№ 8057
гр. София, 05.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110143874 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
357, ал.1, вр. чл. 128, т.2 КТ, чл. 215, ал.1, чл. 177, чл. 224, ал. 1 КТ, чл. 220 КТ, чл. 264
КТ и чл. 86 ЗЗД от С. В. А. против .... (....), чуждестранно акционерно дружество,
учредено съгласно законите на Република У., действащо в Република Б. чрез клон с
фирма „.... – клон Б.“ за сумите, както следва: 1. Сумата от 6895.48 лв.,
представляваща неплатени от ответника т.нар. „секторни плащания“, дължими за
периода 01.07.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата,
следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното
плащане; 2. Сумата от 1828.48 лв., представляваща лихва за забава плащането на
„секторните плащания“ за периода от падежа на съответното плащане до 12.08.2022г.;
3. Сумата от 1963.72 лв. – неизплатени командировъчни пари по смисъла на Раздел IV
от Наредба за служебните командировки и специализациите в чужбина, дължими за
периода 01.08.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата,
следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното
плащане; 4. Сумата от 3732.99 лв., представляваща неплатени възнаграждения по чл.
177 КТ, дължими за дните, през които ищцата е ползвала платен годишен отпуск през
посочени месеци в периода м.08.2019г.-04.05.2020г., ведно със законната лихва,
считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба – 13.08.2020г. до
окончателното плащане; 5. Сумата от 1038.41 лв., представляваща лихва за забава
върху всяко от неизплатените възнаграждения по чл. 177 КТ за периода от падежа на
съответното плащане до 12.08.2022 г.; 6. Сумата от 161.54 лв., представляваща
неплатено възнаграждение за работа на официални празници в периода 01.09.2019г.-
04.05.2020г., ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 7. Сумата от
40.80 лв., представляваща лихва за забава плащането на възнаграждението за работа в
1
дните на официални празници за периода от падежа на съответното плащане до
12.08.2022г. ; 8. Сумата от 8372.97 лв., представляваща неизплатена част от
дължимото от ответника обезщетение по чл. 224 КТ за неизползван платен годишен
отпуск, считано от датата, следваща датата на подаване на исковата молба –
13.08.2022г. до окончателното плащане; 9. Сумата от 1773.23 лв., представляваща
законната лихва върху неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по
чл. 224 КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г.; 10. Сумата от 3351,87 лв.,
представляваща неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие, считано от датата, следваща датата на
подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 11. Сумата от
709.86 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената част от дължимото от
ответника обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г.,
включително; 12. Сумата от 1117,29 лв., представляваща неизплатената част от
дължимото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ, считано от датата, следваща
датата на подаване на исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане; 13.
Сумата от 236.62 лв., представляваща законната лихва върху неизплатената част от
дължимото от ответника обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ за периода от 30.06.2020 г.
до 12.08.2022 г., включително.
В исковата молба се твърди, че страните са били обвързани от трудово
правоотношение, по силата на което от 07.03.2015г. е заемала длъжността „младши
член на кабинен екипаж“ при уговорена брутна заплата в размер на 3700 евро, платима
на 12 равни месечни вноски, в зависимост от действително отработените месеци, като
същата включва всички допълнителни месечни възнаграждения с постоянен характер,
в т.ч. основна заплата, брутна фиксирана сума за допълнителна работа, брутна
фиксирана работа за часовете, в които служителят е в режим на готовност или е бил
извикан на работа по време на такъв режим, брутна фиксирана сума за работа на
следобедни или нощни смени, както и брутна фиксирана сума за прослужено време.
Сочи, че е налице уговорка и за секторно плащане от работодателя за всеки
приключен сектор, като сумите за първите 2 сектора за всеки ден ще се считат
включени в размера на основната брутна заплата и ответникът няма да бъде длъжен да
прави отделни плащания и за тях. Допълва, че между страните е налице и уговорка за
плащане на допълнителни командировъчни пари. Пояснява, че сключеният между
страните договор е изменян последователно с анекси от 02.10.2017 г. и 09.02.2018г.,
като по силата на допълнителното споразумение от 02.10.2017 г. е заемала длъжността
„старши член на кабинен екипаж“. Твърди, че на 04.05.2020г. трудовият договор е
прекратен по инициатива на работодателя при условията на чл. 220, ал. 1 КТ. Заявява
недействителност на клаузата от трудов договор от 22.01.2015г. и последвалите анекси,
която гласи, че страните изрично се съгласяват и признават, че сумата от първите два
планирани и приключили сектора за всеки ден ще се считат включени в размера на
основната брутна заплата на служителя съгласно чл.5б и работодателят няма да прави
отделни плащания за тези сектори. Твърди, че посочената уговорка е в противоречие с
разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 247 КТ вр. чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Поддържа, че
работодателят не е изпълнил задължението си за плащане на уговорените
възнаграждения, поради което претендира същите в настоящото производство.
В съдебно заседание оспорва действителността на клаузата по чл. 31 от
договора, в частта, в която е предвидено, че общият размер на основния платен
годишен отпуск и допълнителният такъв за ненормиран работен ден е 25 работни дни,
2
като противоречаща на НРВПО във вр. чл. 155, ал. 5 и чл. 156, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ.
В срока за отговор е постъпил писмен такъв от ответника. Възразява се, че
исковете са недопустими, евентуално - неоснователни поради предявяването им
против ненадлежна страна. Поддържа се, че работодател на ищцата е не
чуждестранното юридическо лице, а българският му клон, който съгласно българското
законодателство притежава самостоятелна работодателска правосубектност съгласно
§1 от ДР на КТ - самостоятелно е наел ищцата; трудовият договор е подписан от
пълномощник на клона, не на чуждестранното юридическо лице; клонът изплаща
възнаграждението на ищцата и внася дължимите данъци и осигуровки; заповедта за
прекратяване на трудовия договор е издадена от клона; в анексите към трудовия
договор като работодател е посочен клонът; той има самостоятелно щатно разписание;
в трудовата книжка на ищцата клонът е вписан като работодател. Оспорват се всички
фактически и правни твърдения, изложени в исковата молба с възражение, че всички
дължими на ищцата суми са платени, като са изложени конкретни твърдения относно
дължимостта на всяка претенция. Твърди, че всички дължими суми към ищеца били
изцяло заплатени. По отношение на претендираните „секторните плащания“ твърди,
че са налице неправилни изчисления, тъй като същите били дължими след втория
сектор за деня, а ищцовата страна включвала всички прелетени сектори. Освен това
тези плащания се изчислявали и престирали в периода 21-20 число, а не 1-30 число,
като било възможно направените сектори за един месец да се платят през следващия.
Оспорва и претенцията за командировъчни плащания, като поддържа, че размерът,
записан в Приложение 3А от НСКСЧ, е приложим само за екипажите на
въздухоплавателни средства, които летят с национални и регистрационни знаци на
Република Б., каквито неговите не са. Оспорва и претенцията по чл. 177 КТ, както и
тази за заплащане на възнаграждение за работа през дните на официални празници.
Оспорва се доводът на ищцата, че в базата за определяне на плащанията по чл.177 КТ,
чл.264 КТ и чл.224 КТ следва да се включват секторните плащания. Релевира
възражение за погасяване по давност на основание чл.176а, ал.1 КТ на претендираното
от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за периода от 2015г. -
2016г. Направено е възражение за изтекла погасителна давност спрямо всички
предявени вземания, чиято изискуемост е настъпила повече от 3 години преди
завеждане на делото. Оспорва твърденията за недействителност на оспорените от
ищеца клаузи от договора и сключените към него анекси. Претендира разноски.
С протоколно определение от 20.11.2024г. е допуснато изменение на исковете
чрез тяхното увеличаване, както следва: иска по чл. 215 КТ от 1963,72 лв. на 9804,34
лв., иска по чл. 177 КТ от 3732,99 лв. на 9084,59 лв., иска по чл. 224, ал. 1 КТ от
8372,97 лв. на 11435,92 лв., иска по чл. 220, ал. 1 КТ от 3351,87 лв. на 4575,96 лв.,
иска по чл. 222, ал. 1 КТ от 1117,29 лв. на 1525,32 лв., иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху
претендираното обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ от 709,86 лв. на 983,83 лв., иска по
чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху претендираното обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ от 236,62 лв.
на 327,94 лв., които да се считат предявени в техните увеличени размери.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се
установява, че в периода 07.03.2015 г. до 04.05.2020 г. между ищцата и „.....“, със
седалище в Б., У., в качеството му на работодател, действащ в Република Б. чрез клон
с фирма „.... – клон Б.“ е съществувало трудово правоотношение, в рамките на което
ищцата е заемала най-напред длъжността „младши член на кабинния екипаж“, а
3
впоследствие „стюардеса“ и „старши член на кабинния екипаж“.
Видно от клаузите на приложения по делото трудов договор от 22.01.2015 г.
става ясно, че същият е сключен за неопределено време, считано от 07.03.2015 г., за
изпълнение на длъжността „младши член на кабинния екипаж“, при уговорен 3-
месечен изпитателен срок и уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на
3700 евро, платимо на 12 равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците,
действително отработени за работодателя, която сума включва всички допълнителни
месечни възнаграждения с постоянен характер, дължими на служителя съгласно
задължителните разпоредби на КТ, а именно: основна заплата в брутен размер от 2332
евро годишно, което се равнява на 194,33 евро/месец, брутна фиксирана сума от 185
евро годишно за допълнителна работа, извършена извън графика на дневна база или
над изискваните часове за работа, или в почивен ден, брутна фиксирана сума от
370евро годишно за часовете в режим за готовност, или когато служителят е бил
извикан на работа по време на режим на готовност, брутна фиксирана сума от 555 евро
за работа по време на следобедни и нощни смени и брутна фиксирана сума от 258 евро
годишно за прослужено време от датата на трудовия договор. В чл. 10, б. „б“ от
договора се предвижда, че след всеки планиран и приключен сектор работодателят ще
заплаща т. н. „секторно плащане“, като сумите за първите два планирани и
приключени сектора за всеки ден ще се считат за включени в размера на основната
брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят няма да бъде длъжен да
прави отделни плащания за тези сектори, като страните са се договорили, че към
момента на подписване на трудовия договор размерът на всяко стандартно секторно
плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в допълнение към
първите два сектора, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектор в един ден, ще бъде в
размер на 10,50 евро бруто, която сума ще бъде допълнително плащана от
работодателя. Уговорено е още, че служителят ще има право да получава за времето
на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по смисъла на
раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в размери,
допълнително установени в изрична заповед на работодателя.
Видно от анекс към договора от 21.12.2015 г., считано от 21.12.2015 г.
последният се изменя като служителят приема да изпълнява длъжността „стюардеса“,
при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 7530 лв., платимо на 12
равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за
работодателя, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на
КТ, а именно: основна заплата в брутен размер от 4742 лв. годишно, което се равнява
на 395,17 лв./месец, брутна фиксирана сума от 376 лв. годишно за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа,
или в почивен ден, брутна фиксирана сума от 753 лв. годишно за часовете в режим за
готовност, или когато служителят е бил извикан на работа по време на режим на
готовност, брутна фиксирана сума от 1130 лв. за работа по време на следобедни и
нощни смени и брутна фиксирана сума от 529 лв. годишно за прослужено време от
датата на трудовия договор. В чл. 4б от анекса се предвижда, че след всеки планиран и
приключен сектор работодателят ще заплаща т. н. „секторно плащане“, като сумите за
първите два планирани и приключени сектора за всеки ден ще се считат за включени в
размера на основната брутна заплата на служителя съгласно чл. 5б и работодателят
няма да бъде длъжен да прави отделни плащания за тези сектори, като страните са се
договорили, че към момента на подписване на трудовия договор размерът на всяко
4
стандартно секторно плащане за секторите, приключени от служителя в един ден, в
допълнение към първите два сектора, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектор в един
ден, ще бъде в размер на 24,45 лв. бруто, която сума ще бъде допълнително плащана
от работодателя.
С анекс от 02.10.2017 г. към процесния трудов договор, считано от 03.10.2017
г. служителят приема да изпълнява длъжността „старши член на кабинния екипаж“,
при уговорено брутно трудово възнаграждение в размер на 11295 лв., платимо на 12
равни месечни вноски, в зависимост от броя на месеците, действително отработени за
работодателя, която сума включва всички допълнителни месечни възнаграждения с
постоянен характер, дължими на служителя съгласно задължителните разпоредби на
КТ, а именно: основна заплата в брутен размер от 7113 лв. годишно, което се равнява
на 592,75 лв./месец, брутна фиксирана сума от 565 лв. годишно за допълнителна
работа, извършена извън графика на дневна база или над изискваните часове за работа,
или в почивен ден, брутна фиксирана сума от 1129 лв. годишно за часовете в режим за
готовност, или когато служителят е бил извикан на работа по време на режим на
готовност, брутна фиксирана сума от 1694 лв. за работа по време на следобедни и
нощни смени и брутна фиксирана сума от 793 лв. годишно за прослужено време от
датата на трудовия договор. Уговорено е размерът на секторното плащане, в
допълнение към първите два сектора, т. е. за всеки 3-ти, 4-ти, 5-ти и т. н. сектор в един
ден, да бъде в размер на 40,09 лв. бруто, която сума ще бъде допълнително плащана от
работодателя. Непроменени са останали всички останали разпоредби на основния
договор.
С анекс от 09.02.2018г. договорът е изменен, като размерът на основната
брутна заплата, включваща горепосочените компоненти, се увеличава на 12420 лв.,
считано от 01.01.2018г., като размерът на секторното плащане се запазва на сумата от
40,09 лева, заплащана допълнително от работодателя на месечна база. Непроменени са
останали всички останали разпоредби на основния договор.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 328,
ал.1, т.2 КТ – поради съкращаване на щата видно от заповед № 21118/04.05.2020 г.,
считано от 05.05.2020 г., доколкото в заповедта изрично е посочено, че 04.05.2020 г. е
последният работен ден. Със същата заповед е разпоредено да бъде изплатено
обезщетение по чл. 220 и чл224 КТ. Няма данни кога заповедта е връчена на ищцата.
По делото са представени фишове за заплати за м.07- 08.2019г., както и за
периода от м.10.2019 г. – 05.2020 г., установяващи начислените и изплатени от
работодателя суми за основна заплата, платен годишен отпуск и допълнителни
трудови възнаграждения. В същите дневните командировъчни пари са обозначени като
„per diem” (PD), а като „daily allowance“ (DA) са обозначени командировъчни
квартирни пари, който са в размер на 30 евро на нощ. Представени са също така
Правилник за вътрешния трудов ред от 02.04.2019 г., уреждащ въпросите на
вътрешния трудов ред при ответника, които са задължителни за всички негови
служители, както и Вътрешни правила за работна заплата от 01.04.2022 г., уреждащи
въпросите относно работната заплата при ответника, които са задължителни за всички
негови служители.
По делото е приложен документ, именуван „Обяснение на заплатите на
кабинен екипаж“, в който се посочват размерите на основната брутна годишна заплата
в лева, на общата основна брутна годишна заплата (включваща основна заплата и
надбавки за извънреден труд, готовност/на повикване, сменен режим/нощни смени,
трудов стаж), както и на секторните плащания за стандартен сектор, среден сектор,
5
дълъг сектор, свръх-дълъг сектор и дневни пари. Освен това са направени разяснения
относно изчислението на отделните елементи на заплатата – основна заплата, плащане
за сектор, комисиона. По отношение на секторното плащане е налице следното
обяснение: облагаема компенсация за броя прелетени сектори. Разграничени са
различните сектори, съобразно тяхната продължителност – S (стандартен сектор), M
(среден сектор), L (дълъг сектор), XL (свръх-дълъг сектор), като е посочено, че се
заплаща от трети сектор на деня на дежурството, първите два сектора се покриват от
дневните пари, а секторните плащания се изчисляват за период 21-во число на
предходния месец до 20-то число на текущия. За заеманата от ищцата длъжност
секторното плащане за стандартен сектор е в размер на 24,45 лв. (съответстващо на
уговореното в договора), дневните пари са в размер на 48,40 лв. По отношение на
дневните пари се сочи, че се заплащат според броя на отработените дни, не се облагат
с данък, а командировъчни в размер на 30 евро/нощувка се заплащат за нощувка далеч
от дома авансово в началото на месеца.
Страните не спорят, че в рамките на един месец след прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата е останала без работа, както и че летателните
средства на ответника не са с български регистрационни знаци.
За изясняване на спора по делото е изготвена и приета съдебно-счетоводна
експертиза. Установява се, че в процесния период А. е прелетяла общо 194 сектора,
като ответникът е заплатил възнаграждение в общ размер на 881,98 лв., съобразно
отразеното във фиша за заплата. Дължимото, според вещото лице възнаграждение за
всички изпълнени сектори за исковия период възлиза общо на 7777,46 лв., като
разликата между дължимо и платено възнаграждение за секторни плащания възлиза на
6895,48 лв., а лихвата върху тази суча възлиза на 1874,01 лв. Изяснява се, че в периода
01.07.2019г. – 04.05.2020г. работодателят е заплатил на ищеца сумата от 7297,29лв.,
като дължимите съгласно на НСКСЧ такива възлизат на 9804,34 лв. Съгласно
констатациите на вещото лице, ответникът е заплатил на ищеца възнаграждение за
платен годишен отпуск за 60 дни в размер на 3123,27 лв., като при включване към
основата за изчисляване на дължимото обезщетение на секторните плащания и бонуси
– при вземане предвид на всички прелетени сектори, същото възлиза на общо 6995,04
лв., съответно при включване към основата за изчисляване на дължимото обезщетение
на секторните плащания и бонуси – при вземане предвид на всички прелетени сектори
и на комисионната, начислена на ищцата от продажби на борда, същото възлиза на
общо 9084,59 лв. Вещото лице е изчислило и че дължимото възнаграждение за работа
на ищеца на официални празници в заявения период е общо 161,54 лв., а законната
лихва върху същото – 53,90 лв. Констатира се, че ответникът е заплатил на ищеца
следните обезщетения при прекратяване на трудовото правоотношение, както следва:
по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазване на тримесечното предизвестие в размер на 3 601,77
лв., по чл. 222, ал. 1 КТ сумата от 1200,59 лв. и по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван
платен годишен отпуск в размер на 37 дни е изплатена сумата от 1914,75 лв. Вещото
лице дава заключение относно размера на обезщетенията по чл. 220, 222 и 224 КТ в
няколко варианта, като при определяне на обезщетението по чл. 220 и 222 КТ за база
ползва изплатеното брутно трудово възнаграждение за м. 01.2020 г., а за това по чл.
224 КТ – за м. 02.2020 г. В експертизата са посочени и размерите на удължения платен
годишен отпуск за ищцата по реда на чл. 30 НРВПО за всяка календарна година
поотделно.
Вещото лице по изготвената ССчЕ е установила, че всички уведомления
относно сключване, изменение и прекратяване на трудовия договор, подавани към
6
НАП, са от името на „.... – клон Б.“, че клонът има Вътрешни правила за работната
заплата, Правилник за вътрешния трудов ред, графици на екипажи.
Вещото лице установява, че сумите, които са били изплащани за „дневни
пари“ на С. А., въз основа на т. нар. политика на дружеството, наименувана
„Обясненията на заплатите на кабинния екипаж“, „дневни пари“ (per diem или PD),
респективно „дневни надбавки“ (daily allowance или DA), са в размер на 7766,68 лв., от
които 7297,29 лв. представляват дневни надбавки за дните, в които ищцата е нощувала
в чужбина.
Във връзка с възраженията на ответника за липса на пасивна процесуална
легитимация по отношение на унгарското дружество по делото се изяснява, че
трудовото възнаграждение на ищцата е заплащано от „... – клон Б.“. Изяснява се, че в
„... – клон Б.“ има 393 служители в Б., сред които и изпълняващи длъжността
„стюард“, „пилот“ и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
На първо място съдът намира, че следва да се произнесе по възражението на
ответника за недопустимост по исковете поради предявяването им срещу ненадлежна
страна, като приема, че същото е неоснователно по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 357 КТ, надлежни страни по трудови спорове
относно възникването, съществуването и прекратяването на трудово правоотношение
са работникът/служителят и работодателят. Надлежната пасивна легитимация
принадлежи на работодателя, с когото е създадено трудовото правоотношение.
Съгласно § 1, т. 1 от ДР на КТ „работодател“ е всяко физическо лице, юридическо лице
или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено
образувание, като организационно обособената структура притежава специална
правоспособност да участва като страна в производство по трудови спорове, но
постановеното спрямо нея решение обвързва юридическото лице, в чиято
организационна структура тя е включена. Касае се за процесуална легитимация на
работодателя като главна страна по трудови дела, но не като процесуален субституент,
чиято легитимация измества тази на юридическото лице, което, предвид обвързаността
си от решението, е също процесуално легитимирано да участва по делото като главна
страна. Поради това като надлежни страни в процеса могат да участват както
организационно обособената структура - поради призната от Кодекса на
труда правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято
структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението (в
този смисъл - решение № 25/14.03.2022 г. по гр. д. № 1728/2021 г. на ВКС, III г.
о.; решение № 325/22.07.2011 г. по гр. д. № 954/2010 г. на ВКС, ІV г. о.). В случая по
ясен и недвусмислен начин исковете са насочени срещу дружеството – принципал,
като видно от представения трудов договор трудовото правоотношение е възникнало с
чуждестранното дружество – принципал, действащ чрез регистрирания в страната
клон, а не със самия клон на чуждестранния търговец. При това налице е съответствие
между обстоятелствената част на исковата молба и формулирания петитум, с който
исковете са насочени срещу чуждестранното дружество – принципал, с който се
твърди, че е бил сключен трудовият договор и съответно който е работодател на
ищцата. Следователно качеството на работодател на ответното дружество обуславя
участието му като надлежна страна по делото, респ. предявеният спрямо него иск е
допустим. В този смисъл възражението за ненадлежна легитимация на ответното
дружество – „...“ се явява неоснователно.
7
По исковете по чл. 128, т. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
За основателността на иска за заплащане на трудово възнаграждение в тежест
на ищеца е да докаже съществуването на трудово правоотношение с ответника и
полагането на труд за твърдения период, съответно настъпването на предпоставките за
начисляване на т. нар. „секторни плащания” и техния размер, както и падежа на това
задължение.
Безспорно между страните по делото е, че през процесния период са били
обвързани от трудово правоотношение, както и че за този период ищецът е изпълнявал
трудовите си задължения. Тези обстоятелства се подкрепят и от приетите по делото
писмени доказателства.
В конкретния случай с оглед наведеното възражение от страна на ищеца
относно валидността на уговорката в трудовия договор от 22.01.2015 г.,
регламентираща начина за заплащане на т.нар. „секторно възнаграждение“ с
твърденията, че същите противоречат на императивните разпоредби на чл. 242 и чл.
247 КТ вр. с чл. 4, ал. 2 и чл. 16, ал. 2, т. 2 НСОРЗ настоящият съдебен състав намира
следното:
Основната работна заплата е възнаграждение за изпълнението на определените
трудови задачи, задължения и отговорности, присъщи за съответното работно място
или длъжност, в съответствие с приетите стандарти за количество и качество на труда
и времетраенето на извършваната работа. Тя се определя от трудовия договор или в
споразумението по чл. 107 КТ, според прилаганата система на заплащане на труда.
Допълнителните трудови възнаграждения са различни плащания: за трудов стаж и
професионален опит, за по-висока лична квалификация, за нощен труд, за положен
извънреден труд, за работа през почивни дни и дните на официални празници, за
времето, през което работникът или служителят е на разположение на работодателя
извън територията на предприятието и др.
При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля
на страните, т. е. за какво страните са се споразумели и какъв правен резултат трябва
да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка една с друга и
всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на
договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При наличие на спор относно
точния смисъл на договорни клаузи съдът тълкува договора, изхождайки не само от
буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на изявлението.
При тълкуването на неясни клаузи следва да се имат предвид и да се изследват
обстоятелствата, при които е сключен договорът, породените към този момент
отношения между страните, произтичащото от това поведение на последните, вкл. и
след сключването му, които обстоятелства водят до цялостно изясняване на
действителната воля на страните (в този смисъл решение № 44/11.03.2022 г. по гр. д.
№ 2721/2021 г. на ВКС, IV г. о., решение № 505/03.01.2013 г. по гр. д. № 1476/2011 г. на
ВКС, IV г. о.).
В конкретния случай страните по трудовото правоотношение са се съгласили,
че при приключване на повече от два сектора на ден, работникът ще получава
допълнително възнаграждение за положения труд, като първите два сектора за деня се
включват в основната заплата, а следващите се заплащат допълнително. Уговорените
„секторни плащания“ за всеки полет всъщност представляват допълнително трудово
възнаграждение, част от което е включено в основното трудово възнаграждение, а
друга част се заплаща отделно в зависимост от изпълнените летателни часове, поради
8
което не може да става дума за противоречие със закона, тъй като клаузата касае
единствено размера на допълнителното трудово възнаграждение и начина и условията
за плащането му, което не е в противоречие с императивни правни норми. За горния
извод настоящият състав съобразява и „Обяснение на заплатите кабинен екипаж – .... –
клон Б.“, което приема, че има характер на вътрешни правила за работната заплата, т.
е. има характер вътрешен акт на предприятието по смисъла на чл. 37 КТ, са
установени елементите на заплатата, в която е посочено, че се включва секторно
плащане – облагаема компенсация за броя прелетени сектори, която се плаща от 3- тия
сектор на деня на дежурството, като първите два сектора се покриват от дневните
пари; допълнителните и офисните сектори се заплащат по ставка за стандартен сектор,
като секторите са диференцирани и по продължителност на полета. Предвидени са
дневни пари, които подлежат на плащане според броя отработени дни и не се облагат с
данък, както и командировъчни пари – плащане за нощувка далеч от дома в размер на
брутна фиксирана сума 30 евро/нощувка, авансово в началото на месеца според
планираните пътувания, която съответно се добавя/приспада от заплатата спрямо
реално извършените пътувания. Освен това, както трудовият договор, така и анексите
към него са подписани от работника, което обстоятелство не се оспорва от ищеца.
Следователно между страните е постигнато съгласие е израз на свободната моля на
страните и не противоречи на закона. Не може да се възприеме становището на ищцата
съответно за заобикаляне на закона посредством клаузата, тъй като с договорените
изменения в трудовия договор не се цели постигането на забранен от закона резултат,
доколкото от волята на страните по договора зависи дали ще се заплаща, при какви
условия и в какъв размер допълнително трудово възнаграждение.
Не са нарушени и разпоредбите на чл. 242 КТ и чл. 4, ал. 2 НСОРЗ, защото
страните са уговорили допълнително трудово възнаграждение, а положеният от ищеца
труд съобразно изпълнението на определените трудови задачи се покрива от основната
заплата. С оглед на това и доколкото НСОРЗ изрично предвижда в чл.13
възможността за уговаряне на допълнително възнаграждение и страните в
съответствие с ал. 2 на същия член са определили условията и размера на това
възнаграждение, то не е налице противоречие и с чл. 247 КТ.
От изложеното следва, че сочената уговорка е валидна и в тежест на ответника
не е възникнало задължение да заплаща първите два сектора, изпълнени от ищцата
през всеки полетен ден.
Съдът при съобразяване на данните от приложените по делото фишове за
заплати, дадените разяснения „обяснение на заплатите кабинен екипаж – .... – клон Б.“
и установеното в приетата по делото ССчЕ, която кредитира в посочената част като
обективно и компетентно изготвена, намира, че предявеният иск с правно основание
чл. 128, ал. 2 КТ е неоснователен, доколкото ищцата не се легитимира като кредитор
за процесното вземане. Това е така доколкото видно от фишовете за заплати в същите
изрично са посочени броят на летателните дни в съответния месец, броят на
необлагаемите сектори – т.е. тези за 1 и 2-ри сектор, включени в основното
възнаграждение по договора, общият брой на реализираните от ищцата сектори и
секторите по ведомост, като се установява, че в месеците 08.2019г., 02 -04.2020 г.
ищцата не е извършвала полети извън първите два сектора за деня. Като с оглед вида
на сектора S, M, L и XL се заплаща секторен бонус, който видно от фишовете и
заключението на вещото лице е изцяло изплатен на ищцата. Така дължимото трудово
възнаграждение в общ размер на 3608,11 лв. за периода 1.07.2019г.-04.05.2020г. е
изцяло изплатено на ищцата. Следователно няма останали неизплатени суми за
9
трудово възнаграждение, респективно искът по чл. 128, т. 2 КТ, както и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху възнаграждението следва да бъдат
отхвърлени.
По иска по чл. 215, ал. 1 КТ.
За да възникне субективното притезателно право на работника за
командировъчни е необходимо последният да е бил командирован от надлежен орган
за изпълнение на трудовите му задължения извън мястото на постоянната му работа.
Съгласно чл. 215 КТ при командироване работникът или служителят има право да
получи освен брутното си трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни
пари при условия и в размери, определени от МС с Наредба за служебните
командировки и специализации в чужбина.
Ищцата претендира сумата от 9804,34 лв., представляваща дължима сума за
неизплатени командировъчни за периода 1.08.2019г. – 04.05.2020 г., съгласно
уточнение на исковата молба от 01.09.2023 г.
При командироване работникът/служителят има право освен на брутното си
трудово възнаграждение още и пътни, дневни и квартирни пари при условия и в
размери, определени от МС – чл. 215, ал. 1 КТ. Командировъчните пари поначало
представляват компенсация за допълнителните разноски, които
работникът/служителят е принуден да направи по повод това, че е изпратен от
работодателя за изпълнение на трудовите си функции в друго населено място, и е
свързано със задължението на работодателя да осигури условия за изпълнение на
уговорената работа (чл. 127, ал. 1, т. 2 КТ). Съгласно законовата делегация МС има
право да определя само минимални размери на командировъчните пари – арг. чл. 228,
ал. 2 КТ, затова независимо от буквалния прочит на определените дневни
командировъчни пари в НСКСЧ, посочените в наредбата ставки са само минималните
размери – в този смисъл е формирана последователна и богата съдебна практика -
решение № 1047/23.06.2006 г. по гр. д. № 2875/2003 г. на ВКС, II г. о., решение №
406/7.04.2008 г. по гр. д. № 1916/2005 г. на ВКС, III г. о., ГК, решение №
1088/23.06.2006 г. по гр. д. № 2922/2003 г. на ВКС, III гр. о. и др. В случая се
претендират дневни командировъчни пари. С дневните пари се осигуряват средства за
храна, вътрешен градски транспорт и други разходи – чл. 18, ал. 1 НСКСЧ. Дневните
пари се определят в абсолютна сума. В конкретния случай дневните пари следва да се
определят съгласно чл.31, ал.2, вр. Приложение № 3а НСКСЧ. Съгласно текста на
същата персоналът на въздухоплавателните транспортни средства, които летят с
национални и регистрационни знаци на Република Б., включително екипажите на
„Авиоотряд 28", получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в Приложение №
3а. Безспорно в случая ищцата е част от екипажа на въздухоплавателни транспортни
средства, които не летят с национали и регистрационни знаци на Република Б.. В
НСКСЧ обаче няма установени ставки за персонала на въздухоплавателни средства,
които летят с чужди знаци. При това следва да се приеме, че и за последните са
приложими ставките, установени за екипажа на въздухоплавателни средства с
национални регистрационни знаци. От обстоятелството, че МС не е изпълнил
законовата делегация да определи размер на дневните пари за персонала на
въздухоплавателните транспортни средства, които летят с чуждестранни
регистрационни знаци, не може да произтичат неблагоприятни последици за
работниците/служителите - част от екипажа на въздухоплавателните транспортни
средства, които летят с чуждестранни регистрационни знаци, и в този случай не може
10
да се приеме, че работодателят има право едностранно да ги определя, без да е
обвързан от нормативно установената долна граница. При това по аналогия в случая
приложение следва да намери нормата на чл.31, ал.2 вр. Приложение № 3а НСКСЧ и
да се приеме, че дължимите дневни пари са в размер на 55 евро/ден. Както се посочи
по – горе, работодателят има право да определя само по – високи от установените в
НСКСЧ ставки на дневните командировъчни пари, поради което въпреки
формулировката, че техният размер е „до 55 евро“, по арг. на чл. 228, ал. 2 КТ се
приема, че се касае за минимална долна граница и установените размери са
минимални. В този смисъл следва да се тълкува и правото на работодателя да
определя различни размери съгласно чл.31, ал.6 (приложима ред. до изм бр ДВ бр.70
от 2023г.) НСКСЧ, съгласно която ръководителите на предприятия могат да определят
размери на командировъчните пари, различни от определените в приложения № 3, 3а,
3б и 3в, в зависимост от експлоатационни и технологични условия на работа и
организация на международните рейсове. Посочената норма следва да се тълкува в
смисъл, че при посочените условия работодателят има право да определя само по –
високи размери на дневните командировъчни пари. Установените в НСКСЧ дневни
командировъчни пари могат да бъдат намалявани само при изрично определени
случаи, посочени в наредбата. Такава е хипотезата на поемане на част от разходите от
приемащата държава или организация при установен относителен дял на разходите -
чл.18, ал.3, вр. ал.20, ал.2 НСКСЧ или при осигурен от приемащата държава пълен
пансион в натура, когато се изплаща 30 на сто от полагащите се дневни пари – чл.20,
ал.1 НСКСЧ. С позоваване на обстоятелството, че по време на изпълняваните полети
на ищцата като част от екипажа е осигурявано едно хранене ответникът цели да
обоснове основание за намаляване на установените размери на командировъчните
дневни пари съгласно чл.18, ал.3 НСКСЧ. Съдът намира позоваването на посочената
норма за неоснователно, защото нормата има предвид поемане на дневни разходи на
командирования служител от страна на приемащата държава или организация, т.е. от
държавата или организация, в която работникът/служителят е бил изпратен от
работодателя за изпълнение на трудовите си задачи. Организирането на хранене от
самия работодател по време на командировката не е предвидено като основание за
намаляване на дължимите дневни командировъчни пари. При това ирелевантно от
гледна точка решаване на въпроса за дължимия размер на дневни командировъчни
пари е дали ответникът е осигурявал хранене на ищцата като част от екипажа на
самолета по време на полетите. Ирелевантни са и съображенията за това дали ищцата
е имала разходи, които е следвало да посреща предвид организацията на работния
процес и краткото време за престой в чуждата държава между изпълнението на
отделните полети, доколкото както се посочи по – горе, дневните командировъчни
пари са установени в абсолютни размери с нормативно предвидена долна граница и не
подлежат на възстановяване срещу реално доказани разходи. Условията за тяхното
изплащане, вкл. основания за намаляването им, също са нормативно регламентирани.
Неоснователно е възражението на ответника, че в трудовите договори е уговорено, че
размерът на дневните командировъчни пари се установяват със заповед на
работодателя. Както се посочи по – горе, според правната уредба размерът на
дневните командировъчни пари се определя от МС чрез приемането на НСКСЧ, като в
случаите по чл.31, ал.6 НСКСЧ работодателят може да определи само по – високи
размери от установените в Наредбата (в този смисъл решение № 753 от 29.03.2011г. по
гр. д. №1283/2010г., ВКС, № 129 от 07.07.2016г. по гр. д. № 3736/2015г. ВКС), затова и
уговорки в противен смисъл между страните са недействителни и не пораждат правни
последици.
11
В случая между страните е уговорено, че ищецът има право да получава за
времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по
смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина в
размери, допълнително установени в изрична заповед от работодателя.
Неотносимо по отношение дължимостта на посочените в наредбата
командировъчни пари е обстоятелството, дали самолетите на дружеството летят с
национални и регистрационни знаци на Република Б., тъй като в индивидуалния
трудов договор страните изрично са уговорили, че служителят има право да получава
за времето на изпълнение на международни полети допълнителни командировъчни по
смисъла на раздел IV от Наредбата за командировките и специализациите в чужбина, и
в този смисъл би било недопустимо лишаването на български екипажи на самолети от
основни трудови права и поставянето им в по-неблагоприятно положение спрямо
други, полагащи труд при идентични условия, само въз основа на регистрационните
знаци на въздухоплавателното средство.
По делото нито се твърди, нито се установява да е установен по-висок размер
на дължимите командировъчни пари с изрична заповед на работодателя, поради което
при изчисляване размера на командировъчните средства следва да се приложат,
определените в НСКЧ минимални размери, въз основа на уредена в чл.215 КТ
законова делегация.
Заявеното от ответника едва с молба от 06.06.2023 г., оспорване, че на ищцата е
предоставяна безплатна храна, поради което размерът на дневните пари по НСКСЧ
следва да се намали със 70 %, евентуално и, че остатъкът от 30 % също не се дължи
поради липсата на свободно време между отделните полети, е направено извън срока
по чл. 131 ГПК, поради което макар да е допуснато събирането на доказателства във
връзка с него, съдът намира, че това негово възражение не следва да се разглежда.
Съгласно заключението на вещото лице, в периода от 01.08.2019г. до
04.05.2020г. работодателят е заплатил на ищеца общо 6254,82 лв. за командировъчни
пари. Дължимите суми съгласно Наредбата за същия период са 8403,72 лв., поради
което съдът намира, че за процесния период е останала дължима сумата от 2148,90 лв.
По възражението за погасителна давност следва да се посочи, че вземането за
командировъчни пари не е обвързано със срок – нито е доказано уговарянето на срок,
нито такъв е предвиден в закона, поради което давността започва да тече от
възникването на вземането (чл.114, ал.2 ЗЗД), т.е. от първо число на месеца, следващ
месеца, в който са дължими дневните командировъчни пари. Исковата молба е
заведена на 12.08.2022г. Изискуемостта на най-старото вземане за периода това за м.
08.2019 г. е настъпила на 01.09.2019г., т.е. по-малко от три години от датата на
депозиране на исковата молба. Ето защо и възражението на ответника е
неоснователно.
Предвид гореизложеното искът по чл.215 КТ следва да се уважи до сумата
2148,90 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер 9804,34 лв.
По иска по чл. 177, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение в случаите
на чл. 177 КТ се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението над
основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда,
допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов договор
или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в КТ, както и
12
други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15 НСОРЗ като допълнителни трудови
възнаграждения с постоянен характер наредбата определя тези, които се заплащат за
образователна и научна степен и за придобит трудов стаж и професионален опит,
както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с
полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост
единствено от отработеното време.
Съгласно чл.177, ал.1 КТ за времето на платения годишен отпуск
работодателят заплаща на работника или служителя възнаграждение, което се
изчислява от начисленото при същия работодател среднодневно брутно трудово
възнаграждение за последния календарен месец, предхождащ ползването на отпуска,
през който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
Спорът относно дължимия размер на обезщетението по чл.177, ал.1 КТ се
отнася до въпроса дали в базовото брутно трудово възнаграждение следва да се
включат и секторните плащания. Допълнителните възнаграждения с постоянен
характер са тези по чл.11 (за научна и образователна степен) и по чл.12 (за придобит
трудов стаж и професионален опит) НСОРЗ (чл.15, ал.1 НСОРЗ), а също така и
допълнителни възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се
за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от
отработеното време – чл.15, ал.2 НСОРЗ.
Съгласно приетото по - горе валидна е уговорката в трудовите договори за
това, че за първите два стандартни сектора на полетен ден не се дължи допълнително
възнаграждение под формата на секторно плащане. Такова съгласно валидната между
страните уговорка се дължи след 2 – ри сектор, т.е. за 3 – ти, 4 – ти и т.н. сектори. При
това релевантно е дали следва да се включват уговорените секторни плащания. Съдът
намира, че предвид обстоятелството, че е уговорено същите да се плащат ежемесечно
(т.е. изплащането им е постоянно), както и предвид обстоятелството, че основно
трудово задължение на ищцата е да изпълнява трудови функции като част от екипажа
на самолетите, обслужващи полетите, оперирарани от ответника – работодател,
изпълнението на сектори, т.е. полети с различна продължителност, характеризира
секторните плащания като такива с постоянен характер. Показателно за това е, че през
процесния период на ищцата ежемесечно са изплащани суми за секторни плащания,
видно от събраните доказателства – приети фишове за заплати и заключение на
вещото лице. При това и секторните плащания са сигурен доход за ищцата съгласно
уговореното и предвид естеството на изпълняваните от нея трудови функции.
Секторните плащания зависят от продължителността на изпълнените полети, в които
ищцата е участвала в екипажа, а последните се определят според полетния график.
При това следва да се приеме, че секторните плащания, дължими съгласно
уговореното след 2 – ри сектор на полетен ден представляват допълнително
възнаграждение, установено с трудовия договор и вътрешните правила на работната
заплата, което има постоянен характер и плащането му зависи единствено от
отработеното време, т.е. представлява допълнително възнаграждение по чл.177, ал.1,
т.3 НСОРЗ (в този смисъл решение № 50233/06.06.2023г. по гр.д. № 330/2022г. на ВКС,
IV ГО).
По делото няма спор относно дължимия размер на секторните плащания след
втория изпълнен сектор през полетен ден. В секторните плащания следва да се
включат и т.н. „секторни бонуси“, които също имат характеристиката на допълнително
възнаграждение с постоянен характер, защото представляват допълнително плащане
съобразно плануваните и изпълнени сектори, когато първите два изпълнени сектора за
13
полетен ден са над стандартната продължителност. При това така посочените
плащания – начислените във фишовете за заплати секторни плащания и секторни
бонуси, следва да се включат в базовото брутно трудово възнаграждение за определяне
на обезщетението по чл.177, ал.1, т.3 КТ. Плащането, представляващо комисионна за
продажба на стоки на борда на самолета, не се включва в базата за определяне на
обезщетението по чл.117, ал.1 КТ, защото не е допълнително възнаграждение с
постоянен характер – чл.17, ал.1, т.3, вр. чл.15 НСОРЗ. По същество неговото плащане
не е сигурно и предвидимо и то касае дейност на ищцата – продажба на стоки на борда
на самолета, която не е иманентно присъща на изпълняваната от нея длъжност, а е
само придружаваща основната й дейност. Отделно от това комисионната не зависи
само от отработеното време (арг. чл.15, ал.2 НСОРЗ). Комисионното плащане има за
цел да стимулира работника/служителя да увеличи броя на продажбите на борда на
самолета и е възнаграждение за определен трудов резултат – постигнат оборот от
продажби на стоки на борда на самолета. Същото плащане няма и характеристиките на
дължимо възнаграждение над основното възнаграждение според прилаганите системи
за заплащане на труда (чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ), защото в случая е уговорена
повременната система за заплащане на труда, а както се посочи, комисионната е
допълнително възнаграждение, което не е поставено в зависимост само от
отработеното време. При това в базата за определяне на обезщетението по чл.177 КТ
следва да се включи основната заплата, секторни плащания след втори сектор, както и
начисляваните секторни бонуси с характер на секторни плащания, както и всички
останали фиксирани суми като допълнителни възнаграждения, уговорени в трудовите
договори като елементи от брутното трудово възнаграждение.
В този смисъл за процесния период дължимото на ищеца възнаграждение за
платен годишен отпуск с включване размера за допълнително прелетени сектори
/извън първите два планирани и приключени сектора за деня, в това число и
начислените секторни бонуси) възлиза на 6995,04 лв., от които ответникът е заплатил
3123,27 лв., или дължима е останала сумата от 3871,77 лв.
Обезщетението по чл.177, ал.1 КТ следва да се плати заедно с работната
заплата, поради което ответникът изпада в забава с изтичане на уговорения срок за
плащане на трудовото възнаграждение – 10 – тия ден на месеца, следващ месеца, за
който е положен трудът. Размерът на обезщетението за забава е установено от вещото
лице в размер на 1020,22 лв.
Неоснователно е възражението за погасителна давност, защото вземането по
чл.177 КТ следва да се изплати заедно с трудовото възнаграждение, като
изискуемостта на най – старото претендирано вземане – това за м.08.2019г., настъпва
на 11.09.2019г. и от посочената дата до завеждане на делото – 10.10.2022г., не са
изтекли повече от три години (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.114, ал.1, вр. чл.116, б.“б“
ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане.
Предвид горните съображения искът по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до
сумата от 3871,77 лв., и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер
9084,59 лв. Искът за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
неплатен остатък от обезщетение по чл.177, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от
1020,22 лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1038,41 лв.
По исковете по чл. 264 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 264 КТ за работа през дните на официалните празници,
независимо дали представлява извънреден труд или не, на работника или служителя се
14
заплаща според уговореното, но не по-малко от удвоения размер на трудовото му
възнаграждение.
Предвиденото в нормата на чл.264, ал.1 КТ най – малко удвоено заплащане на
възнаграждението (ако не е уговорено по – високо увеличение на възнаграждението) е
компенсация на работниците/служителите, за които по график официалният празник е
определен като работен ден. Неоснователно се възразява от ответника, че такова
увеличено заплащане е изплатено съгласно уговорено в трудовия договор
допълнително възнаграждение във фиксиран размер. В трудовия договор е предвидено
допълнително възнаграждение във фиксиран размер за работа в почивен ден, от което
следва да се разбира, че е уговорено допълнително възнаграждение за работа в събота
и/или неделя, но не и през официалните празници по чл.154 КТ. Дължимото
увеличение за работа в официални празници през процесния период възлиза на сумата
от 296,63 лв., съгласно ССчЕ. Увеличеното възнаграждение за работа през официални
празници е част от задължението на работодателя да плати трудовото възнаграждение
и затова ответникът изпада в забава след изтичане на уговорения срок за плащане на
трудовото възнаграждение, т.е. от 11 – то число от месеца, следващ месеца, за който се
отнася плащането. Обезщетението за забава в размер на законната лихва върху всяко
забавено плащане върху дължимото увеличение на възнаграждението за работа в
официален празник, считано от 11 – то число на съответния месец, възлиза на сумата
от 53,90 лв. Ищцата претендира по-малки суми както за възнаграждение по чл. 264 КТ,
така и за обезщетение за забава, поради което с оглед диспозитивното начало
предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в претендираните размери, както
следва 161,54 лв. за главния иск и 40,80 лв. за акцесорната претенция.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност, защото
изискуемостта на най – старото дължимо вземане за увеличено възнаграждение за
работа в официален празник – това за 06.09.2019г., е настъпила на 11.10.2019г. и от
посочената дата до завеждане на делото – 12.08.2022г., не е изтекъл приложимият
тригодишен давностен срок (чл.358, ал.1, т.3 КТ, вр. чл.114, ал.1, вр. чл.116, б. „б“
ЗЗД). НепогА.о по давност е и акцесорното вземане.
По иска по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже прекратяване на
трудовия договор на основание, за което законът изисква отправяне на предизвестие,
както и размер на БТВ за последния пълен отработен месец от ищеца.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже спазване
на срока на предизвестието или плащане на обезщетение.
Не е спорно между страните, че процесното трудово правоотношение е
прекратено по силата на заповед от 04.05.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.2, пр.2 КТ,
което изисква отправянето на писмено предизвестие от работодателя до служителя в
сроковете по чл. 326, ал. 2 КТ. Не е налице спор между страните, че в процесния
договор са уговорили 3-месечно предизвестие, което в случая не е спазено, съответно
работодателят дължи обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ.
Спорен по делото е въпросът относно базата, която следва да бъде използвана
за изчисляване на неговия размер – конкретно дали следва да бъдат съобразени и
т.нар. „секторни плащания“ за първите два изпълнени от ищеца сектора.
Съгласно чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по чл. 228 КТ се включва основното трудово
възнаграждение, възнаграждението над основната заплата, определено според
15
прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните трудови възнаграждения
с постоянен характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния
или индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото
друго не е предвидено в КТ, както и други изрично изброени възнаграждения. В чл. 15
НСОРЗ като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата
определя тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит
трудов стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които
се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.
В процесния трудов договор е уговорено, че работното време на служителя ще
се определя на базата на двумесечен период от време при 40 работни часа на седмица
и работа на непрекъснати смени, включително и в неделни дни (чл. 25 от трудовия
договор). Касае се за „повременна“ система на заплащане на труда, зависеща
единствено от уговореното работно време. Уговореното в трудовия договор заплащане
на т.нар. „секторни плащания“ не са част от основното трудовото възнаграждение, а
представляват допълнително възнаграждение. За да може това допълнително
възнаграждение да се вземе предвид и да се включи при определянето на брутното
трудово възнаграждение, въз основата на което се определят обезщетенията по чл. 228
КТ – конкретно в процесния случай обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ, по чл. 222, ал. 1
КТ и по чл. 224, ал. 1 КТ, същото следва да е с постоянен характер по смисъла на чл.
17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ.
По въпроса за определянето на възнаграждението като такова с постоянен
характер има формирана съдебна практика, която настоящият състав споделя (в този
смисъл решение №540/07.07.2010г. по гр.д. № 895/2009г. на ВКС, IV ГО, решение
№847/14.01.2011г. по гр.д. №1558/2009г. на ВКС, IV ГО, решение №167/24.07.2013г. по
гр.д. №1372/2012г. на ВКС, III ГО и др.). Основният извод, направен от ВКС съобразно
цитираната практика е, че за основа за определянето на възнаграждението по чл. 228
КТ, се включват основното трудово възнаграждение и допълнителните трудови
възнаграждения с постоянен характер, които са предвидими и сигурни и са определени
в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в
предприятието и в индивидуалния трудов договор.
В настоящия случай уговореното между страните секторно възнаграждение е
обусловено единствено от изпълнените летателни часове над утвърдения норматив за
деня, респективно от отработеното време на борда на самолета, през което
работникът/служителят изпълнява трудовите си функции. Така уговорените плащания
са дължими без изискване за постигане на определен резултат, независимо от
качеството на положения труд и волята на работодателя. Средствата са предварително
определени по размер в трудовия договор и са дължими от работодателя заедно с
основното възнаграждение – помесечно.
Предвид изложеното и доколкото изплащането на това възнаграждение е
обусловено единствено от отработеното време от служителя /изпълнените летателни
часове/ и при тълкуване на разпоредбата на чл. 15, ал. 2 НСОРЗ, логически и
систематично заедно с разпоредбата на чл. 17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, както и съобразно
дадените в практиката разяснения, следва изводът, че предвидените месечни секторни
плащания, в това число и секторни бонуси, имат характера на допълнително трудово
възнаграждение с „постоянен характер“ по смисъла на чл.17, ал.1, т.3 от НСОРЗ, вр.
чл. 15, ал. 2 от същата Наредба и следва да се вземат предвид при определяне на
базата на обезщетенията по чл. 220 КТ за неспазено предизвестие, по чл. 222 КТ за
16
оставане без работа и по чл. 224, ал.1 КТ за неизползван платен годишен отпуск.
В базата за изчисляване на обезщетенията не следва да се включват
комисионите възнаграждения, които са били начислени към последния пълен
отработен месец, какъвто въпрос е формулиран от ищеца към ССчЕ. Служителят е
този, който черпи права от включване на посоченото възнаграждение в базата за
определяне на процесните обезщетения и негова е тежестта да установи
обстоятелствата, от които да се направи безспорно заключение, че подобен тип
плащания представляват задължителна ежемесечна добавка към основното трудово
възнаграждение, регламентирано е в правилата за работната заплата в предприятието
му и размерът му зависи само и единствено от конкретните резултати на служителя (в
този смисъл Решение №181/22.07.2015г. по гр.д. № 4554/2014г. на ВКС, IV ГО).
В процесния случай ищецът не ангажира доказателства, които да установят
характера на въпросните комисионни, като в тази връзка по-горе съдът прие, че
същите не са с постоянен характер и зависят от това дали и какви продажби на
продукти, предлагани на борда, ще бъдат реализирани по време на полета, т.е. са
свързани с постигане на определен резултат, и зависят от качеството на положения
труд, броя на пътниците и други фактори с непостоянен характер. В сключения между
страните трудов договор, както и в последващите анекси към него, не е уговорено
заплащането на такова възнаграждение като размер или механизъм за формиране на
основната работна заплата, съответно не може да се направи извод, че представлява
постоянен елемент от трудовото възнаграждение. Изложеното налага да се приемат за
ненастъпили тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан,
като изчислените от вещото лице комисиони следва да бъдат изключени от приетата
база за определяне размера на обезщетенията.
Предвид изложеното, за процесния период от 05.05.2020 г. до 04.08.2020 г.
дължимото на ищеца обезщетение за неспазено предизвестие с включване размера за
допълнително прелетени сектори (3-ти. 4-ти и т. н.), както и „секторният бонус“
представляват допълнителни трудови възнаграждения с предвидим и постоянен
характер, съдът счита че в размера на брутното трудово възнаграждение по чл. 228 КТ
- основа при определяне на дължимите обезщетения, следва да се включат и тези
плащания. По смисъл на чл. 228, ал. 1 КТ, под брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел, в т. ч. по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 1 КТ,
се има предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен
месец, т. е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките
работни дни (в този смисъл решение № 16/16.01.2025 г. по гр. д. № 2331/2023 г. на
ВКС, IV г. о., решение № 50037 от 15.03.2023 г. по гр. д. № 765/2022 г. на ВКС, III г. о.,
решение № 50089 от 21.12.2023 г. по гр. д. № 3102/2022 г. на ВКС, III г. о. и др).
Съгласно заключението на ССчЕ, в която част съдът кредитира и ползва при
формиране на своите изводи, последният пълен отработен месец на ищцата е м.
януари 2020 г., което възлиза общо на 1435 лв. (1035 лв. + секторен бонус 240,54 лв. +
секторно плащане -160,36 лв.). Предвид това, дължимото от работодателя обезщетение
за неспазено предизвестие възлиза на сумата 4307,70 лв. (1435,90 лв. х 3 месеца), а
разликата между тази сума и действително заплатеното от работодателя обезщетение,
за която е останал задължен, е сумата от 705,93 лв., до която сума искът с правно
основание чл. 220 КТ е основателен и следва да бъде уважен, а над нея и до пълния
предявен размер от 4576,96 лв. искът следва да бъде отхвърлен.
Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за
17
периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., определено на основание чл. 162 ГПК,
възлиза на 8,63 лв., до размера на която искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 983,83 лв. искът следва
да се отхвърли.
По иска по чл. 222, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже, че уволнението е
извършено на някое от основанията, посочени в чл. 222, ал. 1 КТ, че за процесния
период е останал без работа, както и размера на брутното трудово възнаграждение за
последния пълен отработен месец преди уволнението.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на вземането.
Обстоятелството, че ищцата е останала без работа за периода от 05.05.2020г. до
05.06.2020г. се установява от представеното по делото копие от трудовата книжка на С.
А.. Спорен по делото е въпросът дали дължимото обезщетение е погА.о в цялост от
ответника чрез плащане. По отношение на размера на брутното трудово
възнаграждение, в частност какво включва в процесния случай, важи изложеното по-
горе.
На основание чл. 162 ГПК и при съобразяване на експертното заключение по
допълнителната ССчЕ, при включване в базата за определяне на БТВ на сумите за
секторни плащания (след първите два изпълнение за деня) и бонус, без комисиони,
обезщетението възлиза на сумата от 1435,90 лв. Работодателят е заплатил обезщетение
в размер на 1200,59 лв., или разликата за доплащане е за сумата от 235,31 лв., до
размера на която искът е основателен и следва да се уважи, а за разликата над
посочената сума до пълния предявен размер от 1525,32 лв. – да бъде отхвърлен.
Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за
периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., определено на основание чл. 162 ГПК,
възлиза на 2,88 лв., до размера на която искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 327,94 лв. искът следва
да се отхвърли.
По иска по чл.224, ал.1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете се обуславя от установяване от ищцата, че е
работила по трудово правоотношение с ответника и че в нейна полза е възникнало
правото на ползване на платен годишен отпуск, което не е упражнено, и неговият
размер, както и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния
пълен отработен месец, настъпване на падежа на вземането и размера на
обезщетението за забава. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената
тежест задължение на работодателя – ответник е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че ищцата е ползвала платен годишен отпуск за посочения период
от време.
Съгласно чл. 224, ал. 1 КТ при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания
платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж.
Размерът на това обезщетение се определя съобразно правилата на чл. 177 КТ –
съгласно полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния
календарен месец, предхождащ прекратяването на трудовото правоотношение, през
който работникът или служителят е отработил най-малко 10 работни дни.
18
В исковата молба ищцата излага доводи за недействителност на клаузата от
процесния договор, съгласно която „основният платен годишен отпуск на служителя и
допълнителният отпуск за работа при ненормирано работно време е 25 работни дни“,
поради противоречието с разпоредбата на чл. 30 НРВПО, регламентираща правото
на работниците и служителите от летателния състав на гражданското въздухоплаване
на удължен платен годишен отпуск съобразно пролетените часове.
Изложеното налага да се тълкува дали ищцата попада в кръга лица, които имат
право на удължен годишен отпуск, съответно изпълняваната от същата длъжност
„младши член на кабинния екипаж/стюардеса/старши член на кабинния екипаж“ на
въздухоплавателното средство се включва в понятието „летателен състав на
гражданското въздухоплаване“ по смисъла на цитираната норма.
Съгласно чл. 155, ал. 5 КТ, някои категории работници и служители в
зависимост от особения характер на работата имат право на удължен платен годишен
отпуск, като категориите работници и служители и минималният размер на този
отпуск се определят от МС. Разпоредбата на чл.156, ал.1, т.1 КТ предвижда, че при
условията на чл. 155, ал. 2 работникът или служителят има право на допълнителен
платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо
от предприетите мерки – не по-малко от 5 работни дни, като видовете работи, за които
се установява допълнителен платен годишен отпуск, се определят с наредба на МС. В
тази връзка нормата на чл. 2, т. 4 от Наредбата за определяне на видовете работи, за
които се установява допълнителен платен годишен отпуск, приета на основание чл.
156, ал. 2 КТ, предвижда, че право на допълнителен платен годишен отпуск за видове
работи, извършвани при специфични условия и рискове за живота и здравето, които не
могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо от предприетите
мерки, имат и работници и служители, които извършват работи като членове на
екипажите от летателните състави на въздухоплаването. Съгласно чл. 30 от Наредбата
за работното време, почивките и отпуските, работниците и служителите от летателния
състав на гражданското въздухоплаване имат право на удължен платен годишен отпуск
съобразно пролетените часове, както следва: до 400 пролетени часа – 36 работни дни;
от 401 до 600 пролетени часа – 40 работни дни; от 601 до 700 пролетени часа – 45
работни дни; над 700 пролетени часа – 48 работни дни. Двете наредби не предвиждат
дефиниция за „летателен състав на въздухоплаването“, поради което терминът следа
да се тълкува съгласно чл. 46, ал. 1 ЗНА в смисъла, който най-много отговаря на други
разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на
Република Б..
Във връзка с горното, съгласно чл. 34 от Закона за гражданската авиация,
членовете на екипажа на въздухоплавателно средство включват членовете на полетния
екипаж и членовете на кабинния екипаж. В този смисъл са и Приложение № 1 и
Приложение № 6 към Конвенцията за международно гражданско въздухоплаване,
глава 1, дефиниции; както и Регламент /ЕС/ №965/2012 на Комисията от 5 октомври за
определяне на технически изисквания и административни процедури във връзка с
въздушните операции в съответствие с Регламент /Е0/ № 216/2008 на Европейския
парламент и съвета. Горните нормативни актове обаче не дават отговор на спорния
въпрос дали „летателният състав на гражданското въздухоплаване“ по смисъла на чл.
30 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, включва само членовете
на полетния/летателен/технически/авиационен екипаж по смисъла на Закона за
гражданската авиация, който пряко осъществява полета, или включва всички членове
19
на екипажа на въздухоплавателното средство, т.е. и кабинния екипаж, който се грижи
за пътниците по време на полета и отговаря за тяхната безопасност.
НРВПО, съгласно чл. 155 и чл. 156 от КТ, цели да предостави допълнителен
платен годишен отпуск за работа при специфични условия и рискове за живота и
здравето, които не могат да бъдат отстранени, ограничени или намалени, независимо
от предприетите мерки. В тази връзка, макар че отговорността за безопасността на
полета безспорно е по-голяма за членовете на летателния екипаж, неблагоприятните
условия, при които полагат труд всички членове на екипажа – честата смяна на
часовите зони, спадът на налягането, шум, вибрации и радиация, са еднакви както за
полетния екипаж, така и за кабинния екипаж. Предвид това съдът намира, че като
употребява термина „летателен състав“, наредбата не изключва кабинния такъв, а го
противопоставя на наземния състав, обслужващ въздухоплаването. Индиция в този
смисъл е и чл. 1, т. 4 от Наредбата за категоризиране на труда при пенсиониране /което
съгласно чл. 104 КТ, също се извършва съобразно характера и особените условия на
труд/, съгласно който от първа категория при пенсиониране е трудът на: пилот,
щурман, радист, борден инженер (механик), парашутист, стюардеса (стюард) и борден
съпроводител, работещи във въздухоплаването, а че ищцата е полагала труд първа
категория при ответника на основание раздел I, чл. 1, т. 4 МСТП за срока на договора
се установява и от приложеното копие от трудовата книжка, оформена от дружеството
работодател.
С оглед изложеното настоящият съдебен състав приема, че „летателният състав
на гражданското въздухоплаване“ по смисъла на чл. 30 НРВПО включва и кабинния
състав на екипаж на въздухоплавателното средство, т.е. и стюардите и стюардесите (в
този смисъл и Решение №1290/02.06.2022г. по в.гр.д. № 9262/2021г. на СГС), поради
което ищцата, която е заемала за срока на договора последователно длъжността
„младши член на кабинния екипаж/стюардеса/старши член на кабинния екипаж“ на
въздухоплавателното средство има право на удължен годишен отпуск по смисъла на
чл. 30 НРВПО.
Видно от представената по делото Политика за отпуските на „..... – клон Б. /л.
392-395/, в раздел „Основен и удължен годишен платен отпуск“ е регламентирано
правото на летателния и на кабинния екипажи на удължен годишен платен отпуск, в
зависимост от летателните часове на служителя през съответните календарни години,
които по съдържание съответстват изцяло на тези, уредени в чл. 30 НРВПО, считано
от 01.01.2019г., като изрично е уредено правото да получат съгласно описаните
правила и допълнителен удължен годишен платен отпуск за 2017г. и за 2018г. – чл. 9 и
чл. 10 от Политиката.
Съдът намира, че предвидените права, касаещи ползването на допълнителен
удължен годишен платен отпуск за посочените години, не са уредени в сключените
между страните последващи анекси към процесния трудов договор, но дори и при
позоваване на вътрешните правила на ответното дружество, обективирани в
обсъдената Политика за отпуските на „..... – клон Б., то за процесния период между
страните е действала именно оспорваната от ищеца клауза от трудовия договор.
Предвид изводите на съда, че ищецът е лице, което има право на удължен годишен
отпуск, клаузата на чл. 25 от договора, която урежда правото на служителя на основен
платен годишен отпуск и на допълнителен отпуск за работа при ненормирано работно
време в общ размер на 25 дни, противоречи на императивно установените минимуми в
чл. 30 НРВПО, поради което се явява недействителна и не следва ад се прилага.
20
От данните в приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение
работодателят е изплатил на ищцата обезщетение за неизползван платен годишен
отпуск в размер на 37 дни, възлизащо на стойност от 1914,75 лв. Вещото лице е
посочило, че остатъкът от неизползван платен годишен отпуск, в това число и този по
чл. 30 НРВПО, след приспадане на ползвания от ищцата общо за целия период на
действие на договора е 97 дни, както следва: за 2015 г. – 37 дни, за 2016 г. – 21 дни, за
2017 г. – 22 дни, за 2018 г. – 25 дни, за 2019 г. – 5 дни, за 2020 г. – „0“ дни. Според чл.
176а КТ, когато платеният годишен отпуск или част от него не е ползван до изтичане
на две години от края на годината, за която се полага, независимо от причините за
това, правото на ползването му се погасява по давност. В тази връзка, съдът намира за
основателно релевираното от ответника възражение по чл. 176а КТ относно
претендираните от ищцата вземания за обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода от
2015 г. – 2020 г., поради което дружеството дължи заплащането на обезщетение за
неизползвания остатък от платения годишен отпуск на ищцата в периода от 2018 г. до
2020 г. Съгласно данните в експертизата, ищцата не е разполагала с неизползван
платен годишен отпуск за 2020 г., поради което релевантен за изследване в настоящото
производство период е този от 2018 г. до 2019 г., доколкото вземанията за периода
2015 г. – 2016 г. са погА.и по давност. В чл. 224, ал. 1 КТ е предвидено, че при
прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право на
парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск и за неизползвания
отпуск, отложен по реда на чл. 176, правото за който не е погА.о по давност.
Съобразно изложеното в процесния случай като база за обезщетението следва
да се вземе възнаграждението за месец април 2020 г. с включените секторни плащания
за трети и следващи сектори, както и секторните бонуси, противно на приетото от
вещото лице за база възнаграждението за м. февруари 2020 г., доколкото последното
противоречи на чл. 224, ал .2 вр. чл. 177 КТ. Ето защо при съобразяване на данните от
фишовете за заплати, клаузите на процесния трудов договор относно
възнагражденията с постоянен характер и възприетото по-горе в мотивите относно
допълнителните възнаграждения с постоянен характер - секторните плащания за трети
и следващ сектор и секторните бонуси, и при съобразяване на формулата зададена от
вещото лице в ССчЕ среднодневното брутно трудово възнаграждение на стойност от
79,01 лв. Посоченият размер на среднодневното брутно трудово възнаграждение
умножен по броя дни неизползван платен годишен отпуск, в случая при съобразяване
на данните от ССчЕ относно полагащия се платен годишен отпуск на ищцата и
приложението на чл. 176а ГПК за част от исковия период, който не е погА. по давност
се равнява на 2488,82 лв., представляващи стойност на дължимото по чл. 224, ал. 1 КТ
обезщетение. При съобразяване на изплатеното от работодателят обезщетение в
размер на 1914,75 лв., следва че искането на ищцата е основателно за сумата от 574,07
лв., а за горницата над уважения размер до пълно предявения размер 11435,92 лв.,
както и за периода от 2015 г. до 2017 г. искът следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
Размерът на законната лихва за забава върху дължимото обезщетение за
периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., определено на основание чл. 162 ГПК,
възлиза на 7,02 лв., до размера на която искът е основателен и следва да се уважи, а за
разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 1773,23 лв. искът следва
да се отхвърли.
По предварителното изпълнение по чл.242, ал.1 ГПК :
21
Присъденото обезщетение по чл.177 КТ е еквивалент на дължимото брутно
трудово възнаграждение, защото за времето, в което работникът/служителят ползва
платен годишен отпуск, работодателят има задължение да му за плати обезщетение,
което замества брутното трудово възнаграждение, поради което това плащане подлежи
на предварително изпълнение по чл.242, ал.1, пр.3 ГПК.
На предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, пр.3 ГПК подлежат и
присъдените командировъчни пари по чл.215, ал.1 ГПК, доколкото командировъчните
пари обезщетяват служителя за допълнителните разходи, които същият се налага да
извършва, когато работи извън населеното място, в което е мястото на работа, поради
което представлява обезщетение за работа (в този смисъл е определениe от 12.04.2017г.
по ч.гр.д. № 1428/2017г. на ВКС, IV ГО).
На предварително изпълнение на основание чл.242, ал.1, пр.2 ГПК подлежи и
увеличеното възнаграждение по чл.264 КТ, защото същото е част от дължимото брутно
трудово възнаграждение и представлява възнаграждение за труд.
Не подлежи на предварително изпълнение обезщетението по чл.224 КТ, защото
обезщетението за неизползван платен годишен отпуск се дължи за това, че в рамките
на действащото между страните трудово правоотношение работникът/служителят не е
упражнил правото на платен годишен отпуск в пълния дължим обем, а не
представлява обезщетение за положен труд.
Предвид горното предварително изпълнение следва да се допусне за
присъдените суми по чл.215, ал.1 КТ, чл.177 КТ,чл. 224 КТ и чл.264 КТ, ведно със
законната лихва върху всяка главница от датата, следваща датата на подаване на
исковата молба – 13.08.2022г. до окончателното плащане.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът, съобразно уважената част от исковете в размер на 46,16 лв.,
представляваща действително заплатена сума за извършване на преводи на писмени
доказателства, както и разноски за адвокатско възнаграждение. Разноските на ищцата
за адвокатско възнаграждение в общ размер на 3000 лв. са претендирани без да е
посочено каква част от него за кой от предявените искове се отнася, поради което
съдът прие, че същото следва да се раздели на 13, при което претендираното такова по
всеки иск възлиза в размер от по 230,70 лв. Предвид горното, съобразно уважената
част от исковете в полза на ищцата следва да бъдат присъден разноски за адвокатско
възнаграждение в общ размер на 467,56 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски, съобразно с
отхвърлената част от исковете. Ответникът претендира разноски за депозит за вещо
лице в размер 2100 лв., за заплащането на които е ангажирал писмени доказателства,
както и 4242,82 лв. за адвокатско възнаграждение. За доказване на действително
заплатеното адвокатско възнаграждение са приложени четири фактури, платими по
банков път, както и нотификации за извършен превод по сметка на адвокатско
дружество „...“. Видно от същите се установява, че са заплатени единствено сумите по
фактура 25973 и 26376 на обща стойност 1408,19 лв. Следователно доказаните от
ответника разноски са в общ размер на 3508,19 лв., като съобразно отхвърлената част
от исковете на същия следва да се присъдят разноски в общ размер на 2766,39 лв. –
адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице по допуснатите СТЕ и
ССчЕ.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати по
22
сметка на съда сумата от 874,63 лв. държавна такса и разноски, съобразно уважената
част от исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „У.....“ – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република Б.
чрез „У..... – клон Б.“, ЕИК ..., да заплати на С. В. А., ЕГН **********, сумите, както
следва:
– на основание чл. 215, ал. 1 КТ сумата от 2148,90 лв.., представляваща
неизплатени командировъчни пари за полети в периода от 01.08.2019г. до04.05.2020г.,
ведно със законната лихва от 13.08.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния предявен размер от 9804,34 лв.
– на основание чл. 177, ал. 1 КТ сумата от 3871,77 лв., представляваща сбор от
неизплатени възнаграждения за дните, през които С. В. А., ЕГН **********, е
ползвала платен годишен отпуск в периода от 01.08.2019 г.до 04.05.2020г., ведно със
законната лихва от 13.08.2022 г. до изплащане на вземането, както и на основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 1020,22 лв., представляваща лихва за забава върху главницата
за неизплатени възнаграждения за времето на използван от ищцата платен годишен
отпуск за периода от 10.09.2019 г. до 12.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно
основания чл. 177 КТ за разликата до пълния предявен размер от 9084,59 лв., както и
иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1038,41 лв.;
– на основание чл. 264 КТ сумата от 161,54 лв., представляваща дължимо
трудово възнаграждение за положен труд през официални празници в периода от
01.09.2019г. до 04.05.2020г., ведно със законната лихва от 13.08.2022г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 40,80 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през
официални празници за периода от 11.10.20219 г. до 12.08.2022 г.;
– на основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата от 705,93 лв., представляваща
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение за неспазено
предизвестието, ведно със законната лихва от 13.08.2022г. до изплащане на вземането,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 8,63 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през официални празници
за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основания
чл. 220, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от 4576,96 лв., както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 983,83 лв.;
– на основание чл. 222, ал. 1 КТ сумата от 235,31 лв., представляваща
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение за оставане без работа за
срок от един месец, ведно със законната лихва от 13.08.2022г. до изплащане на
вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 2,88 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за работа през
официални празници за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основания чл. 222, ал. 1 КТ за разликата до пълния предявен размер от
1525,32 лв., както и иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер
от 327,94 лв.;
– на основание чл. 224, ал. 1 КТ сумата от 574,07 лв., представляваща
23
неизплатената част от дължимото от ответника обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск при уволнението, ведно със законната лихва от 13.08.2022г. до
изплащане на вземането, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата от 7,02 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане на трудовото възнаграждение за
работа през официални празници за периода от 30.06.2020 г. до 12.08.2022 г. ,като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основания чл. 224, ал. 1 КТ за разликата до пълния
предявен размер от 11435,92 лв., както и за периода от 2015 г. до 2017 г., както и иска
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата до пълния предявен размер от 1773,23.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. В. А., ЕГН **********, срещу „У.....“ –
чуждестранно АД, извършващо дейност в Република Б. чрез „У..... – клон Б.“, ЕИК ...,
искове с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за сумата от 6895.48 лв., представляваща
сбор от неизплатени трудови възнаграждения според изработеното т.нар. „секторни
плащания“ в периода от 01.07.2019г. до 04.05.2020г., както и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за сумата от 1828.48 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено
върху секторните плащания от трудовите възнаграждения за периода от падежа на
съответното плащане до 12.08.2022 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „У.....“ – чуждестранно АД,
извършващо дейност в Република Б. чрез „У..... – клон Б.“, ЕИК ..., да заплати на С. В.
А., ЕГН **********, сумата от 467,56 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. В. А., ЕГН ********** да заплати
на „У.....“ – чуждестранно АД, извършващо дейност в Република Б. чрез „У..... – клон
Б.“, ЕИК ..., сумата 2766,39 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „У.....“ – чуждестранно АД,
извършващо дейност в Република Б. чрез „У..... – клон Б.“, ЕИК ..., да заплати по
сметка на Софийски районен съд сумата от 874,63 лв. държавна такса и разноски по
уважените искове.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която са присъдени трудови възнаграждения и обезщетения по
чл. 177 КТ, чл. 215 КТ, чл. 224 КТ и чл. 264 КТ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
24