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК в с. з. от 28.02.2022 г.
на АСНС, както и приобщените по процесуалния ред на чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК такива,
дадени по същото дело пред друг състав на АСНС – в съдебно заседание на 02.09.2020 г., л.
175 по ВНОХД 602/2019 г. на АСНС. Въззивният съд се довери на посочените показания на
св. В. единствено в частта, в която те хармонират с доказателствената съвкупност -
18

показанията на св. М. Д. от ДП, приобщени чрез процесуалната техника на чл. 281, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 2 НПК за утвърдено предходно поведение на подс. Х., подобно на процесното, при
наличие на връзка между случаите, всички с един и същи предмет и цел – обезпечаване на
престъпната дейност на подс. Д. и подс. Х. и избягване на граничен контрол посредством
разпределяне от подс. Х. между пасажерите в личния му автомобил на парични суми,
получени в Турция, безпрепятствено влизане от Република Турция на територията на
страната, в нарушение на нормативно установените правила за максимален размер на
неподлежащите на деклариране парични средства и благоприятстване постигането на
имотната облага, като преследвана цел на престъпното сговаряне. Показанията на св. В., в
неоспорената от него част, са в съответствие и с данните на ГД „ГП“, МВР, за съвместно
пътуване в Р Турция на св. В. с подс. Х. и с други лица на 03.03.2010 г., със собствения на
този подсъдим лек автомобил „Ф.“ .****...
В хармония с обсъжданото писмено доказателство, установяващо и пътувания от Р Турция
на св. М. Д. с подс. Х. и описания лек автомобил, на датите 30.09.2010 г. и 01.10.2010 г., са
показанията на цитирания свидетел от ДП, огласени в съдебно заседание при условията на
чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, които съдът кредитира, като съобрази и съответствието
между тях и показанията на св. В., в кредитираната им част. Съдът се довери на показанията
на св. Д. и в частта за пътуване на 08.11.2010 г. с подс. Х., св. В. и св. С., в хода на което
подс. Х. му подал пачка с банкноти, които да задържи докато мине граничния контрол,
които пари по-късно свидетелят върнал. Показанията на св. Д., в коментираната част, се
подкрепят от справка за регистрирани влизания/излизания от Р България през ГКПП
Капитан Андреево и български рег. № на автомобил, от фотоалбум към протокол за
претърсване и изземване на управлявания от подс. Х. лек автомобил относно марка, модел и
цвят на ПС, като наред с това разкриват и собствено неправомерно поведение, установяват
неблагоприятни за свидетеля факти, поради което съдът не постави под съмнение
свидетелската добросъвестност в тази част на показанията.
Въз основа на кредитираните части от посочените гласни доказателствени източници
въззивният съд постанови извод, че съгласуваното поведение на подс. Д. и подс. Х., при
ясно разграничение на ролите на всеки един от тях, било част от обичайното такова още
преди и след деянието по чл. 321, ал. 6 НК и представлявало еднотипна практика, наложена,
трайно реализирана и с едно и също съдържание.
Показанията на св. К. С., дадени пред въззивния състав в съдебно заседание на 01.07.2022 г.,
както и инкорпорираните, чрез прочитането им, показания от ДП, настоящата съдебна
инстанция ползва само в частта им за осъществило се съвместно пътуване с подс. Х., св. В.,
св. Д., но не и досежно действителната цел на излизането и влизането отново от Р Турция в
Р България. Въззивният съд не се довери на показанията на този свидетел в останалата им
част. Преценява недобросъвестност на св. С., обусловила извод за дискредитиране на
показанията му от ДП, тъй като излага избирателно и затаява факти за пътувания с подс. Х.
и неговия автомобил от Република Турция и на 25.04.2010 г., категорично установени от
писмените доказателства.
АСНС намира, че изводът за безспорност и категоричност на авторството на деянието от
страна на подсъдимите се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и от
намиращите се в пълно съответствие с тях обективни данни от заключението на вещото
лице инж. Х. Х., изготвил допълнителна оценъчна експертиза на автомобили.
Обосновано СНС не се доверил на констатациите на експерта Н. П., изготвил заключение по
протокол № 191/27.09.2011 г. в частта относно съдържанието на преносим компютър
„******”, тъй като от доказателствената съвкупност не се установява мястото, откъдето е
иззета вещта. Вещите, обект на експертно изследване, посочени в постановление за
назначаване на експертиза от 14.06.2011 г. на разследващ полицай Л., описани като иззети
от обитаваното от подс. Д. жилище в гр. С.В., ул. „Х. Б.“ № *, не съответстват на надлежно
19

описаните такива в този процесуален документ.
Преносим компютър с марка "ASUS” е иззет от управлявания от оправдания подсъдим Д.
лек автомобил „М.“ ДКН .****.., допълнително индивидуализиран и като „компютър
„*******“, с каквито белези експертът не е описал изследвания обект.
В обитаваното от подс. Д. жилище в гр. С. В. преносим компютър с марка, идентична на
изследвания такъв, не е изземан.
От офиса на подс. Д. в хотелски комплекс „С. х.“, с. К., е иззет компютър „лаптоп“ *****,
модел . **.., надлежно индивидуализиран и със сериен № ****************, но тези
допълнителни индивидуализиращи белези не са посочени за така изследвания от вещото
лице обект.
АСНС намира, че посочените по-горе протоколи за претърсване и изземване на обитаваните
от подс. Д. имоти са изготвени по реда и при условията, предвидени в НПК, и съставляват,
съгласно чл. 131 НПК, годно доказателствено средство за извършените действия и за вида
на събраните чрез тези процесуални действия доказателства. Сред иззетите вещи не е
вписан преносим компютър, така както е описан от вещото лице П., единствено като
„******”, поради което изводите на СНС в този смисъл се споделят.
Обосновано СНС се е позовал на веществените доказателствени средства, получени при
използване на специални разузнавателни средства. АСНС не констатира нарушения в
процедурата по разрешаване прилагането на специални разузнавателни средства /чл. 15, ал.
1 ЗСРС, в редакция ДВ бр. 7/2018 г., вр. чл. 174, ал. 1 НПК/. Искането за използване на СРС
за периода на обвинението по чл. 321, ал. 6 НК, е направено от Директора на ОД на МВР -
Бургас, компетентен орган по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗСРС, тъй като още не е било
налице висящо досъдебно производство. Съобразно изложените факти за предполагаемата
престъпна дейност съответният компетентен орган, оправомощен да разреши прилагането на
СРС, е председателят на ОС - Бургас, или изрично упълномощен от него заместник-
председател и е налице изцяло положително произнасяне на първия. Ето защо, специалните
разузнавателни средства са приложени законосъобразно и резултатите от тази дейност за
нуждите на доказателствения процес в наказателното производство могат да бъдат валидно
ползвани като редовен доказателствен източник. Не е налице основание за изключването им
от общата доказателствена маса, както правилно е приел и първостепенният съд.
Чрез използваните оперативни способи наблюдение, подслушване, проследяване се
установява проведена лична среща между подсъдимите непосредствено преди
преминаването на подс. Х. през ГКПП Капитан Андреево на 02.11.2010 г. в 15:00 ч., като
водач на лек автомобил с рег. № .****.., марка „Ф.“, интензивния телефонен контакт за
инкриминирания период между подсъдимите Д. и подс. Х., от една страна, между подс. Д. и
св. С.Г. и св. И. Д., от друга, така както и между подс. Д. и св. С. Б., за съгласувано
привеждане в действие на предварителната престъпна договорка между подсъдимите и
съобразно уточнените функции на всеки от участниците в предварителния сговор. Детайлно
първостепенният съд е възпроизвел относимото съдържание на тези доказателствени
източници, като следва да се подчертае, че те нямат преимуществен, а само допълващ
характер към доказателствената съвкупност и са ценени наравно, след съпоставка за
достоверност, с всички останали източници на доказателствени сведения. Защитното
възражение, че изводите за виновността на подсъдимите са изведени, в нарушение на
процесуалната забрана по чл. 177, ал. 1 НПК, само на данните от СРС, е несподеляем.
Мотивирано СНС не се е позовал на обясненията на подсъдимите, тъй като дадените такива
не са относими към обвинението по чл. 321, ал. 6 НК.
Въззивният съд зачете задължителната материална сила по въпросите за пресъдено нещо на
влязлата в сила присъда в частта по обвинението срещу подсъдимите по чл. 215, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1 НК, като прие за установени съдържащите се в нея правни констатации досежно
20

всички признаци на престъпния състав и досежно правната квалификация на деянието, така
както повелява разпоредбата на чл. 413, ал. 2 НПК.
АСНС намира, че при безспорно установените фактически констатации, изведени от
наличния доказателствен материал, събран от първостепенния съд и в хода на въззивното
съдебно следствие, незаконосъобразен е формираният от СНС правен извод за доказаност на
обвинението по чл. 321, ал. 6 НК по отношение на подс. Д. и подс. Х. само за периода от
19.10.2010 до 02.11.2010 г., както и за това, че престъпният сговор между двамата
подсъдими включва вещно укривателство на моторни превозни средства само на
територията на Р България. Преценява частична основателност на въззивния протест за
признаване виновност на подсъдимите съобразно параметрите на първоначално предявеното
им обвинение, но само относно по-ранния начален момент на престъпната деятелност на
подсъдимите Д. и Х. по престъпно сговаряне по чл. 321, ал. 6 НК, а именно: от началото на
месец октомври 2010 г., както и относно целта на престъпния им сговор, която включва
извършване на престъпления по чл. 215 НК както на територията на Р България, така също и
на територията на Р Турция. Ето защо, на основание чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 НПК,
постанови нова присъда, с която призна подсъдимия В. Е. Д. и подсъдимия Ю. Л.
Х. /променено име от С.Л.Х./ за виновни в това, че и от началото на месец октомври 2010 г.
до 19.10.2010 г., на територията на Република България /Бургаска и Хасковска области/, се
сговорили помежду си да вършат в страната /Република България/ и в чужбина /Република
Турция, за времето от началото на месец октомври 2010 г. до 02.11.2010 г./ престъпления по
чл. 215 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години и
чрез които се цели да се набави имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК.
Налице са всички изискуеми от закона съставомерни признаци от обективна и субективна
страна на разисквания престъпен състав, като формално престъпление, на просто
извършване и продължено такова, осъществявано трайно, непрекъснато, за определен
времеви период.
От обективна страна, за периода от началото на месец октомври 2010 г. до 02.11.2010 г.,
чрез еднопосочните си действия по устойчиво извършване на съвместна предварителна
подготовка, включваща получаване на фактическата власт /по делото не е установено от
къде са се снабдявали с МПС, но това обстоятелство не е включено в инкриминираната от
обвинението дейност/ върху противозаконно отнети, без съгласието на собственика им, „Б.“
ООД, товарни автомобили /автомобил влекач „В.“, с peг. № .. ****.., товарен автомобил
влекач „В.“, с peг. № .. **** .., полуремарке „К.“, с per. № . ****.., товарен автомобил влекач
„В.“, с per. № .. **** ../, влизане във връзка и договаряне с професионални шофьори /св. Б. и
св. Б./, срещу заплащане, транспортирането на МПС през държавната ни граница в посока Р
Турция, подсигуряване, чрез съдействието на транспортни фирми, притежаващи лиценз за
международен транспорт на стоки /„****.“ ЕООД, „****“ ООД “/, на изискуемите
документи, включително и неистински такива, за преминаване през граничния контрол,
насочване, цялостен надзор /както дистанционен, посредством телефонна комуникация, така
и непосредствен физически такъв чрез придружаване/ върху действията на шофьорите при
осъществяване на противозаконния трафик на моторните превозни средства до паркирането
им на крайното местоназначение в Република Турция, отчуждаването им чрез продажба на
неустановени по делото купувачи, привличане на доверени лица /св. В.В., св. М. Д./ за
безпрепятствено внасяне /чрез заобикаляне на законовия регламент за деклариране пред
митническите органи/ на продажната цена на територията на Р България и кумулиране на
имотна облага, както и чрез последващото извършване /при съществуваща функционална
връзка с предикатното престъпление/, чрез три отделни деяния, при обективна и субективна
връзка между тях и единна продължавана престъпна деятелност и на вторично престъпление
по чл. 215, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, подсъдимите Д. и Х.
манифестирали по несъмнен начин достигнатата помежду им съгласуваност на волите им,
намеренията си за извършване многократно, на територията на Република България и на
21

територията на Република Турция, на определена категория престъпления /които в
настоящия казус били реализирани и то от същите субекти на престъпление, при условията
на реална съвкупност, въпреки че за съставомерността на деянието това не е необходимо/,
наказуеми с повече от три години лишаване от свобода, а именно вещно укривателство по
чл. 215 НК, чрез които се цели набавянето на имотна облага. Общата цел и на двамата
подсъдими е била набавянето на имотна облага от тази дейност, каквато облага безспорно е
била налице при съпоставяне стойността на трафикираните МПС със сумите, които подс. Х.
е заплащал като разходи по осъществяването на транспорта през граница на товарните
автомобили.
От наличните по делото доказателствени източници ясно се диференцира ролята на всеки от
подсъдимите, предварителното функционално разпределение на отговорностите при
постигнатото съгласие за обединяване на усилията в процесната дейност и последваща
координация при осъществяване на вторичната деятелност. Подс. Д. следвало да осигурява
на водачите необходимите документи, вкл. и неистински такива, чрез използване на данните
от документите за самоличност на св. Б. и св. Б., съобщени му и от подс. Х., за планираните
международни превози на МПС, да използва лицензите на други търговски дружества
/на „****“ ЕООД, посредством познанството си със св. С. Г., шофьор на камиони в същото,
на „****“ ООД, действащ лиценз на което ТД за международен автомобилен превоз на
товари срещу заплащане № **, издаден от Министерство на транспорта на 06.08.2010 г. е
намерен, заедно с копия от личните карти на св. Б. и св. Б., при претърсване и изземване на
ползвания от подс. Д. лек автомобил марка „М.“, с рег. № .. ****.., а същото дружество било
записано от СБТГК като фирма превозвач при преминаване на 07.10.2010 г., през ГКПП
Капъкуле на св. Б. с влекач „В.“, ДКН ..****../, да инспектира, чрез телефонна връзка и
личен контакт с подс. Х., престъпната дейност до окончателното й финализиране с
отчуждаване на превозните средства в Турция, получаване на продажната цена и
нелегалното последователно пренасяне на сумите в България.
Налице е еднопосочност на волите на подсъдимите относно това подс. Х., който знаел
турски език, да реализира на терен, чрез посредствените извършители, процесната дейност
по незаконен трафик на противозаконно отнети товарни автомобили, като придружава и
координира наетите водачи при граничния контрол, съобщава на подс. Д. за възникнали
трудности и изпълнява указанията му за тяхното преодоляване, осъществява и на турска
територия придвиждане с шофьорите на трафикираните влекачи до крайната дестинация, да
изплаща направените от последните разходи и дължимото възнаграждение за услугата, да
създава организация, чрез свои близки и доверени лица /св. В., св. Д./ за пренасянето на
получените от продажбата пари при заобикаляне на граничния контрол, отчитане на
финансовата облага на подс. Д..
Ето защо, от доказателствата по делото може да бъде направен категоричен и несъмнен
извод, че двамата подсъдими са изпълнявали обща воля, преследвайки набелязана обща цел,
което е определящ белег за съставомерността на деянието по чл. 321, ал. 6 НК.
При така установеното по фактите /не само от подслушаните телефонни разговори между
подсъдимите, но и от намиращите се в пълна кореспонденция с тях писмени доказателства
за осъществени преминавания през държавната граница - ГКПП Капитан Андреево и ГКПП
Капъкуле на лица и МПС, както и от подкрепящите ги гласни източници на доказателствени
сведения – показанията на св. В. В. и св. М. Д. от ДП, приобщени при условията на чл. 281,
ал. 4 НПК/ са изводими характеристиките на престъпно сдружаване по чл. 321, ал. 6 НК
между подсъдимите и за по-широки времеви граници – преди началото на м. октомври 2010
г. и след 02.11.2010 г. За въззивния съд обаче не съществува процесуална възможност,
поради липсата на касационен протест и забраната за reformacio in peius, да влоши
процесуалното положение на подсъдимите в коментирания аспект. Приемането на нови
обвинителни факти - разширяване периода на престъпния сговор, с които се утежнява
22

наказателно-правното положение на подсъдимите при повторното разглеждане на делото е
процесуално недопустимо, тъй като въззивното решение е отменено само по жалби на
подсъдимите.
Постанови извод, че сговорът между двамата подсъдими, в резултат на който те са
осъществили и съгласуваната дейност по незаконно превеждане през държавната граница и
продажба на противозаконно отнети МПС, с цел извличане на финансова печалба, се е
осъществил за времеви период от началото на м. октомври 2010 г. до 02.11.2010 г.
От обективна страна постигнатото съгласие на сговарящите се лица е за системното
извършване на повече от едно престъпление, за които е предвидено наказание повече от три
години лишаване от свобода, в конкретния казус за извършване на най-малко две деяния,
които могат да се обединят в единно продължавано престъпление, което отговаря на
характеристиките, посочени по-горе.
Ето защо и сговарянето по чл. 321, ал. 6 НК, при наличието на субективна специална цел, се
разграничава от обикновеното съучастие, тъй като се изразява в постигане на предварително
съгласуване на волите за полагане на съвместни усилия за извършване не еднократно, а
системно, многократно, на най-малко две престъпления с посочените белези.
От субективна страна подс. Д. и подс. Х. са действали умишлено, при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК и със специална съставомерна цел – да вършат в
страната и чужбина престъпления по чл. 215 НК, за които се предвижда наказание повече от
три години лишаване от свобода и чрез които се цели имотна облага. Подсъдимите са
съзнавали всички елементи от обективната страна на посочения престъпен състав, а именно,
че двамата постигат общо съгласие по между си за обединяване на усилията си за съвместно
бъдещо извършване на престъпления по чл. 215 НК на територията на Република България и
Република Турция, преследвайки набелязаната обща цел за финансово облагодетелстване,
като всеки от тях е съзнавал и участието на другия подсъдим в сговора, съобразно
предварително уговорените задачи и роля на всеки.
По изложените съображения, защитната теза за необоснованост на фактическите
констатации и за недоказаност, с изискуемата от процесуалния закон /чл. 303 НПК/
несъмненост, на авторството на деянието на подсъдимите, като доказателствено
неподкрепена, въззивният съд отхвърли изцяло. Искането на защитата за оправдаване
изцяло на подсъдимите не може да бъде удовлетворено.
Апелативната съдебна инстанция призна за невиновни и оправда подс. Д. и подс. Х. за
пълния период на обвинението, а именно - да са осъществили деянието за времето от
неустановена дата през месец януари 2010 г. до началото на месец октомври 2010 г. и от
02.11.2010 г. до 02 май 2011 г., в каквато насока липсва произнасяне на първостепенния съд.
Въззивният съд извърши проверка на съдопроизводствените действия на първата инстанция,
която не сочи да са допуснати претендираните от защитата съществени процесуални
нарушения в доказателствената и в аналитично-оценъчната й дейност.
СНС е извършил цялостно изследване на обстоятелствата по делото. Изпълнил е
задължението си по чл. 107, ал. 3 НПК да събира както разобличаващи, така и оправдателни
доказателства. Събрал е по собствен почин относими към предмета на доказване
доказателствени материали, уважил е и заявено защитно искане за събиране на писмени
доказателства и е изискал типова длъжностна характеристика на длъжност „Н. **“
„Престъпления, свързани с МПС“ при сектор „Противодействие на криминалната
престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ ОДМВР, Б.. Провел е обстоен и всеобхватен
анализ, съпоставка и оценка, съобразно действителното му значение, на целия
доказателствен материал, като разобличаващите подсъдимите в инкриминираното деяние
доказателства са проверени и оценени наред с всички доказателства.
Посочените в жалбите възражения относно допуснати от СНС съществени процесуални
23

нарушения при анализа и оценката на доказателствата не намират обективна опора в
материалите по делото.
Не е налице твърдяното от защитата позоваване на процесуално негодни доказателствени
средства /показанията на св. М. и св. Г., които, според защитата, възпроизвеждат само
оперативна информация и съдържанието на прилаганите от тях специални разузнавателни
средства - налични и достъпни по делото/, довели до опорочаване на доказателствените
изводи за виновност на подсъдимите. СНС е изложил ясни и подробни съображения на л. 15
в мотивите си за изключване от доказателствената съвкупност на показанията на
полицейските служители, в частта, в която те възпроизвеждат възприетото по оперативен
път и в качеството им на прилагащи оперативни способи по експлоатиране на СРС.
Кредитирал е само тази част от показанията на свидетелите М. и Г., в която те свидетелстват
за техни лични възприятия за пряко извършената от тях полицейска дейност, извън
придобитото от негласни източници и СРС.
Проверката на доказателствената съвкупност не констатира първостепенният съд е да
извършил невярна интерпретация на доказателствата по отношение на извършените
претърсвания и изземвания.
Съдържанието на приложените по делото /л. 204, т. 1, л. 206, т. 1, л. 208, т. 1, л. 212, л. 218, т.
1/ протоколи за извършени на 02.05.2011 г. претърсвания и изземвания на недвижими имоти
на подсъдимите и на управляваните от тях автомобили не сочи на опорочаване на реда на
извършването на тези способи за доказване. Съобразени са изцяло с изискванията на чл. 162
и чл. 163 НПК.
Неизготвянето на фотоалбум при претърсването и изземването на имотите на подс. Д. и на
неговия лек автомобил /фотоалбуми са изготвени към протоколите за претърсване и
изземване на управлявания от подс. Х. лек автомобил „Ф. П.“ ДКН . ****.. и на жилището
му в гр. Х., кв. „Д.“, бл. ***-.-**/ не съставлява процесуално нарушение, тъй като не е
налице законов императив в този смисъл.
Предявяването от СНС на иззето веществено доказателство – лаптоп АСУС, без прикрепен
етикет с лимитирана серия и положени подписи на поемни лица също не е ограничило
процесуалните права на защита на подсъдимите. В случая това не се е отразило на
правилното решаване на делото, тъй като доказателствените изводи на съда не почиват на
експертното заключение на вещото лице Н. П. по протокол № 191/27.09.2011 г. в частта
относно съдържанието на преносим компютър „*****“.
Наред с това АСНС констатира, че претърсването е осъществено след предварително
разрешение на съдия от ОС, Бургас, както повелява разпоредбата на чл. 161, ал. 1 НПК, в
присъствието на подсъдимите и на поемните лица, намерените вещи са подробно описани с
индивидуализиращи белези, като са предявени на участващите в съответното действие и
подсъдимите са депозирали саморъчни писмени обяснения в протоколите досежно някои от
иззетите обекти.
Не е основателно възражението на защитата за произволни и без доказателствена основа
изводи на съда относно ползвания от подс. Д. телефон с финални цифри ....... и от подс. Х. с
финални цифри ........ От доказателствата е видно, че разрешението за експлоатиране на СРС
е дадено по искане на органа по чл. 13, ал. 1, т. 1 ЗСРС за използване на СРС чрез прилагане
на оперативен способ подслушване по отношение на подс. Д., ползващ комуникатор
номер *************** и на подс. Х., ползващ комуникатор номер *************.
Доказателствени сведения в този смисъл се съдържат и в показанията на св. Б. от ДП пред
съдия, че момче, представило се с името С. му позвънило на границата, че при пренасянето
на друг хладилен камион е получил на границата обаждане от друг номер на турски мобилен
оператор от непознато лице, както и уточнявайки собствения си телефонен номер
***********, като насрещен комуникатор на подс. Д. и подс. Х..
24

Неоснователен е упрекът на защитата за допуснато от съда съществено нарушение на
процесуални правила, произтичащо от изготвянето на обвинителния акт от некомпетентна
прокуратура – ОП Бургас, а не СП. Това е така, защото към 01.01.2012 г., момента на
влизане в сила на пар. 9, ал. 2 от ПЗР на ЗИДНПК, образуваното на 13.01.2011 г. досъдебно
производство е било висящо /приключило е с внасянето на обвинителен акт в СНС на
25.07.2017 г./ и не е било прекратявано по реда на чл. 249, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 248, ал. 2, т.
3 НПК преди 01.01.2012 г., поради което и компетентен да го довърши е бил органът, пред
който то е висящо – ОП, Бургас, както законосъобразно е процедирано.
Не е налице претендираното от защитата процесуално нарушение, изразяващо се в
накърняване правото на защита на подсъдимите поради оправдаването им по първоначално
предявеното им обвинение по чл. 321, ал. 3, т. 1, вр. ал. 1 НК за ръководство на ОПГ/за подс.
Д./ и по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК за участие /за подс. Х./, заедно с оправдания
подсъдим П.Д., в ОПГ, с насоченост извършване на престъпления по чл. 215 НК и користна
цел и признаването им за виновни в извършено престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, без
предприето от държавния обвинител изменение на обвинението. Това е така, защото двамата
подсъдими са признати за виновни по по-леко наказуемо престъпление и в
обстоятелствената част на обвинителния акт са изложени всички фактически обстоятелства,
значими за съставомерността на деянието по чл. 321, ал. 6 НК. С признаването виновност по
чл. 321, ал. 6 НК на подсъдимите не са вменени в отговорност нови факти, от значение за
определяне на фактическия състав на това престъпление, установени в хода на съдебното
следствие, които да не са им били известни като включени в обхвата на обвинението и по
които те, поради тази причина, да не са се защитавали. Ето защо, не са били налице
предпоставките по чл. 287, ал. 1 НПК за изменение на обвинението, държавният обвинител
не е бездействал неоправдано, а подсъдимите не са били изправени пред процесуална
трудност да се защитават срещу нови обвинителни факти, непредявени им по надлежния
процесуален ред и правото им на защита в процеса не е било компрометирано.
По реда на служебната проверка въззивният съд констатира непълнота, пропуски и неясноти
в мотивите и диспозитива на първоинстанционната присъда, които преценява за съществени
процесуални нарушения, тъй като затрудняват узнаването на действителните съображения
на решаващия съд да постанови извод за виновността на подсъдимите.
При излагане на приетото за установено от фактическа страна, на л. 7, СНС е приел, че
предаването на подсъдимите на незаконно отнетите чужди МПС е извършено до началото
на месец октомври 2010 г. с цел транспортирането и продажбата им в Република Турция.
Пак на същото място е конкретизирал началото на м. октомври 2010 г. като времето, когато
подс. Х. е осигурил св. Б. за транспортирането на първия товарен автомобил „В.“ до
Република Турция.
В правните си доводи, на л. 28, е приел безспорност на извод за ангажиране наказателната
отговорност на подсъдимите за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК, затова защото в периода
от 07.10.2010 г. до 02.11.2010 г., на територията на Република България /Бургаска и
Хасковска области/ се сговорили помежду си да вършат в страната престъпления по чл. 215
НК, за които се предвижда наказание повече от три години лишаване от свобода и чрез
които се цели да се набави имотна облага. На л. 33-34 постановил, че подсъдимите са се
снабдили с автомобилите от неустановени лица, „възнамерявайки извеждането им извън
граница с цел продажбата им“.
В противоречие с тези разсъждения в диспозитива на присъдата е прието, че подсъдимите, в
периода от 19.10.2010 г. до 02.11.2010 г. са се сговорили да вършат в страната престъпления
по чл. 215 НК и чрез които се цели да се набави имотна облага.
Въззивният съд намира вътрешно противоречие между фактическите констатации и правни
изводи от една страна и между мотивите и диспозитива на присъда, от друга, изразяващо се
в неоправдано и без надлежни мотиви стесняване на периода на предварителния сговор
25

между подсъдимите, както и на мястото на осъществяване на замислените престъпления по
чл. 215 НК, като цел на сговарящите се лица – само до територията на Република България.
Този процесуален подход, макар и да е благоприятен за подсъдимите, които като краен
резултат СНС е признал за виновни за по-малък обем от първоначално предявеното им
обвинение /като време и място на престъпното деяние/, се преценява за съществено
процесуално нарушение, тъй като несъмнено е довел до ограничаване на процесуалните
права на държавното обвинение да узнае ясно и в необходимата пълнота мотивите на съда
за признаване виновност на подсъдимите за ограничените времеви и териториални граници
на осъдителния диспозитив, провокирал и изготвянето на въззивен протест.
Настоящият съдебен състав преценява, че коментираното процесуално нарушение не
обосновава на самостойно основание отмяна на присъдата и връщане на делото на първата
инстанция за ново разглеждане от друг съдебен състав от съответния процесуален стадий.
Приема, че с уважаването от части на въззивния протест, макар и по съображения, различни
от застъпените в него, както и с оглед упражнените правомощия по чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т.
2 НПК, може сам да отстрани допуснатото нарушение.
Неоснователно се явява заявеното в жалбите алтернативно оплакване на защитниците на
подсъдимите за явна несправедливост на отмерените, при условията на чл. 54 НК, наказания
от по две години лишаване от свобода, изпълнението на които е отложено за изпитателен
срок от пет години, за всеки един от тях.
В жалбите на подсъдимите оплакванията за размерите на наложените наказания са изложени
формално, без конкретни доводи, които да обосновават защитните претенции. Липсва
посочване на конкретни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да не са били
отчетени от първоинстанционния съд, както и такива, които да са отегчаващи, но значението
им да е било надценено. При отмерване на наложеното наказание по чл. 321, ал. 6 НК, в
извършването на което подс. Д. и подс. Х. са признати за виновни, първоинстанционният
съд е отчел като смекчаващи отговорността на всеки от подсъдимите обстоятелства чистото
съдебно минало, значителния период от време от извършване на деянието до постановяване
на присъдата, причините за това, които са вън от поведението на подсъдимите, а именно –
усложнена структура и трансграничен елемент, обуславящи фактическа и правна сложност
на разследването. Като отегчаващо обстоятелство е оценено, че престъпната деятелност на
подсъдимите не е приключила с престъпното сговаряне по между им, а са пристъпили и
осъществили неговите цели, като са реализирали и вторична престъпна деятелност от вида
на намислената и целена такава.
Въззивният съд намира за правилна и обоснована от доказателствата по делото оценката на
СНС за престъплението и личността на подсъдимите и отмерване на наказанията им при
пълно съблюдаване на изискванията на чл. 54 НК. Касае се за подсъдими със значителен
личен каузален принос за осъществяване на престъплението по чл. 321, ал. 6 НК, създало
предпоставки за последващата престъпна деятелност. Не без значение е и характера на
престъпната дейност, за която са се сговорили подсъдимите Д. и Х., а именно такава с
висока степен на обществена опасност и екстериториален характер – престъпления по чл.
215 НК, извършвани и на територията на Р Турция, въвличане и на други лица към
поведение, в отклонение от закона и от която дейност подсъдимите са получили значителни
материални облаги /надхвърлящи 1350 пъти размера на МРЗ от 240 лв./. Апелативната
съдебна инстанция намира, че така отмереното наказание би постигнало както
превъзпитателна цел спрямо подсъдимите, така също би въздействало предупредително
върху потенциални извършители на подобен род престъпления.
Правилно СНС е заключил, че целите на наказанието успешно биха се реализирали и без
неговото ефективно изпълнение по отношение на подсъдимите, поради което и на
основание чл. 66, ал. 1 НК, след като е определил едно общо наказание и с наложеното
такова за престъплението по чл. 215, ал. 2, т.1, вр. ал. 1 НК, е отложил изтърпяването му за
26

изпитателен срок от пет години. АСНС не намери допълнителни основания, извън така
очертаните, за ревизиране на присъдата, поради което я потвърди в частта относно
наказанията на подсъдимите.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимите следва
да бъдат възложени направените по делото разноски пред настоящата инстанция
/включително и по ВНОХД № 602/2019 г. АСНС/ в размер на136 лева - по 68 лева за всеки
от тях.
Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд направи извода, че
първоинстанционната присъда, на основание чл. 336, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 и т. 3 НПК, вр. чл.
334, т. 2 НПК и чл. 338, вр. чл. 334, т. 4 НПК следва да бъде отменена, като подсъдимият В.
Е. Д. и подсъдимият Ю. Л. Х. /променено име от С. Л. Х./ бъдат признати за виновни в това,
че и от началото на месец октомври 2010 г. до 19.10.2010 г., на територията на Република
България /Бургаска и Хасковска области/, се сговорили помежду си да вършат в страната
/Република България/ и в чужбина /Република Турция, за времето от началото на месец
октомври 2010 г. до 02.11.2010 г./ престъпления по чл. 215 от НК, за които е предвидено
наказание лишаване от свобода повече от три години и чрез които се цели да се набави
имотна облага – престъпление по чл. 321, ал. 6 от НК. Подсъдимият В. Е. Д. и подсъдимият
Ю. Л. Х. /променено име от С. Л. Х./ следва да бъдат признати за невиновни и оправдани да
са осъществили деянието за времето от неустановена дата през месец януари 2010 г.
до началото на месец октомври 2010 г. и от 02.11.2010 г. до 02 май 2011 г. В останалата част
относно наказанията за престъпление по чл. 321, ал. 6 НК за всеки от подсъдимите В. Е. Д. и
подсъдимия Ю. Л. Х. /променено име от С. Л. Х./ присъдата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран АСНС постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

27

Номер на акта:	4
Дата:	1 юли 2022 г.
Съдия:	Румяна Господинова Илиева

Дело:	20211010600286
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	12 юли 2021 г.

Присъда по дело №286/2021 на Апелативен специализиран наказателен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите