РЕШЕНИЕ
№ 2916
гр. София, 31.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110215483 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано по жалба „С...“ ЕООД, ЕИК:...., със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „В. К.“ №..., вх..., ап. .. срещу наказателно
постановление № К-0053884/27.08.2021 г., издадено от Е. Г. – Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник,
Благоевград към Главна Дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за
защита на потребителите /КЗП/, с което на основание чл. 206, ал. 1 ЗТ Закон
за туризма /ЗТ/, на жалбоподателя е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1000 /хиляда/ лв., за нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ.
Жалбоподателят оспорва законосъобразността на издаденото
наказателно постановление, сочейки, че при издаването му са допуснати
съществени процесуални нарушения на административнопроизводствени
правила. Излага доводи, че в съдържанието на АУАН не са посочени адрес и
ЕГН на свидетелите, допълва, че АНО не е компетентен да контролира
спазването на посочената за нарушена разпоредба. Посочва аргументи за
наличието на основания за определянето на процесния случай като
маловажен, по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
В съдебното заседание, жалбоподателят – „С....“ ЕООД, редовно
призован, се представлява от адв. Л.П., с пълномощно по делото. Моли
наказателното постановление да бъде отменено, придържайки се към
1
съображенията изложени в жалбата. Претендира присъждането на разноски.
Въззиваемата страна – КЗП – София, редовно призована, не се явява, не
изпраща представител. В изпратено писмено становище, изтъква, че
наказателното постановление е правилно и законосъобразно и моли същото
да бъде потвърдено. Прави възражение за прекомерност и претендира
присъждането на разноски.
Софийският районен съд, след като взе предвид доводите на
страните и след като обсъди събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателт „С.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. С.,
ул. „В. К.“ №..., вх.., ап. ., ЕИК ..., представлявано от С. В. Ш., ЕГН
********** стопанисвало заведение за хранене и развлечения, находящо се
на адрес гр.С., ул. „И.“ № ..
На 14.07.2021 г., И.К. - главен инспектор в РД-София, и М. П. –
инспектор в РД-София, извършили проверка на заведението стопанисвано от
„С.“ ЕООД, при което установили, че обектът разполага с 8 места за сядане
на второто ниво на търговската зала (4 маси по 2 стола) и 17 места за сядане
на открито пред обекта. В заведението се предлагали топли, безалкохолни,
алкохолни напитки, вино – наливно в чаши, таратор, сандвичи, разядки,
хумус, мезета на порции, десерти. В хода на проверката в заведението имало
и клиенти.
Контролните органи установили, че заведението няма издадено
удостоверение за категория или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране да предоставя туристически услуги. В резултат
на проверката бил изготвен констативен протокол № К-2722959/14.07.2021 г.
На 22.07.2021 г., дружеството заплатило такса за категоризация на
обект.
Въз основа на така установеното бил съставен АУАН № К-
0053884/23.07.2021 г., от И.К. – главен инспектор в РД „София“, в
присъствието на двама свидетели и упълномощен представител на
дружеството. В законоустановения срок не са постъпили възражения.
На 28.07.2021 г., Столична община, издала Временно удостоверение за
открита процедура по категоризиране на туристически обект № 17130 за
стопанисвания от дружеството „С.“ ЕООД обект.
На 27.08.2021 г. било издадено и оспореното наказателно
постановление № К-0053884/27.08.2021 г., с което на „С.“ ЕООД на
основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 232, ал. 2 вр. чл. 206, ал. 1 от ЗТ е
наложена „имуществена санкция“ в размер на 1000 лв. за нарушение на чл.
114, т. 1 от ЗТ.
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на приложените по делото писмени доказателства – констативен
протокол, временно удостоверение за категоризиране на туристически обект,
2
платена такса, Заповед № 673/21.08.2019 г. и други.
Събраният доказателствен материал е еднопосочен и видно от същия се
извежда, че към датата на извършване на проверката (14.07.2021 г.),
дружеството „С.“ ЕООД е предоставяло туристически услуги в обект в гр. С.,
ул. „И.“ .., без да има разрешително за това. Доколкото страните не спорят по
фактите, а и същите са безспорно установени, съдът намира, че не е нужен по
задълбочен анализ.
При така установената фактическа обстановка и при условията
на чл. 84, от ЗАНН, вр. с чл. 14 ал.1 и ал.2 от НПК и във връзка със
становищата на страните, Съдът в настоящия си състав достига до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и изхожда от
санкционираното лице, поради което е процесуално допустима, разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да
провери законността, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният,
така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП
са изготвени от материално и териториално компетентни органи, видно от
приложените към материалите на делото Заповед № 318 ЛС/22.04.2015 г.,
относно компетентността на актосъставителя и Заповед № 673/21.08.2019 г.,
относно АНО. Тяхната компетентност се извежда и от законовите разпоредби
– чл. 232, ал. 1 и ал. 2 ЗТ. Цитираните от жалбоподателя разпоредби не са
относими към настоящото административнонаказателно производство, а към
производство по налагане на ПАМ, което има различна цел и се развива по
реда на АПК, поради което тяхното прилагане е неуместно в процесния
случай.
Обратно на възраженията на жалбоподателя, съдебният състав намира, че
при съставянето и връчването на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и
чл. 42 и чл. 43 ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на двама свидетели в
хипотезата на чл. 40, ал. 3 ЗАНН. Въпреки, че в АУАН не са посочени ЕГН на
свидетелите, това не опорочава процеса по съставянето му, доколкото същите
са индивидуализирани с три имена, заемана длъжност, служебен адрес.
Информацията, която е налична за свидетелите е нужна, за да се обезпечи
тяхното по - нататъшно участие в процеса. Доколкото посочените данни не
3
затрудняват правото на защита на жалбоподателя, съдът намира, че
допуснатото нарушение не е от категорията на съществените.
При издаването на НП също са спазени разпоредбите на чл. 52 – 58
ЗАНН. Оплакването за неизпълнение на задължението на АНО, в срока
посочен в чл. 52 ЗАНН, е неоснователно, тъй като едномесечният срок е
инструктивен спрямо АНО и неговото пропускане не влече след себе си
погасяване на правото на АНО да осъществи своите правомощия.
Описанието на нарушението в НП е в достатъчна степен точно и ясно,
налице е съответствие между словесното му описание и неговата правна
квалификация. Спазени са и давностните срокове поместени в разпоредбата
на чл. 34 ЗАНН.
Воден от гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че не са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя и да налагат отмяната на оспореното
НП.
От събраните по делото доказателство, се установи безспорно, че от
обективна страна на 14.07.2021 г., в гр. С., в обект находящ се на ул. „И.“ №
..., жалбоподателят „С.“ ЕООД е разполагал с 8 места за сядане на второто
ниво на търговската зала и 17 места за сядане на открито пред обекта, в които
са предлагани за продажба храни и напитки. Извършваната от дружеството
дейност представлява вид туристическа услуга – ресторантьорство, по
смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗТ, като обектът не е категоризиран като
туристически към датата на извършване на деянието, тъй като не е имал
издадено удостоверение за категория или временно удостоверение за открита
процедура по категоризиране – административно нарушение на чл. 114, т.
1 ЗТ.
Разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ вменява задължение на лицата, които
извършват ресторантьорство в търговски обект, да предоставят туристически
услуги след като бъдат категоризирани или докато трае процесът на
категоризирани да притежават временно удостоверение за това. Към датата
на проверката, дружеството не е притежавало временно удостоверение за
категоризиране на обекта, но въпреки това е предлагало туристически услуги
в обекта, състоящ се от 25 места, повече от предвидената хипотеза в чл. 120,
т. 2 ЗТ, която урежда случаите, в които не е необходимо обектите да се
4
категоризират. С бездействието си жалбоподателят е нарушил законовата
разпоредба. Обстоятелството, че след проверката е инициирало процеса на
категоризация, не променя горепосоченото обстоятелство, а следва да бъде
взето предвид при евентуалното определяне на размера на
административното наказание.
С оглед обстоятелството, че нарушителят е юридическо лице, не се
налага да се обсъжда субективната страна на нарушението, тъй като
отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна.
Нарушаването на разпоредбата на чл. 114, т. 1 ЗТ е скрепено с
налагането на санкция, закрепена в чл. 206 ЗЗП. Контролният орган правилно
е наложил имуществена санкция в минимален размер от 1000 лв., с оглед
липсата на отегчаващи обстоятелства и предприетите действия от страна на
дружеството.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от
ЗАНН. Изхождайки от тежестта на нарушението и на нарушителя, както и от
смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, процесният
случай не разкрива по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други такива нарушения, т. е. не е налице маловажен случай. Съдът отчита, че
дружеството е предприело действия в насока спазване на законодателството,
но като юридическо лице, предлагащо услуги достъпни за неограничен кръг
от хора, същото следва да организира дейността си съобразно ЗТ преди
нейното започване, а не след намесата на контролните органи.
Категоризацията осигурява стандарт за работа, който въвежда общовалидни
минимални изисквания, на които следва да отговарят туристическите обекти
относно обслужване, изграждане, обзавеждане, оборудване, предлагани
услуги, професионална квалификация, с цел повишаване на качеството на
предлаганата туристическа услуга. Воден от горното, съдът намира, че
разпоредбата на чл. 28 ЗАНН не е приложима в настоящия случай.
С оглед изхода на делото се явява и основателно искането на АНО за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което на основание
чл. 63д, ал. 4 ЗАНН и съобразно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правна
помощ, с оглед липсата на особена трудност на настоящото производство и
проведеното едно съдебно заседание, съдът намира, че „С.“ ЕООД, ЕИК: ....
следва да заплати на КЗП сумата от 80 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 ЗАНН,
Софийски районен съд
РЕШИ:
5
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № К-0053884/27.08.2021
г., издадено от Е. Г. – Директор на Регионална дирекция за областите София,
Софийска, Кюстендил, Перник, Благоевград към Главна Дирекция „Контрол
на пазара“ при Комисията за защита на потребителите /КЗП/, с което на „С.“
ЕООД, ЕИК: ...., на основание чл. 206, ал. 1 ЗТ Закон за туризма /ЗТ/ е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
1000 /хиляда/ лв., за нарушение на чл. 114, т. 1 ЗТ, като ПРАВИЛНО И
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД, ЕИК: ..., да заплати на КЗП, сумата от 80
/осемдесет/ лв., представляващи разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд –
София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му, по реда на глава XII от АПК, на касационните основания в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6