Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 12 октомври 2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Русенски административен съд, в публичното заседание на 05 октомври 2022 г. в
състав:
Председател: ДИАН В.
Членове: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО
ЙОСИФОВ
при секретаря ………. Цветелина Димитрова….…и в
присъствието на прокурора ……… Емилиян Грънчаров като разгледа
докладваното от ……… съдията В. ……… к.а.н.д. №335…… по описа
на съда за 2022 година,
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е касационно по чл. 63в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) във вр. чл. 208 и сл. по глава XII от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано след постъпила жалба от И.В.И.,***,
действаща чрез адв. Д. С.,*** против решение
№496/21.06.2022 год. на Русенски районен съд,
постановено по а.н.д №467/2022 г. по описа на съда, с което е потвърдено наказателно постановление (НП) № 21-1085-003065
от 01.12.2021 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр. Русе.
Със санкционния акт на жалбоподателя, в качеството му на водач на лек автомобил
Мицубиши Паджеро Вагон с рег. № ***, за нарушение на чл.174, ал.3 от Закон за
движение по пътищата са наложени административното наказание „глоба“ в размер
на 2 000 лева и „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
В жалбата се релевират оплаквания, че оспореното решение е
постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, което
е довело и до нарушение на материалния закон,
касационни основания, разписани в чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Твърди се, че техническо средство –
Алкотест-Дрегер, с което от служителите на МВР се извършва проверка за
установяване наличието или не на употреба на алкохол не било индивидуализирано,
както в АУАН, така и в НП, което не позволявало пък проверка за неговата
годност. А това нарушавало правото на защита на наказаното лице. Приемайки
обратното, че индивидуализацията на техническото средство при това нарушение не
е част от санкционния акт, РРС постановил своя съдебен акт в нарушение на закона,
осъществявайки основанията за оспорване, цитирани по-горе.
Иска се от касационната инстанция да отмени обжалваното решение и съответно
наказателното постановление.
Ответникът по касационната жалба в писмено становище я счита за
неоснователна и предлага да се остави в сила въззивното решение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение.
Представителят на прокуратурата счита касационната жалба за неоснователна,
а атакуваното решение - за правилно и законосъобразно.
След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и събраните
по делото доказателства и след касационна проверка съгласно чл. 218 АПК, Административният
съд намира следното:
Касационната жалба е подадена в законния срок, от надлежна страна и
производството е процесуално допустимо. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
С решение №496/21.01.2022 год. Русенският районен
съд e потвърдил наказателно постановление № 21-1085-003065 от 01.12.2021 г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ гр. Русе към ОД на МВР Русе. С
постановлението на касатора в настоящото съдебно производство, за нарушение на чл.174,
ал.3 от Закон за движение по пътищата, подробно описано и в санкционния акт, са
наложени административно наказание „глоба“, в размер на 2 000 лева и водачът е
„лишен от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца.
За да стигне до правните си изводи за законосъобразност на наказателното
постановление и да отхвърли жалбата срещу него, районният съд е установил от
фактическа страна следното:
На 08.11.2021г., около 17.55 часа, в гр. Русе,
до ДГ „Незабравка 2“ служители на Сектор ПП при ОД на МВР Русе извършили проверка
на лицето И.В.И., водач на л.а. Мицубиши Паджеро Вагон с рег. № ***. Причината
била сигнал до тел.112 на участвалото като свидетел във въззивното производство
лице – И. Пенева, която в същия ден около 17 часа е имала лек инцидент с
жалбоподателя, близо до детската градина. В разговор с него усетила, че речта
му е неадекватна. И. И. отказал да му
бъде извършена проверка с техническо средство – Алкотест-Дрегер за установяване
наличието или не на употреба на алкохол. Не изпълнил и предписанието за химико-технологично
лабораторно изследване на концентрацията на алкохол в кръвта.
Всичко изложено дало основание за Д. Горлоев,
служител в Сектор „ПП“ при ОД на МВР Русе, да приеме, че поведението на водача
нарушава разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП, съответно за това да състави на същата
дата и час от извършената проверка АУАН,
с който била ангажирана на административно-наказателна отговорност на И..
В съставения АУАН не са записани възражения
от приетото за нарушител лице.
Въз основа на този акт АНО, възприемайки
изцяло от фактическа и правна страна записаното в него, издал и оспореното пред
РРС наказателно постановление. В него, описвайки отново установените факти и
обстоятелства, той приел, че с деянието си, управляващият лек автомобил л.а. „Мицубиши
Паджеро Вагон“ с рег. № *** И. И., на посочената дата и час, в гр. Русе е
извършил нарушение на разпоредбата на чл.174, ал.3, пр. 1 от ЗДвП.
Текстът на чл.174, ал.3 от закона гласи: „Водач на моторно превозно средство, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от 2 години и глоба 2000
лева“.
Санкцията по това нарушение е константна /твърд
размер/ и не позволява на АНО да наложи наказание, различно от посоченото в
нея. Така касаторът за нарушението на чл.174, ал.3 от ЗДвП бил наказан с административните
наказания „глоба“ в размер на 2000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 24 месеца, поради отказът да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване наличието или не на употреба на алкохол, както и да се
подложи на химико-технологично лабораторно изследване по издаден такъв талон.
Русенският районен съд e изяснил описаната
по-горе фактическа обстановка след анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства.
Според съда съставомерността на деянието, с което е нарушена разпоредбата
на чл.174, ал.3 от ЗДвП е била установена по безспорен начин, съобразно събраните и приети доказателства.
Решаващият състав е приел, че действително, на 08.11.2021г., около 17.55
часа, в гр. Русе, до ДГ „Незабравка 2“, водачът на лек автомобил „Мицубиши Паджеро Вагон с рег. № ***, И.В.И. отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на употреба на алкохол и не изпълнил предписанието за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
концентрацията на такъв в кръвта.
Затова и районният съд приел, че жалбата, с която е сезиран е неоснователна
и потвърдил наказателното постановление. Отговорил и на възражението на
адвоката на оспорващата страна досежно възражението, изложено и пред касационната
инстанция за липсата на необходимост в АУАН и НП да се посочват данни за техническото средство – Алкотест-Дрегер, при
отказ на лицето да му бъде направен такъв тест.
Изводите на въззивната инстанция за
потвърждаване на санкционния акт за нарушението, описано в него са правилни и се
споделят напълно от касационния съд.
Съставомерността на деянието е била установена по безспорен начин, съобразно
събраните и приети доказателства. Районният съд е защитил в мотивите си
решението да потвърди обжалваното НП.
Жалбоподателят нито в административната, нито в съдебната фаза на
производството не сочи доказателства, които да оборят презумтивната доказателствена
сила на редовно съставения акт за установяване на административно нарушение, съгласно
чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Събраните в административно-наказателното производство и приети от районния
съд доказателства, както и доказателствата-гласни и писмени, събрани в съдебното
производство пред въззивната инстанция, безспорно сочат, че е налице и е доказано
по безспорен начин административното нарушение, извършено с процесния автомобил,
управляван от И. И.. Правилно решаващият
съдебен състав е приел, че обективираното от жалбоподателя поведение е било в
разрез с тези правила.
Касационната инстанция не счита за основателно възражението, което касаторът
излага в жалбата, с която е сезирал РАС, свързано с липсата на описание на техническото средство – Алкотест-Дрегер за установяване
наличието или не на употреба на алкохол в санкционния акт. На това възражение е отговорила още въззивната инстанция и касационният
състав не намира за необходимо да повтаря казаното от съдебния състав на РРС,
което изцяло споделя. Индивидуализацията на уреда - техническо средство – Алкотест-Дрегер би била важна, ако с него е извършена
проверка на водача, а не при отказ на водача да му бъде направена такава.
Важните и безспорно установени факти са установени и доказани, както от
събраните писмени доказателства, така и от разпита на различни свидетели.
Доказано е, че И. И. е управлявал лекия автомобил към него момент- 08.11.2021г., около 17.55 часа, в гр. Русе,
до ДГ „Незабравка 2“.
Качеството водач на процесното МПС не се и
спори. Всичко останало, за да е налице осъществен състава на административното
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП – отказът да бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на употреба на алкохол и неизпълнението
на предписанието за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на такъв в
кръвта, видно и от показанията на актосъставителя Горлоев, и от приетите и неоспорени писмени
доказателства също е доказано по категоричен начин, а това обстоятелство-отказът всъщност не
се и спори от наказаното лице.
С оглед на изложеното касационната инстанция намира, че законосъобразно е ангажирана
административно-наказателната отговорност
на водача на лек автомобил „Мицубиши
Паджеро Вагон“ с рег. № ***, правилно АНО е преценил размера
на наказанията, законосъобразни са и действията на районния съд, който със своето
решение е потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
Напълно неоснователни и недоказани остават доводите на касатора за неправилно
приложение на материалния закон и за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Административният съд намира атакуваното
решение за допустимо, валидно и постановено в съответствие със закона, а
подадената жалба срещу него-за неоснователна. Касационната инстанция напълно
споделя фактическите и правни изводи на районния съд. Те съответстват на
данните от събраните по делото доказателства и на материалния закон. Проверката
не сочи наличие на нарушения при постановяване на обжалваното решение, които да
съставляват касационно основание за отмяната му.
Решението на РРС по изложените в настоящите
мотиви съображения се оставя в сила.
С оглед изхода на спора, на ответника се
дължи поисканите от него разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 143, ал. 4 от АПК, чл.63д, ал.4 от ЗАНН и чл.27е от Наредба за заплащането
на правната помощ такива се дължат към ОД на МВР Русе/в чиято структура е
Сектор ПП/ в размер на 150 лева.
Мотивиран така и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
Оставя в сила решение №496/21.06.2022 год. на Русенски
районен съд, постановено по а.н.д №467/2022 г. по описа на съда.
Осъжда И.В.И.,***, ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на
вътрешните работи гр. Русе сумата от 150 (Сто и петдесет) лева, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: