№ 399
гр. С., 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Дора Д. Михайлова
Членове:Росина Н. Дончева
Г. Ст. Мулешков
при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова
като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело
№ 20231800500219 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Т.С.“ ЕАД срещу решение
№ 11/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 173/2021 г. по описа на РС-
Е., с което са отхвърлени като неоснователни предявените
установителни искове, с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
установяване съществуването на вземания на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:
*********, с адрес гр. С., ул. „Я.“ №23Б спрямо Х. Н. С.,
ЕГН:**********, с адрес село Б., община Е., за сумата от 159,59 лв.,
от които 114,79 лв. - главница, представляваща неизплатена цена на
доставена топлинна енергия за битови нужди през периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „О.К.- 1“, бл. 429, вх. Б, ап. 127, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
08.01.2021 г. до окончателното плащане, за сумата от 19,35 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
22.12.2020 г., както и за сумата от 20.82 лв., представляваща дължима
1
сума за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.4.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от 08.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 4.63 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г. за които вземания в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение №30 от 09.02.21г. по ч. гр.
д. № 54/2021 г. по описа на Районен съд- Е..
Жалбоподателят счита, че обжалваното решение е необосновано,
постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон.
Посочва, че неправилно и в противоречие с действителното
фактическо и правно положение първоинстанционният съд е приел, че
Х. Н. С. не е ползвател на топлоснабдения имот. Излага съображения,
че по делото са представени доказателства, които по безспорен начин
доказват, че ответникът е дарил имота на сина си, но е запазил
пожизнено вещното право на ползване върху него. По изложените
съображения моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и уважи предявените искове. Претендира присъждане и на
сторените разноски.
Въззиваемата страна Х. Н. С., чрез назначения особен
представител адв. Г. У., в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е депозирал
отговор, с който оспорва въззивната жалба.
СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид
подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания,
съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки
се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение,
намира следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от
легитимирана с правен интерес от обжалването страна срещу
подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и
следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно
по валидността на оспорения съдебен акт, а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от
посоченото в жалбата. В тази връзка и след осъществената проверка
съдът намира, че оспореното решение е валидно и допустимо, но по
същество неправилно.
2
Първоинстанционното производство е образувано по искова
молба на „Т.С.“ ЕАД против Х. Н. С., ЕГН: **********, с адрес село
Б., община Е., с която са предявени обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, за
признаване за установено, че ответникът дължи заплащане на сумата
от 159,59 лв., от които 114,79 лв. - главница, представляваща
неизплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „О.К.- 1“, бл. 429, вх. Б, ап. 127, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
08.01.21г. до окончателното плащане, за сумата от 19,35 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
22.12.2020 г., както и за сумата от 20.82 лв., представляваща дължима
сума за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.4.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от 08.01.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането и 4.63 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г., за които вземания в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение №30 от 09.02.21 г. по ч. гр.
д. № 54/2021 г. по описа на Районен съд- Е..
Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след
като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на
чл. 47, ал. 5 ГПК. По делото са събрани писмени доказателства,
изслушани са заключения на вещи лица по съдебно-счетоводна и
съдебно-техническа експертизи. За да постанови решението си,
районният съд е приел, че ищеца не е доказал качеството на
потребител на топлинна енергия на ответника, поради което същия не
дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия.
Предмет на установителния иск с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК представлява предявеното със заявлението по чл. 410 от ГПК
парично вземане, ведно с неговите принадлежности, вкл. и изтекли
лихви. Ето защо, съдът дължи произнасяне по посочения в
заявлението размер и вид на предявеното материално право в
заповедното производство, като искът се счита за предявен от момента
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 1 от ГПК. С предявяването му се
3
цели да се установи дали оспореното в заповедното производство
вземане съществува. При уважаване на иска заповедта за изпълнение
влиза в сила и следва въз основа на нея да бъде издаден изпълнителен
лист.
В настоящия случай основателността на предявените искове за
главница за стойност на топлинна енергия зависи от установяване на
обстоятелството, че ищецът е доставил на ответника топлинна енергия
през посочения период в твърдените количества и на посочената
стойност- т.е. наличието на правоотношение между топлопреносното
предприятие и ответника като потребител за продажба на топлинна
енергия през процесния период.
Основният довод наведен във въззивната жалба е, че по делото
са представени доказателства, които по безспорен начин доказват
собствеността върху имота. От нотариален акт за дарение на
недвижими имоти № 95, том 1, рег.№ 4450, дело № 89 от 2011г. на
нотариус Пиринка Петрова се установява, че на 26.05.2011 г.,
ответникът по делото е дарил на сина си Д. Х.в С. апартамент № 127,
находящ се в гр. С., ж.к. „О.К. 1“, бл.429, вх. Б, като е запазил
пожизнено правото си на ползване върху имота.
За установяване факта на предоставяне от ищеца на топлинна
енергия в обема, съответстващ на претендираната стойност, от
първоинстанционният съд е прието заключение на вещото лице по
съдебно-техническата експертиза, съгласно което изчисленията са
извършени в съответствие с нормативната уредба. Отопляемият обем
за имота на ответника е 124 куб.м., като имота е необитаем – затапен
щранг. От справката на ФДР се вижда, че и през двата отоплителни
сезона топлинна енергия за отопление не е отчитана, като е отчетена
само топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация. Общата
дължима сума за двата отоплителни сезона е 114,80 лева /вещото лице
е отразило в табличен вид л. 105 от делото/. Топломерите в абонатната
станция са преминали метрологични проверки при спазване на Закона
за измерванията.
От приетата съдебно счетоводна експертиза се установява, че
няма данни ответникът да е извършил плащания на суми за топлинна
енергия, касаещи процесния период. Общият размер на дължимата
сума за топлинна енергия за процесния период е 135,61 лева, от които
4
за отопление – 114,79 лева и дялово участие 20,82 лева. Размерът на
лихвата за забава върху претендираните главници е 27,90 лева,
подробно описана по периоди в заключението. Лихвата за забава
върху главницата от 114,79 лева за процесния период от 15.09.2018 г.
до 22.12.2020 г. е в размер на 22.51 лева. Лихвата върху главницата от
20,82 лева за дялово участие за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020
г. е в размер на 5,39 лева.
Видно от договор от 08.05.2012 г., сключен между живущите в
сграда етажна собственост, находяща се в гр. С., ж.к. „О.К. 1“, бл.429,
вх. А и вх. Б и „Т.С.“ ЕАД, договорът е с предмет извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия между отделните
потребители.
Съдът от правна страна намира следното:
Основателността на предявените по делото установителни
искове е предпоставена от установяване пасивната материално-правна
легитимация на ответника да отговаря по същите. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда, етажна собственост, присъединени
към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия,
като писмена форма се предвижда само за допълнителни
споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната,
различни от тези в общите условия (чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ).
Обстоятелството дали ответникът реално е ползвал топлинна енергия
е без значение – достатъчно е да е собственик на жилище в
топлоснабдяваната сграда или титуляр на вещно право на ползване, за
да се счита за потребител. При това той остава такъв дори и да
прекрати топлоподаването към индивидуалните отоплителни тела в
жилището, тъй като в тази хипотеза и съгласно изричната норма на чл.
153, ал. 6 от ЗЕ остава потребител на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на
етажната собственост.
Нормата на чл. 153 ЗЕ легитимира като потребител на топлинна
енергия по силата на закона собственика на топлоснабдения имот,
5
освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който
случай потребител се явява третото лице - ползвател, което
разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на
носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в
негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта
С оглед събраните по делото доказателства - нотариален акт за
дарение на недвижими имоти № 95, том 1, рег.№ 4450, дело № 89 от
2011г. на нотариус Пиринка Петрова, ответникът по делото е дарил на
сина си Д. Х.в С. апартамент № 127, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К. 1“,
бл.429, вх. Б, като е запазил пожизнено правото си на ползване върху
имота, поради което се явява потребител на топлинна енергия.
От приетите съдебно счетоводна и съдебно техническа
експертизи, които съдът кредитира се установява, че изчисленията са
извършени в съответствие с нормативната уредба. От справката на
ФДР се вижда, че и през двата отоплителни сезона топлинна енергия
за отопление не е отчитана, като е отчетена само топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация. Общата дължима сума за двата
отоплителни сезона е 114,80 лева /вещото лице е отразило в табличен
вид л. 105 от делото/. Общият размер на дължимата сума за топлинна
енергия за процесния период е 135,61 лева, от които за отопление –
114,79 лева и дялово участие 20,82 лева. Размерът на лихвата за
забава върху претендираните главници е 27,90 лева, подробно
описана по периоди в заключението. Лихвата за забава върху
главницата от 114,79 лева за процесния период от 15.09.2018 г. до
22.12.2020 г. е в размер на 22.51 лева. Лихвата върху главницата от
20,82 лева за дялово участие за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020
г. е в размер на 5,39 лева. Не се установява ответникът да е извършил
плащания за процесния период, поради което предявените
установителни искове са основателни.Доколкото изводите на двете
съдебни инстанции не съвпадат, то първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и постановено друго, с което исковете бъдат
уважени изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото Х. Н. С. следва да бъде осъден да
6
заплати на „Т. – С.“ ЕАД разноски в размер на 980, 00 лв. /деветстотин
и осемдесет лева/ за първоинстанционното производство /с включени
разноски за заповедното произв./ и 300, 00 лв. /триста лева/ разноски
за въззивното производство.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 11/23.01.2023 г., постановено по гр.д. №
173/2021 г. по описа на РС- Е., с което са отхвърлени като
неоснователни предявените установителни искове, с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на
вземания на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес гр. С., ул. „Я.“
№23Б спрямо Х. Н. С., ЕГН:**********, с адрес село Б., община Е., за
сумата от 159,59 лв., от които 114,79 лв. - главница, представляваща
неизплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С.,
ж.к. „О.К.- 1“, бл. 429, вх. Б, ап. 127, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 ГПК -
08.01.2021 г. до окончателното плащане, за сумата от 19,35 лв. -
мораторна лихва върху главницата за периода от 15.09.2018 г. до
22.12.2020 г., както и за сумата от 20.82 лв., представляваща дължима
сума за дялово разпределение за периода от м.12.2017 г. до м.4.2019 г.,
ведно със законната лихва считано от 08.01.21 г. до окончателното
изплащане на вземането и 4.63 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 31.01.2018 г. до 22.12.2020 г. за които вземания в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение №30 от 09.02.21г. по ч. гр.
д. № 54/2021 г. по описа на РС-Е., КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.
422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150,
ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че Х. Н. С. с ЕГН:**********, с адрес село
Б., община Е. дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК: *********, с адрес гр. С.,
ул. „Я.“ №23Б сумата от 159,59 лв., от които 114,79 лв. - главница,
представляваща неизплатена цена на доставена топлинна енергия за
битови нужди през периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за
7
топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ж.к. „О.К.- 1“, бл. 429, вх. Б,
ап. 127, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявление по чл. 410 ГПК - 08.01.2021 г. до окончателното плащане,
сумата от 19,35 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от
15.09.2018 г. до 22.12.2020 г., както и сумата от 20.82 лв.,
представляваща дължима сума за дялово разпределение за периода от
м.12.2017 г. до м.4.2019 г., ведно със законната лихва считано от
08.01.2021 г. до окончателното изплащане на вземането и 4.63 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 31.01.2018 г. до
22.12.2020 г. за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение №30 от 09.02.2021г. по ч. гр. д. № 54/2021 г. по описа на
РС-Е..
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Х. Н. С. с
ЕГН:**********, с адрес село Б., община Е. да заплати на „Т. – С.“
ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул.
„Я.“ № 23Б, разноски по делото в размер на 980, 00 лв. /деветстотин и
осемдесет лева/ за първоинстанционното производство /с включени
разноски за заповедното произв./ и 300, 00 лв. /триста лева/ разноски
за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8