РЕШЕНИЕ
№ 103
гр. Разлог, 20.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Искра К. Трендафилова
при участието на секретаря Анелия Р. Татарска
в присъствието на прокурора
разгледа докладваното от Искра К. Трендафилова Административно
наказателно дело № 20211240200394 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба на „П.к.”ООД,
представлявано от управителя Е.С., подадена срещу НП №НП-303/21.12.2018 г., издадено от
Зам. председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП е
наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв., затова че при извършена
проверка на 07.08.2018 г. на пътнически ел. асансьор с рег. №*, монтиран в хотел „П.Р.“,
находящ се в г.Б., у.„Г.”№5, стопанисван от „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С.,
е установено, че асансъора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява
зададените му чрез бутоните му команди за управление, а след пускане на асансьора в
експлоатация на 03.12.2010 г. не е извършван периодичен технически преглед от орган за
технически надзор. Така „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е допуснал
експлоатация на асансьора, без да му е извършен технически преглед повече от 24 месеца,
след пускане на асансьора в експлоатация - нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с
чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната
експлоатация и техническия надзор на асансьори.
В жалбата се навежда довод за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното НП,
основаващи се на допуснати нарушения на материално и процесуално-правни норми.
Излагат се съображения, че липсва ясно описание на нарушението, като не са посочени
обстоятелствата по извършването му. Твърди се, че също така, че са допуснати и нарушения
по предявяване и връчване на АУАН, без да се сочи в какво се изразяват. На последно място
се излагат и съображения, че нарушението не е извършено.
В откритото съдебно заседание за жалбоподателя не се явява законния представител.
Процесуалният представител – адвокат Х., в съдебно заседание и представени писмени
бележки, излага съображения, подкрепящи доводите за неправилност и незаконосъобразност
на издаденото НП. Сочи, че при извършване на проверката не е присъствал представител на
жалбоподателя. От друга страна не е изяснено от проверяващите кой е ползвател на
асансьорите, дали жалбоподателя или „П.с.“ООД. Твърди, че към деня на проверката
асансьора не е работил, защото и той, и всички останали такива са били спрени от
експлоатация месец преди проверката. На следващо място излага, че посочените като
1
нарушени разпоредби съдържат различни предложения, които в АУАН и НП не са
конкретизирани, а това нарушава правото на защита на жалбоподателя, защото за него
остава неясно за кое именно нарушение е наказан. На последно място сочи, че АУАН не е
предявен и връчен на жалбоподателя, защото лицето, чрез което това е сторено, няма
процесуални правомощия да представлява същия.
Ответната страна /АНО/ – редовно призована, представител не се явява.
РП-Р. - редовно призована, не се явява представител и не се представлява, като не изразява
становище по жалбата.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства.
Районният съд, като прецени събрания по делото доказателствен материал и след обсъждане
на наведените от страните основания, намира за установено от фактическа страна следното:
На 07.08.2018 г. свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д., инспектори към ДАМТН, пристигнали в хотел
„П.Р.“, находящ се в г.Б., у.„Г.”№5, за да извършат проверка на 6 електрически асансьора,
монтирани в него. След като от рецепцията на хотела им издали два касови бона от
монтирани там фискални устройства, тримата установили, че хотела се стопанисван от
„П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С., след което пристъпили към проверка на
асансьорите. В хода на проверката тримата са качили във всеки от асансьорите, като
установили, че се движат и изпълняват зададените им чрез бутоните им команди за
управление. След това свидетелите на АНО изискали от свидетелката Е.М., служител в
„П.к.”ООД ревизионните книги за асансьорите. След като същите им били представени,
включително и Ревизионен акт от 2010 г. за един от асансьорите, свидетелите З.Б., Р.С. и
С.Д. установили, че асансьорите не са минали годишен технически преглед, а от Ревизионен
акт от 2010 г., че на единият от асансьорите след пускането му в експлоатация на 03.12.2010
г. въобще не е правен годишен технически преглед, включително и 24 месеца след тази
дата. От представени им от присъстващите на проверката служители на жалбоподателя,
договор и предизвестие за прекратяване, свидетелите на АНО установили още, че
„П.к.”ООД е имало договор с „Г.“ООД за поддържане, ремонтиране и преустройството на
асансьорите, както и че същият е прекратен едностранно преди проверката от последното
дружество. След това свидетеля С.Д. съставил ревизионен акт.
На 16.10.2018 г., свидетелят Р.С., в присъствието на свидетелите З.Б. и С.Д., съставил на
търговеца АУАН №126/16.10.2018 г., за това че при извършена проверка на 07.08.2018 г. на
пътнически електрически асансьор с рег. №* монтиран в хотел „П.Р.“, находящ се в г.Б., у.
„Г.”№5, стопанисван от „П.к”ООД, представлявано от управителя Е.С. е установено, че
асансьора се експлоатира, като се движи и превозва хора и изпълнява зададените му чрез
бутоните му команди за управление, а след пускане на асансьора в експлоатация на
03.12.2010 г. не е извършван периодичен технически преглед от орган за технически надзор.
Така „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е допуснал експлоатация на асансьора,
без да му е извършен технически преглед повече от 24 месеца, след пускане на асансьора в
експлоатация - нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с
чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор
на асансьори.
АУАН е бил предявен и връчен на дружеството - жалбоподател, чрез упълномощено лице –
св. А.Д., която представила пълномощно.
Въз основа на АУАН, било издадено НП №НП-306/21.12.2018 г., издадено от Зам.
председател на ДАМТН, с което на жалбоподателя на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП, е
наложено адм. наказание: „имуществена санкция” от 2`000.00 лв.
НП не е връчено на жалбоподателя, а на неустановено лице – на 18.01.2019 г. Жалбата е
депозирана на 25.01.2019 г.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на
свидетелите З.Б., Р.С., С.Д., А.Д., Е.М. и М.А., дадени в хода на съдебното следствие, както
и от приобщените по реда на чл.283 НПК писмени доказателства.
2
За да приеме горната фактическа обстановка, съдът кредитира като напълно достоверни
показанията на разпитаните свидетели на АНО, които са възприели последователно фазите
от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в
тяхната съвкупност, дават сравнително ясна картина какво точно се е случило и показанията
им във взаимовръзката си са последователни и логични и кореспондират с установеното по
делото. Следва да се отчете, че гласните доказателствени средства, събрани чрез разпита на
свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д., са единни и непротиворечиви, като в хронологична
последователност свидетелите дават сведения относно фактите свързани с извършената
проверка, респективно съставянето на акта, освен номера на проверения асансьор. От
показанията на тези свидетели се изяснява времето, мястото и начина на извършване на
проверката, част от констатираните при нея факти и обстоятелства, както и обстоятелствата
по съставяне на ревизионен акт и АУАН. Част от твърденията им относно направените
констатации по време на проверката намират потвърждение в съставения ревизионен акт.
Съдът не възприема показанията на тримата единствено в частта, в която излагат, че на
рецепцията на хотела им е издаден един касов бон. Това им твърдение се опровергава от
представените писмени доказателства – два броя фискални бонове от ФУ на различни
дружества.
При изграждане на фактическите си изводи съдът възприема и приобщените на осн. чл.283
НПК, писмени доказателства по делото, като съответни на кредитираните гласни,
последователни и спомагащи за изясняване на обективната истина.
В този смисъл съдът кредитира посочените гласни доказателства, както кредитира и
неоспорените писмени такива, доколкото същите кореспондират на кредитираните гласни
доказателства и в съвкупност с тях по един безспорен начин, допринасят за установяване на
гореописаната фактическа обстановка. Всички тези доказателства са безпротиворечиви,
взаимно допълващи се в логична връзка и последователност едно спрямо друго, поради
което и не се налага тяхното подробно обсъждане.
Тези доказателства оборват частично показанията на свидетелите А.Д. и М.А..
В показанията си първата от тях твърди, че на проверяващите не са представяли писмено
предизвестие за прекратяване на договора с „Г.“ООД, както и че асансьорите не са работели.
В своите пък, свидетелката М.А. излага, че в дена на проверката асансьорите не са били
експлоатирани и не са превозвали пътници. При това положение, показанията им в тази им
част следва да се констатират като недостоверни, защото се опровергават от тези на
свидетелите З.Б., Р.С. и С.Д.. За тези обстоятелства следва да се кредитират показанията на
последните, поради тяхната непротиворечивост, както и поради тяхната еднопосочност и
логическа издържаност отново в тази им част. От показанията на последните трима се
установява, че лично са се качили във всеки един от проверените асансьори, като са
установили, че се движат и изпълняват зададените им чрез бутоните им команди за
управление, като са им били предоставени както договора, така и предизвестието за
прекратяване. Така съдът отхвърля изцяло показанията на свидетелите А.Д. и М.А. за тези
обстоятелства, тъй като не се подкрепят от доказателствения материал. В тази им приета за
недостоверна част показанията им се явяват изцяло израз на защитна позиция, като се
опровергават от целия останал достоверен доказателствен материал по делото, като
същевременно се отчете, че и трите са заинтересовани от изхода на делото, поради
обстоятелството, че са настоящи или бивши служители в дружеството-жалбоподател.
Що се касае до показанията на свидетелите А.Д. и М.А. в останалата им част, както и тези
на свидетелката Е.М., същите следва да се кредитират изцяло, тъй като в тази им част
визираните гласни доказателствени средства се отличават с конкретика и изцяло
кореспондират с целия останал достоверен доказателствен материал по делото.
С оглед на така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е инстанция по същество, с оглед
3
на което дължи цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че жалбата срещу НП е подадена
в установения в чл.59, ал.2 от ЗАНН, преклузивен 7-дневен срок от връчване на НП, от
надлежна страна, срещу акт подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, е основателна, като съображенията на съда в тази
насока са следните:
На първо място съдът не приема доводите, изложени в жалбата, че са налице формални
предпоставки за отмяна на НП.
След извършването на служебна проверка, съдът не констатира наличието на съществени
процесуални нарушения, свързани с нарушаване на компетентността на съответното
длъжностно лице издало НП, съответно на това съставило АУАН.
АУАН е съставен от оправомощено лице, предвид нормата на чл.58, ал.1 от ЗТИП. Съгласно
тази разпоредба, актовете за установяване на нарушенията по на глава пета на закона и
разпоредбите по нейното прилагане се установяват с актове, съставени от служителите от
ГД"ИДТН". В случая Акта за установяване на АН, е съставен от гл. инспектор към ДАМТН.
От представената и приета като доказателство по делото Заповед №А-819/28.11.2018 г. на
Председателя на ДАМТН е видно, че на основание чл.54, ал.1 от ЗТИП, длъжностното лице
– Р.С. е определено да съставя актове за установяване на адм. нарушения за извършени
нарушения по глава пета на закона от ЗТИП.
Както АУАН, така и НП напълно отговарят на императивно изискуемото съдържание по
чл.42 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. В съдържанието на НП при описанието
на нарушението по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2
и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори,
е налице изискуемите се от закона ясно, точно и конкретно формулиране на
административно-наказателното обвинение от фактическа страна. Смисълът на
императивното изискване на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, е не да се възпроизведе текстовото
съдържание на нарушената правна норма при описанието на нарушението, а да се посочат
онези релевантни факти и обстоятелства, от значение за установяване наличие на
съставомерно поведение и за индивидуализация на административното нарушение. В АУАН
са спазени изискванията на чл.42 ЗАНН, а при издаването на атакуваното НП - тези на чл.57
ЗАНН. Както АУАН, така и НП съдържат всички изискуеми от закона реквизити. Както
АУАН така и НП съдържат конкретните фактически обстоятелства на извършеното
нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и
чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори,
които са описани с необходимата пълнота, и които отразяват признаците от състава му. В
НП и АУАН е отразено в какво се изразява конкретното поведение на жалбоподателя,
посочени са ясно и изчерпателно конкретните обстоятелства, при които е извършено адм.
нарушение, тоест нарушението на жалбоподателя е описано точно и достатъчно
обстоятелствено.
Описаното в НП нарушение е именно такова по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от
ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори, което кореспондира с посочената от АНО санкционна
норма, като и двете са квалифицирани правилно. Така изложените обстоятелства са напълно
достатъчни за наказаното лице, за да разбере в цялост извършеното адм. нарушение и да
организира адекватно защитата си. Ето защо съдът приема за неправилен и неподкрепен от
доказателствата довода, че в НП липсва описание на обстоятелствата на нарушението. В
този смисъл, изложеното съображение относно нарушение на разпоредбите на чл.42 и чл.57
от ЗАНН е неоснователно.
Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя за допуснато съществено
процесуално нарушение при връчване на АУАН. Действително АУАН не е връчен на
4
законния представител на дружеството, а на А.Д. – упълномощен представител, с
нотариално заверено пълномощно на Нотариус С.К., с район на действие РС-Рг. Видно от
съдържанието на приложеното генерално пълномощно, е, че на пълномощника Д., са
предоставени права да представлява „П.к.”ООД пред всички държавни органи, физически и
юридически лица, организации и учреждения в страната и чужбина, като извършва всякакви
фактически и правни действия, като в т.7 са делегирани права за получаване и подаване на
всякакви документи. Това представителство имплицитно включва в себе си и
представителство в административно-наказателното производство, доколкото нито
разпоредбата на чл.43, ал.1, нито в чл.58, ал.1 от ЗАНН, се поставят изисквания за форма на
същото. Предвид посоченото, съдът приема, че в случая АУАН е връчен на надлежно
упълномощено лице, поради което и доводите на жалбоподателя за нарушаване на правото
на защита са неоснователни.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното НП съдът намира, че
е неправилно.
Преценката на съставомерността на едно деяние по определен законов текст и неговата
наказуемост е въпрос на приложение на материалния закон и когато е допуснато нарушение
в тази насока, то води до материална незаконосъобразност на акта, каквото основателно
оплакване жалбоподателят поддържа за обжалваното НП.
Съдебният контрол за материална законосъобразност на НП обхваща преценката дали и
доколко с фактически установеното и удостоверено по надлежния ред деяние на
санкционираното лице се осъществява определен нормативно регламентиран състав на адм.
нарушение. Следователно при преценката за правилното приложение на материалния закон
при определяне съставомерността на деянието и неговата правна квалификация, на проверка
подлежат фактическите констатации, които са изложени в акта за установяване на адм.
нарушение и съответно в НП.
Задължение на АНО е да установи осъществяването на адми. нарушение както от обективна,
така и от субективна страна, вината на нарушителя, както и да обоснове тези обстоятелства
със съответните доказателства. В противен случай, извършването на нарушението не е
доказано, тъй като, за да се наложи наказание, то следва да е безспорно установено. В
настоящия случай съдът счита, че в хода на производството адм. нарушение от страна на
жалбоподателя не беше доказано. При фактическата установеност извършеното от
жалбоподателя нарушение е несъставомерно, и не осъществява фактическия състав на
визираната в НП законова норма. Основателни са възраженията за неправилно приложение
на материалния закон, по-конкретно за несъставомерност на деянието. От релевантните за
спора факти и обстоятелства установени от събраните по делото писмени и гласни
доказателства в кредитираните им части не се установяват признаците от състава на адм.
нарушение по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и
чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
Съгласно дефинитивната разпоредба на чл.32 ЗТИП, проверяваното съоръжение е с
повишена опасност, за експлоатацията на което, по законовата делегация от чл.31, ал.2
ЗТИП, е издадена нарочна Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
асансьори, която именно е приложимият по делото нормативен акт. АНО е приел за
установено, че се експлоатира пътнически електрически асансъор с рег. №*, който се движи
и превозва хора и изпълнява зададените му чрез бутоните му команди за управление, пуснат
е в експлоатация на 03.12.2010 г., а в следващите 24 месеца не му е извършван периодичен
технически преглед от орган за технически надзор. Така на 07.08.2018 г. „П.к.”ООД,
представлявано от управителя Е.С., е допуснал експлоатация на асансьора, без да му е
извършен технически преглед повече от 24 месеца, от пускането му в експлоатация на
03.12.2010 г. Правната норма под която АНО е субсумирал приетите за установени факти, е
тази на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24,
ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори.
5
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1 от ЗТИП (действала към момента на проверката и
издаване на НП) органите за технически надзор извършват първоначални, периодични и
внезапни прегледи, проверки и изпитвания на съоръженията с повишена опасност, както и
проверки на предприятията, сградите и другите обекти, в които съоръженията се
произвеждат, монтират, поддържат, ремонтират и експлоатират, когато това е предвидено в
наредбите по чл.31, а съгласно тази на чл.42, ал.2 от ЗТИП: редът за извършване на
прегледите, проверките и изпитванията по ал.1 на отделните видове съоръжения с повишена
опасност се определя с наредбите по чл.31. Разпоредбата на чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП пък
въвежда задължение ползвателят и обслужващият персонал да не допускат експлоатация на
съоръжения, на които не е извършен първоначален и/или периодичен технически преглед. В
чл.24, ал.1, т.2 от НБЕТНА, е предвидено органите за технически надзор да извършват
периодични технически прегледи на асансьорите - първият периодичен преглед се извършва
24 месеца след датата на пускането на асансьора в експлоатация, а следващите проверки –
на всеки 12 месеца. В нормата на чл.24, ал.2 от НБЕТНА, е посочено пък, че техническите
прегледи на асансьорите по ал.1, т.1-6 и 8 се извършват по писмено искане на техните
ползватели в двуседмичен срок от получаване на искането от органа за технически надзор,
пред който асансьорите са регистрирани", т.е. искането на ползвателя е обвързано със
задължителна предпоставка за наличието на искане от органа по техническия надзор. Така,
за да е съставомерно деянието от обективна страна е достатъчно да е установено, че в
момента на проверката ползвателя на асансьора е допуснал експлоатацията му, без да е
извършен технически преглед 24 месеца след датата на пускането на асансьора в
експлоатация.
В настоящия случай се установи, че на датата на проверката жалбоподателя е експлоатирал
асансьори - 6 броя – без да са установени номерата им, без да е сключен писмен договор за
поддържането, преустройването и ремонтирането им, сключен с лице, вписано в регистъра
по чл.36, ал.1 от ЗТИП, извършващо поддържането, преустройването и ремонтирането на
асансьори. Безспорно е установено и обстоятелството, че именно жалбоподателя е лицето,
ползвател на тези асансьори, защото от представения от служители на жалбоподателя
договор за абонаментно сервизно обслужване на пътническите асансьори, находящи се в
хотел „П.“, именно визираното дружество се е самоопределило и вписало като възложител,
съответно ползвател по смисъла на §1, ал.1, т.9 от ДР на ЗТИП, поради което и носи
отговорност за неизпълнение на задълженията по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от
ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за безопасната експлоатация и
техническия надзор на асансьори. В този смисъл направените от жалбоподателя възражения,
че не е установено лицето, ползвател на асансьорите, се явяват необосновани и
противоречащи на събрания доказателствен материал.
От показанията на свидетелите на АНО по делото се установява безспорно, че в момента на
проверката всеки един от тези асансьори е работел, като те са ползвали всички тях, т.е. били
са експлоатирани и именно санкционираното дружество, е имало вменените му чл.46, ал.2,
т.3 от ЗТИП, във вр. с чл.42 от ЗТИП, във вр. с чл.24, ал.1, т.2 и чл.24, ал.2 от НАРЕДБА за
безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори, законови задължения да не
допуска ползването на асансьорите без да е извършен технически преглед 24 месеца след
датата на пускането на асансьорите в експлоатация.
Нарушението за което на жалбоподателя е наложено наказание обаче, е за конкретен
асансьор с рег. №*. В показанията си обаче, както е установено нито един от свидетелите на
АНО не посочва /не установява/, рег. номера на проверените асансьори. Данни за тези
номера не се съдържат и в представените и приети писмени доказателства. Предвид
санкционния характер на производството, тези данни не може да се извлича по тълкувателен
път от данните по преписката, включително и от съставения АУАН. В тази връзка
оплакванията във въззивната жалба за недоказаност на нарушението са обосновани. Не се
доказа, че един от проверените асансьори е именно асансьор с рег. №*, че асансьор с такъв
6
№ се е движил и превозвал хора и изпълнявал зададените му чрез бутоните му команди за
управление, и че именно той е пуснат в експлоатация на 03.12.2010 г., а в следващите 24
месеца не му е извършван периодичен технически преглед от орган за технически надзор, а
така на 07.08.2018 г. „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С. е допуснал
експлоатация на асансьора с рег. №*, без да му е извършен технически преглед 24 месеца
след като е пуснат в експлоатация. В случая описаното в АУАН и в НП деяние не се
субсумира под фактическия състав на сочената като нарушена разпоредба, поради което
съдът счита, че не са налице елементите от състава на административното нарушение, за
което е ангажирана административно-наказателната отговорност на наказаното лице. Ето
защо издаденото НП е неправилно.
Липсата на установеност на нарушението, не дава възможност да се обсъжда въпроса за
прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на
противоправното деяние от обективна страна.
Предвид изхода на спора на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените по делото
разноски от 1`400.00 лв., съобразно представения списък на направените разноски, от които:
200.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по нахд №91/2019 г. по описа на Рг.РС,
300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по кнахд №700/2019 г. по описа на Бл.АС,
300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение по нахд №380/2020 г. по описа на РС-Рг.,
300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение оп кнахд №286/2021 г. по описа на Бл.АС и
300.00 лв. заплатено адвокатско възнаграждение в хода на настоящето нахд №394/2021 г. по
описа на Рг.РС.
По гореизложените съображения съдът счита, че жалбата е основателна, поради което
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №306/21.12.2018 г., издадено от Зам. председател на ДАМТН, с което на
жалбоподателя „П.к.“ООД, ЕИК*, с адрес: г.Б., у.„Г.“№5, представлявано от Е.С. –
управител, за АН по чл.46, ал.2, т.3 от ЗТИП, вр. чл.42 от ЗТИП, чл.24, ал.1, т.2 от Наредба
за безопасната експлоатация и техническия надзор на асансьори и чл.24, ал.2 от същата
наредба, е наложена "имуществена санкция" от 2`000.00 лева, като НЕПРАВИЛНО И
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ДАМТН да заплати на „П.к.”ООД, представлявано от управителя Е.С., сумата от
1`400.00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението на съда, подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните
пред Бл.АС.
Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________
7