№ 9941
гр. София, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20231110133530 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Предявен е от ищеца А. П. Г. срещу ответника /фирма/ иск с правно основание
чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимост на сумата от 2 975,46 лв.,
представляваща вземания на /фирма/ по договор за паричен заем Кредирект № *******
от 04.11.2019 г., прехвърлени в полза на /фирма/ с договор за цесия от 05.04.2023 г.
поради погасяване на дълга чрез плащане. Ищецът твърди, че по договорът за паричен
кредит е налице пълно изпълнение в общ размер на 1382 лева, извършено на 28.09.2020
г., чрез предсрочно пълно погасяване на паричното задължение по договора за кредит
и че същата не дължи изпълнение от 2 975.46 лв на /фирма/. Позовава се на
недължимост на неустойката. Ищецът твърди, че на 28.09.2021 г., ответникът е подал
заявление по чл. 410 ГПК, по което е образувано гр.д. № 54845/2021 г. на СРС за суми
по договора в размер на 1000 лева, договорна лихва в размер на 334,88 лева за периода
от 04.11.2019 г. до 04.05.2021 г. и мораторна лихва в размер на 183,15 лева за периода
от 05.03.2020 г. до 01.09.2021 г. Издадената заповед била обезсилена, тъй като
заявителят не предявил иск по чл. 422 ГПК. Моли за уважаване на иска и присъждане
на разноски.
Ответникът не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна и правна страна следното:
С оглед принципа на диспозитивното начало в чл. 6, ал. 2 ГПК предметът на
делото и обемът на дължимата защита и съдействие се определят от страните. Съдът
следва да се произнесе относно процесуалната легитимация на страните в настоящото
производство, като обуславящ въпрос по отношение на принадлежността на спорното
материално право на вземане на ответника и отричано от ищеца в исковата молба.
Произнасянето на съда със съдебно решение по същество на спора е свързано с
преценката за наличие или липса на твърдяното материално право, която се определя
от доказването на иска и обуславя неговата основателност за предмета, въведен от
ищеца и по отношение процесния период. Процесуалната легитимация на двете страни
следва да се преценява единствено от правното твърдение на ищеца. Тя се обуславя от
1
заявената от ищеца принадлежност на спорното материално право, от претендираното
или отричано от ищеца право. Поради това при проверката дали искът е предявен от и
срещу надлежна страна, съдът изхожда от правото, което се претендира или отрича с
исковата молба. В този смисъл решение № 5 от 6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 47/2010
г., I. г. о., ГК.
Ищецът в исковата молба твърди, че не дължи на ответника суми по договор за
кредит в размер на 2975,46 лева, за която сума твърди, че е поканена да заплати от
/фирма/, цесионер на /фирма/. По делото е прието писмо, изпратено по електронен път
от /фирма/ до ищеца, съдържащо покана за плащане на сумата в размер на 2975,46
лева, дължима към 11.05.2023 г. по договор за паричен заем № ******* от 04.11.2019 г.
Следователно за ищеца е налице правен интерес от предявяване на иск за установяване
недължимост на процесната сума.
За уважаване на предявения иск в тежест на ответника е да докаже, че
претендираните от него и оспорени от ищеца вземания съществуват по валидно
договорно правоотношение, в това число и валидно уговорена клауза за неустойка по
чл. 6.1 и чл. 6.2 от договора за кредит. В тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
Между страните не е спорно, а и се установява от събраните писмени
доказателства, че между /фирма/ като заемодател и А. П. Г. като заемател е сключен
договор за паричен заем Кредирект № *******/04.11.2019 г. за сумата от 1000 лева,
при годишен процент на разходите в размер на 48,16 % , при фиксиран годишен
лихвен процент 40,05 %, с дата на последно плащане на 04.05.2021 г. с обща сума за
плащане в размер на 1401,62 лева. В договора е уговорен и погасителен план, като е
предвидено погасяване на заема на 18 вноски, всяка едно от които включва и
неустойка в размер на 156,62 лева за първите четири вноски и за последните
четиринадесет вноски в размер на 99,42 лева. Като част от доказателствената
съвкупност към делото е приобщено ч.гр.д. № 54845/21 г. на СРС, видно от което
същото е образувано по заявление от 21.09.2021 г. от /фирма/ срещу А. Г. по договор за
кредит – *******/04.11.2019 г., което частично е уважено със заповед от 28.09.2021 г.,
както следва : главница в размер на 1 000,00 BGN /хиляда лева/, ведно със законна
лихва от 21.09.2021г. до изплащане на вземането, договорна лихва от 04.11.2019г. до
04.05.2021 г. в размер на 334,88 BGN /триста тридесет и четири лева и 88 стотинки/,
мораторна лихва от 05.03.2020г. до 01.09.2021 г. в размер на 183,15 BGN /сто осемдесет
и три лева и 15 стотинки/. С разпореждане от 28.09.2021 г. заявлението частично е
отхвърлено за 1129,07 лева – неустойка по договора, което е влязло в сила на
15.10.2021 г. Поради неподаден иск в срока по чл. 415 ГПК, съдът с определение от
24.02.2022 г. на СРС е обезсилил издадената заповед, което е влязло в сила на
17.03.2022 г.
Между страните не е спорно, че процесните вземания по договора за кредит са
прехвърлени от /фирма/ на /фирма/ с договор за цесия от 05.04.2023 г., за което ищецът
е уведомен по електронен път на 11.04.2023 г., видно от приложен към исковата молба
електронна кореспонденция.
Възражението на ищеца за нищожност на неустойката по чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от
договора за кредит се явява основателно. Съгласно чл. 6.1 от договора заемателят се
задължава в срок от три дни, считано от усвояването на заемната сума да предостави
обезпечение по начина и по реда и отговорящо на условията на чл. 33, ал. 1 на Общите
условия: поръчител или банкова гаранция ( поне едно от изброените). При
неизпълнение на т. 6.1, заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на
2018,36 лева. Неустойката се начислява автоматично от заемодателя, като с
подписването на настоящия договор за заем заемателят се счита уведомен за нейното
начисляване. В разглеждания случай клаузата на чл. 6.2 от договора за кредит
предвижда задължение за длъжника за заплащане на обезщетение за непредставяне в
срок на обезпечение /поръчител или банкова гаранция/ на задълженията му по
договора. Такава уговорка съдът приема, че се явява нищожна поради противоречие с
добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна
2
в определен размер без да се престира от негова страна, респективно да е извършил
допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да
осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи,
дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника.
Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на
добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д.
№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. Отделно от това по този начин се заобикаля законът,
тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се
дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя
още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено
обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието
обезщетение се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се
стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
От приетото по делото заключение на ССчЕ се установява, че е отпуснат заем в
размер на 1000 лева, а поради забава в плащанията, дружеството /фирма/ е
начислявало разходи за събиране под формата на такса. Начислените такси, платени и
дължими по договора са представени в Таблица № 2 към експертизата. Общо
начислените такси за събиране на просрочени вземания са в размер на 1026,10 лева.
Към датата на извършеното плащане от заемателя – 28.09.2020 г., начислените такси за
събиране са общо в размер на 425,95 лева и същите са погасени с част от постъпилата
сума. Остатък от такси за плащане са в размер на 600,15 лева. Общият размер на
платената сума от ищеца на /фирма/ е в размер на 1382 лева, както следва: плащане на
09.12.2019 г. – 90 лева, с която е погасена първата вноска по погасителен план изцяло/
включва лихва в размер на 33,38 лева и 56,62 лева- неустойка/; плащане на 06.01.2020
г. – 190 лева /, с което е погасена сумата в размер на 33,38 лева – лихва и 156,62 лева –
неустойка/ и плащане на 28.09.2020 г. – 1102 лева, с което е погасена сумата в размер
на 425,95 лева – такси за събиране и 676,05 лева – неустойка. Вещото лице заключава,
че непогасените вземания по договора за кредит са в размер на 1000 лева – главница,
334,88 лева – възнаградителна лихва по ПП, 1029,07 лева – неустойка по чл. 6.2 от
договора, 600,15 лева – такси за събиране.
Съдът не кредитира заключението на ССчЕ в частта, с която като дължим
непогасен размер на кредита са включени начислени неустойка и такси за събиране на
просрочени вземания по кредита. Това е така, на първо място поради приетата
нищожност на неустойката, което води до нейната недължимост. Възражението на
ищеца срещу начислените такси при изслушване на вещото лице по реда на чл. 200
ГПК също се явява основателно, доколкото от една страна по договора липсва уговорка
заемателят да дължи такси за събиране на просрочени вземания, а от друга страна по
делото не се установява какви разходи по вид е сторил заемодателя, за да бъде
извършена преценка за дължимостта им. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически
факт не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Ето защо, съдът приема,
че по делото не е доказано съществуването на вземанията за такси за събиране на
просрочени вземания, поради което същите се явяват недължими.
Предвид горните аргументи, настоящият състав приема, че не се дължат сумите
в размер на 1918,36 лева – неустойка и 1026,10 лева – такси. След математическо
изчисление и при отчитане на платената от ищеца сума в размер на 1382 лева и при
спазване на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, следва извода, че остава неплатена сума за главница по
договор за кредит в размер на 19,64 лева. Ето защо, искът се явява основателен за
сумата от 2955,82 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от
3
2975,46 лева, искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в производството разноски 416,25 лева – държавна такса и
депозит за експертиза. По искането за присъждане на адвокатско възнаграждение за
оказана безплатна правна помощ на адв. М. П. минималният размер на адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА в размер на 400 лева съгласно приложимата
редакция на чл. 7, ал.2, т. 1 НМРАВ. Следва обаче да се съобрази и обстоятелството, че
след решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 съдът не е императивно
обвързан с фиксираните в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатските
възнаграждения и може да определи възнаграждение и в по-нисък размер. Нормите от
наредбата могат да служат за известен ориентир, но преценката на съда се формира с
оглед вида на спора, материалния интерес, вида и количеството на извършената работа
и преди всичко – фактическата и правна сложност на делото. / Определение № 1344 от
21.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2933/2023 г., III г. о., ГК, Определение № 683 от
20.03.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 1345/2023 г., I т. о., ТК, Определение № 350 от
15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. № 75/2024 г., II т. о., ТК/. Ето защо, като взе предвид, че
се касае за предявени кумулативно съединени искове в защита на един интерес, които
не се отличават с фактическа и правна сложност, на оказалия безплатна правна помощ
адвокат следва да се определи възнаграждение в размер на 300 лева, а съобразно
изхода на спора следва да му бъде присъдено възнаграждение в размер на 298 лева.
Воден от горното, Софийски районен съд, 166 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от А. П. Г., ЕГН **********, с
адрес: /адрес/ срещу ответника /фирма/, ЕИК *********, , със седалище и адрес на
управление: /адрес/ отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
ГПК, че А. П. Г., ЕГН********** не дължи на /фирма/, ЕИК ********* сумата в
размер на 2955,82 лева (две хиляди деветстотин петдесет и пет лева и 82 стотинки),
представляваща задължения по договор за паричен заем Кредирект № ******* от
04.11.2019 г., сключен между А. П. Г. и /фирма/, прехвърлени в полза на /фирма/ с
договор за цесия от 05.04.2023 г. , КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 2955,82
лева до пълния предявен размер от 2975,46 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
/адрес/ да заплати на А. П. Г., ЕГН **********, с адрес: /адрес/ сумата в размер на
416,25 лева– разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********* да заплати на адв. М. П., вписана в САК, ЕГН
********** сумата от 298 лева (двеста деветдесет и осем лева) – възнаграждение на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА за оказана безплатна адвокатска помощ на А. Г. по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4