Р
Е Ш Е Н И Е № 260099
Гр.Хасково, 29.03.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският
окръжен съд, първи въззивен граждански състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
КАПКА
ВРАЖИЛОВА
Секретар Р.К.
след като разгледа докладваното
от Председателя
в.гр.д.
№ 67 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е въззивно и е по реда на чл.258 и сл.от ГПК.
С Решение № 260128/13.10.2020 г.,по
гр.д. № 369/2020 г. по описа на РС –
Хасково е признато за установено, на основание чл. 439, ал. 1 от ГПК, по
отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БР“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21,
Бизнесцентър „Люлин 6“, ет. 2, че З.И.Ж., с ЕГН **********,***, със съдебен
адрес:***, офис 3, не дължи сумата от 3987,22 лева, заедно със законната лихва
от 24.08.2012 г., сумата 379.23 лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева - разноски по
арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена
от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист,
за които суми е издаден изпълнителен лист на 02.04.2013 г. от Софийски градски
съд по т.д. № 1634/2013 г. въз основа на вляло в сила Решение № 359/24.08.2012
г. по Вътрешно арбитражно дело № 359/20212 г. по описа на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум“ СНЦ, вземанията по който
са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, с договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 08.08.2018 г.С решението съдът е осъдил „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД
да заплати на З.И.Ж. направените по делото разноски в размер на 725 лева.
Недоволен от постановеното
решение е останал въззивникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, което обжалва
решението в законоустановения срок и излага съображения за немотивираност,
необоснованост и неправилност на постановеното решение. Изложени са подробни
съображения в подкрепа на тезата, поддържана от въззивника,че не е изтекла
давността по отношение на претендираното вземане от „Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ“ ЕАД. Твърди се, че неправилно първоинстанционният съд е приложил закона по
отношение на погасителната давност и молят въззивния съд да отмени изцяло обжалваното
решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск с правно
основание чл. 439 от ГПК. Претендират присъждане на разноски и за двете съдебни инстанции.
В срока по чл. 263 ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Пред въззивната инстанция
допълнителни доказателства не са събирани.
СЪДЪТ, като взе предвид
направените във въззивната жалба оплаквания и извърши проверка на решението,
съобразно правомощията си по чл.269 ГПК,
намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения
в чл. 259, ал. 1 от ГПК срок, от надлежна
страна и против съдебен акт подлежащ на обжалване, с оглед на което е
процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК,
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в
рамките на доводите, заявени във въззивната жалба.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира, че
по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора
доказателства. Изложената от районния съд фактическа обстановка правилно е установена, поради което и на основание чл. 272 ГПК изцяло се споделя от
въззивния състав.
С оглед наведените в депозираната
въззивна жалба доводи е необходимо да се обсъди следното:
Районен съд-Хасково е бил сезиран с иск с правно основание чл.439 от ГПК,
предявен от З.И.Ж.,*** против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ"
ЕАД - гр.София.
Ищцата З.И.Ж.
твърди че вземането
по издадения изпълнителен лист в
полза на „Профи Кредит България"
ЕООД, прехвърлено на ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ"
ЕАД е погасено по давност.Прехвърлянето на вземането станало след издаването на изпълнителния лист и преди
образуването на изпълнителното производство
срещу ищцата, за което прехвърляне
ищцата не била уведомена по надлежния
ред.
Образуваното изпълнително дело № 1138/2013 год. първоначално при ЧСИ Росица Апостолова, с рег.№ 848, с район на
действие - Софийски градски съд е прекратено с постановление от 10.10.2018 год. и
на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Делото било образувано въз основа на изпълнителен лист от 02.04.2013 год., издаден на
основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1
от ЗМТА по Т.д. № 1634/2013 год. по описа на СГС, на основание Решение № 359/24.08.2012 год. на Арбитражен съд „Арбитер Юстициарум" СНЦ по арб.д. № 359/2012
год.С изпълнителния лист ищцата била
осъдена да заплати в полза на „Профи Кредит" ЕООД
сумата 3987.22 лв., ведно със законна лихва, считано от 24.08.2012 год., както и разноски по делото.Изпълнителното дело било прекратено и въз основа на изпълнителния лист от 02.04.2013 г.по молба на ответника било образувано изпълнително дело № 20199290400282
по описа на ЧСИ Николета Кавакова, с район на действие - района на ОС-Хасково.С
покана за доброволно изпълнение от 21.09.2019 год., ищцата била поканена на
основание чл.428, ал.1 от ГПК да
изпълни доброволно задължението си, като едновременно с това й бил наложен запор върху трудовото възнаграждение,както и върху банкови сметки.Насрочен бил на
11.04.2019 г. в дома й опис на движими вещи, собственост на ищцата.Описът не се състоял, но по молба на взискателя
била наложена възбрана върху няколко недвижими имота. Насрочвани били от ЧСИ и
други принудителни действия,с оглед удовлетворяване вземането на взискателя.Въз
основа на описаните в исковата молба факти и обстоятелства ищцата счита,че има правен интерес да предяви иск,
с който на основание чл.439 ГПК да установи,че не дължи сумата не дължи
сумата от 3987,22 лева, заедно със законната лихва от 24.08.2012 г.,сумата
379.23 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева -
разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева,
представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по
издаване на изпълнителен лист, за които суми е издаден изпълнителен лист на
02.04.2013 г. от Софийски градски съд по т.д. № 1634/2013 г. въз основа на
вляло в сила Решение № 359/24.08.2012 г. по Вътрешно арбитражно дело №
359/20212 г. по описа на Арбитражен съд
„Арбитер Юстициарум“ СНЦ.
Моли съда за решение , с което да се признае за установено по отношение на
ответника, че не дължи изпълнение, изразяващо се в заплащане на исковата сума, тъй като счита, че
вземанията по изпълнителния лист които
са прехвърлени на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Люлин, бул.“Панчо Владигеров“ №
21, Бизнес център „Люлин 6“, ет.2, с договор за прехвърляне на вземания /цесия/
от 08.08.2018 г. са погасени по давност.
В срока по чл.131 от ГПК, с писмен отговор, ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БР“ ЕАД, ЕИК
********* е оспорил изцяло иска като
неоснователен. Оспорва се твърдението, че длъжникът не
е уведомен за извършената цесия и се излагат мотиви, че не изтекла в полза на ищцата петгодишна погасителна давност и че същата е
прекъсната с извършването на принудителните действия поискани от взискателя. Ответникът моли съда да се отхвърли
иска и да му бъдат присъдени направените
по делото разноски. Прави възражение за
прекомерност на претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав намира, че по делото са събрани всички относими и необходими за
изясняване на спора доказателства. Изложената от районния съд фактическа
обстановка правилно е установена, поради
което и на основание чл. 272 ГПК
изцяло се споделя от въззивния състав.
Страните по делото
не спорят и е безспорно установено,че
въз основа на решение № 359/24.08.2012г. по вътрешно арбитражно дело № 359/2012г.
по описа на Арбитражен съд „Арбитер
Юстициарум" СНЦ, е издаден изпълнителен лист на 02.04.2013г. от Софийски градски съд, Търговско
отделение,по т.д. № 1634/2013г., на основание чл.404, т.1 от ГПК и чл.51, ал.1
от ЗМТА , с който ищцата З.И. А.
е била осъдена да заплати на „Профи
Кредит България" ЕООД ,София,
сумата от 3987.22 лева, ведно със законната лихва от 24.08.2012г. -датата на постановяване на арбитражното решение до
окончателното погасяване на
задължението, сумата от 379.23 лева - юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80 лева - разноски по
арбитражното производство, както и
сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в
производството по издаване на изпълнителен лист.
По
молба, с вх. №
3412/06.07.2013г. дружеството, в полза на което е бил издаден изпълнителния лист е образувано
изпълнително дело № 1138/2013г. по
описа на ЧСИ Росица Апостолова, с рег, № 848, с район на действие района на СГС-София. След образуване на
изпълнителното производство ЧСИ е
пристъпил към проверка на имущественото състояние на длъжника З. Атанасова, проверка за налични публични
задължения, наличие на банкови сметки
и др.На 28.08.2013г. на длъжника е
била изпратена Покана за доброволно изпълнение,
за която няма данни да е била получена
от длъжника.
С
Молба от 26.09.2018г. ответникът „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БГ" е поискал да
бъде конституиран в качеството на взискател по
изпълнителното дело. С Протокол от
26.09.2018 г.ЧСИ Росица Апостолова е уважила молба и ответникът е конституиран като взискател по делото на мястото на първоначалния взискател „Профи
Кредит България"ООД. С Постановление от 10.10.2018г., на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, ЧСИ Росица Апостолова е прекратила изпълнителното производство, като е посочил, че последното извършено действие е на
28.08.2013г.По Молба на взискателя„Кредит Инкасо Инвестмънтс
БГ",който е ответник по делото,на
14.02.2019г. изпълнителното дело е било прехвърлено при ЧСИ
Николета Кавакова, с рег. № 929 и е било образувано под нов № 20199290400282, по описа на ЧСИ Н.Кавакова.
Установено е по делото и не се спори,че
след прехвърлянето на
изпълнителното дело при ЧСИ Н.
Кавакова на длъжника,ищец по настоящото дело е била
изпратена покана за доброволно
изпълнение , връчена й на 21.02.2019г.
Извършени са били проверки и изискани данни
за имущественото състояние на длъжника, наложен е бил запор в банкови клонове, за които е имало данни за
налични вземания на длъжника и
запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, от които изпълнителни
действия взискателят не е бил удовлетворен.
Гореустановените факти и
обстоятелства налагат следните изводи:
Предявеният
от длъжника против взискателя отрицателен
установителен иск с правно основание чл.439, ал. 1 от ГПК е
допустим, тъй като се основава на
изтекла в полза на длъжника погасителна давност
на процесните вземания, факт за който се твърди ,че е настъпил след приключването на съдебното дирене в
производството, по което срещу длъжника е бил
издаден изпълнителен лист за процесните вземания.Разгледан по същество отрицателният
установителен иск е и основателен.
Съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за
които законът не предвижда друга давност.Този давностен срок е приложим към
главницата по процесния изпълнителен лист, а по отношение на лихвите е
приложима кратката тригодишна давност – чл. 111, б. „в” ЗЗД.Съгласно чл.114, ал.1 от ЗЗД, давността започва да
тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо, и се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение - чл. 116, б. "в". Прекъсване на погасителната давност може да настъпи само когато за
определено притезание тя е започнала да тече, но още не е изтекла.Съгласно т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433, ал.1, т,8 от ГПК, нова погасителна давност
за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.В мотивите към т. 10 е посочено и че
давността се прекъсва с предприемането на което й да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ -насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н,
до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица.Искането
да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането
на всяко действие за принудително изпълнение.Прието е, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и
връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне непогасения остатък от дълга извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
В конкретния случай прекратяването на производството по изпълнителното дело № 1138/2013г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова е настъпило поради бездействие на взискателя в продължение на две години, т. н. „перемпция", при която прекратяването настъпва по силата закона, и съдебният
изпълнител може само да прогласи с постановление
вече настъпилото прекратяване, след като и когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.Давността е започнала да тече на 02.04.2013 г., на която дата е издаден и изпълнителния лист срещу длъжника, доколкото няма данни кога е
влязло в сила решението въз основа на
което е издаден изпълнителния лист. Само по себе си образуването на изпълнителното дело, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки и изпращането и
връчването на покана за доброволно
изпълнение не са изпълнителни действия и
не прекъсват давността, а
прекратяването на изпълнителното производство е въз
основа на закона - на основание
чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, доколкото
взискателят в продължение на две години от образуване на изпълнителното
производство-06.07.2013г., не е поискал извършването
на изпълнителни действия.Т.н. „перемция" е настъпила по силата на закона на 06.07.2015г. и всички изпълнителни действия се обезсилват по право.
Във всички случаи на прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител
служебно вдига наложените запори и възбрани и всички
други предприети изпълнителни действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи
тези изпълнителни способи, от
извършването на които трети лица са придобили права /напр. купувачите от публична продан/, както и
редовността на извършените от трети задължени лица плащания.
С оглед изложеното тъй като след прекратяване на изпълнителното производство по
силата на закона - на 06.07.2015г., на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК ново изпълнително производство въз основа
на същото изпълнително основание не е било образувано преди да изтече давностния срок за самото вземане, то
давността не е била прекъсната. С изтичането
на пет години, считано от 02.04.2013г., вземането по издадения изпълнителен лист се е погасило по давност
към датата 02.04.2018г., към която дата все
още не са били предприети действия по принудително изпълнение от страна на кредитора. Новото изпълнително дело № 282/2019г. по описа на ЧСИ
Николета Кавакова, е било образувано
на 14.02.2019г.,след изтичане на
петгодишния давностен срок по чл.110 от ЗЗД. От друга страна следва да се отчете и факта,че първото изпълнително производство е било висящо
към 26.06.2015 г. – датата на
която е постановено Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК на
ВКС, и няма данни след датата 28.08.2013г. - да са извършвани каквито и да било действия
по принудително изпълнение, годни да прекъснат давността. На 28.08.2013г. на длъжника е била изпратена
Покана за доброволно изпълнение,
за която няма данни да е била получена
от длъжника. Второто изпълнително производство е
образувано след погасяване на вземанията по давност, на 14.02.2019 г., поради което предприетото от
кредитора действие за принудително изпълнение не е могло да прекъсне изтеклата
вече давност.Предвид изложеното,
предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен.
До същите правни изводи е достигнал и
първоинстанционния съд, поради което
обжалваното решение следва да се потвърди като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и поради
неоснователността на въззивната жалба разноски на въззивника не се дължат. В полза на възиваемата страна, на основание
чл.78,ал.3 от ГПК,следва да се присъдят сторените
във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение - 600,00 лева. Размерът е съобразен с Наредба
№ 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
процесуално представителство, защита и
съдействие по дела с определен интерес - чл.7,
ал.2, т.2 от наредбата, поради което възражението по чл.78,ал.5 от ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение се явява неоснователно.
Цената на иска е
под 20 000 лв., поради което и съгласно чл.280,ал.2 от ГПК настоящото въззивно
решение не подлежи на касационно обжалване.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260128/13.10.2020 г.на
Районен съд-Хасково по гр.д. № 369/2020
г. по описа на съда.
ОСЪЖДА „Кредит
Инкасо Инвестмънтс БР“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление -
гр. София, район Люлин, бул. „Панчо Владигеров“ № 21, Бизнесцентър „Люлин 6“,
ет. 2, да заплати на З.И.Ж., с ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, офис 3 направените по делото разноски във въззивното
производство в размер на 600,00 лева - за
адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове: 1.
2.