Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 08.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На девети юни 2020 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело №3248 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Производството е с правно основание чл.422 ГПК и чл.79 от ЗЗД.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София твърди в исковата си молба, че по повод
Договор за мобилни услуги от 27.11.2014г. сключен за мобилен номер 0893/684447
по програма Резерв 23.99лв., ответникът Т.Н.К. е абонат на
дружеството-доставчик на мобилни услуги „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с абонатен номер
№********* за уговорения срок на действие на предпочетената абонаментна
програма до 27.11.2016г.
Отношенията по повод мобилен номер 0893/684447 са новирани с Допълнително
споразумение към договор за мобилни услуги от дата 30.07.2016г. с уговорен срок
на действие 24 месеца до 30.07.2018г., като абонатът е предпочел да ползва
абонаментен план Нон Стоп 40,99/30,99лв. промо June. При възползване от
преференциални условия на Оператора абонатът е взел мобилно устройство SAMSUNG
модел Galaxy АЗ 2016 Gold на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски
в размер на 6.79лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия
договор.
Въз основа на посочения договор ответникът ползвал предоставяните от
дружеството мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0893/684447 е
фактурирано под абонатен номер №*********.
Съгласно чл. 26 от Общите условия на мобилния оператор „ при ползване на
услуги чрез индивидуален договор заплащането на ползваните услуги се извършва
въз основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. При
сключване на индивидуален договор всеки потребител -страна по договора бива
уведомен за датата от месеца, на която ще му бъде издавана фактура.
Неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за
плащане на дължимите суми. “.
За потребените от абоната-ответник услуги за мобилен номер 0893/684447 за
периода от 01.11.2016 г. до 31.03.2017г. ищецът издал следните фактури с
абонатен номер №*********:
Фактура №**********/01.12.2016Г. за отчетения период на потребление
01.11.2016г. – 30.11.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 42,68лв. с ДДС; от които 25,82лв. без ДДС за месечен
абонаментен план Нонстоп, 6,79лв. за лизингова вноска, 1 24лв. за такса
Временно възстановяване на изходящия трафик и потребление, разходвано извън
пакета в размер на 2.10лв. без ДДС, от които 1,62лв. без ДДС за Други услуги
(номера 0700/0800/00800), 0,48лв. без ДДС за Кратки текстови съобщения (SMS).
Във фактурата бил отразен и баланс от предходен период с ДДС в размер на
0,11лв. Дължимата сума била платима в срок 16.12.2016г. Към фактурата било
приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.
Фактура №**********/01.01.2017г. за отчетения период на потребление
01.12.2016г – 31.12.2016г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 59,24лв. с ДДС, от които 25,82лв. без ДДС за месечен
абонаментен план Нонстоп, 6,79лв. за лизингова вноска, 17,49лв. за такси „Плати
с Теленор от Google Play Store” и потребление, разходвано извън пакета в размер
на 2.56лв. без ДДС, генерирани за Кратки текстови съобщения (SMS). Дължимата сума била платима в срок
16.01.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от потреблението на
ползвания мобилен номер.
Фактура №**********/01.02.2017г. за отчетения период на потребление
01.01.2017г. – 31.01.2017г. с начислена за периода сума за разговори и месечни
абонаменти в размер на 37,77лв. с ДДС, от които 25,82лв. без ДДС за месечен
абонаментен план Нонстоп, 6,79лв. за лизингова вноска. Дължимата сума била
платима в срок 16.02.2017г. Към фактурата било приложено извлечение от
потреблението на ползвания мобилен номер.
Абонатът потребил и не заплатил мобилни услуги на обща стойност 139,58лв.,
фактурирани за три последователни отчетни месеца - за месец 11.2016г. , за
месец 12.2016г., за месец 01.2017г. Към всяка от фактурите имало приложено
извлечение-детайлизирана справка от потреблението на ползвания номер.
С Кредитно известие № **********/01.03.2017г. за извършена корекция по
дълга, била сторнирана сума в размер на - 8.86лв. с ДДС за върнати на абоната
пропорционално начислени при сключване на абонамента такси, начислена била и
дължимата лизингова вноска в размер на 6,79лв. и отразен незаплатения баланс в
размер на 139.58лв., за предходните три отчетни периода, при което задължението
за плащане възлизало на сума в размер на 137,51лв.
Поради неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 137,51лв., на основание чл. 75,
вр.с чл.19б,в от ОУ на мобилния оператор, ищецът прекратил едностранно
индивидуалния договор на Т.Н.К. за ползвания абонамент и издал по абонатен
номер №********* на дата 01.04.2017г. крайна фактура №********** с начислена
обща сума за плащане в размер на 842.73лв. Начислената сума представлявала сбор
от незаплатения от абоната-ответник остатък в размер на 137,51лв. за
задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на мобилен номер 0893/684447 в размер на 596.58лв.,
както и незаплатени лизингови вноски в размер на 108.64лв.
Датата на деактивация на процесния абонамент била 21.02.2017г., като същата
се генерирала автоматично по вградената електронна система на Оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.
Така, абонатът бил в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил
крайния срок за ползване на абонамента до 30.07.2018г., съгласно Договор за
мобилни услуги от дата 30.07.2016г.
Неизпълнението на ответника обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза,
съдържаща се и в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли
в крайната издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения
абонамент. Изричната договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване
на настоящия договор през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер, посочен в него по вина или
инициатива на Потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Към настоящия момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за защита
на потребителите, дължимата неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите била в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
С оглед изложеното ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за
ползваната Програма Стандарт 40.99лв. (3 х 40.99лв. = 122.97лв.), за мобилен
номер 0893/684447 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 122,97лв.
Освен това, поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и
преустановяване на предоставяните услуги, на основание т.12, ал.2 от Общите
условия, приложени към лизинговите договори дължимите месечните вноски за
предоставеното на абоната устройство били обявени за предсрочно изискуеми.
Съгласно чл.3(2) от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен
номер 0893/684447, „Месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина за плащане
на задълженията на лизингополучателя в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и Общите условия на „Теленор България“ ЕАД“.
При сключване на процесния договор била посочена предпочетена дата на
фактуриране на услугите 01-во число от месеца. Така, падежът на лизинговите
вноски бил указания в месечните фактури срок за заплащане на фактурираните
услуги.
Неизпълнението на абоната да заплати в указаните срокове дължими към
оператора месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на
абоната на индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание
чл. 12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг /„Месечните вноски и
други плащания стават предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на
договорите за мобилни или фиксирани услуги, както и в случай на забава на
дължими съгласно тези договори плащания“/, са обявени за предсрочно изискуеми
лизинговите вноски, дължими след м.04.2017г., когато е издадена крайната
фактура №**********/01.04.2017г., съгласно уговорения погасителен план, както
следва:
- За устройство SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold, взето във връзка е
мобилен номер 0893/684447, се дължала цената в размер на 108,64 лв. след м.04.2017г., съответно периодът, за
който са дължими предсрочно изискуемите лизигови вноски е от м.04.2017г. до м.06.2018г.
Като абонат на обществената телекомуникационна мрежа на мобилния оператор
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД Т.Н.К. се съгласила и е приела Общите Условия на
Оператора за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги.
Съгласно чл. 49 от Общите Условия, Теленор има право да получава в срок всички
плащания, дължими от потребителя в уговореното количество и на уговореното
място. Според чл.71 „Потребителят е длъжен да заплаща определените от Теленор
цени по начин и в срокове за плащане, посочени в т. 27 от тези Общи условия, а
именно в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на
издаването й“. Незаплащането в срок на издадените от Оператора на абоната
фактури за ползваните мобилни услуги обусловило правото на Теленор /чл.75 от
ОУ/ да прекрати едностранно индивидуалния договор на Т.Н.К..
Ищецът сочи, че съгласно сключения договор за мобилни услуги, страните имат
права и задължения, описани в него и общите условия на доставчика на мобилни
услуги. Към индивидуалния договор се прилагат клаузите на публикуваните общи
условия и те са неразделна част към него. По силата на същите, индивидуалният
договор влиза в сила от момента на подписването му от страните, а за
неуредените случаи в индивидуалния договор са в сила общите условия на договора
за предоставяне на мобилни услуги!
В конкретният случай ответникът подписал договори за услуги с мобилния
оператор, ползвал е мобилен номер 0893/684447 и не е изпълнил задължението си
по договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава. Издадени са фактури и в срок не ги е заплатил.
Изпълнен е фактическият състав на едно договорно неизпълнение по чл.79 ЗЗД, за
което ответникът следва да понесе отговорността си.
Ищецът заявява също, че допирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК и по образуваното ч.гр.дело №5655/2018г. била издадена
заповед за изпълнение, но тъй като същата била връчена на длъжника при
условията на чл.47 ал.5 ГПК, на ищецът било указано да предяви иск за
установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да признаете за установено по
отношение на ответника Т.Н.К., че към нея съществува изискуемо вземане на ищеца
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД София, в размер на 137,51 за незаплатени
далекосъобщителни услуги за абонатен номер №********* за периода от
01.11.2016г. до 31.03.2017г., ведно със законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 ГПК до окончателното
плащане на сумата.
Моли съда да осъди ответника Т.Н.К. да заплати на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“
ЕАД: сума в размер на 122,97лв., представляваща начислена договорна неустойка
за неизпълнение в размер на три стандартни за ползваната програма месечни
абонаментни такси по Договор за мобилен номер 0893/684447 с абонатен номер
№*********; сума в размер на 108,64 лв., представляваща незаплатени лизингови
вноски за периода от м.04.2017г. до м.06.2018г. по Договор за лизинг от
30.07.2016г. с абонатен номер №********* за мобилно устройство SAMSUNG модел
Galaxy АЗ 2016 Gold. Претендира направените в заповедното производство и по
настоящото дело разноски.
Ответникът Т.Н.К. представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, чрез
назначения особен представител, в който заявява, че ищецът е прекратил
едностранно действието на сключения между страните договор. Исковата молба е
подадена в съда на 20.06.2019г. В исковата молба се твърди, че ответникът се е
съгласил с Общите условия на ищеца, но по делото липсвал представен екземпляр
от Общите условия подписан от ответника. По отношение на претенцията за
заплащане на лизинговите вноски за закупено устройство, по делото липсвал
представен подписан от ответника приемо-предавателен протокол удостоверяващ, че
устройството предмет на договора за лизинг е предадено на ответника от ищеца,
поради което претенцията на ищеца е неоснователна.
Заявява също, че предявеният иск е погасен по давност и следва да бъде
отхвърлен на това основание. Позовава се на чл.111 б.В ЗЗД и заявява, че
вземанията за периодични плащания, каквото представлява вземането на ищеца за
заплащане на сумата от 137.51 лв. - представляващо незаплатена
далекосъобщителна услуга, се погасяват с изтичане на три годишна давност.
Претенцията за заплащане на сумата, представляваща неустойка за предсрочно
прекратен договор също счита за погасена по давност /чл.111 б.Б ЗЗД/.
Счита претенцията за заплащане на сумата представляваща неустойка за
предсрочно прекратен договор за неоснователна, като съображенията са, че
неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна
по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или
определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на
породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани.
Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени
предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно
задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното
задължение. Сочи, че според ищецът страните са уговорили, че ако в срока на
действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от настоящия
договор или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и
да получи неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди,
оставащи до изтичането на срока по този договор.
Заявява, че съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в
хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично
изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните
неустойка за забава се дължи - в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение,
обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се
запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката
за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за
развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е
била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната
неустойка - за частта от договора, която се прекратява. Сочи, че в решение №
228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., II Т. О. на ВКС,
постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна
и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да
санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора.
За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не
трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите
нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения.
Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка
нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.З ЗЗД и препятства възникването
на вземането и на задължението за неустойка. Предпоставките и случаите, при
които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите
нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. №
1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали
една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за
неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във
всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с
правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като
противоречието със закона - нищожност на договора. Константната практика,
формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че
съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при
разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна
преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните
са се позовали на нищожността й - в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по
т. д. № 115/2010 г. на ВКС, II Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д.
№ 1050/2011 г„ на ВКС, II Т. О.
Претендираната от ищеца компенсаторна неустойка противоречала на добрите
нрави, тъй като уговореният размер, формиран от всички месечни абонаментни
такси (без отстъпки) до изтичането на срока на договора нарушава принципа на
справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016
г. по т. д. № 203/2015 г., ТК, I Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в
договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски
за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има
характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е
нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с
обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за
заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди,
оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на
задължението, обуславяла извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на
клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Размера на вредата
на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на
услугата) до края на срока на действие на договора, създавал само илюзорно
право на прекратяване на договора от страна на ответника — потребител, т.е.
същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от
потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг
потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на
същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за
компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника
и предявеният иск следвало да се отхвърли като неоснователен.
С оглед гореизложеното моли съда да отхвърли изцяло като неоснователен и
недоказан предявения иск за посочените в петитума на исковата молба суми.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Видно от приложеното ч.гр.дело №5655/2018г. по описа на СтРС, на основание
чл.411 ал.3 ГПК, съдът е издал заповед за изпълнение, съгласно която е
разпоредил длъжникът Т.Н.К. да заплати на кредитора „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
София сумата от общо 842,73лв., потребени и незаплатени далекосъобщителни
услуги по фактура №**********/01.04.2017г., ведно със законна
лихва върху главницата от 07.11.2018г. до изплащане на вземането, 21,37 лв.
лихва за забава за периода 17.04.2017г. до 28.10.2018г., както разноски -25,00
лева държавна такса и 180,00 лева адвокатско възнаграждение. С разпореждане на основание чл.415 ал.1 т.2 ГПК на заявителя е указано, че
може да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от връчване на
разпореждането. В указания срок заявителя е предявил иск относно вземането си.
По делото не се спори и се установява от представените писмени
доказателства, че страните са били в договорни отношения по Договор за мобилни услуги
от 27.11.2014г., съгласно който ищецът, в качеството
му на оператор е предоставил на ответника - потребител услуги за мобилен телефонен номер ********** при условия съгласно Общите условия и клаузите на
договора; Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги
от 30.07.2016г., съгласно което ищецът е предоставил на ответника услуги при
предпочетения от последния абонаментен план за срок до 30.07.2018г. и мобилен телефонен апарат SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold. Предоставянето
на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно
който общата цена на лизинговата вещ е 306,16 лв. с вкл. ДДС, като лизингополучателят
се задължил да заплати първоначална
лизингова вноска 150лв. с ДДС и 23 месечни лизингови вноски от по 6,79лв.
всяка, като е предвидено те да се фактурират съгласно сроковете, условията и
начина на плащане на задълженията на лизингополучателя.
По делото не се оспорва, че ищецът е изпълнил задълженията си по договорите
и е предоставил договорените услуги, от което следва, че в тежест на ответника
възниква задължението за заплащане на цената на всички предоставени услуги в
сроковете съгласно Общите условия и сключените между страните договори.
За предоставените услуги ищецът е издал следните фактури: Фактура №**********/01.12.2016г.
за сумата от 42,57лв. С ДДС /месечен абонаментен, лизингова вноска/; Фактура №**********/01.01.2017г. за сумата от 59,24лв.
с ДДС /месечен абонаментен план, лизингова вноска, такси „Плати с Теленор ” и
потребление, разходвано извън пакета/; Фактура №**********/01.02.2017г. за сумата
от 37,77лв. / месечен абонаментен план, лизингова вноска/. С Кредитно известие
№ **********/01.03.2017г. е извършена корекция със сумата в размер на – 8,86лв.
с ДДС; Крайна Фактура № **********/01.04.2017г. за сумата от 842,73 лв. с ДДС, включваща неустойки за предсрочното прекратяване на
договора в размер на 596,58 лв., предсрочно
изискуем остатък от лизинговите вноски по Договор за лизинг – 108,64 лв. и
137,51лв. задължения за ползвани услуги от предходен период.
По делото не се оспорва от ответника, че последния не е
изпълнил задължението си по цитираните договори за заплащане в договорените
срокове на цената на предоставените услуги, поради
което и в съответствие с уговореното в договорите и регламентираното в Общите
условия, ищецът е прекратил едностранно същите.
От
представения по делото договор за лизинг от 30.07.2016г. е видно, че ищецът се
е задължил да предостави на ответника за временно възмездно ползване следното
устройство: SAMSUNG модел Galaxy АЗ 2016 Gold, а ответникът се е
задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 306,16 лв. по начина,
посочен в договора – първоначална лизингова вноска от 150лв. с ДДС, платима към
датата на сключване на договора и 23 броя месечни лизингови вноски от по
6,79лв. С подписа си ответникът е удостоверил, че е получил устройството във
вид, годен за употреба, функциониращо и в съответствие с договорените
технически характеристики /чл.4 от договора/. Ответникът не е ангажирал
доказателства, че е изпълнил задължението си за заплащане на месечните
лизингови вноски, като непогасения остатък възлиза общо на 108,64 лв. Освен
това ответникът не ангажира доказателства, че е върнал вещта. С оглед неизпълнение
на задълженията по договора за лизинг, на основание чл.12 ал.2 от ОУ към
договора за лизинг месечните лизингови вноски за изплащане на устройството са
станали предсрочно изискуеми и са дължими в пълен размер. Нещо повече, договорът
е със срок от 23 месеца и срокът му е изтекъл на 30.06.2018г., преди завежда на
иска на 19.06.2019г.
Предвид
изложеното съдът намира, че предявените искове: установителен за установяване
вземането от 137,51лв. за неизпълнено задължение за заплащане на
далекосъобщителни услуги, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело 5655/2018г. по описа на РС Ст.Загора; и осъдителен за сумата
от 108,64лв. неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.07.2016г.,
се явяват основателни и доказани.
Задължението
за неустойка ищецът основава на Договора за мобилни услуги, в който е
уговорено, че в случай на предсрочно прекратяване на договора по вина на
потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за
абонаментния план месечни такси до края на срока на договора.
С
неизпълнението в срок от страна на ответника на задълженията му по договорите и
предсрочното им прекратяване ищецът обосновава начисляването на неустойка в
посочените по-горе размери.
Съдът счита обаче, че клаузата за неустойката, уредена в представените
договори е неравноправна и съответно нищожна на основание чл.146
ал.1 и ал.2 от ЗЗП във връзка с чл.143 т.5, т.9 и т.14 от ЗЗП във връзка с чл.3
§ 1 от Директива 93/13/ЕИО на Съвета,
тъй като с определяне на неустойка в размер на оставащите абонаментни месечни
цени до края на срока на договора се създава значителна неравнопоставеност
между страните по договора. С оглед начина на попълване на договорите и
обстоятелството, че договорите се съставят предварително и полетата се попълват
от представител на ищеца-търговец следва да се приеме, ответникът не е имал
възможност да изрази воля и съгласие по отношение на клаузата за неустойка, което
налага извода, че не е налице индивидуално уговорена клауза между страните. Освен
това, неустойката в размер на оставащите месечни
абонаментни такси до края на срока на договора или на някои от тях, договаряна от
доставчиците на услуги, вече трайно се приема за нарушение по чл.68г ал.1 от
ЗЗП от КЗП и за нелоялна търговска практика. Следва да се отбележи,
че уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно
прекратяване на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от
потребителя, определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от
прекратяване на договора до изтичане на уговорения в него срок или на някой от
тях, е нищожна и поради противоречие с добрите нрави на основание чл.26 ал.1
пр.3 ЗЗД, тъй като по този начин мобилният оператор по прекратения договор ще
получи имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на услугата
по договора. В този смисъл трайната практика на ВКС - решение
№110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, I т.о., решение № 219/09.05.2016г.
по т.д. № 203/2015г. на ВКС, I т.о. и др.
Предвид изложеното съдът намира, че начислената
във Фактура №
**********/01.04.2017г. неустойка в
общ размер 596,58 лв., която се
претендира в размер 122,97лв. /3 месечни абонаментни такси/ е недължима, поради нищожност на клаузите, с които е
уговорена.
Ответникът
е направил възражение, че вземанията на ищеца са погасени по давност. Съдът
намира възражението за неоснователно, тъй като в случая е приложима
тригодишната давност по чл.111, б. „в“ ЗЗД и тя не е изтекла както към датата
на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.11.2018г., така и към
депозиране на исковата молба – 19.06.2019г. по отношение на осъдителния иск.
В настоящото производство ищецът е предявил частично установителна
претенция по издадената заповед за изпълнение - само за сумата от 137,51 лв.,
представляваща цената на предоставените мобилни услуги, като за главницата
предмет на заповедното производство и то частично – за 122,97лв. неустойка и
108,64лв. неплатени лизингови вноски е предявен осъдителен иск., а в останалата
част до претендирания размер 842,73лв., както и за претендираната в заповедното
производство лихва за забава не е предявен иск. В тази връзка, доколкото не е
предявен установителен иск за цялото вземане по заповедта, за онази част от
него, която не е предмет на настоящия процес, издадената заповед за изпълнение
подлежи на обезсилване от заповедния съд /ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС/.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявения иск за установяване
вземането на ищеца за главница се явява основателен в размера 137,51 лв.,
представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената на предоставени
мобилни услуги. Основателен и доказан се явява и осъдителния иск за сумата от
108,64лв., представляваща неплатени лизингови вноски, поради което тези искове
следва да бъдат уважени. Искът за вземането на ищеца за неустойка в размер на 122,97лв. следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Съгласно т.12 ТР №4/18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело №4/2013г. на ОСГТК,
съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив с настоящото решение и по
дължимостта на разноските в заповедното производство. В изпълнение горното
съдът намира, че направените от ищеца в заповедното производство разноски
/държавна такса и адвокатско възнаграждение/ следва да му бъдат присъдени
съразмерно с уважената част от иска, а именно в размер на 32,62лв.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски /държавна такса, адвокатско
възнаграждение, възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за особен
представител/ съразмерно с уважената част от исковете в размер на 546,90лв.
Водим от горните
мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Ст.Загора,
кв.Три чучура №61 ет.3 ап.20, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от
адв.М.Т., АК Ст.Загора, че същата дължи
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6,
сумата от 137,12 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената на
предоставени мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от 27.11.2014г. и
Допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 30.07.2016г., ведно
със законната лихва върху главницата
от 07.11.2018г., за изпълнението на
което парично задължение е издадена в полза на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, с
п.а. против Т.Н.К., с п.а.
заповед №3260/08.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело №5655/2018г. по
описа на СтРС.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Ст.Загора, кв.Три чучура №61 ет.3 ап.20, представлявана на основание чл.47
ал.6 ГПК от адв.М.Т., АК Ст.Загора, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД София,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район Младост,
ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, сумата от 108,64 лв., представлява неплатени лизингови вноски по договор за лизинг от 30.07.2016г., ведно със законната лихва от
завеждане на иска – 19.06.2019г. до окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, против Т.Н.К., Т.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Ст.Загора,
кв.Три чучура №61 ет.3 ап.20, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от
адв.М.Т., АК Ст.Загора, иск за сумата от 122,97лв. /три месечни такси/
неустойка за
предсрочното прекратяване на договор за мобилни услуги, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Т.Н.К., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Ст.Загора, кв.Три
чучура №61 ет.3 ап.20, представлявана на основание чл.47 ал.6 ГПК от адв.М.Т.,
АК Ст.Загора, да заплати на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ” ЕАД София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, район Младост, ж.к.Младост 4, Бизнес парк София, сграда 6, направените по настоящо делото разноски съразмерно с уважената част от
исковете в размер на 546,90 лв.,
както и сумата 32,62 лв. съразмерно разноски в заповедното ч.гр.д.
№5655/2018г. по описа на Районен съд Ст.Загора.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Старозагорски Окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: