№ 123
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
седми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Анна Страхинова Викова (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Петко Ив. Минев Въззивно административно
наказателно дело № 20215300601848 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ НПК.
С решение № 781/10.06.2021г., постановено по АНД № 3224/2021г., РС
– Пловдив, 6 н.с., е признал обв. С. МЛ. М. за ВИНОВЕН в извършване на
престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 и
ал. 4 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е постановил
веществените доказателства – 2 бр. компактдискове да останат на съхранение
по делото.
Решението е обжалвано от защитника на обв. С. МЛ. М. – адв. С.Д..
Твърди се, че решението е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде
отменено. Иска се постановяване на ново решение, с което обв. М. да бъде
оправдан по повдигнатото му обвинение поради липса на извършено
престъпление.
В съдебно заседание адв. С.Д. поддържа жалбата и иска отмяна на
решението на ПРС и постановяване на ново, с което подзащитният му да бъде
оправдан. Развиват се доводи, че извършеното от обвиняемия съставлява
административно нарушение по чл. 1, ал. 1 от УБДХ, а не престъпление по чл.
325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Акцентира се на ниската обществена опасност на
1
деянието и дееца и добрите характеристични данни за последния. Обв. М. не
взе участие в заседанието пред въззивната инстанция.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата
на обв. М. и защитника му е неоснователна и следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение – потвърдено.
Въззивният съд, като съобрази доводите на страните, провери служебно
правилността на присъдата, съобразно изискванията на чл. 313 и чл. 314 от
НПК и за да се произнесе, взе предвид следното:
Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа
обстановка:
С. МЛ. М. е роден на *** в гр. С., обл. С., живущ в с. В., общ. М., обл.
П., българин, български гражданин, със средно образование, трудово
ангажиран, неженен, неосъждан, с ЕГН: **********.
Обв. С.М. бил правоспособен водач на МПС и притежавал лек
автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № *** Пловдив, червен на цвят.
Последният бил санкциониран с налагани административни наказания за
нарушения на ЗДвП, които обаче не му повлияли поправително. На
15.09.2020г. в сутрешните часове, около 07:30ч., обв. С.М. заедно с майка си –
св. К.М.А., потеглили към гр.Пловдив, за да отидат на работа. Пътували с лек
автомобил марка „Пежо“, модел „306“, с рег. № *** Пловдив, собственост на
обвиняемия, който го управлявал, а майка му се возела на предна дясна
седалка. Трафикът по това време бил интензивен и пътят на обвиняемия
минавал през ул. „Брезовско шосе“. По същото това време, около 08:00ч. на
15.09.2020г. св. Д.Д. управлявал в гр. Пловдив, собственият си лек автомобил
марка „Пежо“, модел „407“, с рег. № ***. Той се намирал на ул. “Брезовско
шосе“, където оставил съпругата си и продължил към неговата месторабота.
На предното обзорно стъкло на автомобила си, св. Д. имал монтиран видео
регистратор, който работел и записвал движението и случващото се. Движел
се по ул. „Брезовско шосе“, в посока завод „Либхер“, в лявата пътна лента.
Малко преди кръстовището на ул.„Брезовско шосе“ и бул.„Северен“, в
близост до хранителен магазин „Кауфланд“, автомобилите на обв.М. и св.Д.
се застигнали. Обв. М. се движел в дясната пътна лента, в съседство на св. Д.,
като без какъвто и да е предупредителен сигнал внезапно навлязъл в лявата
пътна лента и му засякъл пътя, като му отнел предимството. Св. Д. се
стреснал и подал звуков сигнал, като натиснал клаксона на автомобила си, за
да предотврати евентуално ПТП. Обв. М. се подразнил и натиснал рязко
спирачки, с което създал предпоставка за удар между двата автомобила. Св.
Д. също натиснал екстрено спирачки, за да не настъпи удар. Тъй като
автомобилите продължили движението си близо един до друг, обв. М. свалил
предно страничното стъкло на автомобила си и на няколко пъти, на висок тон,
2
крещейки напсувал св. Д. с думите „***“. Св. Д. решил да не обръща
внимание, заобиколил автомобила на обвиняемия и продължил движението
си напред. Преминал през кръстовището на бул. „Северен“ и ул. „Брезовско
шосе“ и се пристроил в най-дясната пътна лента. Той продължил да се движи
напред в посока на юг. Обв. М. започнал да следва плътно автомобила на св.
Д., като при управлението си на няколко пъти извършвал рискови и опасни
маневри. Така, обвиняемият се опитал да изпревари св. Д. първо от лявата му
страна, след това от дясната, като през цялото време с автомобила си го
притискал. Непосредствено преди кръговото кръстовище на бул. „Цар Борис
ІІІ Обединител“ с ул.„Брезовско шосе“ и бул.„Дунав“, св. Д. преминал в най –
дясната пътна лента за движение. Обв. М. го изпреварил от лявата му страна,
отново без да подаде светлинен сигнал за тази си маневра, навлязъл в лентата
за движение на св.Д., като се движел съвсем близо до него. Понеже целта на
обвиняемия била да накара св. Д. да спре, отново рязко натиснал спирачки на
управлявания от него автомобил без да има видима причина за спиране и без
да има друг автомобил пред него. Обвиняемият отново напсувал св. Д. с
думите „***, спри бе“. Св. Д. не искал да влиза в конфликт, а и не познавал
обвиняемия, затова продължил движението си напред, като заобиколил
спрелия автомобил на обвиняемия от дясно, навлизайки в бус лентата и
продължил напред. За да избегне обвиняемия, св. Д. навлязъл рисково в
кръговото кръстовище, като дори отнел предимството на движещ се друг лек
автомобил. Обв. М., след като бил спрял, потеглил, преминал от лявата
страна на автомобила на св. Д., притиснал го като карал съвсем близко до
него и го изпреварил. Обвиняемият управлявал автомобила си в двете пътни
ленти едновременно, като се движел зигзагообразно пред автомобила на
св.Д., с което не му давал възможност да продължи движението си напред.
Обв. М. задействал и аварийните светлини, след което отбил в дясно, спрял и
рязко излязъл от автомобила. Св. Д. го видял отблизо, огледал го добре и
отново се опитал да го заобиколи. В този момент обаче в лявата на него пътна
лента се движел друг лек автомобил и св.Д. преминал близко до спрелия
автомобил на обвиняемия. Докато се разминавали, обв.М. замахнал и ударил
с ръка тавана на автомобила на св.Д., което разклатило автомобила. Свид. Д.
рязко свил на ляво, за да не блъсне обвиняемия, при което навлязъл в
съседната пътна лента, където се движели други автомобили. След това
продължил по бул.„Дунав“ и завил в ляво, посока ул.„Васил Левски“. Понеже
бързал да се отклони, св.Д. преминал през кръстовището на жълт сигнал на
светофарната уредба, като единствената му цел била да избяга от обвиняемия.
Продължил да се движи в лявата пътна лента на ул.„Васил Левски“. В този
момент св. Д. видял, че обвиняемият отново го следвал. Възприел също, че
автомобилът на обвиняемия спрял за момент и от него слязла жена, която св.
Д. бил видял и по - рано. Това се случило в района на магазин „Била“, на ул.
„Васил Левски“. Обвиняемият след като потеглил настигнал отново
автомобила на св. Д. и го приближил от дясната му страна. В този момент
неустановено по делото лице от женски род, се е опитвало да пресече пътното
3
платно, но виждайки хаотичното движение на двата автомобила спряло. Св.
Д. също възприел пресичащата жена, поради което и намалил скоростта си, с
готовност да спре. Но след като обвиняемият го застигнал, той продължил
движението си в лявата лента. През това време уплашен от случващото се, св.
Д. позвънил от личния си мобилен телефон с № *** на спешен тел.112. Св.Д.
обяснил за случващото се, като се отправил към сградата на намиращото се
наблизо 03 РУ при ОДМВР – П.. Докато разговарял със служителите от
Дирекция „Национална система 112“, а в последствие и с дежурния по
управление, св. Д. разказал набързо за действията на обвиняемия. Обв.М.
продължил да преследва св. Д., като завил след него на ляво от ул.„Васил
Левски“, по бул.„България“. Отново настигнал автомобила на св.Д., като бил
в лявата лента спрямо него. За пореден път отправил ругатни и обидни думи,
като му казал „Спри, ***“. Когато св. Д. завил в дясно от бул.„България“, за
да спре пред районното управление, обв. М. не го последвал, а продължил
направо. В полицейското управление св. Д. обяснил на дежурния полицай
случилото се и подал жалба.
Първоинстанционният съд е приел, че описаната фактическа обстановка
се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – обясненията на обвиняемия С. МЛ. М., дадени в хода на
досъдебното производство, както и от показанията на свидетелите Д.С.Д.,
К.Ц.М. и К.Д.У. дадени в хода на досъдебното производство, както и от
приложените писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал.
ПРС е кредитирал обясненията на обв. С.М., от които се установява, че
разбира обвинението, съжалява за инцидента и че си разменил груби реплики
с другия водач. Тези обяснения са приети за кореспондиращи с останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства. Първоинстанционният
съд се е доверил на показанията на свидетелите Д.Д., К.М.А. и К.У.. ПРС е
кредитирал и приобщените по делото писмени доказателства и веществени
доказателства – протоколи за оглед на веществени доказателства,
фотоснимки, справки за нарушител, протоколи за доброволно
предаване,писмо от Дирекция „Национална система 112“, справка съдимост,
справка от АСРРН при ОД МВР – Пловдив, като е констатирал, че те
кореспондират с гласните доказателства.
Анализирайки и съпоставяйки обясненията на обвиняемия,
свидетелските показания, писмените и веществените доказателства по делото,
първостепенният съд е стигнал до правния извод, че обв. М. е извършил както
от обективна, така и от субективна страна престъпление по чл.325 ал.3 вр.
ал.1 от НК за това, че на 15.09.2020г. в гр.Пловдив, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществени ред и изразяващи явно неуважение
към обществото, като деянието е извършено при управляване на моторно
превозно средство, а именно – лек автомобил, марка „Пежо“, модел „306“, с
4
рег. № *** Пловдив. Обв. М. е извършил непристойни действия като е псувал
св.Д. на оживено място, наред с това е управлявал автомобила си по начин, по
който е притискал автомобила на св. Д., пречел е на движението му, пречел е
и на останалите участници на движението, целенасочено се е движел на зигзаг
с цел да препречи движението на автомобила, управляван от св. Д., имал е
намерение да се саморазправи с последния, ударил е автомобила му по тавана
в ръка. Всички тези действия са били извършени на публично място, станали
са достояние на широк кръг от хора, като обв. М. демонстративно е показвал,
че не се съобразява с общоприетите правила за нормално поведение, както и с
правилата на ЗДвП, като явно и демонстративно е извършил непристойните
действия. С това си поведение обв. М. е застрашил здравето и живота както
на останалите участници в движението по пътищата, така и на случайно
преминаващи пешеходци. Обв.М. е извършил хулиганските действия
посредством управлявания от него автомобил, което е квалифициращият
признак на чл.325 ал.3 от НК.
ПРС е приел, че обв. М. е извършил престъплението с пряк умисъл –
той е предвиждал настъпването на общественоопасните последици и е искал
тяхното настъпване.
Първата инстанция е дала мотивиран отговор на възражението на
защитата защо в случая не се касае за административно нарушение по чл. 1,
ал. 1 от УБДХ, а за престъпление по чл. 325, ал. 3 вр. ал. 1 от НК като е
посочила високият интензитет на деянието и многократните действия, с
което обвиняемия е показал явното незачитане на правилата за движение.
Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.
78а от НК, освободил е обв. М. от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1000 лева. ПРС е мотивирал
налагането на минималното по размер административно наказание с чистото
съдебно минало, добрите характеристични данни, трудовата ангажираност на
обвиняемия, материалното му положение и изказаното съжаление за
стореното. ПРС е приел, че липсват отегчаващи отговорността обстоятелства
и не е наложил допълнително предвиденото в чл. 78а, ал. 4 от НК наказание и
не е лишил обв. М. от право да управлява МПС.
Пловдивският окръжен съд, като въззивна инстанция, намира за
установено следното: Жалбата на обв. М., подадена чрез защитника му – адв.
Д. е процесуално допустима, но разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от
въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за
повдигнатото обвинение срещу обв. М., първата инстанция е извършила
5
необходимите процесуално – следствени действия, изясняващи значимите
факти относно извършените непристойни действия от обв. М. при управление
на МПС, които са довели до грубо нарушаване на обществения ред и са
изразявали явно неуважение към обществото. Изцяло се възприема анализа
на доказателствата на ПРС и не е нужно да бъде преповтарян. Спор по
фактите няма и липсват противоречия в доказателствата, които да налагат по-
детайлното им обсъждане и от въззивната инстанция. При самостоятелен
прочит на събраните доказателства въззивната инстанция достигна до
идентични изводи с тези на първата инстанция относно съставомерността на
деянието. Неоснователно е възражението на защитата, че се касае за дребно
хулиганство по смисъла на УБДХ. По безспорен начин е установено, че на
инкриминираната дата и място обв. М. многократно е засичал пътя отнемайки
предимството на св. Д.; отправил е неколкократно псувни към него и е ударил
автомобила му с ръка; създал е опасност и за множество други участници в
движението. При тези безспорни факти не може да се приеме тезата на
защитата за ниска степен на обществена опасност на деянието, сочеща на
административно нарушение по УБДХ. Проявената упорита престъпна воля
на дееца изразяваща се в няколко деяния и в разнообразни форми изпълва
всички обективни и субективни признаци от състава на престъплението по ч.
325, а. 3 вр. ал. 1 от НК.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК са
основани на установените фактически положения при спазване изискванията
на процесуалния закон, като в съответствие с тях законосъобразно обв. М. е
освободен от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на
закона се споделят и от настоящият състав.
Правилно първоинстанционният съд е приел, че деянието е извършено
от обв. М. е извършил престъплението с пряк умисъл – той е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното
настъпване.
Правилно първоинстанционният съд е освободил обв. М. от наказателна
отговорност по реда на чл. 78а от НК и му е наложил административно
наказание „глоба“ в размер на 1000 лева. Безспорно са налице предпоставките
за приложението на този привилегирован институт. Правилно ПРС не е
наложил и допълнителното наказание „лишаване от право да се управлява
МПС“ с оглед наличието на множество смекчаващи отговорността
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива. Според въззивната инстанция
наложеното наказание ще изпълни целите по чл. 36 от НК.
Правилно ПРС е постановил веществените доказателства – 2 бр.
компактдискове да останат по делото на съхранение до неговото
унищожаване.
6
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно
основание за отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе съображения, Пловдивският окръжен съд в
настоящия съдебен състав счита, че решението следва да бъде потвърдено
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК,
Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 781/10.06.2021г., постановено по АНД №
3224/2021г. по описа на Районен съд – Пловдив, 6 н.с.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат уведомени за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7