Решение по дело №18458/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 3537
Дата: 30 юли 2019 г. (в сила от 30 юни 2020 г.)
Съдия: Даниела Душкова Павлова
Дело: 20183110118458
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

 

   Р Е Ш Е Н И Е

 

... / 30.7.2019 г., гр.Варна 

 

В    ИМЕТО   НА    НАРОДА

 

 

 

    ВАРНЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, 14-ти  състав, гражданско отделение в открито  съдебно заседание, проведено на втори юли две хиляди и деветнадесета  година в състав:

 

                                            Районен съдия: Даниела Павлова

 

 

 

    при участието на секретаря Кичка Иванова  като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 18458 по опис на ВРС за 2018  година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

     

            Предявен е иск с пр.осн.чл.422 ГПК за установяване на вземането на кредитора П.А.К. ЕГН********** *** от длъжника З. „О.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, партер по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15056/18 г. на ВРС за сумата 1660 лева, представляваща  стойността на щета настъпила на 5.08.2018 г. по л.а.“Ленд Роувър Дискавъри“ ДК № В1451РР по време на действие на застраховка „Каско на МПС“ сключена с ответника при която са увредени преден капак, таван, предно стъкло и преден десен калник от паднал камък от преминаващо МПС, заедно със законната лихва от датата на сезиране на съда 3.10.2018г. до окончателното изплащане на  сумата.

            Твърденията в молбата са, че задължението на ответника  произтича от  договор за застраховка „Каско на МПС“, сключена с ответника. На застрахования автомобил за причинени имуществени вреди от друг водач при движение на 05.8.2018 г. по главен път гр.Варна – с.Кичево. Вследствие на  събитието  са увредени преден капак, таван, предно стъкло и преден десен калник от паднал камък от преминаващо МПС. Ответното дружество е неизправна страна по договора и е отказало да му заплати дължимото обезщетение. 

             В срока за отговор  е постъпил такъв от ответника. Оспорва иска като неоснователен и твърди, че  не дължи изплащане на застрахователно обезщетение на ищеца. Ищецът е заявил пред дружеството 4 щети  за същия автомобил. По две от тях е изплатено обезщетение, а по отношение на останалите две щети не е изплатено такова, тъй като не е налице основание за това, съгласно разпоредбата на чл.20 на Общите условия на договора „Каско на МПС“. Моли за отхвърляне на иска и заплащане на разноски за производството.

             В съдебно заседание страните чрез процесуални представители  поддържат молбата и отговора. 

             Съдът,  след като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, по свое убеждение и въз основа на закона, приема да установено следното от фактическа и правна страна:

            Предвид характера на предявения иск  за установяване съществуването на вземането по заповедта за изпълнение и предвид разпределението на доказателствената тежест в настоящото производство тежестта на доказване   е  върху ищеца, който следва да установи по пътя на главно и пълно доказване предпоставките довели до дължимост на претендираната сума и наличието на  задължението, а в тежест на ответника е да докаже изпълнение на задълженията си и другите си възражения въз основа на които  претендира отхвърлянето на предявения иск. 

             От  представените от страните  писмени доказателства   се установява, че управляваният от ищеца  лек  автомобил л.а.“Ленд Роувър Дискавъри“ ДК №В1451РР е застрахован при ответното дружество по доброволна имуществена застраховка „Каско“ по полица № 0020090201701180 и в срока на договора на автомобила са настъпили увреждания. Тези обстоятелства не се оспорват от ответника. 

             Ищецът е подал уведомление за щета на 07.08.2018 г. Застрахователят е извършил опис-оценка на щета № 0020-090-1161/2018 г.

              Съгласно разпоредбата на чл.146 ГПК съдът след изготвяне на окончателния доклад в о.с.з. е разпределил доказателствената тежест по предявения иск на ищеца  за установяване на вземането му. Във връзка с оспорванията на ответника  е проведена САТЕ.

              От заключението на проведената САТЕ,  което съдът цени като пълно, ясно, обосновано и компетентно дадено се установява, че описаните в молбата увреждания по преден капак, таван и челно стъкло могат да настъпят по едно и също време. При преден десен калник е възможно увреждането  да е от различно събитие. Стойността на увредените детайли, материали и труд за възстановяване на автомобила в автосервизи, които не притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 г. са описани в таблица 2. Тяхната стойност е 1470.90 лева, като стойността на преден десен калник е 151.20 лева. Такава е стойността и за всеки от останалите детайли за боя и консумативи, а  стойността на ново челно стъкло е 640. 00 лева. Стойността за възстановяване на същите в автосервизи, които   притежават сертификат за качество ISO 9001:2008 г. е 1670.64 лева.  

               Съгласно Общите условия на ответното застрахователно дружество по застраховкаКаско на МПС в чл.20 застрахователят не покрива щети в случай, че застрахованото лице не може да представи някои от документите по чл.18, ал.2, т.6 в случаите когато компетентните органи не посещават ПТП. 

               Съгласно разпоредбата на чл. 405 КЗ при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок, който не може да е  по-дълъг от срока по чл.108, ал.1, т.3-5 КЗ.  Застрахователят не дължи обезщетение за пропуснати ползи, освен ако е уговорено друго в застрахователния договор. Ако след плащане на застрахователното обезщетение противозаконно отнетото или изгубено застраховано имущество е намерено, застрахованият е длъжен да прехвърли правото на собственост върху него на застрахователя или на писмено посочено от застрахователя лице. В случай че застрахованият желае да задържи намереното имущество, той е длъжен да върне на застрахователя полученото обезщетение и всички останали разумни разноски, направени от застрахователя във връзка с възникналата вреда.

      

 

 

 

         Това задължение на застрахователя възниква по силата на договора и разпоредбите на Кодекса на застраховането. Нормата е  императивна и  съгласно същата  при настъпило  застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения, който не може да бъде по-дълъг от 15 дни от  представянето на всички доказателства.

               В чл.408, ал.1 КЗ е посочено, че застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само в следните случаи:

1. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от лице, което има право да получи застрахователното обезщетение;

2. при умишлено причиняване на застрахователното събитие от застраховащия с цел получаване на застрахователното обезщетение от друго лице;

3. при неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.

                В настоящия случай ответникът е отказал да заплати обезщетение на осн.чл.20 от Общите условия в противоречие с разпоредбата на чл.405 КЗ, тъй като не е налице никое от основанията, посочени в  чл.408 КЗ.   Ответното дружество  не е установило в производството наличието на обстоятелства,  които да изключват заплащане на обезщетение в размер на действителните щети, установен от вещото лице по САТЕ.  От събраните в производството доказателства, съдът намира  за установено по безспорен начин, че  увреденият автомобил към датата на събитието е имал  застраховка “Каско на МПС”  при  ответника,  следователно  е налице възникнало застрахователно правоотношение по силата на което  е възникнала  отговорност по застрахователен договор за обезщетение за имуществени вреди вследствие на настъпило застрахователно събитие,  поради което съдът приема за установено, че е настъпило  застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя  на осн.чл.405 и сл. от КЗ и обезщетение се дължи в пълен размер на действителната стойност на необходимите части, материали и труд за възстановяване на щетите, съгласно заключението на САТЕ.

             При настъпило застрахователно събитие ответникът дължи обезщетение на собственика за  имуществени вреди в определените от договора лимити по експертна оценка.      Обезщетението трябва да съответства по размер на  вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като доказването на вредата е в тежест на застрахования. Обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид. В този смисъл  е налице  практика на ВКС по чл.290 ГПК, която е задължителна за съдилищата  / напр. решение № 115 от 9.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 627/2008 г., II т. о., ТК/. В случая при частично или пълно унищожаване на имуществото обезщетението не може да надвиши действителната стойност на увреденото имущество, като действителната стойност на увреденото имущество не може да бъде по-голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието. За действителна се смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, а за възстановителна - цената за възстановяване на имуществото от същия вид.

             Това означава, че при частични вреди на МПС, какъвто е настоящият случай, размерът на вредите е равен на разходите за части и труд, които следва да се извършат за отстраняване на тези вреди. С тези разходи се намалява имуществото на застрахования собственик на автомобила, а тяхното извършване е в пряка причинна връзка с настъпилото застрахователно събитие. Размерът на тези разходи не следва да се намалява с коефициент за овехтяване, тъй като по този начин би се достигнало до несъответствие на размера на обезщетението и размера на вредата. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие  като ползва заключение на вещо лице, но без да е обвързан при кредитирането му да проверява дали не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба № 24/08.03.2006 г. Същата, макар да не е задължителна, съставлява указание за застрахователя относно начина на изчисляване размера на щетите върху автомобила когато застрахованият не е представил надлежни доказателства за извършен ремонт в сервиз и е предоставено на застрахователя да определи обезщетението по експертна оценка.  В този смисъл Решение № 52 от 8.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 652/2009 г., I т. о., Решение № 109 от 14.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 870/2010 г., I т. о., Решение № 165 от 24.09.2013 г. на ВКС по т. д. № 469/2012 г., II т. о., Решение № 209/2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 ІІ-ро т.о. и др.

               От анализа на доказателствата по делото, съдът намира, че ищецът успя да докаже  наличието на вреди и  причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и получените щети по автомобила като  приема, че е налице такава  зависимост по отношение на увредените детайли  преден капак, таван и челно стъкло и че същите  могат да настъпят по едно и също време от едно събитие. По отношение на  детайл преден десен калник следва да се приеме, че увреждането  не е настъпило от описаното събитие на 05.08.2018 г. доколкото не са налице безспорни доказателства, предвид приетото заключение на САТЕ, неоспорено от страните.  

            От събраните в производството доказателства съдът намира, че с оглед тежестта на доказване, която носи в производството ищецът е установил по пътя на главно и пълно доказване вземането си по издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за сумата 1311.14 лева и предявеният иск до този размер следва да се уважи,  а за горницата до 1660 лева същият е неоснователен и следва да се отхвърли. 

 

                По въпроса за разноските:

                 

 

 

 

С оглед изхода на спора и направено искане по реда на чл.78 ГПК от ответника,  ищецът  следва да му заплати разноски за отхвърлената част на иска   в размер на 110 лева.    

 

                Мотивиран от изложеното, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

        ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  ответника   „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, партер,  че ищецът П.А.К. ЕГН********** *** има вземане  по заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 15056/18 г. на ВРС  в размер на сумата 1311.14 /хиляда триста и единадесет лева  и 14 ст./ лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение  по щета, настъпила на 05.08.2018 г. за  л.а.“Ленд Роувър Дискавъри“ ДК № В1451РР по  застраховка „Каско на МПС“,  при която са увредени преден капак, таван и предно стъкло от паднал камък от преминаващо МПС, ведно  със законната лихва от подаване на заявлението  03.10.2018 г. до окончателното изплащане на  сумата, на осн.чл.422 ГПК и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над 1311.14 лева до 1660 лева.

 

 

 

 

 

      ОСЪЖДА  П.А.К. ЕГН********** *** да заплати на „ОЗК-Застраховане“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление ***, партер разноски за производството  в размер на 110 лева,  на осн.чл.78 ГПК.

 

 

     Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от  съобщението до страните.

 

 

 

                                                    Районен съдия: