Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София,  13.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, І-8 с-в., в закрито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди и двадесета година, в състав:                                                                                       

                                                                                         

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 13710 по описа на състава за 2017г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 247, ал.1 пр. първо от ГПК.

Образувано е по молба на Е.И.Д., с искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5028/17.08.2020г. относно началната дата на периода, за който се претендира законна лихва.

В молбата се твърди, че в съдебното решение- мотиви и диспозитив – съдът посочил 09.04.2016г. като начална дата на периода, за който се претендира законна лихва върху претендираното застрахователно обезщетение, без да се съобрази, че молба вх. № 68024/23.05.2019г. ищцата изменила размера на претенцията си, а съгласно това изменение, началният момент на периода следвало да се счита от 30.06.2016г. С протоколно определение от открито заседание на 31.10.2019г. съдът бил допуснал това изменение на иска, поради което и посочването на датата 09.04.2016г. в текста на крайния съдебен акт следвало да се счита за очевидна фактическа грешка, подлежаща на поправяне.

Насрещната страна в процеса – З. „Б.В.И.г.“ АД е надлежно уведомена за искането, но не изразява становище по допустимостта и по основателността на искането, в рамките на изтеклия срок за становище.

Производството е допустимо, в хипотезата на чл. 247, ал.1 от ГПК.

Разгледана по същество, молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е неоснователна.

В конкретния случай, за да се произнесе по искането за поправка на очевидна фактическа грешка - съдът съобрази, че се е произнесъл точно по претенцията, с която е бил сезиран.

В тази насока трябва да се отбележи, че петитумът на исковата молба /на стр.4 от нейното съдържание/ сочи, че ищецът е претендирал за осъждане на ответника да заплати лихва, считано от 09.04.2016г. и поради това, споменатата дата е намерила отражение и в доклада по делото  /проект и окончателен доклад/.

Действително, от името на ищцата е била подадена молба вх. № 68024/23.05.2019г.,  /на стр. 431 от делото/ с която ищцата е изменила размера на претенцията си, а по повод на молбата и чрез свое изрично определение, постановено в открито заседание на 31.10.2019 /на стр. 472 от делото/- съдът се е произнесъл, допускайки изменение на иска, чрез увеличение на размера претенцията. След изменението, съдът дължи произнасяне по увеличената цена на иска, както е било сторено.

По второто искане в молба вх. № 68024/23.05.2019г. - да се допусне промяна, засягаща “законната лихва, считано от 30.06.2016г.“ /цит./ съдът не се е произнасял. Твърдението на молителката /ищцата/, че съдът бил допуснал и това изменение, наред с увеличението на иска - не съответства на обективната действителност.

Липсата на произнасяне по това конкретно второ искане не е процесуален пропуск, а е израз на упражняване на правомощието на съда по чл.101 от ГПК –                  да не взема предвид и следователно да не се произнася по нередовни процесуални искания, чиито нередовности не са отстранени до края на самото заседание, когато това процесуално искане е направено.

Чрез споменатото искане - да се допусне също и промяна, засягаща “законната лихва, считано от 30.06.2016г.“ /цит./ - ищцата очевидно се е домогнала да постигне правните последици на десезиране на съда за част от претенцията за лихва, като посочи друга начална дата на периода, но без да направи изрично десезиращо волеизявление за оттегляне или отказ.

Следователно - твърдяната очевидна фактическа грешка никак не налице – съдът се е произнесъл по искане за присъждане на лихва считано от 09.04.2016г. , при положение, че е сезиран да се произнесе именно така,  както е посочено в петитума на исковата молба. Други изменения в предмета на делото, които да засегнат началния период на претенцията за лихва - не са били допускани от формална процесуална страна.

 Така мотивиран, на основание чл. 247, ал.1 от ГПК съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 90606/04.09.2020г.  на Е.И.Д., съдържаща искане за поправка на очевидна фактическа грешка в Решение № 5028/17.08.2020г. - относно началната дата на периода, за който се претендира законна лихва – „30.06.2016г.“.

 

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на преписа от него.

                                                                                                             

 

СЪДИЯ: