МОТИВИ към присъда
№79/03.10.2012г. по НОХД N: 1145/2012 г. по описа на Пловдивски окръжен съд.
Спрямо
подсъдимия Ц.Н.П. е повдигнато обвинение
за извършено престъпление по чл.199 ал.1 т.4
вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б/а и б/б вр. с чл.26 ал.1 от НК –
за това, че в периода 14.10.2011г. – 28.03.2012г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, при условията
на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 ал.1 от НК и след като
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението на наказанията не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, е
отнел чужди движими вещи, както следва :
-
на 14.10.2011г. е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50 лв. от владението
на Д.С.Б., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като е употребил за това сила и заплашване;
- на 28.03.2012г. е отнел чужда
движима вещ – телефонен апарат, марка „ **”, модел „***” с ИМЕЙ ***** от
владението на К.З.М., с ЕГН **********, на стойност 570 лв., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои, като е употребил за това сила и заплашване, като отнетото имущество
е на обща стойност 620 лв.
Съдебното производство е проведено по реда на глава XXVII от НПК – съкратено съдебно следствие, при условията
на чл.371 ал.1 т.2 от НПК – направено от подсъдимия Ц.П. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразено съгласие да не
се събират доказателства за тези факти.
В
пледоарията си в хода на съдебните прения представителя на Окръжна Прокуратура
– гр. Пловдив заявява, че поддържа повдигнатото обвинение от фактическа и
правна страна, като изразява становище,
че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи категоричен
и несъмнен извод за виновността на
подсъдимия по повдигнатото му обвинение.
Моли съда да признае подсъдимия за ВИНОВЕН,
като му наложи наказание в рамките на
предвиденото в закона, съобразено със смекчаващите и отегчаващите отговорността
обстоятелства, със стойността на отнетите вещи, с тежестта на конкретните
деяния, което наказание, съобразно чл.58 а от НК да бъде редуцирано с една
трета. Режимът, според прокурора, следва да е
„Строг”, а на основание чл.59
ал.1 от НК следва от определеното наказание да се приспадне времето, през което
подсъдимия е бил задържан под стража. Пледира направените по делото разноски да се
възложат в тежест на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия Ц.П.
- адв. З. изразява становище, че при постановяване на съдебния си акт, съдът
следва да отчете, че подсъдимият е действал спонтанно и лекомислено, без да
съзнава обществената опасност на деянията, не е имал предварителен план и
намерение да извърши престъпление. Моли при определяне на наказанието, което
следва да се наложи на подзащитния й, да се вземат предвид направеното от него
признание на вината, тежкото му социално и семейно положение, характера и
степента на участието му в извършване на престъплението. Прави се искане
наказанието да се определи в съответствие с разпоредбата на чл.55 от НК.
Подсъдимият Ц.П. се признава
за виновен, изразява съжаление за случилото се, моли да му се наложи наказание
в рамките на ПЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, след като
обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и
след като взе предвид становищата на страните, намира и приема за установено
следното :
I.ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимия Ц.Н.П. е роден на *** ***, жител и
живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, осъждан, с ЕГН **********.
Видно от приложеното по делото
свидетелство за съдимост / л.25 – л.28 от
съд. сл. / до настоящия момент подс. П. е осъждан пет пъти, като от
значение за правната квалификация на деянието са последните му три осъждания,
както следва :
- С
присъда, постановена по НОХД № 2206/2005г. по описа на ОС – гр. Пловдив е
осъден на шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.274
ал.1 от НК и две години и шест месеца
лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.196 ал.1 от НК. На
основание чл.23 от НК е определено едно общо най – тежко наказание – две години
и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален „ Строг” режим. Присъдата е
влязла в законна сила на 21.02.2007г. Съгласно приложената на л.35 от съд. сл.
справка наказанието по това осъждане е изтърпяно от П. на 03.09.2010г.
- С
Присъда по НОХД № 1457/ 2007 г. по описа на РС – гр. Пловдив, 9 н.с. е осъден
на шест месеца лишаване от свобода за извършено престъпление по чл.206 ал.3,
пр.2 вр. с чл. 29 ал.1 б.а и б.б от НК, при първоначален „Строг” режим.
Присъдата е влязла в законна сила на 06.11.2007г.
- С
определение, постановено по НОХД № 91/ 2008 г. по описа на РС – гр. Пловдив, 4
н.с., с което е одобрено споразумение, е осъден на девет месеца лишаване от
свобода за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.1 вр. с чл.194 ал.1 вр. чл. 29 ал.1 б.а и б.б от НК, при първоначален
„ Строг” режим. Определението е влязло в законна сила на 18.02.2008г.
- С протоколно определение от 13.03.2008г.,
постановено по ЧНД №123/2008г. по описа на ПРС, 4 н.с. на основание чл.25 вр. с
чл.23 от НК са групирани наказанията, наложени с влезли в сила съдебни актове
по НОХД № 1457/ 2007 г. по описа на РС – гр. Пловдив, 9 н.с. и по НОХД № 91/
2008 г. по описа на РС – гр. Пловдив, 4 н.с., като е определено едно общо най –
тежко наказание – две години и шест месеца лишаване от свобода, при първоначален
„ Строг” режим. Определението е влязло в законна сила на 31.03.2008г. Съгласно
приложената на л.35 от съд. сл. справка така определеното общо най – тежко
наказание е изтърпяно от П. на 03.09.2010г.
На 13.10.2011г.
в ранния следобед, след като приключил учебните часове в музикалното училище в
гр. Пловдив, св. Д.Б., заедно със свой съученик – св. В.Х. отишли в градската
градина, намираща се до ресторант „***” и седнали на една пейка в близост до
пеещите фонтани. Недалеч от тях видели, седнал на друга пейка св. П.В., който
разговарял с непознати за тях мъж и
жена. Малко след това видели, че св. В. си тръгнал. Непознатият мъж се
приближил към тях и казал, че ги познава и че са от училището на св. В., поканил
ги да седнат на неговата пейка и те се съгласили. Започнали разговор, като
мъжът поискал да му дадат един лев. С цел да бъдат оставени намира свидетелите
му дали по един лев и побързали да си тръгнат. По – късно св. Б. разбрал от св.
Х., че на непознатия мъж му викали „***”.
На следващия ден – 14.10.2011г. около 13.00 часа
св. Б. приключил учебните занятия в музикалното училище и заедно със свои
съученици и приятели – свидетелите Н.Ч., Й.Л. и М.С. отново отишли в градската градина, намираща се до ресторант
„****”. Седнали на пейка в близост до пеещите фонтани, където да изчакат до
13.30 часа да започне следобедния им урок по пеене. По това време св. Б.
забелязал, че недалеч, на около 10 м. разстояние, на друга пейка в градската
градина стоят мъж и жена, като мъжа разпознал от предишния ден. Той бил на
видима възраст около 30 г., висок около 180 см., с нормално телосложение, с
бръсната глава, тъмна кожа, големи уши, тъмни очи и плътни вежди. Бил облечен в
зеленикаво камуфлажно яке, обут със заострени кожени обувки, тип „каубойски”.
Непознатият отишъл при св. Б. и му казал : „ О, ти едно здравей няма да кажеш”
и отново го поканил на неговата пейка под предлог, че иска да го помоли за
услуга. Св. Б., макар че не познавал добре този мъж и се притеснявал от него,
приел отправената покана. Приятелката на непознатия мъж, установена в
последствие като св. С.Г. трябвало да разговаря по телефона и затова ги
оставила сами, като се отдалечила в посока ул. „***”. Докато си стояли и си
приказвали непознатият мъж казал на св. Б., че носи със себе си пистолет и се
потупал по кръста, за да покаже къде се намира. Въпреки, че не му го показал,
св. Б. останал с убеждение, че това е истина, защото мястото, където мъжът
показал било „ издуто”. Св. Б. се притеснил още повече, след като мъжът му
казал, че пистолета не е газов, а боен и показал с показалец колко са големи
патроните му. След това се обърнал към св. Б. с думите : „ Аз тебе те познавам,
вчера ми даде пари и знам, че днес пак ще ми дадеш”. Свидетелят отговорил, че в
себе си има само един лев и не може да му го даде, тъй като с него ще плати
автобусния билет, за да се прибере в къщи. Непознатият продължавал да настоява,
като не спирал да напомня, че в себе си има пистолет. В този момент св. Б. се
уплашил, треперил и си помислил, че мъжа е способен да го убие. За това казал,
че носи в себе си дебитна карта, но същата принадлежи на майка му и му е
позволено да тегли от нея само при в наложителни случаи. Непознатият мъж го
поканил да отидат заедно до банкомата, откъдето свидетеля да изтегли пари,
които да му даде, а той в последствие щял да му ги върне. Притеснен и уплашен
от поведението на мъжа и заповедническия му тон, св. Б. тръгнал с него към
банкомата, който се намирал в една пресечка на ул. „***”. Докато св. Б. теглил
поисканата сума от 50 лв. непознатият
мъж стоял до него, точно зад гърба му. След това двамата тръгнали към пейката в
градската градина, където стояли по – рано. По пътя мъжът грабнал от ръцете на
свидетеля банкнотата от 50 лв., като не пожелал да даде своя ланец в залог, че
ще върне парите, както бил обещал на Б. по – рано, но му казал, че ще го чака в
заведението „ ***” до музикалното училище и в 14.00. часа ще му върне парите.
За да има връзка със свидетеля, мъжът поискал мобилен телефон, но св. Б. нямал
на какво да го запише, за това се върнал на пейката при съучениците си и от
чантата си взел химикал. Отново отишъл при непознатия мъж, при когото вече била
и приятелката му - св. Г. Разменили
телефонните номера и потвърдили уговорката си. След това св. Б. отишъл при
съучениците си, носейки лист хартия с телефонния номер на непознатия мъж, като
изглеждал видимо притеснен, напрегнат, със зачервено лице, сякаш всеки момент
ще се разплаче, но не споделил на никого за състоянието си. Всички заедно тръгнали към училище за
следобедния урок по пеене, но св. Б. няколкократно се обръщал и гледал уплашено
назад. Когато стигнали до училището, свидетелите Б. и Ч. отишли заедно на урок
по пеене от 13.30 часа, като още на входа се разделили със свидетелите Л. и С. По – късно св. Б. разказал на св. Ч. какво се
е случило и двамата отишли до
заведението „***”, където чакали непознатия около 20 мин. Тъй като никой
не се появил, св. Б. позвънил на оставения телефонен номер, но така и не успял
да се свърже. Веднага се обадил на майка си и по нейна препоръка се върнал в
училище, където да изчакат бащата на свидетеля и заедно да отидат в
полицията. По думите на св. Б. сина й
бил много уплашен и силно разстроен. Междувременно на мобилния телефон на св.
Б. се обадила приятелката на непознатия мъж – св. Г., която казала, че не могат
да му върнат парите същия ден и ще ги върнат след два дни. На думите на св. Б.,
че си иска парите веднага или ще съобщи в полицията, жената му казала да прави
каквото е решил. В последствие бащата на св. Б. подал сигнал за случилото се в
полицията, образувано било досъдебно производство, в хода на което било
извършено разпознаване на лица с протокол от 13.12.2011г., като св. Б.
разпознал категорично като извършител на престъплението подс. П..
На
28.03.2012г. около 20.30 часа св. М. *** и тръгнал към близкия парк, където
решил да по спортува. Докато вървял по улицата, покрай него минал мъж, на
възраст около 26 – 27 години, висок 180 – 185 см. със слабо телосложение, слабо
продълговато лице, с голяма глава и счупен на половина преден зъб. Същият бил
облечен в черен суичър с качулка, с черна риза, зелен камуфлажен панталон,
черен кожен колан с метална тока с надпис „G” и кафяви
кубинки. Непознатият мъж се приближил до
св. М., попитал го колко е часа. Свидетелят погледнал мобилния си телефон, марка „***”, модел „****” и
отговорил на въпроса. Въпреки нежеланието на свидетеля, мъжът продължил
разговора и предложил да изпият по едно кафе. Св. М., напротив, бързал да
прекрати разговора и отклонявал зададените му въпроси, кимайки с глава, като
накрая категорично заявил, че не желае да пие кафе и че си тръгва, още повече,
че се притеснил от силната миризма на алкохол, която идвала от мъжа.
Непознатият, видимо недоволен от реакцията на свидетеля, извадил от джоба си
нож и заплашил М., че ще го наръга с него. В същия момент набутал в ръцете му
якето си и найлоновата торбичка, която носел и казал, че отиват да пият кафе.
Тръгнали по ул. „***” и докато вървели
непознатия мъж отново го попитал колко е часа. Свидетелят извадил отново
телефона си, за да види колко е часа, но в този момент мъжът го грабнал от
ръцете му. Св. М. няколко пъти настоявал да му се върне телефона, но непознатия
отказвал всеки път, като заплашително държал ножа в ръка. Така продължили да
вървят заедно и след 15 мин. стигнали до парка на ул. „***”, срещу №11 и там
седнали на една бетонна скамейка. Въпреки, че покрай тях минавали много хора,
уплашен от отправената му заплаха с нож, св. М. не потърсил помощ от никого. В
това време непознатият мъж пушел цигари и разказвал подробно за различни видове
бойни изкуства, които владеел, обяснявал и демонстрирал бойни техники върху
свидетеля, като при една от тези демонстрации М. не можел да си поеме дъх за
няколко секунди. Мъжът разказвал и фантастични истории за Япония и дори броял и
поздравявал на японски. Накрая същият извадил от найлоновата си торбичка
сандвич и дал на свидетеля да го опита. След близо един час, непознатият отново
предложил на свидетеля да пият кафе, но М. отново отказал и казал, че не носи в
себе си пари, за да купи кафе. Тогава мъжът, размахвайки ножа му казал да отиде
до дома си, да вземе пари, да купи две кафета и да се върне в парка, като му
дал в залог черното си кожено яке. Уплашен, св. М. около 22. 00 часа се прибрал
в дома си, поискал пари от майка си, която, виждайки го притеснен не се
поинтересувала за какво са му нужни и му дала. Св. М. взел парите и бързо се
върнал на мястото в парка, но там непознатия мъж вече го нямало. Свидетелят се прибрал в дома си, носейки със себе си
черното кожено яке на непознатия мъж. В къщи
разказал на майка си какво се е случило и последната уведомила за това
органите на полицията.
На 29.03.2012г. около 10. 00 часа в
магазин, находящ се в подлеза на централна гара влязъл непознат мъж и предложил
на управителя на ЕТ „ ***” – св. И.Б. да
закупи мобилен телефон, марка „ **, модел „**” и
след запитване дали телефона не е краден свидетелят се съгласил да го купи за
40 лв.
На 17.04.2012г., след като била
получена оперативна информация, че евентуалния извършител на грабежа е подс.
П., последният, придружаван от полицейските служители – св. С. и А. К., посетил магазина на св. Б. и го посочил като
лицето, закупило мобилния телефон. Св. Б. потвърдил и предал на полицейските
служители телефона с протокол за доброволно предаване. В хода на
досъдебното производство е било извършено разпознаване на лица с
протокол от 17.04.2011г., като св. М. разпознал категорично като извършител на
престъплението подс. П..
Според
заключението на назначената в хода на досъдебното производство стоково –
оценъчна експертиза стойността на предмета на престъплението - мобилен
телефон, марка „***”, модел
„***” е 570 лв.
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си заключението на изготвената експертиза,
като обстойно, обосновано, съответстващо на останалите събрани доказателства и
изготвено от лице с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
Описаната
по-горе фактическа обстановка, която е изложена й в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както й направеното самопризнание по реда на чл.371 ал.1 т.2
от НПК от подсъдимия П. относно посочените факти, според съда, се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства и доказателствени средства, събрани по реда и начина, предвиден
в НПК, а именно – приложените по делото
писмени доказателства, прочетени и приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК – протокол за оглед на местопроизшествието, ведно с фотоалбум - л.13 – л.20, т.1 от дос. пр.; гаранционна карта и фискален бон - копие –
л.29, т.1 от дос. пр.; писмо с изх.№ 818/23.12.2011г. от Инвестбанк – л.51, т.2
от дос. пр.; приемо – предавателен
протокол – л.35, т.1 от дос. пр.; протоколи за доброволно предаване – 3бр. –
л.49 – л.51, т.1 от дос. пр. ; справка –
съдимост, ведно с бюлетини за съдимост - л.26 – л.33 от съд. сл.; справка от
Затвора – гр. Пловдив - – л.35 от съд. сл.;
протоколи за разпознаване – л.33, т.1 и
л.34, т.2 от дос. пр.; характеристична справка – л.85, т.2 от дос. пр.,
от заключението на изготвената в досъдебното производство стоково - оценъчна
експертиза – л.37, т.1 от дос. пр., от приложените по делото веществени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели – К.М., К.М., С.С., И.Б., Д.Б., М.Б., Н.Ч., М.С., Й.Л.,
В.Х., П.В., С.Г..
Съдът
възприема и кредитира в присъдата си
депозираните свидетелските
показания като последователни, обективни, логично пресъздаващи фактите и
обстоятелствата от значение за изясняване на предмета на доказване,
кореспондиращи както помежду си, така и с останалите събрани и приложени по
делото писмени и веществени доказателства. Между същите не съществуват
съществени противоречия относно включените в предмета на доказване факти и
обстоятелства, които да изискват подробния им анализ и съпоставяне по смисъла
на чл.305 ал.3 от НПК. Такова противоречие не съществува и между отделните
доказателства – гласни, писмени и веществени, като същите са непротиворечиви
и кореспондиращи си и достатъчни за установяване по несъмнен
начин на фактите, очертани в обстоятелствената част на обвинителния акт и
признати от подсъдимия П..
II.ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При така
установената по несъмнен начин фактическа обстановка по делото, съдът е на
становище, че събраните по делото доказателства дават възможност да се направи
категоричен извод, че подсъдимия Ц.П. е
осъществил от обективна и субективна страна съставомерните признаци на
вмененото му във вина престъпление по по чл.199 ал.1 т.4
вр. с чл.198 ал.1 вр. с чл.29
ал.1 б/а и б/б вр. с чл.26 ал.1 от НК –
за това, че в периода 14.10.2011г. – 28.03.2012г. в гр. П., при условията на
продължавано престъпление, при условията
на опасен рецидив – след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл.66 ал.1 от НК и след като
е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ
характер, като изпълнението на наказанията не е отложено по чл.66 ал.1 от НК, е
отнел чужди движими вещи, както следва :
-
на 14.10.2011г. е отнел чужди движими вещи - парична сума в размер на 50 лв. от владението
на Д.С.Б., с ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да
ги присвои, като е употребил за това
заплашване;
- на 28.03.2012г. е отнел чужда
движима вещ – телефонен апарат, марка „***”, модел „****” с ИМЕЙ *** от
владението на К.З.М., с ЕГН **********, на стойност 570 лв., без негово
съгласие, с намерение противозаконно да
го присвои, като е употребил за това заплашване, като отнетото имущество е на
обща стойност 620 лв., поради което й с постановената присъда го призна за ВИНОВЕН в извършване на това престъпление.
Безспорно
е установено по делото, че на инкриминираните дати и места, подс. П. е отнел
движими вещи – пари и телефон, които са чужди – били са във владение на
свидетелите Б. и М., без тяхно съгласие. Самопризнанието на подсъдимия относно
тези факти, изложени и в обстоятелствената част на обвинителния акт, се
подкрепя основно от показанията на пострадалите св. М. и Б., техните майки –
свидетелките М. и Б., кореспондиращи си с
писмените доказателства - гаранционна карта и фискален бон за закупуване
на телефонен апарат, марка „***”, модел „****” – копие,
писмо с изх.№ 818/23.12.2011г. от Инвестбанк, протоколите за разпознаване на лица и протокол за доброволно предаване.
Инкриминираните движими вещи - пари в размер на 50 лв. са изтеглени от дебитна
карта, собственост на св. Б. и са били във владението на сина й – пострадалия
св. Б., а мобилния телефон е бил собственост на З. М. и във владение на сина му
- св. К.М.. И двете вещи са отнети от подсъдимия от владеещите ги пострадали
лица, без тяхно съгласие.
За да
прекъсне фактическата власт и на двамата свидетели, владелци на инкриминираните
вещи и за да установи трайна фактическа власт върху тях, подс. П. е
използвал спрямо пострадалите принуда в една от двете, предвидени в
състава на престъплението форми –
заплашване, с цел преодоляване на реална или възможна съпротива. Подсъдимият
заявил на непълнолетния св. Б., че носи в себе си боен пистолет, с големи
патрони, потупвайки се по колана на панталона в потвърждение на заявеното. След
това изявление със заповеднически тон завел пострадалия до банкомат, за да
изтегли 50 лв. от дебитната карта на майка му. Цялостното поведение на
подсъдимия – използване на заплашителен, заповеднически тон, видимото му
нетрезво състояние и намеците, че притежава боен пистолет, който може да
използва, са въздействали на крехката психика на непълнолетния Б., в резултат
на което същия е изтеглил 50 лв., които подсъдимия издърпал от ръката му.
Спрямо пострадалия М. заплахата е била обективирана, чрез изваждане на нож и
заплашване, че ще го употреби спрямо М., ако последния не се съобразява с
указанията му. Упражненото от подсъдимия неправомерно психическо въздействие
спрямо пострадалите е доказано по категоричен и несъмнен начин от признанията
на П. на изложените в тази насока в обвинителния акт факти, което се подкрепя
от показанията на пострадалите, от показанията на техните майки, на които
пострадалите са споделили за оказаната им принуда, както и от показанията на
съучениците на св. Б., който са забелязали неговото притеснение и уплаха, след
контакта с подсъдимия.
Безспорно
е установено по делото, че оказаната спрямо пострадалите - владелци на
инкриминираните движими вещи принуда е
била упражнена, за да се постигне противоправния, целен от подсъдимия резултат – вещите на
пострадалите да преминат в негово
владение, която цел и който резултат са реализирани. Паричната сума от 50 лв. е
отнета от подсъдимия от ръцете на св. Б., установена е фактическа власт върху
нея и в последствие подсъдимия се е разпоредил с тази сума като собственик.
Отнетият от св. М. мобилен телефон, подс. П. е продал на св. Б., т.е.
установявайки трайна фактическа власт върху чуждата вещ подсъдимия се е
разпоредил с нея като със своя. Тези факти, освен признати от подсъдимия, се
установяват отново въз основа на непротиворечивите, подробни и логични
показания на пострадалите лица, протоколите за разпознаване на лица и протокола
за доброволно предаване на телефонен апарат, марка „***”, модел
„****” от св. Б. и показанията на последния.
С
деянията са засегнати обществените
отношения, осигуряващи нормални условия за упражняване правото на собственост
върху движими вещи и възможността на човек свободно да формира волята и да
избира поведението си.
От
субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с
целени и настъпили обществено - опасни последици. Същият е съзнавал, че вещите
са чужди, че се намират във владение на другиго и че владелците не са съгласни
да им бъдат отнети и че това несъгласие се преодолява, чрез използваната
заплаха.
Престъплението е осъществено при условията на продължавано престъпление
по смисъла на чл.26 ал.1 от НК, тъй като
подсъдимия П. е извършил две деяния, които осъществяват един и същ
състав на престъплението и са извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и еднородност на вината.
Престъплението
е извършено от подсъдимия Ц.П. при
условията на опасен рецидив – чл.29 ал.1 б.а и б. б от НК. Осъждането му с влязла в сила присъда
по НОХД № 2206/2005г. по описа на ОС –
гр. Пловдив, с която му е наложено наказание повече от една година, а именно
две години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което не е
отложено по реда на чл.66 от НК обуславя извода, че престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив по чл.29 б.а от НК. Това осъждане и
последващите му две осъждания - с присъда по НОХД № 1457/ 2007 г. по описа на
РС – гр. Пловдив, 9 н.с. и с
определение, постановено по НОХД № 91/ 2008г. по описа на РС – гр. Пловдив, 4
н.с, наказанията по които са групирани по реда на чл.25 вр. с чл.23 от НК и е
определено едно общо най – тежко наказание - две години и шест месеца лишаване
от свобода, изтърпяно ефективно обуславят извода, че престъплението е извършено
и при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29 б.б. от НК. Наказанията
по посочените осъждания, съобразно справката от Затвора – гр. Пловдив са
изтърпени на 03.09.2010г., т.е. не
са налице основанията на чл.29 ал.2 и
чл.30 от НК, които да препятстват приложението на чл.29 ал.1 б. а и б. б от НК.
Настоящият състав намира обаче, че
събрания доказателствен материал не подкрепя обвинителната теза, че за
извършване на деянията подс. П. е упражнил принуда и в другата, предвидена в
закона форма – сила. Данни за упражнена такава липсват по делото. В подробните
си показания св. Б. не сочи спрямо него да е упражнена такава принуда и въобще
да има физически контакт между него и подсъдимия. Единствено се споменава за
отправянето на заплахи от подсъдимия, подсилени с изявленията, че носи боен пистолет с големи патрони. По
отношение на отнемането на парите в показанията се казва, че подсъдимия ги е
издърпал от ръцете му, но това действие не може да се възприеме, като прилагане
на сила от страна на подсъдимия. В показанията на другия пострадал – св. М.
също не се съдържат данни да е упражнявано спрямо него физическо въздействие. И
той заявява, че предмета на престъплението – мобилния му телефон се е намирал в
ръката му и е взет от подсъдимия, без да излага данни, че отнемането е било
предшествано, придружено или последвано от нанасяне на удари, или каквото и да
било друго физическо въздействие. Този
свидетел в показанията си твърди, че около един час, след като му е отнет
телефона, подсъдимият му демонстрирал техники от бойни изкуства, при една от
които демонстрации го стиснал за гърлото, но и това действие, според съда не
може да се счете като оказана принуда - сила, и то с цел да се отнеме предмета
на престъплението или да се запази владението върху него. Самият пострадал М.
твърди, че този физически контакт между двамата е осъществен, един час, след
като подсъдимия е отнел вещта, т.е. не може да се приеме, че демонстрирането на
бойни изкуства е послужило за отнемане на вещта, не може да се приеме и че е
послужило за запазване на владението върху същата, тъй като в момента, в който
подсъдимия е извършил това физическо действие пострадалият не е бил предприел
действия по възстановяване на владението върху телефона си, а и субективното
отношение на подсъдимия към това физическо въздействие не е било свързано с
извършване на престъплението, а с демонстрация на бойни техники. Тези
обстоятелства мотивираха съда да приеме, че не е доказано по категоричен и
несъмнен начин, че за извършване на деянията, вкл. в състава на продължаваното
престъпление, от страна на подсъдимия е употребена сила, поради което и призна
подс. Ц.П. за НЕВИНЕН и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДА по първоначално
повдигнатото му обвинение в този смисъл.
III.ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
Въз основа на изложеното
становище относно виновността на подсъдимия Ц.П. и относно правната
квалификация на извършеното от него, при индивидуализация на наказанието за извършеното от подсъдимия
престъпление, съдът се съобрази с наличните смекчаващи и отегчаващи
отговорността му обстоятелства, като намери, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК. Смекчаващи отговорността на П. обстоятелства
са признание на вината, изразеното съжаление за извършеното, тежкото социално и
материално положение. Същите не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, така, че да мотивират съда да приложи разпоредбата на чл.55 от НК,
каквото искане се направи от защитата на подсъдимия. Тук е мястото да се
изрази несъгласие със становището на защитата на подсъдимия, че
деянията са извършени спонтанно, лекомислено, без да се осъзнава от П. обществената
опасност на извършеното и без да се предвидят общественоопасните последици. Липсват данни, които да внесат съмнение във възможността на подсъдимия да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Към
момента на извършване на инкриминираното деяние подсъдимия е бил на 34 години, поради което не
може да се направи извод, че се е намирал
във възраст, за която са характерни младежко лекомислие и увлечение. Фактът за предварително снабдяване с оръжие – нож,
използван за заплашване на св. М., също не може да доведе до извода, че
поведението на подсъдимия е спонтанно. Съдебното му минало, необхванато от квалификацията на деянието, също не
позволява извод за проявено от него лекомислие, което да мотивира приложението на разпоредбата на чл.55 от НК.
От друга страна, в противовес
на изложените смекчаващи отговорността обстоятелства в ущърб на подсъдимия се
констатира обременено съдебно минало - предишни осъждания, които не са включени
в правната квалификация на деянието, които сочат на висока степен на лична
обществена опасност на дееца; обстоятелството, че е извършил две отделни
деяния, осъществени в непродължителен периоди от време, нарушаващи правото на
собственост на две различни лица и правото им на свободна воля при разпореждане
със собствени вещи, което говори за интензитет и упоритост в осъществяване на
престъпната дейност; използване на оръжие – нож за упражняване на принудата при
осъществяване на едно от деянията, включени в състава на продължаваното
престъпление; обстоятелството, че принудата се упражнява спрямо непълнолетни
или току – що навършили пълнолетие лица, които предвид етапа на психическо и
физическо развитие се явяват „лесни” жертви за подсъдимия, но на които подобни
посегателства могат да повлияят изключително негативно.
С оглед изложеното,
съобразявайки степента на обществена опасност на деянията, на дееца и
предвидените в закона рамки на наказанието за така извършеното престъпление –
от 5 до 15 години , съдът намери, че справедливо и съответстващо наказание за
извършеното от подсъдимия Ц.П.
престъпление е ШЕСТ ГОДИНИ
лишаване от свобода, което наказание в достатъчна степен ще допринесе за
постигане на целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК, които цели
очевидно не са постигнати с налагане на предишните ефективни наказания. Предвид
разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.371 т.2 от НПК и императивната разпоредба на чл.58 а ал.1 от НК вр. с чл.373 ал.2 от НПК,
така определеното наказание бе редуцирано с една трета и на подс. П. се наложи
наказание – ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода.
Предвиденото като възможност в
нормата на чл. 199 от НК наказание конфискация не бе наложено, тъй като
настоящия състав намери, че същото по никакъв начин не би съдействало за
реализиране на целите на наказанието, а и би било неизпълнимо,
предвид данните по делото за социалното и материално положение на подсъдимия и
липсата на имущество, което да бъде конфискувано.
В съответствие с
разпоредбите на чл.57 ал.1 вр. с чл.60 ал.1 вр. с чл.61 т.2 от ЗИНЗС следва да се определи първоначален „ СТРОГ” режим на изтърпяване на така
наложеното на подсъдимия Ц.Н.П. наказание ЧЕТИРИ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което
следва да се изтърпи в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Видно е от
материалите по дознанието, че подс. П. е бил задържан по ЗМВР от
18.04.2012г. до 19.04.2012г., както и по реда на чл.64 от НПК с МНО „ Задържане
под стража”, поради което и на основание чл.59 ал.1 от НК тези периоди
до влизане на присъдата в законна сила следва да се ПРИСПАДНАТ от наложеното на
подсъдимия наказание.
По делото са
приложени множество веществени доказателства, като по отношение на найлонов плик – обект №1,
съдържащ 1 бр. угарка; найлонов плик – обект №2, съдържащ 1 бр. угарка, найлонов
плик – обект №4, съдържащ салфетки, найлонов плик – обект №4, съдържащ 2бр. найлонови пликове съдът разпореди с
присъдата ДА СЕ УНИЩОЖАТ, след влизане на присъдата в законна сила, тъй като
представляват вещи без стойност. За приложеното като веществено доказателство
тъмно кожено яке се установи, че е собственост на подсъдимия и тъй като не е
било използвано за извършване на престъплението и притежанието му не е
забранено от закона, съдът постанови да бъде върнато на подс. Ц.Н.П., след влизане на присъдата в
законна сила. По делото е приложено като веществено доказателство и 1 бр. компютърен диск с надпис „ Verbatim”
със запис от охранителна камера за видеонаблюдение на ресторант „***” – гр. П..
Същото е било собственост на лицето А.
Г. и предадено от нея с протокол да доброволно предаване за нуждите на
досъдебното производство и на това лице
следва ДА СЕ ВЪРНЕ, след влизане на
присъдата в законна сила.
Предвид постановената осъдителна
присъда и на основание чл.189 ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия Ц.Н.П. се
възложиха направените по делото разноски в размер на 45 лв., които следва да се
внесат в полза на Държавата, по бюджета
на съдебната власт.
Причините
за извършване на престъплението са желанието на подсъдимия П. да задоволи
собствените си потребности и да набави средства за препитание по забранен от
закона начин, резултат на слабите му морално-волеви задръжки, трайно установени
престъпни навици и незачитане на установеният правов ред.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :